Отиди на
Форум "Наука"

дсмп

Banned
  • Брой отговори

    152
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ дсмп

  1. Статия за връзката на албански с румънски и български http://cabalinkabul.wordpress.com/2013/07/22/despre-legaturile-subterane-ale-romanei-cu-albaneza/ източноновобългарски ИНБ, сръбски шаран румънски, албански, западноновобългарски ЗНБ (="македонски"): крап (а и словенски крап) кайкавски, чакавски??? торлако-шопски, горански (от Албания) (=западнобългарски)??? други (източни) бг. диалекти??? от това може ли да се направи извода че прародината на румънците е някъде където се срещат албански, македонски и сръбски (диалектно има и крап в сръбски, не знам точно къде но вероятно близо до територията на "македонския" "език")???
  2. Други общи на румънски и албански неща: опростяването на ль/лй (например в "лято") към й (общоиндоевропейски и дори извъниндоевропейски, среща се и във френски и в унгарски): например в румънски "юте" от български "лют", кал (=кон), кай (=коне) от латински. ль/лй се среща само диалектно в румънски. редуването на "м" с "б" и "п": румънски "мош", "бошорог" (стар мъж), фамилното име Борцун но и Морцун (да се сравни с Мангалия и бившето й име Пангала, Пангалия), Рымник(у Вылча/Сърат) (рибник? = риболовно езеро), албански мбрет/брет/мрет (от латински *императус, не от "император" както твърдят румънските "езиковеди"; румънската дума ымпърат идва все от тази незасвидетелствана латинска дума). И това редуване може да е общоиндоевропейска но прекалено много са общите редувания в тези 2 езика за да бъдат резултат на съвпадение. разликата между диалектите гег и тоск, тоест ротацизмът на "н" (н става р), н-ротацизмът, който в румънски се среща само диалектно за разлика от албански (наддиалектно, бездиалектно, недиалектно, общо в румънски език се среща л-ротацизмът: латински солис (=слънце), румънски соаре).
  3. Вярно ли е че Карвунската "хора" придобива името си от това че жителите й са се занимавали с добива или производството на някой си вид въглища (производството на земни въглища ако не сгреша)? Поне това казават румънските "историци". Румънската дума за въглища е "кърбуне" с ударение на втората сричка и е от мъжки род, множественото число е "кърбунь". Тази Карвуна (Каварна) на средногръцки ли е или е на романски? Предполагам че е на средногръцки: ако гърците бяха изгубили съгласната "б" през времето на или преди споменаването на Карвуна защо не изписват Кармпоуна с "мп" за "б"? Те още не са си върнали "в"-то в езика? Съвпада ли времето на пълната липса на съгласна "б" (тоест времето преди възстановяването й и преди започването да се употреби "мп" за нея) с времето на първото споменаване на Карвуна в гръцкоезични текстове? Ако и да стане дума за средногръцко изкривяване на романската дума "карбуна" или "кърбуна" то все пак това не е румънска дума. *Кърбуна би било женския вариант на "кърбуне" но това е невъзможно защото "кърбуне" не е прилагателно име и няма женска форма. Най-вече град или страна където се добиват или произвеждат много въглища би звучило "Кърбуноаса" (="въглищната") или "Кърбуниа" с ударение на " и " (="въглищието" (по пример на Средновековието, Съвремието и т.н.) по пример на румънската дума Ромыниа = Румъния от ромын = румънец; място където има много румънци).
  4. Няма значение. С толкова голямао руско влияние почти може да се каже че новобългарският език е станал диалект руски (това за речника не е неправилно).
  5. 1. словенци защото: а) етимологично казано думата "словенци" е същата със "славяни" (словяне) б) има диалектен континуум между словенски и "сърбо-хърватски" но между словенски и български/"македонски" го няма или 2. словаци (тука важи само аргументът 1.а)) или 3. Лужишките сърби или лужичани понеже са отрасъл на този (тези?) етнос (етноси?) ? Трябва да знае че и мизийските българи са били наричани сърби от румънците до сравнително скоро. Затова има толкова много румънци с фамилия Сырб(у), Сырб(ул)еску, Сырб(ул)еану, Сырб(ул)ою и села с имена Сырбещь, Сырбень и т.н. а почти няма такива с произведени от "булгар" имена. Друго румънско име за българи (ексоним) е бил шкяу (множествено число шкей) от латински склавус - славянин. Ексонимът "булгар" е сравнително нов.
