Й.Табов

Понеже в тия думи има и обвинение към Бодянски - че си е измислял, струва си да се върнем към въпроса: какво всъщност има в ръкописите? Намирам, че по смисъл писаното в ГИБИ е неубедително: на крадците са се режели преди всичко ръцете (виждаме го в законите на Крум). Това няма да е единственият случай, когато в реномирани издания е променян текста на ръкописите - знам го от личен опит. Затова - извинявам се много на г-н Йончев, уважавайки личното му мнение - неговите доводи не са убедителни и "грешката" на ГЦ съвсем не е доказана. Напротив - засилва се подозрението, че все пак е прав, и че е чел ръкопис с такъв текст.

т.нар. "ард Бурджан" и Флавии Ардабурий Аспар, който като командир на готи е бил и "рих", на всичкото отгоре е от Арда - Бур(дж)ия (нито в гръцки, нито в латински има буква дж) - са споменати с чувство за хумор в предговора на моята книга "Антична Б-я". Неотдавна предадох за печат ръкопис Ард Бурджан или ард Добруджан ? Слагам фрагмент от много известна стара карта, от която се вижда, че май не е Бурджан, а е Бруджан. При това е град - вероятно Добрич.

Благодаря за вниманието и за подробния отговор. Разбира се, от него се вижда, че в ромейската армия е имало християни. И че сред хората на Крум е имало не-християни. Но "християни" е дума, която се е използвала в познатия ни и днес смисъл. Ако по времето на Теофан тя е означавала нещо друго, каква дума е използвана с днешния смисъл "християни"? Как са били наричани християните, които не са ромеи? Подробните цитати от руския превод обаче показват нещо много важно: че обясненията на г-н Йончев за последното изречение в "... приказал убивать и скотов, и детей, и всякий возраст и без погребения оставлял трупы единоплеменников своих, заботясь только о собирании добычи, наложил замки и печати на сокровищницы Крумма, и сберегал, как собственные свои. Отрезывал уши и другие члены у христиан, которые касались до оставшегося на трупах платья и других вещей ..." са, меко казано, неточни. Той ни уверяваше, че българският превод в ГИБИ3 е единствено възможен, че няма варианти в ръкописите .... А тук четем, че не става дума за абстрактна плячка, а за дрехите и вещите на убитите деца и "всякакви възрасти" ... Излиза, че децата и "всякаквите възрасти" са убивани са убивани и ограбвани ... За сравнение слагам страницата от ГИБИ3 (от промацедониа) с българския превод. Понеже г-в Монте Кристо (едноименник на един от любимите ми герои) добре знае какво пише в Теофан (и други съчинения за същите събития), да ни осведоми къде са ставали тези неща? Къде е била бълг. столица на Крум? Какво се вижда от археологическите находки в Плиска е описано тук: Модель динамики монетного обращения в средневековой Плиске. В: Krassimir Markov, Vitalii Velychko (editors). Applicable Information Models, No. 22. I T H E A, Sofia, 2011, 149-154. http://www.foibg.com/ibs_isc/ibs-22/ibs-22-p21.pdf

Думата християни се използва много често у Теофан. Доста участници в тази тема уверено твърдят, че християни=ромеи (сведе се вече само до 7-9 в). Дайте цитат, някое сведение... Към ІХ в. имало ли е вече значително разпространение на християнството сред славяните в южните части на Балк. п-в, както отбелязват доста автори? Славяните-християни за ромеи ли да ги броим? Ако те са ромеи, какъв е бил Тервел? Или Кубрат? Какво да кажем за безбожния Никифор? Той ромей ли е? Проблемите с Теофан са доста сложни.

Ако това беше вярно, Тервел и войниците му, които са се били за византийския император, автоматично щяха да са християни. И г-н Йончев щеше да е вече в нокаут. Но нещата са по-сложни, Ако има нужда, помислете още малко за какво съм дал примерите.

