дсмп

1. Не винаги родителния падеж се образува от "од" + именителен падеж има многУ случи и с "на" + именителен падеж но и в ИНБ (източноновобългарски) има генитивни или генитивоидни изрази с "от" + именителен падеж например "част от къщата" 2. множествената форма на "нация" би требУВало да е "нацИЙИ" а не "нацИИ" (което е ужасен българизъм), срб. "нацИЙЕ" а не "нацИЕ" "населенИЙЕ" ("население" е унизителен българизъм)

Как се произнася в чешки? "Влашски" или "влашки"? Изглежда че произношението "влашСки" (ако съществува) е по-славянски от "влашки" Друго нещо: мъжки по род съществителни (презимена) но с облик на съществителни от среден род в бг, срб.: МарКО, МирКО чешки, словашки: МарЕК, МирЕК мъжки облик, мъжки род мъЖки, мъжЕСки или мъжСки (срв. с чех. "влашСки")

И в полски има тази преувеличена употреба на "-ов" вместо "-ен", доколкото ми е известно много по-голяма и отколкото тази в руския. Аз имах предвид че "баща" означава мъжко лице, независимо дали има определителен член "-ът" или "-та".

Ама защо: "баща" означава и мъж, по-подходящо би било да има "бащЕв", "бащОВ" от "ябълкОВ"

Не, носово "о": среднобългарско произношение? (старо) диалектно произношение? може би произношение на бившите българи във Влашко, преди асимилацията им (много преди по-новите заселявания от 17-19 век). Лонгавица => Лунгавица => Лункавица (избягване на объркането с "лунгъ" = дълга; "лункъ" = лъг (женска дума в румънски)) латински "монс, монтис" (планина) = рум. "мунте" "о" + "м, н" => "у" За "яс" не ми се вярва но може би сте прав Има "од" = ход и "од" = от Интересен този предлог "от": само в бг и руски се пише с "-т" обаче в щакавски и щокавски (сръбски и хърватски) се казва и се пише "оТич'и" въпреки че има "оД" и "оДлазити". Защо не "оДич'и" не бих могъл да кажа (ИНБ или старобългарски влияние?)

1. Не са моите правила а македонските. Аз говоря за техният "правопис", дали е той логичен в фонетичността му или не, тоест дали е съвсем фонетичен или има много изключения, нелогичности. Правилно би било да се пише "радоС" ("радоСен", обаче "радоСТи") ако се пише "помоШ" ("помоШен", обаче "помоЩи) 2. вес = вест 3. Няма разлика в македонски и сръбски кривопис между "местно" и "месно", а при изговора няма разлика и в български (когато се говори свободно, естествено и не се внимава особено). Тука се вижда добре непоследователността и нелогичността на мк. и срб. кривописи (освен при случай като: "граДски" вместо "граТски", обаче "срПски" а не "срБски" и при други случай). Полагат се усилия да се пише "одд-" или "отт-" като глаголна представка когато има 2 глаголи образувани от същия и с представка "од-"/"от-" и с "о-", например: "оддава" и "одава" но когато става дума за "месно" от "месо" и "месно" от "место" объркането не се "имува" предвид повече, повече вне се "внемува".

хиперкоректен = свръхкоректен = погрешен (когато грешката не е случайна а е основана на нещо) в случая: имайки предвид това че във всичките останали славянски езици се произнася "-т" при наставките "-ост" и "-ест", дали радоСТ (сръбски) или радоСТЬ (руски) и в български в произведените или определени думи (радостта, радостен) се тръгне към излишното и погрешно произнасяне на "-т" и в "радост", "вест" и т.н. За македонски: само исках да посоча че "правописът" им е по-скоро кривопис.

