Monarh

Даже в сериала ,, Женско царство" по БТВ един от героите - турчин, предлага на една от героините, която е християнка, да приеме исляма. Това, ако не е провокация към християнските съседи на Анкара, не знам. Иначе от българските сериали става ,, Под прикритие" и може би ,, Седем часа разлика".

Също така Клавдий има редица успехи. Той извършва важни реформи и подобрява положението на робите. Полският автор Александър Кравчук в своята биография на Нерон пише следното : ,, Не трябва да смятаме, че постановленията, чийто инициатор бе Палас, са влошили положението на робите. Напротив, точно през този период законът застава в тяхна защита. Това имаше свои конкретни причини. Вече не се водеха големи завоевателни войни и притокът на роби намаля, а цената им се повиши. През 19 година излезе заповед, която ограничаваше свободното разполагане с живота на робите; от този момент господарят можеше да определя свои роби за борба с диви зверове на цирковата арена, след като получи съгласието на специално създадената служба. През 20 година беше издаден закон, според който робите, заподозрени в дадено престъпление, подлежат на същата съдебна процедура, както и свободните граждани. Тези закони излязоха още по времето на Тиберий. А Клавдий издаде разпореждане, че всеки роб, болен или инвалид, изгонен от господаря си, получава свобода, а ако господарят убие такъв роб, то той отговаря за убийство пред закона." Без да е бил някога войник, успява да реализира завладяването на Британия. Вярно е, че основната работа свършват пълководците като Авъл Плавций и Веспасиан, но все пак именно той ги е назначил и ръководи действията им. Също така извършва голяма строителна дейност, реформи в областта на правото и религията. Сигурно роля е изиграло и това, че притежава широки познания по история - сиреч това се оказва много полезно...

Отношение към Сената. Продължение Въпреки тези мерки много сенатори остават враждебно настроени към Клавдий. Тази вражда е толкова продължителна, че той никога не влиза в Сената без отряд за охрана и се вижда принуден да редуцира състава, за да улесни ефективния труд. Омразата на много сенатори намира израз във ,, Аполоцинтозис" на Сенека. Централизирайки властта, императорът изтласква Сената от неговата властова позиция и вместо това насърчва своята добре организирана администрация. Например управлението на Остия е предадено на един прокуратор, след като пристанището на този град било завършено. Финансовата политика е предадена предимно на коннически прокуратори или освобожденци, които принцепсът почита за това. Така неговият освобожденец Палас получава frnamenta praetoria, едно изключително удостояване, което било запазено за сенатори. Тази политика довежда до по-нататъшни разногласия във горното съсловие, което се дразни, че освобожденците управляват императора. По времето на управлението на Клавдий има няколко опита за преврат, впоследствие на които са екзекутирани много сенатори. Така сенаторът Гай Апий Юний Силан е екзекутиран в началото на управлението на императора при неясни обстоятелства. Малко след това се стига до едно голям бунт на сенаторите под ръководството на Скрибониан, наместник на Далмация, който със своите два легиона се отцепва от Клавдий. Но въстанието рухва след няколко седмици, защото легионите напускат своя командир, който бил убит по време на бягството. Много сенатори са екзекутирани по различни причини, понякога във връзка със заговори, понякога във връзка с интриги и борби в тясното обкръжение. Клавдиевият зет Гней Помпей Магнус бива екзекутиран за участието му в един заговор заедно с неговия баща Касий Фруги. В друг комплот са замесени консуларите Лузий Сатутурний , Корнелий Луп и Помпей Педон. През 46 г. Азиний Гал, внукът на Гай Азиний Полион, и Статилий Корвин са изпратени на заточение заради измяна, при което в интригата участвали много освобожденци на Клавдий. В 47 г. сл. Хр. консулът Валерий Азиатик е обвинен, че е установил връзки с галските управници, за да да направи преврат срещу императора. В едно бързо дело той е осъден пред Клавдий от Публий Суилий Руф. Владетелят му предоставя избора на това как да умре, след което Азиатик си прерязал вените. Обвиненията са пуснати от императорската съпруга Месалина, тъй като той не искал да й стане любовник. Всъщност Азиатик участвал в убийството на Калигула и може би сам е имал амбиции към трона. Затова Клавдий би могъл да се е почувствал застрашен от него за своята власт, така че е поискал да го премахне при изгоден случай. Една година по-късно в своята реч за галите императорът говори с голямо презрение за Азиатик. Повечето от тези заговори са организирани преди Клавдий да стане цензор. Тъй като чрез цензорската длъжност той можел да изключва сенатори от Сената, с това може да е бил подтикнат да вижда по-точно вземането на страна на членовете на учреждението. Светоний съобщава, че по времето на Клавдий общо 35 сенатори и над 300 конници са били екзекутирани за техните дела. Също и по времето на Принципата конниците съставляват по-голямата част от жертвите. Многото заговори и конспирации утежняват допълнително и без това влошените отношения между Сената и императора ...

