Monarh

В Турция убиват християни . Не бива да си затваряме очите за това .

Значи 1 от разликите е липсата на антисемитизъм при фашизма . Мусолини е близък с католическата църква . Някои нацисти залитат по неоезичеството . Макар че Хитлер се е прекланял пред личността на Лутер - така пишеше в книгата ,, Тайните на Третия райх ".

Аз стигнах до смъртта на Тиберий и възкачването на Калигула на престола .

Мен ме игнорират , щото се интересувам от история и политика , а не се интересувам от чалга и футбол .

Когато Август умира през 14 г. сл Хр. , 23-годишният Клавдий отправя апел към чичо си Тиберий да му осигури постъпване в cursus honorum , сиреч политическа кариера . Новият император му присъжда ornamenta consularia или консулски почести , обаче осуетява 1 решение на Сената , което би осигурило правото на Клавдий да предаде вота си сред консуларите . Тъй като Тиберий също както Август не му присъжда никаква обществена длъжност , Клавдий се отказва от надеждата си за обществена дейност и прекарва своето време в своите имения до Рим и в Кампания . Въпреки презрението на императорското семейство , изглежда той много рано е бил респектиран в обществеността . След смъртта на Август Екувитите го избирали неколкократно за свой представител . Когато неговата къща изгаря , Сенатът настоява да бъде построена отново от обществените разходи . Дори има искане да се позволи на Клавдий да дебатира в сената . Въпреки , че Тиберий отхвърля това , обществената нагласа към него не се променя . Непосредствено след смъртта на Тибериевия син Друз Клавдий е посочен от определени фракции в Сената за възможен наследник , което показва , че е имал политически амбиции , въпреки , че бил изключен от обществения живот . След смъртта на Тиберий новият император Калигула забелязва , че чичо му Клавдий би могъл да бъде полезен политически . През 37 г. той го определя за съконсул , за да напомни за своя починал баща Германик . Въпреки това той е унижаван и от Калигула , който изисква от него огромни финансови суми или го осмива пред Сената ...

