дсмп

Тази особеност я има само в стандартен бюрм-ски (може да я има и в някои говор в България, не в "македонските говори" защото такива няма: едни са източнобг. - родопски - а повечето са западнобг. "Мк говори" не е езиковедско понятие а географическо.) *костчег <= кост "ст" + "ц/ч" = "вц"/"вч" Тази особеност я има само в стандартен бюрм-ски (може да я има и в някои говор в България, не в "македонските говори" защото такива няма: едни са източнобг. - родопски - а повечето са западнобг. "Мк говори" не е езиковедско понятие а географическо.) Как тогава се обяснява този бюрм-изъм в рум. език? Знам че във фиромски се казва ковчег но много прилича на "македонизъм" тази рум. дума.

9. Обеззвучаване на б, д, г, з, ж, в в краесловието бг+мк 1 срб 0 10. наличие на "в-" Вторник вс. Уторак вътре, внатре вс. унутра бг+мк 1 срб 0 11. наличие на глаголно наклонение инфинитив бг+мк 0 срб 1 12. наличие на минало дэпричастие на "-вши" бг+мк 0 срб 1 13. различни начини за образуване минало предварително време бг+мк: аорист(/имперфект?) на "съм" + елово причастие (бях/бев направил) срб: минало неопределително време на "съм" + елово причастие (био сам направио = "бил съм направил") 14. различни образувания на бъдеще време бг: ще (на?)прави мк: ке (на?)прави срб: ч'е (на?)правиТИ (с инфинитив) или (остаряло) ч'е ДА (на?)прави (с допълнителна дума "да") 15. "л" вс "о" бг+мк: (на)правиЛ, петел, пъкъл срб: (на)правиО, петао, пекао, чекаоница 16. "л" вс "у" бг: вълк, сълза мк: волк, солза срб: вук, суза 17. "йе" вс "е" бг+мк: езеро срб: йезеро 18. произношение на "св-", "тв-", "кв-", "цв-": доколкото ми е известно в бюрм-ски "език" се произнася "сФой" (="свой") но "тВой" ("тфой" = селяндурско произношение). Как се произнасят "свой", "свят" в ИНБ в сравнение с ЗНБ "свой", "свет"? Как се произнася "-ство"? приятелСТВо, приятелСТФо, -СВО или -СФО? 19. произношение на "-ст", "-щ", "-зд", "-жд" в краесловието бг+мк: "-с", "-ш" срб: "-ст", "-щ", "-зд", "-жд" 20. "-чер-" вс. "-цр-" + съгласна бг: червен мк: црвен срб: црвен 21. "-к" + "-ски" => "-шки" вс. "-чки" бг: торлашки мк: торлачки срб: торлачки 22. "а" вс. "е" бг: чакам мк: чекам срб: чекам Интересно обаче че в словенски има "чакам" (има и "яз" = "аз" а не "я") 23. Окончанията за сегашно време са много по-различни в сръбски в сравнение с бг/мк отколкото в помежду бг и мк бг: чакам, чакаш, чака, чакаме, чакате, чакАт мк: чекам, чекаш, чека, чекаме, чекате, чекААт срб: чекам, чекаш, чека, чекамО, чекате, чекАЮ бг: кажА, -еш, -е, кажем, -ете, кажат мк: кажАМ, -еш, -е, кажемЕ, -ете, кажат срб: кажЕМ, -еш, -е, кажемО, -ете, кажУ бг: правЯ...правим...правЯТ мк: правАМ...правимЕ... правАТ срб: правИМ...правимО... правЕ 24. повелително наклонение "ч, ж, ш" вс "ц, з, с" бг+мк: речи, печи срб: реци, пеци 25. повелително наклонение, второ лице, множествено число "-ете" вс "-ите" бг+мк: (на?)правЕте срб: (на?)правИте 26. "-жество", "-чество" (и "-шество?) вс. "-щво" бг: дружество, селячество мк+срб: друщво, селящво(/селащво?) ще да има продължение

Чоровода? В Румъния има Чорогырла = Черо Гърло (или Черогърло?) Интересен паралелизъм между албански и румънски език. Има ли в Бг съставни топоними Черо... или само в 2 думи Черо А, Б...? Чак и бг. "вн" се отразява понякога "мн" в рум. и алб. Има и алб. СОходолл, рум. СОходол (същата асимилация, същите съставни части: "сух" и "дол")!!!

