cven

Благодаря и на двамата за отговорите, но ... Попина, Гарван - Силистренско, Юпер - Разградско, Бабово - Русенско, Блъсково, Разделна, Дългопол - Варненско, Сини вир - Шуменско, Търговище... Излиза че в централна и западна северна България, освен Козлодуй, археолозите не са намерили нищо. Значи единствените некрополи, открити от Търново до Видин за периода 6-10 век са славянски и никакво друго население не се открива археологически ? Също смущават категорично определените като славянски некрополи в Попина и Гарван. Нали Българите бяха изселили славяните по границите, тогава какви са тези славяни в Силистенско, в центъра на държавата ?

Не само Вие твърдите това в темата, така че въпроса не е само към Вас. За да сте толкова категорични, сигурно сте запознати с резултатите от археологическите проучвания. Бихте ли споделили през интересуващия ни период 6-9 век кой народ населява и оставя ясни и сериозни следи в Търновско, Плевенско, Ловешко, Врачанско, Монтанско, Видинско, общо в централна и западна северна България. Все някой е живял на тази не малка територия и е погребвал мъртвите си. Какво е намерила археологията и от кои народи е оставено ?

Крале на Остроготи : 541–552 Тотила Крале на Визиготи : 549 - 555 Агила І, 621 - 631 Свинтила, 636 - 639 Хинтила

Темата, която започвате, е много интересна, но с изводите ми се струва че прибързвате. Имената записани в османските регистри не са непременно имената, с които хората са кръстени. Според мен, чиновникът не обикаля всяка колиба да записва имената по лична карта, а отива при първенеца на селото и го разпитва за живеещите в населеното място. Той съответно казва имената така, както си викат по комшийски. Така Васил става Васо, Радослав става Радо, Станимир става Стано и т.н. Примерно Вие ако имате съученик, приятел, колега Александър, Тодор, Петър, най вероятно за Вас са Сашо, Тошо, Пешо, по същия начин, както и за кмета или кнеза, който е служил за информатор на данъчния. Прегледах началото на ТИБИ 1 и 2 том, Например в Търновско са записани имената Дабжьо и Дабчо, но в Пернишко името е записано като Дабижив. Действително много имена завършват на О, но част от тях не са прости, например Балико, Добрико, Неделко, Преметко. Освен това често се срещат и дълги имена, като Грубадин, Радослав, Доброслав, Левендин, Драгита, Драгобрад, Добромир, Витомир, Гъртодул, Момчун, Станемир, Драгостин, Негослав, Бранислав, Крайслав, Богослав, Великослав, Дабижив, Божидар, Борчин. А в Бориловия синодик например се срещат : Приязд, Балдьо, Арцо, Трошан, Ратен, Карач, Потръц, Ханко, Стано, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Воислав, Годеслав, Чръноглав, Семир, Иончо, Добромир, Иваншо Така че, кое име е простонародно и кое аристократско, май не може да се познае. И нека не смесваме прабългарските имена с имената от османските регистри, те са от различни именни системи. Вярно е, че и в регистрите има имена от чужди именни системи, или грешно записани или прочетени, но срещнах следните : Братула син на Чохне, Хръс син на Руско, Кръстьо син на Бубул, Шишман син на Ваве, Иван син на Фетко, Пескяфет син на Лило, Мачукан син на Неделко, Иванко син на Душман, Райко син на Тургул, Радой син на Башеног, Продан син на Фружин, Стоян син на Чунчи, Нехро син на Боурешко, Дико син на Боруджа, Тодор син на Гърлеш, Иван син на Гафид, Дани син на Капец, Вихне син на Миле, Апористад син на Радица, Радослав син на Дурфил Ще е интересно, ако се извадят особенните имена по райони да видим каква картинка ще се получи... А Ивановци има, и то много. Може Иоан да е регионална особенност някъде, но възможно е да е грешно разчетено, арабското В и О се пишат по сходен начин и малко по особен почерк може да затрудни преводача.

Да не забравяме, че наименованията на някой племена не са самоназвания, а са им дадени от други Ако трябва да се включа в майтапа, предпочитам от "сърбам", въпреки че тогава сорбите ще трябва да "сорбат"

Заповядай : http://www.promacedonia.org/im3/im_3.htm

Тимочани и стримони - живеещи по поречието на Тимок и Струма, стари тракийски имена, пославянчени, моравци - вероятно същото но имаме и дума морава, браничевци - от бран, берзити - от бърз, ваюнити от войни, сагудати не е славянско племе.

В имената разбира се е "слава", но в крайна сметка все тая, гърците "слово" и "слава" пишат по един и същи начин.

И ако не се уточниме какво, склави ще престане да означава за гърците и латините народа, който се самоназовава словEни ли ? забележка : "Е" си го прочетете като е-двойно (мляко / млеко, нали се сещате ...)

Може, заповядай : поляни - поле, поморяни - море, лютичи - лют (не като вид вкус, другото лют), езерци - езеро и т.н а сега ще ми изкараш ли нещо разбираемо от купи, дучи, чдар, уногундур, кутригур ?

