Отиди на
Форум "Наука"

Б. Киров

Потребители
  • Брой отговори

    5266
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    172

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Б. Киров

  1. Това от една страна; от друга, след като обезличиш аристокрацията /феодали/, цялото население става една равна сива маса от селяни - от селяни през Средновековието трудно се пръкват образовани и даровити деца, това е привилегия на аристократите, те са от "сой"; едно е да вземеш момче живяло при богати и образовани родители, друго е дете на копач и орач. самата система на девширме е предполагала отсяване още на ранен етап, първо децата са били поемани за по няколко години от турски семейства; много по-вероятно е дете на местен болярин или княз да бъде настанено в образовано и високопоставено турско семейство от дете на селянин; и оттам системата продължава да отсява вече при избора за Дворцовото училище, дете отгледано в семейство от сой, според мен, получава по-големи шансове да се класира за елитното училище от дете отгледано в семейство от простолюдието. Но основното, пак според мен, е в подбор по регионалност - пак давам за пример арменци /които по някои данни са били около 2 млн. в пределите на Империята, сравними с българското като брой, и араби, които също са многобройни и са били вземани като девширме, те също липсват като големи бройки както сред висшата администрация, така и в Харема. Причините са същите като и за българите - опасения от сепаратизъм на стратегически важни части на империята. То поначало цялата система на девширме и пенчик /роби на Султана/ е измислена преди всичко срещу турския елит, да не би части от него да се обърнат срещу рода ва Османите. Защо по презумпция тази логика да не се е прилагала и към други мощни етнически групи?
  2. Един рационален военно-политически анализ, според мен - талибаните са терористична групировка, които са и най-съвременна военна машина. Нищо общо с "башибозука", с който се сравняват от някои колеги в тази тема: "Разбирането как талибаните са постигнали светкавичното обкръжение на столицата, както и следващата фаза на конфликта, изисква разбиране на стратегията на групата по отношение на оперативното изкуство. Талибаните през 2021 г. не са същите като талибаните от 90 -те години. Сега талибаните са постигнали умението да интегрират военни и невоенни инструменти за власт в преследване на техните политически цели. Афганистанското правителство не загуби битката, защото повечето американски военни сили се изтеглиха от страната. Вместо това правителствените войски бяха превъзмогнати от една по-адаптивна от тях самите военна организация. Талибаните очертаха конкретни цели и линии на усилията за обезсилване на афганистанските сили за сигурност и провеждане на стратегическо обкръжение на Кабул, предназначено да принуди правителството да капитулира. Концепцията за оперативно изкуство формира стратегически план за военни кампании, превръщайки политическите цели и стратегията в тактически действия на бойното поле. За една военна група каквато са талибаните не е необходимо да изучава Клаузевиц и западната военна история или да посещава съвременен колеж за военния персонал, за да развие такова изкуство. Както демонстрираха талибаните, такава военна групировка трябва само да разчита на всеобхватна теория за победата, за да ръководи своите действия. С течение на времето талибаните се превърнаха във военна групировка, способна да постига целите си по разнообразни начини. Мрачната бунтовническа мрежа, умееща да изпълнява засади в селските райони и да монтира импровизирани взривни устройства (IED), бе заменена от сложна организация, управляваща 80 000 бойци, които са дори по-умели в използването на социалните медии от AK-47. Тяхното оперативно изкуство съчетава информационни операции, включително призиви от племенни старейшини, заедно с текстови съобщения в Twitter, с децентрализирани заповеди, които позволяват на местните командири, които познават терена и политиката в своите райони, да идентифицират възможностите за поемане на инициативата. Когато талибанските сили постигнат военен успех, те затвърждават тези постижения с мобилни резервни орди от командоси на мотоциклети - позволявайки на групата да поддържа темпо на бойното поле. Основната цел на талибаните не се е променила от години: да овладеят контрола над Афганистан и да възстановят Ислямския емират. По време на настоящата военна кампания групата беше прагматична относно тази цел. Този прагматизъм отразява разбирането на талибаните, че групата не може да управлява Афганистан по същия начин, както през 90-те години. Талибаните ще бъдат сурови и ще отменят правата на човека, но ще се стремят да държат страната свързана със света така че доларите за помощ да продължават да текат. Групата вероятно иска да избегне повтарянето на грешките в управлението през 90 -те години, затова призова много държавни служители да останат на техните технически позиции и да гарантират, че основните услуги и икономиката ще продължават да функционират. Бойците на талибаните завзеха ключови икономически терени, които им предоставят достатъчно средства, за да управляват държава с почти четиридесет милиона души. За да постигнат целта им, военната кампания на талибаните разчиташе на четири линии на усилие: 1. Изолиране на афганистанската армия Сривът на афганистанските сили за сигурност е резултат от изолация на оперативно ниво. В доктрината на американската армия изолацията включва откъсване на враг, физически и психологически, от неговата база за подкрепа - като така този враг се лишава от свобода на движение и подкрепа от базата. Талибаните предприеха планиран подход за изолиране на врага си на оперативно ниво за повече от осемнадесет месеца, като се възползваха от основните слабости в разположението на афганистанските сили за сигурност. Първоначално афганистанското правителство се фокусира върху задържането на терена чрез контролно-пропускателни пунктове и малки аванпостове, разпръснати из цялата страна. От политическа гледна точка това позволи на Гани, който се бореше да спечели широка политическа подкрепа, да се обърне към различни политически групи и да каже, че е изолирал терените на талибаните. Но военната реалност беше противоположна: този правителствен подход разпръсна частите на армията в цялата страна и ги направи неспособни взаимно да се подкрепят. Талибаните използваха тази уязвимост, нарушавайки наземните линии на комуникация в опит да изолират допълнително контролните пунктове и да определят условията за поражението на афганистанските сили. Тъй като контролно-пропускателните пунктове станаха зависими от получаването на нови доставки по въздух, мисиите за снабдяване изтощиха и без това претоварените до крайност афганистански ВВС. В резултат на това проблемите с поддръжката на техниката заземиха повече техни самолети, отколкото зенитните оръжия на талибаните. Нетният резултат беше поредица от аванпостове, където афганистанските сили оставаха без храна, вода или боеприпаси, което от своя страна предизвика сред тях недоволство и разочарование. 