Този критичен дух ми е приятен и в него има (по мое мнение) вярна посока. Но не е обективен в противопоставянето на "античните" съчинения на "постренесансовите". Защото достигналите до нас "антични" съчинения са в също така "постренесансова" редакция. Ще цитирам мнението на Хунгер - един от най-добрите познавачи на ръкописите: Херберт Хунгер. Империя на ново средище. ЛИК, София, 2000, с. 496: "Голяма част от гръцките ръкописи, запазени до днес и представляващи свидетелства за античната и византийска литература в цялост, произхожда от XV-XVI в. Ако и много от това да е дело на западни писатели, значителна част от текстовете от този период трябва да се припишат на емигриралите от Крит на Запад византийци. Някои от тези мъже се препитавали от преписване и от търговия с ръкописи. За да направят по-атрактивни кодексите, спасени от Византия или измъкнати по някакъв друг начин, те ги допълвали, понякога успешно, с липсващи начални и крайни листове, измислени заглавия и везано писмо, подменяли имената на авторите и се опитвали да пробутат фалшификати за съчинения на античните автори. Въпреки тези нерадостни особености, постиженията на гръцките писатели от времето на Хуманизма не бива да се подценяват." За Сребърната библия съм писал доста подробно: О датировке Серебряного Кодекса (Codex Argenteus) http://new.chronologia.org/volume6/argenteus.html Апропо, Меркатор е в "Индекса" (на забранените книги) ... и заслужава голямо внимание.

На наивния въпрос - наивен отговор: Римската империя - включително и източно римската - е била империя с много религии. Доста от римските легиони (и армии) са били с командири и войници не-християни. По-надолу слагам изображение на един византийски император с въпроса: той бил ли е християнин? Според този император, по произход той е от Трапезундските Комнини. Надписът се чете така: Svltani Mohammeth Octhomani Vgvli Bizantii Inperatoris 1481 Друг добре известен византийски командир е "персът" Омур, нает от Кантакузин да се бие с българите-християни. Други не-християни са "амогаварите" от отряда на Роже де Флор. Колкото по-назад в миналото отиваме, толкова повече са били не-християните сред римските войници ("римляните" на Теофан).

В изворите има доста противоречия. Някои от тях са плод на лоша информираност на първоначалния автор, други са резултат от грешки на преписвачите, и - за съжаление - има и доста преднамерено манипулирани извори. Това състояние дава възможност да се привеждат аргументи в полза на взаимно противоположни твърдения. Може ли да кажем, че ако в даден момент едното твърдение се окаже (или се приеме от повечето историци) за вярно, то статиите, които са аргументирали противоположното твърдение, са ненаучни? Според мен това не е така. Разбира се, онези, които са защитавали правилната теза, имат по-голям научен принос от опонентите си. Но добронамереният и сериозен спор, без предразсъдъци и етикети, би трябвало да е правило в историческата наука. И всички участници да осъзнават, че участват в търсенето на истина, независимо дали те ще се окажат прави или техните опоненти. Сега две думи за готите. Според мен, книгата на Ю. Х.Димитрова показва доста ясно, че готи и гети е едно и също нещо. Но моето мнение е, че гетите (както и готите) не са автохтонни на Балканите. Това обаче е друга тема.

Чета писаното дотук и от най-интересните детайли за въстанието на Петър Делян виждам само един: за слепия цар и железните колесници. Къде е била най-голямата победна битка на Петър Делян? Каква е географията на неговите походи и сражения? На въстанието? Епизодът със слепия цар и железните му колесници очевидно има късен произход.

Освен тази книга има и други нови публикации - книги и статии. Вървим към истината за автохтонния произход на българите - не така бързо, както ми се иска, но такава е историческата наука - доста инерционна. Като се изясни това нещо, ще има преоценка на грешките и верните неща в работата на нашите историци. И съответно на приносите им. И ГЦ ще заеме достойно място.

Свежа мисъл. Всъщност това вероятно е паракимоменът Василий, който е бил опекун на синовете на Роман ІІ. Според мен, той е истинският "българоубиец" - той е водил войните със Самуил, а не синът на Роман. Когато се говори за година на покръстване на "българите", това е недоразумение. Очевидно е, че за година, пет или десет години не може да са се покръстили даже половината българи. В изворите има сведения за покръствания - на български владетели с различни имена; сюжетите са много различни един от друг. Може би в някои случаи имаме работа с "блуждаещи сюжети" (заимствани от едно място на друго, съвсем различно). Но реалността вероятно е: имало е покръствания на различни български владетели с някакви групи българи. Да не забравяме също, че са били покръствани и еретиците (а, както се вижда от Воденския надпис, църквата в царството на Самуил - която в други времена е наричана и Юстиниана Прима - е била еретична) "Етх бехти" вероятно е получено при грешка в преписването от "(в л)етех 6???".

