caress…

Съгласна, че стереотипът, сам по себе си, не е проблем, напротив. Той е някаква ясно очертана форма на нещо. Но става проблем, когато, като шаблон, започне да се ползва към всички. Имам приятели, които имат изисквания половинката им да има същите интереси като тях. Както и такива, които нямат проблем в това отношение - интересите, заниманията, професията и хобито да са различни. Това, което се забелязва при първите, е почти винаги един и същи типаж - като им погледнеш партньорите през годините, все едно са излезли от машина-ксерокс. Не го казвам като критика, а като наблюдение. Всеки сам избира кое го прави щастлив и удовлетворен. При другите, от втория тип, с по-широкия диапазон, пък съм чувала най-интересните и комични истории. И в двата случая има негативни ефекти обаче. В първия познатото носи стабилност, сигурност, уют, но и скука. При вторите, когато непознатото се превърне в добре изучено и познато, може да пропадне интересът, ако няма други, по-дълбоко изградени взаимовръзки. Няма как да се мине без жонглиране през скалите и стереотипите, но пък да си само с някого единствено поради удобство и навик, също винаги дава отклонения и проблеми. Аз си мисля често, че човечеството се движи все повече към индивидуализъм и свобода и хората все по-малко изпитват нужда да се обуславят заедно по добре познатия патриархален модел. Както го има и нерационалния момент - колко пъти сме чували фразата - първият път, когато го/я срещнах, просто знаех, че това е бъдещият ми съпруг/а.

Ами, всичко започва първо вътре, в самия човек. В каква степен мисли стереотипно. Кои стереотипи са водещи или в каква степен е освободил мисленето си от тях. Стереотипите се формират, защото ни е нужно да обобщаваме информацията за хората, с които влизаме в контакт, опростяваме по този начин картината си за света, правим я по-разбираема. Проблемите започват, когато човек не е в състояние да осъзнае собствения, прекалено обобщен и неверен подход към света. Едно е да взаимодействаш открито, без предразсъдъци с даден човек, по съвсем друг начин общуването протича, когато е обусловено от стереотипи - мъжете следва да са такива и такива, а пък жените такива и такива. Той или тя следва да се държи по точно определен начин, иначе не е женствена или мъжествен, не е зрял и т.н. За да не се стига до стереотипи, е нужно човек да се опита да стигне до корените на мотивацията на другия. Те са ядрото на личността и винаги кореспондират с действията й. Пример, ако един човек е изградил точно определена представа каква жена/мъж му е необходим, той със сигурност ще пропусне много други варианти, които биха го обогатили не само като преживяване, но и като начин на мислене, в търсене на точно онзи или онази, която да изпълни точно зададените параметри. И не дай си Боже да даде отклонение по някой от тях.

Това е идеята - опознай първо добре човека, а не се хвърляй през глава и не си създавай илюзии.

Да отпишеш другия само поради несъвпадение в целевата програма, някак е винаги доста меркантилен акт. Но да, има и такива варианти. Въобще, да строиш взаимоотношения, независимо от всички възможни проблеми, които се появяват не само между хората, но и в самия живот, си е работа и изисква тотално посвещаване с всички възможни ресурси. Например, винаги изгубването на работа от единия партньор, е стресова ситуация както за човека, така и за самата връзка. Особено, ако това е мъжът, при мъжете социалния натиск да са провайдери е много силен, както и идентификацията им с реализацията, с това, което правят и умеят.

В случая имам предвид проекции, тях описвам. Огромна част от връзките се разпадат и поради неумение да се види и приеме другият такъв, какъвто е. Търси се непостижим идеал. Сиренце без любов можеш да си набавиш и сам. Та не е и само сиренцето определящ фактор.

Целта на темата е да се съберат колкото се може повече и различни гл.т.Мен ме интересува богатството от гл.т. Тук не се разисква правилното и неправителното. То е ясно, че докато пишеш за едно, пропускаш много други възможности, но в това е и красотата на живота, че винаги можем да се допълваме едни други и обогатяваме, споделяйки мисли, опит, знание.

