Черен Петър

Етимологията е свързана с оръжие, меч, бойна брадва, то е очевадно, сека, коля и т.н.. Но продължавайте да спорите и както винаги ще стигнете до пълен агностицизъм и отричане на всичко! Като във всяка тема в този форум!

Българското начало в Македония е поставено от Кубер. Проблемът е пълната липса на целенасочена българска политика спрямо Македония. България от 23 г. Стойче се управлява от безотговорни мошеници, това е "българския елит", за съжаление. Така че някаква официална защита на международно ниво, на българската теза за Македония няма да има. Европейският съюз е една структура която скоро ще се разпадне (дай Боже), управлявана от неолиберали които изобщо не се интересуват от истината за българите в Македония, а преди всичко от правата на мангалите и педалите. В ЕС македонистката теза е общоприета. Проблемът е че вече са се сменили няколко поколения в Македония възпитавани в тази лъжа - че са македонци, че са нещо отделно от българите, че трябва да мразят българите и т.н. Без значение е че това не е вярно, от значение е че макар и на лъжлива основа, там вече се е създала отделна нация. Ако Македония влезе в кочината ЕС, ще стане още по-зле за България, тъй като ще надигнат глави разните ОМОвци, подкрепяни от мекеретата на Бълг. Хелзински комитет и разните Сороски организации. Стойче, според тебе какъв процент от населението на Вардарска Македония се самоопределя все още като българско? Едва ли е повече от 1 - 2%!?

Стинка, от 17-18 в. албанците са абсолютното мнозинство в Косово и разделят българите от сърбите като клин, никъде българи не граничат пряко със сърбите. Сърбите са само в района на Митровица, Печ и западните покрайнини на областта , българите са в югоизточните покрайнини. Българите по Морава са включени в Сърбия по време на Сръбското въстание. Но сърбите на са мнозинство, поради факта че те там са първоначално представителите на администрацията на новата държава. Българите в Северното Поморавие (Пожаревско) с воеводите Петър Добрянец, Миленко Стайкович и Хайдут Велко оглавяват т.нар. Източна партия по време на въстанието. Иначе за приемането на сърбизма, то е ясно че ще го приемат при липса все още на българско нация. Напр. Прокоп и Ниш са здрави сърбомански ядра още преди 1878 г. В случая особено фатално значение изиграва Печката патриаршия която налага сърбизма в тези райони още от 16 в.

Е трябва, ама като няма ...

..................................... Ако разбра, аз смятам че в крайна сметка думата е от алтайски произход с евентуално древно китайско заемане: бойна брадва, алебарда - сечащо оръжие, виж чувашките форми - коля, съсичам и зн. в ст.руски - палач. Персийската форма също е дошла отнякъде и първоизточникът е пак режещо оръжие. Да Аспандиате, става дума за човек въоръжен с бойна брадва, с режещо оръжие, меч, как да няма връзка с телохранител !? Връзката с джигит е най-идиотското нещо което може да се измисли! Тагчи и същото, палач - също, от пала, палаш - меч, вероятно също древнобълг. дума, въпр. че "разбирачите" го извеждат от унгарски. ....Е, значи хубаво е все пак, че "чигот" не се оказа "чикиджия". .... е чак пък толкова, въпреки че "лъска меча" и той...

.... Има голямо обезлюдяване на земите южно от Дунав в сегашна Сърбия, по време на постоянните войни на Австрия и Осм. империя. После масово се презаселват с власи от Румъния, сърби от Шумадия, Босна и Косово и по-малко българи от Македония и Централна Стара Планина.... Това е така, но българите съвсем не са малко, основният поток на новото заселване върви по течението на р. Велика Морава, тъй като там има плодородни земи за обработване, а сърбите са предимно скотовъди-свинари, затова те предпочитат по-планинските райони за да си пасат свините, нашите - равнините, за да си разоарат ниви. В сръбсиката литература масово се говори че съвр. "сърби" в Поморавието са резултат от заселването на "шопска" и "македонска" струя и "косовска" също, но имайте предвид че населението на Косово тогава е предимно българско по произход, сърбите са в най-северозападните части на областта. Ще видам един пример. Всички сте чували за "Майстор Миро" от Лесковац който има ресторант в София. За 10-15 год. в София този човек говори перфектен български и че е сърбин се разбира единствено от някои сърбизми които използва, напр. "ауто" вместо кола, автомобил, "авион" вместо самолет. Личи си българският му произход, макар че той едва ли и подозира такова нещо! И в същото време Джоко Росич, който си е баш сърбин от Босна, който е израстнал и одъртял в България още си приказва български със силен сръбски акцент, без да може да изговори правилно "ъ", при това доста явно, вижте "мезе та дрнка" и другите реклами в които участва.