1. присъствие или отсъствие на прилагателни които нямат неопределена форма от вида на щакавски државни (няма државан) бг: 0 (липса) мк: 0 срб: 1 (присъствие) 2. същото но окончанието "ньи": горньи, доньи (няма горань) бг: 0 (няма горень, горня, горне/горньо - само синьа, синьо) мк: 0 срб: 1 3. съществителни падежи бг: 0 (само звателен, понякога) мк: 0 срб: 1 4. определителен член при съществители и прилагателни бг: 1 мк: 1 срб: 0 (само при мъъжки род, единствено число: црн/црни, црна, црно (обаче "црни" е в ход да измести "црн" във висчки случаи) 5. аорист и имперфект ((не)свършено минало време) бг: 1 мк: 1 (само аорист/имперфект?) срб: 0 (имперфектът е изцяло мъртъв а аористът се използва твърде рядко и само при някои глаголи) 6. меки окончания от вида на срб. "добро" но "лошЕ" (бг + мк: добро, лошО) бг: лошО мк: лошО срб: лошЕ 7. сравнителна степен: с или без "по-" бг: по-добре мк: по-добро срб: добрийе 8. превъзходна степен с "най" + положителна или сравителна степен бг: най + положителна степен (най-добре) мк: същото (най-добро) срб: най + срав. степ. (най-добрийе) ще да има продължение

И в румънски език има диалектната дума "кинез": селски кмет или вожд на малка група села. Това се среща в Банат, където много отдавна славяните са били единственото население или почти това. Дали това е сръбско или бг. влияние не мога да кажа. Недиалектно в румънски има "княз". Доколкото ми е известно имаше и жупани в Банат. И в Северна Добруджа имаше жупани: жупан Димитър на един старобг. надпис от 943 г. Имаше ли жупанства/жупи и другаде в Българско през онова време? Знам че и днес има жупи в Хърватско, но те са църковни области. Имаше ги и в Сръбско в по-далечно време?

Защо има в румънски бг. думи с рефлекс на носово "о" но и "ъ" (носово "ъ" предполагам че е по-късен от носово "о")? Има ли този юс отразен и като "о" и/или "ъ" без носов рефлекс? Например има добитОк (добитък, с ударение на последната сричка). Кога възниква глаголът "разбирам" (със смисъл "разумея") в български език? Защото тогава все още имаше голямо романско население която усещаше че alege, culege, intelege са сродни. Защо я няма в старобългарски (със смисъл "разумея"), въпреки че има латински или инако(ранно)романски думи (далматински или от изчезналия романски език, междинен между далматински, източноромански ("прарумънски" според рум. "езиковеди и италиански)? По-късен контакт между бг и румънци? cu toate ca = megjithëse = въпреки че cu = me = с toate = gjithë = всички ca = se = че cu toate (eforturile) = me gjithë... = при все (усилия)

ku = unde = къде kudo = oriunde = (на)всякъде do <= dua; duhet = искам, желая, ща; трябва (duhet = страдателен или възвратен или страдателно-възвратен залог на "dua") ori (<= or <= vor) <= *vori <= lat. volere ei o® sa fie = те ще бъдат ei vor sa fie = те искат да бъдат kur = cand = кога kurdo = oricand = всякога, винаги gjithnjë = (in)totdeauna = (in) tot DE-a una = всякога, винаги gjith = tot, totul = все, всичко një = un, o (<= una) = един, една, едно само че рум. има и "de" = предлог "от" От всичко това излиза че албански = новотракийски защото тези служебни румънски думи не ги има и в латински, и в западните романски езици, и в славянските езици (много от тях не ги има и в българси език), те са калкирани по староалбански (тракийски) образец с романски материал. Освен това в фригийски език е имало дума бекос = хляб (споменава се в гръцки текст, затова има окончание "-ос"), албански bukë. Много учени смятат фригийски за много шоден и сроден с тракийския.