Общите деления, които са важими за всички субективни права са следните: 1. Според съдържанието си субективните права биват: притезателни (първични) непритезателни (вторични) 2. Според броя на правомощията, които съдържат субективните права се делят на: прости субективни права сложни субективни права – такова е напр. правото на собственост, тъй като включва в себе си правомощията да се владее, да се ползва и да се разпорежда с вещта. Правомощията, които формират състава на едно субективно право са типизираните възможности, които субективното право дава на своя носител. Напр. владелческото правомощие се осъществява с фактически действия (заемане, държане на вещта); правомощието ползване се осъществява с действия за извличане полезните средства на вещта (придобиване плодовете на тази вещ). Като тези действия могат да бъдат както фактически, така и правни. Разпоредителното правомощие също може да се осъществи с правни или с фактически действия (обременяването на вещта, продажбата й, нейното унищожаване). Съществува спор кой е критерият за това деление – вида на правомощието или вида на правния и фактическия резултат, които тези правомощия пораждат. Вторият критерий се застъпва от проф. Павлова. На простите субективни права обикновено им противостои едно правно задължение. Докато при сложните субективни права не винаги на всяко правомощие противостои отделно задължение. Отделните правомощия не са отделни субективни права. Вън от конкретното субективно право, от което те са част, те не могат да съществуват или най-малкото не могат да съществуват с тези обем и качество (66 във връзка с 33 ЗС). Това обаче не означава, че отделните правомощия не могат да се защитават с отделни искове. Вещната защита е диференцирана от гледна точка на това кое от правомощията ще се засегне. Така напр., ако се засегне владелческото правомощие, защитата е чрез ревандикационен или негаторен иск; ако се наруши правомощието за ползване, защитата му може да се търси напр. чрез иска за неоснователно обогатяване; ако се засегне разпоредителното правомощие (напр., ако има нарушаване разпоредбите на 61 ЗС), може да се предяви иск за прекратяване правото на ползване или установителен иск. 3. Според възможностите да се променят субективните права се делят на: прехвърлими непрехвърлими – такива са правата intutu personae, правото на ползване по 56 ЗС; Голяма част от непрехвърлимите права са и несеквестируеми. 4. Според зависимостта на субективните права от други субективни права, те биват: главни – това са субективните права, които имат самостоятелно съществуване, т.е. тяхното съществуване не предполага съществуването на други субективни права. акцесорни – това са субективните права, чието възникване, упражняване, погасяване и прекратяване следват възникването, упражняването, погасяването и прекратяването на главните субективни права. Напр. обременяването с ипотека предполага съществуването на право на собственост върху недвижимия имот; Или напр. с погасяването на вземането на главния дълг, се считат погасени и вземанията за лихви, макар давността за тях да не е изтекла (119 ЗЗД) . Това е валидно само тогава, когато погасяването е станало по давност чрез изпълнение. 5. Според възможността да се делят субективните права биват: делими неделими – напр. при един неделим имот, който е съсобственост, единствения начин да се раздели този имот, е единият от съсобствениците да купи останалите части и да даде полагаемото на останалите съсобственици в пари. 6. Според това дали за осъществяването на субективното право е необходимо определено поведение от задълженото лице, субективните права се делят на: притезателни права, които се подразделят на: - правни очаквания – това са такива субективни права, които не могат да бъдат упражнени принудително, тъй като още не са станали изискуеми. - същински притезателни права - естествени права – това са онези притезателни права, при които поради изтичане на погасителна давност, е невъзможно да се иска принудително изпълнение от държавата. непритезателни субективни права (те ще бъдат подробно разгледани по-долу). 7. Според отрасловата принадлежност на нормите, уреждащи дадени субективни права, последните се делят на: лични права – става въпрос за неимуществени права, като правото на име, правото на чест, правото на достойнство и т.н., които нямат имуществен характер. вещни права – при тях се касае за призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение спрямо определена вещ и да изисква от другите лица да не нарушават това право. Характерно за субективните вещни права е, че те имат в центъра си вещ, че те са абсолютно противопоставими, т.е. това е възможността те да бъдат следвани. облигационни права – те са относителни субективни права. За тях е характерно, че те представляват признатата и гарантирана от закона възможност на едно лице да изисква определена престация от друго лице. Най-често облигационните субективни права не се следват, т.е. не са противопоставими. Разбира се има и изключения като напр. 237 ЗЗД. авторски права – те са абсолютни права. семейни права – те са относителни субективни права. При тях е характерен специфичния право пораждащ юридически факт – брак, родство и т.н. Друго характерно за семейните права е, че при тях отсъства онази равнопоставеност, типична за гражданско правните правоотношения. наследствени права http://legaltheory-forums.org/phpBB3/viewtopic.php?f=130&t=1021