....Кааба в Мека. И той ли е бил посветен на бога на огъня преди налагането на исляма? .... Кааба е храм на Лунния Бог - Аллах. Аллах е предислямско езическо арабско божество. При семитите Луната е смятана са мъжко божество, а Слънцето - за женско (обратно на индоевроп. представи), техните деца са звездите. Тази астрална религия е била разпространена в цяла Месопотамия още от времето на шумерите. При шумерите лунния бог е Нан (което озн. и бог също), при вавилонците - Бел, при семитите Ил Лах, Ел Лах, което в крайна сметка дава Аллах. Дъщерите му са Ал Лат, Ал Оза и Манат. Лунния бог е схващан като главен бог на който се подчиняват всички останали. Мохамед е бил просто един хитрец, който леко е реформирал старата арбаска религия като а превръща от политеична в монотеична. Възможно да е бил и от семейство на жреци, защото и баща му и чичо му са носили прозвището Аллах. Този тип храмове като Кааба са известни в Месопотамия още от шумерите, минарето на джамията не е нищо друго, освен късен вариант на "зикурата"! .... Жертвениците на аланите са същите само ,че са с кръгла форма. .... А може ле да качиш изображение или да пуснеш линк по този въпрос?

Не казвам че П.Добрев е прав, но той пръв се насочи не към отвлечени понятия кта "джигит" а към нож. Както виж аз го свързвам с дзегот - бойна брадва. Меченосците нашите българи са ги наричали още "тагчи". ....Може и чигот да е въобще началник на някакъв специален отряд, с обучение и проложение което да не включва само охрана. .... Разбира се че е възможно!

...Защото напр. в руския превод от 1722г., който са ползвали нашите отци Спиридон и Паисий има както Сiмеонъ Лабасъ (с. 303),... Става дума за превода на Мавро Орбини ли?

Извинявам се Ищван Варо беше.