  6. Старобългарските (или среднобг.?) говори в румънските местностни имена и език Има Скровище (източноновобългарски сЪкровище) (западноновобългарски е "македонския език"), сфат (сЪвет, "св" от славянските езици се превръща в "сф"), има и Лункавица (Лъгавица, рефлекс на старобг. носово "о" - юс) и Дымбовица (рефлекс на (по-ново?) носово "ъ" - Дъбовица). Има и "мункъ" (=работа, труд, от "мъка", има и "тымп" (тъп). Може ли да се каже какъв вид старобг. (среднобг.) говори са тези и дали има български говор(и) от различни времена, тоест едни думи са по-нови от другите но могат да бъдат на същия диалект който се е променил през времето?
  7. Този вид имена на "-ота" които съвпадат с общи съществителни имена (например: Доброта и добротА) случайно съвпадат ли? Добротитса малка доброта означава ли? Как може мъжко име да означава "малка доброта"? Доколкото знам ДобрОтитса е с ударение на "о" въпреки че на оригиналния гръцки текст това име е с ударение на "и", където впрочем би било ударението ако беше произведено от "добротА". Може изговарянето с ударение на "о" да бъде погрешно. Мъжките имена от рода на Драгота, Доброта, Страхота имат ли ударението на различно от съответните общи имена място? В румънски има много мъжки имена на "-отъ": Добротъ, Драготъ, Транкотъ/Тронкотъ, Лайотъ и т.н. Също има много имена на "-илъ" (бг. -ил): Бънчилъ, Тръилъ и т.н. (Борил, Страхил). Всички са остарели сега или са станали фамилни имена. За произхода на името Добруджа има обяснение в том 2 от Историята на Добруджа (2004 г.). Може би идва от някаква си дума Добрица а не Добротитса. Йенидже е Янитса. Доколкото ми е известно името Добрич е истинско име а не измислено и произведено от Добротитса и Добруджа след освобождението и се споменава през Средновековието като христиаянското име на Хаджиоглу Пазарджик. За обсъждане името Добротитса и оригиналното му ударение вижте: http://illyria.proboards.com/thread/15443 http://illyria.proboards.com/thread/15444/page/1/Thread
  8. Добре си разбрал нещата и добра аналогия си направил но има съществуваща такава: преди имаше само кастилиански език въпреки че беше имало Испания с повече исторически области от самата Кастилия но поради инерцията имаше само името кастилиански език а не и испански език (сравнете с латински език и област Лациум която беше само една от областите на Римската Империя). Страната се наричаше Испания въпреки че Португал също е била част от древната римска област Хиспания. Не знам която е ситуацията сега но предполагам че в испански език вече може да се използва и "испански език" и "кастилиански език" за същото нещо. Поне в португалски така че: там се казва и кастилиански и испански език (второто име е по-ново). Чак и върху името Иберия са сложили монопол испанците, въпреки че и Португал е част от Иберския полуостров.
  9. немски Zaun (ограда на двор) = рум. gard от алб. gardh етимологично е същата дума с нидерландски tuin градина, рум. grădină от среднобг. (старобг.?) градина, англ. garden, немски Garten и с англ. town (град)
  10. Щом няма римски език а само латински => латинците са истинските римляни, истински=етнически Не може да има език без етнос => етносът латинци = държавнотворния такъв в Римската Империя. Граждански римляни (където гражданиски не се противопоставя на войници а за етнически в смисъл римляни от гледна точка на гражданство) = римски граждани (не на Рим а на Римската Империя) = граждани на Римската Империя В Испания има граждански испанци (граждани на Испания) и етнически испанци (има и етнически неиспанци: каталанци, баски, галициани и т.н.). Етническите испанци са и граждански испанци а останалите граждани са само граждански такива. Латинският език = официален език на Римската Империя, испанският/кастилианския е официален език на Испания. Не може да се каже че испанец е само социална или географска или не знам какво категория, поради това че няма испански език а само кастилиански, точно както няма римски език а само латински (Лациум е само област на днешна Италия/бившата Римска Империя а Кастилия е само област на днешна Испания). Това е трети път когато пиша това, значи за втори път повтарям, няма да повтаря и за треи път въпреки че изглежда че се нуждаеш от това. Баските са с неизвестен произход, предполага се че са иберски, защото езика им е близка до грузински а Грузия имаше името Иберия в миналото. А за никнейма ти, нямаш никакво обяснение, просто объркваш италиански език с латинския (гръцкия няма никаква роля в това). Монте е италианска дума, кристо същото но изписано криво, няка си по латински, не виждам латински и гръцки думи никакви а и няма смисъл една дума да бъде на един език а другата на друг при положение че съставят име.
