Б. Киров

Според Крумка Шаркова, ядрото на БРЦК се формира още през октомври 1869 около шестима: Каравелов, Левски, Теофан Райнов, Кириак Цанков, Димитър Ценович и Иван Касабов. През ноември излиза 1-ви брой на Свобода, финансиран от Ценович, а пред декември е първото събрание на провинциалните емигрантски комитети в Букурещ, за което пише рапорт полският кореспондент. Има резон в такова твърдение на Шаркова, защото в донесението на поляка се казва ясно, че има централен комитет в Букурещ и още частни комитети в други градове, тоест вече е имало Централен комитет със статут на такъв. Унджиев, Бурмов и Н.Генчев също застъпват тезата за ядро формирано през октомври 1869, но включват горе изброените имена без тези на Райнов и Касабов. Така че, да, информацията на Сапунов за Левски като за един от "началниците" е меродавна, Левски е бил един от началниците на БРЦК, когато Сапунов пише за него. От тези шестима, изброени от Шаркова като ядро на БРЦК през 1869, в обединителното събрание през май 1872-ра остават четирима - Каравелов, Левски, Цанков и Ценович. Райнов и Касабов ги няма, на тяхно място влизат протежетата на Каравелов - Олимпий Панов /русофил/ и Панайот Хитов /сърбофил/. Ценович успява да влезе в новото ръководство единствено заради силното настояване на Левски преди събранието, в противен случай е щял да бъде отсвирен от Каравелов още тогава; Кириак Цанков явно е бил притиснат от Каравелов, за да не сложи подписа си веднага под пълномощното на Левски за главен апостол в Българско, та се е наложило Левски сам да си го пише и подпечатва; впоследствие Каравелов запълва местата на Левски и Ценович с Тодор Пеев и други свои протежета. Тактиката е на "кукувицата" - Каравелов кацва в гнездото на Млада България през 1869-та с вестник "Свобода" и един по един изхвърля старите членове на Млада България оттам, накрая остават само той и "кукувичетата" от славянофилската задруга ; като същевременно Каравелов вади фенера на Диоген да търси "нов Левски", поне за трима "нов левски" се сещам на прима виста - Фердинанд, Узунов и Греков /който се измъква от длъжността като пробутва на свое място Узунов/, но сигурно са поне половин дузина, като се има предвид и централното място на Русенския комитет начело с Обретенов и после Стамболов, като тук не броим дузината Гюргевски "апостоли" със сръбски паспорти... Като пиша, че Левски е избрал "третия път" имам предвид, че той е републиканец като Мацини, но не лековерен наивник, вярващ че с помощ от 800 италианци ще катурне османската армия; Левски тръгва по трудния път да организира масово, добре обезпечено с кадри и оръжие чисто българско въстание с цел републиканска форма на управление, и това е третия път - нито празни надежди за помощ от Запад, нито тарикатски сметки да бутнем стадото от българи в кървава баня, за да дойде руската имперска армия, пък след това да му мислим.

Защото са били изпълнители на заинтересовани в това сили, Европа, както и днес, е била място за големи и малки хищници с най-противоречиви интереси, а тези хора са били емисари и служители на интереси. Боряна Антонова е успяла да намери повече информация за Бидискини от мен: "Самият Бидискини има любопитно място в цялата афера, което не се ограничава само до доносничеството му за османските тайни служби. Освен това той изпраща информация и на френския консул в Букурещ. Връзките му с управляващите в Париж не са нови. Първоначално Бидискини се включва в революционното движение в Италия, начело с Гарибалди в края на 40-те години на ХІХ в. През 1858 г. обаче той предава един от водачите на Карбунарите – Феличе Орсини, който прави заговор срещу френския император Наполеон ІІІ (1852–1870). Десет години по-късно Бидискини продължава да поддържа връзките си с парижките управляващи. През 1868 г. той предупреждава отново френския консул за поредната конспирация срещу Наполеон III. През този период италианецът вече живее в Румъния под друго име – Матучи. От декември 1869 г. Бидискини твърди, че постъпва на служба като военен специалист в Цариград. Наред с това някои косвени сведения от този период подсказват, че е възможно той да е свързан и с руската дипломация." Сапунов.pdf Няколко месеца след описаното събрание в Букурущ от полския кореспондент, Наполеон III е бил свален от позицията му на император и Франция е била провъзгласена за Република. Годината 1869 е и годината на втория подписан от десетки българи Мемоар до Султана за дуална българо-турска монархия, а проф. Иван Стоянов доказва, че този втори Мемоар не е дело на руската дипломация или самите българи, а на френски поданик с връзки с двора на Наполеон; руската дипломация си затваря очите за него, но с неудоволствие, като все пак допуска този документ макар и със закъснение да придобие публичност, вероятно заради тайната подкрепа на Франция към Русия по европейските дела в някои области. Бидискини е бил позициониран някъде там - между младоосманците, руските служби и френския императорски двор, без това да изключва и познания за ресурсите на мацинистите в Цариград, както стана ясно той е говорел за 800 италиански работници, които ще бъдат изпратени в помощ на въстание в Босна. Същата мантра за въстание в Босна повтарят Каравелов и Хитов през 1871-ва и следващата година. В прикачения файл има цитирано писмо на Сапунов до Бидискини, в което се вижда плана на италианеца за българската територия на Османската империя - вместо революционни комитети, Сапунов е имал мисия да състави тайни клубове по тази територия, управлявани от един централен клуб в Цариград. Идеята е тези клубове да работят с млаоосманците за трансформиране на султаната в конституционна монархия, в която българите да получат по-големи права, същата идея за дуална монархия, но конституционна, а не абсолютистка.

При Миркович нещата са малко по-сложни, идеята на Манол Иванов и Теофан Райнов е, че му предлагат да организира чета с изпратен от тях войвода, Васил, която да вдигне достатъчно шум, така да се каже, че да окаже натиск върху Високата порта да признае Българската Екзархия. Този шум в никакъв случай не е целял всенародно въстание с цел създаване на суверенна българска държава, а единствено политически натиск върху Портата за признаване на автономна българска църква. Което хич не е било малко, с признаването на Екзархията е бил признат и български миллет, отделен от рум миллет под егидата на гръцката Патриаршия, ще рече българският народ в Османската империя в неговите етнически ареали. Миркович е започнал да работи в името на това, но е бил предаден от Доротей, според Миркович едно от алчност /присвоил 5000 жълтици дадено от Манол на войводата и второ от амбиция за власт, надявайки се турската власт да го посочи за български Екзарх като нейно вярно псе с предателството на войводата и Миркович. Тънки шпионски игри от страна на Манол Иванов и Теофан Райнов, от които пострадалият е бил Миркович, който отива за заточение, заедно с войводата Васил. Което не пречи ни най-малко на Теофан впоследствие да участва в новосформирания БРЦК през 1870-та и да пише критични писма заедно с Райчо Попов на Левски в Българско година по-късно, че е захванал гламаво работата по въстанието.

