Христо Тамарин

Това не е вярно. Дайте текст, където ромейският цар да е наречен княз? А ето какво пише в съчинението "О писменех": По онова време само ромейският цар е наречен цар - другите са князе. Това, разбира се, не доказва, че княз Борис сам се е величаел като княз. Цар Симеон е цар, защото сам така се нарекъл, изразявайки претенциите си към престола в Константинопол. Първият цар в съвременния смисъл на тази дума е цар Петър. Той хем наследил титлата от баща си Симеон, хем ромеите му я признали, понеже Петър нямал претенции към престола в Цариград.

Да, съгласен съм. Двете хипотези - тази на Дуриданов, че Пулпудева е Филиповград на дако-мизийски, и моята хипотеза, че дако-мизийският език, за който пише Дуриданов, би могъл да се идентифицира като пра-славянски, дават ясно обяснение на днешното име Пловдив в нашия език. Не са нужни никакви предположения за специални контакти на палео-балканци и славяни (като палео-балканци и славяни тук се разбират в езиков смисъл). Но и без разсъжденията на Дуриданов за някакъв дако-мизийски език и без моята хипотеза за славянския характер на този език, твърдението, че Пулпудева означава Филиповград на някой палео-балкански език, си остава най-вероятното. В същото време хипотезата Ви, че Пулпудева произлиза от Евмолпия, е несъстоятелна. Такива твърдения могат да бъдат само хипотези, наистина. Един Господ знае как точно е било. Обаче хипотеза на Дуриданов е сериозна, а пък за мене е и достатъчно убедителна. Извинявайте, уважаеми съфорумнико Хърс, това за Вас сериозен аргумент ли е? Нима при Вашата хипотеза ("Пулпудева" от "Евмолпия") се запазва структурата на сричките? А ако пък началното "Ев-" според Вас е отпаднало, не е ли било по-лесно да си остане "Молпия"/"Мулпия"/"Пулпия"; защо ще се слага наставка "-дева", която освен това не е характерна за топонимите от този район? Хипотезата за преход от "Евмолпия" към "Пулпудева" е несъстоятелна. Нито отговаря на "филологическите" закономерности, нито се съчетава с историческата логика. Ако се позовавате на историческата логика, трябва да посочите, че в историческите източници името "Пулпудева" предшества името "Филипопол". Дуриданов е познавал историческите източници и според него е обратното: "Филипопол" предшества "Пулпудева". Аз приемам, че двете имена са се появили едновременно. Чиста фикция е от "Евмолпия" да се получи "Пулпудева". Няма как да стане. А нима и "Евмолпия" не Ви звучи гръцко, т. е. чуждо, като "Филипополис"? Ако Дуриданов греши, то тогава името "Пулпудева" си остава с неизяснен произход. С други думи, Вие не приемате хипотезата на Дуриданов, че "Пулпудева" означава "Филиповград" на някой палео-балкански език (не съм сигурен дали автор на тази хипотеза в тази й формулировка е самият Дуриданов). Същевременно Вие не давате и никаква друга приемлива етимология. Такова схващане среща разбиране - не знаем каква е етимологията на името "Пулпудева" и няма как да узнаем. А аз пък приемам, че "Пулпудева" означава "Филиповград". Разбирам ги. Ако не приемате, че "Пулпудева" означава "Филиповград", можете да приемете, че етимологията на "Пулпудева" си остава неясна. Такова схващане не може да не срещне разбиране. Но ако Вие пробутвате явно несъстоятелна хипотеза, тя се отхвърля. Дори се опитвам да отгатна какво се крие зад несъстоятелните Ви аргументи. Може би смятате, че цар Филип е някой чужденец. Аз пък го считам за Нашенец. Цар Филип е обединил Балканите, за да може след това синът му да тръгне да завладява света. В армията на сина му са воювали наши предци (прадеди, пра-чичовци и най-вече пра-вуйчовци). Ако не приемате това схващане, нима мислите, че градът Пловдив е преживял македонско робство? Може би Ви се иска името на Пловдив да излезе още по-древно. Ами "Филипопол" е достатъчно древно - от 4-ти век преди Христа. Оттогава досега градът все се е наричал "Филиповград" на различни езици. Кой друг нашенски град може да се похвали с толкова древно име? Нима София? Може би само Несебър. И колко градове в Европа има с толкова древно име? Нима Берлин, Букурещ, Париж, Москва са такива? Хипотезата на Дуриданов дава ясна етимология на днешното име на Пловдив, като показва, че градът носи това си име от 4-ти век преди Христа. Това е повече от забележително. Няма сериозни лингвисти, които да отричат, че по времето на цар Филип името му е звучало на гръцки "Пхилипос". Няма такъв преход Ф – ПХ – П. Никой не говори за преход от ПХ в П в гръцки език. В гръцки език има преход от ПХ във Ф, но този преход е станал няколко века след цар Филип (и няколко века преди Светите Седмочисленици, създателите на славяно-българската книжовност). В език, в който няма съчетанието ПХ или придихателна съгласна (такива например са всички славянски езици - стари и нови, включително и нашият език), естествено е гръцкото ПХ да се предаде просто като П. Дуриданов предполага, че така е било и за дако-мизийският език. Преходът от Ф към П при гръцки заемки е характерен не само за старо-руския, а за всички стари славянски езици. С други думи, този преход е характерен за двата езика, руски и сърбо-хърватски, които са най-близките до нашия език. Освен източно-славянските Степан и Пилип, спомнете си и имената на Стипе Месич и Йосип Броз Тито. Тракийският език не е намесен директно в дискусията относно етимологията на Пулпудева нито от мене, нито от Дуриданов. Става дума само за дако-мизийския език. Ако искате да има палео-балкански език, различен от гръцки, в който гръцкото име "Пхилип" да се предаде точно, а не "Пилип", то трябва да покажете, че в този палео-балкански език имало придихателна съгласна. Справка: в някои съвременните европейски езици има такава съгласна (англ. here, немски hier), но и там тя не може да се произнася след друга съгласна. Думи, подобни на старо-гръцкото "Пхилип" сега могат да се чуят в цигански и в други езици от индийската група. Когато в края на 18-ти век европейските учени се запознали със старо-индийския език (санскрит), съответствието на придихателните съгласни между старо-гръцки и старо-индийски било едно от нещата, които ги поразило най-много, и това залегнало в основите на хипотезата за индо-европейските езици. Иначе, сега придихателни съгласни няма нито в романските езици, нито в славянските, нито в турски, нито в унгарски. Отговорих вече. За да не отпада придихателната съгласна при чужда заемка, трябва в езика да я има. Няма хората да си кълчат езиците да произнасят непривични звуци, я. В старогръцки и в класическия латински придихателна съгласна има. В славянските езици няма. Предаването на старогръцкото ПХ като П в друг език, където ПХ не може да се произнесе, е съвсем естествено - не може да ни учудва. А пък преходът от М в П не е характерен за нашенските езици и ако такова нещо е станало, то това би било чудо невиждано. Забележка: Ние, сегашните българи, не можем да произнесем старогръцкото Ф (ph). Това не е било така, както сега произнасяме Пхенян. От днешните европейци само циганите могат да произнесат правилно старогръцкото Ф (ph).

