FairOaks

Мда, ингилизите повече чужди езици говорят… Оф, оф, оф, ооф; ма, ма, ма, маа; оф, оф, оф, ооф; еееей… П.П. Правилното изречение е: „Това го сочи изследване на „Евростат“ по повод на Европейския ден на езиците.“ Тѐ това па въобще нищичко не сочи. Изследването сочи това. Лесно е да се лъска по хартиени и др. носители.

Кажете ми как да пиша мнения като нерегистриран, за да мога да поспоря със себи си, без да съм си направил втора (непозволена, нали?) регистрация.

Пак повтарям, че това повече на исторически курс прилича, отколкото на езиков. Със същия успех мога да препрочета няколко Йовкови разказа, туй-онуй старовремско в додатък, малко историйка на Османската империя и да твърдя, че съм готов да преподам на някакви заблудени студенти курс, въвеждащ ги в дебрите на турцистиката, а от тоя предмет аз очевидно нищо не разбирам, нито пък някога ще разбера. Като знам, да речем, хиляда турски думи, значи ли, че и самия език го знам? А тия преподаватели още по-малко знаят относно прабългарския — не че вината е тяхна; просто толкова се е запазило през вековете. Затова и подхождам скептично към всякакви такива изучаваници на забравени, умрели, изпарили се езици. Хората английски не съумяват да научат, някакви ми ти сульовци тръгнали прабългарски… На гол тумбак чифте пищови.

Според мен инджевският резерват е удачен заместител на казармата.

Недей рита против българската наука, жено. Те вече са стигнали до решението.

А то изобщо какво се знае досежно прабългарския, та да ми твърдят, че го преподават? Все едно аз да си хвана група ученици и почна да им обяснявам на български що е туй Римска империя, Сенат, римско право, цезар, император, понтифекс, префект, претор, квестор, консул и т.н. (ще съм си преговорил за целта, а няма да говоря наизуст — както сега), после да премина към латинските думи, навлезли по разни други езици, и най-накрая да изтърся, че всичкият тоя бълвоч е латинистика или нещо подобно.

А я някой по-разбирающ да преведе на някакъв старославянски език „Салвадор — спасител на женски сърца“ и да го изпише на кой да е изчанчен шрифт. Имам предвид нещо такова: САЛВАДОРЪ • СЪПАСЪ ЖЄНЬСКЫХЪ СРЪДЬЦЬ Кат’ сме тръгнали…

Еми, две старобългарски думи написахме. Още колко искате? Ако някому се занимава, нека изнамери отнякъде глаголически и/или кирилски шрифт, да ги изпише на тях и да прикачи изображение. Лично аз не съм кой знае колко въодушевен от собствената си идея, така че нищо няма да сторя по тоя въпрос сега-засега.

Я сега намерете някоя италианска простотийка със заглавие, съдържащо salvatore, където жената хваща чадър или маша и пребива мъжа си, изхърля дрехите му през прозореца и опищява квартала.

Абе, да надраска момичето я „Христо“, я „Ристу“, я „Ицо“, че да се свърши въпросната история най-сетне. Егаси езикознанието бушува из тая тема.

Ако искате на латински, напишете salvator. Ако искате на италиански, напишете salvatore. Ако искате на испански/португалски, напишете salvador. Ако искате на старобългарски, напишете или съпасъ, или съпаситєль. (И решете веднъж завинаги дали ще е глаголица, или кирилица.) В никакъв случай обаче недейте писа ни сейвиър, ни spuseetell.

Ама ще се жени ли поне един измежду вас?

Най-уместната научна закономерност е, че сборът на всички пороци е постоянен. С тази мисъл мисля да започна деня си.

Заприличва, собствено казано, на съчетание между един от лафаджийските форуми и оня майчински сайт.