  11. Не разбирам защо е позволен на този монте христо или кристо постоянно да ме обиди и когато аз отговарям еднакво обидително ми се изтрива написаното. Щом няма римлянски език а само латински => латинците са истинските римляни, етническите римляни. И те се намират само в Италия, в област Лациум а не в друга страна така че италианците са най-латинския романски народ а и народност. Няма латинци или помомци на латинци в Испания, Франция въпреки че и те са романски народности/народи. "Граждански римляни" е същото като "римски граждани" но изразено с други думи. Латинците са и граждански но и етнически римляни понеже техният език - латинския - е официалния в Римската Империя. Гърците, арабите са само граждански римляни а не и етнически, арабски език не е официален в Римската Империя. Баски няма по онова време, през древността, те се наричат ибери. Пак си издаваш незнанието. За жителите на Родопи нямам какво да коментирам, пълни глупости пишеш. Никога не е имало латинци в Родопите, римските войници или представители на администрацията могат да бъдат от всякакви етноси, те са само граждански римляни в повечето случаи, а не и етнически такива (от Лациум). Населението на Лациум е твърде малко спрямо това на Римската Империя. Значи румънец или руманш за политоними а не етноними? Затова повтарям изтритото: Пак искаш шамар ли? Глупости си написал ти когат си избрал потребителско име, не знаеш италиански а се правиш на културен човек. Ако мозъчето ти можеше да работи щеше да видиш връзката между което съм написал и темата. Етническите римляни = латинците (включително жители на град Рим) които са и граждански римляни (граждани на Римската империя) за разлика от другите граждански римляни които не са и етнически такива. Латинците и другите жители на Италия сменят етнонима си в римляни (дума която от название на гражданство става название на етничество, етнос, народ) и, след това, в италианци. Така че италианците са най-латинските от романските народности, те са единствените потомци на "етнически римляни", на латинците. Жителите на област Лациум/Лацио са преобладаващо същите както в древността, с малки примеси от други етноси, но който и да е друг такъв етнос има твърде по-малък принос в генетичния състав на днешите жители на тази област. Древните граждани на Римската империя не са говорили "римлянски" а латински, което доказва че Римската Империя беше първоначално държава на латините които успяват да асимилират другите етноси на Италианския полуостров и да ги латинизират (лингвистично). Старият етноним на италианци беше римлянин, преди латинизирането на другите етноси (лингвистична романизация), беше латинец. Старият глотоним на италиански език беше латински език (няма римлянски, римски език). Може да се говори и в днес днешен и за етнически италианци (бивши латинци) и за етнически българи и за етнически ц чехи. Иначе въобще нямало етноси в днес днешен. От този "извод" и от това че има диалектен континуум между словенски и "сърбохърватски" (щакаво-щокавски) и между "сърбохърватски" и български => няма българи, словени, сърби, хървати, босненци и т.н а само южнославяни.
  12. . Етническите римляни = латинците (включително жители на град Рим) които са и граждански римляни (граждани на Римската империя) за разлика от другите граждански римляни които не са и етнически такива. Латинците и другите жители на Италия сменят етнонима си в римляни (дума която от название на гражданство става название на етничество, етнос, народ) и, след това, в италианци. Така че италианците са най-латинските от романските народности, те са единствените потомци на "етнически римляни", на латинците. Жителите на област Лациум/Лацио са преобладаващо същите както в древността, с малки примеси от други етноси, но който и да е друг такъв етнос има твърде по-малък принос в генетичния състав на днешите жители на тази област. Древните граждани на Римската империя не са говорили "римлянски" а латински, което доказва че Римската Империя беше първоначално държава на латините които успяват да асимилират другите етноси на Италианския полуостров и да ги латинизират (лингвистично).