Предлагам да поговорим за една най-сатанизираните личности в средновековната българска история - царица Мария Палеологина, съпруга на Ивайло и Константин Тих и майка на Михаил, когото някои историци титулуват Михаил III. Може да се каже, че сатанизирането й е крайно несправедливо. Подобно на Екатерина Велика, която макар и германка, в своята политика прокарва интересите на Русия, тя е византийка, но защитава българските интереси. След като чичо й Михаил VIII Палеолог сключва уния с папата в 1274 г. , предизвикала силно неодобрение сред православните, Мария издига идеята за Търново като център на православния свят, алтернатива на Константинопол. За това свидетелства и фактът, че по това време българската столица е наричана Трети Рим. А по-рано именно тя подтиква Константин Тих да воюва с византийците, тъй като Палеолог отказва да върне българското Южно Черноморие. Вярно е, че коварно се разправя с Яков Светослав, но това е характерно и за други жени ако не от Средновековието, то поне от други епохи и с този акт се цели защита на държавния интерес и държавното единство. Освен това сведенията за нея са предимно от Пахимер, който няма как да има добро мнение за нея, след като тя категорично се противопоставя на ромейския василевс и византийската държава. Сиреч тези сведения не трябва да се приемат безкритично. Какво мислите за тази жена ? Поздрави !!!

Поздрав за всички фенове на германската рок музика !!!

,, Епохата на Абасидите е легендарна : Харун ал -Рашид, неговият везир Джафар ал-Бармаки и палачът му Масрур с ,, Приказки от Хиляда и една нощ" се превърнали в герои на световната литература. Истории, приказки и легенди при персийските историографи трудно могат да се отделят едни от други. При все това през 803г. бил даден сигнал : в нощта на събота, първия ден на месеца Сафар в 187 г. от ислямското летоброене Джафар ал-Бармаки бил обезглавен. Така свършила стремглавата кариера на една везирска фамилия от ирански произход, в която сякаш се въплъщава връзката на Арабския халифат със персийските административни традиции. Но Харун ал-Рашид направил една голяма грешка със екзекуцията на Джафар, отсъжда персийският хронист Балаами. Действително последвали бунтове и въстания; великите дни на Абасидския халифат, който бил основал една световна империя в месопотамската традиция между изток и запад, както и връзката между арабското завоевание и персийската култура на двора и ученост, си отишли. Балаами разказва как е могло да се стигне толкова далеч. Просто за ал-Рашид Бармакидите били станали твърде силни и твърде независими- една убедителна причина. Към това трябва да се прибавят и слуховете, че те са еретици или лоши мюсюлмани. Родът на везира, така се говорело, принадлежи към Сандака, еретиците. С това внезапнотой застанал в редиците на мюсюлманските групи по ранг или секти, които били приели елементи от манихейското и зороастрийското учения. Такива новини би трябвало да направят един халиф недоверчив. Движения като това на Бабак Хорамдин в Азербейджан или на прикрития пророк Муканна в Хорасан показвали, че ислямизацията на Иран по никакъв начин още не била приключила и преди всичко в източната част на империята тя кипяла остро. За Балаами при все това натежава версията за афера в двора. Харун ал-Рашид имал сестра на име Абаса. Тя го закриляла от неговия брат и когато той сам се възкачил на трона, й бил задължен с дълбока симпатия. Той й поверил своите тайни, с удоволствие пиел в нейна компания и живел заедно с нея. Канел и своя везир Джафар на тези гуляи. Обаче той отказал - твърде голяма му изглеждала опасността да пристъпи твърде близо към сестрата на халифа. Харун разбрал тревогите на Джафар и му направил едно предложение : ,, Ще те оставя да се ожениш за Абаса, при положение, че ми обещаеш, че ще я виждаш само в мое присъствие и се откажеш от от брачна интимност. Така можем да пием и празнуваме заедно без стеснителност." Сватбата се състояла, но както се очаквало, Абаса забременяла. В началото тя скрила своя син от Харун ал-Рашид, обаче след това халифът открил тайната на двамата. Незабавно той заповядал на своя палач Масрур да убие везира. ,, Искам не Джафар, а главата му." , нахокал го. С несъмнено удоволствие разказва историята персийският хронист - при това и на него вече трябва да му е станало ясно, че тя е измислена. Бармакидите въплъщавали един нов тип на ислаямските властови елити. Персийските везири подкрепяли арабските халифи, както по-късно щели да служат и на селджукските султани и монголските владетели. При всички рискове, които тяхната висока длъжност носела със себе си, ,, мъжете на перото" се превърнали в централна опора на светската власт. Те развили един нов стил на писма, собствена професионална етика и особена литературна култура. Използването на хартия - една нововъведение, възприето от Китай - създало съвсем нови възможности за писането. Наред с персийските секретари, в епохата на Абасидите възникнало друго професионално съсловие : ,, мъжете на меча". Пълководци и наемници от неарабски произход се доказали като необходими, когато ставало въпрос за това да осигурят границата, да покажат вътрешната власт и да потушат бунтовете. Но често тези притежатели на сила от различен етнически произход преследвали собствени цели, също и срещу своите поръчители... " Следва

