Б. Киров

Има една улична дума, описваща поведението на тези личности и тя е "шарлатани"; това не е пресилено, доказват го документите. През 1875 г. когато се подготвя Старозагорското въстание от новия комитет в Букурещ, Каравелов се отказва не само да работи, но и да даде печата на комитета на стария, а Хитов взема 300 австрийски жълтици с обещанието да организира чета в Сърбия и да влезе с нея в Българско и после изчезва с парите без да направи нищо, за което се е подписал като ангажимент в решението за въстание. Ето протокола от решението на събранието за въстание: Тук е описано какво се задължава да направи Хитов, за което получава 300 жълтици, еквивалент на 120 000 евро днес. Накратко, ако не успее да организира такава чета, задължава се да телеграфира до редакцията на "Знаме" /Ботев/ и да се върне обратно във Влашко /с взетите от него пари естествено/ Този текст съобщава, че комитетът ще има нов печат, тъй като Каравелов се отказал да работи, но отказал да даде и стария печат. А това е заключителната част с подписа и на лицето Хитов, което е получило точно 305 жълтици да организира чета, защото е посочена общата събрана сума от 605 жълтици и другите разходи, освен тези за Хитов, а те са 100жълтици за Филип Тотю в Одеса, 150 жълтици за апостолите в Българско и 50 жълтици за канцеларията на комитета, като приспаднем от 605 дадените за другите, у Хитов са останали точно 305 жълтици: Това как се нарича, да се подпишеш под един задължителен документ, да вземеш по него сума и да изчезнеш с нея без никакви задължения след като си се подписал. Каравелов с отказа му да работи и задържането на комитетския печат въобще не го коментирам.

През лятото на 1869-та Райчо Попов и Теофан Райнов отиват на посещение при Бакунин и Мацини. От Бакунин получават нов усъвършенстван шифър за Млада България, а от Мацини ценни съвети как да организират революция в България. Основно Мацини ги съветва да направят точно това, което извършва Левски - да съставят вътрешни тайни комитети на османска територия по образеца на карбонарите в Италия и да събират пари за оръжие като си сътрудничат със сродните движения Млада Сърбия /Омладина/, Млада Полша и т.н. Чак след завръщането на двамата, нещата се активизират сред емиграцията, тогава започва да излиза и в. Свобода, който се манифестира като революционен, но всъщност не е, стана дума, защото още в началото започва да пропагандира славянофилската идея. Тогава в самия край на 1869 и началото на 1870 се събират представители на комитетите на Млада България в Букурещ и основават БРЦК, а Левски сам изявява желание да отиде в Българско да захване да основава частни революционни комитети. Георги Живков се компрометира първо с препоръката за Сапунов, заклеймен като турски шпионин, и второ с допускането на полския шпионин присъствал на сбирката в Букурещ. По-рано от началото на 1870-та и да е имал някаква мисия да съставя комитети в Българско, които са изброени във Вашия цитат, той физически е нямал възможност да направи това, тъй като от 1868-ма у бил учител в Русе, самата му професия не е е позволявала да обикаля всички тези градове и да съставя комитети. Иван Касабов го споменава в спомените му като един от основателите на търновския комитет на ТБЦК, заедно с Момчев и Стефан Карагьозов, но това се отнася за 1867-ма, после Живков отива да работи като учител във Варна и през 1868-ма се установява в Русе. В Русе, ако е съставил комитет, това е бил комитет на Млада България преди учредителната сбирка на БРЦК в Букурещ от началото на 1870. Левски в писмото му до Плоещките българи споменава, че още през 1870 е писал на Георги Живков /Джура/ да му изпрати печата на ВРО, но не го е получил от него. Какво е правил с този печат Живков или Каравелов мога само да предполагам, но Левски го получава едва в началото на юни 1871 от Димитър Общи, и то не такъв, какъвто го е поръчал. Според мен не грешите, като предполагате, че през двете години на учителстването му в Русе, Живков основно си е стоял в Русе и си е гледал задълженията на учител, едва ли е имал възможност да обикаля през това време градове и села, за да основава комитети, а и преди събранието за основаване на БРЦК не е имало избистрена концепция какво да правят такива комитети. Такава се появява чак след срещата на Райчо и Теофан с Мацини, след която е и учреден БРЦК в Букурещ. Каравелов публикува един, да го наречем, програмен документ във вид на брошура, в която пропагандира целите на БРЦК, това не е програма, а повече публицистика: https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=673:lk&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Цочо Билярски я определя като предвестник на Наредата на Левски и Устава на БРЦК от 1872-ра, но аз не мисля така, все пак е добре, че го има като публично достояние. Всъщност Сапунов идва с мисия от Бидискини не толкова да шпионира, а да отклони Млада България от сътрудничество с Царска Русия и да я превърне в независима национална организация. Сапунов предлага вместо комитети да се организират тайни клубове на съзаклятници, подготвящи установяване на самостоятелна държава, независима от монархичните режими в Сърбия и Русия. Покрай целия този скандал с него и полския делегат на сбирката на дейците формирали БРЦК, го отнася Георги Живков, който отначало емигрира във Влашко, а впоследствие във Виена, където с финансовата помощ на дружество Напредък, за което по-горе стана дума, започва издаването на първото българско детско списание.

Драмата с клеветата срещу Георги Живков във вестника на Каравелов се разиграва през 1870-та след скандала с шпионина Светослав Сапунов /Миларов/, изпратен от Христо Арнаудов да донася на османската власт за революционното движение сред българската емиграция във Влашко. Мисията на Сапунов е била да разубеди българските революционери да търсят съдействието на Русия и Сърбия. Каравелов е побеснял от предложението на Сапунов да пише срещу Русия и Сърбия във вестника си срещу пари в замяна. Георги Живков е бил подведен от Петко Славейков, че Сапунов е свестно момче и патриот и му е издал препоръка до хората от Млада България, посрещнали го в Гюргево. Там обаче Иван Кършовски, който подложил Сапунов на проверка и прочел препоръките му от Арнаудов и Бидискини /емисар на задграничното полско правителство и едновременно с това османски шпионин/, го разобличил като турски шпионин. Това е провокирало Каравелов да започне клеветническа кампания срещу Живков. Освен това, на събранието на БРЦК /учредително/ от декември- 1869 - януари 1870 е бил допуснат с препоръка на Георги Живков и един полски емигрант, който впоследствие е депозирал шпионски доклад до османската власт за българските революциенери /т.н.Русенски доклад, проф.Митев пише за него/, разкриващ техните замисли и структурата на новосформирания БРЦК. Всичко това е насочило гнева на Каравелов към Живков, женен за полякиня и притежаващ контакти с полската емиграция, базирана в Цариград. Можем да си представим и гнева на руските господари на Каравелов от Азиатския департамент, за които полската националистическа емиграция е представлявала екзистенциална заплаха. Времето напълно съвпада и с даването на султански ферман за независима българска Екзархия и депозирания на Парижката конференция по Критския въпрос от 1869 Мемоар за българо-турска дуална монархия. Левски тръгва на третата си обиколка след това през 1870-та и първият ЧРК основан от него е Плевенския, където към Анастас Попхинов го насочва Данаил Попов, също член на ТБЦК и Млада България преди това. Относно комитетската дейност на Георги Живков, мисля че той е основал първия комитет на ТБЦК /или на неговия наследник Млада България/ в Русе, защото начина по който Обретенов е записал имената на членовете на комитета на ВРО, основан от него по препоръка на Кънчев /не на Каравелов, а именно на Кънчев, в статия на Антонова е засегнато това/, шифърът да се изписват имената на членовете с цифри е шифър на ТБЦК, по онова време комитетите на ВРО основани от Левски не са използвали този шифър; ерго, Обретенов е бил посветен в делата на ТБЦК още преди това, вероятно и Кънчев. В Русе е съществувал такъв комитет, и Никола Живков, брат на Джура, издава фалшивия пропуск на Кънчев в деня на самоубийството му, Кънчев е знаел от кого да иска помощ и това са били хората от стария комитет на ТБЦК, а не тези от новооснования комитет на Обретенов, Иларион Драгостинов е бил на свобода, но Кънчев се е обърнал към Никола Живков, а не към него.