  13. Ако и да е била само лингвистична славянизация, как е възможно да я има въобще когато "прабългарите" били и повече от славяните а и водещ етнос в ПБЦ? И второ: при сърбите няма такова нещо като асимилиране на неславяни (както било но не и е случайът с асимилирането на "прабългари") от славяни, значи сърбите като славянски народ били по-стара народност от българите (асимилация на "прабългари" се свършва едва през 10. век), и, щом те са споменати в историческата област Македония вече през 7. век, значи те имали права за Македония а не ние. Явно това не е така защото асимилация на "прабългарите" не предизвиква раждане на нова народност а само изчезване на една народност съпроводена от смяна на етнонима на асимилиралата я славянска народност която превзема етнонима си от "славяни" към "българи". Етническият принос на "прабългарите" е почти без значение и вероятно е много по-малък от тракийския. Нещо подобно но не идентично се е случило и с етническите римляни (жителите на област Лациум/Лацио) които асимилират гражданските римляни (които са римляни само по гражданство на Римската Империя, а етнически са оско-умбри, венети, етруски, гърци в Юната Италия и т.н.). Те сменят етнонима си (от римляни към италианци) а и глотонима (от латински към италиански). Друг пример: меглено- и истровласите са изгубили етнонима и глотонима си, производено от "романус" (за сравнение румънския "ромын", стар облик "румын", аромунски "ръмън", "армън" или "армын", ретороманците имат нещо подобно) и са ги заменили с влах. Това обаче не означава че имаме 2 различни народа и езика, едни отпреди замяната, а други после.
  14. В книгата Паджинь адевърате дин история Булгарией (Истински (!!!) страни от българската история; Pagini adevarate din istoria Bulgariei) от румънеца Аугустин Деак/Дяк (Augustin Deac) се възпроизвежда една карта от книгата Le Monde Thrace 2 (1982, стр. 345) за разпределението на думите "мургав" и "буза" в България, за буза има една голяма област в централноюжната България и 2 твърде по малки: една от тях е южно от Бургас, в Малкотърновско, в крайната югоизточна част на България и между голямата и тази малка има територия където думата "буза" е напълно непозната. Областта за разпространение на "мургав" е изцяло в западна България, от Дунава до границите с Гърция и Македония. Това ми се струва странно защото доколкото знам и двете са общобългарски думи а не диалектни, обаче така изглежда картата. Изводът е само един: няма как да стигне думата "буза" в Малкотърновско ако тя е навлизала от румънски в български, защото в централноизточна но и в северноизточа България (включително в Добричко, Варненско) тя е непозната.
  15. Независимата Молдова се нарича още Молдавиен в немски Значи има ВЛТава и МоЛДова, наставките "-ова" (това в новобългарски е наставка а не падежно окончание: Петрова, Павлова, Иванова, ябълкова) и "-ава" са практично идентични (в румънски има и "молдАв" и "молдОвенеск" = молдовски; в Румъния има и Тырнова (< Търново) и Тырнава (< Търнава)). Оставя само разликата "ВЛТ" - "МЛД". Има ли някое езиковедско обяснение за това или за факта че в немски език Влтава и Молдова се наричат и двете "Молдау"? Тракийско име е ли? Как е възможно да има траки в Чехия? Или може би келтийско? Честно казано, нямам представа дали някога е имало келти в днешна Чехия но е интересно как немците имат същото име за и двете. За чехи, румънци и италианци: всичките 4 народа бивши членове на групата Вишеград (чехи, словаци, поляци и унгарци) имат почти идентични имена за румънци и италианци но името за италианци е по-старо: чешки и словашки Влашско (Италия), Валашско (Влашко, Румъния). Чешки, словашки "млад" = бг. "млад" => по-старото име би трябвало да бъде Влашско = Влашко в чешки и словашки, ако те наистина са познавали румънците преди италианците а само после да се измисля друго, неподходящо на фонетичните закони на тези 2 езици име за Италия: Валашско (представете се че в българи има Влашко за страната на румънците а "ВАлашко" за Италия, понеже ние сме познали първо румънците а после италианците). Но ситуацията е точно обратна. Например в полски има Wołosi = румънци и Włosi италианци oláhok = румънци и olaszok италианци. Когато се има предвид че унгарците биха трябвали да се запознаят първо с румънци а чак след това с италианци оставя само един извод: това че румънците са дошли от юг в Седмиградско, не непременно от юга на Дунава, може би и от Влашко (и от изток от Карпатите, от Молдова???), и това след пристигането на унгарци там, а и след запознаването на унгарци с италианци (може би пос италианци се разбира и романизирането население в Паннония).