В “Липлянския чети-миней” от края на ХІV в., е дадено и определение за чигот: “носеи нагы мьче за царемь, рекоми чиготи” в “Житие на Григорий Акрагантски”, т.е. тези които вървят с голи мечове зад царя се наричат чиготи”. Пределно ясно е че чигот е аналог на меченосец, но въпреки това, привържениците на тюркските етимологии, се опитват да изведат (напълно неоснователно) тази дума от тюрк. jiγit – млад мъж, юнак. Доста по-удачно П.Добрев, свързва чигот с памирското čiko – нож. Най-близка до бълг. дума е осет. дигор. / ирон. dzægot – бойна брадва с полукръгло острие, т.е чигот – войн въоръжен с меч, или респ. бойна брадва (предвид и ст.рус. значение – палач). В хуф. и руш. čeg – нож, шугнан. ćak - брадва. Във вахан. čoq, čoqt – режа, разрез, сека, съотв. в шугнан. čoq, пущ. čаq, хуфски čоγ, сарикол. ćuk, язгулем. ćеk – разрез, цепнатина, вахан., таджик. čокоn, čokond – сека, режа, ранявам, белег от порезна рана. В чув. şĕşĕ – нож, čik – пронизвам, заколвам, čiken – колене, разсичане, рязане, в ТМ ез., в евенк. čika, čikati, евен. čiki, негид. čika, čiχa – режа, сека, отсичам, евенк. čikaku – разсечен, разкъсан, също в евенк. suke, сол., улч. suku, cuge, мандж. suxэ, пр.монг. süke, монг. sux, бурят. huxэ, монг. čŏqor, якут. süga, süka, чагат. čаkаn – бойна брадва, в кит. qì (ци) в ст.кит. shīuk, среднов. китайски chiek – брадва, също оръжие подобно на алебарда ( ве вропапърви я донасят кимерийците), в буруш. *ćak, в енисейските езици *čok – брадва. Връзката с бойна брадва и меч, респ. дигор. дзегот, смятам за най-приемлива, както чув. и ТМ форми произхождащи от корена *čik- сека, пронизвам, заколвам, и ТМ зн. бойна брадва. Напълно възм. е алт. форми озн. бойна брадва, да са древна заемка от кит. защото първообразът на алебардата (копие с брадва) е китайско изобретение. Осет. (сарматско) дзегот е също алтайска, възм. и древнобългарска замека. Джигит: тюрк. jigit – младеж, юноша, юнак, което не отговаря на определението меченосец или палач! Старостин посочма алтайски паралел в халха-монг. sāxalt, бурят. hāxalzūr, монгур. sagъa, прамонг. *saγaka – храбрец, в ср.кор. sú (súh-) – самец, млад мъж, в др.тюрк. jеg – войнствен, храбър, др.тюрк., караханид., узб., уйг., тюркм., ног., кумик. jigit, тур. jijit, азърб., кумик., караим. igit, татар. jeget, башкир. jeget, карач.балк. džigit, zigit, казах. žigit, киргиз. džigit, каракалп. žigit, хакас. čīt, шор. činγet, ойрат. d́īt, тофлар. ńīt, салар. jihit, iχit, пратюрк. *jEgit / *jigit – юноша, млад мъж, храбрец, праалт. *zego. Етимологията на Старистин се основава на първ. значение „сила, храброст”. В допълвнение на примелите му мога да посоча в ТМ, орок. džekiχe – силен, евенк. čakhti, čikhti – силен, бърз, храбър. Но според Севортян, първоначалното значение на тюрк. дума е млад, свързано с възраст, а смел, храбър са второстепенни. Той посочва якут. d́еt, žеt – детство. Аналог. ТМ ез. евенк. džoke, ороч. džoge – детство, евенк. čikhsi – възмажаване, достигане на пълнолетие, мъж (човек) в млада възраст. Относно значението "храбър". Монг. *saγaka – храбрец, показва паралел с угрофин., в манси saka, хант. sòg, čêkê, унг. sok, удмурт. zök, коми suk, мар. šuko, саам. suokkod, фин. sakea, ест. sage, вепс. sage – голям, силен. И прадревна заемка или нострат. паралел със санскрит sak – силен, могъщ, sah, saāhuri – побèден, победоносен, осет. sахъ – юнак, смелчаг, млад войн, белуджи sak – силен човек, хет. šakuriëe – побеждаващ, тох. sākti – власт, мощ, способност, sāk – управлявам, държа, ограничавам, владея. Д.Адамс ги свързва с протоиндоевроп. *sogh-eha – управлявам, владея, подтискам. Бейли (1958 г.) свързва етнонима саки със санскрит su-saka – силни мъже. Ето защо сматам че джигит е по-вероятно свързано с младост, млад мъж, а не със сила и храброст, както се вижда въпреки сходното звучене те са продукт на друг корен, въпреки сравнението на Старостин.