Само да допълня, Иванчо Колев, според някои източници /много е замъглено времето на неговото заминаване за Влашко/ е напуснал Ловеч по-късно от Драсов, след Арабаконак, ще рече края на септември, което го прави силен кандидат за полицейски информатор. Пуснали са го с тескере и пари са му дали /по Марийка Сиркова/ след двете убийства - на Паисий и на слугата на Денчо. Той е единият от тримата, които не присъстват в списъка на Хамди, а е заминал броени дни, след като този списък е бил изпратен в Цариград. Хм... Да, точно за такъв подход става дума, не да си "нарисуваме картинка" и после да я "нарежем на парчета от пъзел" и да ги сглобяваме с произволно използване на извори или части от извори "пасващи" на "картинката" като при това игнорираме "непасващите", а преди да имаме картина, да я реконструираме от известните източници такава, каквато е била, а не каквато искаме да е била.

Да, няма вероятност полицията в Русе да не е проучила връзките между Обретенов и Кънчев, още на другия ден след самоубийството на Ангел в кауша при Обретенов са пуснали Златев, който му е задавал само един въпрос, познава ли Кънчев, това го е написал самият Обретенов. Освен всичко друго, направили са обиск в читалището и са открили и писмата между двамата, в които Ангел докладва на Обретенов, че е пристигнал в Ловеч и чака среща с Левски. Разплитането на чорапа, по Хитов, е започнало веднага след смъртта на Ангел и нишката директно е извела полицията в Русе до Ловеч, където е била подхваната от тамошната власт, силно улеснена от тази информация. Самото тескере на Ангел, намерено у него, е преди всичко циркулиране между Ловеч и Русе. Достатъчно е било Обретенов още тогава да е казал името на Иван Драсов в Ловеч, което име му е било известно от преминаващите през него писма, за да фиксират вниманието си върху Драсов. Успоредно с това са имали и договора между Ангел и Пъшков, който също е станал обект на интерес. Вероятно тогава са започнали да ги наблюдават в Ловеч, а само 4 месеца по-късно става убийството на Паисий, в което и двамата са пряко замесени - Драсов с писмото, Пъшков с организирането на самото убийство като логистика, даже сам пише, че след убийството телеграфирал в Ловеч да съобщи, ако е бил под наблюдение само тази телеграма вече го е вкарала на първо място в листата на заподозрените.

Това е голям въпрос пред мен. Райчо вероятно е знаел, защото мисията на Ангел Кънчев започва още от Табор, където са му я възложили, за да мине през Виена за пълномощното за търговец на кожи, под чието прикритие да събира подписите. Братът на Райчо, Ванката Попхристов, е загинал в четата на Хаджи Димитър, където е постъпил, напускайки попрището на офицер в руската армия, той е бил професионален военен и е обучавал останалите четници на тактика и стратегия. Райчо е бил свързан чрез брат си с Русия и това ми дава основание да мисля, че той е бил един от посветените в мисията на Кънчев да събира подписи. Но за Хитов имам съмнение, главно заради казаното от него пред съгражданина на Обретенов и Кънчев в Белград, непосредствено преди да изпрати Кънчев към Ловеч. Там Хитов заявява и пред другите стари войводи, че, ако сега не въстанем, ще попаднем по-късно под друг господар, визира Русия. Подобна мисъл има и в писмото му до Левски от края на юли, което, според Антонова, е донесено на Левски от Кънчев при идването му в Ловеч. Хитов е водел преговори с Блазнавац и Ристич за сръбска военна помощ, а по онова време Сърбия не е верният съюзник на Русия от времето на княз Михаил, регентството води задкулисни преговори с Австро-Унгария в ущърб на руските интереси и превъоражава сръбската армия със западно оръжие, изхвърляйки от употреба остарелите системи руско оръжие. Хитов трябва да е бил с раздвоено съзнание да служи на сръбските интереси и да изпраща Кънчев с руска мисия, а нямам впечатление, че Хитов е имал способност на такова раздвоение, той е бил монолитна натура с последователни действия, макар и спорни от морална гледна точка.

Оттам е започнало всичко, предателствата в Ловеч са следствие.

Много благодаря за това ! Чел съм Параскев Стоянов, но това някак си съм пропуснал, а е много съществено. Ангел, както писахме преди, е бил снабден с пълномощно на представител на Виенска кантора за търговия с кожи, тоест той е бил купувач, сключвал е договори за покупка, а в случая Пъшков е бил продавач, двамата са имали контракт, договор. Кантората изглежда е била на братя Киселови във Виена, където е имало българско дружество "Напредък", основано през 1869-та: https://bg.wikipedia.org/wiki/Виенско_българско_общество_„Напредък“ Райчо Попов за тях пише на Хитов, че неговият ортак имал кантора във Виена и говори за търговия с кожи. Тези хора са внасяли оръжие също като Данаил Попов. За да има пълномощно като техен представител, Кънчев на път за Белград трябва да се е отбил във Виена, където са му го дали, което говори, че Райчо и Хитов са действали координирано при внедраването на Кънчев в Ловеч. Много ценна информация! И аз съм на мнение, че Пъшков е бил силно подозрителен за властта още преди убийството на Паисий, а и самото му присъствие вечерта на гуляй организиран от него и другите двама търговци в чест на Паисий е супер подозрително, само така са успели да изкарат Паисий от резиденцията му, Общи е нямал никаква друга възможност да го убие. Фактически Пъшков е бил координатор на целия процес по убийството, а това едва ли е останало незабелязано от полицията, особено след това, което публикувахте за връзката му с Ангел. Паисий не е бил просто един български дякон, а наместник на владиката и убийството му е можело да предизвика много проблеми за властта, разследвали са това убийство много сериозно, а дни преди убийството Пъшков прави обиколка по комитетите и лицата, пряко участвали в логистиката на убийството, очертал е с червена линия всички замесени помагачи на Общи, успоредно с неговия воаяж из Софийско, другият анонимен от списъка на Хамди, Иван Драсов, връчва на 19-ти юли, един ден преди убийството, писмото на Левски до Общи за убийството, не сме виждали това писмо, явно е унищожено от замесените лица, но имаме писмото на Общи за него, в което той е поискал да бъде подписано от 40 лица /винаги съм се чудел защо толкова/, а толкова са били всички членове на комитета в Ловеч, Общи си е вързал гащите, ако бъде заловен да има оправдание и възможност да ги посочи всичките. Представете си такова писмо с 40 подписа в ръцете на османската полиция какво би означавало за комитета в Ловеч... Но на 16 септември валията е имал списък с 14 души от този комитет и то най-важните, както и твърдото знание, че убийството на Паисий е дело на комитета, преди Арабаконак и разкритията на Общи и другите заловени. Едно "птиченце" му ги е изпяло.

