Б. Киров

Доказателства? Факти и документи.

Здравейте, да се включа и аз - откъде последно тръгва Левски, от къщата на Сиркови във Вароша, или от тази на Величка? И защо изключвате Мария Сиркова от кръга на обсъжданите. Тя не се ли жени после за Цветков (десет години по-възрастна е от него), а мъжът й не се ли споминва скоропостижно през същата 1873, когато е обесен Левски, мисля 2-3 месеца след това.

От чисто любопитство - не допускаш ли възможност в цялата работа да има роля някаква любовна връзка или триъгълна такава - търсете Жената?

Не беше, аз не съм дзен будист, твърде несъвършен съм, за да си мисля, че мога да задавам коани (или куани, както предпочиташ) на който и да е.

Грешен отговор.

Дорис, това не е игра, поне за мен не е.

Казвам Б към Стаски, защото той ми зададе един неочакван и извън темата въпрос и се възползвам от правото си да се реванширам. И така, Стаски, един куан (куан е метод в дзен будизма, целящ на Ученика да се зададе логически нерешим въпрос от сорта на "какъв е звука от плясването с една длан", за да може този ученик да постигне Просветление) с три възможни отговора: Въпросът ми, Стаски, е: Какво е Дзепала? Отговори: А. Японски воин от 14 век, станал легендарен с това, че сече лястовички в полет? Б. Име, познато за кашиците в НРБ? В. Сицилиански мафиот, въвел за пръв път иновационната практика да извършва Вендета не само срещу опонентите си в своя клан, но и върху техните родственици? И така, Стаски, един от тези отговори е верният, кой е той?

Казвал го е по всеки повод и винаги. Днес го разбираме по друг начин. Не съм фанатик и фундаменталист на тема Левски. За себе си съм напълно наясно с цялостната картина, но няма да спекулирам с това. Бъдете спокойни, приемате твърде сериозно нещата. Общо взето клатим въздуха и се разпитваме за картите, но едва ли ще ги разиграваме. Спираме дотук. Само за да сложа точка, ще ти кажа, че за мен няма никакво значение "кой предаде Левски", а ЗАЩО бе провален Левски. Знам, но си остава за моя употреба.

Carthago delenda est - ех, добрият стар Катон; трудно им е било на римляните, но все пак, в края на краищата са го постигнали. И какво от това? В крайна сметка и тяхната Империя се превърна в пустиня, в нея очевидно е имало неизлечим дефект. А китайците все още са си тук, и просперират. Учете китайски, Стаски, не ми цитирайте максими от един вече мъртъв език. А връзката ми с нета днес е отвратително лоша, и ще взема да си сменя кабеларката. Но сте интересен събеседник.

Между другото, Сун Дзъ е написал "Войната е Изкуството на заблудата". Той е един от любимите ми автори, изучават го във всички сериозни военни академии и има защо. И вместо да си губим взаимно времето в дребнави спорове, искате ли да отворим една такава тема - Сун Дзъ и Изкуството на Войната?

И аз така си помислих, ама чаках Вие да си го напишете. Добър сте!

Извинявам се, прекъсна ми връзката за момент. Напълно съм съгласен - факти и извори. Но сега в тези бързи словесни престрелки, не съм Худини, да ви ги цитирам веднага и точно и да ги вадя от всеки ръкав начаса. Ще го направя, когато напиша нещо по-сериозно и аргументирано, а не така от прима виста. Между другото, Стаски, пишете извънредно смислено и компетентно понякога, а нарочно ли разменяте словореда и допускате груби грешки, за стилистичен контраст ли - интересен похват или за заблуда на опонента? Бъдете здрав, това е в кръга на шегата.

Момчета, виждам че сте добре напасван отбор и ви оставям да си тренирате, апропо, повикайте и централния нападател срещу Левски - Гербов.