Това означава че през времето когато думата "разбирам" (="разумем") се появява в бг. език, по-моему, по къснолатински или староромански (не непременно старорумънски, понеже може да е станала дума за общия на румънски, аромунски, мегленовлашки и истровлашки праезик - който аз наричам източноромански за разлика от западноромански - общия праъезик на руманшки/реторомански, лаДински/"ретолаТински" и фриулански; но може да е станала дума и на бившия, отдавна изчезналия "междуезик" - междинен език - на източноромански, (старо)далматински и (старо)италиански) образец, романскоезичните все още съзнават че трите по-горе написани глаголи са етимологично сродни, са от същия корен и имат смислова връзка помежду си. Доколкото ми е известно само в новобг. (и източно- и западно- , "мк език") език няма "разумем/разумея", а само "разбирам", за разлика от старобългарски. Във всичките останали слав. езици няма "разбирам" а само другия. А в среднобългарски? Носовото "ъ" (рум. "Дымбовица" идва от "Дъбовица" с носово "ъ") през кой интервал от време съществува? Старобг. има само носови "о" и "е".

Фторник Това само за македонски "правопис" важи

1. Това е съсем редовно: изявявам, обявявам, заявявам - изявен, обявен, заявен - изавЛение и т.н. изумявам - изумен - изумЛение и т.н. Най-вероятно резултат от руско влияние, но тогава би трябвало да има и: изявЛен, изумЛен В полски и 2-те са без "-л" в руски и сръбски и 2-те са с "-л" 2. Хайде са си върнем и "прошлост" тогава защото я има и в старобългарски. И без това ИНБ е почти диалект на руски, лексикално казано, от лексикална гледна точка. Ако си върнем всичките общи за руски и старобългарски/среднобългарски думи сигурно новобългарският ще стане руски диалект. И със морфологични русизми като "изавЛен", "изумЛен" + още 2-3 такива ще стане и граматично и от всички гледни точки руски диалект. Това че старобг. е пръвият кодифициран славянски език не означава че всичките му думи са чисто български: тогава и "вода" е старобългаризъм в руски, но и всичките други славянски езици (които са имали някакъв контакт със старобг.).

Защо не и "обявЛен"? "ОбявЛение" русизъм ли е? Ама защо да не се прокара и при причастията. Нали "обявление" произтича от "обявен" + наставка "-ие", като "обявяван" + "-е" = "обявяване", "открит" + "-ие" = "откритие". В полски няма "-л-" и при причастия, и при отглаголните съществителни.

рум. "a culege" - събирам "a alege" - избирам "a intelege" - разбирам Само първите 2 глаголи са етимологично сродни но те се доближават до 3-ия, всичките завършват с "-lege".

рибьи, жабьи, зайчи, птичьи. Би трябвало да е "Фтори" а не "Втори" (на?)правиФме, (на?)правиФте а не с "-в-" Дори и при "(на)правиВме" "в" се произнася "ф" http://www.slavorum.com/forum/index.php?topic=5581.0 http://www.slavorum.com/forum/index.php?action=profile;u=10638 http://www.slavorum.com/forum/index.php?action=profile;u=11043 Ник-овете на моите ъкаунт-а, изтрити от някой си сръбски или БЮРМски "модератор" wantsche_todorow todorow_wantsche vance_todorov todorov_vance

"Логиката" на македонския кривопис: лисичьи, овчи, волчи (не овчьи, волчьи!!!), козьи (няма и кози), кравьи (крави няма), пес(ь)и, бож(ь)и.