Moesia, Mysia, bessi, Bizone, Byzantion, Buzau (река, град и окръг в Румъния, антично име Mousaios (Μουσαίος)), ((Кера)мисийски (полета), Messembria/Messambria, Bessapara. Има ли някаква връзка между тях? Понякога имат "-с-", поякога "-з-", понякога "м-", понякога "б-". Има "мош(няг)" (стар мъж) но има и "бошорог" (също значение) и (само диалектно) "бошняг". Сравнете с подобното редуване в гръцки и идентичното редуване в албански: "мп"= начинът за писане на "б" но и на "мб" в новогръцки алб.prapa = mbrapa = назад; pas, mbas = след

Тука не става дума за разговорна реч: пълните произношения (с "-т") са хиперкоректни за новобългарски език (и ИНБ и ЗНБ), може би като резултат на руско влияние. Нещо повече: "радостен" се "изговорува" "радоСен" на ИНБ, а не "радоСТен" както на ЗНБ, така че няма никакво основание да се пише "радоСТ". Има обаче множествено число "радоСТи" Сравнете и с "овоШен", обаче "овоЩар" вместо "овоКЙен" и "овоКЯр"; "помоШ" (множ. число "помоЩи"), обаче "помоШен". Така че: радоСТ, радоСТи, радоСен помоШ (без "-Т"), помоЩи, помоШен има и големи нелогичности при прилагателните от вида на ИНБ "крави, крава, краве" ("краве мляко"): някои са с "-и", някои с "-йи" + непоследователности при формите за среден род и множествено число.

български: някой СИ (излишно "си" - кратка форма на възвратно местоимение в дателен падеж) румънски: оареШЬчине, оареШЬкаре (=оарекаре, тоест излишен "-шь") = някой (си) "ышь" във варианта "-шь" след гласна = кратка форма на възвратно местоимение в дателен падеж ("сиешь" е дългата форма = себе (си)) Има и варианта "шь-" пред гласна.

Не винаги: например редуването "я"/"е" (място/места/местен) се среща и в румънски където има и редуване "оа"/"о".

Това "правило" си има място при езиците (и "езиците") с фонетичен правопис, като македонски "език" (ЗНБ). Български език (ИНБ) не използва такъв правопис и евала на него за това. Най-вероятно така и е.

За някои (всички?) торлашки говори важи чисто българското произношение "-с" на "-ст", "-ш" на "-щ" в края на думата: Във Враня има песен "Жал за младос"

веќе, повеќе ги има. Ама защо не пишат "вес", "радос"? Очевидно защото в щакавски език се пише със "-ст" но там се и изговаря със "-ст". Добре, но защо "вече" а не "веще"? Може би тука има по-особена причина.

Влахлар като име на единственото село с румънско население (Влахлар- ът близо до българо-румънската граница от 1913-1940) се потвърждава и от етническата реалност (нямаше румънци в района на това село, освен твърде малко седмиградски овчари станали постоянни жители на тази област и граждани на България, някои от тях или техните предците на някои от тях бяха получили и османско гражданство преди България да стане независима). Нямаше (вече) румънци и в това село Влахлар, въпреки името му, вероятно това беше било самотен влашки анклав, побългарен и потурчен вследствие. Ако това важи за този Влахлар, същото трябва да е важило и за северодобруджанския, и за Влахкйой. Така че румънското присъствие през определени моменти беше или твърде незначително, или направо несъществуващо. Ако и винаги да е имало поне 1 румънец в "Добруджа" това не означава нищо. Според "логиката" на рум. "историци" тогава би трябвало цялата територия северно от линията на Йиречек да стане румънска или "поне" до река Янтра.

Принос към доказването на българските права за Южна Добруджа http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6741 Присъствието на румънско население в някои райони на Добруджа е било по-точно отсъствие: например Мангалийска околия през 19. век нямаше нито един румънец. За това има поне 4 "преброявания": турското преброяване от 1831 г. (15 мъжки християни там), "преброяването" на румънеца Йон Йонеску де ла Брад (1850 г., нито един румънец обачеъ 5 български семейства), турската статистика разкрита от Николай Тодоров, румънската от 1878 (нито един румънец в Мангалийска околия и дори нито един в Кюстенджанската) но и официалната румънска статистика от 1880 г за Кюстенджански окръг. Там имаше само българи, гърци и може би и гагаузи, други християни нямаше, следователно нито един румънец (нямаше и няма мюсюлмански румънци). Освен това, почти пълното съвпадане на бившата територия на гагузите с тази на Карвунското деспотство, тоест сравнително тясна причерноморска земна ивица води до извода че в определен момент в миналото всичките християни с изключени (може би) на градове беше съставена от гагаузи, а всичките други етноси са дошли после. Доколкото ми е известно първоначалната територия на Карвунското деспотство се простираше и южно от българо-румънската граница от 1913-1916 и 1916-1940, устието на река Батовска при Кранево, към Варна (дали включваше и самата Варна не знам). Още нещо: наличието на 2 села с име Влахлар (едно в Северна Добруджа а другото, на бг-румънска граница от 1913-1940, непосредствено южно от нея, в България, води до извода че през определени моменти имаше само тези села с румънско население, поне по радиус от 30-40 км (условно), защото нямаше смисъл те да бъдат наричани Влахлар (=власите) ако имаше и други села с руъмънско население близо или сравнително близо до тях. Имаше и едно село с име Влахкёй (=влашко село), в Северна Добруджа.