Гагаузите са българи като всички останали, но говорещи на турски език с български словоред! Това го казва българския гагауз и известен арабист Киряк Цонев! Гетеничните изследвания на Y-хромозонмата на гагаузи в Бесарабия от Александър Варзар, показват пълно съвпадение с тези на останалите българи от България и Вардарска Македония.

Панта Сречкович по този повод заявява "Нема Бугар Морава, ово е една пропатандистка ствар (работа)." Целият басейн р. Българска Морава влиза до 1878 г. в Българското етническо землище, като след Нишкото въстание 1841 г. особено силно се разселва албанския елемент, достигат до Куршумлия, Подуево и избълскват българите до притока на Бълг.Морава - р. Ветърница, бълг. остров остава около Гиляне и Лесковъц. На север басейнът на р.Топлица (районът на град Прокоп или по сръбски Прокупле, носи името си от св.Прокопий) е заселен от българско население, но със силно сърбоманско съзнание, като сърбоманските настроения безвъзвратно надделяват и в самия Ниш, където има Екзархия само на книга. Българско население обитава и по цялото протежение на р.Велика (Голяма) Морава, притока и Ресава, плътно до Пожаревац и Смедерево. Тук обаче с ранното вкл. в Сръбската държава, практически със въстанието на Кара Георги, започва едно ерозиране на българското съзнание. Когато българските войски идват тук през 1916-18 г. заварват едно аморфно население, загубило българското си съзнание, но все още не приело и здраво сръбското. Така че не виждам какво толкова се чуди автора на статията, че реката се наричала и Българка! Сръбското "бугар" се получава в резултат от изпадането на краесричното "л" в сръбския език, напр. суза вместо сулза, до - всесто дол, донье - вместо долни, сто - вместо стол и т.н. По този въпрос може да прочетете Гаврил Занетов, чиято почти пълна сбирка от произведения може да намерите единствено на сайта на Ж.Войников. През ВБД, особено след узурпацията на Иваил Кордокоба, България трайно губи долината на Велика Морава. Първоначално а завладяна от Унгария още по времето на Иван-Асеневите синове, после тук се преселват около 1280 г. куманите на Дърман и Куделин, които бягат от междуособици в Унгария. Т.е. те нямат никаква връзка с Бълг.д-ва, и създават свое независимо владение. Унгарската корона нарежда на Стефан Драготин - унгарски васал и граничен управител да се справи с метежниците. Първоначално опитва сам, но не успява, после ги смазва заедно с брат си Стефан Милутин. Шишман (също куманин вероятно дошъл с тях) се опитва да им помогне но е разбит и тогава гранизата се установява прибл. по течениено на Бълг.Морава, до сливането със Сръбска Морава, след което върви по планините-вододел между Тимок и Морава и излиза на Пореч-Оршова. Тази граница се запазва до падането под турско робство, с изкл. на една малка корекция в сръбска полза, след Велбъжката битка (загубата на Сталак, Ниш, Пирот). Ст. Милотин успява да задържи завладените земи на Дърман и Куделин и Унгария му ги признава, като Сърбия се отказва от претенциите си за Белград, който Сърбия не владее изобщо преди падането под турска власт. Затова и т.нар. Белградски санджак, което е народно название всъщност е официалния Смедеревски пашалък, тъй като Смедерево е столица на Сърбия, а не Белград. Когато през 1522 г. султан Сюлейман завладява града от Унгария, преселва населението му, което се оказва българско до Истанбул, където основават село Белград, съществувало като българско патриаршистко село до 1913 г.