Тиберий Клавдий Нерон Германик ( 1 август 10 г. пр. Хр .- 13 октомври 54 г. ) е четвъртият римски император от Юлиево-Клавдиевата династия . Той е първият римски император , който е роден извън Италия . Преди Калигула да го направи консул през 37 г. сл. Хр. , той е изключен от всички обществени длъжности от своето семейство . Като последен мъжки потомък на семейството си след убийството на Калигула Клавдий се превръща в негов потенциален наследник . Той също така е първият римски император , в чието възкачване военните имат съществен дял . Въпреки липсата на политически опит , се доказва като способен администратор и развива строителна дейност . По време на неговото управление със завладяването на Британия се извършва първото разширение на Рим от времето на Август . Император Клавдий се интересува от римското правораздаване , напр. той ръководи председателството в обществените процеси и издава по 20 наредби на ден .По време на царуването си се показва уязвим от страна на аристокрацията . Много сенатори са екзекутирани по различни причини , отчасти за връзка със заговори , отчасти поради образуване на партии и интриги в обкръжението на монарха . Произход , ранни години и младост Клавдий е роден на 1 август 10 г. пр.Хр. , вероятно в годишнината от освещаването на местния олтар на Август , като Тиберий Клавдий Друз в Лугдунум , днес Лион .Неговите родители са Друз и Антония Млада . Клавдий има 2 по-големи брат и сестра в лицето на Германик и Ливила . Освен това Антония има още 2 деца , но те умират рано . Неговите дядо и баба по майчина линия са Марк Антоний и Октавия Млада , сестрата на император Август . Неговите дядо и баба по бащина линия са третата жена на Август , Ливия Друзила , и Тиберий Клавдий Нерон . По време на управлението си Клавдий разпространява слуха , че баща му бил извънбрачен син на Август. През 9 г. пр.Хр. Друз умира неочаквано по време на поход във вътрешността на Германия вследствие падане от кон . Момчето е отгледано от майка си Антония , която никога повече не се омъжва . Отношенията с неговото семейство се влошават , когато страданието на Клавдий става публично достояние . Майка му го описва като чудовище , което природата е започнала , но не е завършила .Изглежда го е предала за няколко години на баба му Ливия . Тя обаче не е по-приятелски настроена , защото говори с него твърде малко и го критикува само в писмена форма . По история му преподават Тит Ливий и Сулпиций Флавий . Прекарва времето си със философа Атенодор Кананит . Според 1 предположение на Винсент Скрамуца неговата работа като историк е това , което разрушава ранната му политическа кариера .Той прекъсва работата си върху 1 исторически труд за Гражданските войни след смъртта на Цезар , защото този труд е политически твърде спорен . Времето за такъв труд е още твърде рано , защото би могло да напомни на Август , че Клавдий е потомък на Марк Антоний .Майка му и баба му съвсем скоро прекратяват неговите писателски амбиции . Императорската фамилия не му се доверява да застане начело на обществото . Когато по-късно отново се посвещава на историческа дейност , преминава Гражданските войни и Втория триумвират . Светоний пише, че Клавдий куцал и заеквал, при възбуда му треперела главата и имал пяна на устата. Освен това страдал от болки в стомаха. Учените не са единни по въпроса, от какво е страдал Клавдий, има няколко възможности: спастична парализа, множествена склероза или възпаление на мозъчната кора...

http://www.youtube.com/watch?v=Z4qXmgsU61k

Това не означава , че Пиночет не е извършвал престъпления . Всеки режим извършва .

Той не е некакъв . Аман от двойни стандарти . Едни са престъпници , а други не .

КГ , значи Пабло Неруда заслужено е бил убит ? Оправдавате ли убийството му ?

Възможно ли е ислямът да е проникнал в България преди да дойдат турците ? Ето какво открих в нета : http://de.wikipedia.org/wiki/Islam_in_Bulgarien За преселване на привърженици на султан Кейкавуз се говори и в книгата на Пламен Петков ,,Българите ". Хюсеин Мехмед в книгата си ,, Помаците и торбешите в Мизия , Тракия и Македония " пише следното : http://pomak.webs.com/ptmtm/pomaks.html#1.1.2 Какво мислите по въпроса ? Имало ли е ислям в България преди османските турци ? Поздрави !!!