Там е работата, че след оттеглянето на Касабов, Млада България се разделя на две - по консервативното крило, което си остава на позицията на ТБЦК от 1867-ма и революционното крило, което формира БРЦК в началото на 1870. Не случайно полският доклад споменава името на Бидискини и в учредителната сбирка на комитетите формирали БРЦК, и в случая със Сапунов. Почти нищо не се знае за Джовани Бидискини, споменават го неколцина български автори, писма на Сапунов до него са цитирани от Боряна Антонова в най-пълното изследване на мисията на Сапунов в българската историография. От тези писма става ясно, че Сапунов е следвал един по-мащабен план от шпиониране на българската емиграция. Мисията на Бидискини е била да свърже Сапунов с революционните комитети на българите във Влашко и да ги насочи към сътрудничество с Младоосманската тайна организация в Османската империя. Бидискини навярно е бил деец на Италианска работническа организация за взаимопомощ /Società Operaia Italiana di Mutuo Soccorso/, която е основана през 1863 г. в Истанбул с участието и под контрола на Мацини и Гарибалди. Предполагам това, защото в донесението на полския кореспондент той е предлагал на българите помощ от 800 италианци, които ще отидат под прикритието на италиански работници в Босна, а тази организация в Истанбул е имала над 4000 члена емигрирали в града италианци, повечето членове на тайните революционни общества на Мацини. И същият този Бидискини, който обещава по същество военна помощ на българските емигранти, по същото време, им изпраща с мисия Светослав Сапунов. В това няма противоречие, Мацини, папата на националните революции в Европа по онова време, заклет републиканец, е координирал всички сродни на Млада Италия организации в Европа, включително Млада България, сръбската Омладина, Млада Полша и... Млада Турция, нелегална в Османската империя прозападна организация, бореща се да ограничи правомощията на Султана с Конституция позволяваща на страната да се превърне в многоетническа османска нация с форма на управление конституционна монархия и в перспектива Република /осъществено от Ататюрк/. В тази схема на Мацини монархическите абсолютистки режими на Русия, Франция, Прусия и Австро-Унгария са разглеждани като исконни врагове, следователно логиката на Бидискини, респективно Мацини, е била да откъсне Млада България от руско влияние и да я свърже с Млада Турция. И така стигаме до Мемоара от 1867-ма дело на Пандели Кисимов и Касабов за дуална конституционна монархия между Турция и България. Сапунов и Бидискини се появяват във Влашко точно в този момент на кръстопът за българската емиграция. Тя е трябвало да вземе ясно решение каква форма на управление иска за бъдещата българска държава и на чия помощ от външни сили ще се опре - дали да тръгне по републиканския път на Мацини и Гарибалди, на Третата Република във Франция, или към сателит на Руската империя в сферата на идеологията славянофилство, включваща като руски сателит и Сърбия. Затова е била толкова остра реакцията и на Каравелов, и на Кишелски към тези погледи към западните идеи, и двамата идват и принадлежат към лоното на славянофилството, в което ядрото е Православието и Русия като обединителен център на всички славяни. Сърбия е закачена като гарнитура по дефолт към този голям православен свят. Левски е застанал на третия път, който е най-ветровит и привлича най-много негативна енергия, винаги този по средата става обект на кръстосан огън от две враждуващи непримиримо страни.

Освен него в рапорта на поляка е споменат и Джовани Бидискини /или Биадискини/ Джовани Бидискини е замесен и в мисията на Светослав Сапунов, за която също има отделени няколко реда в рапорта на поляка: "Наскоро някой си Сапунов , представящ се за изпратен от славянския комитет в Цариград за установяване на връзки с Букурещ, Белград, Аграм , Цетине и Сараево, раздаваше в Букурещ присъствени карти за заседанията на централния комитет в Цариград. Той се придружаваше от един италианец, който твърдеше, че е агент на Мацини. Въпреки всичките уверения на тези господа, българите, подозирайки ги, че са агенти на османското правителство, им затвориха вратите. Споменатите по-горе градове бяха предупредени за тяхното пристигане с циркуляр." Тези неща, както и мисията на доктор Миркович, която също е упомената в доклада: "Една друга афера, по-сложна и деликатна, занимаваше и възмущаваше всеки във Видин, тази на д-р Миркович . Вие знаете, че този доктор и войводата Васил , както и други хора, бяха арестувани преди време за участие в българско съзаклятие. Ето какво следва от признанията на доктора: някой си Маноли Иванов, българин, живущ в Цариград, поканил д-р Миркович да отиде да го види. Той поверително му казал, че е време веднъж завинаги да се приключи с българските движения и му предложил да организират фалшива конспирация, да увлекат всички екзалтирани отвъд Дунава и после да ги предадат на властите. На възраженията на Миркович Маноли му казал, че аферата е инспирирана от правителството. Той го свързал с някой си Шнайдер Ефенди, който, в качеството си на, както твърдял, аташиран към висока особа в Империята, му говорел в същия дух и му давал най-сигурни уверения в подкрепата и одобрението на правителството, говорел дори за някакво възнаграждение . Доктор Миркович накрая се съгласил да вземе участие в това предприятие, но при условие, че остане в тайна между тях тримата и че, що се отнася до него, той само ще наблюдава емигрантите, които Маноли привлече в страната, и че при нужда ще може да разчита на закрила от страна на правителството, което му и обещали. Тогава войводата Васил, повикан от Маноли, минал Дунава и се установил недалеч от Балкана. Всичко вървяло по план: Васил събрал при себе си старите си другари, Миркович информирал редовно Маноли, а последният се стараел чрез прокламации и други начини да увлече възможно най-голям брой хора и да ги хване в засада. Десетина дена преди арестуването на тези господа Миркович пристигнал в Лом-Паланка, където архиепископът на Берновац  - Негово Преосвещенство Доротеу , дошъл, за да му предаде писмо от Маноли. В това писмо Маноли го информирал, че архиепископът е посветен в тайната; Миркович бил доста изненадан, но се удивил още повече, когато към писмото видял, че има печатана прокламация, която зовяла българите да хванат оръжието срещу Турция. Той унищожил веднага тази прокламация и заявил на архиепископа, че не може да участва в подобни работи и че освен това той вече не разбирал нищо. Какво ли не правил архиепископът, за да го убеди, че тази декларация била абсолютно необходима, за да бъде успокоен Васил, който започвал да подозира нещо. Миркович се оттеглил от делото. Скоро след това той бил повикан по телеграфа във Видин, където намерил Васил и цяла тълпа хора арестувани. Той имал същата съдба. Неговото арестуване се дължало на един екземпляр на въпросната прокламация, която властите в Лом-Паланка открили, адресирана на негово име в бюрото на Лойд . Ето версията, разказвана от всички. Добавят, че архиепископът Доротеу искал да се оттърве възможно най-бързо от Васил, който живеел при него и който му поверил на съхранение 5000 турски лири. Казват още, че митрополит Доротеу със собствената си ръка написал имената на личните си врагове в тефтерчето на Васил (който едва може да се подписва) и те действително били арестувани. Дали Маноли Иванов е направил всичко това на своя глава, искайки да си припише заслугите на лоялен служител на правителството, или самото правителство е замесено в това? Това се питат хората. Българите уверяват, че Маноли стои свободен в Цариград. Но от друга страна протекцията, която той е обещал на Миркович, остава без ефект, или е лъжлива, защото задържането му, макар и при по-леки условия след признанията му, все още продължава. Българите не се колебаят да тълкуват тази злополучна афера като интрига от страна на Високата порта и си вадят неблагоприятни заключения по отношение на правителството. Това събитие имаше такъв отзвук, че всеки говореше за него в Букурещ, докато бях там: естествено хората преувеличаваха нещата и ги украсяваха с всякакъв сорт коментари. Това породи отвъд Дунава без крайно недоверие сред българите към всеки, пристигащ от Цариград." ... се случват почти едновременно и са взаимно свързани и то по много сложен начин, не така както се представят в черно и бяло от повечето автори - делейки участниците в тях на добри и лоши, Сапунов - турски шпионин, Манол Иванов и Теофан Райнов - българските Щирлиц, доктор Миркович - борец за църковни права и т.н. Личностите преплетени в тези събития са имали многопластова роля и самите събития отразяват един преломен момент за българското националноосвободително движение, но постът ми става прекалено дълъг и ще продължа по-натам в тази посока

