Черен Петър

Когато патриоти или патриотарите (все тая) вземат да пишат "история" се получават точно такива бисери. Колко сме по-по-най, как от нас тръгва света, как България била първата държава в Европа и т.н. Прочетете глупостите на умопобъргкания Фархат Нурутдинов! Неговите волжки българи воювали с неандерталците!... А нашите Йоло Денев, Боньо Шкодров (че и Петър Добрев) са същите. Това явление "фолк-хистъри" за съжаление стана трайно ноложила се тенденция, която запълва агресивно нишата отворила се след 10.11.1989 г., вкл. и поради непродуктивността на собствената ни историческа наука! Да ми посочите някой историк занимаващ се сериозно с древнобълг. произход ? Май няма такива! Иначе "Римлянина" има дар слово и добра фантазия. Приемам като точна шега, веселата му закачка!

"То и последния човек говорещ аварски език е умрял през 1647 г.",: Малка поправка, става дума за последният човек занаел кумански език в Унгария! ------- Напротив има и бълг. некрополи в Кавказ: В района на Кабардино-Балкария са открити три древнобългарски некропола: до аула Зилги, на десния бряг на р.Кардан, и на хребета Кешане[1]-алы, близо селището Кашка-тау (Советское) в долината на р.Черек, приток на Терек. Р.Черек извира и се спуща по планината Суган (Дзиакан, или Конската планина). Погребенията са ямни с ориентация запад/югозапад, при едно от погребенията краката на починалия са били вързани. Некрополите показват голяма прилика със Зливкинския некропол. А. В. Гадло посочва повече то 50 селища в Предкавказието, свързани със салтово-маяцката култура. Най-големите от тях са били до съвр. селища Рогатая Балка, Гофицкое, Китаевка, гр.Благодарный, хутор Жуковский, по-северните са били в района на станица Новоалександровска и с.Труновское, а най-южните – в района на планината Бештау, или Пятигорие, близо до гр.Пятигорск, в района на Кольцо-гора и под Кисловодск. На югоизток границата на салтово-маяцките селища е минавала по р.Кума, а от десният и бряг започват селища с типична аланска керамика, като салтовската постепенно изчезва[1]. В. Кузнецов поставя р.Баскан като граница между салтово-маяцките селища и чисто аланските селища. Но посочените некрополи в Кабардино-Балкария, които са на юг от Налчик, и са разположени в северните склонове на хребета Суган/Дзиакан, показват че въпросната граница на юг достига Суган, а на изток – до р.Черек, или до самата р.Терек. Мамисондонски некропол. Намира се при сливането на реките Мамисондон, Нардон, които са притоци на р.Ардон, в района на селището Нижний Зарамаг, в Алагирски район на Северна Осетия. Некрополът е открит и изследван в периода 1950-70 г., днес подробни разкопки са направени в 2007 – 2008 г. във връзка с разширението на Зарамагската ВЕЦ. Некрополът може да се разгледа като съставен от две съседни части, наречени усл. “Хълм-1” и “Хълм-2” показващи известни разлики в погребалната обредност. Във всяка част има и следи от поминателни съоръжения – площадки с големи пластове от въглени, парчета керамика, животински кости. Некрополът е функционирал в периода края на VІІ в. – началото на ІХ в. В “Хълм-1” има твърде константен погребален обред: единични погребения в грунтови ями с правоъгълна форма, без надгробни насипи. Ориентацията е обикновено запад/изток, с разл. отклонения. Погребенията за безинвентарни и единични. Мъжете са полагани на гръб в изпънато положение, с ръка върху таза или гърдите, при някои от погребенията има следи от ритуално връзване на краката на покойника. Задължително покойният е поставен върху дървена решетъчна конструкция, рама – ложе с дървен капак, с форма на клетка, която отгоре е била покривана и с плат, преди да бъде заровена. Между рамата и стените на гробната яма са поставени камъни. Липсва керамика, оръжие и оръдия на труда. Единственият задължителен елемент са пръстените, всеки починал е имал поне по един пръстен – меден, бронзов, железен или от благороден метал. Жените са били полагани задължително в “ембрионална” или “спяща” поза на една страна. Детските погребения също са полово обусловени. Всички погребенията в “Хълм-2” са групови, предимно двойни, но също и тройни, което е единствената разлика, останалите елементи на погребалният обред са същите. Антропологично погребаните са предимно долихокранни