Ползвам го като източник : http://www.exil-club.de/groups/jugoslawien/cp.htm

Хронология на войната : 25. 03. 1941 Beitritt Jugoslawien zum Dreimächtepakt 27. 03. 1941 Putsch gegen die jugoslawische Regierung. Peter II. wird König 05. 04. 1941 Unterzeichnung eines Nichtangriffs- und Freundschaftspaktes zwischen Jugoslawien und der Sowjetunion 06. 04. 1941 Hitler marschiert gegen Jugoslawien 17. 04. 1941 Bedingungslose Kapitulation Jugoslawiens und Besetzung durch die deutsche Wehrmacht, Aufteilung Jugoslawiens unter den Besatzern 10. 05. 1941 Gründung der Widerstandsgruppe Tschetnik unter Draza Mihajlovic 04. 07. 1941 Beschluss der Kommunistischen Partei Jugoslawiens, den Kampf gegen die Besatzer aufzunehmen und die Bildung der kommunistischen Partisanen unter Tito 16. 09. 1941 Beginn einer Großzahl von Vergeltungsmaßnahmen der Deutschen am jugoslawischen Volk wegen des starken Widerstandes Herbst 1941 Versuch einer Zusammenarbeit zwischen den Tschetniks und den Partisanen scheitert, da beide Führer unterschiedliche Ansichten vertreten 02. 11. 1941 Erste Kämpfe zwischen den beiden Widerstandsgruppen 1942 Anhaltende Kämpfe zwischen den Besatzern und den beiden Widerstandsgruppen 26. 11. 1942 Gründung des „Antifaschistischen Rates der Nationalen Befreiung Jugoslawiens“ (AVNOJ) unter Führung der Kommunisten Frühj. 1943 Großoffensive deutscher Truppen und deren Verbündeten gegen die Partisanen Mai 1943 Erste Verbindung zwischen den Partisanen und Großbritannien 08. 09. 1943 Kapitulation Italiens Dez. 1943 Tito wird von Großbritannien als selbständiger alliierter Befehlshaber anerkannt, die Sowjetunion stellt sich ebenfalls hinter Tito 25. 05. 1944 Überfall der Deutschen auf Titos Hauptquartier, welcher aber einer Gefangennahme entgehen kann 12. 09. 1944 König Peter II. fordert alle Jugoslawen auf, sich Titos Befreiungsarmee anzuschließen Okt. 1944 Sowjetischer Einfall in Jugoslawien zur Unterstützung der Partisanen 20. 10. 1944 Einnahme Belgrads durch die Rote Armee 08. 03. 1945 Gründung einer neuen Regierung unter Tito als Ministerpräsident Начало на войната Новото правителство се постарава за 1 пакт за приятелство със СССР , но същевременно иска да запази неутралитета спрямо Германия . Хитлер схваща преврата като сигнал за борба и още същия ден издава заповед за операция срещу Югославия , тъй като сега тя става твърде несигурна за него и той я разглежда като потенциална съюзница на западните сили .Освен това фюрерът се нуждае от нея като осигуровка в похода му срещу Съветския съюз , а и от Гърция и той е на мнение , че Югославия трябва да бъде наказана за своето поведение . В сутринта на 6 април започват първите германски атаки срещу Югославия със тежки въздушни бомбардировки срещу Белград . Първите бомби засягат кралския дворец и правителствените сгради , след това следват и сгради като болници , църкви и други цивилни учреждения . Чрез немските въздушни удари се стига до значително разрушаване на града . Още същия ден първите танкови съединения проникват в Югославия . Кралството е нападнато от Хитлер и неговите съюзници от всички страни , така че съвсем скоро отбранителната му система е разрушена . След 1 седмица правителството повече не е способно на действие , но и армията се намира в 1 безизходна ситуация . Тя е зле въоръжена и отстъпва по численост на немците , затова няма никакъв шанс срещу превъзхождащите я германски въоръжени сили . Немските танкове за 1 ден проникват 150 километра през югославските отбранителни линии , без да срещнат действителна съпротива . На 10 април пада Загреб , а на 13 април - Белград . На югославската армия не й остава нищо друго освен безусловна капитулация . Само 11 дни след избухването на войната , на 17 април 1941 г. се стига до споразумение за примирие , което е подписано от останалите членове на югославското правителство , като установява пълната окупация на страната и разпускането на югославския вермахт . Една част от правителството начело с крал Петър II успява да избяга със самолет в Гърция , а след това в Англия . Германците имат малки загуби в тази война , общо умират 151 немски войници . По време на бомбардировките от югославска страна загиват безброй хора , съгласно оценките между 4000 и 20 000 души . Германците взимат в плен 300 000 югославски войници , като повечето са освободени . През юни 1941 г. във немски плен се намират 180 000 души , повечето от тях сърби . След подписването на примирието страната е разделена от окупаторите на 8 съставни области , при което няколко държави играят роля при подялбата . Италия окупира остатъка от от Словения , далматинското крайбрежие и мнозинството от островите . Част от Черна гора , част от областта Косово и западна Македония са анексирани от Албания , докато останалата част от Македония и Западните покрайнини преминават към България . Унгария получава Премурската и Междумурската област , както и Бачка . Германия окупира част от Словения , Банат , а Сърбия е марионетна държава като Франция на Петен . Остатъкът от Югославия получава името Независима хърватска държава , където управлява като поглавник д-р Анте Павелич . Тя има собствено правителство , което се опира на националистическата група на усташите . То води антисръбска политика и скоро сърбите загубват всички свои права . На 15 юни 1941 г. Хърватия се присъединява към Оста , а на 8 юли силите на Оста обявяват края на Кралство Югославия ...