Честита Нова година на всички и нека всичко лошо остане назад в миналото! Нека си пожелаем повече здраве, късмет и благополучие ! Наздраве !!! :party: :punk:

Темата е изцяло по учебника на проф. Ал. Кожухаров ,, Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция на проф. Петко Попов", София 2002 г. , стр. 21-23. Не разбирам материята, затова поставих този въпрос. Лично на мен частното право, към което спадат гражданското и облигационното, ми е по-трудно. Какво лошо има, че представих определена гледна точка по даден въпрос и искам този въпрос да се обясни на достъпен език за всички, на които които не им е ясно ? Все пак Кожухаров е изтъкнат юрист и един от най-добрите познавачи на гражданското и облигационното право... предлагам всеки да сподели дали е съгласен с тезата на учения и ако не, да представи своето виждане. Съжалявам, че се основавам само на учебника, но преподавателят Кр. Стойчев иска да се чете само от него. По въпроса на Галахад на стр.16 проф. пише, че третите лица твърде често, а и твърде осезателно понасят рефлексите на чужди за тях облигационни връзки.Например длъжникът има повече от един кредитор, а имуществото не е достатъчно за удотвлетворяването на всички. Тогава те ще бъдат удотвлетворени съразмерно...

Би трябвало да е субективното право на продавача да получи цената на предмета и правното задължение на купувача да плати цената...