И нещичко за крехкото благополучие Ако влизаме в отношения, очаквайки предварително от тях онова, което се проектира несъзнавано, ние очакваме от тези отношения всичко, което би могло да ни удовлетвори. Очакваното удовлетворение е проекция, където един събирателен мъжки или женски образ неизменно говори, постъпва и ни обича по начин, по който никой друг не го прави. Затова с повишено внимание следим за думите, поведението, маниерите на другия. Ние сверяваме неговите външни прояви с вътрешната карта на представите си, отбелязвайки всички съвпадения, които имат за цел да ни убедят, че този път ни е провървяло, нашият избранник е безценен и не сме се излъгали в избора си. А в следващ момент, можем да започнем да се чудим на недостатъците на същия този човек, в когото сме се клели като в самия себе си, недоумявайки до каква степен всичко, което прави или казва, се отличава от собствените ни представи и очаквания. Всичко, събирано трохичка по трохичка, създаващо повече от благополучна картина на тези отношения, на тази любов, започва да се разпада като пясъчен замък, причинявайки ни стрес от едната мисъл, че цялото преживяно благополучие ни се е сторило, че е измислица и лъжа, игра на въображението. А ако ли пък не ни се е сторило, то каква е причината за този дисонанс от несъответствието между думите и делата на един и същи човек, при това любим човек? Възприемайки другия като живо въплъщение на собствените ни предпочитания и желания, ние не сме в състояние искрено да се заинтересуваме, нито да прозрем що за човек е другият. За нас точно този човек, не е един от многото, а съвършено единственият, уникалният и неповторимият. Когато обаче подходим различно, с искрен интерес към другия, опитвайки се да видим човека, а не собствената си проекция, тогава не се отправят данните за справка и сравнение със спомените ни от предишни отношения и останалите от тях рани и разочарования. Тези предишни рани и разочарования не се смесват повече с настоящето, не изкривяват новите отношения, поради което и често сме стигали разочаровано до един и същи извод - че както и да започнат едни наши отношения, и колкото и благодатни да са те в началото, когато се стигне до момента да бъде поставена точка, винаги се стига до отрицанието и отхвърлянето на другия. При това, всичко, случило се между двама, се зачерква и потъпква с такава злостна лекота, цялостно и непоколебимо. Той или тя са виновните за всичко, понеже те са тези, които не са успяли да проумеят искреността на нашите намерения и да постигнат дълбочината на нашата душа...Ах... Ако не си в състояние истински да видиш другия и да разбереш механизма на проекцията, всяка твоя връзка ще бъде просто поредното дежа ву. Аз хич не вярвам, че хората сме уникални, напротив. Смятам, че дърветата на улицата пред нас са по-оригинални и уникални, отколкото ние, хората. Затова и сценариите на отношенията ни са винаги досадно стереотипни. Но има и отношения от друг тип.

О, свещена простотия! Кога модератор ще разчисти помията, простотията и тоталното невежество или се счита, че привличат юзери и е полезна за форума?

Раздели Ако човек е емоционално незрял, раздялата с любимия е не просто стрес. Тя е предателство. Възприемайки другия като собственост, ние си го присвояваме. И ако другият внезапно реши да поеме в друга посока, това предизвиква гняв, ненавист, желание за мъст. Съпротивлявайки се на раздялата, човек се бори, а не приема случилото се, унищожавайки всичко, което до неотдавна е ценил и обичал. Ако другият внезапно реши да се завърне при такъв човек, той веднага ще откликне и ще го приеме обратно, но не поради любов. А за да си отмъсти и да се самодокаже за негова сметка, понеже е имал дързостта да го напусне, отхвърли. Хора, които не умеят да се разделят, не умеят и да изграждат адекватни отношения. Но въпреки това, няма човек, който тайничко да не е мечтал онзи, който си е тръгнал пръв, да се завърне на колене и да умолява да бъде приет обратно, признавайки грешката си и валидирайки по този начин малкия нарцис в нас, копнеещ да му бъде доказана на практика собствената изключителност, незаменимост и неповторимост. Понякога този вътрешен глад е толкова силен, че сме в състояние да оставим друг да се завръща и да ни изоставя множество пъти. Докога? Докато не се научим и разберем със себе си защо го допускаме.

