дсмп

Праславянски предполага че става дума за неславяни на пътя да станат славяни (но, все пак, още не славянски). Затова общославянски език = старославянски за разлика от старобългарски които не е правилно да се нарече старославянски. Има старо-/общославянски, старобългарски (с "щ" и "жд") и старословенски (Фрайзингските ръкописи); и чак след това новобългарски, новословенски и т.н. За "госпожа": точно така, защо няма "госпожда"???

Римник най-вероятно е румънското име Рымник (от бг. Рибник; среднобг.? старобг.?). "мн" вместо славянско "бн" има и в славянски топоними на Албания а в "македонски" "език" има "мн" вместо "вн": рамна, рамно, рамни. Няма нищо общо с Рим/Рома/Рум.

"Дакъ" не значи "че" в румънски, а "ако" но рум. "дакъ" може да означи и "дали" не знам дали = рум. ну щиу дакъ (както в английски) Как се стига от румънската дума "дакъ" до "македонската" "дека" (или обратно) "мк": мажот кой/що таму седи бг: мъжът който седи там (може и "там седи"?) рум: бърбатул каре/че шаде аколо 1. => "мк" що = бг. който, която, което, които = рум. каре/че "мк" Що правиш тука = бг. Какво (може и "що" но остаряло, диалектно или разговорно или народно) правиш тук(а) = рум. Че фачь аичь? "мк": не знам що да им кажам = бг. не знам какво да им кажа = рум. ну щиу че съ ле спун 2. => "мк" що = бг. какво = рум. че "мк" ме радува що = бг. радва ме че = рум. мъ букуръ къ 3. => "мк" що = бг. че = рум. къ "мк" знам дека = бг. знам че = рум. щиу къ 4. => "мк" дека = бг. че = рум. къ 3. + 4. => "мк" що + дека = бг. че = рум. къ каре = неизменяемо по род и число в именително и винително падеж местоимение (в родителен и дателен падежи има и число и род) = кой(то) че = какво когато се използва самостоятелно "какво" (с въпросително и относително значение); когато се използва с прилагателно значение "кой, коя, кое, кои" и "какъв", "каква", "какво", "какви" (също с въпросително и относително значение)

"Македонската" дума "дека" славянска ли е? Знам дека... = знам че =(румънски) щиу къ На румънски има "къ" = че а има и "дакъ" които се съставяло от предлога "де" и съюза "къ" => декъ => деакъ (с дифтонг "еа", в български го няма и може да бъде представен от български дифтонг "я") => дакъ Ако е така значи "македонската" дума е романска.

Даже има и прецедент за връщане на Гърция в нейните по-ранни територии: създаването на Исраел през 1948 г.: въпреки че не всички араби си отиват или са изгонени от там и въпреки че там имаше непрекъснато еврейско присъствие от древността до 1948 г. (за възможната разлика от Добруджа където сегашните гърци на били автохтонни, изконни - което, все пак, според мен няма как да е истинско) има много населени места където арабите бяха станали автохтонни (много) преди 1948 г. (нямаше евреи повече или евреите там били бяха дошли след като арабите вече бяха станали автохтонни, тоест беше имало момент в миналото когато арабите бяха били 100% от населението на въпросните населени места) а вследствие на възстановяване еврейска държавност те бягат от там а въпросните селища се населяват от евреи, които, по този начин, станат (може би отново) автохтонни. Има и случая с Косово където има населени места където последните (автохтонни) сърби бягат през 1999 г., оставяйки само албанци да живеят там, албанци които, разбира се, станат автохтонни, понеже няма вече ни 1 представител на бившия автохтонен етнос (сръбски). Така че, вследствие на една "грешка" (бомбардирането на Косово), албанците си разширяват броя на селищата където са автохтонни а населените места, анклави където все още сърбите са автохтонни стават все по-малко. Така че всичките етноси/народности могат да си създадат "исторически права" (автохтонност) чрез насилие. Затова няма значение автохтонността, затова тя не е "историческо право".