Точно албански = новотракийски неславянска, нероманска, почти сигурно албанска дума buzë която има и в български и румънски е тракийска и означава не само устна а и ръб, край, покрайнина: Bizone, Byzantion, градове на устната, ръба на морето, градове пристанища. "буза пахарулуй, буза пръпастией" на румънски означава ръбът на чашата, на пропастта Това че само в албански и румънски бузъ = устна, за разлика от бг е още един пример за старите албано-румънски връзки (по-стари то тези с българите, отпреди пристигането на славяни (българи в случая) в Балканския полуостров). В български смисъла на думата се е развила.

1. Защо албански MaQedonia, Qustendil а щакавски MaKedonija, Ćustendil? (Означава ли това че албанците са се познали с името Македония по-късно от сърбите?) Защо Килим-ćilim, Кюстендил-Ćustendil, анГел-anĐeo но maĐarski-маДЖАрски а не маГЯрски? (Означава ли това че българите са се познали с унгарците по-късно (по-рано???) от говорящите щакавски - щакавците? Как звучи "маджарски" на чакавски и кайкаво-словенски?) 2. Защо (Буда)пеЩ а и пеЧ, пеЧка? Защо веЧе, повече, най-вече а не веЩе...? 3. Колко вида "Л" има в македонски "език" (ЗНБ)? 2? 3? Повече отколкото в български (ИНБ)? Има ли албанско влияние тука? Появата на фонемите ќ и ѓ в македонски на албанско или на влашко/аромунско влияние се дължи?

"ия" се прокара много по-следователно западноновобългарски (ЗНБ) отколкото в ИНБ, където в неологизмите почти е заменен от "-иа-": "материял" (знб) - "материал" (изб) обаче "првИОт" (="първИЯ(т)), очевидно погрешно нещо и резултат на сръбското влияние (в сръбски няма "ийо" но има "ия", "ийе", "ийи", "ию". Например "био", "направио" - "бил", "направил" а не "бийо", "направийо", и, поради този вид причастия, навсякъде има само "ио" а никога "ийо"). Това обаче за "правописа" на македонски "език" е напълно, изцяло и съвсем погрешно (както и "граД" и "союЗ" вместо "граТ" и "союС". Ама защо "яС" ("аз") и "беЗ" ("беЗ") а не "беС"? Очевидно понеже в сръбски има "беЗ" а "яС" е с цел да се отдалечи колкото възможно повече от ИНБ "аз" (словенски "яЗ"). Това важи и за "ие": "населенИЕ" (ЗНБ, ИНБ) а не "населенИЙЕ", въпреки че тука ЗНБ се различава и от србъски (по-правилно щАкавски език, щокавски език е хърватският "сърбо-хърватски", тоест хърватският щАкавски). Не знам за "ию", "ийи" няма (както и в ИНБ а за разлика от щакавски). 1. Защо албански MaQedonia, Qustendil а щакавски MaKedonija, Ćustendil? (Означава ли това че албанците са се познали с името Македония по-късно от сърбите?) Защо Килим-ćilim, Кюстендил-Ćustendil, анГел-anĐeo но maĐarski-маДЖАрски а не маГЯрски? (Означава ли това че българите са се познали с унгарците по-късно (по-рано???) от говорящите щакавски - щакавците? Как звучи "маджарски" на чакавски и кайкаво-словенски?) 2. Защо (Буда)пеЩ а и пеЧ, пеЧка? Защо веЧе, повече, най-вече а не веЩе...? 3. Колко вида "Л" има в македонски "език" (ЗНБ)? 2? 3? Повече отколкото в български (ИНБ)? Има ли албанско влияние тука? Появата на фонемите ќ и ѓ в македонски на албанско или на влашко/аромунско влияние се дължи?

