cven

Езикът ни се различава от другите славянски езици сега, но преди 500 години разлики почти не е имало.

При "обущар" го имаме това "- ар" в сръбски, хърватски, словенски, румънски, албански, дори и в арменски. Подобно е положението и при златар, козар и други подобни. Някой може ли да даде общия знаменател ?

За последен път - народна демокрация имаме 1944-1946 когато КП е с 14000 члена а трябва да се установява власт, да се прочистват държавни чиновници, професори, учители, офицери, да се създаде народната милиция да ни пази и т.н. и да, партиите от ОФ са подкрепяли народната власт. Народния съд, разправата с другата опозиция е ставало с тяхното съдействие или бездействие. След няколко години, когато КП е 500 000 вече идва ред на диктатурата.

Народната власт е имала подкрепа в селата, което дава възможност на КП да се разправи с опозицията. Когато идва ред на селото, комунистическата партия вече си е осигурила там поддръжници, от свои членове, леви земеделци, оземлени безимотни, всякакви кариеристи. Първите кооперативи са доброволни, но в тях влизат предимно малоимотни. За да се масовизират ТКЗС се прибягва до държавна принуда чрез данъци, зърнодоставки и т.н. Репресираната група винаги е малцинство а правата и придобивките се отнемат една по една – това лишава от масовост всяко движение против власта. Селски бунтове против колективизацията е имало, но са били локални и недоволните са имали алтернатива – или репресията на държавата или ТКЗС. В крайна сметка почти всички избират по малкото зло. Единици са тези които хващат гората След 9 септември комунистическата партия привлича привърженици на комунистическата идеология, но и голям брой безпартийни и кариеристи. - на 9 септември има около 14 хиляди членове, а месец и половина по-късно 4 пъти повече. През януари 1945 вече са 234 хиляди, а след две години - два пъти повече. Пита се колко са работници и колко селяни ? След 9 септември не се установява диктатура на пролетариата, не и съветска власт а народна демокрация. Власта взема правителство не на комунистическата партия а на отечествения фронт, в който активно участие взема лявото крило на земеделския съюз. По Закон за трудовата поземлена собственост от пролетта на 1946 (аграрна реформа) се отнема притежаваната земя над 200 дка (за Добруджа границата е 300 дка) - от 3 600 собственици е отнета 564 хил. дка земя, т. е. 1,2% от общото количество обработваема земя, а са оземлени близо 129 хил. безимотни или малоимотни. За преустройството на селското стопанство особено се разчита на кооперирането. Първите 30 – 40 ТКЗС били създадени още в края на 30 - те години и началото на 40 - те години. Още в първите месеци след 9 септември започнало масово и на редица места ентусиазирано създаване на нови ТКЗС, който процес продължил интензивно до към края на 1945. В този период били изградени 380 ТКЗС с 34 хил домакинства в тях и с 1466 хил. дка. кооперирана земя. На едно влязло в ТКЗС домакинство се падали по 43 дка. земя. Макар и със значително по бавни темпове, процесът на коопериране продължил и през 1946 - 1947, като в края на тази година вече били създадени около 580 – 590 стопанства с 46 хил. кооперирани домакинства и 1902 хил. дка. земя, а на всяко домакинство се падали по 41,3 дка. земя. Общо взето обликът на ТКЗС се очертал по това време като малобройно формирование от 60 – 80 домакинства, с преобладаващ относителен дял на членове – симпатизанти на БКП. Земята на ТКЗС се групирала на едно или няколко места в блокове, при което около 60 – 80 % от площта на блоковете се обменяла с ниви на частниците. Тази обмяна била много неравностойна, във вреда на частните стопани. По този начин в някои случай се стигало до принудително влизане в ТКЗС – стопаните, получили крайно неравностойни замени, ставали кооператори. Запазва се частната собственост под вид на рента, която кооператорите получават според земята, която са внесли. До 1948 се запазват традициите на кооперативното движение - засилен демократизъм и самостоятелност на стопанствата, висок размер на рентата - до 40% от доходите за разпределение. От 1948 нататък относителният дял на рентата непрекъснато е намалявала, след 1955 тя вече престанала да играе съществена роля във формиране доходите на кооператорите, а през 1958 била окончателно премахната. Факторът който изиграл важна решаваща роля за прелома в кооперирането бил въведен с постановлението на Министерския съвет и ЦК на БКП от 12 Април 1950 нова система за облагане с държавни зърнодоставки. По силата на тази система околиите на страната били разделени на шест групи с ралична степен на облагане във всяка една от тях. Най тежко било облагането в първите три групи които включвали зърнодобивните райони на страната. В тях, общо взето, домакинствата, притежаващи над 50 – 60 дка., при една по слаба реколта трябвало да дават като зърнодоставка значителна част от необходимите им за изхранване зърнени храни, а притежателите на имоти над 100 – 120 дка. трябвало да купуват допълнително зърно, за да издължат доставката си. По този начин новата система за зърнодоставки била убийствена за повече от 50 – 60 % от селските стопани в зърнодобивните райони на страната. Заедно с това през Май 1950 бил приет нов закон за данъка върху общия доход. С него било въведено ново завишено облагане на по високи доходи с което рязко се засилвало облагането на притежаваната над 60 – 80 дка. земя и наличието на повече добитък. Събирането на зърнодоставките през лятото на 1950 се извършвало по екстремален начин, невиждан дотогава в новата история на България - обиски по домовете, изземването на цялото налично количество жито, налагането на тежки глоби в порядъка на 100 – 200, дори и 500 хил.лева, изпращане в ТВО, започнало масовото подвеждане на „кулаците” под съдебна отговорност. В резултат на екстремалното изземване на храните, от втората половина на август до към края на септември 1952, в основните зърнодобивни райони на страната (особено в Добруджа) настъпил процес на масово, импулсивно, стихийно навлизане на хиляди селяни в ТКЗС – нещо непознато дотогава нито в практиката на България, нито пък в СССР. За кратко време в кооперативните стопанства влязли 248 хил. домакинства, а кооперираната земя нараснала със 10 790 хил. дка. За по малко от месец и половина в ТКЗС влязли повече стопани, отколкото за шест години дотогава.... По материали от “Лекции по Съвременна българска история”, http://www.bg-istoria.com