Изворите за доказване или опровергаване на този конструкция са изгорели с изгарянето на архивите на съда в Ловеч малко след Освобождението, защото там са се съхранявали и архивите от османско време, така че, наистина е трудно, но не и невъзможно. Най-важният изворов материал е донесението на Хамди от 16-ти септември 1872-ра и в него при анализ се откриват много ключови детайли, доказващи конструкцията. Аз вече няколко пъти ги посочих: 1. Почти пълен списък на основните членове на комитета в Ловеч, направен от член на този комитет, но с изпуснати имената на трима от най-важните му членове - Пъшков, Драсов и Иван Колев. 2. Липсата на Димитър Общи в този списък на "главатари" и сбърканите имена на главатарите от Софийско, където е било организирано убийството на дякон Паисий, което е ясна индикация, че информаторът за списъка напълно умишлено ги е прикрил, за да не бъде установено неговото участие в убийството на Паисий. 3. Обискът на другия ден на къщата на поп Лукан и тази на Величка Хашнова, което потвърждава тезата, че информаторът е знаел ролята на тези две къщи като скривалище на Левски. 4. Обискът един ден след това на къщата на Сирков, което потвърждава тезата, че първият информатор не е знаел за нея и се е появил втори, арестуван във връзка с обира, който е насочил полицията към тази най-тайна къща на Левски, където той се е намирал ден преди обиска. 5. В донесението на Хамди е определена ролята на Левски като главен организатор на всички комитети дадена му на събранието в Букурещ, което е пряко доказателство, че информаторът е бил запознат с решението на събранието, а за да бъде запознат, трябва да е бил там. 6. Убийството на Паисий еднозначно е определено като дело на комитета, което означава, че всички писани неща от Пъшков, че дякона не е казал нищо и че Пъшков и Карагьозов заблудили полицията, че убийството било дело на някакви турчета във връзка с любовни разпри, не отговарят на мнението на османските власти, полицията е била напълно уверена кои са извършителите на убийството. Ако чакаме да се появят извори, в които черно на бяло да пише кои точно са били предателите в Ловеч, никога няма да ги дочакаме, защото те са унищожени отдавна от същите лица. Но донесението на Хамди от 16-ти септември ни дава изворови детайли, от които може да бъде реконструирана цялата конструкция. Стига да има желание за това, в противен случай ще си редим пъзели по красиви картинки за герои и случайности, варианти много за такива картинки.

Тя напада Величка постфактум, след включването на Величка с подхвърляните писма и привикването й в София при Пъшков и Марин. Лукановци са били най-шумните разпространители на клеветата срещу поп Кръстьо и затова, според мен, Сиркова се е озлостила срещу тях и в частност към Величка. Но, както отбелязахте, дефакто Величка е спасила живота на Левски след второто предателство като е предупредила за обиска, ако Величка не беше направила това, с Левски е щяло да бъде приключено още в къщата на Сиркови. Само поп Кръстьо е бил против убийството на дякон Паисий. Не и Пъшков, не и Драсов. Както вече стана ясно, бързали са с убийството на Паисий, защото са усещали, че властта им диша във вратовете /Обретенов вече е бил казал името на Драсов/, но убийството не само, че не им е помогнало, а е утежнило още повече положението им, вече са били и убийци. Драсов духва в чужбина между убийството на Паисий /20 юли/ и убийството на слугата, той заминава на 8 август, по същото време и Иванчо Колев, но остава в Ловеч Пъшков. А за тези тримата няма споменаване в списъка на Хамди, няма ги и толкоз. Няма друг вътрешен член на комитета, който да не е знаел, че Пъшков, Драсов и Колев са членове, а Марин председател, ерго - някой от тях тримата е бил първият издайник, или тримата в сговор, като Драсов и Колев са си плюли на петите, а Пъшков е останал нещо като заложник и лице преговарящо с полицията. Тогава той трябва да е и вторият издайник, предупредил Денчо за обира и посочил къщите на Марин и Величка. Упълномощеният от тройката да говори с полицията в Ловеч и оставен от нея като заложник. Оттам натам, полицията е арестувала Димо Драсов, който е толкова ачик съучастник, че няма накъде, хем писан като член на комитета, хем от неговата къща са влезли убийците в Денчовата, откованите дъски, намерения патрон, забитите колове, човекът си е плачел за доживотна каторга като съучастник на убийци. Обаче не, пускат го на другия ден. Толкова тъпи ли са били ловечките ченгета. Не мисля, освобождаването си е имало цена, Димо е пропял и е казал името на Латинеца, който е единствения участник от Ловеч в обира, казал го е на Параскев Стоянов, казал го е и на полицията. Оттам натам плочките са падали една след друга и твърде бързо са стигнали до Марин и сестра му, както и до Сиркови, за да си мълчат като комунисти на разпит пред Левски през декември, че къщата им е наблюдавана. Всички са били на хорото. Пъшков според мен е бил закован като заподозрян съучастник в убийството на Паисий още през юли, дяконът е успял да каже нещо, и тогава Пъшков е бил пречупен и принуден да сътрудничи, а Драсов и Колев са успели да избягат, защото са се спазарили да остане Пъшков. Това обяснява и липсата на Общи в списъка на Хамди и съвсем фалшиви имена на главатари от Софийско, Пъшков ги е спотаил, защото тези хора биха го пратили в затвора, ако проговорят. Те все пак са проговорили по-късно и го пращат на каторга, колкото и да са го пазели от ловечката полиция като информатор, спомнете си каква пародия е неговия арест и как подбутва жълтици на заптиетата. Но го е натопил Общи и от кумова срама ловечката полиция го е доставила в София, а оттам са го пратили в Диарбекир. Но единствено те двамата с Марин са нямали издадени присъди, и единствено те са се ползвали с привилегии, почти им е уредено бягството с един гид кюрд, който да ги преведе безопасно, има ги тримата на снимка в юнашки пози.

Не е нощувал в дома на Величка, да направи това би било абсурдно, след като в писмото му от 12-ти декември Левски пише, че знае кой е подхвърлял писмата и че този, който го е направил е предателят, но не знае от страх или истинно и дали всички останали от комитета са съпричастни. Най-достоверни са думите на Никола Сирков, записани от отец Матей, Левски е пренощувал една нощ у Сиркови и на другия ден е тръгнал към Къкрина, като пътьом е минал през къщата на Величка. Всичките измислици на Мария Сиркова впоследствие, че нощувал у Величкини са плод на гузна съвест и опит да насочи вниманието къв Величка като предател на Левски. Ще се оплетете и объркате като в стая с криви огледала в тези взаимноотричащи се спомени на съвременници, писани по различни времена и с различни подбуди. Следвайте логиката на събитията, това не е пъзел с картинки.

