FairOaks

Мисля, че човекът обяснява прегласа при хлѣб– и млѣк–, а не кое измежду тия трябва да изберем: Обущарница Обущар Обувкокърпач Обущарски услуги Поправка на обувни принадлежности Футуеър истаблишмънт „Булитпруф“

Излезнал(а,о,и) е голяма проклетия, съгласен съм. По-скоро исках изключенията да задам, пък останалите да се сещат — защото го има следния момент: беше ли припряност някакво обикновено същ. име, щеше да прегласи като стой, та гледай… ама йок… трее са̀ на «Тука има, тука нема» да си играме…

Разбирам как става при голям/големи и излязъл/излезли. За съжаление, то това всякаква сволоч го разбира вече, че и приема за чиста монета. При поляна/поляни (щото, ако някой си мисли, че не е точно от полея, много се лъже… колкото кафев и чешмен не са естествени и не произхождат от твърдите кафе и чешма/чушма… тогава па е брашнян, ама нанайци — брашнен ще да е, за да не можеш му хвана спатиите), припряност/припряността (щото, видиш ли, това е от причастие — понеже на всяка дума аз ѝ правя безжалостен разбор, преди изобщо да си разкрия пломбите) и разни тѐ такива изключения как става, ми е въпросът (има и при глаголите изключения бол… и другаде… и в девета глуха даже).

Че ти „вяк“ и „едѐм“ ли казваш? Честно казано, ако съществува човек, който има вродено чувство къде е това животно — Ѣ/æ, то това съм аз и никой друг измежду присъстващите.

Какво ли е чувството да отидеш на психолог/психиатър/психоаналитик и изведнъж да осъзнаеш, че всъщност той е по̀ психар, отколкото ти…

Разтърсих се и намерих това: http://new.chronologia.org/polemics/turin_ar_rus_orda08.html «Особо отметим, что нам не ясно соотношение суффиксов АН и ИН. Этимология суффикса АН понятна. Он образовался от слова АН/ЯН, которым называли фаллос. Точно так же от других его названий – АР и АК, образовались соответствующие суффиксы. Этимология суффикса ИН не ясна. Возможно, это одна из форм суффикса АН … ИН – суффикс отношения, АН – суффикс, превращающий, стоящее перед ним слово в субъект, или объект, которым можно производить некие действия.» Представа си нямам как се кара, но с времето някои думи се променят — добавят или премахват наставката. Напр. адвокатин –> адвокат.

Мисли плуват във река, хрупат пресен зеленчук. Една мисъл се замисли и потъна като струг.

Рече човекът, неумеещ да напише без грешки дори половин ред. В случая Т-то не е сричкотворно, но след него има неизписван гласен звук. Който иска, да си го произнася, записва и прослушва. Аха, не се говорело така на български. Ти бетер Петър Петров стана. Па forum също не е на български. Трябва да се казва „площад“, обаче това прилича на руската «площадь». Значи… трябва „мегдан“ да се казва… Хмм, ама то това на турски, meydan, не върви… Викам да е „стъгда“, най ми звучи. Като си неграмотник, хич не се занимавай с мен, ами поработи над себе си.

Ти очакваш сричкотворните (изглежда, също и всички останали) съгласни да не ги съпровождат едни незначителни, остатъчни гласни. Ти дори да кажеш „прът“, пак има нещо като Ъ след Т-то. Пиши „прътъ“ тогава. Дреме ми на шмайзера. Иде реч, че Ё не е Ъ, ама няма никого вкъщи, че да вдене тая сложна концепция. То се вижда от твоите писаници колко си грамотен. Според мен трябва веднага да прекратиш всякакви занимания с чужди езици, езиковедство и т.н. и да почнеш отначало да изучаваш своя роден език, белким спреш да пишеш с точността и изразителността на разстроена шестокласничка. „Мак. пропаганда“ — аз даже не съм бил в Македония, ама явно са ме вербували на местна почва.

Съвсем си е па възможно, само че се изискват езикова подвижност (телесна, не друга — устна — не извънземна, ами тъкмо тая, която може да спомогне за твоя неочакван и пръв успех пред нежния пол, та да не се занимаваш с работи, които са далеч над твоята вещина и още по-далеч, че даже и навеки отвъд твоите предполагаеми стъкмителски възможности) и умствена освободеност, та да осъзнаеш крещящата нужда да погребеш и забравиш нежелателните елементи (напр. Стойковци, Аратовци и всякакъв подобен измет, непритежаващ ни грам действителни доводи, но пък два тона отпратки към разни мракобеснически и противобългарски издания, неграмотнически исторически извори и пр., както и къмто имащи тапия неграмотни глухари, глухи тапири и неодухотворени, почти неодушевени кухари). Сричковото ядро е Ж. При смрт е Р. При вро е Р — т.е. вр̀о, не вро̀ (отговаря на „върхъ̀т“/„върха̀“, т.е. членуваното на „вр(ъ)х“). В Македония звукът е същият, ама друг път. В противовес аз пък твърдя, че Ё в жёлт(ый) е баш същото говедо, обаче поради сталинизъм и алкохолизъм са го забранили лошите руснаци. Айде, обори ме, ама изнапред звънни на К. Алексова.