европеиди, но отличаващи се от аланите от другите райони на салтово-маяцката култура. Като най-сходен по погребален обред се смята Джамагатовсикя некропол, намиращ се в Тебердинската клисура (Кабардино-Балкария) на едноименната река Джамагат. Функционирал е в V – VІ в. Има 13 погребения, като едното е кенотаф. В останалите които са единични, се откриват същите дървени решетъчни конструкции-рами. Разликата е в предимно южната ориентация, наличието на ИДЧ на погребаните, липсата на полово обусловеност – всички починали са в положение на гръб, и наличието на съпътстващи конски погребения, като в един от гробовете са открити останки на 3 коня, както и на керамични съдове с ритуална храна и съпътстващ инвентар (оръжие, бронзови котли и др.). Подобни дървени рами се откриват в погребенията от саргатската култура, групата “Сивашовка-Покровка”, по поречието на р.Северски Донец, Крим, Таман, в некрополите от Волжка България, Дунавска България – Девненските некрополи. Повечето археолози (Албегова, Верещинский-Бабайлов, Мелешко, Полянская) свързват погребалния обред в Мамасондонския некропол (Хълм-1) с древните българи. З. Албегова, авторката на последната публикация по въпроса, свързва некропола с двалите / дуласите. Формирането на населението оставило тези некрополи е станало в резултат на миграциите станали в Кавказ, след арабското нашествие в началото на VІІІ в. Връзката с двалите за която пише Албегова е твърде интересна, тъй като именно от тях произлиза и управляващата династия/род (племе) при българите – Дуло. Тук са налице и някои местни особености, породени от смесването и съвместното обитаване на древни българи, останали в Кавказ и аланите. Неслучайно по-стария Джамагатовски некропол е по-близък с основния древнобългарски погребален обред. Южноозерски и Бжидски некрополи. Разположени между Новоросийск, Анапа и Сочи. Функционирали са в периода І – ІІІ/ІV в. Южноозерският некропол е много лошо съхранен, изследвани са единични погребения. Обредът е трупополагане с положение на гръб и съпътстващи конски погребения. Ориентацията на гробната яма е запад/югозапад. Човешкият и конският скелет са положени паралелно, като черепите са в посока на запад. Произходът на населението, което го е оставило не е много ясно. Някои археолози (Гавритухин, Пьянков) ги определят като оставени от „конници” с източен произход. Бжидският некропол (ІІІ – ІV в.) е биритуален, трупополагането е в обикновени грунтови ями, или каменни камери (гробове изградени с камък), като при южноозерските погребеиня, с коне, а трупоизгарянето е като в Борисовския некропол и некропола Дрюсо (посочван като еталон за бълг.биритуален обряд трупополагане/кремация). -------- Дагестанските некрполи са добре известни на форумчаните, така че няма да ги споменавам! Има и още нещо! За археологията на Кавказ, научаваме изцяло от рускоезични източници. А там е наложено клишето че всичко що е преди VІ - VІІ в. не може да е българско, защото българите са "късни тюрки-номади" [1] В. А. Кузнецов. Иранизация и тюркизация центральнокавказского субрегиона. http://www.rodstvo.ru/forum/lofiversion/index.php?t1300-50.html [1] кешане – в карачаево-балкарски озн.: „градове на мъртвите” – комплекси от надземни гробници, склепове. Думата има ясен др.бълг. аналоги: кисини / кишини – с вероятно зн. селища, думата е фиксирана в надписите около Мадарския релеф. Етимология: произлиза най-вероятно от тох. (б) kisain, kisaim – дом, убежище. В адигски kъūadž, убихски khъаšъы – селище, село, се смята за дума с неизвестен произход, от неизвестен трети език. В.Абаев също изследва тази интересна дума. Той посочва като неин съвр.вариант, в ирон. kъesena, дигор. kesena – дом, крепост, ирон. čеsеnа – замък, убежище, чертог, склеп, в чув. kasă - селище. Като нейни аналози смята в абхазки a-kasana, абазки kasana, кабард. kэšana, балк. kešаne, свански kэšeni, чеченски kaš – надземен склеп, гробница. Бартолд също посочва интересната податка че киргизите наричали käsäna – мавзолей, гробница. Абаев смята етимологията на това понятие за тъмна и предлага произволна връзка с перс. kašana – къща с глазура, от kaš – лак, емайл. В случая имаме тохарска по произход дума, съхранена в езика на сарматите (аланите) и древните българи, от които е заета в Кавказ.

