Добруджа не е румънска земя:
1. Названието на "автохтонните" и жители (румънци, разбира се): дичйень или дечйень (единствено число: дичян/дечян) (="дичянин", "дичяни"), ако наистина произлиза от средновековния град Вичина, ясно отнася тези руъмънци към 13-14. век, когато Вичина е основана от италианци. А, доколкото е известно, 13. век не е също нещо с 1. век.
Интересно са поне 2 неща при думата "дичян", от езиковедска гледна точка: необикновената и необяснима обмяна на "В-" от "Вичина" с "д-" и самият облик на думата (би трябвало да бъде или "дечин"/"дичин" - "вечин" на румънски = съсед - или "вичинян"/"вечинян" => "дичинян"/дечинян" - например "Бръила" => "бръилян")
Това означава че най-старите румънци в Добружа са от 13-14. век и само от територията на бившата Вичинска митрополия или епископия. Този начин за наричане на (дял от) даден народ според въпросната епископия или столица на епископия има и в средновековнияъ Португал и, може би, и в други страни. Разбира се, има и възможността "дичйень" да се отнесе само до самия град, тоест най-старите румънци са от този град, дошли из Влашко във Вичина и разпръснати из част от Северна Добруджа след разрушаването му. Защо да си променят регионалното име, от "не се знае кое име" до "дичйень", ако те са обитавали Добруджа и преди да бъде основана Вичина? Няма смисъл/обяснение. Ако наистина е имало румънци и преди 13. век, това че те са се наричали "дичйень" означава че, пе неизвестни причини, всичките румънци са се преместили из Добруджа във Влашко, откъдето са се върнали обратно в Добружа, след основанието на Вичинска епископия, и са получили това име (или сами са започнали да се нарекат така).
Ако наистина това име са си дали старите румънци в Добруджа или румънците във Влашко са ги дали това име трудно ми е да вярва защото имаше и други 2 имена: "туркань" и "туркуйень" (единствено число: "туркан" и "туркуян") = стари румънци, от турско време, което отнася тези "автохтонни" румънци до още по-ново време и по-далеко от истинска автохтоността.
2. Почти цялостната липса на латинска и субстратна рибарска и корабоплавателна терминология в румънски език: има само генеричните термини "пеще" (риба) и "лунтре" (лодка), всички останали думи свързани с риболова и корабостроението/корабоплаването не са с латински произход. Бележка: с лодка не може да се плува по морета (Черно Море) а само по реки.
3. Имената на селища като това на село Камена (="Каменна"?) които имат някаква приемственост с древността ("Петра" беше името на това село през римско време) не са на румънски (би трябвало да бъде "Пятра" в такъв случай) а са преведени от латински (или, може би, различен от румънски романски език) до старобългарски.
Северно от Дунава няма нито едно име на селище спазено от древността (дори и чрез славянско посредничество), само няколко имена на големи реки (но чрез славянска адаптация/превод): Сомеш, Муреш, Криш, Нистру и т.н. (сравнете с град "Наиссус" = "Ниш"). "Нистру" ("Данастрис") би трябвало да стане "Дънастру" или "Дънастре" или нещо подобно ако беше наследено пряко от латински.
Южно от Дунава ги има: "Дръстър" ("Дуросторум"), Хыршова/Хърсово (Карсиум/Харсиум?), Арчар (Рациария).
Румънски "езиковеди" казват че Сомеш идва от късния вариант на Самус - Сомус) (следователно "а" => "о" не е славянско явление). Тогава щеше да стане "Сумеш" на румънки (латински "о" + м,н => "у")
Ако идваше от "Самус" би трябвало да бъде "Сымеш" (латински "а" + м,н => "ы")
Хыршова пак идва пряко от траките (няма "х" през 6. век в латински език (латински Карсиум => "Кърсово" на старобългарски)
Разбира се, ако не става дума за контаминация с някоя славянска дума (има ли "хърс" на български?)
Румънската адаптация Хыршова с "ш" пак доказва че става дума за адаптация, често "с" => "ш" на румънски, например Щефан (може би това е староалбанско=тракийско влияние, понеже не е същото явление както на португалски където тази трансформация е съвсем последователна.)
Бележка: наличието на думи като "табула" в латинските надписи в Добруджа, вместо "менса" за "маса" означава че това не се е говорило старорумънски а друг романски език. Португалски, испански и румънски, като странични области на латински език, са спазили думата "менса" ("меса" на испански и португалски, "масъ" на румънски откъдето я има и в български). "Табула" е по-ново име ("тавола" на италиански, "табл" на френски).
