Отиди на
Форум "Наука"

lodidodi

Потребител
  • Брой отговори

    24
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ lodidodi

  1. "Изкуплението Шоушенк" от Стивън Кинг.
  2. Забележката, че не са подкрепени твърсения с цитати, аз не я приемам, защото в съчинение разсъждение трябва да преобладават повече собствените мисли и тълкувания, отколкото извадки от съответния текст... т. е. не бива да се прекалява... Аз мисля, че твоето си е добре... Чудя се как учителката ти не е изкритикувала в забележката грешките в цитирането обаче... Когато се цитира текст, който е в стихотворна форма /и на листа се пише ред след ред, както е в творбата/, не се слагат кавички нито в началото, нито в края.
  3. Аз съм на мнение, че всеки стил си има добри песни, затова слушам от всичко... но главно си зависи от настроението ми в даден момент...
  4. "Зеленият път" от Стивън Кинг. Книгата е добра, но има тежки описания...
  5. Аз съм доволна от всички книги, които съм прочела... Нито една не ми е била скучна или нещо подобно, даже напротив - бих ги препрочела пак... Сега ще си кажа мнението за една от книгите, които четох за училище и ме впечатли значително. Това бе "Дон Кихот". Някак си... накара ме да се замисля и да си формирам по-точни изводи за някои неща... Книгата ми показа, че без мечти и идеали животът е равен на духовна смърт; че всеки трябва да търси идеала си, а не да гради въображаеми светове; че човек е тленен, но идеалът не е, и стига да успее да го предаде, той остава безсмъртен... Днес един такъв човек като Дон Кихот не би оцелял, защото го свързвам по-скоро с наивност, недоверие... Но ако се запитаме дали са ни нужни такива хора днес? - Не Дон Кихот безумецът, а Дон Кихот мъдрецът? Този възвишен мечтател, който умее да се отскубне от земното, да брани доброто? За книгата са дали много и различни коментари... Ето няколко от тях: "Героят на Сервантес проявява мъдрост в безумието си и безумие в мъдростта." Мигел де Унамуно "Горко на този, който понякога не заприличва на Дон Кихот и не взема вятърните мелници за великани." Анател Франс Ще си позволя да сложа и цитат от Хайне, който не е конкретно за тази книга, но аз мисля, че важи с пълна сила... "Перото на гения често се оказва по-силно от замисъла на твореца."... Който не е чел книгата, мога да му я препоръчам... Там има и разни изречения като това на Санчо: "По-добре врабче в ръката, отколкото сокол в небесата.", които също могат да се осмислят...
  6. Бях чела книга за отслабване с вода, но, според мен, е неуместно. Човек трябва да пие толкова вода, колкото иска (т. е., когато е жаден). В противен случай - при прекаляване... човек може да стане леко подут, защото водата се задържа в някой слой, който, мисля, че беше подкожният... За да се стимулира потребността от още вода, трябва да има повече движение... Така, разбирам, да се увеличи дозата вода на ден... иначе... не.
  7. Няма да гласувам, защото нямам необходимите години. А и да ги имах, то нямам друго - нямам достатъчно информация относно политиката в България, защото... не съм се интересувала толкова. И... искам да кажа, че освен нямащите необходимите години, не трябва да гласуват и другите некомпетентни. Само така ще може да се направи добър избор, според мен.