1. Няма никаква разлика между латинския от древните надписи в Северна Добруджа + Добричко + Силистренско и този от надписите в Русенско, Разградско, Шуменско и Варненско ("Русения, Разградия, Шумения и Варнения"). 2. Според Шкорпил, който се разминава с Йиречек, най-южният дял на "Южна Добруджа" (по-точно Южна Добруджа + Североизточно Лудогорие), тоест Добричко + Силистренско) не и беше романизирана а елинизирана. 3. От фолклора на "дичян"-ите изтъкнат мъжки имена като Енчю Сабйенчю/Сабиенчю (румънците казват че това е име на Янош Хуняди - Янку де Хунедоара; Янку = Янко, Енчо (македобългарски Янче, Енче???)) но очевидно това е българска адаптация (доколкото ми се известно Енчо, Станчо, вместо Янко, Станко са по-нови от последните, които - тоест Янко, Станко - могат да бъдат и сръбски и "румънски" - от среднобългарски - тоест и порумънчени славянски, среднобългарски имена, които обаче се използваха и от/за чисти румънци). Това означава че тези "автохтонни румънци" са всъщност румънизирани българи. Най-великият румънски "историк" Николае Йорга смята името Тодор от северодобруджански списък за дарения към местната църква (от село Азакли(и) ако не греша) за регионално, добруджанско румънско име. През 18. век има и "Декул пыркълабул" (Деко + румънският определителен член "-л", "Декото"), селски началник в Северна Добруджа. Деко е също чисто българско име, няма го в сръбски или при други славянски народи. Обликът обаче е някак по-стар, не е Дечо (Дече? на западоновобългарски = македонски "език"). Доколкото ми е известно тази дума, това име Деку (съвременна форма на Декул) не е и общорумънска и се среща само в Добруджа и съседните с нея окръзи във Влашко и Молдова. Не спомням да съм чул или видял някога румънец от другаде с фамилно име Деку, Декулеску, Декуляну, Декулою (знам само за един мъж в окръг Кълъраш, името е очевидно твърде рядко като фамилно име, а като презиме не се среща въобще - за разлика от Станку, Станчю (тоест Станко, Станчо), Стънческу, Стънкулеску, Стънчюлеску, Стън(к)ою, Стън(к)улою и т.н. пыркълаб = Бургграф чрез маджарски език.

"ия" се прокара много по-следователно западноновобългарски (ЗНБ) отколкото в ИНБ, където в неологизмите почти е заменен от "-иа-": "материял" (знб) - "материал" (изб) обаче "првИОт" (="първИЯ(т)), очевидно погрешно нещо и резултат на сръбското влияние (в сръбски няма "ийо" но има "ия", "ийе", "ийи", "ию". Например "био", "направио" - "бил", "направил" а не "бийо", "направийо", и, поради този вид причастия, навсякъде има само "ио" а никога "ийо"). Това обаче за "правописа" на македонски "език" е напълно, изцяло и съвсем погрешно (както и "граД" и "союЗ" вместо "граТ" и "союС". Ама защо "яС" ("аз") и "беЗ" ("беЗ") а не "беС"? Очевидно понеже в сръбски има "беЗ" а "яС" е с цел да се отдалечи колкото възможно повече от ИНБ "аз" (словенски "яЗ"). Това важи и за "ие": "населенИЕ" (ЗНБ, ИНБ) а не "населенИЙЕ", въпреки че тука ЗНБ се различава и от србъски (по-правилно щАкавски език, щокавски език е хърватският "сърбо-хърватски", тоест хърватският щАкавски). Не знам за "ию", "ийи" няма (както и в ИНБ а за разлика от щакавски).

