Monarh

http://vbox7.com/play:9118c9aa59

За горепосочените събития Светоний пише следното : ,, След като сред такива и подобни събития преминала по-голяма част от живота му, поел властта на петдесет години по твърде необикновена случайност. Когато съзаклятниците срещу Гай, под предлог, че императорът иска да се усамоти, отстранили всички, Клавдий, отпратен с другите, се оттеглил в една малка зала, наречена "Хермесова"; не след дълго чул за убийството, пропълзял уплашен на най-близката тераса и се скрил между завесите на вратите. Един обикновен войник, който обикалял насам-натам, забелязал краката му, поискал да разбере кой се крие, познал го, измъкнал го оттам и в момента, когато Клавдий, вън от себе си от страх, коленичил пред него, поздравил го като император. След това го отвел при другарите си, които само ядосано ругаели, без да решат да предприемат нещо. Сложили го на лектика и понеже хората му се били разбягали, на смени го занесли в лагера14, уплашен и унил; а тълпите, които срещнал, го съжалявали, мислейки, че невинен го водят на смърт. Прекарал нощта в лагера, повече успокоен за настоящето, отколкото обнадежден за бъдещето; понеже консулите със сената и градските кохорти заели форума и Капитолия с намерение да обявят свобода за гражданите; чрез народните трибуни и той сам бил извикан в курията, за да си каже мнението; отговорил, че не може да дойде по силата на непреодолими обстоятелства. Но на следния ден сенатът, досаден и разкъсван от разногласия15, по-мудно осъществявал намеренията си, а тълпата, заобиколила курията, искала един управник и вече го назовавала; тогава Клавдий позволил на войниците с оръжие в ръка да положат клетва в негово име и обещал по петнадесет хиляди сестерции на всеки един от тях - първият Цезар, купил с пари верността на войниците." Гай Светоний Транквил, ,, Дванадесетте цезари " - ,, Божественият Клавдий " 10.

Принципатът на Клавдий Поемане на управлението На 24 януари 41 г.сл.Хр. Калигула е убит в рамките на мащабен заговор, в който са въвлечени преторианецът Касий Херея и многобройни сенатори. Не е доказано дали Клавдий е участвал в атентата, въпреки че трябва да е знаел за комплота, преди всичко защото малко преди това е напуснал местопрестъплението.След убийството на Цезония, жената на Калигула, и на дъщеря им очевидно е било необходимо за целите на заговора да бъде ликвидирано цялото императорско семейство. В хаоса във връзка с убийството на императора Клавдий бяга във двореца, за да спаси живота си.Според преданието той се скрива зад една завеса, открит е от преторианеца Грат и накрая е провъзгласен за император. Една част от стражата би могла да е планирала да го избере за император, по възможност дори с неговото съгласие.Тези преторианци го уверяват, че те не са един от батальоните, които търсят отмъщение. Чичото на убития император е скрит в лагера на преторианците и поставен под тяхна закрила. Той приписва голямо значение на закрилата в преторианския лагер и по-късно показва това чрез изсичането на монета, която напомня за това събитие. Междувременно Сенатът се събира и започва да се съветва за новото управление, което накрая води до спора кой трябва да бъде новият принцепс. В Сената имало дори предложение да се премахнат останалите членове на императорската фамилия и да се възстанови републиката. Когато сенаторите научават, че става дума за Клавдий, те го подканват да им съобщи своето одобрение, но той отказва това, тъй като знае за опасностите, които би донесло със себе си едно съгласие.Еврейският историк Йосиф Флавий съобщава, че е бил повлиян в своите действия от еврейския цар Ирод Агрипа. Въпреки че едно по-ранно описание на Флавий омаловажава влиянието на Ирод Агрипа при възкачването на трона на Клавдий, в последна сметка е несигурно по какъв начин последният е бил подкрепен от Агрипа. Клавдий е акламиран като император от преторианците. Накрая на 25 януари Сенатът одобрява поемането на властта от него. Една последваща амнистия на новия владетел, от която са изключени само непосредствените убийци, създава предпоставките за спадане на вълненията.Въпреки че не допуска Сенатът да наложи damnatio memoriae над Калигула, Клавдий все пак премахва всички статуи на предшественика си. Със tribunicia potestas и imperium proconsulare той получава обичайните права на принцепса. Клавдий предприема многобройни стъпки, за да легитимира своята власт срещу потенциални узурпатори, като на повечето отрежда по едно място в Юлиево-клавдиевата фамилия.Той поема името ,, Цезар" като когномен, който все още има голямо значение сред населението. Също както неговите предшественици, приема и името ,, Август". Запазва почетния прякор ,,Германик", за да разясни връзките си с обичания му брат. В своята политика Клавдий се опитва да обоснове своята легитимност чрез демонстративно подражаване на Август. Така веднага след поемането на управлението обожествява починалата през 29 г. Ливия, за да изтъкне нейната позиция като жена на Божествения Август. Често употребява обозначението filius Drusi или ,, син на Друзил" в своите титли, като така иска народът да си спомня за неговия легендарен баща.