Най-общата класификация на правните субекти е на физически и юридически лица. В гражданското право юридическото лице е правна категория, чието съществуване е предизвикано от разрастването на гражданския оборот. За утвърждаване на категорията “юридическо лице” най-съществен принос имат трудовете на канонистите, които използват достиженията на Римското право и развиват теорията за юридическото лице. Понятието “юридическо лице” не е познато на Римското право. Макар по това време в Рим да са били познати корпорациите, последните са били правоспособни само в имущественото право и като изключение са имали право на име/могли са да бъдат патрони на освободените от тях роби. В Римското право корпорацията е възниквала с постигане на съгласие на поне трима членове-учредители за създаването й. Фондацията се е появила чак по време на Християнството. През Средновековието първите юридически лица възникват като религиозни, занаятчийски или търговски сдружения. Едва през XIX век юридическото лице се утвърждава и получава правна уредба, която първоначално се формира във връзка с правния режим на юридическите лица. Юридическите лица стават легални именно с признаването качеството “юридическо лице” на търговските дружества. В последствие възникват и юридическите лица с идеална цел, като понятието “юридическо лице”, заедно с понятията “субективно право” и “правоотношение” е един от основните китове на днешната цивилистика. Юридическото лице е значима в практическо отношение правна конструкция, тъй като огромна част от гражданския оборот минава именно през него. Юридическото лице е едно правно творение, на което основните предимства са следните: 1.В съвременния правен оборот доста често се оказва непосилно за отделните правни субекти самостоятелно да задоволяват интересите си, докато юридическото лице дава възможност за събиране на големи средства. 2.Така набраните средства се упражняват много по-рационално чрез разделянето на собствеността от управлението при юридическите лица. 3.Юридическото лице дава възможност за обособяване на имуществото на участващите в него от това на самото юридическо лице. По този начин всеки един участник в юридическото лице има лична собственост, която е независима от собствеността му в юридическото лице. Т.е. съответното юридическо лице поначало не отговаря за правата и задълженията на участниците си, а участниците в юридическото лице, отговарят до размера, до който са участвали в него. Казаното важи за ООД, АД и т.н., но събирателното дружество е подложено на друг режим. Тук е наложително да се изяснят някои понятия: -имущество – това е един материален субстрат, обхващащ всички права и задължения, които има едно юридическо лице (вещни права, права на вземане и пр.). Имуществото се променя с всеки правен акт на даденото юридическо лице, т.е. варира непрекъснато и може да става по-голямо или по-малко в зависимост от това, дали юридическото лице придобива права или пък се обременява със задължения. -капитал – това е една относително непроменяема величина, един стойностен израз на имуществото на юридическото лице към момента на неговото учредяване. Оттук се прави извода, че ако капиталът е условен, то имуществото е материално. Правна уредба на юридическите лица Правната уредба на юридическите лица в нашата правна система е разпръсната, но три текста в ЗЛС (131-133) могат да се приемат като обща уредба на юридическите лица. Трябва да се отбележи, че след влизането на ЗЮЛНЦ в сила, членове 134-154 ЗЛС бяха отменени и корпоративно устроените юридически лица вече не се уреждат там. За други типове юридически лица съществува правна уредба в различни нормативни актове – напр. за жилищно-спестовните кооперации правната уредба се съдържа в ЗЖСК, за кооперациите – в ЗКооп., основните видове юридически лица, които представляват търговски дружества имат уредба в ТЗ, търговските банки – в ЗБ, застрахователните и презастрахователните дружества – в ЗЗастрах., инвестиционните дружества – в ЗППЦК; Обща дефиниция на юридическите лица в нашето законодателство няма, поради което тя се извежда от текста на 131 ЗЛС – юридическите лица са носители на права и задължения, които те придобиват чрез органите си. Юридическото лице се създава по силата на правната норма, т.е. едно социално образувание ще бъде признато за юридическо лице, ако е предвидена в законодателството конкретна правна норма за него. Т.е. определянето от правната норма дали една даденост да бъде юридическо лице, може да бъде изрично (136 КРБ) или да не е изрично, като се допуска възможността едно социално образувание да е самостоятелна страна по едно правоотношение. Друг белег на юридическото лице е, че то се явява като един обособен правен субект, носител на права и задължения, различни от тези на лицата, които го учредяват или го съставляват. Целта на създаването на юридическото лице е, то да бъде самостоятелен участник в гражданския оборот. Вярно е, че повечето юридически лица възникват, за да бъдат носители на права и задължения в частното право, но не е вярно, твърдението на проф. М. Павлова, че юридическите лица не са носители на властнически правомощия. Голяма част от юридическите лица могат да бъдат носители на такива правомощия или поне да имат публични функции (напр. един университет, който безспорно е юридическо лице, осъществява публични функции). Вярно е и, че юридическите лица имат гражданско-правна правосубектност, но редом с това те имат правосубектност и в други правни отрасли – възможно е напр. да изпълняват и административно-правни задължения, т.