Добре де, Пилип вместо Филип не Ви е известна, ама Степан вместо Стефан би трябвало да Ви е известно. Ако Дуриданов е прав да счита, че името "Пулпудева" е на дако-мизийски, а аз съм прав в предположението си да идентифицирам дако-мизийския език като пра-славянски, то нещата се натъкмяват. Защото според звуковите закони, валидни за славянския език, придиханието трябва просто да отпадне и да си остане Пилип. А пък точно какви са били древните гласни в това име не можем да знаем. Написано на кирилица, може да е било Пьльпъ (славянското ь произлиза от по-старо кратко i - това е добре известно). Преходът ь => ъ се среща по Нашенско (старобългарски жльтъ => новобългарски жълт). Често се случвало гърците да предават славяно-българското ъ като у. Изясняването на ъ в о (сън => сон) е типично за доста нашенски диалекти. И тъй нататък, приближаваме се до Пловдив (Плопьдивъ => Плобдив => Пловдив). А току що Google ми даде близо 2000 срещания на Пилипов и над 34000 срещания на Пилипович. Ние може да не сме чували, но Google знае.

Добре де, приемете моята трактовка, а не на Дуриданов. Цар Филип Македонски нарекъл града край тепетата "Филиповград" едновременно на няколко (поне на два) езика. Така имената Филипопол и Пулпудева ще да са се появили едновременно, а не като превод едно на друго. Тук не разбирам мисълта Ви. А иначе преводи на топоними се правят редовно. Ние превеждаме на български турски топоними. Румънците превеждат славяно-български топоними. Например Битоля е нова форма на по-старото Обител, което пък е превод на гръцкото Монастир. И двете имена Битоля и Монастир продължават да се използват. Турците възприемат гръцката версия. Според Вас, този случай не е ли аналогичен? Преходът М => П не го обяснявате. Ако това беше нещо обикновено, както например отпадането на една придихателна съгласна, то децата щяха лесно да объркат майка си с баща си: на латински например Mater е майка, а Pater - баща. Да не говорим, че форми като "Пулпия" не са засвидетелствани. Гърците не пропускат крайното "поли" в името на града Пловдив, за да не го объркат с друг град - Филипи. Не може да се разчита, че на палео-балканския език, на който "Филиповград" било "Пулпудева", въобще някога е отпадал завършъкът "дева".

