FairOaks

Виж сега, така наречени Арате, FairOaks достатъчно твои мнения е чел, та да добие задоволителна представа що за стока си. Недей ме кара да извличам от необятната интернетска архива твоите езиковедски подвизи, понеже на места си стигал до крайности от десена на долуспоменатото (впрочем твърдейки, че това е пример за прекрасен и напълно естествен български език): Ща Ви насочити вниманието към неумениютому всичких софиянцев говорити правилно на българском езике. Единствената разлика е, че досега съм се въздържал от прибързани коментари, а и ти си се е поочовечил. Е, не е съвсем ясно, но поне вече не се напиняш да пробуташ за свой собствен диалект нещо, което вероятно си съчинил, докато си четял «Очерк болгарской грамматики» от Маслов. Хубаво е от време на време да има напредък. Е, какво „на лични“, като той се прави на три и половина? Доколкото ми е известно, никой никого не дразни, ами той хитрее като стадо лисици.

Минало несвършено време се подменя повсеместно с минало свършено. Причастията — тоже. Не е само в село̀ Банки, да речем, и не е само в Западна България. Просто тук се използват (ако по-младите българи въобще подозират за съществуването им) предимно форми като „печел“, „берел“, „четел“, „дадех“ и т.н. Ти храниш някаква загадъчна ненавист към всички софиянци, поради което винаги обобщаваш, сякаш стремейки се да изкараш, че навсякъде в Източна България се казва: „Кату утидьел при баба си, тя му давала кози мляку“; а в Западна — „Кога ошел/ойдел/отива̀л при баба си, она дава̀ла/дала му козе млеко“. Или нещо от тоя род. Ти си знаеш най-добре. В последна сметка обаче разбирам, че се опитваш всячески да прокараш странната си хрумка, че предполагаемият общ западен говор е крив най-вече в словообразувателно отношение, пък обединеният източен — в звуково. За жалост, подобни гледища ги поддържат и спецове, ужким грижещи се за българския език. Една утеха имам все пак — обвинят ли ме, че говоря неправилно, мога да се оправдая с това, че тия, видиш ли, не са граматически грешки, а просто не умея да произнасям „Я“. Някои хора от Източна България не мьекат или екат, други премятат ударението, трети са много далеч от правилото за ятовия преглас. Разни съвсем инакви, но все тамошни пък правят съвсем необясними за мен неща. Айде да не си ти човекът, който да разяснява на всекиго как се говори еди-къде си, щото най-вероятно носителите на въпросния диалект доста повече от твоята светла личност знаят по тоя въпрос. Колкото до Стойков, той също обобщава като изоглавен, но около няколкостотин и седем пъти по-подробно от теб.

Няма и как да ти се случи. В Западна България кликам, кликвам, кликна, кликнувам и пр. значат или „викам“ (1. говоря; 2. крещя; 3. приканвам, повиквам), или (отскоро, разбира се) click (цъквам, чуквам, щраквам, траквам) от англ. ез.