4. Гърците са най-вероятно автохтонни в Добружа. Според румънските "историци" и "археолози" пълната романизация на гръцкото градско население в Добруджа става чак през 9-10 век когато се появява "градското лице" ("фачиес") на "прарумънската" археологична култура Дриду. Наличието на гръцки топоними като Каллиакра през българското средновековие на Добруджа обаче предполага и наличие на гърци (нямаше защо румънци да дадат гръцко име на Каллиакра вместо романско, няма примери румънци да дадат неромански име на местности или селища, може би само с изключение на славянски имена, ако те наистина са имали този обичай, да наименуват селища и местности със славянски думи, дори и след асимилирането на техните съжители славяни, което изглежда твърде неверойтано).
Не може да се изключи наличието на поне грък в Добруджа, от основаването на първа колония до днес, особено ако се има предвид това че гърците са били търговци и свещеници. И през времето на българско господство над Добруджа имаше гръцки търговцки, свещеници (част от Добружа не беше под юрисдикцията на българския патриарх), военни пленници и т.н.
Гръцката адаптация Карвуна за името на Каварна предполага ли местно романско име Карвуна или Карбуна?
През времето на първото споменаване на Карвуна как се произнасяше "б" на гръцки? "Б" или "В"?
Ако се произнасяше "в" защо не се пишеше КарМПуна тогава (така да се произнася "КарБуна") (ако е румънска дума "кърбуне" - въглища, както казват румънските "историци" и "езиковеди")?
Начинът за писане "мп" за "б" в гръцки език се появява същевременно с промяната на изговора на буква "б" от "б" към "в" или има известна инерция?
5. Няма никаква разлика между латинския от древните надписи в Северна Добруджа + Добричко + Силистренско и този от надписите в Русенско, Разградско, Шуменско и Варненско ("Русения, Разградия, Шумения и Варнения").
6. Според Шкорпил, който се разминава с Йиречек, най-южният дял на "Южна Добруджа" (по-точно Южна Добруджа + Североизточно Лудогорие), тоест Добричко + Силистренско) не и беше романизирана а елинизирана.
7. От фолклора на "дичян"-ите изтъкнат мъжки имена като Енчю Сабйенчю/Сабиенчю (румънците казват че това е име на Янош Хуняди - Янку де Хунедоара; Янку = Янко, Енчо (македобългарски Янче, Енче???)) но очевидно това е българска адаптация (доколкото ми се известно Енчо, Станчо, вместо Янко, Станко са по-нови от последните, които - тоест Янко, Станко - могат да бъдат и сръбски и "румънски" - от среднобългарски - тоест и порумънчени славянски, среднобългарски имена, които обаче се използваха и от/за чисти румънци). Това означава че тези "автохтонни румънци" са всъщност румънизирани българи. Най-великият румънски "историк" Николае Йорга смята името Тодор от северодобруджански списък за дарения към местната църква (от село Азакли(и) ако не греша) за регионално, добруджанско румънско име. През 18. век има и "Декул пыркълабул" (Деко + румънският определителен член "-л", "Декото"), селски началник в Северна Добруджа. Деко е също чисто българско име, няма го в сръбски или при други славянски народи. Обликът обаче е някак по-стар, не е Дечо (Дече? на западоновобългарски = македонски "език"). Доколкото ми е известно тази дума, това име Деку (съвременна форма на Декул) не е и общорумънска и се среща само в Добруджа и съседните с нея окръзи във Влашко и Молдова. Не спомням да съм чул или видял някога румънец от другаде с фамилно име Деку, Декулеску, Декуляну, Декулою (знам само за един мъж в окръг Кълъраш, името е очевидно твърде рядко като фамилно име, а като презиме не се среща въобще - за разлика от Станку, Станчю (тоест Станко, Станчо), Стънческу, Стънкулеску, Стънчюлеску, Стън(к)ою, Стън(к)улою и т.н.
пыркълаб = Бургграф чрез маджарски език.
Принос към доказването на българските права за Южна Добруджа http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6741
Присъствието на румънско население в някои райони на Добруджа е било по-точно отсъствие: например Мангалийска околия през 19. век нямаше нито един румънец. За това има поне 4 "преброявания": турското преброяване от 1831 г. (15 мъжки християни там), "преброяването" на румънеца Йон Йонеску де ла Брад (1850 г., нито един румънец обачеъ 5 български семейства), турската статистика разкрита от Николай Тодоров, румънската от 1878 (нито един румънец в Мангалийска околия и дори нито един в Кюстенджанската) но и официалната румънска статистика от 1880 г за Кюстенджански окръг. Там имаше само българи, гърци и може би и гагаузи, други християни нямаше, следователно нито един румънец (нямаше и няма мюсюлмански румънци).