е. правосубектността на юридическите лица е поливалентна. Друг белег на юридическото лице е наличието на определено организационно устройство, което е абсолютно наложително за едно образувание, което трябва да има права и задължения, но е лишено от своя психична воля. Поради тази причина организационната структура на юридическото лице е друг негов констативен белег. Организационната структура на юридическото лице означава наличието на структура на неговите органи – лице/група от лица, на които по закон или с вътрешен устройствен акт, са предоставени определени правомощия – 131 ЗЛС. Друг родов белег на юридическото лице е обособяване имуществото му от това на неговите членове/лицето, което го е образувало (при фондациите). Това е другата страна на самостоятелната имуществена отговорност на юридическото лице. От всичко казано дотук, може да се даде и едно меродавно определение на понятието “юридическо лице” – това е социално образувание, което е създадено по предвидения в закона ред, за да придобива права, да поема задължения и да извършва правни действия/да отговаря по тях чрез своите правни органи. Проф. М. Павлова дава и още един белег на юридическото лице – то не трябва да притежава властнически правомощия. По този въпрос по-горе бяха посочени съответните възражения. Друго, което е неприемливо в тезата на проф. Павлова, е по отношение на организационната структура на юридическите лица, а именно, че авторката смята, че органите на юридическите лица се създават само от физически лица. Такова схващане обаче не може да се приеме и като аргумент в противното е ТЗ (234, ал. 1) , където е предвидено как ще се формира волята на юридическото лице, когато негови членове са други юридически лица. Друга характеристика на юридическото лице е персоналният и материалния му субстрат. Под материален субстрат трябва да се разбира имуществото на юридическото лице. Под персонален състав на юридическото лице се разбират следните две неща: -корпоративният му състав, когато между членовете му съществува членствено правоотношение -съществуват и юридически лица, които нямат корпоративен характер, но въпреки това също имат персонален субстрат – напр. университетите. Видове юридически лица Видовете юридически лица се определят в зависимост от различни критерии, които са следните: 1.В зависимост от това, дали осъществяват властнически функции, юридическите лица биват: а) юридически лица на публичното право – тук спадат държавните учреждения (БНБ, общините, министерствата и пр.), които от една страна са подчинени на публично-правните норми, но като носители на права и задължения, имат и частно-правен режим; б) юридически лица на частното право – към тях могат да бъдат отнесени търговските дружества, кооперациите, сдруженията, фондациите, партиите и т.н. 2.Друго деление на юридическите лица, е в зависимост от дейността, която осъществяват и отрасловата им принадлежност. Тук различаваме: а) юридически лица на търговското право б) юридически лица на гражданското право Такова едно деление не би било вярно, тъй като търговското право не е отделено от гражданското право и следователно не може да се прави такова деление. Вярно е друго – критерий за това деление е видът на дейността, която осъществява юридическото лице, а оттам и неговото предназначение, т.е. критерий за разграничението не може да бъде отрасловата принадлежност на съответното юридическо лице. Следователно делението, базирано на вида дейност на юридическото лице, ще бъде следното: а) стопански юридически лица – търговски дружества, кооперации и т.н. б) юридически лица с нестопанска цел – фондации, сдружения и пр. в) юридически лица, които указват публични услуги – университети, болници, социални заведения. Тук разграничението на юридическите лица на стопански и нестопански, се натъква на следната трудност – от една страна част от стопанските юридически лица не формират и не разпределят печалба, защото не искат, а от друга страна – при определени предпоставки, на юридическите лица с нестопанска цел е разрешено да осъществяват стопанска дейност. По ЗЛЗ организациите, които предоставят публични услуги, се обособяват в публични юридически лица, но прилагането изцяло на стопанска дейност би довело до промяна на предназначението им (3, ал. 4). 3.Друга класификация от гл.т. наличието или отсъствието на личен състав е: а) корпорации – те включват някакъв тип обществена групировка на членовете си и имат органна структура. Това са колективните правни субекти. Тук влизат акционерните дружества, кооперативните сдружения, сдруженията с нестопанска цел, партиите и пр. Техни членове могат да бъдат физически или юридически лица, както и физически, и юридически лица едновременно; б) учреждения и фондации – тук влизат университетите, БНБ и пр. Тази класификация обаче е условна, защото напр. при едно ЕООД/ЕАД се поставя въпроса, дали те са корпоративни или не. При тях няма членска маса, а има едно лице, което притежава целият капитал. Това лице е различно от юридическото лице на ЕООД/ЕАД. От друга страна, колкото и да не прилича това дружество на корпоративно, то е мислено като такова (фактът, че акциите и дяловете са разделени, го прави различно от фондациите). Правното значение е огромно, тъй като има съществени различия във възникването на двата вида юридически лица – корпорациите възникват или по нормативно-контролната система, или по лицензионната система, докато учрежденията и фондациите възникват по разпоредителната система. 4.В зависимост от правото на собственост юридическите лица се делят на: а) частни б) общински в) държавни Ограничен брой юридически лица са такива, които притежават право на собственост върху вещите, които са апортирали в него, но има и юридически лица – публични търговци (62 ТЗ), които не притежават собственост, а само право на владеене и ползване върху вещи държавна собственост. Следователно, когато вещи, публична държавна собственост, бъдат внесени в друго юридическо лице, те не могат да станат негова собственост. От всичко това може да се направи извода, че разграничението на юридическите лица ще е следното: а) юридически лица със своя собственост б) юридически лица, които упражняват правото на собственост; Друго деление на юридическите лица е на: а) първични юридически лица – онези, които са формирани директно от физически лица или от държавата б) производни юридически лица – тези, които имат за членове други юридически лица. http://www.bg-pravo.com/2009/09/24.html