И, нали (на+ли), дали (да+ли), или (и+ли) вс. рум. оаре, орь оаре? = ли? (въпросообразуваща частица, незадължителна в румънски) орь = или (=и + ли?) румънските думи би могли да се свържат и с "оаръ" (множествено число "орь": прима оаръ, а доуа оаръ - първи път, втори път; де треи орь - три пъти, трикратно. Казват че "оаре" идва от латинска дума "волет" (той/тя иска) и се дава за сравнение и албанската дума валлъ а за "оаръ" твърдят че дошла от латинска "хора" от която има в румънски и "оръ" (=час; множествено число "оре") като заемка и неологизъм. понякога; (той вземе по нещо...) = кытеодатъ; (ел я кыте чева...) по нещо = къте чева = малко (от общото количество) нещо = чева по 3 = къте 3 понякога = кътеодатъ някога = одатъ = някъде в миналото или в бъдещето Дава по 3 мобилни телефони... = дъ кыте трей телефоане мобиле...

Аз съм наполовина българин наполовина румънец от Румъния. Родният ми е език обаче е румънски. За Добруджа: най-старите й жители са гърците: траките вече не съществуват (според мен те са староалбанците или албанците са новотраките), римляните са се настанили там когато вече имаше гърци. Румънците са романизирани траки - но не само това - и изглежда че тяхната прародина е някъде много по-западно от Добруджа, в друга част на Мизия, понеже къснолатинският език говорен в Добруджа не е езика от който се е развил румънският. Впрочем няма никакво значение какъв вид къснолатински се е говорило там, румънският етнос (не нация!) се образува чрез романизирането на траки и други етноси а римляните пристигат в Добруджа много след гърците. Може гърците и да не са автохтонни там, да нямат продължителност, "континуитет", няма значение. Може гърците които още живеят там и да изчезнат чрез порумънчване и българизиране или чрез изселване (доброволно или не), няма значение, те си остават най-старият съществуващ и днес (не непременно в Добруджа, изобщо съществуващ, в Гърция, Кипър, Турция, Албания и т.н.) етнос НА Добруджа (не непременно В Добруджа). Автохтонността няма никакво значение, ако гърците превземат Добруджа отново и изгонват всичките други народности те отново ще станат и автохтонният етнос (не само най-старий такъв) понеже няма жители от друга народност. Разбира се, това важи за малкото селища които са съществували и през древността и са били обитавани и от гърци тогава (например Кюстенджа-Томис и Мангалия-Калатис, Каллатис). Впрочем най-старите притежатели на Добруджа не са гърци а иранците. Добруджа е била част Персийската Империя на Дариус Първи. И в днешен ден само 10% от територия на Северна Добруджа е заета от села и градове, през 1890-те години само 1%. Към тези 10% се добавя и общата площ на по-малкото от съществувашите днес селища (села + градове) изчезнали селища. Така че поне 85% от площта на Северна Добруджа никога не е била обитавана, заета от села или градове, така че това би трябвало да принадлежи на Иран. Звучи крайно но това е логиката.

Ако "прабългарите" са повече от славяните защо говорим славянски език? Значи те са и повече и имат управлението на страната, така че няма никакво обяснение защо не говорим "прабългарски". Например унгарците, естонците и финландците говорят угро-фински език. За Добруджа: Какво означава Добруджа към края на турското време? а) - Само Тулчанския Санджак (от Расово-Расова в днешна Румъния до Кюстенджа или малко южно от Кюстенджа) или б) - територията от Силистра (включително Силистра) до Кранево? Първоначалната Добруджа, римската се простираше от Расово югоизточно до Кранево: това е истинска Добруджа. Нито вариант а) нито б) не са Добруджа. Особено нито румънската представа за Добруджа: от Тутракан (малко западно от Тутракан) от Кранево, тоест всичко северно от българо-румънската границата от 1913-1916, 1918-1940 до българо-румънската граница от 1878-1913. Нито пак територията между реките Бели Лом (Русенски Лом?) и Провадийска (друга румънска представа за Добруджа). Всъщност между източниците, изворите на тези 2 реки има пространство където няма природна граница с останалата България.

Не съм аз този който започваше да пише оффтопик Болград е румънски облик на славянското име Белград, Белоград (Белград Днестровски в Украйна). Има и Бълград = друго румънско изкривяване, днес се казва Алба Юлия. А за останалите въпроси вече съм отговарял. За митака: новобългарската граматика не е 100% неславянска, напротив, предимно славянска е обаче с романско влияние и с влияние на Балкански езиков съюз. Няма нищо "прабългарско" в нея, няма записана "прабългарска" граматика за да се направи сравнение.