Обикновено се приема, че правото на кредитора да иска от длъжника осъществяването на дължимия резултат заедно с корелативното му задължение образуват състава на облигационното отношение. Според проф. Кожухаров, един по-внимателен анализ обаче ще ни доведе до извода, че съставът на това отношение не е толкова прост, обратно, той е много по-комплициран. Всъщност облигационното право на кредитора заедно със съответстващото му задължение на длъжника образуват облигационното право-ядро, около което могат да възникнат и се групират други субективни права или възможности, свързани с ядрото в едно органично цяло и образуващи с него едно облигационно отношение в широкия смисъл на думата. 1. В тесен смисъл облигационното отношение, като всяко правоотношение, обхваща правото на вземане на кредитора - облигационно право, и задължението на длъжника да престира. Понеже вземането на кредитора се изчерпва в правото му да иска осъществяването на един резултат- в неговата претенция, затова изглежда, че съдържанието на облигационното отношение се изчерпва с тази негова претенция, със облигационното му право. Житейски нещата обаче никога не се поставят така тясно и изолирано. 2. В широк смисъл в израза ,, облигационно отношение" може да се вложи едно много по-широко съдържание. Могат да се обхванат всички правни последици, които настъпват вследствие на личността на обл. отношение в тесен смисъл. Могат да се обхванат цяла серия странични права, задължения и възможности , които възникват в полза на кредитора или на длъжника възоснова на вече установената между тях правна връзка и които се намират в тясна зависимост от нея - в зависимостта, в която се намират правни последици към юридически факт. Например договора. Той създава облигационна връзка между сключилите го : За кредитора възниква правото да иска престиране, а за длъжника - задължение да престира. Но с това съдържанието на облигационната връзка не се изчерпва. Договорът създава правно необходимата основа за установяване на други нови субективни права и правни задължения. Те още не са възникнали, но страните вече са обвързани с възможното им възникване. Да вземем за пример договора за наем. По силата на този дог. наемателят има право да иска да му се предостави правото на временно ползване на наетата вещ - чл.228 от 33Д. Но има редица други възможности, опиращи се на това основно право. Наемателят има право да се брани срещу самоуправство на трети лица, тъй като е наемател. Може да пренаеме наетата вещ, защото е наемател - чл.234 от ЗЗД ; ще трябва да търпи дребните поправки, свързани с използването на вещта, защото е наемател - чл.231 от ЗЗД ; ще може да счита срока за продължен, ако без противодействие на наемодателя е ползвал наетата вещ след изтичане на наемния срок, отново защото е наемател - чл.236 от ЗЗД ; или да иска намаление на наемната цена, тъй като е бил лишен от ползването на имота за известно време ; или да прекрати наемното отношение с едностранно предизвестие - чл. 234 от ЗЗД ; или да иска развалянето на наемния договор поради неизпълнение на задълженията от страна на наемодателя и т.н. Това са все права и възможности, които не са се породили заедно с основното субективно право на наемателя ; ( с облигационното му право ), но се намират в тясна връзка с него и възникват на негова основа. Възникват като правни последици на това основно субективно право - техен правопораждащ юридически факт. Това са все странични права и възможности, които гравитират около основната претенция на наемателя, съставляваща ядрото на облигационното отношение. Всички тези права и възможности са включени в състава на облигационното отношение в широк смисъл и образуват заедно с основното облиг. отношение една съвкупност, един комплекс , точно защото това осн.облиг.отношение е тяхна правопораждаща предпоставка и заема в комплекса положението на константна величина. Оттук проф. Кожухаров заключава, че ,, да се сведе съдържанието му единствено в претенцията означава да виждаме цялото в една негова част - да третираме частта за цяло. Ето защо препоръчително би било терминът ,,облигационно отношение" да се запази за така разбирания комплекс от отношения." Какво мислите по въпроса ? Съгласни ли сте с тези изводи ? Пуснах темата и защото ще имаме изпит по ОП лятото и искам да си изясня някои неща. Поздрави !!!!

4. Искания и цели на селското движение : ,, Дванайсетте статии" През февруари 1525 г. в Мемлинген се появили т.н. ,, "Die grundtlichen und rechten haupt Artickel aller baurschafft und hindersessen der Geistlichen und Weltlichen oberkeyten vonn welchen sye sich beschwert vermeinen." на тогавашния немски език. Те били наречени ,, Дванайсетте статии". Били съчинени от родения във Хорб на Некар мемлингски майстор кожар и полеви писар на Балтрингското пълчище Себастиан Лотцер, а подкрепени от цвингилиански настроения проповедник Кристоф Шапелер. В тези ,, Дванайсет статии", един ранен документ на демокрацията и човешките права, били обобщени и обосновани от Евангелието исканията на селяните. Ето ги и исканията им : - общините трябва да имат властта и силата , сами да избират пастор или проповедник и да проверяват и за това дали той проповядва и действа съобразно Евангелието - премахване на новите налози за господарите - премахване на крепостничеството на селяните - свободно ползване на дървен материал за всички - премахване на новите ангарии или Frondienste - никакво неправомерно обременяване от страна на господарите - никакви непоносими лихви или аренди върху земите - гаранция за едно справедливо третиране пред съда, не по произвол или изгода - никакви произволни закони по ,, новото право", а валидност на старото право - ливадите и нивите трябва да останат общо притежание - в случай на смърт едно благо или притежание не трябва да се падне на господаря, а да остане за вдовиците и сираците Тези ,, Дванайсет статии" се приемат като манифест на селското движение с решение от делегати на Алгойерското, Балтрингското и Бодензеевското пълчища в Мемлинген през март 1525 г. ,, Дванайсетте статии" представляват един прагматичен минимален консенсус за исканията на селяните. Те обаче все още не поставят под въпрос обществения ред в основата му ; господарите биха могли да си останат господари, ако продължително време не измислят нови несправедливости. Но искането за свобода на селяните не , което е повече от премахване на крепостничеството, клоняло към премахване на господството на на земевладелците, благородниците, рицарите и клерикалите. И като политическа визия на хоризонта се появило едно републиканско общо дело, при което властта произтича от народа, от Общия човек и това би могло да се организира първо във селата, а после и в градовете. ( Швейцарската конфедерация тук можела да послужи за образец. ) Обаче един съвместен проект за нов обществен ред не възникнал. ( В най-широк план такова общество било развито от Михаел Гесмер на Второто тиролско местно събрание от 1526 г. ) ...