Фружине, вземането на чанта с писма е дребна техническа задача, обаче всичко зависи от това какво има в чантата. Нерде Левски-нерде масони пък говори че явно ти трябва още да почетеш по тази тема. Левски тръгва на първата си обиколка като пълномощник на ТБЦК, който си е основана от масони организация и структуриран по всички правила на масонската организация. А "вервай ми", тези хора са царете на конспирацията, даже и "дедото", който пародирам с "вервай ми" има доста дебели връзки с тях.

Сега, може би бъркаш бестселър със сериозно четиво - това са две различни неща. Пояснявам "бест селър" буквално проведено означава "добре продавано". Но един бестселър може да бъде сериозно четиво, както и едно сериозно четиво може да бъде бестселър. А да зачеркваш труда на някой просто с "глупости" според мен е неправилно. Янков може да е всякакъв, но се е потрудил сериозно и умее да си излага добре тезите, а че книгата му е добре купувана, няма съмнение, защото претърпя няколко допечатки, което значи че първите и тиражи са изкупени. Затова без никакво съмнение е бестселър.

Ами нещо за "очната ставка" веднага след залавянето, когато пита Левски "как стана тази работа", на което получава късото "стана тя каквато стана, свърши се вече"?

Фружине, Левски не е аматьор в конспирацията, той я практикува и преподава сам поне три години преди да го заловят, а откъде я е учил преди това е друг въпрос, но масонската организация в света е известна и досега с перфектната си конспиративност, няма по-добри от тях в този занаят. Държавните шпионски организации могат да им дишат праха в техниката на конспиративност, защото повечето от шефовете на тези централи са масони от висока степен. По отношение на "дребната техническа задача", за която да прати куриер в Ловеч - е това пък вече е наивно и нелогично, защото там не става въпрос за едно или две писма, а за целия наличен архив на Вътрешната организация, достъп до който е имал единствено Левски. Нали точно затова са караниците му с Анастас Хинов, че му отварял писмата и ги четял.

Цитирам ти "Шифрована телеграма на Мазхар паша до Търновския Окръжен Управител (според текста, преведен от Васил Шанов, 1937 г.) ... "Но понеже споменатите Марин (поп Луканов) и Димитър, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са вземали участие в това отвратително дело, то, заповядайте на доносчика, поменатият поп Кръстьо, да съобщи на ваше превъзходителство как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и още кои други лица от Ловеч са присъствували. Освен това, моля ваше превъзходителство да благоволите и ни изпратите в най-скоро време неговите (на поп Кръстя) сегашни показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които съставляват една негова похвална заслуга за народа и отечеството." Какво по-ясно ти трябва от това?

1. Прочети книгата "Предателите на Левски" от Росен Янков и ще разбереш "кой на кого откъснал кост и ухото"; раната от изстрела срещу Левски въобще не е била повърхностна, била е засегната и увредена черепната му кост от куршума, но няма да ти цитирам и преразказвам, сам можеш да четеш, купи си книжката, тя е бестселър, просвети се. 2. И наистина е трудно, но ти като че ли си недоволен от това. Мислиш ли, че ако е лесно, хора като Адалберт Антонов-Малчика и Вапцаров, например, които са били изтезавани меко казано зверски в Дирекция на полицията, изтезавани така, както фантазията ти не може да си представи, при което самоубийството изглежда като сладко избавление, не биха направили опит да се избавят от това по този "лесен" според теб начин. Аз не мисля. Или пък онези жертви на Сталин по време на "чистките", подписвали протоколи със самопризнания, че са английски, японски и не знам още какви си шпиони, докарани до състояние на човешка пихтия от изтезания, дали не им е било по-лесно просто да си блъснат главата в стената и всичко да свърши бързо. Помисли.

Виж, за Христо Цонев-Латинеца би могло да се допусне, че може да е от "заподозрените" в предателство на Левски - той е онзи, който, докато Левски е замаян от изстрела, откъснал част от черепната му кост и ухото, е в несвяст, изважда ампулата с цианкалий, която Апостола винаги е носил пришита в дрехите си за такъв случай. Едно самоубийство на Левски в оня момент би му спестило безброй мъки по-натам и позорното увисване на бесилото край София под присмеха на тълпа от лумпени, замерящи го с камъни и подигравки... Със сигурност Левски е правил опит да си разбие главата в зидовете на зандана, последния месец, докато е очаквал изпълнението на присъдата си; и със сигурност този месец е бил толкова ужасен за него, колкото приковаването върху кръста за Христос. В буквалния, физически смисъл.