Правилото за употреба на пълен и непълен определителен член е глупаво, защото само по себе си то няма никаква смислова стойност. Подлогът трябва да бъде ясен, преди да изберем коя измежду двете форми да употребим. Съответния член го поставяме, колкото да не ни сметнат за неграмотни. Мракобесникът Вл. Мурдаров желаел да се запази правилото, за да можел той да преценява кой е грамотен (това впрочем е и доста детинско поведение). Други хора, които искрено желаят да облагородят езика, считат, че чрез разграничението се постига свободен словоред. Уважавам техния устрем, обаче те сами опровергават твърденията си. Хващам първия случен пример: 1) Инструментът прави майстора. 2) Инструмента прави майсторът. Човекът смята, че обръща словореда, но което всъщност прави той, е да напише едно правилно изречение (според книжовната норма) и едно грешно изречение (пак според книжовната норма). Ако има достатъчно странични обстоятелства (контекст, особености на еди-чия реч и т.н.), които сочат, че подлогът се намира еди-къде, то той си е пределно ясен, независимо от членната форма. Ако има други граматически указания (глаголни окончания, удвояване на допълнението, словоред и т.н.), той пак е ясен. Предполагаемото заглавие „Инструмента прави майсторът“ (което, разбира се, е първото изречение в дадена журналистическа статия) е погрешно. Читателите няма как да знаем какъв е контекстът, понеже друго не сме прочели. Това, което е направил журналистът тройкаджия, е да напише изречението „Инструментът прави майстора“, само че погрешно — според нормата де. Лично аз съм обърнал навярно над милион изречения както в устната, така и в писмената си реч, но нито веднъж не съм почувствал нуждата от изкуственото лъжепадежно правило.

Да, ама вижте сега какво става, когато се разтършува из интернет човек! Бойка Бъчварова, университетска преподавателка, завършила магистратура по българска филология, услужливо е предоставила на неуките си сънародници представяне в PowerPoint, съдържащо следните осведомителни страници (последните: стр. 22, 23 и 24), които ще се опитам да ги възпроизведа във възможно най-близък и точен вид (изкл. разните шарении): Стр. 22 Грешка ли е това? • Келчо беше презиран в двореца заради малкия МУ ръст. Изречението е правилно: “Келчо” е подлог, но на страдателно сказуемо: “той беше презиран” означава ‘другите го презираха’. “Логическият” подлог (истинският вършител на действието) не съвпада с граматическия. Стр. 23 ВЪЗВРАТНО ИЛИ НЕ... • Колата била блъсната всъщност от СВОЯ / НЕЙНИЯ собственик. НЕЙНИЯ Изречението е страдателно: “Логическият” подлог не съвпада с граматическия. Стр. 24 ВЪЗВРАТНО ИЛИ НЕ... • Дисертацията беше най-остро критикувана от СВОЯ / НЕЙНИЯ първи рецензент. НЕЙНИЯ Изречението е страдателно: “Логическият” подлог не съвпада с граматическия. http://www.slideshare.net/boykab/bulgarian-reflective-pronouns http://www.slideshare.net/boykab/reflectivepronoun Двете, види ми се, са почти еднакви, а радетелката за красив и съвременен български език можете сами да си я гугълнете. Потрисащо е да откриеш, че дори някой все пак да си направи труда да провери, най-вероятно ще попадне на горните умопомрачителни тъпизми. Явно на подобен тъпизъм е попаднал и Зитко.

Глишев, и аз предпочитам в гореописаните случаи да се ползват само и единствено възвратните местоимения, само че мен не ме пита никой, когото го е еня за езика, а още по-малко — щатните хроникьори от БАН. Просто реших да проверя и споделя с всички тук меродавната норма, независимо колко скудоумна е тя — ако не друго, то поне да не говорим наизуст, без да сме проверили наличните източници. Другояче, мисля си, че несъответствията се зараждат още при прехвърлянето на кратките дателни къмто притежателните местоимения. Защо аджеба никой досега не се е засилил да казва: Мия ми зъбите. Миеш ти зъбите. И т.н. Даже това не би било толкова лошо. Същинското зло настъпва, когато всички българи изгубят езиковия си усет спрямо определена граматическа категория, защото това почти винаги означава, че тя скоро-скоро ще бъде отписана во веки веков.