  8. Всяко нещо си има плюсове и минуси, но аз съм против въвеждането на предмет "Религии" в училище. Според мен, мястото му не е там. Като се замисля, в училище има толкова много предмети - даже информатичките променяха в началото на годината програмата до 8 клас включително, защото им бяха сложили и дни с по 7 часа, а то не било разрешено... много натоварвало учениците... а самата бройка часове налага и дни с по 7 часа. Но с въвеждане на такъв задължителен предмет (казвам задължителен, защото ако е свободно избираем, няма да има голям успех) бройката пак се увеличава и какво - ще лишат децата от някой друг учебен час... или ще пренебрегнат всичко за по-лесно? ... Следователно, ще се натовари учебната програма. Аз не мрънкам, че ще имам да уча по още един предмет, но и сега имам по 9 часа в някои дни (мой избор), а 10-ти ще ми дойде в повече... Не мога да си ангажирам цял ден в училище, макар че става въпрос за два учебни часа... но то така се трупа... Това изморява и психически... да превключваш от Испански език на Физика, след това Биология, Математика... не е лесно... В анкетата има предложение: "Съдействие за установяване на общочовешки добродетели и ценности" - всяко едно нещо може да съдейства за това... даже и лошото. Всичко, което се изучава в училище, спомага за развитието на общата култура. Поради тази причина и предметът "Религии" би донесъл такава полза, но не може ли човек да си намери друг източник, от където да черпи знания по това? Учили сме за историята на религиите, съотношението на вярващите по други предмети като История и Георгафия... Аз мисля, че това е достатъчно. Вероучение и религиозни догми... не, това не е за в училище... Наука и църква не трябва да се мешат - мое мнение. Пример мога да дам с "Клонинг". Ще има ученици, които, ако са задължени да посещават такива часове, ще се отнесат... зле, а много се съмнявам този предмет да подобри възпитанието им... въпреки че би било хубаво... Дали ще се изгради толерантност към другите религии - зависи си от самия човек... или го имаш това качество, или... не. Относно: "Научаване ”кое е правилно и кое - не”" - ако майка не ме е научила досега, то изучаването на религия в училище няма да ми помогне с нищо, защото вече си имам изградена същност, която може да се развива... Основата трябва да се постави от семейството, а и останалото, според мен. Ще кажа кратко и какво мисля за други от предложените варианти: "Cредство за ограничаване на проблемите сред младите хора (наркотици, агресия, секти)" - дъжд срещу слънце и слънце срещу дъжд... "Няма да промени реалността и няма да окаже влияние върху решаването на проблемите" - зависи си до каква степен се внимава в час... "Може да възникнат случаи на религиозна дискриминация" - несъмнено... Да добавя... ако "Религии" стане учебен предмет... Тъй като повечето ученици се отнасят нехайно към училището като цяло, та остава и да гледат на този предмет с любов. Много съученици са ми казвали, че са на мнението: "Каквото се учи в училище, е гадно. " ... И ако до преди ученик не е имал така изявено отношение към религията, то това ще се промени с въвеждането й като предмет, преподавател ще повлияе, и, мисля, че в повечето случаи ще е в лоша посока... Другото, което е... Тъй като и възприемането на предмета си зависи и от учителя (неизбежно е той да не повлияе), затова мисля, че вярата и религиите са за възпитание от семейството. Мое мнение. И ако човек има допълнително желание да научи нещо повече, то тогава нека сам да си търси... Защото религията е нещо важно... за някои. Тук няма да казвам какво е моето отношение към нея, защото не е по темата, но със сигурност, ако религията стане учебен предмет, няма да е добре приемана... Виждам повече минуси...
  9. "Има две неща: наука и предубеденост; науката създава познание, а предубедеността — невежество." Хипократ "Душата на човек се развива до смъртта му." Хипократ "Мъдър е не онзи, който знае всичко, а който знае необходимото." Есхил "Ако се съединят силата и справедливостта, какво може да бъде по-силно от тoзи съюз?" Есхил "От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна — може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне — научи се да плуваш." Демокрит "Открай време хората имат мъдри и прекрасни афоризми; трябва от тях да се учим." Херодот
  10. Психиката ми може да позволи да убия, но принципите ми и нещата, в които вярвам - не!
  11. Има много знаменити и велики личности от миналото, които човек да иска да срещне, но аз с никого от тях не желая да се виждам и разговарям. Причината е, че съм си изградила вече представа, но евентуална среща с тях, би я променила, а аз искам да си запазя мнението и преценката за момента такива, каквито са. И все пак... бих пожелала да се видя с майка ми на моята възраст сега.