Това клипче ме разби. http://vbox7.com/play:1fbe179cfa

На вчерашния ден сме влезли в Солун. http://www.facebook.com/photo.php?fbid=435858049795486&set=a.434537509927540.91914.128413147206646&type=1&theater

Това с отказа на ДПС е нищо ! Вижте този клип, дело на турски националисти : Как да го тълкуваме ?

Немският филм ,, Щауфенберг " от 2004 г. Като цяло не е лош, но е критикуван от биографа на Щауфенберг Петер Хофман и сина му Бертхолд Щауфенберг. Рецензията на Хофман от 15 страници е била игнорирана. Според критиците обаче като Франк Ширмахер от от Франкфуртер алгемайне цайтунг, ,, това е най-точният филм за атентата на Щауфенберг, който е бил сниман досега. И най-непълният." http://en.wikipedia.org/wiki/Stauffenberg_(film) http://de.wikipedia.org/wiki/Stauffenberg_(Film)

http://www.youtube.com/watch?v=4vxqhPSyp_A

FOCUS Online : Това важи и за Вас ? Реза Пахлави : О,да ! Аз също така спадам към това. Бях на 17 години, когато трябваше да напусна моята страна- и през октомври ставам на 52. От три десетилетия съм принуден да живея в изгнание. Мисля, че главната причина за това защо можах да съхраня моето здраве и моята решителност е моят патриотизъм, моето чувство за дълг. Но естествено аз копнея за своята родина, за нейните цветове, нейните аромати. FOCUS Online : Бихте ли пътували с удоволствие в Иран ? Реза Пахлави : Но естествено! Тъй като мястото ми е там. FOCUS Online : Какво бихте сторили като първата Ви работа, след като кацнете в Техеран ? Реза Пахлави : Бих направил като Махатма Ганди, когато се завърна от Южна Африка : Бих пътувал във всяко кътче на страната, за да я опозная наистина. Естествено през всички тези години бях в контакт с хората, но не съм виждал всички провинции. FOCUS Online : В сянката на атомните разговори Вие водихте разговори в Париж и Берлин ? Какво искате да постигнете ? Реза Пахлави : На мен ми е присърце темата човешки права. За съжаление тя почти винаги се отлага в полза на атомния конфликт. Но за иранците това би било един важен сигнал, ако използват тази тема в преговорите. Естественият съюзник в борбата срещу 1 нуклеарен Иран е народът. Но в продължение на 33 години се е разговаряло само с представители на системата, а никога с опозицията. Този режим ще се постави на колене не със санкции, а с това, от което най-много се страхуват: с 1 въстание на народа. FOCUS Online: Следователно Вие мислите, че Западът би трябвало да подтикне към смяна на режима, за да възпре иранското правителство от развитието на атомно оръжие ? Това ли е решението ? Реза Пахлави : Непременно. Защото истинският проблем е не атомната програма, а режимът. Саудитците знаят това, бахрейнците и катарците. Само Западът, изглаежда, е забравил това. Този режим е най-добрият играч на покер на света. Той играе на покер, за да осигури своето оцеляване и едно предимствено положение начело със настоящето ръководство. За това се нуждае от оръжието. FOCUS Online : Много експерти приемат, че всички интервенции на Запада са осъдени на провал и системата в при инциденти по-скоро би била поддържана. Реза Пахлави : Това не е непременно вярно. Много иранци дори биха минали на страната на инвазорите, за да се отърват от режима. Когато след фалшифицираните избори през 2009 г. хората излязоха на улиците и пееха ,, Обама-Обама " и държаха плакати на английски език пред камерите, те извършиха това, не за да упражняват своите езикови познания: те изпратиха 1 послание на Запада ! FOCUS Online : Каква роля ще играете Вие самият при този процес ? Реза Пахлави : В изминалите месеци аз работих, за да обединя иранската опозиция: целият спектър: монархисти, както и републиканци. Действително даже днес ме подкрепят повече републиканци, отколкото монархисти. Нашите концепции се различават, но ние споделяме една редица от общи ценности: ние сме секуларни демократи и настояваме за свободни избори в Иран. Следва