Това което е публикувано за европеидите-тохари от Синцзян (некрополът Гумоху) е наличието при всички мъжки индивиди на R1a, друга хаплогрупа не е намерена. R1a си е най-типичната "индоевропейска хаплогрупа". R1b, не е откривана от костна и мумийна ДНК. Предполагам че R1b е дошла с т.нар. тури, Туран, формирали се от другите индоевроп. култури (Афанасиевска, Окуневска...?) не е ясно. Друго много интересно нещо което ми е направило впечатление е погребалния обред на хората от Гумоху - плитки гробни ями, маски на лицата, гробният капак е под формата на обърната лодка. Абсолютно същия обряд са практикували мансите почти до ХХ в. (началото на съветското време) (Е. Г. Федорова. ПОГРЕБАЛЬНЫЙ КУЛЬТ СЕВЕРНЫХ МАНСИ В ЭТНОИСТОРИЧЕСКОМ АСПЕКТЕ ОТ БЫТИЯ К ИНОБЫТИЮ ФОЛЬКЛОР И ПОГРЕБАЛЬНЫЙ РИТУАЛ В ТРАДИЦИОНЫХ КУЛЬТУРАХ СИБИРИ И АМЕРИКИ. Сборник статей Санкт-Петербург. 2010). Маските са ги изготвяли от еленова кожа или парче плат. Лодковидни ковчези са откривани и у управляващата европеидна върхушка на южнокитайската д-ва Дян (погълната от империата Хан във ІІ в.пр.н.е.) Каква е връзката с мансите - не е ясно, възможно ли е някакава тохарска група да е проникнала на север и впоследствие да се е угризирала, както такава е проникнала на юг и е дала началото на царствата Шу, Ба и Дян? Почитът на кучето и пренасянето му в жертвоприношение, също е свързан с тохарите. Те го разпространяват в Далечния Изток. (Смеем се на виатнамците и корейците че хапвали печено куче на празник, ама и нашите българи от с.Мугла са го съхранили този обичай). Използването на воал закриващ лицето и запушването на ноздрите с памук, а очниците с метални пласники се е срещало и при чувашите (пластините ги има и в Танкееския волжкобълг. некропол, и се определя като угорски белег), има го и при тохарските мумии. Използването на воал е върху лицето се е срещало при някои ефталитски погребения от Фергана и при едно от Турфан - на семейна двойка. Изобщо нещата са мътни! От друга страна - типичните арси / юечжи (тохари) практикуват погребенията с подбой, смятан за техен етнодиференциращ белег!

Определено са терористи, убийци и слепи оръдия на СССР! Те се борят срещу собствената си държава, изрично и по волята на др. Сталин! За мен партизанин е = на ренегат, престъпник, предател, изобщо всичко най-долно, което се сетите! Не са били много, дори и 2 320 е завишена цифра от др.Димитров, защото не е имало условия за такова движение, България не е била окупирана страна, а страна осъществила макар и частично своето национално обединение!

"Птолемеевите пагерити имат същата връзка с българите както и петър добреви балхики от Махабхарата." Става дума за народ съобщен от Плиний като епагерити, Птолемей по-късно го дава като пагерити, съседи на аорсите! Ашхарацуйц също го съобщана и т.н ... А за унгарската легенда за братята Мадяр и Хунор (оногур) и дъщерите на АЛАН-ДУЛО и БЕЛАР (Булгар) чувал ли си! Това че ти си нямаш и понятие от аналитичен анализ и историческа география, от сравняване на източници, които и без това са тъй оскъдни, си е твоя работа! Само че аз при такива съвпадения не мога да си затварям очите, само щото на някой си нашенски "разбирач" тъй му кефнало! Ами как тогава ще обясниш Аспаруховата планина (Конската) Дзиакан - (Суган / Тсуган) в Западен Кавказ, на границата на БАЛКАРИЯ - подчертавам и Дигория! Следвайки твоята логика, под българи трябва да разбираме само две късни племена котраги и утигури и нищо повече, нищо повече на юг от устието на Кубан!

