Втори след княза

Промените в самооценката не са само патология. Това са обичайни неща, зависещи от дейността или референтната група. Примерно "заучената безпомощност" не е депресия. Нуждата от подкрепа на самооценката в този смисъл не е заради разстройство на емоции и настроения, а е заради системни трудности в дейността. Като стана дума за заучена безпомощност, то е да се пренасочи вниманието към нерешимостта на задачата, вместо към неспособността на човека.

Смятам, че в общества, в които жените са огранични в дома и с децата, възможностите да "се отракат" са по- големи само за мъжете. То е и в природата на момчетата да са по- живи и търсещи приключения и да не си стоят у дома. И още: сега, циганите имат много повече печати в паспорта, казано фигуративно и са доста отракани. И мъжете, и жените.

Моят отговор е в големите компенсаторни възможности на психиката. Както е известно, извън някои налудни теми, психично болните са приемливи. Вж. филма "Красив ум" Надявам се, че ще обсъдим поставените от мен въпроси свързани с изключителното на българите извън патологията.

Съгласен съм и смятам, че наистина има национален проблем със самоидентификацията. В темите тук виждате самоидентификационни търсения на това от кого произхождаме, често нихилистични. Имаше периоди на люшкане в които българите бяха ариите, основали Европа, а езикът ни се намираше във всякакви случайни съвпадения от чуждите езици, стигаше се до доста други чудатости и крайности. Поради това разглеждам този проблем в аспект- Дали сме изключителни; в какво; защо; това добро ли е? Какво е вашето мнение? Българите изключителни ли сме? Трябва ли да се подкрепя самочувствието ни с високи цели? Все пак, поощрения от рода "Ти го можеш" и "Браво, изключителен си" са необходими на хора, отказали се от достъпни по- високи цели, смазани и ограничени в една по- долна класа, представяни като турската тоалетна на Европа. По- скоро да осъзнават в какво са най- успешни, т.е. велики. В темата- изключителни. Прим. Ако Доли Партън осъзнава, че е изключителна кънтри певица, а не порнозвезда, това й помага да се концентрира върху кънтри концертите и да постигне върха. "Разберете кой сте и го направете нарочно". Доли Партън

Не става изключителност без демографски бум. Не само защото има малко хора за да я осъществят, но и защото в наситени семейни контакти се формират умения за успешно общуване с различни характери. Дори самите родители, решили се на многодетство са изключителни по характер. Те имат успешни възгледи и поведение, които правят по- лесно отглеждането на повече деца. Хората с много братя и сестри са по- отговорни не само за другите, но и взискателни към себе си. Споменавам Наполеон, но в по- голяма степен отбелязвам грижите на баба Съба Вазова и баба Иринка Славейкова. От тях израстват генерали и поети. Светът може по- лесно да избира специалните измежду мнозина.

Срамно е не само телесното, но и психичното. По същия начин човек се предпазва да разкрива недъзите на живота си или собствени неспособности. Смята се за неразумно да се споделя интимно, независимо, че това е най- ценно и интересно или явно точно заради това. Предсказуемостта, когато те познават е силно оръжие на врага. Разкриването става само пред свои, е, и пред лекаря и адвоката. Дори само чужд интерес предизвиква смущение и засрамване. В чуждия интерес се предугажда онази спомената агресия и страх, а от там и срам. Да се „отрака” човек, означава да привикне с общуването и да не се безпокои, защото ще научи достатъчно начини да противостои на чуждите любопитство, наглост, безцеремонност.

Простащината прекрачва границите на срама от простащина. Не е простимо, както и престъпването на закона от престъпници поради незнание. Интересно е, че извинението се учи, а първите извинения, които трябва да направят, се посрещат от децата с прояви на срам, в някои райони "скумросване", но определено съпротива. Детето се смущава да се извини, защото не знае последствията. Не, че боли, но е някаква проява на подчинение, трябва да направиш нещо не по своя воля, да се подчиниш на социалните норми.