12 комитета с по 2-3 до 5 членове, максимум 60 души, заели се да решават съдбата на 7 милиона без да имат никаква реална представа за живота на тези 7 милиона отвъд Дунава. Панайот си лъже като Мирче Кришан за краставицата, при него лъжата за 3000 души, които веднага може да поведе се повтаря и в протокола от събранието през 1875, там пак е плеснал същата цифра, чета от 2000 души, които ще доведе от Сърбия, малко е посмалил, но е взел 120 000 евро, бая лозови пръчки трябва да е купил с тези пари. Кураторът на Русенските Кубратовци на Обретенов, който за по сигурно пращал писмата до тях през руското консулство през 1874-та... ... Бил е много популярен най-вече след първите му две обиколки от 1868-ма и 1869-та като емисар на Млада България. Касабов нали пише за него, че бил "най-способният му агент", имал е зад гърба си солиден опит на нелегална дейност в Българско и е познавал добре какво става там, за разлика от Райчо, Каравелов и останалата компания, която си е рисувала фантасмагории в главите от позицията им на външни наблюдатели. Трезвият глас е бил на въпросният Линденберг, представил се като емисар на Мацини, който ги е охладил с констатацията, че още не са готови за въстание; иначе пак същите мантри за въстание в Босна и помощ от Сърбия и Черна гора, че и Гърция... които повтарят и през 1872-ра, констатацията на поляка, че всеки шарлатанин може да ги поведе в желаната от него посока, стига да им представи желаното от тях за действително. От което са се възползвали Каравелов и протежетата му, най-образованият между всички тях политически шарлатанин, през 1872-ра. И още, не на последно място, повечето от тези господа са били на руска издръжка и са се ползвали с благоволението на руския консул Офенберг, който ги е етикирал като "половин дузина безделници, самонарекли се комитет" в Букурещ.

Полският кореспондент ни е оставил една много точна моментна фотография на състоянието на българската революционна емиграция от началото на 1870 година, която остава в общи линии същата и през 1872-ра: Представеният документ се намира във фонда на османското външно министерство, съхраняван в Başbakanlık Osmanlı Arşivleri (Централния османски архив) в Истанбул във фонд HR-SYS 290-7 (Приложение 1). Текстът е написан на френски език, тъй като той е бил официалният език за кореспонденция на османската дипломатическа служба. Изложението се състои условно от три части и представлява донесение от неизвестен автор до Високата порта. Първата част съдържа сведения за две събрания на 12 български комитета в Букурещ (главния столичен и 11 провинциални) от края на 1869 и началото на 1870 г. и участието на Васил Левски в него. Втората разказва за обстоятелствата около аферата на д-р Георги Миркович и арестуването на доктора. Третата описва инцидент, случил се в Русе, в който е пряко замесен руският консул в града.Съдържанието на първата част от документа е познато в българската историография в съкратен вид . Според публикацията, дописката е подготвена от полски емигрант, вероятно Мошински, за полския осведомителен бюлетин „Кореспонданс дю Норд-Ест”, който присъства на двете заседания на БРЦК благодарение на връзките си с Георги Живков . Ново проучване свързва авторството на цитираната кореспонденция с поляка Рачковски, който е вписан в български регистър с разрешителни за пътувания в Русе като пътуващ за Влахия на 18 септември 1869 г.  Алека Стрезова "Пишат ни от Русчук, 11 януари [1870] Едва преди няколко дена се завърнах от Русчук. По време на моето пътуване до Видин попаднах по следите на нови приготовления на българските комитети. За да ги изуча из основи и за да бъда в състояние да говоря сигурни неща, сметнах за добре да черпя сведения от самия извор в Букурещ, толкова повече, че според моите сведения, знаех, че в този град трябваше да се проведе всеобща среща на българските делегати. След като останах два дена във Видин и околностите му, поех пътя обратно и се върнах в столицата на Обединените княжества. Ето резултатът от това пътуване: По протежение на цяла Румъния има 12 български комитета, а именно: столичният комитет в Букурещ, и провинциални комитети в Турну-Северин, Калафат, Турну-Мъгуреле, Гюргево, Ибраила , Галац, Яш, Болград, Плоещ, Александрия и Крайова. Тези комитети трябва да бъдат смятани за центрове на българската деятелност: двама, трима, понякога петима събрани лица ги съставляват. Тяхна цел е организирането на българите в района на действие на всеки комитет и привличането на другите извън него. Тези комитети се радват на пълна независимост в административните въпроси, такива като избора на ръководител или войвода, събирането на данъци, приема на нови членове и др., но, що се отнася до политическите дела, нито столичният комитет, нито провинциалните могат да действат самостоятелно. За да се обсъди и приеме програма за действие, провинциалните комитети изпращат два пъти годишно делегати в Букурещ, където се обсъждат политическите въпроси на общо събрание под председателството на столичния комитет; решенията се взимат с мнозинство, вписват се в протоколите на заседанието и са задължителни за всички комитети. Благодарение на личните връзки на моя спътник ние бяхме допуснати да присъстваме на заседанието на това събрание, което се състоя на 30 декември. Тема на обсъждането беше формирането на чети и подготовката за въстание в България през пролетта. Мнозинството беше на мнение, че настоящите условия, преценени като благоприятни, изискват решителни действия. Тези господа вярват, че далматинското въстание  само е затихнало и ще се възобнови през пролетта с нова сила. Те разчитат на едновременна акция от страна на Босна, Сърбия, Черна гора и Гърция, както и на едно движение на славяните в Австрия и на подкрепата на Русия. Тези идеи са силно окуражавани от надеждите, които дават емисарите на Мацини . В наше присъствие някой си г. Линденберг, твърдейки, че е агент на централния революционен комитет на Мацини, заяви, че в различните страни на Европа те наброяват 80000 съзаклятници, готови да тръгнат при първи сигнал. Той посъветва българските делегати да не губят време и да се възползват вероятно от единствения случай, който им се представя; той им обеща от името на въпросния комитет 200 италиански доброволци и оръжие. После той прочете едно писмо от Цариград, в което някой си Бедескини, агент на същия комитет, го информираше, че ще е в състояние да изпрати 800 италианци през пролетта в Босна като работници, но които всъщност ще имат за цел да подпомогнат революцията, която трябва да избухне в тази страна. Всички тези обещания развълнуваха до такава степен мнозинството, че то поиска да изпрати четирима емисари в България, за да подготвят почвата. Дяконът Левски тогава стана и каза, че е готов да замине за вътрешността на страната; той е един от най-активните и енергични агитатори и е много известен. Войводата Панайоси  настояваше да се вдигне въстание и каза, че има почти 3000 човека, които само чакат заповед. Друг делегат увери, че войводите Тоти, Зети и Зико  имат също привърженици от двете страни на Дунава. Г. Линденберг поднови обещанията си. Тогава събранието, преценявайки, че влизането на чети в България не може да стане по-рано от април, реши, че сега нищо не е готово, за да започне тяхното организиране, че числата, заявени от Панайоси и останалите, трябва да бъдат проверени, че всичките сили трябва да бъдат преброени и събранието реши: всеки комитет трябва да направи веднага точна сметка на силите и ресурсите, с които разполага, както в своя район, така и в България, ще се организира извънредно набиране на доброволци, комитетите ще се подсигурят с надеждни места за съхранението на оръжия и муниции. Що се отнася до централния комитет, той пое ангажимента да намери по-голямата част от средствата (възползвайки се от доброто разположение на г. Офенберг ); той също така ще изпрати дякона Левски с един помощник в България и ще набави информация за подготовката, която се върши в останалите страни, с оглед на една едновременна акция. Събранието покани г. Линденберг да достави оръжието, което е обещал, в момента, в който складовете бъдат готови. Разделиха се, решавайки, че ще има ново събрание през месец февруари в ден, определен от централния комитет, когато ще се направи преброяването на общите сили, спрямо което ще се вземе решение. Впечатлението, което ми остана от това събрание, ме навежда на следните заключения: 1.) Цифрите, заявени от Панайоси, са повече от преувеличени; 2.) Тези хора не познават вътрешното състояние на страната и живеят с илюзии; 3.) Разположени да вярват на всичко, което им се каже, след като отговаря на вижданията им, те могат лесно да станат играчка в ръцете на първия срещнат; 4.) принципът на вземане на решения с мнозинство при една толкова невежа маса създава условия човек лесно да стане господар на техните действия. До каква степен Русия е въвлечена? Не знам, но междувременно виждам, че повечето от тези господа са на нейна издръжка. Не ми беше възможно да разбера повече за техните дела, нито да разбера всичките им имена, тъй като не исках да събуждам подозренията им. На всички тези революционни и войнствени проекти от другата страна на Дунава страната отсам реката отговаря с най-голямо спокойствие; не се наблюдава и най-слабо желание за бунт, няма никакви приготовления. Писмата от вътрешността, които намерих тук, потвърждават това състояние на спокойствие." Това е оставил Левски през 1870-та във Влашко, когато тръгва на третата си обиколка в Българско, която всъщност е обиколката му за изграждане на ВРО. Не са му дали повече от година, за да започнат опитите им да бъде свален от позицията му на лидер на ВРО и да овладеят тази изградена от него вътрешна организация като тяхно оръдие за празните им политически амбиции и илюзии, справка Филип Тотю за "букурещките вагабонти". Народе????

