caress…

Чудесна статия. Не ми беше попадала, снощи го дочетох.О мистике: Карл Юнг: Мадам Блаватская от психотерапии Ето как се критикува Юнг. Но авторът е добре запознат, затова и критиката му за мен беше удоволствие.

От вчера не мога да спра да се смея на непоколебимата вяра на Рамус в съществуването на Супермен, Суперуоман, дядо Мраз и Снежанка. И както е в матрицата на всеки вярващ фанатик, никакви разумни доводи няма да го разубедят. А може би и не е нужно, защото да пречупиш нечия вяра, означава да лишиш човека от смисъла на живота му. Вие, като по-разумен, ще трябва да се примирите, че ще продължавате да четете за Супермен, докато Рамус участва тук. Каква сила е личният мит, хм... И в добрата, стара, цитатническа традиция:

Аз имах такъв... почти религиозен респект към учителя ни по история, докато не го видях в обстоятелства извън контекста на училището ни, в които Божественият му облик се срина пред очите ми за броени секунди. Но все пак бях 19-годишна, нормално е на тази възраст да вярваш в супергерои и левитиращи Буди.

Тц, студено. Опитай с друг архетип.

Патос, драма, трагедия. Ужасен ужас! И терапевтите били хора, и те били имали проблеми! Уау, какво велико откритие, сензационно! Въй, дори и водещите хирурзи и лекари, излекували хиляди, оказва се също могат да бъдат заразени! Как е възможно онкологичен специалист, излекувал толкова хора, сам да почине от рак?! Как е възможно терапевт, третиращ хора с депресия, сам да изпадне в депресия?! Друго си е да си пълен с фикции относно това какво точно представлява човека и да си тотално скъсал с реалността, нали Рамусе? Хи-хи. Инкоректус така точно те охарактеризира няколко поста по-нагоре, така че разбирам смущението ти, откривайки с детинско разочарование, че под нозете на лекари и психиатри не никнат лотоси.

Всяко отношение е лично, защото е продукт на личността. Ако смяташ себе си за безличен, то това би следвало да си личи и по безличностното ти неприсъствие, неписане, некомуникиране и неотношение поради несъществуването ти. Моето отношение е винаги лично, защото съм личност, недраги, и осъзнавам, че общувам с други личности. Плакатчетата с издигането над личното ходи да ги продаваш на Славейков, все някой ще ги купи. Защото фактът, че не бих те зарязала да лежиш пребит или полумъртъв на улицата, ако се наложи, по никакъв начин не променя личното ми отношение към теб. Приеми факта, че не те уважавам като личност, но това не ми пречи дори и на теб да помогна, ако се налага, и ще спреш да изпитваш дискомфорт. Не може да бъдеш уважаван и харесван от всички. Това не означава обаче, че общочовешките, надличностни принципи не са в сила.

Ти дори не осъзнаваш колко е лично, затова най-доброто решение за сублимирането на образа (ми) в психиката ти е творчеството. Ето ти един откровен цитат от Кръстника в тази връзка: А ето и Юнг какво казва в тази връзка: А любимият ми Питерсън добавя

Хах, като добавим и отношението на Фройд към собствената си клиентела, единствено като към ментално болни и непълноценни, а себе си като велик менталист и анализатор, не е случаен разколът му с Юнг, който, благодарение на личните си качества, казва, че не съществува човек, чиято психика да не е фрагментирана, разделена и повлияна от несъзнаваното. И диагностицира по изключително фин и интелигентен начин самия Фройд.

Ох, пак ли реши да ми обясняваш като какъв образ се явявам в твоето съзнание? Сериозно, направи си тема за мен в раздела Литература и лично творчество и ми посвещавай всякакви писания. Тук обаче дискутираме Юнг.