Не. Не излиза, че тракийския език произлиза от старонемски (готски). А излиза, че готският език, който сега ни е познат от Сребърния кодекс и за който и без това си е ясно, че е един старо-германски диалект, в същност е един от тракийските диалекти. Според традиционните схващания, тракийският език не ни е познат - почти нищо за него не знаем. Според моето предположение, тракийският език се идентифицира със старо-германския език (а не произлиза от него) и един от неговите диалекти - готският, ни е познат от Сребърния кодекс. Според моето предположение тракийският език днес не е мъртъв, а живее чрез потомците си - немския, шведския, английският. Нито пък дако-мизийският е мъртъв - той живее чрез нашия език, както и чрез руския, сръбския, полския, които са негови потомци. Това, разбира се, също си е мое лично мнение. Традиционните исторически схващания са разработени през 19-ти век в Централна и Северна Европа (Германия, Русия, ..). Те признават първенството на Средиземноморската цивилизация (Египет/Месопотамия/Елада/Римската Империя), обаче според тях варвари, наплодили се в Северна Европа и в степите на Евразия, едва ли не унищожили тази цивилизация. Аз обаче считам, че Северна Европа и степите на Евразия от онова време са приличали на Северна Америка от същото време - територии с рядко население от диваци, които едва се изхранвали с лов, риболов, събиране на горски плодове, гъби и корени. Средиземноморската цивилизация постепенно завладяла тези територии, така както през 19-ти век колонистите от Източното крайбрежие на САЩ завладели Средния Запад и целия Северно-американски континент. И тъй, колонистите от Средиземноморието пресушавали блатата и разоравали степите. Въпросът все пак е: кога е станало това? Традиционният отговор е: поне преди пет хиляди години. Моят отговор е: едва след Александър Македонски. Гръко-персийските войни и походите на Александър Македонски (армията му е била съставена предимно от Нашенци) създали условия за усилени контакти на Балканските народи (Нашенците) с люлката на Средиземноморската цивилизация - Египет и Месопотамия. Оттам, освен жени - Роксани, Нашенци донесли нови технологии. (За някоя си Роксана се оженил самият Александър. Той не се завърнал, но можем да предположим, че много от неговите войници се завърнали, водещи жени и роби и натоварени с плячка.) За век-два, благодарение на новите технологии, Нашенци ще да са се замогнали и наплодили и ще да са тръгнали нагоре по Дунав и после надолу по Рейн да завладяват нови територии. Стигнали чак до Скандинавия, докъдето занесли тракийския (старо-германския) език. Пра-славянският (дако-мизийският) език пък плъзнал нагоре по Висла, Одра, Лаба, Днепър. Всичко това, разбира се, е убегнало на летописците, понеже новите територии били извън полезрението на Цивилизацията. Нашенци обаче плъзнали и по територията на Римската империя и това било забелязано. Известно е, че готите (остготи и вестготи) завладели Италия и Испания. (По моето предположение, Балканите те вече ги владеели.) Така стигаме до времето на Светия Цар Константин. Римската империя се християнизирала. Оттук нататък, че чак до 17-ти век, а може би и досега, нищо от историята на Европа и Близкия Изток не може да бъде разбрано, ако не се пречупи през призмата на религията. Нуждата от превод на Светото Писание на тракийски/готски възникнала едва ли не преди да възникне нуждата от превода му на латински, понеже на голяма част от територията на Римската империя, включвайки готските царства в Италия и Испания, имало население, говорещо на тракийски/готски език (според предположението ми). Вулфила превел Светото Писание на готски почти едновременно със Свети Йероним, който го превел на латински. Следващите век-два са белязани от борбата между арианството и Православието. Тъй като победили православните, а пък Вулфила бил арианин, неговият превод на Светото Писание ще да е бил дамгосан като еретичен. Дамгосана ще да е била и църковната служба на готски/тракийски език и заменена със служба на латински. Дамгосан ще да е бил и самият готски/тракийски език - той бил изгонен от пределите на Римската империя, в частност той бил изгонен от родната си Тракия. Разбира се, той бил изгонен от Италия и Испания, където била въведена службата на латински и така бил възстановен латинският/романският език. Германският език оцелял само на Север от Алпите - на териториите, които тогава не влизали в Римската империя и все още били езически. Така изчезнал тракийският език от Нашенско: Нашенци ги било страх да не ги вземат за еретици-ариани и го изоставили. Преминали на гръцки, на славянски (дако-мизийски) или на романски (разговорен латински). Допълвам си предпоставките: по-горе две, по-долу още пет. Приемам традиционното схващане, че тракийците възприели голяма част от културата в елинската й форма и в частност пишели на гръцки. Идеята за писмото траките я знаели. Докато живеели по Нашенско, все се намирал някой да знае гръцки и него го използвали за писар - той пишел на гръцки. Като стигнали обаче Скадинавия, идеята за писмото все още я знаели, ама умение да пишат вече нямали и гръцки никой от младите поколения не знаел. Затова въз основа на идеята си за писмото, която занесли от Нашенско в Северна Европа, им се наложило самостоятелно да разработят умение да пишат. Така се появили старо-германските руни. "Снежанка и Седемте джуджета" е стара германска приказка. На север, при ограничено слънчево греене и непълноценна храна по-тъмните и по-ниските индивиди хващали болестта рахит. За три-четири века тази болест може да "избели" популацията. На една Снежанка (снажна светлокожа мома) се падали седем рахитични джуджета. Рахитичните обаче не давали потомство. Снежанка няма да се ожени за никое от джуджетата, а ще чака снажен светлокож момък. Снажните светлокожи хора не боледували от рахит, не търсете расизъм тук, а само биология. Граматическата категорията "определност" (определителните членове) по начало не е свойствена за индо-европейските (ИЕ) езици. Първият ИЕ-език, прихванал тази граматическата категорията (вероятно от Египет или Месопотамия), бил гръцкият. Класическият латински език нямал такова нещо, ама разговорният романски език се заразил от гръцкия и сега всички романски езици (френски, италиански, испански, румънски) имат определителни членове. От славянските езици само новобългарският има определителни членове - ясно е, че и нашият език ги е прихванал я от гръцкия, я от романския (в старобългарски такова нещо няма). Да се върнем на проблема: всички днешни германски езици я имат граматическата категорията "определност". Откъде са я прихванали? Моето предположение: прихванали са я от гръцкия език, още докато старо-германският се подвизавал по Нашенско по името тракийски език. Юлий Цезар пише, че германците се кланяли на същите богове, както гърците и римляните, само ги наричали с други имена. Традиционният исторически разказ представя две версии - гръцка и латинска, на европейския политеизъм от Северното Средиземноморие. Според моето предположение, докато живеели по Нашенско, естествено е за траките да са изповядвали своя версия на този политеизъм и после да са я занесли чак до Скандинавия. Допълнение: Славянският политеизъм вероятно е четвърта версия на същото нещо. По същото време, когато в Сердика се провеждал православен църковен събор, в тракийския град Филипопол се провеждал пък църковен събор на арианите. Това може да е проста случайност, разбира се, но тя все пак свързва тракийците с арианите. Заключение: Последната предпоставка ни върна към основната тема за града Пловдив, след като се бяхме отплеснали доста. Така подчертавам основното значение на града край тепетата както за моята теза, така и за съдбата на Европа.