Ще бъде от полза на темата да го има в превод този доклад, в оригиналния текст има детайли, които се губят във всеки преразказ или тълкуване, ето го: Raport 1-14.pdf "Когато Захари изтипосал Хитов в Записките, че взел парите, купил лозови пръчки и отишъл да сади лозе в Белград, онзи дори не е опитал да се защити, да измие лицето си. Мълчал си и се спотайвал." Мълчал си е и се е спотайвал, защото подписът му е стоял под протокола от събранието с решението; Захари не е излъгал нищо в случая, взел е комитетските пари Хитов и не ги е върнал, дали е купил с тях лозови пръчки не знам, но ги е присвоил.

Има една улична дума, описваща поведението на тези личности и тя е "шарлатани"; това не е пресилено, доказват го документите. През 1875 г. когато се подготвя Старозагорското въстание от новия комитет в Букурещ, Каравелов се отказва не само да работи, но и да даде печата на комитета на стария, а Хитов взема 300 австрийски жълтици с обещанието да организира чета в Сърбия и да влезе с нея в Българско и после изчезва с парите без да направи нищо, за което се е подписал като ангажимент в решението за въстание. Ето протокола от решението на събранието за въстание: Тук е описано какво се задължава да направи Хитов, за което получава 300 жълтици, еквивалент на 120 000 евро днес. Накратко, ако не успее да организира такава чета, задължава се да телеграфира до редакцията на "Знаме" /Ботев/ и да се върне обратно във Влашко /с взетите от него пари естествено/ Този текст съобщава, че комитетът ще има нов печат, тъй като Каравелов се отказал да работи, но отказал да даде и стария печат. А това е заключителната част с подписа и на лицето Хитов, което е получило точно 305 жълтици да организира чета, защото е посочена общата събрана сума от 605 жълтици и другите разходи, освен тези за Хитов, а те са 100жълтици за Филип Тотю в Одеса, 150 жълтици за апостолите в Българско и 50 жълтици за канцеларията на комитета, като приспаднем от 605 дадените за другите, у Хитов са останали точно 305 жълтици: Това как се нарича, да се подпишеш под един задължителен документ, да вземеш по него сума и да изчезнеш с нея без никакви задължения след като си се подписал. Каравелов с отказа му да работи и задържането на комитетския печат въобще не го коментирам.

През лятото на 1869-та Райчо Попов и Теофан Райнов отиват на посещение при Бакунин и Мацини. От Бакунин получават нов усъвършенстван шифър за Млада България, а от Мацини ценни съвети как да организират революция в България. Основно Мацини ги съветва да направят точно това, което извършва Левски - да съставят вътрешни тайни комитети на османска територия по образеца на карбонарите в Италия и да събират пари за оръжие като си сътрудничат със сродните движения Млада Сърбия /Омладина/, Млада Полша и т.н. Чак след завръщането на двамата, нещата се активизират сред емиграцията, тогава започва да излиза и в. Свобода, който се манифестира като революционен, но всъщност не е, стана дума, защото още в началото започва да пропагандира славянофилската идея. Тогава в самия край на 1869 и началото на 1870 се събират представители на комитетите на Млада България в Букурещ и основават БРЦК, а Левски сам изявява желание да отиде в Българско да захване да основава частни революционни комитети. Георги Живков се компрометира първо с препоръката за Сапунов, заклеймен като турски шпионин, и второ с допускането на полския шпионин присъствал на сбирката в Букурещ. По-рано от началото на 1870-та и да е имал някаква мисия да съставя комитети в Българско, които са изброени във Вашия цитат, той физически е нямал възможност да направи това, тъй като от 1868-ма у бил учител в Русе, самата му професия не е е позволявала да обикаля всички тези градове и да съставя комитети. Иван Касабов го споменава в спомените му като един от основателите на търновския комитет на ТБЦК, заедно с Момчев и Стефан Карагьозов, но това се отнася за 1867-ма, после Живков отива да работи като учител във Варна и през 1868-ма се установява в Русе. В Русе, ако е съставил комитет, това е бил комитет на Млада България преди учредителната сбирка на БРЦК в Букурещ от началото на 1870. Левски в писмото му до Плоещките българи споменава, че още през 1870 е писал на Георги Живков /Джура/ да му изпрати печата на ВРО, но не го е получил от него. Какво е правил с този печат Живков или Каравелов мога само да предполагам, но Левски го получава едва в началото на юни 1871 от Димитър Общи, и то не такъв, какъвто го е поръчал. Според мен не грешите, като предполагате, че през двете години на учителстването му в Русе, Живков основно си е стоял в Русе и си е гледал задълженията на учител, едва ли е имал възможност да обикаля през това време градове и села, за да основава комитети, а и преди събранието за основаване на БРЦК не е имало избистрена концепция какво да правят такива комитети. Такава се появява чак след срещата на Райчо и Теофан с Мацини, след която е и учреден БРЦК в Букурещ. Каравелов публикува един, да го наречем, програмен документ във вид на брошура, в която пропагандира целите на БРЦК, това не е програма, а повече публицистика: https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=673:lk&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Цочо Билярски я определя като предвестник на Наредата на Левски и Устава на БРЦК от 1872-ра, но аз не мисля така, все пак е добре, че го има като публично достояние. Всъщност Сапунов идва с мисия от Бидискини не толкова да шпионира, а да отклони Млада България от сътрудничество с Царска Русия и да я превърне в независима национална организация. Сапунов предлага вместо комитети да се организират тайни клубове на съзаклятници, подготвящи установяване на самостоятелна държава, независима от монархичните режими в Сърбия и Русия. Покрай целия този скандал с него и полския делегат на сбирката на дейците формирали БРЦК, го отнася Георги Живков, който отначало емигрира във Влашко, а впоследствие във Виена, където с финансовата помощ на дружество Напредък, за което по-горе стана дума, започва издаването на първото българско детско списание.