Според мен допускаш грешка и тя се състои в буквалното тълкуване на думата "мит". Но ще трябва да се съгласиш, че при всички положения става дума за мит, тъй като клиента поверява личната си история на терапевта. Това е основния психичен материал - скрипта, в който са заложени патерните. Юнг не може да се тълкува и разбира толкова буквалистки, колкото се опитваш. Фройд може, той е лесен, плосък, праволинеен. Юнг е многопластов, защото психичният материал в същността си е такъв - многопластов, противоречив, нееднозначен, индивидуален и затова е труден за разбиране. А че психотерапията е творческа професия - в това няма никакви съмнения. Не просто творческа, а и силно интуитивна, свързана с въображението по един изключително интелигентен и аналитичен начин. В миналото шаманите са били тези, които са изпълнявали подобни функции и затова архетипът на Шамана е силно застъпен в почти всички хора, практикуващи определени професии в здравеопазването. Питал ли си се защо няма да срещнеш човек, който да не търси друг, на който да повери историята си (мита си)? Нали не мислиш, че всичко, което човек разказва за себе си е чистата и пресвета истина - да се свети името й? Но не съществува взаимоотношение, което да не е базирано на разказването на историята, обмена на историите, поуките от тях? Защото макар и твърде субективен, опитът е основен източник за обмяна на информация, за обучение, за развитие. Човек е обречен да се развива между абсурдността и смисъла, между вярата и знанието и да ги трансформира в психичното си пространство. Със самото си събуждане човек е обречен да вярва, ти искаш да е винаги знаещ? Няма как да знаеш дали след малко няма да получа инсулт! Това пък е другата крайност на вярата във всесилността на рационалността, която пък е клишето и лозунга на модерното време. Човекът не е само разум, 4 са водещите психични функции и когато една преобладава, тя е винаги за сметка на другите. Винаги. Идеалът е непостижим, понеже той е пълнотата и равномерната и балансирана работа и на 4-те основни функции. Дора ти обясни още в другата тема защо човек е принуден да вярва и как няма да посмее да прекрачи дори прага на вратата си, ако вярата му е сломена. И да, взаимопомощта е в основата на оцеляването ни като вид, основна стратегия. Така сме еволюирали в течение на милиони години. Защото заедно сме много по-силни и умни, отколкото сами. Две глави мислят със сигурност по-добре от една и това е доказано отдавна. Защото сам може и да успееш да си построиш къща, но е в пъти по-разумно и практично да не го правиш. По същия начин да отидеш сам на разходка в саваните на Африка е смело деяние, но шансът да оцелееш сам значително намалява, осъзнавайки хилядите хищни и гладни зъби, които само чакат удобен момент, за да се нахранят. Лесно се разсъждава и протестира за тези неща, докато седиш удобно и спокойно у дома си на компа, незастрашен от никаква опасност. Но не дай си Боже да попаднеш в беда и да имаш нужда от помощ и никой да не се отзове...

Според някои юнгианци дори физиологията и биологията са повлияни от архетипните съдържания. Което е изключително интересно, понеже съвременната наука не приема тази позиция за достоверна, но доста необясними от научна гл.т. случаи дават основания за подобни изводи.

Моля, прочетете книгите, към които ви дадох линкове. Така е. Хората търсят панацея, спасение от болката, а терапията е още по-дълбоко навлизане в болката, в корена на болката, и вместо с радост и кеф, е свързана с умножаване на болката, която човек е подтиснал и изтласкал в стремежа си да се запази цял ,за да оцелее. Обаче... пътят за Рая винаги първо минава през Ада.

