FairOaks

В отлика от всички вас, аз съм по-тъпичък, та ме вълнува по-скоро практическата част на нещата. Как тълкуват правниците понятията „самоотбрана“ и „нападение“? Трябва ли да ме захапе/изгризе/обезобрази пръдливият пес, че да проима „нападение“ и съответно — основание за самоотбрана? А защо никой не е споменал непрестанните лаеве? Пожизнено: да ме ухапят веднъж, че дваж, па триж, а може и четириж; повече — надали… Ежедневно: 9/10 от денонощието слушам скотски общения между градски вълци и миниатюрни тигри; ама, колчем поусилиш музиката след 22 ч., идват сюрия изкуфели бабички (които тъй или инак недочуват собствения си телевизор, громолящ като картечни откоси и минометни залпове; хеле пък през три-четири етажа твоята уредба) да те хокат, загдето обществения ред си го смущавал, видиш ли… Най-забавни са балконските детектори — естествоизпитател някакъв нашенски решил да си закотви връз блоковата палуба своето лично четирикрако индикаторно устройство, улавящо присъствието на разнообразни обекти от живата природа (с филтър за растения). Права за животните лиии?!? Де гиди дряновица нечегарена!

В тема, зададена във вида „Жени… еди-кое. Мъже… еди-що“, някак е трудно да не обобщаваш. Най-малкото няма да говориш по темата. Сега остава само да разгледаш проблема, касаещ раждането от мъже, и си готов.

Мисля, че ти откри разковничето.

Абе, направо построете на милите ингилизи един паметник пред НДК (тъкмо да се разтуши Уйо, който е недалеч), а това, че по време на бомбардировките над София англичаните са ми бутнали външната стена на спалнята, не го отчита никой. П.П. „Вярно е, британците са били наши противници тогава“ се нуждае от лека редакцийка. Не „тогава“, ами „сявга“.

Стеснихме кръга. Или алкохолик, или пияница.

Ама то човек дума да не каже. Иде реч да не се вкарват във важните области неща като еманципация, феминизъм, комунизъм и т.н., а не да потушим някакво несъществуващо въстание женско.

Дано тая еманципация се не разпростре и връз науката, че ще видите вие как основното свойство на неутриното е, че е същото като протона, но по-ревниво.

Значи, понаучному… За това, че ти се яде след запой, мога само и единствено да ти завиждам. А жената нека си мъмри, нали затова сте се оженили…

Господине Глишев, вие, изглежда, сте един съвременен донкихот, ала, тъй като с такова неизтощимо усърдие действате, излиза, че сте също така и някакъв рядък вид иисус.

Ама чакай сега! Никой не е седнал нищо (освен вероятността за сърдечен удар) да покачва. Просто едното касае вчера, а другото — днес. Тоест днешното се явява донякъде и клин. Аман от безпочвени обвиненийца! Наместо това обсъждайте темата „Алкохолизъм“.

При зъболекаря мъжете, вкл. аз, се държат доста детински, а жените мъжки търпят. Това е от лични наблюдения, не е проучване, но ми се струва вярно в сегашното ми състояние поне.

Право: Препиване с бира. На сутринта — джин. Обратно: Препиване с джин. На сутринта — бира. (Оттам идва и изразът „Десета бира пия, ама нещо не изтрезнявам“.) Не може. Вече е почнал с джин. Има доста прилики.

Имам един въпрос. Алкохолик ли е човек, който след препиване с бира се почва с бутилка (или две, ще видим…) джин още от ранни зори, вместо да направи обратното?

http://www.youtube.com/watch?v=zWwjdhNIkUU

Пробвахме я ние, пробвахме. Свалихме я — колкото да не останем по-назад. После поразцъкахме — колкото да не заспим.

Добре де, тия приходи и разходи, баланс и т.н. откъде се появяват? Ако все още някакви тетки печатат върху съответната бланка и изчисленията се направят с помощта на джобен калкулатор, значи не ща и да знам. В такъв случай даже не ме просветявай, ами просто напиши, че съм дебил, и да се свършва с тая история. Колкото до милата ми леля Пена, с удоволствие бих помогнал, ама тя си записва само отровите, препаратите и торовете (и то само изкуствения, тъй като запасът от гюбре е безграничен).

Аха. И според теб не може да се използва програма, за да се състави отчет, така ли? Сигурно и програмистът, написал кода, не разбира бъкел от счетоводство, ами просто гадае, пък нещата някак си се получават от само себе си. Ти различаваш ли мотика от копаене?

Че счетоводните програми не ги ли правят точно програмистите?