Някои мои авторски клипове, които направих преди време: http://www.vbox7.com/play:ddd60e273e http://www.vbox7.com/play:564392a067 http://www.vbox7.com/play:da12a002d1 Поздрав за всички с песните !!!

,, Кир Реза Пахлави беше кронпринц на Иран, докато моллите не прогониха баща му през 1979г. В интервюто той говори за драмата на своето семейство и за амбициите си да стане шах. FOCUS Online: Пожелавате ли си един ден отново да носите иранската корона ? Кир Реза Пахлави : Но разбира се. За мен би било най-хубавото въобще да служа на моята страна със всички стоящи ми на разположение капацитети. Иначе не бих поел всичко това върху себе си и не бих се поставил доброволно в линията на обстрел. FOCUS Online : Какво имате предвид под линия на обстрел-заплашван ли сте ? Кир Реза Пахлави : О, да! Все пак Интерпол и ЦРУ ми се обаждат и ми казват зад кой ъгъл отново ме дебне батальон на смъртта от Техеран. FOCUS Online : Скоро след като вашият баща почина, вие бяхте избран за негов наследник в Египет. Кир Реза Пахлави : Тази церемония се състоя на моя 20-ти рожден ден. Съгласно нашата конституция трябваше да съм достигнал тази възраст, за да стана цар. При все това би трябвало след това да положа клетва пред иранския парламент. Следователно, може да се каже,че де юре аз съм царят на страната. FOCUS Online : Самият вие определяте ли се днес като цар ? Кир Реза Пахлави : По селата ме наричат ,, валиат " , което значи ,, кронпринц ". Но аз винаги казвам на моите привърженици, че те трябва да ме виждат като нищо повече от 1 човек, който се бори за свободата на Иран. Дали един ден аз ще нося короната, зависи от волята на народа. Никой човек не знае, колко процента от населението при свободни избори биха се произнесли за монархия. FOCUS Online : Днес считате ли още монархията за подходящия за вашата родна страна държавен модел? Кир Реза Пахлави : Да. Фигурата на монарха е важна, защото Иран е многонационална държава, която се нуждаеше от една неутрална интеграционна фигура. Също и при хетерогенно съставените държави монархията е могла да играе една стабилизираща роля. Така например в Испания след епохата на Франко. FOCUS Online : В сравнение с Испания, Иран при управлението на вашия баща не беше много демократична страна. Кир Реза Пахлави : Моят баща вярваше, че на населението би трябвало да се полага определено образование, за да стане демокрацията жизнеспособна. Той искаше първо да издигне цивилното население. Неговата система беше реформируема, а и той одобри реформите докрай. FOCUS Online : Твърде късно, както много от неговите сънародници мислеха тогава. Кир Реза Пахлави : Да не забравяме : Тогава той напусна страната доброволно. Той не беше никакъв Кадафи, никакъв Садам Хюсеин, никакъв Башар ал Асад, който се вкопчваше във властта. Той винаги имаше впредвид благото на своята страна. Много от тогавашните революционери днес идват при мен и казват : ,, По-добре твоят баща да ни беше арестувал и екзекутирал. Тогава нямахме никаква представа какво ще се предизвика тук!" FOCUS Online : Двама от вашите братя и сестри си отнеха живота. Какво ги подтикна към тази драматична стъпка? Кир Реза Пахлави: Двамата никога не се справиха напълно с травмата, която преживя нашето семейство.Аз не знам какво минава на хората през главата, когато вземат решението да сложат край на живота си. Аз не познавам това състояние на духа.Но за себе си съм сигурен, че човек не извършва това по тривиални причини.Техните трагедии са симптоматични за цяло едно поколение, което аз наричам загубеното поколение. То беше изгорено: То беше на крачка от това да се качи на сцената. И тогава му беше отнето всичко...Следва http://www.focus.de/politik/ausland/krise-in-der-arabischen-welt/cyrus-reza-pahlevi-im-focus-interview-ob-ich-die-krone-tragen-werde-haengt-vom-willen-des-volkes-ab_aid_764055.html