Т.нар. минимална монголоидност е много древен белег и е типичен за източните сармати. Появява се още при окуневската кулутура, леко се засилва при карасукската, и малко по-значимо при следващите (основно таштъкска). Причината е че белите индоевропейци (туранци-динлини, юечжи-тохари и пр. са си вземали и местни жени "с узкие глаза и маленкие п...ды". Но се установява един относително постоянен расов тип станал известен като "Раса на Средноазиатското междуречие, или Памиро-ферганска раса" Нашите хора са част от нея! Монголоидният натиск към Синцзян започва едва в епохата Хан, т.е. след ІІ - І в.пр.н.е.

Виждам че 110 страници дъвчете едни и същи до втръсване погрешни неща! За каква връзка с хуните изобщо ми говорите като българите са фиксирани в Кавказ още в І в. под формата пагерити (сарматския народ на епагеритите), съседи на валите (двалите) Пагерити - пугури, махаме сарматският мн.суфикс -тае (защото Плиний получил тази информация от живеещия в Рим, цар на Боспорскота ц-во Митридат който е ираноезичен, по време на принципата на Клавдий). Пагери - Пугури, после имаме народа Пурк в Ашхарацуйц, пак в Западен Кавказ, имаме и народа бурсари в осетниските сказания. Секст Фронтин ни съобщава и за гибелта на Вънд (Ванад) обезглавен като съюзник на арменците през 59 г. Всъщност преселението на българите зад Кавказ е най-вероятно около 30 год. на века и е свързано с големия алано-ясзиго-грузински поход срещу Армения. Събитието свързано с смъртта на Вахаршак ІІ в 198 г. е свързано с друго събитие, с друг поход на хазари, българи, барсили и алани в Закавказите с грабителска цел! Естествено че масата българи продължава да си живее в Западен Кавказ, тези на Вънда са една малка група. Хуните се появяват едва ІІІ в. Какво сте се вкопчили за това хуни - това е събиратлено название на всички конни източни народи в очите на гръко-римските автори, както по-рано използват по аналогичен начин понятието скити! Пак ви повтарям Йордан е описал всевъзможни хунски племена пръснали се след смъртта на Атила, вкл. и кое къде се е преселило, но няма и помен за българи, котраги или утигури! Авотохор бил Атила, както се казва "дръжки"! На какво основание го твърдите ... по силата на инерцията и глупостите от миналото! Другото което е, между Сюнну (това е правилното съвр.произн.на древно самоназвание звучало като "дзунха" и отразяващо енисейското дзенг - хора, народ) и хуните в Изт. Европа няма абсолютно нищо общо! И ефталитите са съюз от 7 хунски племена и савирите са хуни и аланите съдържат корена "хун" в името си. Правилното му произн. е "хан" и "хион" - посл. дума е съхр. в осет. изначава земляк, сродник, съсед. "Хан" озн. същото в монг. и ТМ ез. Името алани отр. по-сатрото алхани - он осен. ел - всички и хион, т.е. всички сродници, земляци пр. Има го и съхр. като топоним в Кавказ Алхан - кала (Аланска крепост) Олхонтори - Олонди (алани олонди обитаващи по р.Алонта (Терек) явно съвместно с някаква българска група. И т.н. и т.н, но както се казва "да ви убеждавам в съветска власт" и "да споря с радиото" е все тая !

Дрън-дрън, вземи виж Речника на Иранските ез. том ІV! Аз ли бъркам, или Зеркон беше...мавър? Бъркаш и още как! Това че е мавър, не му пречи да е шут, напротив, щом е чернилка ще е по-интересен. Атила го е наричал Зерко - шут и нищо повече, на своя език! "А нали наш'те Дуло били тюркския клан Дулу?" - кой ти каза, вероятно Л. Гумильов! Знаеш ли че това "дулу" е съвр. китайско произношение на йероглифен запис от еп. Тан, а в VІІ в. е звучал „twiet-luk” и отразява тюркското tut – държа и tölük – сила, мощ, tölüklüg – могъщ, така че „tut tölük” ще означава „държащи силата, държащи мощта” ! И няма нищо общо с народа дуло - дуласи / двали! Другата групировка "нушиби" също е съвр. произн. на йероглифен запис от еп.Тан „nhō-śiet-pjit”. Предава тюрк. onγ-šadapït, като onγ значи десен, в случая е (подчинени на) западен шад. Не си разбрал! Имеон не е само Памир, а основно Тяншан - рамото на "люна", Памир и Хиндукуш са малкото му коляно. Степанов каза в най-източната точка, коя е тя - Тяншанската верига. Разбира се във врремото ІІІ - ІІ в. когато нашите хора са се изселили оттам, не е имало нито тюрки, нито сюнну, а тохари и саки! М.Сирийски казва че минали през клисурите на Имеон, значи идват от изток! От Синцзян или да бъда по-точен от земите прилежащи към източните разклонения на Тяншан!