Нещо скорошно. Културен фестивал в Бад Ишл Австрия. Откриване на 20.01.2024 с "Пудратанц" на Дорис Улих в който танцьори са натурално голи мъже и жени. Предизвикал е скандал, хора се обаждат на кмета, но той казва, че кметовете трябва да свикват да ги ругаят. Опозиционните партии използват оценките, знаем как. Фактът е, че артистите са по- безсрамни в едно, други в друго. Църквата като пазител на морал е занулена. Beim „Pudertanz“ tanzten nackte Frauen und Männer mit und ohne Behinderungen – in ihrer Nacktheit alle gleich

Изключителни прорицатели и ясновидци. Смята се,че Балканите са особено място още от Аполоново и Орфеево време. Лично аз имам големи резерви, но сред вярващите в такива врачове, Ванга имаше силата на доказателство. Беше много популярна. Дядо Влайчо, също. Смятам, че не толкова ясновидците са изключителни, колкото вярващите в тях. Те разказват за прорицанията, доукрасяват ги, правят ги достоверни и с това са интересни, атрактивни, а с това и изключителни. Разказват как зареждат всички наред "енергизиращи" места и обекти, хвалят се какво преживяват и как помага. Е, аз ги виждам де... На практика не критикувам, не се присмивам на такива, нека се хвалят, нека са със самочувствие. Все нещо трябва да им дава опора да вървят смело в живота. Ама било фалшиво?! Други ги подпират също толкова неправдоподобни свъхестествени същества.

Не нужно да се докладва....Служебно ни четат.... Говорих с адвокат. Засмясе и рече. "Хич няма да се безпокоиш. Ако в България има законност, нищо лошо няма". Смешен човек,"Ако". Допуска, че има и беззаконие, което властта не закача. Сигурно са някакви, които се смятат за изключителни и могат да тероризират другите. Ама само те да са изключителни, а другите са варвари, крави, стадо. Лошо ако наистина е така. Значи, Биг Брадър гледа! Хм. Защо името му е английско?

Да постъпим според високите критерии на правораздаването. Ти ми казваш по кои членове от НК ще ме докладваш, а аз си търся адвокат. Това, което правиш е такава долна простотия, че наистина се страхувам. С такива престъпни методи се слиза надолу и назад. Не се върви нагоре и напред. Така лошотията надделява, а почтеността бива потъпкана. Настоявам за достойнство и чест. За престъпление по кой член от НК ще ме докладваш?

Уважаеми съфорумци, моля отнесете се към мнението на колегата с разбиране. Да се надяваме, че в темата за вината той ще поиска извинение за нетактичните и крайни думи.

Не те разбирам. Моля разкажи случая с повече конкретика и яснота. Как се отнасяш към мнението на един уважаван модератор, че и повече:

Закачалки- всякакви. Откачалки също. Има наистина хора, които искат да видят какво е да си дадат дyпето или дъщерята за търговия с плът. НПО се борят да не правят такива грешки. Но откачалки- всякакви.

И аз. Имаше един, но като му припари отиде във Виена. Значи, българите не смятаме за национално важно да се намесваме в братски битки. Това е добро. Друго оценяваме като поприще за изключителност.

Имаш ли някакви данни за българи, участници в руско-украинската война? Колко са на едната и колко на другата страна?

Доколкото схващам, смяташ, че българската изключителност във военното дело е жива. Нали?

Съгласен съм за това, че трябва да се познаваме в какво изоставаме и къде сме добре. Да имаме вярна оценка с какво можем да се справим. Обаче около тази територия има една друга- на възможните, вероятни умения и достижения. Не само човек във всяка възраст опитва и често успешно я заема, но и групи хора, а и нации. Има хора, които започват да рисуват в късна възраст. Не защото са си давали сметка, че там са добри, а защото са се осмелили да се надмогнат, да пренебрегнат надеждното и потърсят авантюра. Едни няма да успеят, но други ще успеят. Повтарям, не защото знаят, че там са успешни, а защото са се осмелили да бъдат други, да научат какво могат извън зоната на комфорт.