Е, щом това обяснение не стига, да опитаме отначало. Твърдите, че: "... факта, че единствената "българска" религиозна мисия до русите, регистрирана в "Повесть временных лет", е посолството на болгарите-мюсюлмани (които очевадно са приемани за родствени на дунавските българи от авторите на същата повест)?" Щом за вас е факт, може ли да го подкрепите с цитат, за да видим за какви мюсюлмани става дума?

Това е интерпретация на хора, които си мислят, че думата "бохъмит" (и "бохемиче" и др.п.) е произведена не от Бохемия, а от Мохамед. Тя води и до други грешни конструкции и изводи. Според мен самият текст за "бохемската вяра" е по-късна интерполация - по времето на наследниците на Ярослав - когато е редактирано началото на ПВЛ. Съответно и ортографията му е ... не много правилна. Имената на българите в "бохемския" сюжет липсват - защото православната цензура (както и католическата) забраняват имена на еретици. Ако бяха мохамедани, вероятно щяха да ги напишат.

И пълнотата на изворите има значение; и възможностите са повече от една ... но всичко това не стига. Какво е дреболия и важни ли са дреболиите? Този деликатен въпрос засяга най-важните слабости в практиката на днешната историческа наука: двойните стандарти, субективизма, сбърканата логика. Всичко това в услуга на политиката. Добре е да помним, че за последния век политиците създадоха "македонска нация", а историците й съчиниха ИСТОРИЯ. Вижте какво пише в Енциклопедия Британика и във водещата научна литература - мнението на някои бълг. историци всъщност има статут на фолк-хистори. Как да се противопоставим на това нещо? Всички стари сведения на масата, без предразсъдъци, с помощта на новите обективни методи за анализ на информацията ... И още: това ни е "армията" - Йончев, Добрев, Рицарят, Боилад, Спароток, ... Тук един колега искаше да разбере какво знам от палеографията. Да погледне например статиите Й. Табов, Н. Тодоров. “Архаичният” надпис на Големия каменен кръст. Palaeobulgarica XXX (2006), 3, 88-99. Й. Табов, Н. Тодоров. Кръст с влашки надпис на “Жупън Костандин”. Palaeobulgarica XXXІ (2007), 2, 76-82. Може пък донякъде да удовлетворявам високите му изисквания ...

Според класическото разбиране Е двубожие. Ако приемем схващането, че не е, тогава и православието, и католицизмът са дуалистични ... Кой цар Петър за вас е І ? Ако имате предвид най-малкия син на Симеон Велики, това в съчетание със сведението, че богомилите са слушали ап. Павел, не е ли знак за компилация на Беседата? Т.е.че тя е сбор от текстове на различни автори? След смъртта на Владимир, в Киевска Русия взима надмощие "варяжката" партия. Ярослав е незаконен син на Владимир от варяжка. Тази партия убива Борис и Глеб и търси подкрепа от цариградското православие. През 1037 г. в Киев се появява митрополит от Цариград. Известно е, че той освещава Десятинната църква (митрополитската тогавашна църква в Киев) - т.е. не е признавал предишното освещаване. Затова много от подробностите в руското покръстване са изтрити: известно е, че номоканоните (кормчиите) изискват изтриване на имената на еретиците (същото имаме и в католическата цензура). За първите епископи в Киевска Русия имаме само съвсем фрагментарни сведения, случайно останали в някои ръкописи. Впрочем, манипулирана е и по-старата руска история, като е изтикана на преден план ролята на варягите - а те са били само наемници. Има и "богомилски" (еретични) следи в летописите около руското покръстване. За ракията вероятно се шегувате. И хартията е била трудна за производство преди 1400 г. В Б-я тя е била вносна и е струвала пари, а пергаментът е излизал на манастирите безплатен - те са имали стада, оттам и кожи, и самите монаси са правели пергамент. Любопитна е ситуацията с Бдинския сборник - традиционно го датират около средата на 14 век, но водните знаци на хартията сочат средата на 15 век ...