Примирие през 1944 г. и Лапландската война На 4 август 1944 г. 77-годишният Манерхайм е избран за президент на Република Финландия. Още преди това той е притиснал своя предшественик Ристо Рюти да сключи договора Ристо -Рибентроп. Чрез военния съюз с Германия, свързан с оръжейни доставки и отказ от сепаративен мир, СССР трябва да бъде подбуден към по-изгодни мирни условия за Финландия. Вилхелм Кайтел пътува до Хелзинки, за да задържи Манерхайм в съюза със силите на Оста и му връчва присъдения от Хитлер Рицарски кръст с дъбови листа.Маршалът отговаря, че немската нация може да се бори до последния човек без да се страхува от изчезване, малкият финландски народ напротив не може да направи това. Той скъсва всякакви отношения с Германския райх и на 24 август с.г. сключва сепаративно примирие със Съветския съюз. Изгодните мирни условия стават възможни благодарение на успешната Битка при Тали-Тантала, която представлява най-големият военен успех на Финладия във войната. Във т.н. Лапландска война войските на Вермахта са прогонени от страната, военните действия и прилаганата от немската армия ,,тактика на изгорената земя" водят до значителни щети. Между другото Рованиеми е опожарено почти без остатък. След оттеглянето от политиката през 1946 г. Манерхайм остава държавен глава до 1946 г., когато по здравословни причини подава оставка и е сменен от Йухо Кусти Паасикиви. С поемането на властта от Паасикиви започва една нова епоха във финландската политика. Последните години от живота си Манерхайм прекарва в 1 санаториум във Швейцария, където пише своите мемоари ,, Мини ". На 27 януари 1951 г. той умира след операция на стомаха в Лозана. Погребан е с военни почести на гробището Хиетаниеми във Хелцзинки посред 1 гробищно поле. От 1 малко известен офицер Манерхайм се превръща във национален герой на Финландия . Той, който никога не е говорил гладко фински, още преживе постига мистичния статус на ,,спасител на отечеството ". Превръща се във идол, от когото се възхищават,във символ на победата над болшевизма , за своите противници напротив остава ,, Кървавият барон ", ,, Белият дявол ", ,, палач ", ,, касапин " и т.н. През 1960 г. в центъра на Хелзинки е изграден паметник, една статуя на конник на Манерхайминтие, 1великолепна улица, наречена също в чест на маршала.