Копнежът по изключителните отношения Да се надяваш или копнееш изключителни отношения, означава да имаш идея за такива, точно определен сценарий, претендирайки предимно за финес и деликатност в отношенията с другия. Това е същото, като да се очаква, че от отношенията следва да бъдат напълно изключени чувства като гняв, конфликти, лъжа, нежелателни постъпки, тоест всичко, което се счита за негативно, като останат само позитивните, рационални и балансирани отношения. Но такива отношения не могат да бъдат живи. Като с това не означава, че казвам, че следва да се приемат агресивни прояви, побоища и унижения, или пък човек да не изпитва неудобство, ако лъже партньора си или ако му изневерява или го предава. А имам предвид следното - дори, ако някой успее да ни подари такива отношения, в тях няма да го има самият човек, понеже човекът в своята необятност, е способен да проявява не само любов и нежност, но и инат, гняв, обида, злоба, отмъстителност... Другият може както да предизвиква в нас възсторг в един момент, така и да бъде непоносим до отвращение, показвайки крайностите на своя диапазон. Когато не можем да приемем крайностите, се стараем да се придържаме към златната среда, да се придържаме към средните тонове и цветове в отношенията с другите. Ние непрекъснато контролираме себе си мислено и проявяваме само онези свои страни, които са приемливи и одобрени социално, твърдейки, че точно тези стереотипни черти са част от нашата индивидуалност, че са автентични, неповторими. И ние привикваме към тази осреднена проява на себе си и претендираме за отношения, където характерът на другия е длъжен да бъде мек, с нас са длъжни винаги да се съгласяват, никога да не ни се казва "не", винаги да се съобразяват, за да няма конфликт.Една такава непостижима реално идилия. И търсим тази нереалистична идилия поради една причина - не сме готови да живеем и приемем неизвестното, не сме готови да опознаваме себе си и другия от момент към момент. Другият си остава непонятен и непознат и това ни плаши! Но не познавайки вътрешния си свят с всички нелицеприятности, ние оставаме непознати и за самите себе си, а другият в още по-голяма степен! При това на жената постоянно й е нужно да се отразява в очите на мъжа, да спи с него, да готви, да възпитава децата, в противен случай не е добра жена. А на мъжа не му е нужно винаги да се намира до жената, да изпълнява съпружеските си задължения, в противен случай ще бъде провъзгласен за мъж под чехъл… Мъжът и жената не се нуждаят непрекъснато един от друг и невинаги са извор на радост един за друг, тъй като никой човек не е в състояние да обича другия по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Отношенията има динамика, те се охлаждат и затоплят на вълни, на приливи и отливи. Осъзнавайки това можем да бъдем внимателни както към себе си, така и към другия, да имаме по-реалистични очаквания, да умеем да говорим открито за нуждите и желанията си, да търсим взаиморазбиране и отношенията да се развиват и задълбочават. Изключителните отношения са фантазъм, който убива живота и живостта в отношенията. Искаме предсказуемост, другият да е неотлъчно до нас, да е винаги мил и ласкав, а какво действително изпитва другият човек в момента към нас, сякаш не е важно, стига той да е външно по образа и сценария, който мислено сме му отредили. Животът е непрекъснато развитие. Да споделяш живота си с друг, означава безкрайно развитие на самия себе си, развитие и работа по самите отношения, дори когато се налага да настъпим на гърлото на собствената си песен или сценарий, понеже отношенията са важни и ценни и сме готови на компромис, осъзнавайки собственото и чуждото несъвършенство. Подобна нагласа се отдава само на хора, които вътрешно умеят да обичат, които имат трепетно сърце. Такива хора са жизнени, разумни, интуитивни, проникновени, прозорливи и прощаващи. Което не означава, че те са само това - един възвишено положителен образ, без недостатъци, а означава, че адекватно могат да проявяват тези свои страни, независимо от недостатъците си, грешките, които допускат и собствената си ирационалност. Човек сам избира какви отношения да изгради - предсказуеми - спокоен пристан, който да ни охранява от душевни рани и да не позволи на непознатото и неизестното да навлезе. Но тогава неизменно ще се появи скуката и досадата, понеже живият живот се явява неизвестното, в което трябва да намерим смелост да живеем и да растем. Горното не е рецепта, нито опит за налагане на модел, а опит да бъде изразено неизразимото. В текста има множество положения, които подлежат на оспорване, тъй като постът няма претенцията да е пресветата истина, а само една от многото възможни гледни точки.

Страхотен копи-пейст-компилация от постовете на Инкоректус е този. Но е чудесно, че има напредък, научил си поне правилно да изписваш термина. Поздравления!