"...През 1934 г. селскостопанските единици – 884 900 броя, се състоят от 11,86 милиона парцела със среден размер на един парцел от 3,7 декара. Стопанствата до 100 декара земя са 92% от всички земеделски стопанства, а с над 500 декара – 0,1%. На едно домакинство се падат средно по 13-14 парчета обработваема земя. Обработването й се извършва предимно с работен добитък и примитивни оръдия (дървени рала, конски плугове). Над 22% от стопанствата не притежават работен добитък. В страната има около 3 000 трактора с малка мощност, които се използват преди всичко за двигатели на вършачки и по-малко – за обработване на земята. Основна теглителна сила е кравата..." http://georgihadjiyski.blog.bg/technology/2013/05/31/selskoto-stopanstvo-v-bylgariia.1115431 Колко да е имотно едно семейство с 30 - 50 декара земя, от които голяма част по чукарите от седма - осма категория. Обикновенният българин се е трудил за хляба си, и то здраво. В един момент идва на село един учен човек и му обяснява, че всичките беди са от маломерните нивички, че ако се обедини земята и дойдат новите трактори, комбайни и вършачки ще има по много и за всички и хората се подлъгват и започват да си мечтаят за по добър живот ... Най стабилната основа на работническо-селската власт е било селячеството, както и на всяка власт в България до тогава. Даже не ми се търси съотношението на селяни и работници към момента. Как може да се задържи новата власт, налагана от 15 000 членове на комунистическата партия, партизани и ятаци, ако срещу нея са и селото, и армията и голяма част от интелигенцията ... няма начин. Новата власт по едни или други причини е имала подкрепата на голяма част от българското селячество. А горяните са били черните овце на прехода, имали са някаква локална подкрепа, защото повечето са били селски хора, но между тях сигурно е имало и криминални и интелигенти и всякакви. Поредните хванали гората. След освобождението до времето на Стамболов - "разбойници", през 1925-1929 - анархисти, 1941-1944 - партизани. Поредните недоволни от власта, но чак пък "народно движение" ...

Най стабилната опора на комунистическата власт след 9 септември е тъкмо в селата от малоимотните и безимотни селяни. Колективизацията е представяна на селяните и възприемана от мнозинството като панацея, която ще реши всички проблеми на българското село. Едрите собственици по селата, които губят най много от колективизацията, са решително малцинство, а от средните собственици голяма част са симпатизирали на новата власт.. Така че горянското движение може да си има социална база, но не е народно движение.