Не съм запознат, но предполагам, че имаш предвид "саможертва в името на Аллаха". Християните също приемат като велико дело мъченичество в името на Бога. В различните култури и религии са различни похвалните дела, както и срамните, както и непростимите. Да попитам, има ли в християнството грехове, които не могат да бъдат съдени от човеци и поради това се оставят без последици, да ги съди Бог в Отвъдното?

но самоубиецът не ще изпита вина по обясними причини.

От утре Косово и Метохия минават на евро. Правителствените медии отбелязват още на 19.01.24, че това е беззаконие. Косово обаче си действа безпринципно, защото е подкрепяно от ЕС и НАТО. Опозицията не взима отношение по законността, а хапе правителството дали магазините ще приемат динари, защото пенсиите на някои сърби са в динари.

Моето мнение е по- простичко. Не трябваше да предоставяме небето си и да се въвличаме в лоши отношения със съседи. Не зная до колко е възможно, но ако може, като идва джандара у съседа, нека си влиза през улицата, а не през нашия двор. Андрешко е хитър. Дружбата със съседа е повече от братска.

Като полезна придобивка, срамът започва да се разраства и в други области, не само относно пола и смокиновия лист, а и в другите социални прояви, но отново със същите причини. Човек чувства, че се излага, което значи излага на показ. Това „Не се излагай”, което днес означава „Не се представяй лошо”, си е било именно „Не се показвай, не бъди открит. Само сред свои е спокойно”. Да не са пред очите на съдници е сериозна причина жените да бъдат забулени, а в театралните представления да участват само мъже. Артистите, които преправят истината и не се срамуват да се позорят на позорището (театъра) не заслужават мир на праха, те се осъждат заради безсрамието си. Това с излагането на показ има една непонятна черта- може би също като при покриването на слабините. Разбирам недъгав да си покрие недъга. Иде ми на ум турска сватба по нашите земи. Цялата женска рода на младоженеца се изсипва в предбрачната баня заедно с булката за да я огледат за кусури. Скъпите налъми са единственото й одеяние в този ритуал, а своите- вярната подкрепа срещу срама. Дори с един на своя страна и срамът не е същия. Обаче и хубави моми са се прикривали. Дали защото се срамуват, смущават от това, че изпъкват, греят, дали заради родителския контрол, който е знаел, че „Не е на хубаво такава хубост” или просто за да не додяват мухи досадници. Като съдим за свободата на разголване днес и размиването на срама, пак не може да се каже, кое е по- добре. Изглежда сме в етап на пертурбации и няма модел, който да е стандарт. Но ето, от миналото- моделът да се прикриват гениталите е останал, а моделът да се прикрива лицето не издържа проверката на времето.

То, ясно, че българите не сме еднакви. Със сигурност има изключителни и по- като нас. Ама то и в кварталната градинка има едни, дето цакат белота и други, дето кибичат и дето им викат "Кибиците мълчат". Дори на сцената има главни, второстепенни, миманс, масовка. Обаче все са актьори. Сега на едни казват "актори", деятели. Така че, добре е да се издига самочувствието на българина, а не да се натиска за врата или тегли за петата. Да вдъхнем дълбоко и да се преборим за мястото си под слънцето на тая хубава родна земя.

Връзката на срама с депресивните чувства, със скръбта и тъгата, е посредством несправянето, често заради завишени критерии. Човек се чувства посрамен, защото не се е справил с нещо, с което други се справят. Сцена, конкурс. Повторните опити само задълбочават усещането, за неспособност, нищожност. В случая, присъщата на склонните към депресия загледани в себе си индивиди самотност, ги кара да се срамуват за себе си пред себе си, доста силен и постоянно бдящ авторитет. Изложили са се пред своите стандарти. Всъщност, чужди стандарти за поведение, които сме приели като достъпни, а недостигането им за укоримо. Направо подтискащо.