  16. Ако не са чисто славянизми или индоевропеизми "има" (=съществува(т)) и седмица са латинизми или романизми ("ай" на испански, "а" на португалски = той/тя има но и съществува(т), предполагам че идва от "Бог има", значи съществува(т)). Седмица идва от седем, както в латински септимана (=седмица), септем (=седем). Тази употреба на "има" а, може би, и тройниат показателно местоимение (той, оной, овой) са от романския език които се е говорило някога между далматински и "прарумънски" (общ праезик на румънски, аромунски, мегленовлашки и истровлашки). Тройно показателно местоимение има и в испански, португалски, каталански, "галициански език", може би и в провансалски език в южна Франция (изглежда обаче да е резултат на иберийско или келтийско влияние, така че може би става дума за съвпадение, но може и да е резултат на колонизиране с латиноезични войници от Хиспаниа).
  17. Не е вероятно, ако и се сродни то това не означава нистхо, ирански и албански са индоевропейски езици. За карам: не ми изглежда достоверен иранския произход на тази дума.
  18. Нещо за мегленовлашки език от Балканшпрахбунда-а: ръка се казва "мона", румънски "мынъ", според мен, тук има влияние на българските говори в област Меглен/Моглен например Моглен = ИНБ (източноновобългарски) Мъглен ИНБ мъгла = румънски мыглъ => мегленобългарски "о" = ИНБ "ъ" = румънски "ы" = мегленовлашки " о " а и неудареното " ъ " от румънски се произнася като по мегленобългарските говори "а" макар - румъ. мъкар; има няколко предложения за произход: новогръцки макари от макариос (щастлив), сравн. с итал. магари, староиспански (10. век) магер, турски (или кумански???) магар; алб, бг, щакво-щокавски (сърбо-хърватски), словенски макар, от персийски магар; ма = не, агар = един път. Италианска дума идва от гръцки, персийският произход изглежда да е отхвърлен напоследък. В новогръцки и италиански имаше и макари и магари, сега само макари в гръцки и магари в италиански. сигурен - от новогръцки, от венециански диалект на италиански език (венециански език?) сегуро от латински секурус, италиански (стандартно) сигуро.
  19. макар - румъ. мъкар; има няколко предложения за произход: новогръцки макари от макариос (щастлив), сравн. с итал. магари, староиспански (10. век) магер, турски (или кумански???) магар; алб, бг, щакво-щокавски (сърбо-хърватски), словенски макар, от персийски магар; ма = не, агар = един път. Италианска дума идва от гръцки, персийският произход изглежда да е отхвърлен напоследък. В новогръцки и италиански имаше и макари и магари, сега само макари в гръцки и магари в италиански. сигурен - от новогръцки, от венециански диалект на италиански език (венециански език?) сегуро от латински секурус, италиански (стандартно) сигуро.