Украйна не е като Македония, по скоро е като Хърватско за Сърбия. Ресурса на Япония ... , дори само демонстриране на враждебност по границата ще блокира сибирските войски, Америка нямаше да влезе във войната през 41-ва година, ленд-лийз също може би нямаше да има

Вариантът не е "съюз със СССР", а един по различен Хитлер Ако Хитлер беше позволил създаване на "независима" държава на украинските националисти щеше да спечели поне два месеца през есента на 41-ва година. Ако вместо репресии към местното население беше привлякъл колаборационистите, беше дал някакъв що годе справедлив ред и перспектива на населението в завоюваните територии, беше се отнасял човешки с военопленниците и използвал част от тях, войната нямаше да стане Отечествена, червената пропаганда щеше да се лиши от аргументи и моралът на отсрещната страна щеше да рухне. Ако Хитлер беше направил това нямаше да е Хитлер, но все пак това е алтернатива. Ако Япония вместо Пърл Харбър беше навлязла в Сибир и Средна Азия, Русия щеше да е пред срив, Америка нямаше да влезе във войната поне още година а във Великобритания вместо Чърчил можеше да се издигне правителство което да търси сепаративен мир.

Всяко първобитно племе си има закони, да ги наречем закони на честта или "обичайно право". При промяна на отношенията се допълват и усъвършенстват и законите Винаги ми е бил неясен въпроса с данъците. Как се осъществява събирането при липса на парично обръщение, данъчни списъци, писмена традиция ? Ако пък всичко е в натура как се събира, транспортира и съхранява и какъв е смисъла да се струпат някъде купчина кожи, грънци, добитък, платове или зърно ? А има и бързоразвалящи се като мляко, месо, яйца. Би трябвало да е имало някакво последващо преразпределение

Странно е някой да пътува през Ловеч и Свищов за Константинопол. Предлагам Ви друго обяснение на текста съгласно друг арменски автор: СИМЕОН ЛЕХАЦИ "ПУТЕВЫЕ ЗАМЕТКИ" "...2. ПУТЕШЕСТВИЕ ИЗ ЛЬВОВА В СТАМБУЛ Итак, 15 февраля 1057 года армянского летосчисления (1608), в понедельник второй недели великого поста, волею и могуществом всесильного бога, я, будучи 24 лет, выехал из столицы Львова, уповая на Дух святой истинного бога. Я пустился в путь с молдавскими купцами-армянами. Так как стояла зима, мы лишь через десять дней с трудом достигли города Сината, который является границей и концом страны поляков и началом страны валахов. Там мы пробыли один день. Оттуда мы за девять дней достигли богом построенного города Сечова, который был резиденцией молдавских господарей [35] и престолом патриарха армян и валахов. Этот Сечов был [расположен] на очень возвышенном, приятном взорам и красивом месте с умеренным и здоровым климатом. Вокруг города протекала большая река 3. В этом городе жили триста-четыреста домов 4 армян; [имелись] три каменные церкви и два очень красивых и превосходных каменных монастыря вне города: один совсем рядом с городом, другой – на расстоянии двух миль..." Сечов = Сучава, столица на първата централизирана молдавска държава Лова - най вероятно е Лвов. В състава на Полша столица на Руско воеводство. Намират се на пътя от Константинопол за Балтийско море. И в двата града е съществувала значителна арменска диаспора с арменски архиепископи. Борис Караконовски би трябвало да се приема с известни резерви, известно е че част от нашите възрожденци от патриотични подбуди са съчинявали легенди и митове. Ще дам само два примера от "Историята" на Борис Караконовски: "Ловчанската крепост, която имала голям гарнизон, била завзета от Аспаруха в 682 година. В една много тъмна нощ той приближил крепоста и на въжени стълби с прикрепени куки могли да влезат негови войници откъм северозападната страна, където е била крепостната стена най ниска и имало крепостна порта. Отворили портата и навлезли другите войски. Има предание че борбата продължавала в крепоста едно денонощие и кръв текла из нея като порой. Много гърци биле пленени." "Ако някой турчин минел с кон през Вароша, на чиито два края имало ковачници, трябвало да разковава коня и на повод, без да му се качи, минавал Вароша и на другия край го подковавал наново." Борис Караконовски посочва като източник за падането на Ловешката крепост Едем Емин Сайди “Хакикат-теизи Мукаден султан Баязид”. За съжаление никой не е чувал за такъв автор и такова произведение.