Да. Означава нещо като "конелюбец".

Не оспорвам, че селище край пловдивските тепета е имало и преди цар Филип Македонски. Според мене обаче преди цар Филип то не се казвало нито Филипопол, нито Пулпудева. Така е и според Дуриданов. Може да се е казвало Евмолпия. Съжалявам, но не разбрах коя е Вашата теза, уважаеми Galahad. Под Нашенско разбирам от Беломорието до Карпатите. Вече Ви казах, че самият аз не мога да преценя вероятността на изводите на Дуриданов. Това, че според Дуриданов за тракийския език се оказва в сила законът на Грим, е шокиращо. Не мога да го преглътна лесно. Законът на Грим е много по-важен и по-съществен от отделни думи или имена. Това дори е извън тезата за двата езика по Нашенско, понеже може да се изкаже следното теза: според Дуриданов законът на Грим важи поне за един палео-балкански език (той нарича условно този език тракийски). Камата псува на майка, както много нашенци. Не съм чувал да е псувал Бог. Ама напротив, със сърбите отдавна сме отделни народи с отделна история. Ние, българите, културно-исторически сме по-близо до румънците и даже до гърците, отколкото до сърбите и руснаците - това е моето мнение. С румънците историята ни е обща докъм 15-ти век. Територията на Велика Русия (Московията) е славянизирана при нейното покръстване в християнството. Затова езиците ни са толкова близки.