Драмата с клеветата срещу Георги Живков във вестника на Каравелов се разиграва през 1870-та след скандала с шпионина Светослав Сапунов /Миларов/, изпратен от Христо Арнаудов да донася на османската власт за революционното движение сред българската емиграция във Влашко. Мисията на Сапунов е била да разубеди българските революционери да търсят съдействието на Русия и Сърбия. Каравелов е побеснял от предложението на Сапунов да пише срещу Русия и Сърбия във вестника си срещу пари в замяна. Георги Живков е бил подведен от Петко Славейков, че Сапунов е свестно момче и патриот и му е издал препоръка до хората от Млада България, посрещнали го в Гюргево. Там обаче Иван Кършовски, който подложил Сапунов на проверка и прочел препоръките му от Арнаудов и Бидискини /емисар на задграничното полско правителство и едновременно с това османски шпионин/, го разобличил като турски шпионин. Това е провокирало Каравелов да започне клеветническа кампания срещу Живков. Освен това, на събранието на БРЦК /учредително/ от декември- 1869 - януари 1870 е бил допуснат с препоръка на Георги Живков и един полски емигрант, който впоследствие е депозирал шпионски доклад до османската власт за българските революциенери /т.н.Русенски доклад, проф.Митев пише за него/, разкриващ техните замисли и структурата на новосформирания БРЦК. Всичко това е насочило гнева на Каравелов към Живков, женен за полякиня и притежаващ контакти с полската емиграция, базирана в Цариград. Можем да си представим и гнева на руските господари на Каравелов от Азиатския департамент, за които полската националистическа емиграция е представлявала екзистенциална заплаха. Времето напълно съвпада и с даването на султански ферман за независима българска Екзархия и депозирания на Парижката конференция по Критския въпрос от 1869 Мемоар за българо-турска дуална монархия. Левски тръгва на третата си обиколка след това през 1870-та и първият ЧРК основан от него е Плевенския, където към Анастас Попхинов го насочва Данаил Попов, също член на ТБЦК и Млада България преди това. Относно комитетската дейност на Георги Живков, мисля че той е основал първия комитет на ТБЦК /или на неговия наследник Млада България/ в Русе, защото начина по който Обретенов е записал имената на членовете на комитета на ВРО, основан от него по препоръка на Кънчев /не на Каравелов, а именно на Кънчев, в статия на Антонова е засегнато това/, шифърът да се изписват имената на членовете с цифри е шифър на ТБЦК, по онова време комитетите на ВРО основани от Левски не са използвали този шифър; ерго, Обретенов е бил посветен в делата на ТБЦК още преди това, вероятно и Кънчев. В Русе е съществувал такъв комитет, и Никола Живков, брат на Джура, издава фалшивия пропуск на Кънчев в деня на самоубийството му, Кънчев е знаел от кого да иска помощ и това са били хората от стария комитет на ТБЦК, а не тези от новооснования комитет на Обретенов, Иларион Драгостинов е бил на свобода, но Кънчев се е обърнал към Никола Живков, а не към него.

Само да допълня, Иванчо Колев, според някои източници /много е замъглено времето на неговото заминаване за Влашко/ е напуснал Ловеч по-късно от Драсов, след Арабаконак, ще рече края на септември, което го прави силен кандидат за полицейски информатор. Пуснали са го с тескере и пари са му дали /по Марийка Сиркова/ след двете убийства - на Паисий и на слугата на Денчо. Той е единият от тримата, които не присъстват в списъка на Хамди, а е заминал броени дни, след като този списък е бил изпратен в Цариград. Хм... Да, точно за такъв подход става дума, не да си "нарисуваме картинка" и после да я "нарежем на парчета от пъзел" и да ги сглобяваме с произволно използване на извори или части от извори "пасващи" на "картинката" като при това игнорираме "непасващите", а преди да имаме картина, да я реконструираме от известните източници такава, каквато е била, а не каквато искаме да е била.

Да, няма вероятност полицията в Русе да не е проучила връзките между Обретенов и Кънчев, още на другия ден след самоубийството на Ангел в кауша при Обретенов са пуснали Златев, който му е задавал само един въпрос, познава ли Кънчев, това го е написал самият Обретенов. Освен всичко друго, направили са обиск в читалището и са открили и писмата между двамата, в които Ангел докладва на Обретенов, че е пристигнал в Ловеч и чака среща с Левски. Разплитането на чорапа, по Хитов, е започнало веднага след смъртта на Ангел и нишката директно е извела полицията в Русе до Ловеч, където е била подхваната от тамошната власт, силно улеснена от тази информация. Самото тескере на Ангел, намерено у него, е преди всичко циркулиране между Ловеч и Русе. Достатъчно е било Обретенов още тогава да е казал името на Иван Драсов в Ловеч, което име му е било известно от преминаващите през него писма, за да фиксират вниманието си върху Драсов. Успоредно с това са имали и договора между Ангел и Пъшков, който също е станал обект на интерес. Вероятно тогава са започнали да ги наблюдават в Ловеч, а само 4 месеца по-късно става убийството на Паисий, в което и двамата са пряко замесени - Драсов с писмото, Пъшков с организирането на самото убийство като логистика, даже сам пише, че след убийството телеграфирал в Ловеч да съобщи, ако е бил под наблюдение само тази телеграма вече го е вкарала на първо място в листата на заподозрените.

Това е голям въпрос пред мен. Райчо вероятно е знаел, защото мисията на Ангел Кънчев започва още от Табор, където са му я възложили, за да мине през Виена за пълномощното за търговец на кожи, под чието прикритие да събира подписите. Братът на Райчо, Ванката Попхристов, е загинал в четата на Хаджи Димитър, където е постъпил, напускайки попрището на офицер в руската армия, той е бил професионален военен и е обучавал останалите четници на тактика и стратегия. Райчо е бил свързан чрез брат си с Русия и това ми дава основание да мисля, че той е бил един от посветените в мисията на Кънчев да събира подписи. Но за Хитов имам съмнение, главно заради казаното от него пред съгражданина на Обретенов и Кънчев в Белград, непосредствено преди да изпрати Кънчев към Ловеч. Там Хитов заявява и пред другите стари войводи, че, ако сега не въстанем, ще попаднем по-късно под друг господар, визира Русия. Подобна мисъл има и в писмото му до Левски от края на юли, което, според Антонова, е донесено на Левски от Кънчев при идването му в Ловеч. Хитов е водел преговори с Блазнавац и Ристич за сръбска военна помощ, а по онова време Сърбия не е верният съюзник на Русия от времето на княз Михаил, регентството води задкулисни преговори с Австро-Унгария в ущърб на руските интереси и превъоражава сръбската армия със западно оръжие, изхвърляйки от употреба остарелите системи руско оръжие. Хитов трябва да е бил с раздвоено съзнание да служи на сръбските интереси и да изпраща Кънчев с руска мисия, а нямам впечатление, че Хитов е имал способност на такова раздвоение, той е бил монолитна натура с последователни действия, макар и спорни от морална гледна точка.