Вчера направих този авторски клип за цар Самуил по българската уикипедия - http://www.vbox7.com/play:36e18493db Приятно гледане !!!

Предисловие На 1 декември 1918 г. Държавата на словенци , хървати и сърби се обединява с Кралство Сърбия и така е учредено Кралството на сърби , хървати и словенци . Статуквото е узаконено чрез Версайската система . Новата държава откъсва територии от съседните страни - Унгария и България - Бачка , Войводина и Вардарска Македония и Западните покрайнини . По същество КСХС представлява великосръбска държава . Признати са само 3 народности -сърби , хървати и словенци . Другите народности - българи , албанци , черногорци и т.н. не се признават . Сред най-потърпевшите са българите . Те са подложени на жестоки репресии - за това разказва френският писател Анри Пози в книгата си ,, Войната се връща ". Положението на хърватите не е по-добро . През 1928 г. хърватският политик Стиепан Радич е прострелян от сърбина Пуница Рачич . На 6 януари 1929 г. крал Александър Караджорджевич извършва преврат , разпуска парламента и установява кралска диктатура . Започва въоръжена съпротива , която се води от 2 националноосвободителни организации -ВМРО в Македония и Усташи в Хърватско . Лидерът на усташите д-р Анте Павелич подписва с Иван Михайлов Софийската декларация , с която обявяват , че ще се борят за независимостта на Хърватска и Македония . Заради декларацията той и Густав Перчец са осъдени задочно на смърт . Усташите организират редица терористични акции . Най-зрелищната от тях е Марсилският атентат . Ето 1 описание на атентата : Стефан Цанев ,, Български хроники , том 3 .Глава XII След смъртта на Александър управлява регентство на малолетния крал Петър II начело с принц Павел . През 1937 г. е сключен пакт за приятелство с България . В 1939 г. е подписано Споразумението Цветкович -Мачек , което превръща Хърватия в бановина . На 25 март 1941 г. правителството на Цветкович подписва Тристранния пакт . Но на 27 март 1941 г. е извършен преврат , като принц Павел и правителството са свалени , сформирано е правителство начело с Д. Симович и на трона се възкачва 18-годишният Петър II ... Анте Павелич Александър Караджорджевич