Дуриданов не твърди, че някой бил превел "Филип" като "Пулпу". Той твърди, че цялото име Филипопол било преведено като Пулпудева. Или по-точно казано, Дуриданов твърди, че завършъкът полис, който на гръцки значи град, бил преведен като дева. Преходът от "Филип" към "Пулпу" не е превод. Първо, на гръцки тогава не е било точно Filipp-, а по-скоро Philipp-. И второ, подразбира се неточно предаване на това име от говорещи на други езици. На гръцки може да се е пишело с една буква Ф, но тя и на гръцки е звучала ph/пх, не само на латински. По-точно казано, на латински е звучала Philipp-, именно защото и на гръцки било така. Следните гръцки букви означавали по два звука: Ф (ph), Х (ch), Θ (th), Ξ (ks), Ψ (ps). Последните две букви и досега означават два звука в гръцки. Няма нищо странно в това не-гърците да са пропускали придихателната съгласна в името на Филип. Латинският език не бил посредник в случая за Philippopolis/Пулпудева. Латинският език дава едно от доказателствата, че гръцката буква Ф някога е звучала ph, но за този факт има и други доказателства, в това число и вътре в гръцкия език (без намеса на чужд език). Например, в нашия език от гръцки са дошли думите епископ, химера и ефимерен. В думата епископ се среща представката еп-, която приложена към корена на химера, дава думата ефимерен, която някога е звучала в гръцки епхимер-, а сега тя звучи ефимер-, но винаги се е пишела с буквата Ф. (Точната гръцка дума, която обикновено се дава за пример, е ефимерида, която значи вестник, ама я няма в български. Затова дадох думата ефимерен, ама в нея завършъкът не е гръцки, а български.) Има и други примери (международни думи, латинска графика): oPTica/oPHTHalmologia (оптика/офталмология).

Нищо не ни пречи да разширим значението на "дева" - да означава всякакво селище, включително и град. Независимо от всякакви други разсъждения, Ваши или на Дуриданов, следните два факта ме карат да приема за съвсем вероятна версията, че "Пулпудева" означава "Филиповград" на някой палео-балкански език: {1} наличието на много топоними, завършващи на "дева", за който завършък може да се предположи, че означава някакво селище, и {2} съвпадането на трите съгласни "П-л-п" с тогавашното звучене на името Филип. С други думи, съществуването на топонима "Пулпудева" преди цар Филип Македонски ми се струва невероятно, и то независимо от всякакви други разсъждения, на Иван Дуриданов или Ваши, уважаеми Galahad. Тезата на Дуриданов е, че по Нашенско преди около две хилядолетия са се говорели два езика, сега неизвестни нам, които той условно нарича Thracian и Dacian, а аз въведох съответно термините тракийски и дако-мизийски. Аз нямам капацитет да оценя вероятността на неговите догадки, но и тук не се привеждат значими контра-аргументи на тезата на Дуриданов. Тезата на Дуриданов е чисто лингвистична и поради това: предполагам той да е използвал предимно лингвистични аргументи, а пък на тезата му не бива да й се придава културно-историческо значение. За пояснение ще дам пример от съвременността. Изследовател-лингвист безпристрастно би отчел езикова близост на българите с руснаците и сърбите, докато културно-исторически ние, българите, сме по-близо до румънците и дори до гърците, отколкото до сърбите и руснаците. Вече писах за това, че историята на българите и румънците докъм 15-ти век е обща. (А пък сърбите например псуват Бога - нещо твърде странно за православен християнски народ.) С други думи, възможно е мизите да са били културно-исторически по-близо до траките, но този Ваш аргумент, уважаеми Galahad, сам по себе си не може да обори извода на Дуриданов, че мизите езиково са по-близо до даките. Писах вече, че нямам капацитет да оценя вероятността на догадки на Дуриданов, поради това просто ги приемам, още повече че не противоречат на нищо, което ми е известно. Имам две предпоставки, за да свържа тракийския език със старо-германския: Според приведените от Дуриданов звукови съответствия за прехода от пра-индо-европейски (ПИЕ) към тракийски излиза, че за тракийския език е в сила първият закон на Грим. Този закон описва много стари звукови преходи в германските езици и аз не знам ИЕ-език извън германската група, за който да е в сила той. В частност, законът на Грим не е в сила за келтските езици. Допълнение: Доколкото мога да преценя, приведените от Дуриданов звукови съответствия за прехода от пра-индо-европейски (ПИЕ) към дако-мизийски не изключват идентификацията на този език нито като келтски, нито като славянски или балтийски, нито като някой език от иранската група. Чувствам се свободен да го идентифицирам като пра-славянски. Край на допълнението. Най-старият известен език, за който е в сила първият закон на Грим, е езикът от Сребърния кодекс, за който се използва терминът готски език. Според широко-приетите схващания, Вулфила е работил върху превода си по Нашенско. Има много готомани, последователи на Ганчо Ценов, които считат, че Вулфила е превел Светото Писание на български. Моето предположение донякъде примирява традиционните и готоманските схващания. Вулфила е превел Светото Писание на тракийски/старо-германски/готски.