Освен това, почти пълното съвпадане на бившата територия на гагузите с тази на Карвунското деспотство, тоест сравнително тясна причерноморска земна ивица води до извода че в определен момент в миналото всичките християни с изключени (може би) на градове беше съставена от гагаузи, а всичките други етноси са дошли после. Доколкото ми е известно първоначалната територия на Карвунското деспотство се простираше и южно от българо-румънската граница от 1913-1916 и 1916-1940, устието на река Батовска при Кранево, към Варна (дали включваше и самата Варна не знам).
Още нещо: наличието на 2 села с име Влахлар (едно в Северна Добруджа а другото, на бг-румънска граница от 1913-1940, непосредствено южно от нея, в България, води до извода че през определени моменти имаше само тези села с румънско население, поне по радиус от 30-40 км (условно), защото нямаше смисъл те да бъдат наричани Влахлар (=власите) ако имаше и други села с руъмънско население близо или сравнително близо до тях. Имаше и едно село с име Влахкёй (=влашко село), в Северна Добруджа.
Влахлар като име на единственото село с румънско население (Влахлар- ът близо до българо-румънската граница от 1913-1940) се потвърждава и от етническата реалност (нямаше румънци в района на това село, освен твърде малко седмиградски овчари станали постоянни жители на тази област и граждани на България, някои от тях или техните предците на някои от тях бяха получили и османско гражданство преди България да стане независима). Нямаше (вече) румънци и в това село Влахлар, въпреки името му, вероятно това беше било самотен влашки анклав, побългарен и потурчен вследствие. Ако това важи за този Влахлар, същото трябва да е важило и за северодобруджанския, и за Влахкйой. Така че румънското присъствие през определени моменти беше или твърде незначително, или направо несъществуващо. Ако и винаги да е имало поне 1 румънец в "Добруджа" това не означава нищо. Според "логиката" на рум. "историци" тогава би трябвало цялата територия северно от линията на Йиречек да стане румънска или "поне" до река Янтра.
При първото официално румънско преброяване на окръг Констанца (Кюстенджа) в Мангалийска околия имаше само около 30 румънци, всички сигурно са дошли след 1877, държавни служители, граничари, полицаи, авентюристи в търсене за обогатяване и т. н.
Изглежда също че тази околия не беше и област за настаняване румънски седмиградски овчари (мокань), за разлика от други области на североизточна България.
Така че има точно определени селища, дори и райони (съставени от поне 3 села, така че да се получи триъгълнична област) без старо румънско население, даже без никакво румънско население.
Според "логиката" на рум. "историци" това че има автохтонни гърци в историческо-географска област Тракия + че тяхната автохтонност е по-стара от тази на българите и турците в съответните Северна/Пловдивска/Бг. Тракия и Одринска/Югоизточна/Турска Тракия, непременно означава че и българската и турската "трябва" да бъдат върнати на Гърция.
Двата вида исторически права над една територия http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15912
Точно но коренно население което съществува и днес (няма пеласги повече). Има разлика между най-старият етнос на определена територия и автохтонното му население. Например най-старият е гръцкия (ако не считаме албанците за новотраки), въпреки че има някоя възможност той да не бъде автохтонен в Добруджа (според мен обаче те сигурно са автохтонни там) а автохтонният е българския, румънския, турския и т.н. (когато се има предвид всяко селище по-отделно - например в това село автохтонни са българите, в онова румънците - а не "общата за Добруджа автохтонност" - това, че, от всичките автохтонности на различните етноси, най-дълготрайната е тази на българите в 9-10 крайдунавски гребенски селища: Ветрен, Сребърна и т.н. и Брешлен или Бръшлен - не Бръшлян! - в Русенско, близо до Тутракан). Ако се има предвид общата "автохтонност" тогава ще се постъпва така:
най-дълготрайната автохтонност в Тракия е тази на гърците (в 5-6 антични селища): в Истанбул, Созопол, Поморие, Несебър + те са и най-стария съществуващ и днес етнос там. Ако съдим по това всичките села и градове в бг. и турксата Тракия би трябвало да влязат в състав на Гърция (независимо кои етноси са автохтонни в тях, автохтоността им може и да бъде променена чрез етническо прочистване, чрез изгонване на всички негръцки, автохтонни жители и настаняване на гърци там).