Мило, неестествено, че и до голяма степен детински. А Вие, авторе на темата, как предлагате да се осъществи заместването? „Да не искате да разболеете мама!“? Това би се изтълкувало като майката на бащата (впрочем този мъж трябва да е доста привързан към майка си), сиреч бабата на въпросните двама братя. „Да не иската да разболеете мама си!“? Ѐ то мамата си трака…

А ако не са различни? Много ме ядоса тая пуста Яна, затова метнах най-големия и объл камък в стаята и потроших гръмко джама. Аз къде съм? Отвън ли съм метнал камъка, или в стаята е имало някакви камъни и аз съм взел и метнал един от тях? Днес ще ходя в мола. (Впрочем призовавам всички да върнем названието „нармаг“. Все пак то си е нещо като нар. магазин — куцо, кьораво и сакато си губи времето из такива здания.) 1) Аз живея там, спя, изхождам се. Днес ще пообиколя магазините в сградата, а няма да седя затворен в тъмната стаичка. 2) Ще се разхождам из нармага, ама първо да трябва вляза, да отида дотам, понеже в момента съм си вкъщи и съм що-годе нормален човек, та не живея в онова сборище на простотията. Отивам да пробивам дупки в спалнята. В стената ли дупки ще пробивам (за да окача картина), или ще разпробия трупчето, за да прокарам някакви телове в него? Повечето пъти изобщо не се ползва различен глагол, а понякога дори падежи не биха ти помогнали. П.П. Отивам да пробия трупчето в спалнята. От кухнята ли нося трупчето, или в спалнята вече има трупче?

Защо си мислиш така? Ако ти, вършещият действието, се намираш в някакво пространство (напр. стая) — това отговаря на местен/предложен падеж (в слав. езици) и дателен (в немския), и ако самото действие е вмъкване, влизане, влагане, вставяне, втикване, пъхване, оставяне, поставяне, туряне или нещо от тоя десен, съвсем явно се получава двусмилие, което обикновено се разрешава лесно (заради контекста), но все пак си го има. За другите предлози важат подобни логически постройки, затова дадох пример с под — за да не е най-очевидното, демек във.

Прави се разлика, да кажем, но само когато значението се съдържа в думата, когато то ѝ е присъщо, свойствено, неотменимо, когато думата е една от ония десет-двайсет глагола за движение. По тая логика едва ли не всеки език прави такава разлика. Всъщност, дали е излишно, или не, е въпрос на тълкувание, а мнението е като гъза — всеки го има; така че май няма как да се направи точна преценка. Едно е ясно обаче: подмести под коврик/–ом ще се преведе като, де да знам, да замета под килима нещо, но изобщо няма да се уясни дали боклука го скриваме навътре, под килимчето; или изкарваме навън, изпод килимчето.

Как да разберем, като нищо такова не беше упоменал? Нищо де, не е важно. Впрочем тия млякопродавници и млякарници може и да ги видим много, много скоро в официални издания, понеже сред нововъведенията в меродавния правописен речник (издаден през 2012 г.) са разни хитри словеса с две ударения — все едно думата е английска, напр. ня̀колкокра̀тен. Възможно е в следващия речник вече да има бя̀логвардѐец, Бя̀ломо̀рие, бя̀лопръ̀стница, мля̀кода̀йност и мля̀коснабдѝтел.

Накъде да се буташ, като те цялата улица или поне един внушителен участък бяха отцепили и не пускаха хората да си ходят по къщите… Било е само с покани онова забележително събитие.

+{1999-11-22} Посрещане на Бил Клинтън, президент на САЩ С две ръце и с два крака гласувам за това, но поради една малко по-инаква причина. Тогава живеех през една или две къщи от скъпчийския ресторант „Отвъд алеята, зад шкафа“, където се състоя жизнеутвърждаващата среща между Дебил Клиторн и… разни балкански студенти, ако се не лъжа относно последните. Няма значение. Та нашите гъзолизнически политици бяха решили да устроят въпросната среща според всички изисквания за безопасност, та вследствие пратиха някакъв негър да разговаря с мен на развален български (категорично отказвайки да превключи на английски), за да узнае как ще да е най-удачно да разположи върху покрива ни снайперисти. Впрочем горкият остана адски разочарован, понеже разбра, че у нас такива нещица като пожарни стълби никога не е имало, няма и няма и да има. Както и да е… Докато коскоджа познавачите са обсъждали световните бъднини, ядели и пиели като разпрани за сметка на държавата, морските тюлени ни потрошиха безпощадно кирпича, бранейки световния ред, разбира се. Сиреч целта оправдава средствата. В последна сметка никое от трите семейства не го възмездиха и аз още чакам обезщетение за тия прословути керемиди.