Ще изложа своето мнение по въпроса за името на този град. Цар Филип Македонски го нарекъл на свое име - Филиповград. Може би е имало по-старо име, например Евмолпия. Но после, по времето на цар Филип Македонски, градът бил наречен Филиповград едновременно на няколко езика. На гръцки - Филипопол (Philipopolis). Гърците и досега така го наричат. На дако-мизийски - Пулпудева, откъдето идва днешното му име в нашия език. Как е звучало Филиповград на тракийски ние сега не знаем. Възможно е да е имало тракийска форма на това име (например Пелпепара), възможно е говорещите на тракийски да са си служели с гръцката или дако-мизийската форма. Един Господ знае как е било. Явно днешната форма Пловдив се е получила е опростяване на древната форма Пулпудева. Имайте пред вид, че Пулпудева е приблизително звучене - така грък с гръцко писмо е записал чуждо име, както е успял да го чуе. Вместо Пулпудева може по-точно да е било Пъльпъдево, например. Дуриданов не твърди, че някой бил превел "Филип" като "Пулпу". А иначе филологически доказателства Дуриданов не привежда, защото такива се подразбират. Ясно е, че името "Филип" тогава е звучало като "Пхилип" (Philip-). Не бива да ни учудва, че в дако-мизийски придихателната съгласна (-h-) отпаднала. Ясно е, че звученето Пулпудева е само приблизително - може да е било Пъльпъдево, например, както писах по-горе. А завършъкът "-дева" се срещал в много топоними и Дуриданов го превежда като "-град" (town). Сега пък ще делим стара си история с македонците, след като не искаме да делим новата. Старото име на града Евмолпия наистина е било забравено. Градът носи и до днес името "Филиповград" в различни версии на това име: Пловдив, Филипуполи, Филибе.

Иван Дуриданов превежда "bria" и "dava/deva" като "town", "para" като "village", а пък "diza" като "fortress ". Не че тези преводи са много сигурни, ама Вие друго ли имате пред вид? Предполагам, че Ускудама е пропуснато на картата, понеже няма нито един от разглежданите завършъци. А иначе на друго място в същата статия Дуриданов дава предполагаема етимология на този топоним. Претенциите на днешните румънци към името даки са от идеологичен и митологичен характер и не следва да им се обръща сериозно внимание. Поради това не съм съгласен с Вас, уважаеми Galahad. Не бива древната история да я делим: за нас - траките, за румънците - даките, за монтешаровците - маките. (Монтешаро е предложено от мене име вместо оспорваното от гърците име Македония.) Трябва да ни е ясно, че старата история (до към 15-ти век) на двата народа - българският и румънският, е обща. Ако ние не признаем този факт, как смеем да искаме от македонските (монтешарските) историчари да признаят, че до началото на 20-ти век историята ни е обща? Все пак имам една забележка към Иван Дуриданов по този повод, но тя е от терминологичен характер, т.е. не е по същество. Той използва простия термин Dacian (дакийски език), а по-добре би било да се използва терминът мизо-дакийски (Moeso-Dacian), дако-мизийски (Daco-Moesian) или даже дако-мизо-илирийски, понеже по-добре се вписва в тезата му по същество: по Нашенско тогава са се говорели два различни езика: тракийски и дако-мизийски (игнорирайки Paeonian). Според моето подозрение, което вече изказах, под името дако-мизийски може да се разбира старата форма на нашия език, която обикновено се означава с термина пра-славянски език. Това ни дава лесно обяснение на името на града Пловдив - в нашия език този град се е наричал все така, само формата се е опростила от древното Пулпудева до съвременното Пловдив. Все пак имайте пред вид, че формата Пулпудева е приблизителна - ние сега не можем да знаем как е звучал този етноним тогава, понеже формата Пулпудева е записана в този си вид с гръцко писмо от грък, за когото това е била чужда дума. А иначе може да е била Пъльпъдево, например. Един Господ знае. Имам и друго подозрение: под името тракийски език може би се крие старо-германският. Но тъй като и двата езика, тракийският и дако-мизийският, сега са неизвестни, то моите подозрения нито могат да се докажат, нито могат да се опровергаят.

Според Иван Дуриданов, Пулпудева значело Филиповград, т.е. Philipopolis, на дако-мизийски (не на тракийски). Много е вероятно градът да си е получил тези две имена, Филипопол и Пулпудева, едновременно. От друга страна, има вероятност под термина дако-мизийски език да се е скрил праславянският език. Един Господ знае как е било.

Не виждам политически смисъл. Просто са се надпреварвали да засвидетелстват верноподаничество към новия крал.