Оттам е започнало всичко, предателствата в Ловеч са следствие.

Много благодаря за това ! Чел съм Параскев Стоянов, но това някак си съм пропуснал, а е много съществено. Ангел, както писахме преди, е бил снабден с пълномощно на представител на Виенска кантора за търговия с кожи, тоест той е бил купувач, сключвал е договори за покупка, а в случая Пъшков е бил продавач, двамата са имали контракт, договор. Кантората изглежда е била на братя Киселови във Виена, където е имало българско дружество "Напредък", основано през 1869-та: https://bg.wikipedia.org/wiki/Виенско_българско_общество_„Напредък“ Райчо Попов за тях пише на Хитов, че неговият ортак имал кантора във Виена и говори за търговия с кожи. Тези хора са внасяли оръжие също като Данаил Попов. За да има пълномощно като техен представител, Кънчев на път за Белград трябва да се е отбил във Виена, където са му го дали, което говори, че Райчо и Хитов са действали координирано при внедраването на Кънчев в Ловеч. Много ценна информация! И аз съм на мнение, че Пъшков е бил силно подозрителен за властта още преди убийството на Паисий, а и самото му присъствие вечерта на гуляй организиран от него и другите двама търговци в чест на Паисий е супер подозрително, само така са успели да изкарат Паисий от резиденцията му, Общи е нямал никаква друга възможност да го убие. Фактически Пъшков е бил координатор на целия процес по убийството, а това едва ли е останало незабелязано от полицията, особено след това, което публикувахте за връзката му с Ангел. Паисий не е бил просто един български дякон, а наместник на владиката и убийството му е можело да предизвика много проблеми за властта, разследвали са това убийство много сериозно, а дни преди убийството Пъшков прави обиколка по комитетите и лицата, пряко участвали в логистиката на убийството, очертал е с червена линия всички замесени помагачи на Общи, успоредно с неговия воаяж из Софийско, другият анонимен от списъка на Хамди, Иван Драсов, връчва на 19-ти юли, един ден преди убийството, писмото на Левски до Общи за убийството, не сме виждали това писмо, явно е унищожено от замесените лица, но имаме писмото на Общи за него, в което той е поискал да бъде подписано от 40 лица /винаги съм се чудел защо толкова/, а толкова са били всички членове на комитета в Ловеч, Общи си е вързал гащите, ако бъде заловен да има оправдание и възможност да ги посочи всичките. Представете си такова писмо с 40 подписа в ръцете на османската полиция какво би означавало за комитета в Ловеч... Но на 16 септември валията е имал списък с 14 души от този комитет и то най-важните, както и твърдото знание, че убийството на Паисий е дело на комитета, преди Арабаконак и разкритията на Общи и другите заловени. Едно "птиченце" му ги е изпяло.

Изворите за доказване или опровергаване на този конструкция са изгорели с изгарянето на архивите на съда в Ловеч малко след Освобождението, защото там са се съхранявали и архивите от османско време, така че, наистина е трудно, но не и невъзможно. Най-важният изворов материал е донесението на Хамди от 16-ти септември 1872-ра и в него при анализ се откриват много ключови детайли, доказващи конструкцията. Аз вече няколко пъти ги посочих: 1. Почти пълен списък на основните членове на комитета в Ловеч, направен от член на този комитет, но с изпуснати имената на трима от най-важните му членове - Пъшков, Драсов и Иван Колев. 2. Липсата на Димитър Общи в този списък на "главатари" и сбърканите имена на главатарите от Софийско, където е било организирано убийството на дякон Паисий, което е ясна индикация, че информаторът за списъка напълно умишлено ги е прикрил, за да не бъде установено неговото участие в убийството на Паисий. 3. Обискът на другия ден на къщата на поп Лукан и тази на Величка Хашнова, което потвърждава тезата, че информаторът е знаел ролята на тези две къщи като скривалище на Левски. 4. Обискът един ден след това на къщата на Сирков, което потвърждава тезата, че първият информатор не е знаел за нея и се е появил втори, арестуван във връзка с обира, който е насочил полицията към тази най-тайна къща на Левски, където той се е намирал ден преди обиска. 5. В донесението на Хамди е определена ролята на Левски като главен организатор на всички комитети дадена му на събранието в Букурещ, което е пряко доказателство, че информаторът е бил запознат с решението на събранието, а за да бъде запознат, трябва да е бил там. 6. Убийството на Паисий еднозначно е определено като дело на комитета, което означава, че всички писани неща от Пъшков, че дякона не е казал нищо и че Пъшков и Карагьозов заблудили полицията, че убийството било дело на някакви турчета във връзка с любовни разпри, не отговарят на мнението на османските власти, полицията е била напълно уверена кои са извършителите на убийството. Ако чакаме да се появят извори, в които черно на бяло да пише кои точно са били предателите в Ловеч, никога няма да ги дочакаме, защото те са унищожени отдавна от същите лица. Но донесението на Хамди от 16-ти септември ни дава изворови детайли, от които може да бъде реконструирана цялата конструкция. Стига да има желание за това, в противен случай ще си редим пъзели по красиви картинки за герои и случайности, варианти много за такива картинки.