Рейвъне Цв. Степанов изобщо не е петърдобревист. Напротив той го отрича тотално - Степната империя! Българите са рожба на стептта, скотовъдци и номади! А не фантастични "балхаро-бактрийци". Книгата е "Българска етимология и ономастика", автор В.Георгиев. С. 1960 г., стр.32-33, там го е писал акад. В.Георгиев, откъде обаче го е изровил - не посочва.

Ст.Младенов обяснява Камчия с угрофин. *kam - река. (В.Георгиев. Въпр.на бълг.ономастика,стр.32) В.Георгиев твърди, че по време на ПБЦ, в устието на Камчия имало селище Камъчи и оттам той пък вади своя извод камъчи - салджия! Е апропо тогава ти също изпадаш в грешка!

Повтарям! Кое ти дава основание да смяташ че Тича или Дичина се е наричала цяла Камчия с притоците и`?

И кое те смущава Атилчо? Още акад. Вл.Георгиев посочва Камчия като вероятен древнобълг. хиидроним! А връзката с клисура и река си доста логична! Много по-голяма дивотия е да търсиш турски произход. Май трябваше да е нещо като Кам-чая или Геми-чая ? Коети дава основание да смяташ че Тича или Дичина се е наричала цяла Камчия с притоците и`?

Кое имаш предвид като най-важно?

И аз това се питам Тервеле? На черепите ли им пишеше дали са руси или чернокоси! И този Тангра, къде се навира антрополога. Като цяло Ружа Нейкова ми харесва, Петьо Голийски (като изключим погрешната му представа за първото споменаване на въндур-булкар едва във ІІ в.), Цветелин Степанов - също, но водещият се оптива да предаде несериозен уклон на разговора!

Нивото на предаването зопочва да ме разочарова!

Нямам представа кой ще го води предаването.

Еран е непознат за нас, но никой не знае дали така е било за българите в Кавказ? Това че ние не разполагаме днес със собствени източници и дори собствена генеалогична легенда е друг въпрос! За Авитохол: При чувашите се среща сходното име Апайтал, Апайтул, Тукаль, Таккăл, Токилта, а при осетинците Тугул, а при българите Токал. (Й. Заимов). Авитохол наистина е двусъставна дума, с твърде древни ностранически корени. Първата част е Ави-: в тюрк. ез. *apa / aba / ava – баща, в монг., бурят. abu, aba, халха-монг. av, калмикски āwə, монгурски āba, āwa, ордоски awagъa – баща, в ТМ, негидалски apa – дядо, корейски abi, abədži, унгарски apa, atyja – баща. в тох.(б) āwe – дядо, прародител, тох.(а) āp, тох.(б) āppo – баща, етруски apa – баща, латински avus – дядо. А Тохол е българският вариант на името Тогарма (прародителя на народите в Кавказ), като изява на протоиндаевроп. *tag – владател, водач, Ави-тохол би означавало „баща на царете”, т.е. пръв цар, пръв владетел, родоначалник, покровител на династията. При чувашите се среща имената Токар, Тукар, Тукахар.

За кана - една алтернативна версия, виж тох. kaniye, keniye, kentsa – страна, родина, кана - владетел, усунската вляд. титла "кан-баг". Както "япко" е производно на "ипе /япоо" - старана, така и кана може да бъде производно на "кание" - страна!?

"Ако Авитохол и Ирник не са Атила и Ернах то тогава кои са?" - Митологични прсонажи! Вж. Еран владетелят на хайландурите (олхонтор-болкар) в Кавказ ? В единственото описание на хуните направено от Амиан Марцелин и дума няма за практикуване на ИЧД.