Двата цитата оттук казват, че поне двете известни фрази "И ти ли, Бруте!" (предсмъртно!) и "Жребият е хвърлен!" Юлий Цезар е произнесъл на гръцки: На гръцки Цезар и Антоний са разговаряли с Клеопатра. На гръцки Пилат Понтийски е съдил Исуса Христа. На гръцки са написани Евангелията, Деянията на Апостолите, Посланията, Апокалипсисът. Заключение: Римската империя e била отдавна гърцизирана в достатъчна степен. Подозрение: Западната част на Римската империя е повторно романизирана езиково след като Свети Йероним превежда Светото Писание на латински. Това става в рамките на борбата на православната (католическа) църква срещу арианите.

Може вулгаризация да означава опростяване, но не значи българизация и думата няма нищо общо с българите.

Разбрахте ли вече къде логиката Ви куца: стара латинска дума vulgaris има и се употребявала често, а стара латинска дума vandal?s няма. Думата vandali (вА'ндали) първо се споменава като етноним, после станала нарицателно за грабители и разрушители. Тук в латински език имаме една дума, един корен. Така както например Юда първо си било обикновено име, а после станало нарицателно за предател.

Добре, на гръцки не можете да четете, ама като че ли и на български не можете да четете. Колко справки от речници трябва да Ви даваме. Терминът "вулгаризация на римското класическо право" по-скоро може да означава "разпространение на римското класическо право из цяла Европа и Близкия Изток". Защото така е станало. Българските обичайноправни норми и концепции няма засвидетелствани. Робията винаги е съществувала. През 9-ти век ученици на Методий са били изложени за продан на пазара във Венеция. Ако поне на английски можете да четете, вижте тук.

vulgaris и bulgarus са две различни думи в латински език с различен корен и с различен смисъл. Първата си е латинска дума, засвидетелствана в ранни текстове, а втората, която означава българин, е заимствана в средновековния латински език от гръцки. Устно те звучат различно: вулгА'рис и бУ'лгарус. Във всички форми на първата дума ударението пада на А, а при другата дума ударението никога не пада на А. Писмено също се различават: двете думи нямат нито една съвпадаща форма (в някой падеж или число). В гръцки език има само една дума вУ'лгарос, която значи българин и няма връзка с латинската дума vulgaris. Ако гръцката дума има отрицателна окраска, това се дължи или на срамни дела на наши сънародници, или на ксенофобия у гърците.

Най-напред, в латински няма дума "вулгарос". Има дума vulgaris. И както свидетелства речникът, препратка към който давам за кой ли път, още Цицерон (C: M. Tullius Cicero!) употребявал израза opinio vulgaris в смисъл общоприето мнение. Латинската дума vulgaris не е заета в латински. Тя е стара, има много сродни думи и се употребява в превода на Светото Писание. Тезата, че латинската дума vulgaris произлиза от нашия етноним, е невероятна. Никой истински лингвист не може да я приеме. Обаче тезата, че нашият етноним произлиза от латинската дума vulgaris, си има привърженици със солидни аргументи. Историците се противопоставят на тази теза, като доказват убедително, че нашият етноним е донесен от Кавказ, а не е възникнал по Нашенско въз основа на латинската дума vulgaris.

Отговор. Друг отговор.

Какво сега се твърди няма значение. Иначе всичко си пасва. Хунът Атила може да е бил вулгарен (vulgaris) в смисъл, че не е бил достатъчно цивилизован, ама няма данни да е бил българин (bulgarus). Разликите между двете думи за много повече от началната съгласна: друг ритъм, друг тон, друго склонение (трето/второ). Противникът на Атила го е виждал като вулгарен (vulgaris) нецивилизован човек. Хунската империя е имала елемент на нецивилизованост. Авитохоловият именник не споменава Атила. Атила и Авитохол са различни имена. Но във всеки случай латинската дума vulgaris е по-стара от Атила. Б.Георгиев изобщо не е имал пред вид думата вулгарен. Не му я слагайте в устата. И между гръцката дума вулгарос и латинската дума vulgaris (вулгарен) няма нищо общо, освен ако не заподозрем славянско посредничество. Каквото в случая избягваме да заподозрем. Вижте например тук, където въпросът е разгледан, но без детайли. Да, точно така. Българският (балкано-славянският) език векове наред се е развивал едновременно от двете страни на Дунава. И влашкият (балкано-романският) език векове наред се е развивал едновременно от двете страни на Дунава. Нещо повече - влашкият език е занесен оттаттък Дунава едва през последното хилядолетие - преди това е живял само на юг от Дунава.