Не говоря за правописа а за наличието на общи, редки фонеми при съседни сродни а и несродни езици. Например изгубването на фонем "дз" в румънски и ИНБ въпреки че го има в аромунски и ЗНБ (западноновобългарски = "македонски") и в източноромански (моето име за общия за румънски, аромунски, истро- и мегленовлашки праезик, като съотвеник на ретороманския в Швейцария с езици дъщери руманшки/руманчки, ладински и фриулски) и в старобългарски. Знам че има щокавска шльива която е много близка до полския съответник и изглежда и двете да се дължат на наличието на "и" или "й"/"ь" (слИва, боснЯК=боснЬАк) но малко вероятно е да няма никакво влияние откъм полски в немски или обратно.

През времето когато първо се споменавам сърби в Македония (7. век): а) българи не се споменават (ако самите славяни в Балканите са сърби => македонските Склавинии е "Сърбинии", в никакъв случай те не са неславянски Българинии) б) българската етногенеза не се е случило: асимилация на "прабългарите" от славяни (нито асимилация на славяните от "прабългарите", както ти твърдиш че се е случило по-късно). Всъщност за мен няма никакво значение, тази асимилация. Българите са си славяни а българите не са по-нов етнос от сърбите (асимилация на "прабългарите" стана през 9-10. век а сърби има вече при пристигането на славяни в Балканите, затов имаме сорби в Германия, сорбски/сръбски етнос го има още преди настаняването на славяни в Балканския полуостров, някои от тях - сорбите - не са се настанили тук). Значи българската граматика е "прабългарска", общите граматични неща с новогръцки, румънски, аромунски, сръбски, албански (особено с албански, румънски, аромунски, мегленовлашки и истровлашки) се дължат на "прабългарски"? Имаш ли някои доказателства? Наистина "прабългарска" граматика няма а има латинска, албанска, румънска, старо- и новогръцка. Например произнасянето на неударените "а, о, е" в повече новобългарски говори (които се произнасят чак "ъ, у, и") има пълни съответсвия в португалски, аромунски и частично съответсвие в румънски (и в руски има ралично произношение на някои от гласните в неударено положение спрямо удареното но тези гласни не са същите както в български и романските езици и не се превърнат в същите гласни в които се превърнат при български и романските езици). Поредицата от времена от рода на "имам (на)правено" (направил съм) в "македонски" "език" е резултат било на аромунско, било на новогръцко влияние. Особеното новобългарско произношение на думи като "езеро" без "й" (липса на йотуване) за разлика и от старобългарски и от всичките други славянски езици е резултат на друго романско или гръцко влияние. Ако "прабългарски" език изчезва през 9-10 векове, то защо няма никакво "прабългарско" граматично влияние в старобългарски език? Неща които да ги няма в нито един от днешните славянски езици? Старобългарски имаше аорист, имперфект (само в български има сега), а в сръбски език са ги имали доскоро, имаше двойствено число (в словенски език още го има) и т.н. Кое граматично явление има само в старобългарски а няма го в нито един от съвременните славянски езици (може би освен български?)

подобни на чувашките думи както хляб и хлеб Тогава на думите на какъв езици приличат? Дай ти ирански думи със съхтото значение и подобен звуков облик Няма нищо общо това че българският принадлежи на Балканския езиков съ юз с "иранския характер" на същия. Граматика не е иранска, а тракийско-романска с влияние и на други древни балкански езици.

http://en.wikipedia.org/wiki/Serbs_in_the_Republic_of_Macedonia The Sclaveni (South Slavs) had pillaged the Balkans as early as the 520s. The South Slavic territories were called Sclaviniae (lit. Slav lands), and were from times independent from the Byzantine Empire.[2] In 577, some 100,000 Slavs poured into Thrace and Illyricum, pillaging cities and settling down.[3][page needed] By the 580s, as the Slav communities on the Danube became larger and more organised, and as the Avars exerted their influence, raids became larger and resulted in permanent settlement. By 581, many Slavic tribes had settled the land around Thessaloniki, though never taking the city itself, creating a Macedonian Sclavinia. In 586 AD, as many as 100,000 Slav warriors raided Thessaloniki.[4] In De Administrando Imperio, the Serbs trace their origin to the migration of the White Serbs led by the Unknown Archont, who took the protection of the Byzantine Emperor Heraclius (610-641).[5] The Serbs, who lived in Macedonia[6] (around Servia, which derived its name from the Serbs) subsequently settled the lands that would become the early Serbian Principality. Constans II conquered Sclavinia in 656-657, "capturing many and subduing them",[7][page needed] he also resettled Slavs from the Vardar area to Asia Minor, to a city named Gordoservon (Greek: Γορδοσερβα, City of Serbs).[8][9] The "Sclaviniae of Macedonia" (Sclavenias penes Macedoniam) were conquered in 785 by Constantine VI (r. 776–797), meanwhile, a Serbian Principality was established to the northwest. Щом българите не са славяни => единствените славяни в македонските Склавинии са сърбите А ако българският не е славянски език => поляци, чехи, словаци, словенци, руснаци са иранци защото говорят "ирански" И как се е стигнало до извода че тези малко думи са чувашоподобни? Из нищо, из въздуха? На думите на какъв език приличат? Има доста ирански и индоираноподобни езици: персийски, фарси, кюрдски, таджишки (таджикски???). На думите им ли приличат? Или на чувашките думи? Или на гагаузките/турските? Разбира се, има и възможност че всичките тези "прабългарски" думи били заемки от неизвестен, изчзан а и несроден с никакви още съществуващи езици език, така че никога няма да бъде възможно да се каже какъв вид езици е бил "прабългарският" (обаче с предимството че сигурно ще може да се каже че не е тюркски). Няма нищо общо това че българският принадлежи на Балканския езиков съ юз с "иранския характер" на същия. Граматика не е иранска, а тракийско-романска с влияние и на други древни балкански езици.