Коя терапия статистически е най-успешна в лечението на алкохолизъм - имате ли данни? Скубенето на косата, четох в линка, който публикувахте, че се води вече тежко разстройство. Детето на една моя позната, мислеха, че страда от косопад, а се оказа, че детето само си скубе косата - ако имате информация за успешна терапия при деца с подобни проблеми, ще ви бъда особено признателна.

Интересна е темата за психологичното състояние на хората с наднормено тегло. От терапевти съм чувала, че те са едни от най-трудните и "тежки" в преносен и буквален смисъл пациенти. Защо това е така? Коя терапия е най-подходяща и от какво зависи?

Мисля, че разбирам. Непрекъснатото посещение на терапевт, за щяло и нещяло, си е чиста проба дондуркане и инфантилизъм. Но е бизнес...

Една травма може да прерастне в по-сериозно разстройство, но не е задължително. Травмата е дисторшън във възприятието на символите, образите, ситуациите и въобще информацията, която постъпва в психиката, може да бъде по-тежка и по-лека. Зависи от развитите coping strategies, от възрастта, от интелекта, от естеството на самата травма и т.н. Има много хора със значително по-леки травми, които също се нуждаят от работа с терапевт, защото някъде се е спряло емоционалното им развитие и буксува. Неврозите, как мислите, можем ли да кажем, че са и проява на малко по-адекватно справяне с травматични преживявания?

Психотерапевтичен хумор от мен с пожелание за весел уикенд на всички.

Нямах предвид изгубване на различимостта, а по-оцелостен, по-обектовен поглед върху различията. Това, което трудно се разбира у Юнг, е значимостта, която той отдава на нуминозния опит. За това писа и Инкоректус в другата тема, а ето какво казва и самият Юнг в едно писмо до свой английски колега: Последните две изречения съдържат и есенцията на аналитичната терапия, чиято цел е извоюване или осъзнаване на колкото се може повече несъзнавани територии. За да бъде разбран правилно методът на Юнг, предлагам да бъде внимателно прочетена информацията на следния линк, от който е и горният цитат.

Психиката е обща за цялото човечество, т.е. тя е човешка, а не мъжка или женска, и ако държите да подходим по тези въпроси строго по Юнг, то той, ако не бъркам, е бил против обясняването на психиката чрез физиологията. Неговият подход е феноменологичният и се отнася конкретно и само до психичните феномени. Друго характерно за теориите на Юнг е, че той тръгва от общото за всички нас колективно несъзнавано и се движи в посока конкретизиране на отделни психични процеси. Като винаги е допълвал, че не счита теориите си за абсолютна истина. Индивидуацията е процес, който трансформира дуалността, но какво значи това на практика? Означава, че на съзнателно ниво спираме да делим обектите или хората на мъже и жени, млади и стари, на бели и черни, на хетеросексуални и хомосексуални и т.н., а на мястото на тези дуалности, се появява синтезираното и комплексно разбиране за човека, което включва и биологичния му пол, неговата сексуална ориентация, произход и т.н., но човек не се изчерпва само с тези определения, нали? По-силен и по-слаб винаги съществуват само в отношение към нещо друго и е релативно, нужен е контекст, извън който обобщението е погрешно. Според мен, би било по-точно да се каже, че някои хора са по-силни от други, при определени обстоятелства, било физически, независимо от биологичният пол. Не може да се твърди, че всички мъже са по-силни от всички жени, тъй като не е вярно, предразсъдък е. Един обладан от несъзнаван образ човек, е способен на свръхчовешки деяния - макар и за кратко, независимо от това дали човек е психично здрав. Примери за подобни състояния на съзнанието има достатъчно, както от психиатричната практика, така и в живота.А Анима и Анимус са реални психични феномени в собственото ни несъзнавано, и се отключват именно поради личната ни вяра в конкретни клишета, митове, идеи, образи, намиращи се в колективното несъзнавано. Като дори вярата може да не е напълно осъзнавана. Последното го установихме и в този форум, колко много хора не осъзнават, че вярват ежедневно в това, че животът им няма да приключи точно днес. Че ще ни има и утре, и след месеци, дори години, десетилетия.Чехов отбелязва, че човек е това, в което вярва, а Юнг го доказва по емпиричен път, с внимателно наблюдение в практиката си на психиатър и упорито търсене на научно обяснение за патологии като шизофренията, например. Последният феномен - психиката, която не се занимава с идеята за край или смърт, за да бъде здрава и функционираща, също е занимавал Юнг и той казва в тази връзка, че се явява и причина за вярата в задгробен живот или прераждане, а не страхът от смъртта. Просто психиката има един такъв принцип на континюитет, усещане за безкрайна продължителност, безсмъртност дори, ако не беше така, никой човек нямаше да пилее времето си в безсмислени неща. Но е факт, че всеки човек го прави.