Тя напада Величка постфактум, след включването на Величка с подхвърляните писма и привикването й в София при Пъшков и Марин. Лукановци са били най-шумните разпространители на клеветата срещу поп Кръстьо и затова, според мен, Сиркова се е озлостила срещу тях и в частност към Величка. Но, както отбелязахте, дефакто Величка е спасила живота на Левски след второто предателство като е предупредила за обиска, ако Величка не беше направила това, с Левски е щяло да бъде приключено още в къщата на Сиркови. Само поп Кръстьо е бил против убийството на дякон Паисий. Не и Пъшков, не и Драсов. Както вече стана ясно, бързали са с убийството на Паисий, защото са усещали, че властта им диша във вратовете /Обретенов вече е бил казал името на Драсов/, но убийството не само, че не им е помогнало, а е утежнило още повече положението им, вече са били и убийци. Драсов духва в чужбина между убийството на Паисий /20 юли/ и убийството на слугата, той заминава на 8 август, по същото време и Иванчо Колев, но остава в Ловеч Пъшков. А за тези тримата няма споменаване в списъка на Хамди, няма ги и толкоз. Няма друг вътрешен член на комитета, който да не е знаел, че Пъшков, Драсов и Колев са членове, а Марин председател, ерго - някой от тях тримата е бил първият издайник, или тримата в сговор, като Драсов и Колев са си плюли на петите, а Пъшков е останал нещо като заложник и лице преговарящо с полицията. Тогава той трябва да е и вторият издайник, предупредил Денчо за обира и посочил къщите на Марин и Величка. Упълномощеният от тройката да говори с полицията в Ловеч и оставен от нея като заложник. Оттам натам, полицията е арестувала Димо Драсов, който е толкова ачик съучастник, че няма накъде, хем писан като член на комитета, хем от неговата къща са влезли убийците в Денчовата, откованите дъски, намерения патрон, забитите колове, човекът си е плачел за доживотна каторга като съучастник на убийци. Обаче не, пускат го на другия ден. Толкова тъпи ли са били ловечките ченгета. Не мисля, освобождаването си е имало цена, Димо е пропял и е казал името на Латинеца, който е единствения участник от Ловеч в обира, казал го е на Параскев Стоянов, казал го е и на полицията. Оттам натам плочките са падали една след друга и твърде бързо са стигнали до Марин и сестра му, както и до Сиркови, за да си мълчат като комунисти на разпит пред Левски през декември, че къщата им е наблюдавана. Всички са били на хорото. Пъшков според мен е бил закован като заподозрян съучастник в убийството на Паисий още през юли, дяконът е успял да каже нещо, и тогава Пъшков е бил пречупен и принуден да сътрудничи, а Драсов и Колев са успели да избягат, защото са се спазарили да остане Пъшков. Това обяснява и липсата на Общи в списъка на Хамди и съвсем фалшиви имена на главатари от Софийско, Пъшков ги е спотаил, защото тези хора биха го пратили в затвора, ако проговорят. Те все пак са проговорили по-късно и го пращат на каторга, колкото и да са го пазели от ловечката полиция като информатор, спомнете си каква пародия е неговия арест и как подбутва жълтици на заптиетата. Но го е натопил Общи и от кумова срама ловечката полиция го е доставила в София, а оттам са го пратили в Диарбекир. Но единствено те двамата с Марин са нямали издадени присъди, и единствено те са се ползвали с привилегии, почти им е уредено бягството с един гид кюрд, който да ги преведе безопасно, има ги тримата на снимка в юнашки пози.

Не е нощувал в дома на Величка, да направи това би било абсурдно, след като в писмото му от 12-ти декември Левски пише, че знае кой е подхвърлял писмата и че този, който го е направил е предателят, но не знае от страх или истинно и дали всички останали от комитета са съпричастни. Най-достоверни са думите на Никола Сирков, записани от отец Матей, Левски е пренощувал една нощ у Сиркови и на другия ден е тръгнал към Къкрина, като пътьом е минал през къщата на Величка. Всичките измислици на Мария Сиркова впоследствие, че нощувал у Величкини са плод на гузна съвест и опит да насочи вниманието къв Величка като предател на Левски. Ще се оплетете и объркате като в стая с криви огледала в тези взаимноотричащи се спомени на съвременници, писани по различни времена и с различни подбуди. Следвайте логиката на събитията, това не е пъзел с картинки.

Поп Лукан и Гечо Хашната ги изключвам от предателството за Къкрина, и да са имали желание, нямали са възможности. Левски не е казал, минавайки в къщата на Величка "тази нощ ще нощувам в ханчето на Латинеца в Къкрина"; нито пък поп Лукан е имал някакви контакти с него при влизането му в Ловеч. Изключвам ги и от първото предателство с обира у Денчо Халача, защото Марин е бил пряко замесен с даването на подслон в дома си на Вутьо Ветов, следователно поп Лукан трябва да нотопи сина си, а и сам себе си, като собственик на този дом, в който е нощувал един от участниците в убийството. Гечо Хашната не съм чел да е участвал в заседанията на Привременното правителство, където е бил обсъждан обира, а жена му, Величка, е била също включена в "техническия персонал" по обира, трябвало е да наблюдава улицата и е приела хвърлената кесия от Левски, както отбелязахте. Какъв е мотива на Гечо Хашната да предупреждава комшията си Денчо Халача за обир, в който участва косвено и неговата съпруга, това ще им донесе големи проблеми. Остава да е бил някой взел участие в заседанието на което са решавали за обира, но не е бил съгласен за такъв обир и тук се сещам единствено за Димитър Пъшков, само той твърди, че Левски е извършил обира на своя глава /"своеволствал"/, никой друг не го твърди и не отговаря на действителността, в обира е участвал и Марин Поплуканов /посрещнал Вутьо/, участвал е и Латинеца, и Величка, и брат на Марин /наблюдавал улицата/, участвали са и други, нали някой предния ден трябва да е набил коловете в двора на Димо Драсов откъм турския хан с цел да заблудят полицията, че нападателите са влезли оттам, някой е отковавал предварително дъските на оградата между Димовата къща и тази на Халача; друг е донесъл пушката на Левски, трети е имал грижа за арнаутските дрехи, с които се преобличат в плевнята на Димо. Следователно твърдението на Пъшков, че комитетът не бил съгласен с обира и Левски сам го извършил е чиста лъжа, Марин е бил председател и е участвал, включил е сестра си и брат си. Пъшков не е знаел за къщата на Сирков като скривалище на Левски, но Димо Драсов и Латинеца са знаели. Но Пъшков е знаел за останалите къщи. За Латинеца, тук имаше спор дали е бил трети участник или не, бил ли е пряк участник или е помагал само в "логистиката" - ограда, колове и т.н. Няма значение това, щом Димо Драсов твърди, че Латинеца е бил третия. Щом Димо го е казал пред Параскев Стоянов след 30 години, казал го е и пред турската полиция, когато са го арестували. Това е било достатъчно, за да обвинят Латинеца, посочен е от свидетел и фигурира в списъка на ксомитета. Латинеца със сигурност е бил запознат с тайната на Сирковата къща като най-сигурното скривалище на Левски. Никъде не съм чел къщата на Латинеца да е била бастисвана и наблюдавана.

Явно съм се изразил неточно, за да бъда разбран неточно - бил е известен като имена преди преди убийството, а е бил компрометиран с убийството /още на другия ден след него/, това съм искал да кажа, това твърдите и Вие, вземам си бележка, ще внимавам как пиша. Защото са били против този обир, Пъшков го пише. Смятали са, че така се излагат на опасност. И, според мен, някой от тях, от комитета, който е знаел за обира е предупредил Халача да не се прибира вкъщи и да изнесе от дома си сериозните суми пари, Левски е намерил там само малко грошове, а Халача е бил богат човек. На известието на Левски, имало е такова, да му даде еди-колко си лири, Халача е отговорил на приносителя "ела сам и си ги вземи". Освен това, странно и неестествено е, слугата да крещи с цяло гърло, след като е познал Левски. Казали са на Левски, че слугата е предупреден за обира, а той или не е бил, за да се държи така, или е бил предупреден да се държи точно така, че да събере всички патрулиращи заптиета. Заптиетата са се появили толкова бързо в разстояние на минути, докато се е разигравала борбата между Левски и слугата, че според мен също са очаквали нещо около къщата. Всичко това го обсъждахме вече, както и бързия обиск на тайните къщи, в които се е криел Левски, а те са били не повече от четири. Такава информация за тези къщи полицията е можела да получи само от вътрешен човек в комитета в Ловеч и то от много вътрешен, особено за къщата на Сиркови. Марийка Сиркова пише в спомените й, че тази къща е била известна като скривалище на Левски само на шепа хора и Левски се е криел в нея само при най-голяма опасност, имала е изход откъм покрива, водещ към скали и вход на пещера, позволяващ му да се измъкне дори при обсада. Всички тези детайли, включително излизането на Латинеца десетина минути преди атаката на потерята и чудодейното му пропускане през блокадата, ги нищихме минута по минута, но в крайна сметка голямото предателство срещу Левски не тръгва от Ловеч, защото дейците там също са били предадени.