Наблюдението, че считаните за носители на "езика на първите преводи" славянски ръкописи са късни, е много важно - то отговаря на изводите в статията Jordan Tabov, Svilena Hristova and Milena Dobreva, A Novel Comparative Study of the Dating of Bulgarian Parchment Manuscripts, In: QQML2009: Qualitative and Quantitative Methods in Libraries, International Conference, Chania Crete Greece, 26-29 May 2009, World Scientific, 2010, 489-494. http://www.isast.org/proceedingsQQML2009/PAPERS_PDF/Tabov_Hristova_Dobreva-Comparative_Study_Dating_Bulgarian_Manuscripts_PAPER-QQML2009.pdf Това обаче е друга тема. За объркването на богомилите с манихеите: то вероятно е следствие от объркване на маниатите (жителите на областта Мани в Пелопоннес), които са били богомили (слагам по-долу цитат от Фалмерайер). Не бива да възприемаме безкритично измислиците за дуализма на богомилите. По същество: Нека да видим какво изразява “Отче наш”. “Отче наш, който Си на небето …” – е започвал любимата си молитва богомилът. Обръщението в нея е към един-единствен бог, християнския Бог, и обръщение към някакъв друг бог в нея изобщо няма до самия й край; няма и намек за такъв. “Да се свети името Ти, да бъде волята Ти, да бъде царството Ти както на небето, така и на земята” – молил се е богомилът. С други думи, всичко – за християнския Бог! “Хлябът наш насъщен който ни даваш всеки ден…” Излиза, че хлябът се дава на хората от християнския Бог, или по Неговата воля. И съвсем не от някакъв “Бог на злото”, какъвто приписват на богомилите. “И не ни въвеждай в изкушение, а ни избави от лукавия” – завършва “Отче наш”. Даже изкушението на богомилите е ставало по Божията воля! От единствения християнски Бог, а не от приписвания им “бог на злото” е зависело и избавлението им от “лукавия”, т.е. от сатаната. За павликяните и манихеите (цитат от моя книга): "Павликиан иногда обвиняли, что придерживаются учения Манеса. Однако они не только отрицали это (НЕЛ с. 16), но даже анафематствовали Манеса и остальных манихейских учителей (ОБОД с. 36). НЕЛ Нели Р. Ръкописите на катарите. Мириам, София, 1999. ОБОД Оболенский Д. Богомилите. Златорогъ, София, 1998." За историята на павликяните (цитат от моя книга): "Начнем со странного совпадения в истории павликианства, связанного с Македонией. Именно туда через одно или два столетия после возникновения ереси переселили павликиан из Армении. Но оказывается, что еще со времени своего создания Церковь армянских павликиан называлась… Македонской церковью. По словам Д. Оболенского, дело происходило следующим образом (ОБОД с. 37). После того как Константин, основоположник павликианства, принял имя Силуана — сопровождающего апостола Павла, он под этим именем обосновался в крепости Кивоса, около Колонеи, на границе между Малой Арменией и Понтом. Там, по словам Петра Сицилийского, он утверждал, что является Силуаном — упомянутым в посланиях Апостола, которого Павел послал в Македонию как своего верного ученика. Он показывал своим ученикам книгу Апостола, говоря: "Вы македоняне, а я Силуан, посланный вам Павлом." Константин-Силуан был главой "македонской церкви" на протяжении двадцати семи лет и в конце концов был арестован и забросан до смерти камнями по приказу одного армейского офицера …"

Презвитер Козма укорява богомилите, че са разбрали неправилно какво им е казал ап. Павел: “еретицы же слышавше апсла павла о кумирехъ рекша не подобаетъ намъ повинутся злату и сребру сотворенному хитростию члвческою мнят бо оканнии о иконахъ речено, да от того словеси обретше си вину не кланяются единни иконам но страха ради члческаго”. С други думи, еретиците, като слушали апостол Павел за кумирите, помислили, че става дума за иконите, затова не ги уважавали (не им се кланяли). От това става ясно, че еретиците – богомили са слушали ап. Павел; Презвитер Козма е смятал, че богомилите са били съвременници на ап. Павел. Така излиза, че богомилството се епоявило още през I в. от Р. Хр. И така: Беседата на Презвитер Козма източник ли е? Археологическите данни за българските църкви, споменати в грамотите на Василий ІІ. Реставрациите на стенописите в Охридската Св. София, манастира св. Наум и др. Воденският надпис. Слагам и една гръцка икона с богомили по времето на св. Наум. Изобщо сведенията за старинност на богомилите са много.