Докога на кажи-речи всеки двувидов глагол чуждица ще му лепваме величествената наставка „–ирам“ и ще се радваме като душевноболни при освидетелстване? Впрочем в българския никакви двувидови глаголи няма. Съществуват някакви ми ти безвидови. Може би… Но по-важен е въпросът: „Откъде идват тия простотии?“. То е ясно отде — «двувидовые глаголы»; ама как ти дава сърце, филоложе… Та да, ужким съществуват разни двувидови, ама май че само и единствено в канцеларо-университетските болни мозъци. Ето, в английския няма глаголски видове: „удрям“ = hit „ударя“ = hit Ала явно и тия са от двувидовите говеда. Всъщност, ако открие някой добряк сведение относно съществуването на двувидови глаголи в английския, нека ме просвети. Вещите лица от БАН и другите мракобеснически сдружения обаче без капчица срам твърдят в обобщен вид горе-долу следното: „инсталвам“/„инсталирвам“ = „инсталирам“ „инстална“/„инсталирам“ = „инсталирам“ Разбира се, тия новоприети и новоприемани глаголчета до едно са от трето спрежение. Това означава, че са хем нагло видоощетени, хем твърде многозначни, тъй като нашенските умници също така са отсъдили безпощадно, че преметнатите ударения са напаст божия, поглъщаща бебешки души. И тъй, словото „инсталира“ например можем да го отнесем към: — 3. л., ед. ч-ло; сег. вр.; несв. вид (на по-точен български: „той/тя/то инсталѝрва“); — 3. л., ед. ч-ло; сег. вр.; св. вид („той/тя/то да инсталѝра“. Може да се ползва и без „да“: „Петъците нашето момче се прибере у нас късно, свали и инсталира нова комп. игра, поиграе, позвери се там нещо и си легне изморен, с ей тѐ таквиз зъркели червени.“); — 2. л., ед. ч-ло; мин. св. вр.; несв. вид („ти инсталирва̀ “); — 2. л., ед. ч-ло; мин. св. вр.; св. вид („ти инсталира̀“); — 3. л., ед. ч-ло; мин. св. вр.; несв. вид („той/тя/то инсталирва̀“); — 3. л., ед. ч-ло; мин. св. вр.; св. вид („той/тя/то инсталира̀“). Егаси съвпаденията, егати чудесата… Поне при народните глаголи са само три — заради двата вида („ставам“ / „стана“). Тук обаче нещо са се удвоили. Навярно по здравословни причини. Току-виж изчезнали някои. После къде ще ги търсиш? Запасявай се, народе, че иде зима тежка, люта. Вкратце: Да живее книжовният език! Вероятно съм старомоден, но все си мисля, че глаг. време трябва най-вече да указва кога се случва проклетото действие. Вероятно нещо не съм доразбрал от уроците по граматика, но все ми се струва, че глаг. вид трябва да показва дали действието е свършено, или не. Айде, ако бяха само „инсталирам“ и още няколко компютърни термина, щях и досега да си мълча, ама заради разни нелепици от десена на „адаптирам“, „анонсирам“, „композирам“, „хидратирам“, „стопирам“, „инспирирам“ и „експлоатирам“ няма. От друга страна, всяка дума в съвременния български трябва да произхожда от латински, та през французки, па през ингилизки… и чааак до страны родной. Другояче, еми, на селяния бие. Нейсе. Преди десетилетие-две, през онези смутни, ала все пак невинни времена, когато тия изключително полезни и смислоносещи глаголи нашият езиков радател Вл. Мурдаров още не ги беше вкарал във всички правописни речници, ползвахме най-често „инсталвам“ и „(да) инстална“. Ееех, големи простаци сме били ние. Въпрос с повишена трудност: Заслужава ли си да се кая заради езиковите си прегрешения? Но да се върна към основния предмет на обсъждане. Вследствие на такива хитринки, изобретени посредством мозъчните апарати на боготворените възрожденски езикостроители и техните следовници, срещаме ежедневно недоразумението: „Докато правих…“. Не е погрешно, но тутакси ме опраща към езикови постройки като „Докато се наведа/наведох, и охлювът се шмугна в храстите!“. Със сигурност не е това, което говорещият има предвид. А колчем някой все пак опита да се изрази по-начетено, става следното: „Аз съм правел това… Онзи е правел онова… Не съм мислел…“. Мда, гадае и умозаключава човекът. Или преразказва. Да, да, иска да употреби нещо, което отговаря на „Аа! Ти си ми звънил в пет без четвърт. Ее, аз съм се къпел тогава…“. Тъкмо тъй е, шъ знайш. Независимо от по-горните абзаци, смятам, че такива развития са си най-естествени, понеже не може десетилетия наред като развален грамофон да повтаряш на целокупното народонаселение опростенческите правила за ударение, малоумния ятов преглас и прочие, и прочие, пък да очакваш, че средностатистическият българин ще разграничава я има, я няма шейсетина глагола изключения, все още широко използвани в ежедневната реч. Изобщо, за какво са ни тия две минали прости времена, ако ги разграничаваме само при 2. и 3. л., ед. ч-ло, където пък едното съвпада със сег. вр.? За какво са ни две минали действителни причастия, ако да ги различи човек, се явява по-скоро изключение. Гай Баньо облагородител на езика ли е, или просто щатен хроникьор? Не знам за вас, но лично аз наблюдавам как пред очите ми се сливат двете прости минали времена. След десет-двайсет години ще са клеясали (както е во македонскиот jазик, ако не се лъжа). Жалко. Е, поне най-сетне мога да задам допълнителните въпроси: Тоя проблем съществува ли в черепна кухина, различна от моята? Що за решение ще вземат гореупоменатите вещи лица от БАН? Ще се наканят ли да действат изобщо? А според вас кое е уместното решение? Трябва ли изобщо да се действа по въпроса?