Не Перкунас имат връзка, това че ти не я виждаш е друг въпрос! Ако имаш предвид "кахван" от износен, непотребен и пр. .... (а как ще обясниш бореалния паралел със семит. кохен - жрец?) Старейшина - непотребен боклук...?

Гарване, наясно ли си какво означава руското "гунны": една смесица от сармати, угри и алтайскоезични монголоиди, които се изсипват в Източна Европа. Естествено че тези от сарматски корен ще си практикуват ИДЧ, другите обаче няма да го правят. Хуните нямат еднна археологическа характеристика, нито ясно отдиференциран погребален обред! Всъщност хунската върхушка са били алтайскоезичин монголоиди. Известно е името на шута на хунския вожд Блед – Зерко (Ζέρκων). Оказва се че „зерко” е дума в ТМ езици и означава точно шут, в евенк. džarga, евен. džargъ, нан. džajgasí – оскърбявам, дразня, надсмивам се, ругая, в монг. zorgo – своеволие, произвол, така че „зерко” е означавало точно шут. Също известно е и името на любимата жена на хунския вожд Атила – Керка. В случая то обаче показва идентичност с тунгусоманджурското, в евнкски girki, евенски girkъ – жена, съпруга и вероятно не е лично име, а просто „съпруга” но възприето от визнатийските информатори като лично име.