Моите уважения, но във всичките си постове цитирате като най-вероятен предател Марин поп Луканов и абсолютно игнорирате възможността това да е поп Кръстьо. Добре, но как ще обясните факта, че Марин поп Луканов е осъден и пратен на заточение, а поп Кръстьо, макар, че е изпят от Общи и разпознат от турската власт, излиза сух от този процес? Да не би това да са "тънки шпионски игри" на турската власт - не вярвам, не са били чак толкова рафинирани; просто са следвали хода на установеното в следствието. Освен това, има един необорим факт - единственият, доведен да разпознае Левски веднага след ареста е поп Кръстьо.

Бери, бери! Ты честно заработаль! - чу се ведър мъжки глас изотзад.

„Човекът е мярка за всички неща” – девизът на западноевропейския Ренесанс. Човекът, личността, Индивидът е по-високо в ценностната система от нацията, етноса, родата, шуро-баджанаците и т.н. В Америка има един паметник в човешки ръст на Силвестър Сталоун в ролята му на Рамбо, от бронз е и е много „натуралистичен”; та Рамбо (Сталоун) чете писмо от майка си, върху което, ако се приближиш достатъчно, можеш да видиш: „Сине, аз искам да имам жив Син, а не мъртъв Герой.” Нали знаете истинската история на Сталоун – той е дезертирал след повиквателна за Виетнам (колко непатриотично), изчакал е края на войната, след което се е върнал в Щатите. Жив. Обаче никой американец не го осъжда заради това, напротив много му се радват на този паметник. А иначе повечето американци се хващат за сърцето, щом засвири националния им химн – но го правят не от кух патриотизъм, а защото това е ТЯХНАТА държава, която прави много за тях. „Законно ли е да изгориш националното знаме – пита внучето дядо си в един американски филм – законно е, но не е морално", отвръща дядото. Възпитание в патриотизъм. Не ви лаская за работата Ви, аз лично се дразня безумно от казионния патриотизъм и помпането на политически дивиденти от него, и до голяма степен сте казали това, което аз съм искал да кажа. А че имаме огромни различия в конкретните си виждания за личности и събития в нашата история, не бих искал въобще да влизам в дискусия, защото за мен е по-ценно което ни обединява, отколкото онова, което ни противопоставя.