Поп Лукан и Гечо Хашната ги изключвам от предателството за Къкрина, и да са имали желание, нямали са възможности. Левски не е казал, минавайки в къщата на Величка "тази нощ ще нощувам в ханчето на Латинеца в Къкрина"; нито пък поп Лукан е имал някакви контакти с него при влизането му в Ловеч. Изключвам ги и от първото предателство с обира у Денчо Халача, защото Марин е бил пряко замесен с даването на подслон в дома си на Вутьо Ветов, следователно поп Лукан трябва да нотопи сина си, а и сам себе си, като собственик на този дом, в който е нощувал един от участниците в убийството. Гечо Хашната не съм чел да е участвал в заседанията на Привременното правителство, където е бил обсъждан обира, а жена му, Величка, е била също включена в "техническия персонал" по обира, трябвало е да наблюдава улицата и е приела хвърлената кесия от Левски, както отбелязахте. Какъв е мотива на Гечо Хашната да предупреждава комшията си Денчо Халача за обир, в който участва косвено и неговата съпруга, това ще им донесе големи проблеми. Остава да е бил някой взел участие в заседанието на което са решавали за обира, но не е бил съгласен за такъв обир и тук се сещам единствено за Димитър Пъшков, само той твърди, че Левски е извършил обира на своя глава /"своеволствал"/, никой друг не го твърди и не отговаря на действителността, в обира е участвал и Марин Поплуканов /посрещнал Вутьо/, участвал е и Латинеца, и Величка, и брат на Марин /наблюдавал улицата/, участвали са и други, нали някой предния ден трябва да е набил коловете в двора на Димо Драсов откъм турския хан с цел да заблудят полицията, че нападателите са влезли оттам, някой е отковавал предварително дъските на оградата между Димовата къща и тази на Халача; друг е донесъл пушката на Левски, трети е имал грижа за арнаутските дрехи, с които се преобличат в плевнята на Димо. Следователно твърдението на Пъшков, че комитетът не бил съгласен с обира и Левски сам го извършил е чиста лъжа, Марин е бил председател и е участвал, включил е сестра си и брат си. Пъшков не е знаел за къщата на Сирков като скривалище на Левски, но Димо Драсов и Латинеца са знаели. Но Пъшков е знаел за останалите къщи. За Латинеца, тук имаше спор дали е бил трети участник или не, бил ли е пряк участник или е помагал само в "логистиката" - ограда, колове и т.н. Няма значение това, щом Димо Драсов твърди, че Латинеца е бил третия. Щом Димо го е казал пред Параскев Стоянов след 30 години, казал го е и пред турската полиция, когато са го арестували. Това е било достатъчно, за да обвинят Латинеца, посочен е от свидетел и фигурира в списъка на ксомитета. Латинеца със сигурност е бил запознат с тайната на Сирковата къща като най-сигурното скривалище на Левски. Никъде не съм чел къщата на Латинеца да е била бастисвана и наблюдавана.

Явно съм се изразил неточно, за да бъда разбран неточно - бил е известен като имена преди преди убийството, а е бил компрометиран с убийството /още на другия ден след него/, това съм искал да кажа, това твърдите и Вие, вземам си бележка, ще внимавам как пиша. Защото са били против този обир, Пъшков го пише. Смятали са, че така се излагат на опасност. И, според мен, някой от тях, от комитета, който е знаел за обира е предупредил Халача да не се прибира вкъщи и да изнесе от дома си сериозните суми пари, Левски е намерил там само малко грошове, а Халача е бил богат човек. На известието на Левски, имало е такова, да му даде еди-колко си лири, Халача е отговорил на приносителя "ела сам и си ги вземи". Освен това, странно и неестествено е, слугата да крещи с цяло гърло, след като е познал Левски. Казали са на Левски, че слугата е предупреден за обира, а той или не е бил, за да се държи така, или е бил предупреден да се държи точно така, че да събере всички патрулиращи заптиета. Заптиетата са се появили толкова бързо в разстояние на минути, докато се е разигравала борбата между Левски и слугата, че според мен също са очаквали нещо около къщата. Всичко това го обсъждахме вече, както и бързия обиск на тайните къщи, в които се е криел Левски, а те са били не повече от четири. Такава информация за тези къщи полицията е можела да получи само от вътрешен човек в комитета в Ловеч и то от много вътрешен, особено за къщата на Сиркови. Марийка Сиркова пише в спомените й, че тази къща е била известна като скривалище на Левски само на шепа хора и Левски се е криел в нея само при най-голяма опасност, имала е изход откъм покрива, водещ към скали и вход на пещера, позволяващ му да се измъкне дори при обсада. Всички тези детайли, включително излизането на Латинеца десетина минути преди атаката на потерята и чудодейното му пропускане през блокадата, ги нищихме минута по минута, но в крайна сметка голямото предателство срещу Левски не тръгва от Ловеч, защото дейците там също са били предадени.

Това е написано в доклада на Хамди и няма съмнение, че първият информатор на полицията в Ловеч е бил някой от отсъстващите членове на комитета в списъка, а те са трима - Иван Драсов, Иванчо Колев и Димитър Пъшков - които са били в състояние да направят толкова изчерпателен списъка за Ловеч, но и да посочат главатарите на други комитети, във втория случай умишлено прикриващи някои и натопяващи други, които нямат нищо общо. Не е бил споменат и Димитър Общи, за да не се разплете чорапа с неговото залавяне и да посочи кой му е дал писмото за убийството на дякон Паисий. Вече отделен въпрос откъде и кой е посочил този/тези членове на комита в Ловеч, както и ролята на Левски в него; това е станало от външен за Ловеч човек и от човек участвал в събранието на БРЦК в Букурещ, и този човек си има име, Обретенов. Самият обир у Денчо е бил провален от членовете на ловчанския комитет, които е трябвало да го организират; Левски и Вутьо влизат в Димодрасовата къща от къщата на Марин, Вутьо свидетелства, че стопанинът на къщата /Димо/ ги посрещнал и отвел в плевнята. А Димо и баща му са арестувани същия ден на обира и на другия ден освободени. И веднага на другия ден е обискирана къщата на Марин и тази на Величка. При наличност и на Димо, и на Марин в списъка на комитетски членове, с които е разполагал преди обира Хамди, тяхното участие в обира е било подпечатано. Димо свидетелства, че в обира е участвал и Латинеца, той също фигурира в списъка на Хамди, направен още преди обира. Всичките тези са били в кърпа вързани в ръцете на ловечката полиция, тя е можела да ги изнудва и заплашва с всичко, включително със смъртни присъди за съучастие в убийство, което, не се съмнявам, че е било направено от полицията. Целият комитет в Ловеч е бил известен и компрометиран пред османската власт в Ловеч още на другия ден след убийството на слугата. Не са ги арестували всичките, само защото тогава Левски им се е изплъзнал на косъм от къщата на Сиркови, за властта единствено той е имал голяма стойност, много по-голяма от всичките останали взети накуп.Държали са ги като отворен вълчи капан и са чакали влизането на Левски в него, това обяснява постоянното наблюдение над къщата на Сиркови, очаквали са все някога Левски да влезе там, защото са знаели, че ще се върне за парите и архива.