Нима е нормално 90% богати и 10 % бедни ? И книгите да са толкова скъпи ?

След смъртта на Лудвиг I през 1382 г. Твърдко става настойник на братовчедка си Елизабет и нейните дъщери Мария Унгарска и Ядвига Полска . Също по това време кралят започва да изгражда с помощта на Венеция малка флота , която обаче по никое време не може да се конкурира с морската сила на далматинските градове . Чрез братовчедка си в следващите години Твърдко е въвлечен неколкократно в конфликти с унгарците . През 1385 г. той успява да поеме и личните владения на Елизабет в Херцеговина и да превземе и селищата Ливно , Дувно и Гламоч . Впоследствие трябва да сключи договор с Унгария , съгласно който не трябва да се намесва повече в унгарските работи и в замяна му е присъден Котор . През 1387 г. братовчедка му Елизабет е убита . Дъщеря й Мария държи отговорен за това своя съпруг Сигизмунд Люксембургски . Срещу новия унгарски крал през 1388 г. Твърдко води война в Далмация . През същата година първото нападение на османците над Босна е отблъснато успешно в Битката при Билеча ( 27 август 1388 г. ) от Влатко Вукович . Сега босненският крал вижда необходимостта да се посвети по-силно на отбраната на своята страна срещу турците ...

В книгата си ,, Българското средновековие . Познато и непознато " Пламен Павлов пише , че след разгрома на хазарите през X век Черните българи за известно време възстановяват независимостта си . Някой знае ли повече за това ?

Видин

Какво е мнението Ви за сирийските събития ? Дали бунтовниците са демократи или са радикални ислямисти ? Дали ще се стигне до интервенция или страната ще потъне в хаос ? Как мислите ? Ще се радвам , ако споделите мнение , както и повече информация по темата . Поздрави !!! http://www.focus-news.net/?id=n1680628 Арабите християни - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8

Финландия подобно на България е една от държавите , които през Втората световна война воюват на страната на германците . През 1944 г. тя също като България ,,сменя влака " - сключва примирие и минава на страната на Съюзниците , като във т.н. Лапландска война воюва срещу Германия . Но за разлика от България и другите страни съюзници на Хитлер , тя не е окупирана от съветската армия и в нея не е установен комунистически режим , макар и да губи територии . А фелдмаршал Манерхайм не е съден за военни престъпления в сравнение с ръководителите на другите германски сателити . Според вас на какво се дължи това ? Може би на личното отношение на Сталин към барона и генерал от царската армия Манерхайм ? Или има и други причини ? Как мислите ? Поздрави !!!