  12. Джайнизъм С раждането на Вартхамана (VI в. пр. Хр.) се осъществява очакваната от традицията поява на 24-тия и последен Тиртхамкара или Пророк, прокарващ Пътя. Въпреки че традицията приписва на джайнизма изключително дълбоки корени в историята, не е възможно те да се видят преди 22-рия Тиртхамкара. Неминанта, по всяка вероятност роднина на Кришна, живее според легендата около VIII в. пр. Хр. Истинският духовен баща на Вартхамана, живял 250 г. преди него, е 23-тият Тиртхамкара – Паршва, син на царя на Бенарес Ашевасена. На 30 г. той напуснал родния си град и се подготвял за медитация и аскетичен живот с цел да получи пълното познание, след което провъзгласил и Закона. На 70-годишна възраст Паршва се изкачил на планината Самет Ситхар в кралството Магатха и след един месец стриктен пост починал. От неговото духовно коляно според джайнистките текстове произлизат и родителите на Вартхамана. Баща му Ситхарта е глава на род, а майка му Тришала – член на кралска фамилия, което обвързва Вартхамана с благородниците и по рождение на кастата кшатрия. Тъй като богатствата в кралството се увеличили неимоверно в месеците преди раждането му, родителите му дали име, което означава „Охолност”, а в интерпретация на джайнистите се превръща в „Носещ охолност”. Като всеки уважаващ родителите си, той се жени за една кшатрия – Яшода, от която има дъщеря. На 30 години, след смъртта на родителите му, призванието за аскетичен живот го подтиква да поиска от по-възрасния си брат разрешение да се откаже от всичко. След като раздал това, което имал, той напуснал родината си и в продължение на 13 месеца водил живот на скитащ аскет. През този период приел и приложил за първи път практики на крайно суров аскетизъм, изразяващ се в строг пост, самота, медитация, ходене без дрехи в най-студено време. След две години аскетизъм Вартхамана започва мисионерската си дейност, прекъсвана само от дъждовния период. По това време той обикаля цялото течение на р. Ганг и въпреки множеството препятствия, враждебност на хората, животните и растенията, остава непоклатим в своите възгледи. Той им противопоставя пълното безразличие и постоянното умъртвяване на тялото и духа. Пълното знание го осенява в края на втория период, в една лятна нощ, докато спи под едно дърво. Вартхамана преминава в Нирвана на 62-годишна възраст, близо до съвременния град Патна. Към неговата смърт джайнистката общност наброява 14 000 монаси и 36 000 монахини, както и 55 000 последователи и 318 000 последователки. Във всеки случай по-достоверни изглеждат пропорциите, отколкото самите цифри на сподвижниците му. След преминаването на Нирвана Вартхамана се нарича и Махавира. Внимателно разработва принципите на джайнизма, като избира единадесет от последователите си за ръководители на групи от триста до петстотин монаси. Махавира не оставя след себе си написани произведения. Поради тази причина започват и първите деления сред сподвижниците му, които се подхранват от сложната структура на джайнистката църква. Краят на IV в. пр. Хр. , времето на Бхадрабаху, се свързва с най-големия разцвет на джайнистката църква. Установил авторитета си като единственият, способен да запамети правилно свещените текстове, той е помолен от своята община да я представя на събора Паталипутра (370 г. пр. Хр. ), където се обсъжда канонът за джайнистките текстове. За съжаление той тогава е на път и отказва да се отклони, като се съгласява да рецитира всички текстове пред пратениците. Само Стулабхадра, негов ученик, бил способен да ги запомни, но докато стигне до събора, той забравя части от тях, с което се обясняват и пропуските в традицията. Малко след събора Северна Индия пострадала от голям глад, и тъй като Бхадрабаху предвидил размерите му, той решава да напусне районите му и да се отправи към Майсур, като оставил Стулабхадра да ръководи оставащите на място джайнистки монаси. След като се завърнали 12 години по-късно, открили, че останалите на място монаси изоставили строгостта и крайностите на аскетичния живот, следвани дотогава. Споровете между двете се запазили близо 400 години, и през 79 г. сл. Хр. Се стига до официално разделение между Дигамбара (Голите) и Светамбара (Белите). Това деление е силно още по времето на Махавира, тъй като последователите на 23-тия Тиртамхара – Паршва, не приели крайностите на последния. Дигамбара и Светамбара Дигамбара се заемат да конфиденцират крайните си принципи и правят от голотата задължително условие за постигане на Спасението. В същото време те отказват на жените да постигнат съвършенство и отричат достоверността на женитбата на Махавира. Дигамбара считат, че достигналите до пълно познание не се хранят с обикновена храна, а с осветена, и за да могат да се противопоставят на Свещеното писание, на канона на Светамбара, заявяват за окончателната загуба на древните и първоначални текстове. По такъв начин Дигамбара се осланят повече на Преданието, отколкото на Писанието. В много отношения доктрината на двете крила си съвпадат. Към канона се прибавят и две систематични изложения на доктрината: Праваканасара, същността на учението дигамбара Кундакунда, датирана от I в. сл. Хр. , и сутрата „За проникване в смисъла на птинципите” от Умашвати, датирана от същото време. Пътят към спасението се състои от три елемента: Правилно познание, правилна вяра и правилно поведение. Познанието е основно качество на душата и се познава по два начина: единият непосредствен, а другият – опосредстван. Първото почива на непряко възприятие, опиращо се на чувствителните органи. Това познание може да е представително, т. е. да зависи от личния опит, но може и да е обичайно, т. е. да е получено от преподаваните свещени текстове и учението на Джайна. Тези две степени на познание са взаимно вързани и се допълват. Колкото до непосредственото познание, то произтича безчувствените органи и има три степени: пряко възприятие на материалните предмети, което е вродено за небесните и подземни създания и придобито за човека; постигащо чуждите мисли; пълно познание, най-висшият стадий, обозначаващ абсолютното и перфектно знание. Логиката на Джайна е допълнена от доктрината на различните възможности и тази на методите. Различните възможности се измерват с изказването „може би” и покриват седем различни форми, като предметът може да е: такъв, нетакъв, такъв и нетакъв, неизразим, необясним, неизмерим, без последствия и без значение. Това е синтетичен начин на познание, който се противопоставя на аналитичния. Предметът се разглежда в неговата цялост. Доктрината на метода е аналитична, тя разглежда предмета от гледна точка на седемте му измерения: специфични качества и родови качества, взети заедно; двете взети поотделно; сегашни качества; качества според употребата; етимология; качества според дейността му. Представите на джайнизма за телата и пространствата приемат пет възможни състояния: едното е одухотворено – душата, а останалите са неодухотворени: пространство, време, движение и покой, материя. Единствено материята се измерва в тела, които имат следните чувствени качества: цвят (5 вида), вкус (5 вида), миризми (2 вида), променливост (7 вида). Материята се състои от безкраен брой атоми, всеки от които е вечен, неделим и има свои чувствени показатели. Няколко атома създават молекулите, които са в основата на четирите елемента: земя, вода, въздух и огън. От своя страна пространството се дели на две части: космическо и некосмическо, безкрайно и празно. Времето не е всеобщо, тъй като някои части от пространството го нямат. То се състои от мигове, толкова, колкото е времето за един атом материя да пресече точка от пространството. Движението и покоят са именно моментите, в които се измерва времето. Двата термина се употребяват от джайнистите в смисъл на религиозен закон и неговото отрицание. Одухотворената душа представлява духовната единица с основна характеристика – съзнанието. Броят на душите е безкраен, те са вечни, еднакви и равни. Само при външни за тях влияния те търпят неравенство в положението си. Доколкото не са освободени от материята, те остават свързани с телесния организъм. Джайнизмът познава пет различни вида тела, всяко едно от които има своя функция. Телесният организъм притежава минимум две и максимум четири от тях. Започвайки от най-низшето към най-висшето, те са: физическото тяло от плът, кости и т. н . , присъщо на хората и животните; променливите тела, които търпят метаморфози при желание на техния собственик, присъщи на небесните и подземни създания; прехвърлящото се тяло, несъвместимо с предходното и което позволява на душата да познава и да действа далеч от мястото, където се намира физическото тяло, в частни случаи то е присъщо на хората; кипящото тяло, което при вродени способности позволява храносмилателните пътища да обработват и кондензират голямо количество енергия и мощ; кармичното тяло, което се съдържа в самата душа. Последните две се срещат във всички създания. Отличават се три различни начина за раждане на тялото, в което ще се всели душата. Първият е чрез внезапна проява без материална основа, както е за боговете и създанията от преизподнята. Вторият – чрез спонтанно смесване на материята, както е за създанията от преизподнята, имащи от едно до четири чувства. Последният е чрез ембрион, както е за хората и повечето от висшите животни. Кармичното тяло поставя на служда душата и я въвлича в серия от прераждания и миграции, като по този начин определя разнообразието на създания и светове. Джайнизмът отделя специално внимание на кармана (кармата) и го обособява на осем вида: >> този, който замъглява знанието – погледът; >> този, който е чувствителен, предизвикващ удоволствие и болка; >> отклоняващ се, който предизвиква нарушения в душата и отклонения от вярата и поведението; >> неконтролиран, при който четирите основни страсти – гняв, гордост, лъжа и алчност, вземат власт; >> определящ качеството на живота; >> определящ личността, като са изброени общо 93 вида личности; >> определящ обществената класа; >> противостоящ, който пречи на развитието на душата; В множеството специализирани трактати джайнистите анализират производните от тези кармани, като стигат до 148. Допълнителна типология на душите ги свежда до 6 типа: три тъмни – представени от цветовете черно, синьо и сиво, и три светли – жълто, розово и бяло. Под въздействие на своя карман душата преминава от едно съществуване в друго. Кармичното тяло е там, където се намира душата; именно то я води през нейните четири начина на съществуване: човешко, божествено, животинско и адско. ---- cracking: да не се редактира...