Купувай си книгата тогава!

с + л, р, м, н, в, п, т => шл, шр, шм, шн, шв, шп, щ в немски нещо подобно но не същото в полски език Schweden - Sweden śliwka, świat - слива, свят

Българите и Александър Македонски http://www.mediapool.bg/bozhidar-dimitrov-otkri-ochevidnata-vrazka-mezhdu-aleksandar-makedonski-i-balgarite-news181166.html Има и други "прабългарски" думи, освен календарните и военните, например белег, болярин, някои от тях са се разпространили и в други езици (сръбски, румънски). И точно какъв вид език е "прабългарският"? Ирански? Ама ирански език (фарси) го има, има и староирански (персийски), има и арменски, таджишки и други тясно сродни с него индоевропейски езици, защо да не се направят сравнителни анализи на "прабългарските" думи със старо- и новоирански език? И това че ние говорим славянски език как да се обясни при положение че "прабългарите" са водещия етнически елемент а не славяните? Само ако славяните бяха много повече от "прабългарите" те щяха да наложат своя език. За сърби в географска област Македония се споменава от 7, даже и от 6 век. "Прабългари" по онова време не се споменават и те не са славянизирани. Има Склавинии в област Македония, а не Българинии. Географска област Македония не е същата при славяни, албанци, турци и власи както при гърци, за тях само "Егейска Македония" + пелагонийската част на Вардарска "Македония" е Македония, както беше и в античността. Скопие не е македонски град, според гърците. За Добруджа: и ние българите можем да кажем че сме дали на Румъния независимостта + Северна Добруджа, понеже нашето участие в руско-турската война от 1877-8 беше далеч по-важно от румънското, поради нас (и руснаците) румънците имат независима държава и Северна Добруджа. Руско-турската война е на руско-румънско--турска както твърдят румънските "историци" защото: 1. и сърбите са участвали в нея 2. ролята на Румъния и Сърбия беше минимална в сравнение с тази на Русия. За упрека на румънците че сме неблагодарни към тях защото те са ни дали убежище във Влашко, при бягането от турците и че са ни дали място за подготвяне на освободителните движения на възрожденците през 19. век има отговор: а) тези българи са плащали данъци за властите във Влашко б) те са се порумънчили почти цялостно и предстои да изчезнат чрез пълната румънизация, те са увеличили броя на румънци

Не знам откъде имате тази странна теза, които е налице при много интересуващи се за история българи. От кого са взели румънците романския им език? Как така румънците не говоря славянски, но не и унгарски. Това с тезите че днешните българи били също като българите на Аспарух, че "прабългарите" не били тюрки (въпреки че се моля на тангра и имат канове), че Александър Македонски бил "прабългарин" (!) (Божидар Димитров - за изучаване на македонизма той е истински експерт, но това не означава че Александър Македонски е бил "прабългарин"). Отдавна е остановено че "прабългарите" са били тйруки и са говорили на старо-чувашки език. Но да се върнем към Добруджа: Румънската теза че българите дължили на тях част от освобождението на България е погрешна. Вследствие на руско-турската война от 1877-8 Румъния получава независимост + Северна Добруджа (по-голяма по площ от "открадната" от Русия "Буджак" (=Южна Бесарабия)) + по-добро крайбрежие на Черно Море от това на Южна Бесарабия (Кюстенджа е по-благоприятно разположен от Болград).