Хайде да се вгледаме в това което е написал ДеДо Либен - само на мен ли ми прави впечатление, че значенията на всички фиксирани в първия ред са разбираеми за всеки съвременен българин / славянин, а от втория ред - не. Значението на лангобарди, алемани, маркомани може да са разбираеми за немскоговорящите, но не и за славяногласните. А относно склавите - роби ... още в семейството на българския владетел Борис има една Собеслава - може би "стайна робиня"? После дъщерята на Самуил - Мирослава, тя сигурно е мирна робиня, или пък братчет и Владислав, който навярно владее роби. Светослав пък трябва да е свят роб, а един се е изхитрил да се казва направо Слав, робът му с роб.

Славянските езици се разделят, а не възникват само преди 1700-1300 години. Никой ли не чете тука вече

Показвам цитат, от който се вижда общия произход и на езика, и на населенията. Обърнете внимание, че цитата е от изследване, публикувано от солиден екип учени и потвърдено от голям брой други изследвания, пак на солидни учени. Моля, който има проблем с руския език, да помоли някой за превод. Специално, за общия произход на славяните, e следната част от цитата, на който не сте обърнали внимание : … Оказалось, что число общих фрагментов у южных славян с «западно-восточными» славянами примерно такое же, что и число их общих фрагментов с «между-славянскими» популяциями (гагаузы, венгры, румыны). А вот число общих фрагментов с географически соседними греками значительно меньше. Учтем, что западно-восточные славяне географически дальше от южных славян, чем «между-славянские», поэтому с точки зрения географии число общих фрагментов с «западно-восточными» славянами должно было бы быть меньше. А раз это не так, значит языковое родство «западно-восточных» и южных славян отчасти проявляется и при этом анализе общих фрагментов генома. Тем более, что, хотя общие фрагменты генома, найденные между двумя группами славян и разнятся по длине, фрагментов длиной около 2-3 сантиморганид чуть больше, чем других, а именно такой длины фрагменты и должны были сохраниться со времени славянской экспансии второй половины I тысячелетия н.э … В целом, из этого анализа общих фрагментов можно сделать два вывода. Прежде всего, явно видны результаты смешения генофонда западно-восточных славян с другими популяциями северной части Восточной Европы. Во-вторых – пусть и далеко не столь выразительно – видна и несколько большая степень родства западно-восточных и южных славян друг с другом, чем можно было бы ожидать, исходя просто из географического расстояния между ними. Моля четете преди да пишете

Всъщност, в това изследване http://генофонд.рф/?page_id=4440 е написано точно обратното на това, което се опитвате да внушавате - доказва се общия произход и се обясняват различията между съвременните представители на западните, източните и южните славяни с асимилацията на различни групи местно население. … Дальнейшее разделение славянских языков происходило уже относительно недавно — 1700-1300 лет назад. С ранним средневековьем (примерно 1400-1000 лет назад) связывается так называемая «славянизация Европы» — период быстрого распространения славянских языков на огромных территориях. … В Восточной Европе славяне распространялись на территории, где проживали балтские, финно-угорские и тюркские популяции, в Западной Европе – на территории носителей германских языков, на Балканах – на территории местных разноязыких популяций. … Оказалось, что число общих фрагментов у южных славян с «западно-восточными» славянами примерно такое же, что и число их общих фрагментов с «между-славянскими» популяциями (гагаузы, венгры, румыны). А вот число общих фрагментов с географически соседними греками значительно меньше. Учтем, что западно-восточные славяне географически дальше от южных славян, чем «между-славянские», поэтому с точки зрения географии число общих фрагментов с «западно-восточными» славянами должно было бы быть меньше. А раз это не так, значит языковое родство «западно-восточных» и южных славян отчасти проявляется и при этом анализе общих фрагментов генома. Тем более, что, хотя общие фрагменты генома, найденные между двумя группами славян и разнятся по длине, фрагментов длиной около 2-3 сантиморганид чуть больше, чем других, а именно такой длины фрагменты и должны были сохраниться со времени славянской экспансии второй половины I тысячелетия н.э … В целом, из этого анализа общих фрагментов можно сделать два вывода. Прежде всего, явно видны результаты смешения генофонда западно-восточных славян с другими популяциями северной части Восточной Европы. Во-вторых – пусть и далеко не столь выразительно – видна и несколько большая степень родства западно-восточных и южных славян друг с другом, чем можно было бы ожидать, исходя просто из географического расстояния между ними. ...

Геза Фехер разчита в надписа под Мадарския конник " ... архонт Крум текю сектем ...", неговото разчитане е в резултат на дописване и не е прието. Но ако приемем, че Мадарския конник, и надписите към него, са направени в чест на победата на Крум, най вероятно текю сектем е годината на битката, и може да го проверите дали пасва на вашата схема.

Всъщност, засечен е. В Чаталарския надпис, неизвестен към времето на преписите, се споменава името на година по българското летоброене "сигор елем", което кореспондира с написанотото в именника. Геза Фехер разчита "текю сектем" в надписа под мадарския конник, но за съжаление това е резултат от дописване и не е сигурно. Има и едно "етх бехти", за което също има спорове.