Това използване само на "-ов" е характерна и на стандартен, литературен македонски но и за ИНБ. Доколкото ми е известно форми като СтанчОв, нашО, вашО село бяха книжевни в ИНБ. Сега има сръбски или руски форми (или старобългарски): СтанчЕв или Станков, нашЕ, вашЕ, но все пак "лошО" а не "лошЕ", КрушОво в БЮРМ (но и КрушЕво) Дори има случаи когато ЗНБ е по-далече от самия ИНБ: "кравйо млеко", ИНБ "краве мляко" от "кравье мляко" (дифтонът "йе" пак е невъзможен в ИНБ и ЗНБ, както "-ст/щ" и "б, д, г, в, з, ж, дж" в краесловието.

Нали за това говоря и аз? Освен че българите не са и монголоиди, жълти като тюрки, па не изглеждат и като иранците има и други възражения за това сръбско "объркане": и сърби и хървати са ирански имена. А за тюркските "прабългари" трудно е да се каже дали са били също като чувашите, гагаузите, татарстанските татари или кабардинобалхарските балхари. Славяните са били много повече от прабългарите, само така може да се обясни асимилирането на шефовете, водачите им, прабългари. За старобългарски език: Никой не оспорва че има среднобългарски и новобългарски, тогава трябва да има и старобългарски. Старославянски обаче е друго название на общославянски. Няма праславянски, праславянски би означавало езика на праславяните, тоест на индоевропейците преди да се появяват славяни, келти и т.н. Тоест праславянски = индоевропейски, затова няма праславянски а само старославянски = общославянски с 2 писмени варианта: старобългарски и старословенски (от Фрайзингенските/Брижинските листи/откъси/ръкописи/молитви). Не знам дали има сравително проучване на тези 2 "старославянски диалекти" но би било интересно.

Други общи на бг. и рум. неща (може би някои са само съвпадения): 1. гласната хармония: доколкото знам това е типична за тюркските, угро-финските, за урало-алтайските езици въобще. Обаче за български: вярА - вярАтА село - селОтО плодовЕ - плодовЕтЕ братЯ - братЯтА за румънски: йепурЕ (заек) - йепурЕлЕ (заекът) (в по-стари времена) кодрУ (гора) - кодрУлУ (съвременен румънски: кодрУЛ - дори, кодрУ - при ежедневно но и небрежно произношение) 2. В румънски има случаи при някои глаголи когато само ударението различава помежду различните времена на същия глагол в същото лице, число, наклонение и залог - както в български 3. ЗНБ-ият съюз "дека" от руънски ли е? Не знам дека = ну щиу дакъ = не знам дали Също бг. "дори" и "поне" звучат много близко до рум. "доар" (само) и "пынъ" (до: "пынъ аколо" = до там; "пынъ ши" = чак; "пынъ ши ел" = чак и той; "ши" = и) доколкото ми е известно "май" идва от румънски "май"

Знам че е по-трудно да се произнесат "б, д, г, в, з, ж, дж" от "ст, щ" в краесловието но, при естествено, непринудено произношение, и първите и вторите не се произнасят като преди гласна: ба, бе, да, до, ста, сти, ща, що и т.н. Това не променя с нищо аналогията.

Знам но щом има ябълков от име на плод защо да няма и бащев/бащов от име на лице?