Аз викам да възстановим разграничението между та и тѫ (А в имен. пад.; Ъ — в косвен), но да продължим да пишем навсякъде та, така че освен чисто правописното правило за членуване, дето го пазим като светиня, ще си имаме и чисто правоговорно.

Ох, много взехте да славословите тая домакиня, че и да ѝ давате нещо като ефирно време. Заболя ме главата. А тоя χ² сигурно ще го сънувам довечера.

Естествено че е жът, но понякога звукът Ъ се съкращава дотолкова, че е безсмислено да се изписва, особено ако човек се опитва да покаже по-точно как става това изяждане на звука, без да навлиза в излишни подробности. Колко често пишем кънига и пътица, за да подчертаем някакъв остатъчен звук? Аз — не твърде често. Освен това не знаях, че тия мнения ги пиша в качеството си на македонист. Ех, камък ми падна от сърцето! Вече няма да се чувствам толкова необразован. Лично ти ли раздаваш тапиите по македонистика (щото смятам да се възползвам от новопридобития си ценз)? Не е съвсем уместно да се твърди, че буквата Ъ е забранена в македонския и сръбския. Просто тамошните не произнасят чисто Ъ, така че от нея няма смисъл. Буквата Ы забранена ли е в българския?

Явно ушите. В продължение на години. До ден днешен. Не знам кое толкова те притеснява, но допускам, че опитваш да се заядеш.

Е, как, как, както се произнася и „Шт! (…Тихом, Марийо!)“, само че първата съгласна е звучна. Но и двете съм ги срещал леко изменени: жът и Шът! — сиреч с вмъкнато Ъ.

Съжалявам, обаче въпросното предаване „Аламинут“ не съм го гледал в цялост дори пет пъти, като последният ще да е бил преди две-три години. Да кажем, разбирам долу-горе досежно кое иде реч. Примерно, тия иноземни гадове биха се облагодетелствали от такива въздействия върху българския народ, затова и цакат пачките. Много хубаво. Образ, та дрънка. Само дето кой има файда циганите да си създадат (да се чете откраднат) цяло господарство?

Е, ясно че това Я (заемащо мястото на Ѭ) го потъмнявам. Има си хас. Спокойно, не говоря като някои чалгаджийки („Желая да обикол’а̀ света̀…“, „Консумирам боб“ и т.н.). Накратко казано, сложех ли транскрипция, щеше да бъде престараване, a донякъде и изхвърляне. Относно правописа: Е, аз си признах без бой, че това са някакви си мои мисли и че въобще не съм уверен в предположенията си. Колкото до употребата на Ѣ, Ѫ, Ѧ и пр., тя поначало ми се нрави, и то доста, но в случая само би объркала участниците в проучването. И докато при последните две букви можем лесно да зададем съответствия (напр. Ѫ = Ъ; Ѭ = ЙЪ), при ята работата се поразсъхва — налага се да обясняваш правилото за ятов преглас, което пък няма нищо общо с изговорните навици. С останалото съм напълно съгласен и даже те поздравявам за мнението.

Аз съм искрен човек, та смятам да отговоря направо по точките: 1) Изцяло цигански държави досега не е имало. И неслучайно. 2) Ако циганите станат повече от българите, то цялата държава трябва да я прекръстим на Цигания. В тоя ред на мисли… там какво училище, какво образование, какви салтанати? 3) (Да се чете не България, ами Цигания.) Светът нас не ни бръсне за слива, камо ли тях… 4) Още докато са малцинство, циганите са неприобщаеми; ако са мнозинство… майка плаче, грамофон свири. Сигурно ще трябва към тях да се приобщим ние. 5) Названието (за справка вижте точки 2 и 3) недвусмислено сочи към отгадката.

А не трябва ли да е „Резултатите индикират стабилно оформен колективен лингвистичен атитюд“? Тази госпожа първо български да проговори, пък сетне ще ѝ дадем да се позанимае и с езиковедство, а ако слушка, може и с математика, но само ако обещае да не припарва до статистиката, защото в нейни ръце този дял от науката се превръща в оръжие за поголовно изтребление на мозъчни клетки. А кръвнините, тях кой ще ги плаща? П.П. Можеше само препратката да поставиш.

Недейте се обижда, обаче турлашкият диалект всъщност е торлашки. Тъкмо такива „грешки“ имах предвид. Никой няма да произнесе макя, жт или бочва, когато пише майка, жълт и бъчва, пък и в тая въображаема ситуация ние изрично ще сме предупредили всекиго поотделно.