В процеса няма огъване. Ако огънете една монета образът ще се запази, но не и ако я ударите с чук. А и матриците нямат формата на метална лента.

И какво неясно има, това, че при деформиране на матрицата първо ще се смачка образа ли, или че ако няма ново гравиране всеки следващ отпечатък ще е некачествен под какъвто и наклон да се удря.

Така описаната деформация ще доведе до загуба на релеф на матрицата в зоната на деформиране. Действително, следи от деформиране може да е пониженият релеф на буквите вляво и вдясно, което показва, че работникът не удря с чука от една и съща страна, а обикаля около матрицата, за да намали деформацията. Толкова явни следи от деформиране не се забелязват в горната и в долната част, в зоната на препечатване. При повторното препечатване новия образ ще се наложи върху стария, което при разместване на матриците ще доведе до следи от двоен образ, но не е възможно новия образ в деформираната част от матрицата да се получи чист и ясен без използване на нова матрица. Безспорно виждаме два удара за отпечатване, но по скоро в горния случай е неправилен удар при отпечатване, коригиран с втори удар. Интересното е друго, в горния случай, образът на Христос е двоен, което е нормално при препечатване. На обратната страна обаче няма следи от двоен образ. Първоначално отпечатаното BASILEU е отрязано видимо от препечатването и няма следи от двоен удар над и под тази граница. Като че ли препечатването е направено с половин матрица, и то след нагряване на недопечатаната монета

Само че Климент и Наум най вероятно са от българските славяни, а за Ангеларий не се знае.

Старобългарски златни монети? Някой знае ли нещо повече или и тази информация е от агенция "някой казал че чул да разправят" ?

Уважаеми г-н Тамарин, Щом говорим за местно население, даже няма и да разглеждаме варварските нашествия. Смята се, че местното население е било илироезично, с последващо заселване на келтоезични племена, но след 4 века под Римска власт по всяка вероятност е било романизирано. Не отричам че е възможно праславянския да произлиза от илирийски ( тракийски, дакийски, гетски ), но не и на това място и по това време.

В локализирането на славяногласието на средния Дунав има няколко проблема. - Липса на археологическа култура, която може да се свърже със славянството преди VІІ в. в района. - Средния Дунав е най проветривото място в империята през ІV и V век, в полезрението и на източната и на западната империя. От тук минават хуни, готи, лангобарди, вандали, алани, гепиди и кой знае още кои, а славяните не са забелязани от авторите. - Балтите. Логично е да търсим родината на славяногласието в съседство с балтийските народи. Тези проблеми могат да се решат по два начина 1. Ако прародината на славяните е северно от Карпатите, но те компактно са се изселили в V - VІ век по средния Дунав, където приемате че е родината на славянството, и от тук в VІ и VІІ век започнат да заселват Влашката равнина, Балканите, Каринтия, източна Украйна, Полша... По принцип е възможно, но времето не стига за някакво сериозно нарастване на населението, което да се разлее на такава голяма площ. Не обяснява какво ги принуждава да се преселят масово на територия, която не е свободна, заета е от гепидите чак до аварското нашествие. 2. Ако родината на славяноезичието си е северно от Карпатите. Тук някъде ги намира още Тацит. Главният хунски натиск ги заобикаля от юг, освободено им е жизнено пространство с изселването на готи и вандали и от тук започват разселването. Двата варианта са близки, но вторият е по логичен. Въпреки романските заемки, на които може да се потърси и друго обяснение

Твърдението, че "родина на славяногласието е средният Дунав" се нуждае все пак от някаква обосновка. Общоприето е схващането,че прародината на славяните е в района от Карпатите до Балтийско море, или източна Полша и западна Украйна и Белорусия. В този район още по лесно могат да се обяснят влиянието от германски и ирански езици - с контактните зони на югозапад готи, на запад други германски племена, на юг скити на югоизток сармати. Ако старите тюркски заемки се наблюдават в най старите славянски текстове, трудно ще ги обясним като влияние от аварски език. Писменният славянски е възникнал на основата на солунските диалекти, а солунските славянски племена напускат Панония или влашката равнина когато там се настаняват аварите. Взаимното влияние на славянския с аварския вероятно се е ограничил териториално в Панония и не е оказало влияние на книжовния славянски. Така че най логични кандидати за основа на тюркските заемки все пак остават българите (или кутригурите) на Кубер, които се заселват на север и северозапад от солунските славяни, или заселване между тях на неславянско племе, например сагудатите или други, с неизвестно за историята име.

Като една от основните характеристики на Балканския езиков съюз на много места се посочва наличието на звук “Ъ” в български, румънски и албански. В тази връзка искам да Ви попитам : - Приема ли се за най вероятно наличието на “Ъ” в албански и румънски под влиянието на старобългарски ? - Възможно ли е “Ъ” да е съществувал в праславянския, но да е отпаднал в другите славянски езици ? Изобщо съществува ли (съществувал ли е) в други индоевропейски езици ? - Какви са най вероятните пътища за разпространението му на балканите ?