3. Защо центърът на селското въстание е бил точно в Югозападна Германия ? Селската война е имапа своето начало и център преди всичко във Югозападна Германия, в много други области в Германия през 1525 г. не е имало никаква селска война, напр. във Бавария, във Северна Германия, в Рейнланд. С какво би могло да се свърже това ? - Сигурно би било неточно да припишем на швабите или баденците особен революционен ген- при все това, че е наистина впечатляващо, че следващата революция в Германия, Революцията от 1848 г., отново имала своя център в Баден. - Със сигурност важна роля игроело това, че Югозападът тогава е бил владян от много малки господари: духовнически области, малки княжества, графства, рицарски владения. Те били заплашени особено от обедняване и реагирали със особено драконовски ограничения към селяните. Освен това в тази част на страната първоначално нямало централна власт ( както в Бавария ), която би регулирала едно единно правораздаване и единен подход. - Близостта до Швейцария, до Конфедерацията също би могла да е играла важна роля при началото на селското въстание в Южен Баден.Швейцария била модел за властта на Общия човек и за отстраняването на едрите господари и аристократите. - Освен това швейцарският реформатор Улрих Цвингли се противопоставил на въстанието на селяните много по-открито, отколкото Лутер със неговия ужасен труд ,, Против разбойническите и убиващи банди на селяните" от 1525 г. - За образуването на селските пълчища или "Bauernhaufen" и тяхното въоръжено въстание спомогнало и това, че областта в която се разпространило това въстание, до голяма степен била идентична с областта на рекрутиране на наемниците ландскнехти : много от селяните, които се събрали в пълчищата, по-рано в продължение на време били набирани за ландскнехти, така че вече имали собствен военен опит. Впрочем със опита на ландскнехтите е обяснимо и въоръжаването на селяните : селските пълчища по никакъв начин не се впуснали в боевете, въоръжени със цепове ( инструменти за ръчно вършене ) и коси, а отчасти били добре въоръжени със копия и броня и пушки, по-късно подкрепени дори от оръдия от страна на някои от преминалите към тях градове. При все това те нямали въоръжена конница и това се оказало голям недостатък в решителните битки.