http://vbox7.com/play:964eaca3

Под задкулисни сили нямам предвид масоните и световната конспирация, а например бившата ДС . Не е тайна,че в СДС е имало хора на бившите тайни служби-затова се говори във филма ,, Подмяната 10 ".

http://dobronameren.blog.bg/history/2012/01/13/za-15-godini-ot-10-ianuari-1997-2.881903

Реших да повдигна тази тема, тъй като въпросът остава спорен. Според вас какво стана на 10 януари 1997 г. - бунт на бедните или всичко беше организирано от задкулисни сили ? Едни казват, че това е народно въстание, а други - опит за държавен преврат . Защо хората след това бяха измамени и след 4 години от 52 процента, които бяха гласували за СДС на И . Костов, останаха само 18 процента ? Защо никой от тези, които щурмуваха парламента, не беше съден ? Откъде са се взели камъни на жълтите павета? Аз лично като други хора смятам, че нападението над парламента е инсценирано и хората, които са протестирали-студенти и т.н., са били използвани от Иван Костов и други политици. Може ли някой от съфорумците, който помни тези събития и е свидетел, да разкаже повече за тях ? Михов беше писал, че е участвал в протестите. Предлагам на вниманието ви гледната точка на блогъра dobronameren по въпроса, свидетел на събитията,който е антикомунист, но отправя критики и към десните лидери : http://dobronameren.blog.bg/history/2012/01/11/za-15-godini-ot-10-ianuari-1997-1.880928

Падането на Василий Паракимомен последва бунтовете. Той е обвинен във заговор със бунтовниците и е наказан със изгнание и конфискация на огромното му имущество. Стремейки се да защитава низшата и средната класи, Василий II води безмилостна война срещу огромните земевладения, които са нарастнали в Мала Азия и които предшественикът му Роман I е полагал усилия да задържи. Кампании срещу арабите Слагайки край на вътрешната борба, императорът насочва вниманието си към другите врагове на империята. Византийските граждански войни са отслабили позициите на империята на изток и придобивките на Никифор Фока и Йоан Цимисхий са на път да бъдат изгубени в полза на Фатимидите. В 987-988 г. е подписано примирие с Фатимидите, предвиждащо освобождаване на пленниците, признаване на византийския император като защитник на християните под фатимидско управление и на фатимидския халиф като защитник на мюсюлманите под византийски контрол, както и замяната на името на абасидския халиф с това на халифа на Фатимидите в петъчната молитва в джамията в Константинопол. Въпреки това, може би със убеждението, че Византия не би се намесила, през 991 г. Фатимидите започват кампания срещу Хамданидското емирство на Алепо , протекторат на ИРИ. Начело с управителя на Дамаск Манджутакин те постигат поредица от успехи срещу Хамданидите и техните византийски съюзници, включващи голяма победа срещу дука на Антиохия Михаил Бурцес в Битката при Оронт през септември 994 г. Последната принуждава Василий да се намеси лично на изток : в светкавична кампания той се придвижва със своята армия през Мала Азия за 16 дни и достига Алепо през април 995 г., принуждавайки фатимидската армия да отстъпи, без да даде сражение. Византийците обсаждат неуспешно Триполи и окупират Тартус, когото преустрояват и поставят гарнизон от арменски войски. Фатимидският халиф Ал-Азиз сега се подготвя да вземе лично инициативата срещу ромеите и предприема мащабни приготовления, които обаче са прекъснати с неговата смърт. Военните действия между двете сили продължават, като византийците подкрепят 1 антифатимидско въстание в Тир. През 998 г. начело с приемника на Бурцес Дамиан Даласин те започват атака на Апамея, но фатимидският генерал Джауш ибн ал-Сансама ги разгромява в битка на 19 юли 998 г. Това ново поражение още веднъж довежда императора в Сирия през октомври 999 г. Той прекарва три месеца в страната, по време на които ромеите извършват рейдове до Баалбек, завземат и поставят гарнизон в Шайзар и превземат три малки форта в неговата околност ( Абу-Кубаис, Масятх и Арках ) и разграбват Рафания. Той не е заплашван сериозно, но продължилата месец обсада на Триполи през декември се проваля . Обаче, когато вниманието на Василий е необходимо в Армения, през януари той отпътува за Киликия и изпраща друго посолство в Кайро. През 1000 г. между двете държави е сключено десетгодишно примирие. През остатъка от царуването на халифа Ал-Хаким би-Амр Аллах ( управлявал 996-1001 ) отношенията остават мирни, като Хаким се интересува повече от вътрешните си работи. Дори признаването на фатимидския сюзеренитет от управника на Алепо Лу Лу през 1004 г. и финансираното от Фатимидите установяване на Фатик Азиз Ал-Даула като емир на града в 1017 г. не довеждат до възобновяване на враждебните действия, особено откакто Лу Лу продължава да плаща данък на Византия и Фатик бързо започва да действа като независим владетел. Въпреки това, преследването на християните от Хаким в неговите владения и особено разрушаването на Църквата на Божи гроб в Йерусалим по негова заповед през 1009 г., обтягат отношенията им и заедно с намесата на Фатимидите в Алепо ще заемат главния фокус на фатимидско-византийските дипломатически отношения до късните 1030-те г. ...