Както виждате, след подчертания от Вас текст, никъде в донесението на Хамди не се споменават писма от Влашко, Русия и Сърбия, които да са заловени до тази дата, 16-ти септември 1872, споменават се други писма и документи, първото и единствено споменаване на кореспонденция на Левски с чужбина се появява в донесението на търновски управител от 28-ми декември 1872. Хамди паша като валия нямаше да пропусне да ги отбележи, твърде важна улика са, за да ги пропусне. Следователно писмата са конфискувани след тази дата, най-вероятно при арестуването на Величка Хашнова, защото Левски ги е поискал на 12-ти декември, но те не са били вече в архива към тази дата, за да не са и след това, при наличието на негови писма до същите кореспонденти като отговори.

Стаски, според мен, се базира на писмото на Левски от 12 декември: "Но вижте какво ще ви кажа веднъж завинаги: и веднъж и сто пъти [да] излизам от длъжността си, [да ви забележа] пък защо исках да дойда. Затова колкото писма, пари, вестници и всички, каквито има оставени във вас и в председателя тайни работи да се пренесат у Николчо, че или аз ще премина да ги взема, или друг ще изпратя да ги отнесе [там], където събираме вече всичките работи, защото времето заповяда. У председателя има принесени от други комитети пари, попреди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава! На комитетска пара не се знае и минутата кога ще се поиска. Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови. И всичко от днес нататък кой каквото има за мен у Николчо да оставя. Оттам ще и получава. По-нататък не трябва да го питате откъде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до вас отнякъде, няма да ги разваляте [разпечатвате], като писма и пр. Недейте ги и бави, в същото време на него предавайте." Председателят е бил Марин, той е арестуван, а няколко дни след него и Величка. При ареста на Марин са правили обиск в дома на поп Лукан, но всичко е било преместено в дома на Величка и Гечо Хашната преди това. Величка е била задържана в къщата на поп Кръстьо, а нейната къща е била обискирана щателно, това е условие поставено в доклада на Хамди паша от 16-ти септември, да се арестуват хора, за които има преки доказателства, че са замесени в комитета и да се обискират техните къщи. Впоследствие Сирков е взел някакви писма от Величка /парите не, тях според мен е закопал поп Лукан/, но очевидно писмата от външните кореспонденти от Влашко, Сърбия и Русия са били конфискувани още при арестуването на Величка. Няма ги в Ловчанския архив, който Левски е носел пришит в самара на коня преди да го заловят в Къкрина. Тези писма са докладвани в телеграмата на търновския управител Али бей от 28 декември като "конфискувани", за разлика от докладваните писма на Каравелов като "иззети по подходящ начин и върнати на приносителя". Писмата от Одеса, Букурещ, Плоещ и Белград са попаднали в ръцете на софийската комисия от архива на комитета в Ловеч, съхраняван от Марин като председател, а след ареста му от неговата сестра Величка Хашнова. Стаски си е направил единствено възможния правилен извод в конкретния случай. При това, когато е писал това негово твърдение, Стаски не е разполагал с телеграмата на Али бей, за да има потвърждение от текста в нея, сам е стигнал. Просто няма откъде да се съберат всички писма от външни кореспонденти на Левски едновременно на едно място, освен в Ловеч, където са запазени техните отговори на Левски, но самите писма ги няма.

Това е много интересен въпрос сам по себе си, извън темата - защо от Млада България излиза само един забележителен лидер, Васил Иванов Кунчев от Карлово, и защо от Гюргевските апостоли излиза само един забележителен политик и лидер - Стефан Стамболов. Според мен не е въпрос на щастливи обстоятелства на историята и случайности, а е закономерност на българската народопсихология. Българите не търпят двувластие, тривластие и многовластие, те възлагат всичките си надежди и желания само на един, който израства по пътя на естествения подбор, меритокрацията, от техните среди. Стамболов и Левски са съвършено различни като качества, но това е общото, което ги свързва. Изработвал съм пъзели, технологията е да се изработи щанца-нож, която с удар се нанася върху същия формат картинка, каширана върху картон. С една щанца могат да се изработят хиляди пъзели с една и съща картинка; но по-интересното е в случая, когато сравняваме историята с пъзел е, че с една и съща щанца могат да се изрязват и хиляди картинки на пъзели, стига да са залепени върху същия формат картон. Затова не бих оприличил реконструкцията на историческата картина с пъзел, а с изработване на пътна карта през времето и събитията, повече с работа на палеонтолог, сглобяващ скелет на изчезнал вид по отделни фрагменти. Във втория случай, този на палеонтолога, не може да има н-на брой реконструкции, само една вярна; за разлика от пъзела, където н-на брой картинки, могат да бъдат направени на отделни стандартни късове с една единствена щанца по желанието и хрумването на печатаря. Първата работа, на палеонтолог възстановяващ цяла конструкция по фрагменти, бих сравнил с работата на добросъвестен историк; втората, изработване на щанца, способна да направи на фрагменти всяка пожелана картина, с работата на фокусник или мистификатор в полето на науката история, печатар на илюзии. Край на офтопика

Свързващото звено между Панайот Хитов и Плоещката група /Млада България/ е бил Иван Кършовски, той е бил писар в четата на Хитов през 1867 и постоянно си е кореспондирал с него и след това, същевременно е участвал в авантюрата на Райнов за набавяне на пари като османски шпионин в Черния кабинет на Шнайдер ефенди, за това има неоспорими писмени свидетелства. Има едно писмо на Филип Тотю от Одеса, от което недвусмислено става ясно, че дейците от Млада България са били осведомени за инициативата на Одеското настоятелство да се събират подписи за прошение. Това писмо е от началото на април 1871-ва. Писмото на Тотю е било адресирано до Данаил Попов и Иван Кършовски, но в него е било прикачено и писмото до Левски за събиране на подписи, същото, на което Левски отговаря с отказ. Данаил Попов обаче е бил упълномощен да разпечатва, чете и прави преписи на писмата до Левски от външни кореспонденти, следователно и това писмо до Левски е било прочетено и копирано от него. В същото писмо Тотю уверява Кършовски и Попов, че напразно се надяват на помощ от сръбското правителство, защото то през годините е доказало, че само заблуждава българите за такава. После вече следват писмата на Плоещките българи, написани от Райчо Попов, в които те го укоряват, че гламаво е захванал работата по въстанието. Междувременно са изпратени на Левски Димитър Общи от Хитов и Ангел Кънчев, вторият е съвместна продукция на Хитов и Одеските българи с тяхната мисия, към което обаче се прикачват и Плоещките българи в лицето на Райчо Попов. Имаме писмо на Райчо до Хитов, в което той го кани за съвместна работа по въстание в Българско и му предлага връзките си с кантора във Виена за търговия с кожи, а именно като комисионер на такава кантора се е подвизавал Кънчев при обиколките му из Българско да събира подписи. Тоест Плоещките българи са били информирани за прошението, но формално не изразяват никакво отношение към него, а са следвали съветите на Мацини да търсят помощ от Сърбия, и след като са получили отказ от сръбското правителство са се обърнали към нелегалната Омладина, която е техен огледален образ като антимонархическа тайна организация в Сърбия. Данаил е взел ясно страната на дейците от Плоещката група, Млада България, при спора им с Левски за сръбска помощ, на практика той е действал заедно с тях при преговорите със сръбското правителство и Омладина. В писмата до Левски обаче той е бил двуличен, на думи подкрепяйки Левски и критикувайки дейците от Плоещката група, пишейки му, че "от техните кожи цървули не стават". Това показва моя анализ на писмата и събитията. Може би дейците от Млада България са си правели тънката сметка, че ще яхнат гребена на вълната на една руско-турска война и след това някак си ще се откопчат от руската окупация и руското влияние в новата българска държава, където те ще станат управляващ фактор /Филип Тотю пише на Левски, че в главите им са само мисли как да станат министри, префекти и прочие/. Реално това и става след Освобождението с курса на Стамболов към Австро-Унгария и Франция с избора на Фердинанд и преследването на русофилите, но това е друга голяма тема.