Това го говори един професор и използва подобни, смеховити доводи. Дори да е вписано в речник-мечник — няма значение, защото всъщност неправият си ти. Това е все едно да кажеш: Магазинът беше затворен. (Затворен, примерно казано, от Онуфри Беломорски. Пука ти.) Че това е равнозначно на: Магазина го затвориха. Оттам и получаваме: Магазина беше затворен. Е… да, ама не съвсем. Не че разграничението между пълен и непълен член ми се нрави, но такъв пример ми дойде наум и хич не ми е да се занимая с друг. Важното е, че веднъж завинаги трябва всички да разберат, че все пак нещо или е подлог, или не е. Той бе критикуван. Ученикът. Ученикът е той. Подлог е. Точка. Тангра каза! Той беше критикуван заради своите еди-кои. Той се провали заради своите грешки. Той няма успех в любовта, защото е (бил) предаден от всичките си жени. (Всичките му жени, а?) … Съвсем удачен е този пример на Историк: „Учителят по български език също бе критикуван заради граматическите МУ пропуски. (Заради пропуските на своя ученик, понеже не ги е коригирал навреме - преди външното оценяване или преди матурата.)“

Да, обаче речникът от 2012 г. твърди (в т. 21.2., на стр. 28), че: Тяхната употреба [на възвратните притежателни местоимения] е задължителна, когато е необходимо да се означи, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът в изречението не е нито говорещият, нито слушащият. Чрез това нескопосно обяснение искат да кажат, че разграничението е задължително само при трето лице, тоест по тяхному: И „Аз обичам жена си“, и „Аз обичам жена ми“ е вярно. И „Ти обичаш жена си“, и „Ти обичаш жена ти“ е вярно. Но между „Иван обича жена си“ и „Иван обича жена му (да речем, комшийската)“ разграничението се запазва.

Беда е, че някой е решил упоменатите глупости да ги прокара под названието „Нови правила за правописа в българския език“. Беда е, че въпреки това наистина се намират в ланшния правописен речник. Простотията, касаеща главното „В“ при изписване на „Вие“ (вси), е ланшна, каквато е главната буква при изписване на „Академията“, „Министерството“ и т.н. (Комуто не се нрави тая халтурщина, нека си пише с малка буква. Няма как да ви поправят, без душата да си изкривят дотам, че да я изкорубят, понеже кое-годе величайше „Министерство“ представлява и едно (не чак толкоз вселенско, единствено и неповторимо) „министерство“ — тъй щото би трябвало да минете и описателно, както бе допреди година-две, както всякога е било.) Ланшният речник съдържа всичките упоменати правила, включая стремглавия полет на езиковедската мисъл „е-правителство“ и изключая може би: • Изписани са правила за текстовете на снимки, таблици, графики и диаграми. Изискването е текстът да е горе, долу, в центъра и вляво. Но не и вдясно. Причината - наложена практика. Текстовете в тях ще изглеждат като малки заглавия - започват с главна буква, но без точка. Просто не си спомням относно последното, защото досега не ми се е налагало да го проверя по-обстойно, та вероятно затова не си го спомням. Иначе нещата са ясни. Набеден журналист хикс дори не си е направил труда бегло да прегледа това, относно което ще пише. Ала спокойно; всяко следващо издание на въпросния речник неминуемо съдържа Владко-Мурдаровите обновени правила за слято, полуслято и разделно изписване и тъй вие ще го познаете и (дано!) отречете.

