дсмп

Погрешни неща в правописа на бг език и този на македонслия "език": македонски: "преТставува", но "граДски", въпреки че се произнася "граТски", граТ (град), преТ (пред) ПетроВски, а не ПетроФски ПетроВ, а не ПетроФ български: човек, човекЪт, човекА обаче "пишА", "пишАт", а не "пишЪт" ("човекЪт") правилно би било: въЗстание, сърДце, изкуССтво "влък", а не "вълк"

За староалбански има само старите субстратни думи в румънски, аромунски, български и т.н. а за старорумънски има старите романски или къснолатински думи, географически имена както Рациария-Арчар, които, след задълбочен аналис, могат да бъдат или приети като старорумънски или като къснолатински или като далматински или като принадлежащи на друг романски език, изчезнал много по-рано от далматинския и незаписан никъде. Например думите "срещу" (против) и "срещам" имат същата връзка помежду си както западнороманските контра и енконтрар. Това че има дума "срещу" в български може да е доказателство на субстратно романско влияние (но не и румънско или поне не от румънския език за който има сигурни писмени свидетелства, може би в старорумънския имаше и такава връзка). Интересно обаче че в римските надписи в Добруджа се среща латинската дума "табула" със смисъл "маса" а не както в румънски ("масъ" от латински "менса" а не от "табула"). Италиански "тавола" и френски "табл" са различни от румънски, порт. и испански ("масъ", "меса"). Тези са странични диалектални площади на латински език, по-консервативни, по-архаични). Може би и употребата на "има" със смисъл съществува да представи влияние на латински ("ай" и "а" в испански и португалски).

Има грешка: и английският и френският нямат косвените падежи местен и винителен при съществителните (англ. има само родителния и именителния а френският само именителния). Разликата между двете езици е при използване на един и същ или 2 различни предлози. Аромунски използва именителния падеж, тоест съществителното име без никакъв предлог, и в роля на местен падеж, за разлика от руъмънски.

За староалбански има само старите субстратни думи в румънски, аромунски, български и т.н. а за старорумънски има старите романски или къснолатински думи, географически имена както Рациария-Арчар, които, след задълбочен аналис, могат да бъдат или приети като старорумънски или като къснолатински или като далматински или като принадлежащи на друг романски език, изчезнал много по-рано от далматинския и незаписан никъде. Например думите "срещу" (против) и "срещам" имат същата връзка помежду си както западнороманските контра и енконтрар. Това че има дума "срещу" в български може да е доказателство на субстратно романско влияние (но не и румънско или поне не от румънския език за който има сигурни писмени свидетелства, може би в старорумънския имаше и такава връзка). Интересно обаче че в римските надписи в Добруджа се среща латинската дума "табула" със смисъл "маса" а не както в румънски ("масъ" от латински "менса" а не от "табула"). Италиански "тавола" и френски "табл" са различни от румънски, порт. и испански ("масъ", "меса"). Тези са странични диалектални площади на латински език, по-консервативни, по-архаични). Може би и употребата на "има" със смисъл съществува да представи влияние на латински ("ай" и "а" в испански и португалски).

Има грешка: и английският и френският нямат косвените падежи местен и винителен при съществителните (англ. има само родителния и именителния а френският само именителния). Разликата между двете езици е при използване на един и същ или 2 различни предлози. Аромунски използва именителния падеж, тоест съществителното име без никакъв предлог, и в роля на местен падеж, за разлика от руъмънски.

Има "смЯтам", но "да смЕтна" и "смЕтка" "трЯбва" но "употрЕба"

Изглежда че много лексикални турцизми и други неща са влезли в македонския език при кодификацията му, извършена между другите и от 2 влашки "езиковед" - помощници на Блазхе Конески. Тези турцизми не присъстват в (източно-ново)български език, но те присъстват в аромунски и сръбски (почти винаги) и румънски. Друго нещо: особенето положение на изразяване притежанието при роднинските съществителни имена в сравнение с други притежани неща в македонски език, например "дедо ми, ти" но "моята, твоята земя, држава", вместо "земята, държавата ми, ти". Трябва обаче да се изтъкне че и в източнобългарски стандартен език има известна разлика при тези роднински имена, например: "дядо ми" а не "дядото ми" (без определителен член) но "държавата ми" (а не "държава ми"). Това също се наблюдава и в румънски език (не знам за влашки): "фрате-меу" (брат ми) а не "фрателе меу" (братът ми), което обаче не е грешно но звучи изкуствено, нэстествено. Така че на руънски и български има 3-4 възможности за изразяване на притежанието: брат ми, моят брат, брат мой (или братът мой?) и може би братЪТ ми = "фрате-меу", "ал меу фрате", "фрателе-мь", "фрателе меу" За другите съществителни имена има само 3 възможности: държавата ми, моята държава, държавата моя (последната със стилистичен нюанс) = цара мя, а мя царъ, цара-мь Важно е че и в румънски има възможност притежателността да бъде изразена чрез местоимение в дателен падеж (дъ-мь = дай ми, цара-мь = страната ми). В румънски обаче този вид на изразяване е архаичен, обикновено се казва "цара мя". " А мя царъ" също се употребява много рядко. Имам хърватска (щокавска) граматика за немскоговорящи от края на 19 или началото на 20 век. Там пише че през това време беше абсолютно правилно да се каже "држава ми" на хърватски а не само "моя држава" както е сега. Това може би е влияние на българските торлашки говори, дошло в хърватски стандартен (щокавски) език чрез сръбски. Доколкото ми е известно през онова време торлашките (български) говори имаха голямо влияние над сръбски език, толкова голямо че църногорците смятаха официалния език на "Сръбско" за развален (смесен с български) сръбски език. Друго влияние: наличието на успоредна редица времена, образувани с "има" + причастията на "-н" и "-т", вместо със "съм" и причастието на "-л": "имам видено, направено" вместо "видял, направил съм" (както на всичките романски а и германски езици, за разлика от славянските). Още друго: "се разбира" вместо "разбира се" (румънски "се ынцеледже"), сравнете със сръбски: източнобългарски: "бих искал", македонски "би сакал", сръбски "хоч'ео бих" а не "бих хоч'ео".