Тук ще разгледам едно важно събитие от немската история, а именно Селската война в Германия в 1524-1525 г. Приятно четене !!! I част 1. Въведение към Селската война от 1524/1525 г. Голямата селска война от 1524/25 г. след своите предшественици в лицето на Революционния селски съюз и и Бедния Конрад намерила своя център в Югозападна Германия, макар и с нея да били свързани големи въстания в Елзас, в Австрия, в Тюрингия, в Швейцария и във Пфалц. Въстанието на селяните срещу безправието и подтисничеството е централно важно събитие в германската история. То е най-голямото надигане на масите в тази история- в него взимат участие над 100 000 въстаници; едно от малкото движения за свобода и народни движения в историята на Германия. Макар и Революцията от 1525 г. с нейните цели за една умерена или радикална промяна на обществения ред да се е провалила, по своето значение тя може да се сравни с Френската революция от 1789 г. Обозначението Селска война или селско въстание не е съвсем вярно : наистина от едната страна стояли преди висичко селяни ( 80 % от населението тогава живеели на село и били заети в селското стопанство ); но на тяхна страна се биели и миньори, някои занаятчии и граждани на отделни градове, също и отделни духовници и рицари като Флориан Гейер и Гьотц фон Берлихинген. Затова П. Бликле говори вместо за селско въстание за ,, Революция на общия човек". Общият човек се борел срещу различните господари: земевладелците, аристократите, рицарите в своите замъци, а също и манастирите, към които принадлежали много села и земи. 2. Скрити причини за Селската война Фактът, че през 1524г. се стигнало до революционно въстание в Югозападна Германия преди всичко се свързва с три развития : - ситуацията на селяните и другите зависими - ситуацията на земевладелците на село и - посланието за свобода на реформаторите Към ситуацията на селяните около 1525г. В селата селяните живеели при различни правни и икономически ситуации: едри селяни и дребни селяни ( чрез реалната подялба селските дворове в Югозапада били по-скоро малки ), свободни селяни и крепостници, също и ратаи и надничари. Почти всички във феодалната система били зависими от господарите, на които трябвало да плащат налози и да изпълняват ангарии или Frondienste и които по много начини определяли живота на селяните. Икономически на селяните не им било толкова зле около 1520 г., както показват някои миниатюри от това време. Икономическата ситуация дори била относително добра. Това се изяснява с примера на добива на зърнени култури: След катастрофалните периоди на селскостопанска криза около 1320 г. общото стопанство се възстановило, търсенето на хранителни стоки нарастнало, с това скочили и цените на зърнените храни и селяните спечелили от това. Много от тях били станали относително заможни. С развитието на селата възникнало едно политическо съзнание. Вече от много десетилетия селяните живеели по-малко в отделни дворове, а повече в села, в които организирали съвместно своя труд и практикували едно макар и още относително самоуправление. Без това общо съзнание в селата не би било възможно образуването на въстаническите селски пълчища. Към ситуацията на земевладелците Ситуацията на земевладелците, преди всичко на малките господари около 1525 г. не е толкова блестяща, както била в по-ранните столетия.Владеенето на земите не стига за богатство, новите богати, които имат и достатъчно пари, са едрите и дребните търговци, дребните аристократи са заплашени от относително обедняване. Неслучайно някои рицари се превръщат в разбойници, които отново искат да станат богати чрез нападения над търговците, ,, торбите с пипер" или ,, Pfeffersaecke... В тази ситуация селяните трябва да запазят богатството на господарите. На тях биват налагани все нови и нови налози и крепостничеството, което вече се било оттеглило, отново се въвежда. Обобщение на скритите причини за Селската война ,, Станали относително заможни чрез сигурния пласмент на техните продукти и отново готови за отбрана и самоуверени вследствие на тактиката на ландскнехтите, селяните се отбраняват .... срещу паричния и ангариен натиск на обеднелите земевладелци. Римското право ограничава в далечен план техните права на ползване на общински земи за общо ползване или Allmenderrechte, тяхната лична свобода и самоуправление... При позоваване на Библията, на Божието естествено право и на труда на Лутер ,, За свободата на един християнски човек" селяните искат премахването на разликите между съсловията и на ангариите." (dtv-Atlas zur Weltgeschichte, Band 1, zum großen Bauernkrieg 1525.) Подробности за ситуацията и подтискането на селяните се извличат от исканията в ,, Дванайсетте статии"...

Вярно е, че възстановяването на Германия става с благословията на САЩ, но и с Япония е така. И въпреки това тази способност да се изправиш на крака след ужасна катастрофа е факт и при германците, и при японците. Били са в руини в 1945 г., а само 20 години по-късно отново са икономически лидери. България през 30-те също се възстановява от разрухата от ПСВ. Или Хърватия днес, около 20 г. след Югославските войни. В днешна България обаче, за съжаление не наблюдаваме този феномен...

Освен да не пускаме, Македония в ЕС , докато не спре да присвоява българската история, би било добре и да си сътрудничим с Гърция- все пак и те имат спор за история - за Александър Македонски и т.н. и водят политика, която може да ни послужи като пример - сиреч действат твърдо и безкомпромисно спрямо макетата.