Първата група - на Бузан се установява в Панония и е съюзна на гепидите, до краха на държавата им при съвм. лангобардо-аварски удар. Кутригурите идват с аварите, сл. са врагове на гепидо-балгарската общност. Павел Дякон казва че блъгари и гепиди се преселили в Италия с лангобардите и Албоин. П. Голийски направи едно много точно уточнение, изследвайки Хрониката на М.Сирийски и нейния арменски превод от В.Аревелци. Оказва че по времето на Маврикий (ок. 590 г.), втора българска група идва на Балакните и действа като съюзник на византийците, даже византийците ги използват съвм. с арменците във войните си в Азия. В 681 е всъщност първото вече трайно заселване на Балканите, а от тези от 590 г., дали е останало нещо или са се разтворили в многоетничената империя - не може да се каже.

Да Маготине, названието си савирите (сабири) носят от сянбите, които са основния генератор алтаизирал старото скито-сарматско население в Южен Сибир. Сянбите са били ръководния елит и тяхната инфилтрация води до прехода от “скитската” тагарска к-ра, към хибридната таштъкска. По въпроса – интересна статия: - ХУДЯКОВ Ю.С., АЛКИН С.В., ЮЙ СУ-ХУА (г. Новосибирск) СЯНЬБИ И ЮЖНАЯ СИБИРЬ. сп. “Древности Алтая” бр.4, 1999 г.: http://e-lib.gasu.ru/da/archive/1999/N4/index.html Тохраската основа изобщо не е фантастична “зад клисурите на Имеон” и братята “хазари и пугури” – кит. Чеши (Касар) и Пулеи (Пугр/Пруг), разбира се има солидна обосновка на тази хипотеза, знаеш у кого да я прочетеш (не споменавам името му, защото не е редно на този форум, преизпълнен с хунстващи правоверни, доколкото разбрах, да се споменава Сатаната, по-страшен и от Счетоводителя!) …Знае ли някой археологически дали чувашите имат нещо общо със савири или саняби? Що за въпрос Маке, савирите не са сянби, а са повлияни оттях, вкл. и езиково. А езиково ТМ и чуваши са близки. По впъроса съм пуснал линк в темата за езика на суаварите на една ценна книга за чумашко-ТМ лексикалните паралели. Интересно че името савири по-късно е преобсмислено през сарматското “сау” - черен, като черни, вкл. и като “черни българи”! …Напълно изключваш ми се струва чисто културните езикови заемки които са възможни на база културен обмен на военна терминология, търговски отношения, календар, и т.н. … Маке, прекалено много са, за да бъдат класифицирани като “заемки”. ..Перкунас … за пръв път да ми харесаш! Капъ си е алтайска дума! Бай Старостин, бог да го прости е писал по въпроса за арабското “кафа” – тил, задна част на главата “region occipitalis cranii”: Number: 2133 Proto-Semitic: *ḳapy- Afroasiatic etymology: Afroasiatic etymology Meaning: occiput, back of the head Syrian Aramaic: ḳāp(ǝ)yā, ḳǝpāyā, ḳapāyā 'postica pars cervicis' [brock 683] Arabic: ḳafan 'derrière du cou, nuque; derrière de la tête, occiput' [bK 2 792] Geʕez (Ethiopian): ḳāf 'shoulder blade' [LGz 423]. Cf. kup, kop 'top of skull' [ibid. 289] (a variant root?) Harari: ḳafät 'forehead' [LHar 122] East Ethiopic: SEL WOL ZWY ḳäfät do. [LGur 373] Mehri: ḳǝfē 'back' [JM 226] Jibbali: ḳéfɛ́ do. [JJ 142] Harsusi: ḳefē do. [JH 74] Notes: Meanings very diverse, the AFRASIAN data supporting 'occiput, back of the head', which is the only one to account for such semantic shifts as 'back of the head' > 'head' > 'forehead' (ETH EAST) and 'back of the head' > 'back' (MSA). [brock 683]: SYR, JUD (ḳǝpāyā, not in [Ja]; translated as 'Umgebung, Zubehör (eig. was darin ist)' in [Lewy IV 353]) Атила, само не разбирам, защо “у целата схема” намесваш българите в Хунския съюз и т.н. Не разбра ли, че НИТО ЕДИН ИЗВОР НЕ СПОМЕНАВА БЪЛГАРИ СРЕД ХОРАТА НА АТИЛА, НИТО ЕДИН! ПЪРВОТО ПОЯВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ Е ПО ВРЕМЕТО НА ИМПЕРАТОР ЗЕНОН – 475-480 г. Ако имаше някакви българи дори и като слуги и роби на Атила, византийците щяха да ги свържат с него, когато главорезите на Бузан почват да плячкосват земите след като Зенон ги докарва в Панония! Нещо повече в т.нар. Анонимин Хронограф, по точно в преписа му незнайно от кое време, се споменава че българите не са от Атила, а са от някой си Зиези! Кой е той, “Сатаната” ви го обяснява много точно, но не четете ересите му! В тази година (680) народът на българите от северните отвъдни области на Черно море из така нареченото Меотидско езеро нахлул в Тракия, бидейки в голяма нищета и затруднение. Когато Константин узнал това, силно се наскърбил и се отправил против тях с много голяма морска и сухопътна войска, нападнал с пешите отряди откъм сушата при река Дунав, а корабите устремил към близкия бряг” Добре, само че в случая българите (вннтр) не са слаби и страхливи, защото побеждават Империята и щурмуват земите и без да му мислят много! Затова смятам че по-удачно въпр. реплика се отнася за волжките българи!

...Ще добавя нещо интересно което се досещам в тази връзка:оногондурите, в персийската география от 9 век, са описани като "слаби, бедни и страхливи" . ... Названието вннтр като аналог на българи се закрепва в арабо-перс. традиция. В случая става дума за волжките българи, които са васали на хазарите. Не забравяйте че приемат исляма с цел, Халифата да им помогне в борбата с хазарите, т.е. те са подходящи за това определение, в началото на своята държавност!

Аз показах, kaквото/колкото мога "нетюркскоалтайско": суфикса -ар, капище и топонима Тича, че не са "алтайски". Вие сте явно на "другия бряг" и не сте съгласен. .....Не Атила, не съм от другия бряг! ---- Суфикса -ар го има в ТМ-ез. като родов суфикс, наред с -гир, имало гое и в иранските като -аро, но пък сарматския суфикс за мн.ч. -тае си е стара алтайска заемка от монг. -д, виж. прабълг. бойлод - боили. Но не това е най-важното. Тюркската теория е неадекватна и не може да обясни появатана българите на греницата на двете ери, не може да обясни изцяло сармато-аланските имена на ариктокрацията, като почнеш от митчния Зиези (осет. Суаесае) или Сявуш - конния бог наизточните иранци, минеш през Вънд и стигнеш до Персиан и Борис. Но самитие българи не са чиста сако-сарматска маса, а продукт поне от три слоя: първичен тохарски (внъндури - тох. веондуру - управляващ, родът Вен упр. род на юечжите), вторичен сарматски (ирански) и третична при това значима алтайска (савирска и вероятно от оставилите погр. с кремация?) инфилтрация. И всичко товае оставило следи в езика им. Това е! Етногенезата на тюрките започва поне 100-200 години след като българите са напуснали Източна Средна Азия и върви по съвсем различен път, няма как кокошката да се излюпи, преди да е снесено яйцето! Така че за тюркско участие в бълг. етногенеза могат да говорят хора които си нямат и понятие от етногенезата на тюрките (като един многоуважаван професор напр.).