Това е написано в доклада на Хамди и няма съмнение, че първият информатор на полицията в Ловеч е бил някой от отсъстващите членове на комитета в списъка, а те са трима - Иван Драсов, Иванчо Колев и Димитър Пъшков - които са били в състояние да направят толкова изчерпателен списъка за Ловеч, но и да посочат главатарите на други комитети, във втория случай умишлено прикриващи някои и натопяващи други, които нямат нищо общо. Не е бил споменат и Димитър Общи, за да не се разплете чорапа с неговото залавяне и да посочи кой му е дал писмото за убийството на дякон Паисий. Вече отделен въпрос откъде и кой е посочил този/тези членове на комита в Ловеч, както и ролята на Левски в него; това е станало от външен за Ловеч човек и от човек участвал в събранието на БРЦК в Букурещ, и този човек си има име, Обретенов. Самият обир у Денчо е бил провален от членовете на ловчанския комитет, които е трябвало да го организират; Левски и Вутьо влизат в Димодрасовата къща от къщата на Марин, Вутьо свидетелства, че стопанинът на къщата /Димо/ ги посрещнал и отвел в плевнята. А Димо и баща му са арестувани същия ден на обира и на другия ден освободени. И веднага на другия ден е обискирана къщата на Марин и тази на Величка. При наличност и на Димо, и на Марин в списъка на комитетски членове, с които е разполагал преди обира Хамди, тяхното участие в обира е било подпечатано. Димо свидетелства, че в обира е участвал и Латинеца, той също фигурира в списъка на Хамди, направен още преди обира. Всичките тези са били в кърпа вързани в ръцете на ловечката полиция, тя е можела да ги изнудва и заплашва с всичко, включително със смъртни присъди за съучастие в убийство, което, не се съмнявам, че е било направено от полицията. Целият комитет в Ловеч е бил известен и компрометиран пред османската власт в Ловеч още на другия ден след убийството на слугата. Не са ги арестували всичките, само защото тогава Левски им се е изплъзнал на косъм от къщата на Сиркови, за властта единствено той е имал голяма стойност, много по-голяма от всичките останали взети накуп.Държали са ги като отворен вълчи капан и са чакали влизането на Левски в него, това обяснява постоянното наблюдение над къщата на Сиркови, очаквали са все някога Левски да влезе там, защото са знаели, че ще се върне за парите и архива.

Както виждате, след подчертания от Вас текст, никъде в донесението на Хамди не се споменават писма от Влашко, Русия и Сърбия, които да са заловени до тази дата, 16-ти септември 1872, споменават се други писма и документи, първото и единствено споменаване на кореспонденция на Левски с чужбина се появява в донесението на търновски управител от 28-ми декември 1872. Хамди паша като валия нямаше да пропусне да ги отбележи, твърде важна улика са, за да ги пропусне. Следователно писмата са конфискувани след тази дата, най-вероятно при арестуването на Величка Хашнова, защото Левски ги е поискал на 12-ти декември, но те не са били вече в архива към тази дата, за да не са и след това, при наличието на негови писма до същите кореспонденти като отговори.

Стаски, според мен, се базира на писмото на Левски от 12 декември: "Но вижте какво ще ви кажа веднъж завинаги: и веднъж и сто пъти [да] излизам от длъжността си, [да ви забележа] пък защо исках да дойда. Затова колкото писма, пари, вестници и всички, каквито има оставени във вас и в председателя тайни работи да се пренесат у Николчо, че или аз ще премина да ги взема, или друг ще изпратя да ги отнесе [там], където събираме вече всичките работи, защото времето заповяда. У председателя има принесени от други комитети пари, попреди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава! На комитетска пара не се знае и минутата кога ще се поиска. Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови. И всичко от днес нататък кой каквото има за мен у Николчо да оставя. Оттам ще и получава. По-нататък не трябва да го питате откъде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до вас отнякъде, няма да ги разваляте [разпечатвате], като писма и пр. Недейте ги и бави, в същото време на него предавайте." Председателят е бил Марин, той е арестуван, а няколко дни след него и Величка. При ареста на Марин са правили обиск в дома на поп Лукан, но всичко е било преместено в дома на Величка и Гечо Хашната преди това. Величка е била задържана в къщата на поп Кръстьо, а нейната къща е била обискирана щателно, това е условие поставено в доклада на Хамди паша от 16-ти септември, да се арестуват хора, за които има преки доказателства, че са замесени в комитета и да се обискират техните къщи. Впоследствие Сирков е взел някакви писма от Величка /парите не, тях според мен е закопал поп Лукан/, но очевидно писмата от външните кореспонденти от Влашко, Сърбия и Русия са били конфискувани още при арестуването на Величка. Няма ги в Ловчанския архив, който Левски е носел пришит в самара на коня преди да го заловят в Къкрина. Тези писма са докладвани в телеграмата на търновския управител Али бей от 28 декември като "конфискувани", за разлика от докладваните писма на Каравелов като "иззети по подходящ начин и върнати на приносителя". Писмата от Одеса, Букурещ, Плоещ и Белград са попаднали в ръцете на софийската комисия от архива на комитета в Ловеч, съхраняван от Марин като председател, а след ареста му от неговата сестра Величка Хашнова. Стаски си е направил единствено възможния правилен извод в конкретния случай. При това, когато е писал това негово твърдение, Стаски не е разполагал с телеграмата на Али бей, за да има потвърждение от текста в нея, сам е стигнал. Просто няма откъде да се съберат всички писма от външни кореспонденти на Левски едновременно на едно място, освен в Ловеч, където са запазени техните отговори на Левски, но самите писма ги няма.

Това е много интересен въпрос сам по себе си, извън темата - защо от Млада България излиза само един забележителен лидер, Васил Иванов Кунчев от Карлово, и защо от Гюргевските апостоли излиза само един забележителен политик и лидер - Стефан Стамболов. Според мен не е въпрос на щастливи обстоятелства на историята и случайности, а е закономерност на българската народопсихология. Българите не търпят двувластие, тривластие и многовластие, те възлагат всичките си надежди и желания само на един, който израства по пътя на естествения подбор, меритокрацията, от техните среди. Стамболов и Левски са съвършено различни като качества, но това е общото, което ги свързва. Изработвал съм пъзели, технологията е да се изработи щанца-нож, която с удар се нанася върху същия формат картинка, каширана върху картон. С една щанца могат да се изработят хиляди пъзели с една и съща картинка; но по-интересното е в случая, когато сравняваме историята с пъзел е, че с една и съща щанца могат да се изрязват и хиляди картинки на пъзели, стига да са залепени върху същия формат картон. Затова не бих оприличил реконструкцията на историческата картина с пъзел, а с изработване на пътна карта през времето и събитията, повече с работа на палеонтолог, сглобяващ скелет на изчезнал вид по отделни фрагменти. Във втория случай, този на палеонтолога, не може да има н-на брой реконструкции, само една вярна; за разлика от пъзела, където н-на брой картинки, могат да бъдат направени на отделни стандартни късове с една единствена щанца по желанието и хрумването на печатаря. Първата работа, на палеонтолог възстановяващ цяла конструкция по фрагменти, бих сравнил с работата на добросъвестен историк; втората, изработване на щанца, способна да направи на фрагменти всяка пожелана картина, с работата на фокусник или мистификатор в полето на науката история, печатар на илюзии. Край на офтопика