Благодаря за информациите но нещо съвсем различно каза Fair Oaks за произношението му на "местно".

Може би но е и тюркменска парична подединица, туркменска стотинка.

Не разбирам, коя статия? Моята ли? Че Румъния ще ни даде Северна Добруджа вследствие на тази моя тема? Разбира се че това няма да се случи, ако и румънците знаеха за тя. И защо толкова голямо притеснение? Да изтриете темата за румънците да не я узнаят и да не бързат да ни върнат Северна Добруджа? Впрочем няма причини за изтриването й, аз само се занимавам с анализа на различни досега пренебрегнали неща от добруджанистиката и не съм нарушил никакви форумни правила. Например: коя първо проявява териториални претенции към съседката си след 1878? България към Северна Добруджа или Румъния към Силистра ли?(румънски претенции към обещаната им от руснаците цяла територия до реките Бели (Русенски?) Лом и Провадийска (с градовете Русе, Варна чак и Шумен които заедно със Силистра бяха образували фамозния Четириъгълник) нямаше или почти нямаше) Ако това беше България => 1. Румъния все пак нямаше никаква причина да се страхува от България, винаги можеше да намери поне една друга съседка на България с която да се коалира против нея (понеже ние, след 1878, имахме претенции към Сърбия (Ниш, Пирот, Враня), Турция (Македония и голяма част от днешните гръцка и турска Тракия + Източна Румълия) но и същия апетит с гърците и сърбите към Македония (доколкото знам гърците са имали претенции към части от Източна Румелия - все пак имаше компактни гръцки райони по крайбрежието на Източна Румелия - а и сърбите към Кюстендилско (и Видинско? до Искър?) 2. Числеността на румънци в Силистра беше нищожна в сравнение с броя на севернодобруджанските българи, както и процента на силистренските румънци от общото число на румънци в Румъния, имаше много повече румънци във Видинско отколкото в Силистра (която наистина имаше много голямо военностратегическо значение за отбраната на Северна Добруджа и Букурещ), и огромно повече румънци в сръбската Тимошка Покрайнина (но Сърбия и Румъния са имали общ враг: Австроунгарската империя, така че по-добре да се изоставят сръбските румънци отколкото да се дразнят сръбските анти-австрийски и анти-български "съюзници").

Добре, преместете я.

Ние сме славяни. "Прабългарите" са се молили на тангра - тюркски обряд - и са водени от канове - тюркски вид вождове. Не са и били особено напреднати, не секат и монети. За справка, древните гърци имат свои монети а тези тюркски "прабългари" дори и през средновековието не са достатъчно способни за това. Както няма един французин да каже че е потомък на германските франки, така трябва и ние да престанем с тези тюрки (или иранци, въпреки че те не са били иранци). И тюрките и иранците не изглеждат като днешните българи: тюрките са монголоидични а иранците са нещо като цигани.