Абе, много сте човечни към неща, дето не са човеци, ама болшинството сте имали кучета, които са лаели по дворища и балкони, тормозели са съседите, серели са из междублоковите пространства и дявол знае какво още са правели, докато вие сте се кефели някъде извън домокучкарника си. Що не взема аз да вкарам в града стотина тигъра (маченца сладинки), че да завикате: „Ама то животинките мили не са виновни. Ние трябва хуманно към тях да се отнасяме. Дъра-бъра — сто чадъра…“ То е лесно, удобно, даже уютно да се пъчиш чрез самодоволни, високонравствени словоизлияния и всички овцедушковци да ти пригласят, обаче, като се прибереш у дома, ще нахраниш градския си вълк, чиято ежедневна дажба е колкото седмичната на опитен чревоугодник, а на сутринта ще го разходиш из тревните площи и плочниците, та да осере, препикае и похапе което и когото свари, да разнесе немного болести, и после пак ще го заключиш в жилището си, което за кучето представлява нещо като политически затвор (разкошен и охолен, но все пак затвор). Когато някой в града отглежда свини или кокошки, викате му „селяндур“, но куче, котка, такива стават, биват. Те явно са по-важни от останалите животни, че и от човека. Еми, несъмнено е, че едни ще продължат да припечелват от хорската тъпотия, други ще си избиват потребностите от каменната ера, а трети ще се стараят да не обръщат на предходните две групи никакво внимание; така че, каквото и да се изпише тук по тоя въпрос, няма да се измени съвсем, ама съвсем нищо. Айде сега някоя друга психиатърка да ми разясни кога, къде и как са ме хапали кучета (или може би дори някакви по-дръзки котки), както и от какъв вид ненавистничество страдам, защо пия от призори (всъщност, тогава се прибрах от запой, ама жената е психиатърка, а не следователка — сиреч простено ѝ е) и защо е наложително да щадя чувствата на разни непознати. --------- Бел. мод. Длъжен си да щадиш чувствата на разни непознати по правилата на форумите на БГ-наука. glishev

Вие по теориите и философиите сте големи майстори; ама иначе, дори във форумен вид, сте пълни грездеи. Тѐ така се пише на пияна глава.

Е, представи си, че други хора са ги нападали къде-къде по-озверени псета. Нападали! Не да забием в Тутракан остатъците от българската войска и да обявим, че сме нападнали Румъния. Точка седем (пък и останалите) я изведох от твоето тъй конкретно изявление, че ако кучето „тръгне да скъсява дистанцията - вече няма на къде, ще пътува за вечните ловни полета“. Така че, вместо да се мъчиш да ми вмениш във вина разни схващания, които всъщност съм ги извлякъл от твоето изказване, ходи се себеосъди. Кинтите ще си ги изкараш, пък сетне пак ще си ги туриш в джеба.

Страшен пример, няма що. Само ей тия забележчици имам досежно него: 1) То те е гонело, докато ти си стоел като пън. И аз съм имал подобни преживявания: Лежа безсилен върху пода, докато всъщност летя. 2) Какво да му говоря — „Бау-бау!“ или „Джаф-джаф?“? На английски ще се оправим ли по твоему? 3) ЛАЙ + РЪМЖЕНЕ = ВРАЖДЕБНО ПОВЕДЕНИЕ. Ами аз не знам кучетата да се държат другояче. Ако така ставаше, досега да съм поизбил стотина градски вълка. 4) Ако у мен е какъв-годе предмет, окачествим като оръжие, то следва да си помисля дали да не свитна развъдника на тения. 5) 6 (словом: шест) налитания = смъртна присъда. 6) Как така ти е налитало, без „да скъсява дистанцията“? 7) Но как да е. Приближи ли се, имам законно, нравствено и въобще всякакво право да му разпробия главата. (А какво е точното разстояние, щото да разясни, не се наема никой?) Трябва да измислите указания, изготвени по подобие на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България или Правилника за прилагането на Закона за движението по пътищата, щото баш натам бият вашите предписания.

А какво означава „да те нападне“? Да те залае? Да те доближи? Да изръмжи? Да си таковне опашката? Егати сигнализациите, егаси чудесата. Въпросът е самото хапане да предотвратиш, но песът като ти се хвърли (обявявайки така своето „нападение“), надали ще е, за да те разцелува (което пак крие опасности — тении, др. боклуци), а някои от четириногите любимци на хора, живеещи все още в праисторическата епоха, са подли и ръфат без предупреждение и без предварителна звукова сигнализация (дефектни модели).