Тъй като знам колко е важно за всеки един автор някой да го отрази, ще се опитам да бъда полезен в това отношение в качеството си на литератор, какъвто всъщност съм. Критиката е кислород за всеки пишещ брат, без който би се задушил в собствените си рефлексии. Най напред искрени поздравления за така поднесения ни текст, той наистина е стойностен и в него има „нова дума” и майсторски предадени нови идеи. Че е провокативен и на места скандално провокативен – няма съмнение, но съм сигурен, че авторът съзнателно е търсил такъв ефект. Има цял ред конкретни примери, които са размахани като червен плащ пред рогата на предполагаеми интелектуални примитиви с едничката цел да се хвърлят те напред в яростна атака. Това са стилистични похвати, няма да ги коментирам, те са оставени нарочно като закачки и придават колорит и сол на четивото. Нека сега се занимаем с нещо по-сериозно, с основната идея в този труд. Според автора същестуват два вида история – пропагандна и наука. Пропагандната е вторична суровина на политиката” (Леонид Шебаршин, ама че авторитет, тръпки да те побият); и другият - науката е „нещата каквито са” с техните причинно-следствени връзки, честното слагане на всички „фактове” пред читателя. И авторът доразвива мисълта си по-натам „Затова преминаването от пропагандния към научния вариант на нашата история в една от най-важните задачите на българския цивилизационен растеж. Евроинтеграцията неизбежно ще наложи изработване на обективна, честна и обща за всички история – не само за България, но и за целия ни регион.” Обаче тук вече съзирам логически капан, който самият автор сам си е поставил – хем е „научен вариант”, хем се налага неговото „изработване”, за да обслужва „евроинтеграцията”, т.е. „българския цивилизационен растеж”. Значи не е чиста обективна наука, а някакъв нов вид ИНСТРУМЕНТ за евроинтеграция. Евроинтеграцията има една единствена цел да превърне многонационална Европа в Европейски съединени щати, достатъчно интегрирани, за да могат да се конвергират на даден етап от развитието си със Американските съединени щати и в крайна сметка Съединени световни щати. Това ще бъде окончателния и пълен триумф на западните ценности, такива, каквито ги познаваме днес. Още Арнолд Тойнби предвижда такова бъдеще на модерната Западна цивилизация, говорейки за Европа като континетално предмостие на Запада към Евроазийския континет. Нищо лошо или ново под слънцето – всяка от досега съществувалите и съществуващите цивилизации винаги има една свръхзадача и тя е разширяване и постигане на пълна доминация над останалите й конкуренти. Но авторът по същество не променя подходът, а само мащабът – от пропагандна история, обслужваща национални цели, той предлага „изработване” на друга такава, обслужваща „наднационални”, цивилизационни такива. При този подход е изключен третият вариант – историята е наука, каквато е физиката и химията, тя е точна наука и с нея въобще не бива да се спекулира с каквито и да е цели и мотиви. Един скалпел в ръката на хирург може да спаси живот, но в ръката на престъпник е идеално оръжие за отнемане на такъв. При всички случаи, обаче, този скалпел си остава добре изработено парче закалена стомана – и това именно е обективната история. Затова археологията е „работния кон” на историята, без който тя няма начин да бъде обективна. Всяка сътворена от въображението на кабинетен учен история би се сринала като картонена кула след опровержение на археолог. Едуар Гибън издава своята 12-томна „Залез и крах на Римската империя” през 1790 г., след като е работил върху нея през целия си съзнателен живот над 40 години. Този английски джентълмен и досега е смятан и е един от най-добрите познавачи на римската история, защото е бил абсолютно добросъвестен и обективен в боравенето с факти. Независимо от личните му пристрастия и идеи, отразени в това епохално съчинение, то продължава да е ценно и днес – 226 години след излизане на първото му издание. А е започнал работата си по него горе-долу, когато Паисий Хилендарски пише своята „История славянобългарска”. В заключение искам да кажа, че искрено адмирирам този труд на автора, смятам, че в него най-ценния принос е призива да се откажем от чалгата и политизирането в историята и нейното използване в ролята на политически парцал. Много от конкретните примери от българската история, преведени в този труд, напълно не кореспондират със собствените ми представи за събитията и личностите, но това е друга тема, и въобще няма да се занимавам с нея. Само бих го предупредил приятелски (автора), че прекалено е оголил иначе силната си позиция за злонамерени удари от користни наемници на платената история, и те няма да пропуснат да му нанасят тежки удари точно там.

Хора, като ви чета, ми идва на ум да ви задам един такъв въпрос: еднакъв манталитет ли имаха хората от Източна и онези от Западна Германия, когато падна Стената? Чел съм изказвания на западногерманци, които твърдяха, че особено родените в ГДР техни сънародници били мързеливи, безотговорни, без инициатива, едва ли не представители на някаква по-различна от тяхната националност. Ами хората от Южна и Северна Корея - погледнете кадрите на онези изцъклени от страх и ужас лица на севернокорейци, скандиращи неистово в прослава на Вожда... В Щатите вестниците пишеха за "хомо саветикус", нещо съвсем различно от руснаците. Чувал съм от дядо си, че преди 1944 г. хората сключвали договор на честна дума, примерно за строеж на къща, и той си действал безотказно. Вие сега можете ли да сключите такъв със строител?