Това, което тук наричаме Плоещката група, са дейците от Млада България, Левски ги е изброил поименно в писмото му отговор до тях. Съгласен съм, че Филип Тотю е искал информация за Левски от тях, но той не се е консултирал за искането на подписи под прошение за помощ от руския император с тях. Те до един са били последователи на Мацини и Гарибалди, антимонархисти. Фактът, че те първи посрещат императора в Плоещ през 1877-ма и след първоначалния му добър прием /сбъркал ги е с приносители на прошението до него/, той ги изгонва грубо, говори, че не са били те автори на замисъла за прошение до него. Симеон Радев пише за Каравелов, че е бил напълно непознат на тези дейци от Млада България до края на 1869-та, когато е започнал с техни пари да издава "Свобода": "До 1869 г. Каравелов не бе се явявал в емиграцията във Влашко и бе познат на нея само по име. ..Твърде естествено бе, щото Левски, в нужда от помощ за своето голямо дело, да дири тоя важен човек, който със своето перо заставаше начело на революционното течение. Бяха ли се срещали те по-рано в Белград, както има едно предание? Интересен въпрос, но без отговор. Кой ги тури в допир? Вероятно съшият този Ценович, който две години по-рано му даде средства да предприеме своята мисия в България. „Към края на своето седение във Влашко - пише Бурмов - през април и май 1870 г., Левски прекарваше времето си в Букурещ и се срещаше често с Каравелова и Ценовича. Именно сега той постави, заедно с тях двамата, началото на Българския революционен централен комитет. През октомври „Свобода“ обнародва програмата на тоя комитет.“ На края на май Левски прехвърли обратно Дунава и поде с още по-голяма сила своето прекъснато дело. Това, което той бе успял да направи до заминаването си във Влашко, то бяха няколкото революционни гнезда, за които може да се съди по едно негово писмо от септември 1869 г. Сега започва във всичката му ширина великото негово дело: революционното организиране на България, тая мрежа от тайни комитети, които той простря в страната." За тях, Райнов, Райчо Попов, Георги Живков, Иван Кършовски, Димитър Ценович, Кириак Цанков, пише Филип Тотю като за "букурещките вагабонти" и му заръчва да не споделя тайната за прошението с никой от тях. Плоещ е на 60 км от Букурещ и единственият с постоянно местожителство в Плоещ от тях е бил Райчо Попов /Същият е Райчо Гръблев и Райчо Попхристов/. Цялата тази група води началото си от ТБЦК на Иван Касабов. Пак Симеон Радев пише за тази връзка: "Бидейки още търговец във Виена, Райнов се интересуваше живо за революционното движение. Той беше между възторжените почитатели на Раковски и в 1862 г. направи едно крупно пожертвувание за Легията. От тогава му бяха връзките с Ив. Касабова. Щом пристигна в Букурещ, той се яви при него, разказа му с каква мисия е изпратен и му повери решението си да посвети на революционното дело парите, с които бе го снабдило турското правителство. Между двамата се установи един план на действие, върху който не сме напълно осведомени, но една от точките на който бе да се влезе във връзка с големите революционери в чужбина и да се иска техния съвет. В своите спомени върху Тайния комитет Касабов дава адресите на по-видните от тия революционери, от което следва да заключим, че най-малкото той им бе писал. Теофан Райнов от своя страна бе също насочен към международните съзаклятничества: за него се приказва, че участвувал в някои от походите на Гарибалди. Мисията да замине за чужбина бе поверена именно нему. През юни 1869 г. той замина, придружен от някой си Райчо от Гръблево, търговец в Плоещ. От чие име тръгваше той? От името на някой комитет? Комитет нямаше, а само един тесен кръжок, носещ със себе си традицията на Тайния комитет, представлявана от Касабова." https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=956:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Каравелов кацва в това революционно гнездо като кукувица, използвайки дарбата си на публицист, и реално повежда тази група в съвсем противоположна на нейните идеи посока. Бях цитирал дописка в "Народност", орган на Млада България, в която авторът е предусетил какво ще стане, ако някой псевдо-революционер започне да издава псевдо-революционен вестник. "Въпросът е, че ограничен кръг от хора са можели да го внедрят, Данаил Попов, Каравелов, Хитов, а Ценович и да е можел, най-вероятно е отказал..." Както е бил устроил работата Левски с емигрантите, единственият, който е можел да внедри и Димитър Общи, и Ангел Кънчев, при него в Ловеч е бил Данаил Попов. Без препоръка на Попов нито Общи, нито Ангел е можел да открие Левски и да се свърже с него, той ги е снабдявал и с пароли /лозинки/ известни само на двамата. Как са направили пробив при Данаил, мога само да предполагам, че е станало по линия на Млада България, той също е бил член на организацията. Станало е, според мен, по пътя на лъжите на Каравелов и Хитов за сръбска помощ, Каравелов е имал връзки с Омладина, което е еквивалент на Млада България в Сърбия, такива е имал и Кънчев от времето му на юнкер във Военното училище. Хитов, вижда се от мемоарите му, е имал устни уверения от военния министър Блазнавац, както той пише, че Блазнавац може да му бъде полезен и Хитов на Блазнавац. Как могат да си бъдат полезни един на друг, след като другия регент, Йован Ристич, е отпратил Хитов с думите, че българският народ никога в нищо няма да го бъде. Ами Близнавац е можел да бъде полезен на Хитов и Хитов на Блазнавац реално само с агента на Блазнавац, Димитър от Дяково, който е пробил първи през Данаил в Турно Магуреле. Ангел обаче е бил изпратен, според мен, от Одеските българи, за да събира тайно от Левски подписи, докато обикаля с него.