Рамусе, има доза истина в думите ти, но има толкова много тънкости в анализата на Юнг, която доказано дава резултати, за които аз не мога да говоря, тъй като не съм терапевт. Мога единствено да споделям собствения си опит. Но за да има резултат терапията, и терапевтът, и човекът, подложил се на анализа, трябва да са в "алхимична" взаимовръзка. И двамата! Терапевтът проследява и вижда определени митологични или архетипни патерни, може дори да ги посочи на клиента си, но не може да му каже решението или отговора, защото човекът трябва абсолютно сам да го реализира, да му просветне в неговото собствено съзнание. За тази цел е нужно невероятно високо ниво на доверие между двамата, за да остане пространство за момента, в който егото или архетипа ще се "предаде" или ще бъде "убит", което ще позволи осъзнаването на несъзнаваните съдържания и пъзелът ще кликне от самосебе си в психиката. Това са винаги много тежки, много дълбоко емоционални моменти, съпроводени с адска болка, сълзи, недостиг на въздух, а хората бягат от такива състояния като дявол от тамян. Но това е и моментът, в който човек прави пробив, в който старото съдържание буквално умира и се изчиства място в психиката за нов строеж. Терапевтът е нещо като водач, но нищо повече от това. И ако самият терапевт не е преживявал осъзнато кризи, депресии, психози, паранои, ако самият терапевт е твърде млад и неопитен със собствения си психичен материал поради липса на емпиричен опит, пак няма да има ефект. Въобще, добрата терапия зависи от твърде много обстоятелства, свързани както с клиента, така и със самия терапевт, както и със създаването на техния общ мит. Ако има съпротива от страна на клиента, ако егото не е готово да умре, колкото и сесии да имат, напредъкът ще е съмнителен, защото напредъкът е скрит в инволюцията, в смъртта на старите патерни. Човек трябва да е буквално готов да умре психически. Да зареже всякакви идеи за това колко е способен, знаещ, силен, талантлив, компетентен, велик, осъществен, успешен и т.н. Такива катарзиси не се случват лесно и ако даден терапевт не успее да стигне с клиента си до точно този преломен момент, това не може да бъде доказателство за неговата неспособност, тъй като нищо не зависи единствено от него! Нито е професионално да се опитва със сила или манипулация да предизвиква подобни състояния, защото всеки човек следва да стигне до този момент със собствени стъпки! Или да не стигне, ако не му позволят силите. Това пък не означава, че клиентът е тъпак, щом не е успял!

Аналитичната психология не дава решения. Може само да доведе до осъзнаване, да помогне на човек да разбере себе си, сам да си отговори на въпросите, които го терзаят. Психологът не е лечител, по смисъла, по който един лекар лекува тялото. Затова хапчетата, които се изписват, нямат ефект без терапия. Няма хапче, което да ви излекува от чувството за вина, например. Или чувството за непълноценност. Защото то не е физически феномен, а психически.

Много точна забележка, Дора. Обаче интересното е, че и при жени с еднакво висока социална и професионална реализация, желанието или нежеланието да имат деца, продължава да се обуславя от водещия архетип. И както можем да имаме многодетни майки сред жени на ръководни и отговорни постове, така и жени, решили да нямат деца или само едно. Има и друг фактор - все пак решението една двойка да има или да няма деца днес не се взема само от жената. Мъжът също участва със съответния архетип. Решението се взима съвместно. Има и трети фактор - в развитите държави една жена с успешна кариера може да роди и след 40, ако се случи промяна във водещия архетип, без непременно да има постоянен партньор, защото е ресурсно подсигурена, докато жена, която не разполага с достатъчно ресурси, трудно сама би се решила на ролята на самотна майка. Но ако идентификацията с водещия архетип е силна, независимо от ресурсите, жената ще вземе решение да износи и роди детето. Често се случва млади жени, забременяли случайно и непланирано, да родят и да оставят детето за осиновяване, когато осъзнават, че не са в състояние да дарят грижата, която детето заслужава. И не защото не разполагат с ресурси, а защото едно дете би ги спряло в презследването на житейските им, архетипни цели. Минава време, жената постига целите си, случва се промяна в архетипа, омъжва се, ражда 2 деца и цял живот се кори, че е изоставила първото си дете. При мъжете могат да бъдат проследени аналогични процеси.От тотална незаинтересованост и нежелание да бъдат бащи, до откровено, дълбоко желание за създаване на поколение и всеотдайна грижа към собствените малчугани. Тези промени в архетипите създават и цялата драма на човечеството, когато хора, които психически не са дозряли да бъдат родители и са "лоши" родители на младини, се превръщат в "образцови" родители значително по-късно към децата си от друг брак или връзка, или изпитват безусловна обич към собствените внуци, ако бракът им не се е разпаднал.