,, Поражението във Втората световна война се превърна в една от най-тежките и разрушителна катастрофи не само в историята на Германия, но в тази на Централна Европа като цяло. Страната се оказа разпокъсана на окупационни зони между страните-победителки, столицата й смачкана под чужд ботуш и разчленена, а народът – обременен с вина за престъпления за десетилетия напред. Тоест положение съразмеримо единствено с това от 1648 г., когато Тридесетгодишната война и Вестфалския мирен договор оставят Германия разкъсана на около триста миниатюрни държавици, тотално опустошена от имперските и шведските армии и загубила голяма част от своето население. Народът на Германия обаче се оказа твърде силен и поддържащ една своя естествена традиция той продължи да се възражда и да излиза дори по-силен след всяка криза и всяко сътресение. Така и минаха годините след Втората световна война и разделението. Германия постепенно се възстановяваше като тенденциите на бъдещо икономическо и политически могъщество проличаха най-силно на запад във ФРГ, където един троен фактор способства за това: трудолюбието и рационалността на германците, умелото политическо лидерство и не на последно място – американският план „Маршал”. Въпреки, че тези тенденции не съпътстваха Източна Германия, чиято икономика бе поначало провалена от централното планиране и изкуственото налагане на социализъм в тази страна, двете страни се обединиха и успяха да постигнат едно оптимално равно ниво на развитие като интеграцията на източната част към западната продължава и до днес. Факт е обаче, че дори когато Германия тръгна по пътя на европейската интеграция вече обединена, страни като Франция продължаха да таят дъх пред възродилата се централноевропейска сила, а администрацията на Буш и Клинтън трябваха да осъзнаят, че Германия няма да бъде послушен и прилежен изпълнител на структурите на НАТО и трябваха да дефинират нови аспекти на евроатлантическото партньорство. Днес обаче, когато евроспектицизмът е добил нови измерения, когато политическото лидерство, което крепеше съюза изглежда се проваля и когато цялата философска идея на ЕС е обърната наопаки, Германия изглежда удивително стабилна. На фона на всеобщото недоволство и разочарование тази стабилност е дори плашеща за някои, тъй като тя предвещата бъдеща водеща роля и дори оформянето на нова роля на Берлин като ръководен център на Европейския съюз, издърпвайки чергата изпод краката на провалилите се брюкселски бюрократи. За да си направим обаче най-точни изводи(преди разбира се да изложа фактите) би трябвало да обърнем внимания и на една книга, която се казва „Протестанската етика и духът на капитализма”. Неин автор е един неповторим историк и социолог на име Макс Вебер, който много точно описва връзката между рационалния стремеж за натрупване на богатства, общественото издигане, материалното благополучие и етиката на християнството, по-точно на протестанския клон на тази религия. Стремежи валидни с пълна сила за немския народ. Какво обаче е вдействителност положението в Германия? Докато другите големи, а и не толкова големи икономики от ЕС тънат в дълг, задъхват се под бремето на инфлацията и не могат да излязат с ясна статегия, какво да предприемат, страната между Рейн и Одер постига удивителни успехи. В момента германците имат спестявания на стойност над 10 000 000 000 000 евро. Дефицитът им падна под един процент от БВП като се очаква в идните няколко години бюджетът отново да има излишъци. Инфлацията е 2,1 процента като продължава да пада. В периода 2010-2011 г. Германия редуцира своя външен дълг от 83,4 до 81,5 процента от БВП, а безработицата падна до 6,8 процента, което е най-ниската стойност от 1991 г. насам. През 2011 г. Германия отбеляза трипроцентов ръст на БВП. Държа обаче да направя следната забележка, с която да изясня картината: трипроцентовия растеж на БВП е характерен и за другите големи икономика във време на криза, но разликата се състои в това, че докато в САЩ този растеж се образува предимно от покачването на потребителските разходи поради инфлацията, в Германия той е резултат от производство(една от малкото западни страни, която запази своята индустрия ефективна и я разви). Отделно от това трябва да се отбележи, че Германия има много близко партньорство със Съединените щати в икономически план и в момента развива подобно и с една от най-бурно развиващите се икономики в света – китайската. Енергетиката на Германия също се развива в правилната посока, залагайки много на възобновяемите източници. Тоест – имаме картина на растящ икономически просперитет, политическа роля и иновативност и гъвкавост. Към това може да се добави силната германска армия и флот и рационалната външна политика на страната, която не следва сляпо решенията на НАТО и ООН, а съди по своя принципен интерес. Не всички обаче са доволни от развитието на Германия в тази посока. Не всички искат тя да заеме ръководни позиции и да бъде водеща сила в Европа. За да илюстрирам тези тенденции ще добавя един цитат. През 2010 г. Германия обяви своята стратегия за справяне с външния дълг като умно прецени(за разлика от други страни, които продължават това и до днес), че тя не може да продължава да харчи пари като пиян моряк и да се преструва, че всичко е както трябва. Резултатът беше на лице. Дружката на всички световни либерали, интернационалисти, социалисти, комунисти и прочие люде(и главен техен източник на пари) Джордж Сорос обяви, че планът на Германия „тика съседите й към дефлация, заплашва с дълга фаза на стагнация...”, чакайте става още по-добро: „води към национализъм, социални вълнения, ксенофобия и застрашава демокрацията.”... lol… Глобалистите се страхуват и ще продължават да се страхуват от мощта и силата на националните държави. Това е повече от ясно. Важното е обаче, че тенденцията вече е налица и тя не присъства нито при Франция, Великобритания, Испания, Италия или Русия. Тя присъства при Германия. Тя е продукт на историческа, философска и морална традиция, заложена дълбоко в германците, но и на мъдра и рационална политика. И именно поради тези причини Германия ще доминира отново в Европа и ще бъде една от водещите страни в световен мащаб." http://alexanderherz...v-evropa.926286