До Dobri_I: Когато не се опитвам говоря на книжовен език, екам, но не мекам. И казвам „ходя“. Зависи от човека. До г-н Михов: Разбира се, ще ги отчетем, щом толкоз държите на тях. Навярно не съм се изразил достатъчно ясно. На всекиго се дава готов текст и му се казва да чете според книжовната норма, като целта е да се проучи степента на отклонение от изговора, възприет от Гай Баньо, а не да навикаме хорицата.

За да разберете къде е истината, хванете по трийсетима представители от всеки град и по десетима от всяко село, дайте им да прочетат текст, в който са вложени повечко думи с такива особености, за да проследите дали се казва мажо или мъжът, зильени или зелени, ходя или хода и т.н., па после сравнявайте и си правете изводи. Такова изследване май че никой не е правил, та не мога да бъда уверен какво би излязло, но все си мисля, че западняците по-добре биха се справили. То целта е да се чуе как се изговарят думите, а не как им се образуват облиците, нали?

Айде, айде… Ти такива си писал черно на бяло даже, а тя поне само говори — колкото, както си може. Хвала тебе, бабо Донке! За съжаление, трябва да се себеосветлиш. Не е едно нещо, че да се помести в няколко абзаца (и то в съкратен вид). Чак пък! Много мрачни краски, много тегоба по тоя свят. Самия определителен член няма да го премахнат, но дано свитнат разграничението между пълния и непълния, което трябваше отдавна да е престанало да бъде белег за грамотност. А каква е връзката между граматическите родове и определителния член, бил той пълен, или непълен? Може целели да не са, но все в такова направление са вървели, плули дори като пача. И пак: Каква е връзката между граматическите родове и писмеността? Нима родовете са ги измислили едва след появата на последната? С остатъка от твоите писания се съгласявам безпрекословно.

Хубаво де, по темата, щом настоявате: Никой диалект не го мразя, но някои почти не ги разбирам — я заради различни думи или окончания, я заради изговор. Понякога само заради едното произношение ми е трудно да си общувам с русенци, старозагорци и ямболии, но пък има уединени наречия, които освен различни изговор и словен запас ползват също така малко по-инаква граматика. Относно английския — диалектът всъщност е ливърпулски (Scouse се нарича повеликобританскому). Измежду техните любим ми е като че ли кокнито, а въобще и съвсем — новозеландският (Kiwi се води).

Първо, македонците не обичат несвършения вид да го съчетават с минало свършено, хеле пък наопаки, така че изобщо не си струва да им се кланяш или пееш осанна. Второ, словообразуването, произношението и другите граматически раздели са неразривно свързани и заедно oбуславят търсените точност и правилност. Представи си човек, който ужким различава смислово и (ако щеш) буквено тия причастия. Ако изговаря обсъжданите „правил“/„правел“, „ходил“/„ходел“, „носил“/„носел“ и пр. еднакво: [ˈpravʲiɫ], [ˈxоdʲiɫ], [ˈnosʲiɫ] и пр., значи не се получава никакво обособяване, освен ако глаголът не е от особените („дам“, „плета“ и т.н.), ама заслужава ли си заради тази малобройна глаголска купчинка да поддържаме цялата категория? (По моему не.) Сетне си представи другиго, който може чрез ударение да разграничава двете форми на глагола, че и на тези от трето спрежение ([ˈstavɐʊ] ≠ [stɐˈvaʊ]), но упорито, по навик и на инат си бичи връз крайния слог. Еми, пак нищо не се получава. Трето, подреждането на мисълта е в упадък. Най-яркият пример е необоримият факт, че измежду шест възможни (и правилни) съединения болшинството наши съвременници могат да изкарат единствено наредбата „Дай книгата на Иван!“. (Няма да обяснявам защо е двузначна.) Ще си я подрежда мисълта той… Бе, то там или по калъп, или както падне. Това е похватът. Примири се или го пречупи. Четвърто. Защо не те дразнят останалите многозначности при глаголите, напр. предпочитането на първата съставка от двойките имаше/има̀, трѣ̀бваше/трѣбва̀, знаях/знаех, лежах/лежех и т.н.? На дело битката е между Точност, Изразителност и Естественост (съкр. на ТИЕ) и точно в ТИЕ трябва да се вторачиш, обаче ти несъмнено ще продължиш безропотно да съблюдаваш (доколкото съумяваш, разбира се) правилността, натрапвана ни от онези, неграмотниците, постановяващи малоумщини, чието предназначение ако се окаже по-богат език, аз ще се подложа на първото демократическо всесъжение. Изводи: Никой не говори безукорно. Никой не говори според всички предписания на книжовната норма. А сега ме остави да си допия на спокойствие водката.