Толкова ли е трудно да проявиш здрав разум и да започнеш да следваш собствените си съвети и анализи, прилагайки ги към себе си?

Бла бла бла. И нищо по конкретните ми въпроси. Всеки фейк най-лесно се хваща с обикновен риалити чек. Обикновена проява на здрав разум, нищо повече.

Чудесно блогче, Дора, с изключително чувство за хумор! ВСК, понеже съм наясно, че няма да се напънете да търсите книгата, която споменах, ще ви дам конкретен линк на руски към нея, и можем да я обсъдим, след като я прочетете. Ясно е, че няма да ви я преразказвам. Богини в каждой женщине. И понеже не съм сексист, ето ви и за мъжете: Боги в каждом мужчине.

Не, предпочитам да съм недобра и лаконично неприятна днес. Така ще ви спестя усилието да ме харесвате. Потърсете в нета книжката на Дж. Ш. Болен " Богините във всяка жена.Нова женска психология. Женски архетипи." Докато я четете, имайте предвид, че четете описания само за формата на архетипа, докато съдържанията могат да се променят и се променят.

Да, какво за ДАО? По колко начина се изписва на китайски? Тази информация обаче как си я получил чрез четене, чрез практика с Даоистки учител или ченълинг - като ти запращи енергията КИ в ушите?! Чакам адреса, където преподаваш вътрешно и външно у шу, както и преводите от китайски и санскрит, които собственоръчно си направил и издал? Да не се окаже, че и ти, като Блаблатска, си имал майстор, който ти е диктувал от Астрала великата истина за ДАО?

Символа на рождението съдържа отговора на въпроса ви. Човек може да "роди" много неща, независимо от биологичния си пол и репродуктивния си инстинкт.

Очаквам с нетърпение преводните текстове, издадени с твоето име като преводач. Къде мога да ги закупя? Човекът, който дори не може да сглоби едно правилно изречение на английски, преписва и цитатничи за санскрит, мандарин, прави се, че знае нещо за бойни изкуства, когато и това е изкопирано от делото на съвсем друг човек, издал книги по този въпрос в България. Иначе да копираш и цитираш Камен и други интересни, оригинални ерудити и действителни майстори в бойните изкуства, не е кой знае какво усилие, но да си приписваш техните знания и експертиза, вече си е патологично. Къде е школата по бойни изкуства, където ти си сенсей? Или поне сенпай? Къде е преводната литература с твоето име като преводач? Или смяташ, че 2-те или 3 странички блудкаш, който си написал и са били издадени заради един наистина талантлив човек, са причина да се самовеличаеш? И за какво, след като само след няколко години - 20-30 ще си поредната храна за червеите? И за какво ще ти е тази неподплатена с нищо истински ценностно суета и перчене, след като няма да си оставил нищо ценно след себе си? Само едно безвкусно натруфено с чужди цветове его. Кичозен фейк. Празно пуешко бравадо. Талантът ми да вадя несъзнаван материал от сянката на хората е както проклятие, така и благословия. Амин.

И как си запознат като нито си преводач, нито си имаш понятие от санскрит? Фоуни балоуни...Ти затова ми скачаш на мене, защото те познавам най-добре и не можеш да лъжеш и да се представяш за нещо, което никога не си бил и няма и да бъдеш. Пфу, аман от виртуални wannabe's!

За всички фенове на Флойд! Big man, pig man ha ha charade you are

Благодаря за този чудесен повод за размисъл! Така е, психологичната или душевната "истина" не се нуждае от факти, изчисления и доказателства. Затова Фауст и Мефистофел са вечни образи.