  20. Това са пълни глупости. накарам е от съвсем друг корен. Кои пълни глупости бе? Ако и да има омофонна дума "карам" със славянски произход (коя? от тази ли се образува "накарвам"?) все пак "карам воз" се казва така за да се избегне "возя воз". В румънски се казва " а къра " обаче със значение превозвам, например: "къруца каръ лемне" = каруцата превозва дървета, дървеса, дърва (за огрев). не може обаче да се каже: "ел каръ къруца" = той кара каруцата, той управлява каруцата. А вкарвам откъде е? А накарвам от къде е? Аналогия с английски важи поне за "вкарвам" и може би и за "накарвам". Значи няма пълни глупости, няма и частични такива, има (ли?) частични грешки от незнание. Може би трябва да търсите значенията на "пълен" и "глупост" в тълковния речник защото очевидно не ги познавате. Карам воз = возя воз = чисто романска дума, най-вероятно румънска (в латински обаче навлиза от някой келтски език) Думата маса е донесена на Балканите от испаноезичните евреи след 1500 г. 1. Ти си онзи който говори пълни глупости бе! Ако беше от испански щеше да звучи "меса" на български, поне така е на (стандартен) испански. Може би това е "сефардска форма"? 2. този пример няма нищо със закона на страничните области, ако и да беше погрешен, което не е. Има много други примери: рогар в испански и португалски, "а (се) руга" в румънски, "прегаре" в италиански, "прие" във френски. Тия траки и техния" субстрат" ги забравете веднъж за винаги, те нямат нищо общо с албанците. А с кого имат ли? С илирите ли? Романизираните илири, далматинците не са говорили език от Балканшпрахбунд-а, а и старороманските думи в албански са почти всички без далматински произход а и албанското влияние в далматински е минимален така че те нямат нищо общо с албанците. Абсолютно сигурно траките са староалбанци, няма значение дали ви се харесва това или не. Няма друг народ от когото да навлизат "буза" и другите "балкански" думи в румънски и български толкова късно (11-12 век.) както твърдите вие и който да не бъде споменат в историйските документи: буза не е нито "прабългарски", нито "узопеченегокумански", нито е от древния илирийски. Може би е трибаллски ако трибаллите не са били нито траки нито илири но това е изключително малко вероятно.
  21. "карам" славянска дума ли е? Според мен, идва от румънска или друг романски език " а къра " - возя, превозвам, "кар" = воз, "къруцъ" = каруца, по-малък воз. Може би "а къра" е калкиране по славянски образец "воз" - "возя" а "карам" е земка от романски език, може би от "а къра", "накарвам", "вкарвам" излгеждат да имат същото индоевропейско отношение към "карам" в английски и български но в румънски значенията "накарвам" и "вкарвам" са загубени. to DRIVE карам to DRIVE a knife, a nail вкарвам (нож, гвоздей и пр.) to DRIVE someone mad подлудявам някого, накарвам някого да стане луд to DRIVE someone wild вбесявам някого, накарвам някого да стане бяс
  22. Какво от казаното от мен няма отношение? Няма планински говори на един език, на който и да е език които да бъдат различни от равнинските, говорите не са класифицират според релефа. Относно "вървя" и "тргвам" има и други примери: "карам" славянска дума ли е? Според мен, идва от румънска или друг романски език " а къра " - возя, превозвам, "кар" = воз, "къруцъ" = каруца, по-малък воз. Може би "а къра" е калкиране по славянски образец "воз" - "возя" а "карам" е земка от романски език, може би от "а къра", "накарвам", "вкарвам" излгеждат да имат същото индоевропейско отношение към "карам" в английски и български но в румънски значенията "накарвам" и "вкарвам" са загубени. За албански: ако наистина Бизоне и Бизантион означават "градът по брега, по устната на морето", то това е един пореден аргумент за това че албански език е новотракийски или тракийски език беше староалбански. "Буза" в албански и румънски = устна, не както в български; извод: български език е развил друга смисъл, докато румънски е запазил първоначалното значение на тази албанска дума. Поне това казва законът за "страничните райони" на географското езикознание: български език като по-нов по Балканите език е развил друго значение на думата, докато по-старите, албански и румънски които поради заселването на славяните стават и странични, латерални области/райони на Балканския Езиков Съюз, защото славяните и особено българите накарат албанците и румънците да не станат повече съседи, като се настаняват между първите и последните и прекратяват прякия им контакт. Страничните области на един език са по-консервативни от центъра, затова има в румънски "масъ", в испански и португалски "меса" (пише се "меса" и в испански и в португалски но произношението е различно) докато в италиански има "тавола" и в френски "табл". Това означава или че а) румънски и албански имат тази дума отпреди влизането й в български (тоест, преди пристигането на българи в Балкански Полуостров), когато все още албански и румънски бяха съседни езици б) румънците вземат думата от албански много след пристигане на славяните по Балканите, много след 6. век, но това означава че румънците и албанците все още са преки съседи тогава (само така може да се обясни че "буза" има еднаква смисъл в албански и румънски, а разлика от смисълта в български). Защо много след 6. век? Защото в старобългарски няма тази дума, може би и в среднобългарските текстове да я няма. Този аргумент обаче не означава нищо, старобългарския няма като субстратен език тракийския (староалбански), защото се основава на славянския говор до Солун, където никога не са живели траки, а само (древно)македонци, (древно)македонски гърци а още преди пристигане на славяни в Солунски район там вече не се говореше (древномакедонския) гръцки говор от дорийски вид. Възможно е че "балканизмите" на новобългарски език бяха налице в старобългарските говори в Мизия, Тракия, Пиринска Македония, навсякъде където бяха живели или още живэха траки (староалбанци) или живэха романизирани/гърцизирани траки (езиците на които вече имаха тези "балканизми") при пристигане на славяните. А защо в старобългарските (може би и средно-) текстове от теси области ги няма? Защото трябваше да има единен старобългарски език, имаше уважение към кодифицирания солунски говор.