  13. Това го учих до миналата седмица. -> СССР има най-голяма заслуга за разгрома на Германия. (Германия най-много е воювала срещу СССР - тежки битки.) -> 12 % от въоръжението на СССР е било дарено от САЩ. (Г-жата ни показа достоверна статистика.) Следователно, Германия е можело и да бъде надвита, без да се стига до помощта на САЩ. Просто е било въпрос на време и осъзнаване, тъй като до вечерта на 21.06.1941г. Сталин е вярвал, че с Хитлер са приятели и Договорът за ненападение е нямало да бъде нарушен... А на другата сутрин го събуждат с новината "Хитлер напада страната"... До този момент Сталин не е вярвал в това, даже и като му го съобщават, трудно го е осъзнал... Нещо, което ме потресе, бяха цифрите - за войната са хвърлени около 4 милиарда долара, а щетите след нея са оценени за 260 милиарда долара... като най-засегнат континент е Европа, разбира се. Хитлер е бил интелигентен човек, жалко че не е използвал потенциала си за доброто на човечеството... ии... добре, че той пръв не е открил атомната бомба, въпреки че е разработвал такова нещо... иначе не ми се мисли какво щеше да стане... Хитлер доведе Германия до това поражение...
  14. lodidodi

    Free run

    На този спорт аз гледм по-възвишено. За мен, практикуващите го, не са хора, които са се повредили нещо. Виждам това като търсене на постигане единство между дух и тяло, изпитание. Съчетанието е чудесно, но не е за всички хора. Например, не мога да гледам 10-годишните деца пред блока, които скачат от пейката на оградата и после на дървото с ненормални засилки. Така едното се преби - падна лошо и сега е в гипс, а други са с рани. Този спорт е за големи, за хора, които имат дух за такова нещо, които искат да си повдигнат адреналина, а не за малките, даже незнаещи защо правят това... О, разбира се, то е поредното нашумяло нещо и всеки трябва да опита, пък и да се пребие, то болницата е близо... Явно така го възприемат те... но шега не бива... Големите могат да си преценят възможностите, но 10-годишните надали... Филма не съм го гледала, но мисля да го направя. Този спорт не съм практикувала, а и нямам намерения... Вижда ми се опасничък /предпочитам йога/, но бих го гледала, защото е интересно.
  15. Ето нещо любопитно и интересно... -> Мъжкото морско конче има специална торбичка в тялото си, където женската снася яйцата си. Таткото трябва да ги носи в себе си, докато се излюпят - и тогава стотици мънички морски кончета се пръсват в морето. -> Женският броненосец ражда само близнаци. Винаги бройката им е 4. Те са или само женски, или само мъжки, тъй като майката разполага с една единствена яйцеклетка, която се дели на четири. Всички четвъртинки започват да растат и се превръщат в абсолютно еднакви четиризнаци. -> Малкото жирафче е високо 2 метра. Майка му е още по-висока и ражда права. Новороденото пада на земята с краката напред. -> Човек може да не диша средно до една минута. Световният рекорд е 7,5 минути. -> Вкусовите клетки на човешкия език се подменят на всеки 10 дни. -> Човешкият мозък има около 100 милиарда неврона. -> Човешкия череп е изграден от 22 кости. -> Човешкото око различава около 500 нюанса на сивото.
