Б. Киров

То си е заложено в природата му, защото конкуренцията му диша във врата. Другият начин е да изобрети по-добра технология и да произвежда по-ефективно, тогава може да отдели повече за работника си.

Уговорката е такава - капиталистът решава каква стока ще произвежда, поема целия риск за инвестицията, и носи всички последствия от провала си. Той трябва непрекъснато да се конкурира с други такива акули и да прави все по-качествени и ефективни стоки, а на пазара за тях направо да води война. работникът си взема заплатата и забравя.

Да допуснем с известни уговорки че да

Еее, Алва, това вече са си театрални ефекти от твоя страна; хайде цялата публика чака

Това са пълни утопии. Представи си 200 души бачкатори (нищо против тези хора, и аз съм работил в завод) се събират на производствено събрание и решават колко примерно вестници, етикети и брошури ще изпечатат в една голяма печатница този месец. Хубаво, решават, натъманяват си печалбата и се договарят как ще я разпределят. Ами после, кой ще им ги поръча, кой ще им ги плати, нали някой трябва да ги реализира на пазара - и пак стигаме до планова икономика за ЦЯЛАТА ДЪРЖАВА; ерго има държава регулатор.

И какво е то, Алва?

Безспорно, само ти казвам, че в Титова Югославия също се преразпределяше от държавата. Сега не знам някъде на практика да е имало модерно комунистическо общество, освен на теория, без държава - Съветите в Русия също са държава.

Беше "независим комунизъм" от Големия брат, но държавата там бе силна и също преразпределяше. Ходил ли си в Титова Югославия? Аз съм бил, рафтовете им бяха празни почти колкото и нашите, малко по-добре.

Е тук вече започва лудницата; това е утопия и регрес към пещерната ера, събира се племето и решават кой да хапнат за вечеря задружно

Анджек. Държавата.

Ама как ще стане това пре-разпределение, кой ще го направи?

Не се шегувай, той главно за това говори; комунизмът е премахването на държавата на капитала.

И за да те улесня ти давам жокер - важно е на кого принадлежи държавата, на капиталистите или на работниците (пролетариата)

Попита ме нещо, казах ти, държавата определя това с данъци и закони за заплащане.

Извинявай, че ти отговарям аз, но според мен, те са вътре.

Държавата решава това с данъците.

Съгласен съм, то се вижда, това е усреднената цена - 250 делено на две е точно толкова. И?

Прощавай, не бях чел това, явно докато съм ти отговарял сме писали заедно и съм го пропуснал. Така - суровини плюс труд 100, обаче аз го продавам за сто и петдесет. Тоест печеля 50 (добър процент, средно е 10). Как става това? Ами ти си от другата страна - купуваш за 150, така става. Ако обаче излезе някой с цена 125 за същата стока, ще купиш от него; 110 - от трети... Освен това качеството и марката. Така става - при всички случай всеки производител работи за това Прим. Твърдиш тук, че сега аз трябва да дам повече на работника, който е произвел стоката ли?

Ами добре. Развий си тезата по-натам.

Зациклихме. Хубав ден.

Важното е колкото се може да стигнем по близо до истината; няма значение кой ще доминира в един спор, значение има единствено истината, която също е относително понятие. А това в послеписа направо е ужасяващо и смехотворно, не знам кое от двете има предимство.

Кои "хора", няма такова понятие. Буржоазията се бори за повече пазари и власт, селяните за смъкване на данъците и свобода да си продават труда по-скъпо. Справедливост като универсално понятие няма - тя е различна за различни класи и прислойки, даже е различна за всеки индивид.

Щом става въпрос за "справедливост" веднага отиваме в сферата на религията (трябва да го знаеш като тойнбианец), а не в сферата на философията. Следователно тук Маркс си присвоява ролята на религиозен пророк на нова религия - комунизма, тази за справедливото разпределение. И свършваме с науката, влизаме в друга сфера.

Става все по-интересно, поздравления, но наистина трябва да се мисли много, за което сега просто не разполагам с време, все пак, насъщният... Ще дискутираме.

Не знам какво влагаш в "конвенционална икономия", но цените се определят единствено и само от пазара - ако ти си склонен да дадеш за тази стока толкова, ще я купиш; ако не - аз като капиталист ще загубя, защото трябва да намалявам цената й, а когато това стане под вложеното от мен - фалирам. Елементарно е.