  23. Няма руско влияние във Влашко а в Молдова по-силно е българското от русо-украинското/русинското. Става въпрос на среднобългарски, не новобългарски понякога със "сръбски"/щакавски примеси.
  24. Знам но аз говоря за аналогиите на румънски с български и за различията на български с македонски в този случай (и с останалите славянски езици, не че "македонски" е език) "мк" що + дека = бг. че = рум. къ В случая и двете "македонски" думи съответват на същата българска/румънска.
  25. Да, има и Рымнику Сърат - Солен Рибник. Да разбера ли че вие сте на мнение че точно в южната част на Балканския Полуостров се извършва романизирането а не в Мизия? Според мен, няма как, там се извършва гърцизиране + романизиране но с резултат далматински език. А далматинския е по-отдалечен от румънски, аромунски, мегленовлашки и истровлашки отколкото последните от италиански. Това предполага наличие на междинен романски език, сега изчезнал, между далматински и румънски, аромунски и т.н. Защо да бъде Солун от романски? В аромунски се казва Съруна (от латински *Салона), така че ако е от романски, трябва да е от далматински или от по-горе споменатия междинен език или от латински. Как се казва Солун на далматински? На румънски е Салоник, много по-нова дума от аромунската Съруна които изглежда да е заемка от латински. Това наистина било едно доказателство за това че аромунският (а и румънски, мегленовлашки и истровлашки които са 4-те езици дъщери на източно-романски; за разлика от западно-романски = обхст праезик на рето-романски/руманчки/руманшки, ладински/"рето-латински" и фриулански) етнос не се образува ни в Мизия, ни северно от Дунава, а много по-южно, в Македония, но как да се образува там където има гърцизиране и далматизиране? А румънски и албански имат много повече общо от далматински и албански, далматински език не е и част от Балканшпрахбунд-а. Несебър с "б" вместо "в" не е ли доказателство за наличие на неасимилирани траки заварили от славяните през 6. век? Има и Хырсово вместо Карсиум, през 6. век нямаше вече "х" на латински език, не се произнасяше вече "Харсиум" от няколко столетия. Има и други въпроси свързани с романските и латинските заемки в старо- и среднобългарски: захсто има оцет, Дырстор/Дристор/Дристра, колиндъ, Русалии на румънски, тоест латински думи (изконно латински или с тракийски и т.н. произход) дошли чрез славянско посредничство а не наследени? Например Наиссус - Ниш, в Румъния Крисус - Криш. Дуросторум би трябвало да стане *Дурустор а не Дырстор. Данастрис би трябвало да стане *Дънастру, *Дънастре или нещо подобно (задължително започващ с "Дън-"), а не Нистру от *Днистру от славянски ("дн-" в началото на думите е прекалено твърдо за изговаряне за романоезични). Друг въпрос: романския език говорено в района на Рациария е същия с румънски? Друго казано как би трябвало да звучи думата Рациария на румънски ако беше наследена от латински? Арчар или друго? Може ли чрез възстановяване романски облик на географските имена в български език с латински произход (като Арчар, Искър, Вит) и сравняване с фонетичните закони на румънски език да се установи дали те са влезли в български език от латински, общия праезик на румънски, аромунски, мегленовлшки и истровлашки (т.н. от румънските "езиковеди" "прарумънски", "общорумънски" и какво ли не) или от друг романски език, сега изчезнат (може би същия от които произхождат и някои староромански заемки в албански които не са нито от "прарумънски" (защо да не бъде наречен "пра-аромунски", "пра-мегленовлашки" или "пра-истровлашки?), нито от далматински, нито от латински)).

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...