В кой език има дума "вулгарин"? Недейте да се позовавате некоректно на лингвистиката. Това е заслуга на гнусни еретици, които през средновековието се въдели по Нашенско и опетнили честното ни име. Имам две предположения: Или БориславГеоргиeв, кандидат на филологическите науки, си няма понятие от история, дори и от история на езика. Или пък журналистите са преиначили мислите му, както нерядко се случва. Авитохоловият именник има толкова значение за разглеждания въпрос, колкото и ролята на Борис Христов - никакво. Това, че италианската дума бУ:лгаро (с дълго ударено У в първата сричка), която иначе си означава "българин", придобила в италиански отрицателна окраска, си е заслуга на наши съвременници: недейте стоварва вината върху нашите предци. В италиански език има две думи, които звучат съвсем различно и не могат да се объркат. Едната е думата bulgaro (бУ:лгаро), която означава българин и напоследък придобила отрицателна окраска (заради заслуги на наши съвременници). Именно напоследък новото срамно за нас значение било включено в италианския тълковен речник. Другата дума е volgare (волгА:ре, дълго ударено А), която означава вулгарен и произлиза от латинската дума vulgaris. От гледна точка на италианския език между двете думи няма нищо общо. Латинската дума vulgaris имала следните значения: Думата vulgaris (по 3-то склонение) в същност е производна от латинската дума vulgus (по 2-то склонение) със следните значения: Латинската дума servus (съществително,прилагателно) имала следните значения: Латинските думи vulgaris и servus са собствени думи в латинския език с ясни корени и множество сродни думи. Тези думи по начало съществували в латинския език без никаква връзка с етнически въпроси или със славянщината. Употребата на тези думи в юридически текстове на латински език не може да ни учудва. Не се налага за тълкуването на тези текстове да се търсят значения извън изредените в съществуващите речници на латинския език (давам Ви препратки към този). Тези латински думи са достатъчно стари - те и многобройните им сродни думи многократно се срещат в латинския превод на Светото Писание (т.нар. Вулгата, което означава обнародвана версия на Библията за ползване от простолюдието). Преди около 1500 години, населението на територията около Средния Дунав било славяно-езично, а пък по Горния Дунав се говорело на старо-немски (OldHighGerman). Вътре в славянския език възникнали етнонимите словени (славяни, словата им са разбираеми) и немци (неми, неспособни да говорят разбираемо). Когато мюсюлманите завзели Северна Африка, притокът на роби от Африка секнал. Това качило акциите на европейските рободобивни райони. Тази търсена на европейските пазари стока започнали да я доставят предимно аварите (обрите), които били завладели земите от средния Дунав, населени със славяноезични. Поради преобладаването на славяните сред въпросната стока, собственият им етноним в съкратен вариант придобил значение роби в гръцки и латински език, откъдето идва и думата за роби в съвременната международна лексика. След това, в средновековния латински език двете думи роби и славяни си омешали значенията и в резултат част от славяноезичното население в Европа прихванало за свой етноним старата латинска дума за роби: servi. Би могло да се е случило и друго: друга част от славяноезичното население в Европа да е прихванало за свой етноним старата латинска дума за простолюдие: vulgares. Но това едва ли се е случило, защото достатъчно убедително се доказва, че нашият етноним е донесен от Кавказ: за това става дума тук (За Иванчо Бродягата) и тук (Апология на автохтонната теория, както я разбирам аз). Все пак, тезата за произхода на нашия етноним от латинското vulgares също има сериозни привърженици, които биха могли в случая да се борят за признаване на контаминация.

Къде сте показали? Това "тон" е форма на определителен член и съответствува примерно на английското "the". В текстовете, които вероятно имате пред вид, истинската дума за роби от политкоректност не се употребява, а става дума за "одушевени" (psycharia).

Славянка ли е била робинята Изаура: за славянството и за робството Славянската дума "славяне" се е появила едва в началото на 17-ти век в Русия, оттам в средата на 19-ти век дошла у нас. Дотогава имало само "словене", "словенски", .. Думата "словене" произлиза от "слово" и е била собствен етноним на {част от} славяните. Поради славата им на работяги, тази дума в съкратена гърцизирана форма "склави" започнала да означава роби. После в латински значенията на двете думи "servi" (латинска дума) и "склави" (гръцка заемка в латински) се омешали. В резултат на това част от славяноезичното население в Европа прихванало латинската дума "servi" за свой етноним. Би могло и ние, българите, да сме прихванали латинската дума "vulgares" за свой етноним, обаче достатъчно убедително се доказва, че нашият етноним е донесен от Кавказ. Пък и уважаемият съфорумник Galahad тук вече отбеляза, че Константин Багрянородни не е споменавал нашият етноним да идва от латинската дума "vulgares", а той е знаел откъде идва етнонимът на сърбите.

Телицын В., "Символы, знаки, эмблемы. Энциклопедия", стр.278: Конечно, это не очень надежный источник. Конкретные исторические события не рассматриваются. Моля уважаемия fixxxsers да поправи препратката.