  16. Ето нещо, което прочетох преди малко: " - Книгите са като хората, - казваше той, - когато остареят стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето е винаги било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното минало, хората намират на дъното утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост." "Мислите му пъплеха бавно, разклоняваха се, виеха се като лоза и се разлистваха гъсто. За себе си казваше: - Недостоен съм по две причини - по чревоугодитето си и по снизхождението си към грешните." "- Очистих се, защото направих добро на най-лошия." Взето от цикъла разкази "Под манастирската лоза" на Елин Пелин
  17. Въображението е много важно, а и необходимо нещо. Поради тази причина аз високо оценявам Джей Кей Роулинг като писателка. Тя притежава качества, за да твори в направление Фанстастика. От поредицата за Хари Потър съм чела част от книгите и то преди няколко години. В 8 клас бях доста болна и майка ми донесе да чета и да се занимавам, мислейки, че след като са дебели, ще ми отнеме дълго време, но то друго се оказа... Прочетох първите три книги за три дни... Беше ми интересно. Силно впечатление ми направиха описанията... начинът, по който авторката разказва как изглежда едно нещо от... ''магическия'' свят... Четейки, аз развивах своето въображение, като си представях описаното по мой си начин... Това е важно. А пък филмът... като го гледах, аз видях нещата по съвсем друг начин от моя, видях как друг си е представял описаното... Тези книги могат да бъдат, както полезни, така и вредни, тъй като има хора, които прекалено много се... погълщат... Една съученичка е като... обсебена... от книгите за Хари Потър и постоянно се опитва да накара и други хора да ги четат, но аз загубих интерес, тъй като минах на друга литература, която, според мен, си заслужава повече. Поради тази причина и не мисля да чета останалите книги... Пък и нещото, което не ми харесва, е, че направиха повече части... Лично мое мнение е, че е хубаво едно дете от 6-7 клас да прочете някаква такава книга... може и да не е точно за Хари Потър...
  18. Ето още една: „Около горяща свещ винаги се въртят мушици и буболечки, но нима за това е виновна свещта?“ Чарлз Дикенс
  19. Вярата е стимул за живот! В това не вярва всеки, за жалост. Който вярва в нещо, надали би го престъпил. Убийците, например, знаят, чували са, че не е хубаво да се убива, но го правят. Защо ли? - Защото не вярват, че това е нещо лошо. Изводът, който аз мога да си направя, е, че човек е свободен сам да избира дали да вярва или не, свободен е да се съмнява, че не всичко е правилно... Много важно е човек да вярва в себе си, но с мярка, без да става егоцентричен. Ако хората нямат вяра в себе си, то не може да очакват другите да вярват в тях, не може да искат уважение и признание. Ще загуби човешкото у себе си. Ако това е нищо, добре... За мен това е много, а не нищо! Но, спред мен, това не може да се случи. Във всеки човек има добро и лошо... доброто може да бъде забутано някъде навътре, но то си остава... и във всеки един момент може да бъде провокирано да се покаже... Ще си позволя и аз да напиша един цитат: "Както в другите случаи, така и тук най-добре бихме разбрали нещата, ако ги разгледаме от началото на развитието им. И тъй, най-напред е необходимо да се свържат помежду си тези, които не могат да съществуват един без друг, както например мъжът и жената заради създаването на потомство (и това става не по своя воля, а както при другите живи същества и растения стремежът да оставиш друго такова същество, каквото си самият ти, е вроден)... Така че естествената общност, възникнала за всекидневния житов, е семейството, чиито членове Хезиод нарича хранещи се от общ хамбар, а Епименид от Крит - хранещи се от обща ясла. Първата общност обаче, възникнала от няколко къщи не само заради ежедневните нужди, е селото. А струва ни се, че по природа селото представлява най-вече една колония на семейството, чиито членове някои наричат млечни братя, деца и деца на децата. Затова и именно гръцките полиси се управлявали отначало от царе, а негръцките племена - и досега, защото са съставени от семейства, които се управляват от някого като от цар. Всяко семейство се управлява от най-възрастния като от цар, така че и колониите на семейството се управляват като един вид род еднолично. И това е, за което Омир казва: Властвува всеки отделно над