2. Таргетирани заплахи Тъй като афганистанските сили за сигурност - които вероятно превъзхождаха талибаните с три към едно - бяха изолирани, талибаните увеличиха дейностите по втора линия на усилията: използването на персонализирана пропаганда и информационни операции за подкопаване на морала. Моралът и волята за борба са критични нематериални неща във войната - както отбелязват редица стратези, като се започне от Сун Дзъ и се стигне до Наполеон. Талибаните допълнително изолираха вече физически изолираните афганистански сили за сигурност чрез сложна кампания за психологическа война. Въстаниците наводниха социалните медии с изображения, които предлагаха на обкръжените афганистански сили за сигурност общо взето една алтернатива: Предайте се и живейте - или умрете и се чудете дали талибаните ще убият семейството ви след това. Повече от 70 процента от афганистанското население има достъп до мобилни телефони и талибаните са се адаптирали съответно използвайки съвременна информационна война в руски стил, която разгръща фалшиви акаунти и ботове, за да разпространява съобщенията им и да подкопава афганистанското правителство. Групата комбинира новото със старото, като използва призиви от племенни старейшини заедно с текстови съобщения, за да принуди афганистанските сили за сигурност да се предадат. Тъй като аванпостовете се разпаднаха, талибаните запазиха инерцията си на бойното поле, използвайки заловена военна техника не само за попълване на своите сили, но и за използване на изображенията на капитулацията като допълнителна пропаганда. Поставете се на мястото на афганистански войник: Намирате се в боен пост, изчерпвате храна и боеприпаси, борите се за непопулярно правителство и сте принудени да плащате подкупи поради ендемична корупция. Докато гледате мобилния си телефон, виждате само изображения на войници, които се предават. Дори и да решите да се биете, вашият морал и воля за борба са подкопани. 3. Практикуване на нова форма на терор: убий и принуди Талибаните използваха терор, за да подкопаят допълнително доверието в правителството и да влошат способността на Кабул да се бори. Докато бунтовниците някога разчитаха на атаки, за да тероризират населението и да нанасят удари по правителството, в началото на тази последна кампания те изместиха тактиката си към война в сенките, която се оказа по-ефективна при подкопаване легитимността на афганистанското правителство. През последните две години талибаните са използвали прикрита кампания за убийство, насочена към лидери на гражданското общество и ключов военен персонал, като пилоти. Междинната военна цел беше двойна. Първо, това засили стратегическите съобщения на талибаните, че режимът на Гани не може да даде сигурност в Афганистан. Всички знаеха, че талибаните стоят зад по-голямата част от убийствата, но фактът, че те не са били наказани за тях, направи убийствата да изглеждат по-страшни. Второ, най-добрият начин за унищожаване на военновъздушните сили е на земята. Тъй като не пртижаваха усъвършенствани оръжия за противовъздушна отбрана, талибаните предпочетоха да подкопаят афганистанските военновъздушни сили, като убиват пилоти в домовете им - груб, но ефективен метод с висока стойност за техните цели да парализират правителствената авиация. Тези атаки също целяха да принудят и други афганистански пилоти да напуснат постовете си. 4. Преговори за печелене на време и ограничаване на военната мощ Талибаните интегрираха дипломацията с военната си кампания. Войната е продължение на политиката. Всяка дейност на бойното поле, при която оперативната логика не е свързана с ясно определени политически цели, ще се окаже саморазрушителна. Талибаните се възползваха от мирното споразумение, договорено до голяма степен двустранно между неговите представители и САЩ при бившия президент Доналд Тръмп. Като изключва афганистанското правителство, споразумението подкопава политически администрацията на Гани и затруднява поддържането на единство в усилията между партньорите в кампанията за борба с бунтовниците. Талибаните използваха прикритието на мирното споразумение, за да заемат позиции в цялата страна, заобикаляйки ключови райони и провинциални центрове, като същевременно използваха процеса на преговори за ограничаване на американската военна мощ. Всеки рунд на дипломатически преговори ограничаваше способността на Америка да атакува талибанските цели. Ако имаше критична повратна точка в конфликта, това беше мирното споразумение, подписано по време на Тръмп: Без него талибаните биха се сражавали ожесточено, за да изолират афганистанската армия и да осигурят условията за тяхното бързо настъпление към Кабул. По същия начин сделката сигнализира на регионалните участници, че те трябва да хеджират залозите си и да започнат да предвиждат край на режима в Гани в Афганистан." Benjamin Jensen is a nonresident senior fellow with the Scowcroft Center for Strategy and Security at the Atlantic Council. He holds a dual appointment as a professor at the Marine Corps University School of Advanced Warfare, where he runs its Future War research program, and as a scholar in residence at American University’s School of International Service. Outside of academia, he is a reserve officer in the US Army who recently returned from supporting the Resolute Support mission in Afghanistan. https://www.atlanticcouncil.org/blogs/new-atlanticist/how-the-taliban-did-it-inside-the-operational-art-of-its-military-victory/

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...