1880 Кюстенджанско румънци: 15 251 българи: 8038 турци: 11 126 татари: 23 498 руснаци ("липованци"): 513 гърци: 2121 евреи: 285 арменци: 215 други: 514 общо: 61 561 В Мангалийската околия е имало само 35 румънци (всички очевидно дошли след превземането на Северна Добруджа от румънските власти, така че нямаше нито стари нито изконни румънци в тази граничэща се с Черното Море/черноморските международни води, тоест неанклавизирана, околия), 237 гърци и 522 българи (като християни) и 2122 турци и 9101 татари (не е имало евреи или други етноси). В Кюстенджанската има само 317 румънци, 1563 гърци, 1107 българи, 234 евреи и 182 арменци + 1649 турци и 6060 татари. Тулчанско: румънци: 28 420 българи: 16 877 турци: 7498 татари: 5978 руснаци: 7737 украинци ("руснаци"): 4555 гърци: 1894 евреи: 1477 арменци: 293 немци: 2461 други: 216 общо: 78 110 Общо за Северна Добруджа: 1879: 106 943; 1880: 139 671 души 1. След преброяването от 1879 г. и преди онзи от 1880 г. да е имало териториално увеличение на окръг Констанца за сметка на окръг Тулча (така ли е?) защото няма друго обяснение за увеличението на кюстенджанското население с около 30 000 души и на тулчанското само с около 1500. 2. Числото на турци през 1879 г. (16 493) е много по-голям от онова на татари (6540) през същото време но през 1880 г. има 18 624 турци и 29 476 татари (дали последните са се върнали от Османската Империя - най-вече от вече автономната България но не изключително от там - или става въпрос за объркани данни при преброяването от 1879 г. не мога да кажа) 3. Няма графа украинци: само "липовани" и "руснаци", щом "липованите" са всъщност руснаци предполагам че "руснаците" са рутенци, русини, тоест украинци. 4. Населението на гр. Тулча през 1879 г.: около 3000 семейства (около 17 000 души) от които: 1000 български (значи около 6000 българи), 800 руски + украински, 600 румънски, 200 гръцки, 150 турски + татарски, 250 немски + еврейски +арменски. В гр. Тулча имаше 183 румънци ученици, 340 българи, 205 гърци, 136 руснаци (+ украинци?), 70 евреи, 44 арменци, 24 немци и 17 турци (+татари?). Имаше само основни училища. В условия на румънската държавност възможно е да е имало изкуствено увеличение броя на румънските ученици в сравнение с този на българските, което да не отговаря на действителното съотношение между броите им (освен възможността за чистото фалшификуване, фалшиво представяне броя на българските и/или румънските ученици). Дали имаше само около 16 000 българи в останалите градове и в селата на тулчанския окръг през 1879 г.? Твърде малко вероятно звучи. 5. Броят на румънци е много по-голям през 1880 г. отколкото през 1879 г., гърците увеличават с около четвърт, евреите с около 70%, арменците намаляват с почти 50%, русите с около 20% (от 10 058, без тези в Кюстенджанско, до 8250 - от които 513 само в Кюстенджанско), украинците с около 25%, немците останат почит същи. Така че става дума за фалшиви данни на и двете преброявания, което довежда до извода че през 1878-1879 българите са били повече от румънците (данните за 1879 г. показват разликата между румънци и българи по-малка от 2500 души, при условие че много българи напускат Северна Добруджа преди настаняването на румънските власти там през ноември 1878 г., вследствие и преди преброяването от 1879 г. (след договора в Сан Стефано и преди онзи в Берлин, след договора в Берлин до окончателното настаняване на румънските власти и после). източник: N.P. Comnene: La Dobrogea, стр. 82, 135

При сравняването на румънските преброявания от 1879 и 1880 г. за Северна Добруджа и на тези с непълното "преброяване" на руснака Белоцерковец (рум. БелоСерковичь) от 1878 (или 1877 ли?) г. много противоречия личат. Но нека първо да видим резултатие за окръзите Кюстенджа (Констанца) и Тулча, като и общите за Северна Добруджа резултати: 1879: Кюстенджанско румънци: 8977 българи: 6854 турци: 10 444 татари: 3595 гърци: 300 евреи: 51 арменци: 15 немци: 0? (много вероятно е нямало, поне ги е нямало като графа за Кюстеднжански окръг) руснаци + украинци: не знам (в книгата из която изваждам тези данни не пише нищо за тях и ако се събират всичките други народности се получава общия брой, така че много вероятно е да е нямало особена графа за руснаци през 1879 г., въпреки че през 1880 има 513 руснаци в Кюстенджански окръг) други (включително цигани): няма графа общо: 30 236 Тулчанско румънци: 22 200 българи: 21 861 турци: 6049 татари: 2945 руснаци ("липовани"): 10 058 украинци ("руснаци"): 6162 гърци: 2865 евреи: 1000 арменци: 788 немци: 2471 други (включително цигани) 308 общо: 76 707 източник: Indicele comunelor din Dobrogea, publicatiune a Oficiului Central de Statistica (1879?) и Statistica din Romania, miscarea populatiunii pe anul 1879 (1882)

Благодаря. Доколкото знам една от теориите за балканските татари е че те са куманизирани, покуманчени татари (истинските татари все още ги има в Татарстан или другаде в Русия - изглежда че тези от Татарстан се самоопределят за (тюркски) българи, нещо като съвременни "прабългари", а не като татари - но, все пак, истински татари има в Русия, независимо дали в Татарстан или другаде). Доколкото ми е известно татарите в Крим са същи вид като тези в България и Румъния, тоест куманизирани. Как звучи Делиорман на татарски? Интересно нещо: руски денги (=пари) версус тюркменски/туркменски тенге (=стотинка). и друго нещо: дали узите са имали нещо общо с Узбекистан и с гагаузите?