Ни най-малко не се е посвенил, явно това усещане не му е било познато, той е изнудвал и дякон Паисий в Българско, искал му е пари лично за него, под заплаха с убийство, дяконът се е разприказвал впоследствие... и Общи тогава го донася на комитета в Ловеч като турски доносник, за да му изпълни присъдата. Пъшков намеква за това изнудване на Паисий от Общи, но и самият Общи го пише в неграмотно написаните му "донесения" за Паисий до комитета в Ловеч, те са по дати и многобройни. Общи, между другото, не е от Македония, както погрешно се твърди и както той е казвал, Дяково е в Косово и Призрен е бил център на сръбската пропаганда по онова време, там през 1871-ва е основана втората сръбска семинария, първата е била в Белград. Затова пиша Димитър Косовац, той сам се е наричал така, Димитър от Косово. Как правите връзка между писмото от Плоещките /пиша упорито Плоещките, а не Плоешките, както грешно го изписват някои историци, защото е Плоещ, като Букурещ, а не пишем Букурешките, а Букурещките, следователно правилно е Плоещките/ българи и писмото на Тотю за събиране на подписи от Одеса? Съгласен съм с довода Ви, че поканата към Левски да отиде сам при тях, може да е означавала и намерение да им достави исканите подписи, но... може и да не е. От друга страна, Иван Кършовски, който е бил един от тази група, кореспондира с Филип Тотю за пушките в Одеските складове. Райнов и Райчо Попов се преместват да живеят в Гюргево срещу Русе по времето, когато Ангел Кънчев преминава един път в Гюргево през януари и прави втори неуспешен опит да премине в началото на март, тоест тези двамата са имали явна причина да резидират в Гюргево, очаквали са събития. Но все пак това са косвени податки, а не преки доказателства. Според Вас, Каравелов е бил "последния влак" на Азиатския департамент за доставката на подписи от Българско, след Одеското настоятелство /Тошков, Кишелски, Тотю/, Плоещките българи /гневното им писмо до Левски/ и Добродетелната дружина /Христо Георгиев/? Чак когато останалите са започнали да дават откази и брак в работата, е бил включен Каравелов, като резервна гума? Логично е, което се подкрепя от безспорния факт, че той издава в Букурещ два броя на Свобода през април и май 1871, след като се е обзавел с печатарска машина от Белград, изоставя за 2 месеца /!!/ въобще работата с вестника, броеве от юни и юли 1871-ва няма, не са отпечатани, за да замине през този период спешно за Белград, където се е посветил на Ангел Кънчев и преговори със сърбите, но и основно в писане на Устав, различен от Наредата на Левски, който да му гарантира власт в новия БРЦК. Някой, кой ще да е той, освен консула в Букурещ, го е командировал спешно от Букурещ в Белград да върши по-важни дела от вестник Свобода.

Не бих могъл да го обобщя по-добре от Вас, това е в резюме случилото се от началото на 1871 до края на декември 1872. Може да се увеличат в детайли отделни моменти и да се разглеждат в тази голяма рамка, но синтезирано, това са събитията. Не виждам никакъв смисъл от героизиране и митологизиране на личности и събития, те са били такива, кавито са. Никой няма да спечели или загуби, ако се разкажат без хитрости и приспособяване към разни цели извън историята. За мен е непонятно, че искането на Филип Тотю от Одеса към Левски за събиране на подписи на български първенци под прошение до руския император се замита като нещо маловажно и се неглижира. Това е бил главният импулс, задвижил всички последващи събития в така очертаната историческа рамка. Няма нищо срамно и унизително да го признаем. Срамно и унизително е да изопачаваме връзките между отделните събития и личности и да ги слагаме в криво огледало на нещо, което наричаме история, но не е. Така се възпитават поколения наред в лъжа и с робска психика.

Ами да, чисто българска шмекерия е било това дрънкане за въстание в Босна и намеса на Сърбия и Черна гора в помощ. Хитов го е написал в спомените му, сръбското правителство го е отрязало, а Йован Ристич, регент и външен министър, в прав текст му е казал "че българският народ никога в нищо няма да бъде". После в "преговорите" се е включил и Каравелов, който си използвал връзките с омладинци, поставени в нелегалност и преследвани от сръбското правителство като убийци на княза, нали Каравелов заради връзките си с тях е пролежал 7 месеца в затвора на Нови сад. И омладинците им "обещали" на двамата... писали са им писмо "на село до дядо", по Чехов. Каравелов, според мен, е получавал директни инструкции от руските консули и граф Игнатиев и е движел прошението до руския император чрез Кънчев. Двамата са писали новия Устав, подменил Наредата на Левски, с цел да има единоначалие на Каравелов в Букурещ и оттам да се нареди така необходимото за подписите под прошението въстание в Българско. Хитов е бил вън от играта им, Тотю пише за това, като съветва Левски да няма нищо общо нито с него, нито с букурещките вагабонти и да крие от тях тайната за прошението. За тези персони е било извадена в обращение сказката за въстание в Босна и война на Сърбия и Черна гора с Турция, да се поддържа революционен ентусиазъм в масите. Но не и от Каравелов, който докато е излизал вестника му от Букурещ, Свобода излиза през април 1871, се е преместил в Белград да координира преговорите със сърбите и да въведе в задачата пристигналия там Кънчев - двамата се занимават с това два месеца - юни и юли - докато Кънчев пребивава в Белград и му се набиват задачите за Ловеч в главата. Хитов общо взето им е носел куфарите, неговата роля е на полезен идиот в този сценарий. По същото време през Хитов като с пощенски гълъб парашутират и Димитър Общи, щатният сръбски провокатор, в Ловеч. Този вече е бил заслуга на Хитов главно. И според мен е натрапен на Хитов от неговия приятел, регент и военен министър, Блазнавац.

Не му е обещал, Али Саиб паша, в заключителния доклад на комисията е написал много ясно на стр 62 от 5 том "Нови документи и известия", че след като се върнал в Белград от Крит през 1869-та, Димитър Общи е получавал месечно по 14 австрийски жълтици, което е равносилно днес на 5000 евро. Бил си е на редовна заплата от сръбската държава и Али Саиб пише, че е служил на сръбската кауза. През цялото време, докато е досаждал с молби на Хитов да му организира чета за Българско - от 1869-та до май 1871-ва когато се появява в Турно Магуреле при Данаил Попов и взема и "лозинка" /парола/ и препоръка и от него до Левски, заедно с печата на ВРО. В статията на Антонова от линка Ви, са цитирани и мемоарите на Хитов, от които става ясно с кой е преговарял Хитов в Белград - не с правителството, от където му заявили, че помощ не може да очаква, а с нелегалните Омладинци, преследвани заради убийството на княз Михаил. С тях са били заверите за въстание в Босна и сръбска помощ. Халваджията за бозаджията, каква помощ от преследвана в Сърбия нелегална организация, какви въстания, какви войни на Сърбия и Черна гора с Турция, когато регентите са отпратили Хитов с празни ръце. Всичко е било сътворено от Хитов и Каравелов като димна завеса за пред Левски и шепата емигранти във Влашко. Крумка Шаркова "реконструирала" изчезнали писма???? Що за мистификация, аз мога да "реконструирам" изказвания на Александър Македонски по тази логика и да пренапиша историята, че той е "родоначалник" на "македонската идентичност"... Ама нейсе.