Претенциите на Сърбия за западните български области - Видинско, Трънско и т.н. са доста стари. В един документален филм по БНТ преди години стана дума, че непосредствено след Освобождението сърбите подтикват част от българите, живеещи от българската страна на границата между двете държави, да се разбунтуват с цел присъединяване към Сърбия, обещавайки им икономическа изгода - че ще плащат по-малки данъци под сръбска власт и др. За щастие руската администрация взема мерки и на практика това са първите българи, заточени в Сибир...

Да, може да се каже, че беше роден за световната сцена, а не за българската ...

Поклон, той беше, е и ще бъде талант, какъвто рядко се ражда !!!

Съюзът на артистите съобщи, че незабравимият Георги Калоянчев си е отишъл от този свят на 87 годишна възраст. С роли като тази на мосю Маргариди от ,,Криворазбраната цивилизация " той завинаги ще остане във историята на българското кино и театър. Големият български актьор е роден в Бургас на 13 януари 1925 година. След отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева. През 1951 година руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в “Буря” на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990)… общо повече от 50 игрални филма. През 1990 година по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те. През 2006 г., излиза своеобразното продължение “Бай Ганьо се завръща от Европа”. Сценарият е писан специално за големият актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 година след многото други призове и отличия, Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество. Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор всенароден любимец от близо половин век. Едни от най-известните филми, в които участва, са Бай Ганьо тръгва по Европа (1991), Неочаквана ваканция (1981) и Бон шанс, инспекторе! (1983). Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“. Екипът на novini.bg изказва дълбоките си съболезнования на близките на великия актьор. Почивай в мир, Кала! http://www.novini.bg/news/107051-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2.html

Все пак диктатурата му не е толкова кървава, в сравнение с други диктатури от най-новата ни история. Той просто е принуден от обстоятелствата да води антируска политика, но не е русофоб : ,, Ни капка вражда нямам спрямо Русия, а искрена обич и признателност спрямо руския народ. Аз мразя руския цар и съветниците му. " Стефан Стамболов, „Изповедта на България", 1889 г. " , цитиран от Ст.Цанев. А Ивайло Кичуков пише във actualno.com : ,, Взел главно участие в три неуспешни въстания, Стамболов осъзнава, че на този етап, предвид интересите на Великите Сили, единственият успешен път за национално обединение е дипломатическия. В своята политика той е воден от принципа за неделимост на Македония с другите балкански държави, поради което отхвърля сръбското предложение за съюз срещу султана. Преценявайки слабостта на Османската империя, Стамболов съчетава политика на приятелство и натиск спрямо султана. В резултат са постигнати редица църковни и просветни придобивки, което води до събуждане на българския елемент в Македония. В лицето на Османската империя Стамболов вижда необходим съюзник срещу сръбските и гръцки интереси в Македония. Тази политика е съчетана с изграждането на модерна армия по европейски стандарти, която в бъдеще да изпълни задачата на национално обединение. Стамболов провежда политика на твърдост и лавиране спрямо Великите Сили в името на националния интерес. По този начин той успява да сключи изгодни за българската икономика търговски договори. Стамболов следва енергично политика за икономическо развитие на страната на базата на 3 основни принципа: протекционизъм, строга данъчна политика, промишлено и гражданско строителство. Той развива активна законодателна дейност с подчертано протекционистичен характер. Приема закон за насърчаване на производството на местни тъкани, закон за насърчаване на местната индустрия и закон, който определя железниците за собственост на държавата. Така предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело. " http://bulgaria.actualno.com/Stefan-Stambolov---spasiteljat-na-Bylgarija-news_242126.html

Страхотна песен на Лорена Маккенит: http://vbox7.com/play:e8c6c4210c

Стефан Цанев споменава един трагикомичен случай за боевете между сенегалци и българи - нашите войници, залавяки първия чернокож войник, си мислят, че е е боядисан и за ужас на горкия негър дълго го търкат с керемида, за да изтрият черната боя ...

Точно така. Повече български части в Македония и сръбски в Тракия, а също така и непременно да се осигури ненамесата на Румъния. И договор с елините...