Гръцката адаптация Карвуна за името на Каварна предполага ли местно романско име Карвуна или Карбуна? През времето на първото споменаване на Карвуна как се произнасяше "б" на гръцки? "Б" или "В"? Ако се произнасяше "в" защо не се пишеше КарМПуна тогава (така да се произнася "КарБуна") (ако е румънска дума "кърбуне" - въглища, както казват румънските "историци" и "езиковеди")? Начинът за писане "мп" за "б" в гръцки език се появява същевременно с промяната на изговора на буква "б" от "б" към "в" или има известна инерция?

Добруджа не е румънска земя: 1. Названието на "автохтонните" и жители (румънци, разбира се): дичйень или дечйень (единствено число: дичян/дечян) (="дичянин", "дичяни"), ако наистина произлиза от средновековния град Вичина, ясно отнася тези руъмънци към 13-14. век, когато Вичина е основана от италианци. А, доколкото е известно, 13. век не е също нещо с 1. век. Интересно са поне 2 неща при думата "дичян", от езиковедска гледна точка: необикновената и необяснима обмяна на "В-" от "Вичина" с "д-" и самият облик на думата (би трябвало да бъде или "дечин"/"дичин" - "вечин" на румънски = съсед - или "вичинян"/"вечинян" => "дичинян"/дечинян" - например "Бръила" => "бръилян") Това означава че най-старите румънци в Добружа са от 13-14. век и само от територията на бившата Вичинска митрополия или епископия. Този начин за наричане на (дял от) даден народ според въпросната епископия или столица на епископия има и в средновековнияъ Португал и, може би, и в други страни. Разбира се, има и възможността "дичйень" да се отнесе само до самия град, тоест най-старите румънци са от този град, дошли из Влашко във Вичина и разпръснати из част от Северна Добруджа след разрушаването му. Защо да си променят регионалното име, от "не се знае кое име" до "дичйень", ако те са обитавали Добруджа и преди да бъде основана Вичина? Няма смисъл/обяснение. Ако наистина е имало румънци и преди 13. век, това че те са се наричали "дичйень" означава че, пе неизвестни причини, всичките румънци са се преместили из Добруджа във Влашко, откъдето са се върнали обратно в Добружа, след основанието на Вичинска епископия, и са получили това име (или сами са започнали да се нарекат така). Ако наистина това име са си дали старите румънци в Добруджа или румънците във Влашко са ги дали това име трудно ми е да вярва защото имаше и други 2 имена: "туркань" и "туркуйень" (единствено число: "туркан" и "туркуян") = стари румънци, от турско време, което отнася тези "автохтонни" румънци до още по-ново време и по-далеко от истинска автохтоността. 2. Почти цялостната липса на латинска и субстратна рибарска и корабоплавателна терминология в румънски език: има само генеричните термини "пеще" (риба) и "лунтре" (лодка), всички останали думи свързани с риболова и корабостроението/корабоплаването не са с латински произход. Бележка: с лодка не може да се плува по морета (Черно Море) а само по реки. 3. Имената на селища като това на село Камена (="Каменна"?) които имат някаква приемственост с древността ("Петра" беше името на това село през римско време) не са на румънски (би трябвало да бъде "Пятра" в такъв случай) а са преведени от латински (или, може би, различен от румънски романски език) до старобългарски. Северно от Дунава няма нито едно име на селище спазено от древността (дори и чрез славянско посредничество), само няколко имена на големи реки (но чрез славянска адаптация/превод): Сомеш, Муреш, Криш, Нистру и т.н. (сравнете с град "Наиссус" = "Ниш"). "Нистру" ("Данастрис") би трябвало да стане "Дънастру" или "Дънастре" или нещо подобно ако беше наследено пряко от латински. Южно от Дунава ги има: "Дръстър" ("Дуросторум"), Хыршова/Хърсово (Карсиум/Харсиум?), Арчар (Рациария). Румънски "езиковеди" казват че Сомеш идва от късния вариант на Самус - Сомус) (следователно "а" => "о" не е славянско явление). Тогава щеше да стане "Сумеш" на румънки (латински "о" + м,н => "у") Ако идваше от "Самус" би трябвало да бъде "Сымеш" (латински "а" + м,н => "ы") Хыршова пак идва пряко от траките (няма "х" през 6. век в латински език (латински Карсиум => "Кърсово" на старобългарски) Разбира се, ако не става дума за контаминация с някоя славянска дума (има ли "хърс" на български?) Румънската адаптация Хыршова с "ш" пак доказва че става дума за адаптация, често "с" => "ш" на румънски, например Щефан (може би това е староалбанско=тракийско влияние, понеже не е същото явление както на португалски където тази трансформация е съвсем последователна.) Бележка: наличието на думи като "табула" в латинските надписи в Добруджа, вместо "менса" за "маса" означава че това не се е говорило старорумънски а друг романски език. Португалски, испански и румънски, като странични области на латински език, са спазили думата "менса" ("меса" на испански и португалски, "масъ" на румънски откъдето я има и в български). "Табула" е по-ново име ("тавола" на италиански, "табл" на френски). 4. Гърците са най-вероятно автохтонни в Добружа. Според румънските "историци" и "археолози" пълната романизация на гръцкото градско население в Добруджа става чак през 9-10 век когато се появява "градското лице" ("фачиес") на "прарумънската" археологична култура Дриду. Наличието на гръцки топоними като Каллиакра през българското средновековие на Добруджа обаче предполага и наличие на гърци (нямаше защо румънци да дадат гръцко име на Каллиакра вместо романско, няма примери румънци да дадат неромански име на местности или селища, може би само с изключение на славянски имена, ако те наистина са имали този обичай, да наименуват селища и местности със славянски думи, дори и след асимилирането на техните съжители славяни, което изглежда твърде неверойтано). Не може да се изключи наличието на поне грък в Добруджа, от основаването на първа колония до днес, особено ако се има предвид това че гърците са били търговци и свещеници. И през времето на българско господство над Добруджа имаше гръцки търговцки, свещеници (част от Добружа не беше под юрисдикцията на българския патриарх), военни пленници и т.н.