жена, и над рожби, защото били разпръснати. Изобщо така живеели някога хората. А затова казват всички и за боговете, че се управляват от цар, защото и самите хора се управляват от цар - едни и досега, а други са се управлявали преди както хората са уподобили вида на боговете на своя, така и начина им на живот. Съставената пък от няколко села завършена общност е държавата, която, така да се каже, вече е достигнала предела на пълната самодостатъчност и е възникнала заради самосъхранението на живота, но съществува, за да може да се живее добре. Затова и всяка държава е по природа, щом и първите общности са по природа. Държавата е тяхното завършено състояние, а природата на всяко нещо е неговото завършено състояние - каквото е всяко нещо, след като е завършено развитието му, това наричаме негова природа, например, природата на човека, на коня, на семейството. Освен това целта и завършеното състояние са най-доброто, а самодостатъчноста е завършено състояние, и най-доброто. Оттук става ясно, че държавата спада към естествените неща и че човекът е обществено същество по природа, и че който живее извън държавата поради природата си, а не по силата на обстоятелствата, или стои по-долу, или превъзхожда обикновения човек." Човек е част от обществото, иска или не. Той не може без него /изключвам отшелниците, които, отчуждавайки се от света, се опитват да стигнат по-близко до Бога/. По-долу са животните, а по-горе - боговете. Следователно, да се дава пример с животно и да се обсъждат действия на човек въз основа на това, за мен не е правилно. Както горе казах, хората са над животните... пък и все пак притежават разум... В този смисъл човек не може да съществува в единичност, а е винаги обусловен от отношения с другите. Ето защо не съм съгласна с твърдението, че човек няма да даде на бедняка, няма да съжали другия. Аз съм виждала такива ситуации. Не съм съгласна. Не може всяко едно нещо да е лъжа. Не може човек да вярва само на лъжи, иначе така вярата би загинала. Понякога е необходимо да се повярва в някоя лъжа по една или друга причина, но не да се заблуждава, вярвайки в лъжи цял живот. Това не би се отразило добре на развитието на човека... Цивилизация - просветност и образованост от латинската дума civilis (гражданин). Влиза в употреба през XVI в. За цивилизовани се смятат общества с развита книжовност, стилна архитектура, богатство от творби и изкуства. В този смисъл да, изградена е на вярата и стремежa. Както в началото написах, и сега не всеки вярва в посочените неща... фактите са налице... сами нека да си вадим изводи... Надеждата не умира... Ако допуснем тази възможност, то никой няма да оцелее, защото най-силен и най-умен няма. Хората трябва да се допълват, за да оцелеят, защото са зависими един от друг в това общество... И силните, и умните си имат недостатъци... Както казва един приятел... Заедно можем повече!
  20. С това съм съгласна. Има и таксиметрови шофьори, които не са много свестни. Бях чела една история във вестниче, където момиче на 15 разказва как таксиметров шофьор я е насилил. Това си е травма за цял живот. Следователно, има опастност не само за таксиметровите шофьори, а и за пътниците им, особено ако те са беззащитни. За убития шофьор... съжалявам за него. Предполагам, не е станало така, както полицията твърди. Прекалено е съмнително, въпреки че е възможно. Хубавото е, че шофьорите са успели да се организират и да направят протест. А лошото е, че с това си начинание засягат и хората, които не са замесени, задръствайки улиците, пречейки им да стигнат там, за където са за запътили... Действат прекалено егоистично, но може би това е начинът да бъде забелязано тяхното възмущение. Е, предполагам, че съществува и по-ефективна възможност, но не са я намерили...
  21. Сега ще ви напиша моя любим. Замислих се, четейки този цитат за пръв път, и реших да си направя цял тефтер, където да записвам подобни. Това се оказа много полезно. Та... ето го: "Всеки ден трябва да слушаш поне една песен, да погледнеш една хубава картина и ако е възможно, да прочетеш едно мъдро изречение." Йохан фон Гьоте
  22. Химията е много интересен предмет /поне за мен/. ROCK, пишеш полезни, а и интересни неща за органичната химия, така че ще е чудесно да продължиш. Аз успях да разгледам малко от тях, но ще изчета задължително всичкото. Поздравления от мен!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...