Не съм лингвист, просто ми "аресува" Да, аз съм стойчестойчески Налагало се е да направя повече ник-ове защото преди съм се самоопределил като румънец (поради това че родният ми език е румънският) и имах няколко проблема с чист румънец по този сайт, страхувах се да не бъда "донесен" от него на други румънци като румънски предател. Крайни македонистки тези никога не съм пробутил, може би понякога да съм бил убеден в някои от србъските "аргументи" за БЮРМ но после съм достигнал до истината. Истината е че първоначалното име на българите беше просто славяни, има стари ексоними за българи и в албански, и в мегленовлашки език. По-скоро сърбият етнос не съществува и са само словенци (словенци=славяни етимологично казано) отколкото македонците да бъдат сърби или самостоятелен етнос. Има диалектен континуум между сръбски и словенски, сръбин и хърват са по-нови етноними (първоначално имаше само обстхия ендоним "славянин", специалните: сърби, хървати, цехи, поляци, са се появили по-късно). Няма обаче диалект континуум между българи (включително македонци) и словенци. Това е и мнението на лингвиста Стефан Младенов Славяните са асимилирали тюркските/иранските (няма значение, важно е че "прабългарите" са били неславйни) българи и са вземали името му, оттука и объркането (днешните египтяни са араби, нямат почти нищо общо с древните египтяни). Никой руснак не претендира да не е славянин а скандинавин, никой французин не претендира да е немец и т.н.). Изчезването на "прабългари" + заимстването името им от славяни е довел до това голямо объркане. Следователно и "старославянскиат" език от Македония е старобългарски и не е общ за всички славяни, словенците имат своя старословенски в писменост. Защо на словенци да им се позволи да си нарекат старословенския старословенски а на българи да им се наложи да нарекат старобългарския старославянски. Кой е този славянски народ днес? Словенски народ го има и днес но къде е този славянски народ? И защо само в стандартен, литературен ИНБ, тоест само в официалния език на България има "щ" и "жд" за общославянски/праславянски "ть" и "дь"? Не говорим за диалекти сега, а за литературни езици. alb. shkaj = meglenovlashki slaMNeste (<slaVNeste) = българин, български (архаични синоними). Бележка 1. Мегленовласите са били обкръжени само от гърци и македонски българи. Няма никакъв ексоним подобен на ИНБ и ЗНБ дума "македонец", значи те никога не са познали етнически славянски македонци. 2. Това че няколко византийски историци споменават сърби в Македония няма никакво значение. И румънците са нарекли българите сърби до сравнително скорошно време, "булгар" е сравнително нова дума в румънски. Имаше обаче и името "шкьау", мн. число "шкей" от латински склавус = славянин за българи. Може и да е станало дума за сръбски инфилтрации между другите славяни = българите, които по онова време нямаха специално име за себе си, за разлика от сърбите, а само общото "славяни" (срв. с днешните словенци, словаци). Защо да наречеш град Сервия/Српчище ако не останалите, обкръжващи този град славяни не бяха сърби. Това е само за да се избегне объркането на гърци и други между различните групи славяни.

1. "Влашко" 2. полу-бг, полу-влах 3. българин (без "полу-")

БлагодарУВаМ Значи, по-славянско произношение от бг или срб.

Не е така: в ИНБ и ЗНБ изговорът "-ст" или "-щ" в краесловието са невъзможни. Същото важи и за някои (всички?) торлашки говори за "-ст", "-щ" а и за "-зд" и "-жд" (там последните 2 се произнася "-з" и "-ж" а не "-с" и "-ш"). Така за да се избегне объркането между звучните и беззвучните съгласни в краесловието би требУВало да се каже и "виД" с "-д" а не с "-т", което би могло да доведе до объркане с името на река "ВиТ".

Точно така е: Влашско = Италия Валашско = Влашко Доколкото мога да оценя "влашско" е по-стара дума от другата и съответсва на правилата на чешки език. Може би чехите, словаците, поляците а и маджарите са се запознали първо с италианци и после с румънци, което (поне за маджари) е необяснимо. Може да се обясни само ако румънците са дошли от южно от Дунав. Аз обаче исках да знам как звучи на чешки: в(а)лаШСки или в(а)лаШки?

Да, моя грешка ако пак не грешУВаМ "влашСки" е стар, архаичен синоним за италиански а "вАлашСки" = влашки Има тази дублетен чифт и в полски и в унгарски/маджарски език - Oláh vs Olasz - (и в словашки се разбирУВа) Аз обачи исках да знам как се произнася в чешки: в(а)лаШСки или в(а)лаШки, тоест само се пишУВа "-шс-" а не се и изговорУВа, "пре"трудно, "претежко" е.