Титла "кана табан" няма в източниците. Но пък има "кана боила колобър". Титлата на владетеля е "кана" а не канас! Вж. авест. hana – стар, възрастен, *hanaka, пехлеви kahwan – старец, перс. kohān, белуджи konag, кюрд. kohna, талиш., гилян. kanê, пущ. kohne, kan, khon, ягноб. kuhna, шугнан. kina, язгулем. kana, хуф., руш. kōna, сангл. kūne, сарикол. keno – старейшина, вожд, кховар. khonza – владетелка, царица. Т.е. кана - старейшина - вожд - владетел. (заето и в някои тюркски езици, в чув. köne, тур. köhne, каз. köne, узб. kůxna – стар). "каган" няма нищо общо с кана. В др.тюрк. qaη (kъang) – баща. Според Е. Хелимски, като титла каган / хан (посл. е получено поради изпадането на g/γ, вж. монг. kaan) се среща при тюрките и монголите, докато в ТМ-ез. е съхранено и първоначалното му значение в евенк. qaγэn (qaγэna, kahán) – старейшина на род, жрец, (охотски) kagan – старец, старейшина. В.Таскин прави анализ на данните в китайските хроники “Цзин-шу” и “Сун-шу” за древномонголо-тунгусоманджурските сянбийски племена и стига до извода, че титлата каган първоначално е използвана от тях още в епохата Източна (Младша) Хан (І – ІІІ в.), съотв. от прамонг.-ТМ племена Цифу, Жужани, Туйхуни (тулухуни) и в последствие чрез жужаните, е заета от тюрките. Ху Саншен (Hu Sansheng), коментатор на енциклопедията „Зичжи тунцзян” (Zizhi tongjian) (Цялостно обозрение (букв. огледало) в помощ на управлението), казва, че най-рано използването на титлата „каган” е започнало от племенните вождове на сянбийското племе Туба, но преди тях тя е известна при жужаните, където е използвана за пръв път от владетеля им Юцзюлу Шелун (391 – 410 г.), който в 402 г. приема тронното име Цюдуфа кехан. По-късно титлата се използва и от императорите на Тан (династията има древнотюрк.пр.), като „небесен каган” или “хуан-ди тян кехан”, аналог на кит. “тян-зи” или „син на небето”. Първоизточникът на "каган" се окрива в кетски qъjeŋ (qъjenγ), котски hijan, арински kej – княз. Или проникването е от енисейците към прамонголо-ТМ (сянби / жужани) и оттях към древните тюрки - на практика сюнну-сянбийска смес. Титлата "таркан" е с тохарски произход. Произлиза от тох.(а, б) tärk – разрешавам, пускам, тох.(б) tarkāñe – ръководя. Мнението на Абаев се основава на санскрит tark – съдия, индоар. tŕkana (târkana) – мисля, обсъждам, предполагам, tarkana – говоря, tarka – размишлявам, мисля, обсъждам, в хинди-урду tāŗnā – съдя. Тук аналог е тохарското тох.(б) tarkāñe – безпристрастие, tär – защита пред съда, tärkauca – опрощение. Смятам че първата податка е далеч по-точна - ръководя. (за справка речника на Д.Адамс: http://dsal.uchicago.edu/dictionaries/index.html ) Титлата "ябгу" / "явуга" (в кит. предаване сихоу) е също от тохарски произход, от тох. yabko, или yâpko - владетел. Производна е на тохарското ype / yapoy - страна, царство. В Куча титлата "япко" е фиксирана у братята на владетеля. Според Ж.Ж.Пино, тохарското ype / yapoy, произлиза от пратох. *yäwäy – паша, пасище, степ. В епохата Хан е „хe-khu / хе-gwā” или „(h)e-khu/(h)у-gwā”, и е максимално близко до кушанската титла yavugа, позната от монетите на Куджула Кадфиз. Смислово аваро-българското „жупа” - област, е твърде близко до тохарската форма (тох. ype – страна, област > авар. (ž)ype + иран. pan = župan), Жупаните са висшите аристократи и по смъсъл отговарят на тох. ypoy-mokonta, респ. старейшини, висши аристократи, Д.Адамс го превежда "сенатори". титлата "бан" - В осет. ирон. ban – господин, господар. Думата се е запазила в езика на казанските татари като banu – госпожа. В чувашки се среща женското име Елбану, производно на banu – госпожа, господарка. Производни са на перс. bān – господар, управител, пазач, защитник. В хинди bān – пазач, пенджаб. ratha-bān – колесничар, banh – защитник. Думата участва в сасанидската титла марзбан – граничен управител, т.е. защитник на границата, в пехлеви –bān – пазач, изп. се като суфикс, и също pānāg – защитник, пазач, пастир, pānāh - убежище. Произходът на титлата вероятно е свързан с иран. buna – стопанство, ban / bam – дом. Към "Гарвана" Атила и Ернах нямат нищо общо с Авитохол и Ирник! Виж подробният списък който дава Йордан, за племената отделили се при разпада на Атиловата, да я наречем държава (условно). Никъде не се споменават българи! И всъщото време напълно отделно от "хунското наследство" Йордан ги съобщава като обитаващи земите до Понтийското море, и че са се прославили "заради греховете наши". Тук ясно се има предвид "панонските българи" които съвместно с гепидите воюват с готите. Нито един източник не съобщават за българи сред племената на Атила. И също така всички визант. източници са единодушни че до времето на император Зенон, нисой не бил чувал нищо за т.нар. българи! Гарвана - "От кой са го взели (ИДЧ) прабългарите не е ясно, за първи път в българска среда го имаме в Сивашовка а това е най близо до хуни и най далече от кушани и тохари чисто хронологически пък ако ще те и географски." Откъде твърдиш че Сивашовка е оставена от българи? Погр. от Сивашовка са т.нар. тип с дървени конструкции - дървена решетка подобна на клетка върху която се поставя кожана на животното обикн. с одрязани до коленете крайници. Среща се при саргатската култура в Сибир (свързва се със савирите) и в Мамисондонския и Джагаутския некрополи в Сев. Осетия и Балкария, също Джамагатовсикя некропол, намиращ се в Тебердинската клисура (Кабардино-Балкария) на едноименната река Джамагат. Функционирал е в V – VІ в. Подобни погребения са известни и в Аварския каганат, предимно в района източно от р.Тиса, синхронни по време – от ранноаварската епоха (групата Боча-Кунбабони). Подобни дървени ложета, са открити в аварските погребения от Кунбабони, Кунсалас, Кунадач, Сьогвар-Ормодюльо. В района на Средноазиатското междуречие, такъв е некропола Алтънсар от джетыасарската култура. Особеност е наличието на малка странична ниша - "тайник" където се поставя придр. инвентар. Г.Льоринци, изследовател на въпр. аварски некропол (Сьогвар-Ормодюльо), определя носителите на погребенията в подбойните ямни гробове като племе преселило се в Панония заедно с аварите и го свързва с кутригурите. Много вероятно тези тип погребения да са оставени от котрагите (кутригури) и утигурите, тъй като разпространението на тези погребения (Приазовието, Крим) съвпада с данните са местообитаването на въпр.племена. ---------------------------------------- Днес от 21 часа по БНТ щяло да има предаване за прабългарите!