Атила, вече се съмнявам напълно в твоята вменяемост и способност за някакъв логичен анализ! Спорът с теб е безсмислен, като спор с радио. Семантиката на понятието е "образ", "изображение" - идол, "изображение на бога", а не куха кратуна - череп! Анадънму Аланкоулу - Йок! Та като си толкова отворен - Каква е твоята версия на основния въпрос поставен в тази тема - какви са прабългарите!? От алогичните ти постове не става нищо ясно.

Куманите се разселват, голяма част в България (осбено Северозападна България: Дърман, Куделин, Шишман са кумани появили се към 1280 г., респ. се заселват със своите дружини). Торлаците са техни потомци. Асеневци, Тертеровци са кумани. Иванко Теретер е куманин - друга голяма част остава в Източна Блъгария. Иваил Кордокоба също е куманин по произход. Доста кумани се заселват и в Сърбия - родовете Алтомановичи, Котромановичи са кумански. Часто от куманите се смесват с власите - Басараб - кумански род. Част от куманите остават в Унгария, последният човек Стефан Кун, който е знаел кумански език живее в 17 в. На изток куманите се заселват в Кабардито-Балкария и асимилират заварените аси. В Дагестан се заселват и дават начало на съвр. кумики. Друга част си остава в Южноруските степи и дават начало на казаците. Бълг. имена като Кою, Коян, Коте, Китан, Алдомир, Котоман(ов) и др. (вж. Валери Стоянов) са от кумански поризход.

Ник, нали схващаш, че те са се придвижили в това средноазиатско междуречие отнякъде! Ако вярваме на М.Сирийски, а няма защо да не вярваме, тръгнали са зад клисурите на Имеон (Памиро-Хиндукушо-Тяншанския масив). Птолемей посочва "боргии" в земите мужду Хорасан и Херат примерно около 1-2 в., не ли това остатък от тази миграция?

....Не знам как ще ме тълкувате, но тук използвах въпроса не заради корена кап, а за да покажа един "неалтайски" обичай/обряд.... През 665 г.пр.н.е., шанюя (сенгира) Лаошан разгромява юечжите (арси) и от черепа на загиналият им цар, заповядва да направят чаша. Същото прави Албоин с главата на убития гепидски цар. Но кап -образ, изображение има по-древни китайски корени, откъдето е попаднало в алтайские езици. Синокавказкото разширение на китайският пример е в енисейските езици (кетски, югски) *kup – клюн, устни, зурла, в източнокавказките езици, лезгински qwep, агулски qup, лакски qiIpa – клюн. В протоиндоевропейски *gēbh – челюсти, уста, в старонемски *kifta-z, *kiftu-z, *kala-z – челюсти, общославянски жабра – хриле, староиндийски jámbhatē – хващам с уста (вж. и бълг.хапя), авестийски zafarэ – уста, паст на животно, староирландски gop – уста, клюн, в картвелските езици *ḳap`- уста, в дравидски kavuḷ – буза, т.е. най-близо до бълг. дума е алтайското понятие!

Както казва Амиан Марцелин - всякакви видове плъхове и гризачи!

От лице > изображение > идол! Бузата е част от лицето. Основните наследници на гето-дарданците и траките са албанците, арумъните и власите - като съхранени и до днес общности! Колко местни са се влели в средновековната българска народност, никой не може да ти каже, но е факт че власите са се отграничили от българите, и в ПБД са били отделно население. Томонимията на Софийско и изобщо на Северозапада има доста влашки произход. Масата от власите се изселват от Балканите към ХІІ - ХІІІ в. и са заселени в Трансилвания като гранично население на Унгария. После от Трансилвания заселват безлюдните в ХІV в. Влашко и Молдова. Албанците се съхраняват в долината на р.Мати (обл. Арбър) и едва в ХІV в. се разселват към Епир и Морея, а в ХVІ - ХVІІ в. и към Косово.

Нишата е първообраза на по-усложнения вариант - катакомбата. Първите преносители на този обред в Евразия са юечжите (арси) и усуните (аси).

Атила е върхът - чутора, тиква - капъ - идол! Без коментар! Атила е върхът - чутора, тиква - капъ - идол! Без коментар!