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=427920240589267&set=a.230143887033571.52283.128413147206646&type=1&theater http://www.facebook.com/photo.php?fbid=427609713953653&set=a.230143887033571.52283.128413147206646&type=1&theater

,, даже българските турци не мразят освен в случаите на арогантност от тяхна страна (в смесените райони), " Да, някои хора не ги харесват заради арогантността им -че наричат българите гяури и т.н. или правят обидни изказвания като ,, Е...ли сме ви 550 г. " . Стигат дотам, че отричат Арменския геноцид и въобще кланетата на християни в Османската империя . Да не забравяме гласовете за възстановяване на империята в Турция . И аз не ги харесвам за това, но нямам нищо против турски интелектуалци като Орхан Памук или Елиф Шафак, които не поставят под съмнение геноцида над арменците . А да мразиш определени хора или част от даден етнос, а не целия народ, но заради действията им, а не защото са се родили такива, расизъм ли е ? Ето пример за расизъм -вижте коментарите : http://vbox7.com/play:71f06c12

За езичеството и нацистите : отделни нацисти като Хайнрих Химлер са повлияни от ариософските и неоезически представи . Обаче религиозно-народните организации като артаманите имат присъствие в рамките на НСДАП и нацисткия режим само като сектантска отцепническа група . Неоезическите гледни точки, преди всичко под протекцията на Химлер, оказват интензивно влияние върху отделни изследователски проекти и области, като например в областта на правната история . Einzelne Nationalsozialisten wie Heinrich Himmler waren von ariosophischen und neopaganen Vorstellungen beeinflusst. Insgesamt spielten religiös-völkische Organisationen wie die Artamanen innerhalb der NSDAP wie dem NS-Regime aber nur ein Dasein als sektiererische Splittergruppe. Neuheidnische Standpunkte hatten allerdings unter Himmlers Protektion einen intensiven Einfluss auf einzelne Forschungsprojekte und Fächer, so etwa im Fach Rechtsgeschichte.[47] http://de.wikipedia.org/wiki/Neopaganismus

За Мексико има тук, но е малко : http://en.wikipedia.org/wiki/Neopaganism_in_Mexico

Черен вълк - ти спомена за остатъци от езичество в Арабия в темата за предислямските идоли - а има ли днес неоезичество сред турците и другите неарабски ислямски народи ? Матанов пише, че през XIII век ислямът сред турските племена в Мала Азия само прикрива стария племенен шаманизъм ...