Kemal H. Karpat: Ottoman Population, 1830-1914: Demographic and Social Characteristics
Етнодемографски данни за Мангалийска околия за 1831 (османски данъчни списъци), 1877-8 (румънски "статистика" подготвени за оправдаване "права" на румънци за Северна Добруджа която руснаците възнамеряваха да подарят на Румъния в размяна с Южна Бесарабия - дава около 48 000 румънци там, без тези в Новосилистренска околия а за Кюстенджанската дава 0 румънци, разбира се това важи и за Мангалийската която не е включена, в Кюст. обаче имаше твърде малко румънци, за разлика от Мангалийската.)
Ion Ionescu de la Brad: Excursion agricole dans la plaine de la Dobroudja
данни на румънския инженер Йонеску за 1850 г.
Todorov, Nikolai: Society, the City and Industry in the Balkans, 15th-19th Centuries
османска статистика за 1866 г.
1. интерес на истината има "менса" (=маса; не само "табула") в лстинските надписи от Северна Добруджа" но това че има и по-нова дума "табула" за маса показва че добруджанският (малкоскитския) латински тръгнеше по пътя на френски и италиански и става дума за различен от румънски староромански език / къснолатински диалект => рализчен романизиращ се народ, различен романски народ.
2.Няма никаква разлика между тракийския диалект/тракийските племена в Южна Добруджа и в днешните области Разград, Шумен, Варна, Русе. Също така няма разлика между латинският говор в Южна Добруджа и този в останала Североизточна България.
3. Според Шкорпил, южната част на Южна Добруджа никога не беше романизирана, за разлика от мнението на Йиречек
4. Ако и се приеме че латинският говор в Южна Добруджа съществуващ преди настаняването на славите е старорумънски (по-правилно общия за румънски, аромунски, мегленовлашки и истровлашки праезик), романизирането на тамошните траки (тоест появата на румънски етнос) започва много по-късно от настаняването на гърци (и частичното гърцизиране на траки извършено от тях). Всъщност само италианската нация е наследница на римляни и само италианският език е наследник на латински защото при италианците процентът на генетична романщина е най-голям. Лациум/Лацио е област на Италия а не на Португалия, Франция или Испания. Римлянски граждани са били многобройни хора от различни етноси но само някои от днешните италианци са били и римлянски граждани и етнически романи/латини.
5. За българските презимена и това че добруджанските румънци са порумънчени българи (Освен "Енчо Сабиенчо") данни има и в книгата
Gh. Popescu-Judet: Jocuri populare din Dobrogea (Народни танцове/игри от Добруджа)
Може и да няма нито едно селище с автохтонни гърци в Мизия, обаче присъствието на (поне един) грък там (в селища в които други етноси са автохтонни) от създаването на първата колония по мизийското крайбрежие на Черно Море (през онова време нямаше нито славяни нито романизирани или романизиращи се траки там; траките преди романизирането им не са предци на румънци защото те не са говорили латински/румънски - езикът е най-важният етнически белег; в повечето случаи самото нещо различаващо грък, сърбин или румънец от българин е езика, физическият изглед е почти винаги същия) до днешния ден е неоспорим факт. Така че гърците са автохтонни в цяла Мизия, имат "обща автохтонност" без да бъдат автохтонни в нито едно селище. Щом те живеят непрекъснато там отпреди българите и румънците или кой и да е друг етнос, значи те имали право на цяла Мизия (спорд "логиката" на румънските "историци").
румънци - "добруджанци" са порумънчени българи:
Сава Енчо Сабиянчо (дали Сабиенчу се дължи на правилата на румънски език или на местен мизийски говор - където има "приетен" = приятен и "приетел" = приятел и "шепки" = шапки (рум. шапкъ, множествено число "шепчь") - не знам)
и Некола (=Никола) Некулча, 2 заглавия на народни румънски песни свидетелстват за това.
В руъмънски има НикоаРъ и Никола(й)е/Никула(й)е, но не и Некола (=бг, щакавски Никола). Сега в ИНБ език се предпочита руското име Николай.
Вижте книгата: Теодор Бурада: O calatorie in Dobrogia (1880) (Пътуване из Добруджа).
Така че тази румънизация на добруджанското бг. население е много по-старо от края на 18.-началото на 19. век когато започват новите настанявания на бг. там (през 18 век имаше изключително малко българи), може би започва няколко десетилетия след турското завоюване на Добруджа.