Разширяването на традиционната дефиниция за дуализъм с цел в това разширение да се напъха и богомилството е лоша идея. Тя има непреодолим недостатък: богомилството е по-отдалечено от дуализма, отколкото са и католицизма, и православието, и протестантството ... Според разширената дефиниция и трите изброени християнски течения ще бъдат дуалистични, а тове вече не е добре по много причини. Въобще зла сила (сатана и т.н.) се среща в много учения, които не са дуалистични в традиционния смисъл на термина. Прегледайте книгата Николова, В. Богомилството. Предобрази и идеи. М-8-М, София, 2005. Доколкото знам, основа за нея е дисертацията (голяма докторска) на авторката. Вижте и илюстрациите ... За да не спорим за определението "съществен" източник - очевидно е, че понякога и дребни подробности могат да предизвикат цялостно преосмисляне на дадена проблематика. А нови подробности има много.

Дайте да опитаме да мерим с еднакви мерки. Защото, като казваме "голяма муха" и "малко слонче", имаме предвид различни основи за сравнение. И така, имаме хора, които добре знаят, че единствената молитва на богомилите е била "Отче наш". Въпреки това пишат - не в студии, като в ГЦ, а в енциклопедии и учебници - ДУАЛИЗЪМ, т.е. че едно плюс нула е две. Каква е оценката ви за тези хора? И за твърденията им? Последното изречение за изворите просто не е вярно.

Ценов е забелязал най-важното: че е имало "българска вяра", различна от гръцката и латинската. Опитал се е да си я представи ... тогава по този проблем е имало малко информация. Неговите съвременници въобще не са "забелязали" това, което е видял той. И са повтаряли това, което четем и до днес: ДУАЛИЗЪМ. Всъщност то е строг монотеизъм, нещо като монофизитизъм - но единственият бог не е Бог Отец, а Исус Христос. Аз вече слагах тук на форума миниатюрата от Манасиевата хроника, на която Исус сътворява Адам и Ева.

Какво сте учили за богомилите: че те са били дуалистична секта, чиято единствена молитва е била "Отче наш"? Помислете: религиозно учение, в което единствената молитва е "Отче наш", не може да е дуалистично„ Голяма част от написаното в учебниците за богомилите е повторение на стари заблуждения и лъжи. Погледнете моята статия "Богомшилството - вяра на първите християни" - има я в мрежата. Проблемът за богомилството - това, което Г. Ценов нарича "бълг. верую" - е ключ към нашата стара история, към Българската архиепископия Юстиниана Прима и т.н.

според служба за Седмочислениците, те са ПРОСВЕТИЛИ - а не покръстили - "западните краища на Елада". Според Фалмерайер към 1830 г. в Пелопонес и Елада местните "славяни" са наричани богомили.

На този форум бях обръщал внимание, че "таг" е антична владетелска титла от Тесалия; означава нещо като "изборен княз". Като се има предвид и нормалната интерпретация на "канасу биги" - княз и бег, отиваме към тага, княза и бега Омур, а и към 14-15 век. По език и стил надписите на Омур таг също сочат към 14-15 век. Има ли връзка нашият Омур таг с убиеца на Момчил - Омур? Може би. Нека колегата К.Гербов порови малко в литературата. Откъде и откога са сведенията за Крум - Омур - Мала Мирче и кой и защо ги е пъхнал в много старата българска история? Крум стреля с артилерия ...

Предлагам да обсъдим визията - и развитието й - на ГЦ по "проблема за готите". Наличните данни от изворите категорично сочат, че гети и готи е едно и също нещо. Какви изводи следва да се направят от това? Според мен ГЦ е доста напред в сравнение с теориите, които господстват в нашата наука. Династията, описана в нашия "Именник", дава основание да търсим нейния готски произход. Основания: името Исперих - Есперих - Испор цар (Испор рих), Телериг, Курт, евентуално Ирник - Инрик (Енрик, Хенрик); за името Кормисош е добре известна неговата "хунска"-унгарска интерпретация ... Във връзка с това вижте моята статия "Вулгари от Волга или гото-славяни бугари от Буг"(има я в мрежата).

Йероним и информацията за него са цензурирани основателно. Едва ли са пропуснали Вулгата. По-долу: поправки, направени в римски бревиарий от библиотекаря на Ватиканската библиотека Гюлиелмо Сирлето: изхвърлен е текст, който обяснява защо св. Йероним не е можал да стане папа.[1] [1] Guglielmo Sirleto. Revision of the Breviarum Romanum. http://www.loc.gov/exhibits/vatican/vatican.html Благодаря - наистина отидохме настрани от темата. Моля за извинение.