Ще кажа само, че Селф, същността, според Юнг е андрогинен.

Ако се вгледаме внимателно в природата, то всеки природен обект сам по себе си е силен, сам по себе си е самодостатъчен и е необходим, понеже е жизнено свързан с всички останали обекти. Да вземем за пример една гора - прекрасно природно образование, конгломерат от най-разнообразни сили. Прекрасните елени или вълците, мечките и в нашия свят са символ за благородство или сила, но ако отнемем от картината всички опрашващи растенията насекоми, червейчетата, къртиците и птиците, то гората ще умре, понеже точно нежната сила на пчелата няма да й достигне за баланса. Т.е. понятието за сила и слабост в природата принципно е приписано от човека. В Мирозданието няма такива понятия. Всичко в природата, ако е живо, притежава сила, житейска сила, а ако я губи - умира. За да създаде пространство за новите поколения, изпълнени със сила. С това искам да се върнем към заглавието на темата и заблужденията във връзка със силата и слабостта човешка.Силата не е показател за мъжественост, а само показател за съответствие. Показател, че съответстваш на собствените си ценности и създаден смисъл. Показател обаче, а не яростна демонстрация, защото себедоказването на всяка цена пък е показател за слабост. И това са общи за всички хора характеристики, а не присъщи предимно на единия или другия пол.

Това твърдение е твърде несериозно. Продължавам да твърдя, че Юнг е твърде подценяван и твърде неразбиран. Но нямам ищах да продължаваме тази тема точно тук. Ще предложа едно полезно книжле - История на Съвременната Психологията, на Дуейн Шулц.

Ето една добре написана статия как човек да отличи психолога от езотерика. Особено ми допаднаха последните два признака, а именно:

Няма и как да го прочетете, защото давам пример кога Херметичният, езотеричен принцип не е действащ. Мога да дам още примери, ако е необходимо? Обикновено хора с низка различителна способност, без особено замисляне се поддават на разни суеверия, езотерични мамбо-джамбо, защото това е част от психичното минало на цялото човечество. Но днес съзнателността разполага с много по-широко опозната територия и затова колективните фантазии са станали неадекватни. Има доста по-сериозни обяснения, но за целта човек трябва да се понапъне и да чете, непрекъснато да чете. Това е факт! Обаче не считам за професионален подобен ПиАр, ако целта е всякакви хора с всякакви убеждения да се чувстват свободни да се обърнат към даден терапевт. Именно защото би отблъснал други групи хора, с доста по-рационални нагласи.

Имам предвид следното, във връзка с това, че всичко е проекция на вътрешния ни свят и каквото е вътре, е такова и отвън, както четем и в статията, ще илюстрирам с пример - ако човек, няма значение мъж или жена, е бил жертва на насилие като дете, да му се каже, че причината за това насилие е в собствената му психика, както гърми езотериката на Ню Ейдж в момента, за мен е най-голямата перверзия в следствие на невежество и е твърде опасно! Статията е опасна именно поради това, че може да бъде тълкувана всякак! В науката не е така. Както виждате, Дора се спука от смях, някои мъже реагираха с възмущение, вие изказахте мнение, че на специалиста от неговите езотерични убеждения може да няма никакво влияние в работата му, други хора са имали други реакции.

Във всички случаи става дума за социални предразсъдъци и стереотипи. В зависимост от епохата, идеалите и строежа на обществото. Това, че в древността хората са давали наименования на определени психични процеси с Ин и Ян, по-късно с Бога Отец и Дева Мария, още по-късно Юнг ги класифицира като Анима и Анимус, а днес всеки модерен човек знае, че става дума за психическите процеси предразсъдъци, модели, матрици, стереотипи. Колкото повече човек е бъкан с такива готови модели, толкова повече това се вижда в живота му - човек създава стереотипни взаимоотношения, партньорите му си приличат по външност и характер и т.н. Колкото по-независим е човек от стереотипите, толкова по-разнообразни и богати са взаимоотношенията му.