1. Русисзмите са добри само когато има в македонски "език" думи, приличащи на русизмите които не се срещат на източнонбовобългарски (почти винаги те са македонски сърбизми): например прошлост (още я няма на македонски?) 2. Правилно Хърватско, Сръбско, а не Хърватия (русизъм) или Хърватска (щокавизъм/щакавизъм) Влашко, Седмиградско и т.н. Не Влашка, нито Влахия (правилно би било Власия? Има Власия на румънски, и Влашка). Седмиградско а не Седмиградска. 3. македонски: правиФме, правиФте, а не правиВме, правиВте помокь, а не помоШ ("българизъм", от помоЩ) Защо помоШ (без "-т") а не и "веС", "должноС" ("ст", "зд" би трябвало да станат "с", "щ" и "жд" - "ш") защо "кукьа", "гус(т)" а не "какьа", "гас(т)" ("рака" = "ръка". "гъст") 4. В румънски има "молком" (тихо) но и "мылк" "Лункавица" (=Лъгавица, име на село в Северна Добруджа) но и Дымбовица (Дъбовица, име на окръг и река във Влашко) първото е резултат от носен "о" а второто "носен ъ". До дсмп: Възстание, сърдце, изкусство. Да, правилно било би и правилно си е. Както и русски, и мъж(е)ски, и гръч(е)ски, и програмищ(е)ски… Програмистки, програмистка… Тия съществителни ли сат, прилагателни ли сат… Влък. Плън. Плък. Пръво. Връху. Връзах. Влъна… Аз съм свикнал с такови. Не ми пречат. Вий обаче дали бихте се справили или одобрили въпросните? Защо не? има и оТмъЩение и диалектно (на мк "език") оДмаЗДа Значи "оТмъСТа" от една страна и оДмаЗДа от другата.

далматински език = латински език, говорен от романизирани илири далматинкия имаше твърде малко общо с албанския (уж езикът на нероманизирани илири) за разлика от румънски, мегленовлашки, аромунски и истровлашки => албанците са новотраките а не новоилирите (ако трибаллите не са били различни и от илири, и от траки, топонимията на територията им не е тракийска, защото няма селища на "-дева", "-пара", "-бриа", "-диза", но дали е илирийска не знам). Далматински за разлика от румънски и албански не е и дял на Балканшпрахбунд-а.