Да, и аз стигам до същите изводи. Не знам само, доколко пропонентите на въстание в Босна и Херцеговиа и сръбско-черногорска война с Турция са вярвали наистина в такива непосредствено предстоящи събития и доколко са ги използвали като мотив за пред Левски, за да провокират бързо въстание в Българско /което Левски не позволява да се случи/ или поне бързо сливане на ВРО със задграничния БРЦК в една организация в която ВРО е само "първи отдел" на БРЦК с общ председател Каравелов /което Левски позволява да се случи/. Според мен Хитов, основният разпространител на слуховете, че в Босна ще има въстание и Сърбия ще го последва с война срещу Турция, искрено е вярвал, че това е сигурно. Той пише и за договори в писмен вид, гарантиращи истинността на това негово твърдение, договори с друга народност /Сърбия/ и друга провинция /Босна и Херцеговина/. Войводата е бил полуграмотен и не е представлявало голям труд за сръбските управници с малко приказки и някоя подписана от тях хартия да го убедят в това. Каравелов, от негова страна, го е играел също близък на сръбското правителство, печатарската му машина, модерна и скъпа за времето, е била извадена директно от Белградската държавна печатница по лична заповед на министъра, тези неща не се правят за случаен човек, чужденец. Попов, Кършовски и вероятно още неколцина, които са "се събрали и са решили" да пращат делегация до сръбското правителство за договор, вероятно също са били убедени от Хитов и Каравелов в искрените намерения на сръбското правителство да вдига въстание в Босна и Херцеговина и да води война срещу Османската империя. Проблемът е обаче, че не е имало никаква реална подготовка на Сърбия и Черна гора за такава война по онова време. Нито армията им е била превъоръжена, нито е била мобилизирана. Казано накратко, ако Каравелов и Хитов са взели за чиста монета някакви писмени и устни уверения на сръбското правителство, излъгали са ги жестоко. Поне Хитов, Каравелов едва ли, но той е съзрял в това възможност за себе си. Прави впечатление, че Димитър Общи, който се е въртял от 1869-та година като досадна муха около Хитов, през целия период 1869-та 1871-ва, тоест повече от две години е искал от Хитов само и единствено да му урежда пари и връзки за влизане с чета в Българско. И изведнъж през зимата на 1870-71 идва с категоричното искане при Хитов да го препоръча на комитета в Ловеч и на Левски.

Ооо, знаели са със сигурност, твърдя това на базата на техни дипломатически шифрограми между Азиатския департамент /който е водел делата за България/ и консулите им в България, Букурещ и Белград в периода 1881-1887, вече Ви дадох линк към тези шифрограми, събрани и публикувани в книга. Знаели са в детайли кой кой е в България, кои са техни агенти, кои са техни противници, всичко е писано с много детайли. Не виждам защо 10 години преди това същата дипломатическа машина да не е функционирала по същия начин, само че, за съжаление нямаме шифрограмите от този период и едва ли някога ще ги имаме по обясними причини. За да упълномощят Филип Тотю да иска подписи за прошение до руския император, това не може да е тръгвало от Тошков или Кишелски, нагоре по веригата са консулите, началникът на Азиатския департамент, министърът на Външните работи и крайния подател е императорската институция. Никой от тази верига до върха й не би си позволил да иска прошение до императора, без негово знание, чиновническата йерархия е била желязна и това е отразено в известните ни шифрограми. България въобще не е била някаква залутана провинция за Руската империя, най-малкото по чисто географското й положение на коридор към Проливите, а Проливите са били от жизнено важно значение по онова време за Русия, нямали са друг излаз към топлите морета и Азия за флота, освен през тях. Да, с това съм съгласен, Тошков и Кишелски по веригата надолу, която очертах, са били напълно компетентни като изпълнители, Кишелски е бил и служител на Азиатския департамент, освен принадлежността му към Военно министерство като действащ полковник в Одеския гарнизон по онова време; само като вметка, Одеския военен окръг е бил главната база за всички военни операции на руската армия в направление към Балканите, това беше дори по времето на Варшавския договор, но това като отклонение. Руските власти са действали в изключително добър синхрон, твърдя това пак на базата на публикуваните на български техни шифрограми, имало е пълна координация между отделните министерства, включително Вътрешното, чиито агенти са работели в колаборация с дипломатите и военните, империята е била голяма сила, но това е за друга тема. Стамболов промотира Игнатиев след Берлинския договор и то в опит да смекчи руския натиск да бъде свалено неговото регентско правителство, пак под давление на руската дипломация, не е негово хрумване, използвал е политическа гъвкавост, докато намери външна подкрепа за Фердинанд Сакскобурготски, лавирал е. Всичко това е отразено в руските дипломатически шифрограми след свалянето на Батенберг. Кишелски и Тошков са изпълнявали като служители поставена им задача, мисля, че задачата им не е включвала физическо убийство на Левски /иначе нямаше да му пишат с предложение/, нито пък разбиване на ВРО /иначе кой ще вдига въстание в Българско, за да се появи прошение до императора/. Каравелов впоследствие може да е получил инструкции от Азиатския департамент да отстрани Левски от ВРО, като при това запази и овладее организацията, но нямаме черно на бяло доказателство за такива инструкции, ако ги има, те са в архивите на руското външно министерство. Фактът, че той прави явен опит да вкара Левски в ръцете на османската власт с публикувана покана от края на 1871 към Левски да дойде при него в Букурещ като посочва и къде се е намирал Левски, говори че Каравелов още преди събранието на БРЦК се е опитал да го махне от лидерската позиция във ВРО. Не му се е получило тогава, но през май 1872 на събранието почти успява да му отнеме властта, като допълнително е използвал лост на трима заместник-апостоли с равни права - Общи, Кънчев и Фердинанд, последният негова креатура. Не подписва и пълномощното на Левски за Главен апостол, та се е наложило Левски сам да си го напише и подпечати, няма случайности в тези последователни събития. Плоещката група, според мен, се е присламчила към силния на деня, а това е бил Каравелов. Те са били в час по отношение на руската идея за прошение, защото в периода, когато Ангел снове до Русе и обратно до Ловеч, Райчо Попов и Теофан Райнов са плътно в Гюргево, вижда се от донесението на търговския турски представител, Теофан напуска на другия ден след самоубийството на Ангел и си бие камшика към Цариград, откъдето го назначават началник на железницата, която би превозвала турски войски от Одрин към Пловдив в случай на война на Русия с Турция, Райнов е определен и като платен руски агент от турския търговски представител. Но Плоещката група едва ли е мишкувала да прави капани на Левски, предателството, според мен, идва от Русе, от провалилия се с убийството на Пенев, Никола Обретенов, който е бил личен избор на властолюбеца Каравелов, заповядал от параноя това безсмислено и жестоко убийство; оттам по веригата като падащи плочки на домино провалът е стигнал бързо до Ловеч и в крайна сметка до Къкрина. Накрая главният виновник гръмко е извикал във вестника си, че поп Кръстьо е предателят, пак мъстейки на попа, че му е бил конкурент за алтернативен вестник.