Втори след княза

Как някой смее да изопачава, че украинци са били първите разумни хора! Наглеци.

То и аз, а предполагам и ти не сме изследователи в епидемиологията на заразните болести. Това не ни възпира от мнения. Аврамов цитира "Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC)". Това съответства на моите нагласи.

ОТНОВО СЕ ОКАЗАХМЕ ПРАВИ! Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) най-накрая признаха, че COVID може да се лекува като грип. Разработката представлява реабилитация на онези, които години наред бяха клеветени като разпространители на вредна дезинформация. Голямото жури на Флорида установи, че строгите мерки на правителството по време на пандемията никога не са били оправдани. В него се стига до заключението, че: масовите ограничения върху личната свобода и икономическа дейност, предприети през 2020 г. и част от 2021 са причинили повече вреда, отколкото полза, че маските са неефективни за спиране на предаването на COVID, че COVID е „статистически почти безвреден“ за децата и повечето възрастни и че е „много вероятно“ броят на хоспитализациите за COVID да е завишен. Голям брой доказателства установиха, че животите са могли да бъдат спасени чрез далеч по-малко натоварващи методи, като насърчаване на утвърдени терапевтични лекарства и защита, фокусирана върху най-застрашените (като възрастни и немощни). Съдията от Върховния съд на САЩ Neil Gorsuch нарече американските мерки за реагиране срещу COVID „най-големите посегателства върху гражданските свободи в мирновременната история на тази страна“, спрямо които Конгресът, законодателните органи на щатите и съдилищата бяха до голяма степен небрежни към защитата на конституционните права, личната свобода, и върховенството на закона. Властите са използвали пандемията за разширяват собствената си власт за сметка на конституционните свободи. СЛЕДВАЩАТА КРАЧКА Е СЪД ЗА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ! Лъчезар Аврамов

От Lex.bg TYK Ако прегледате коментарите при статията за някакво прокурорско парти от преди години, към което е препратката, ще видите какви долнопробни и не от юристи са коментарите, съвсем в стила на организираното оплюване на магистратите. А ето и самата ПОЗИЦИЯ от техния сайт https://prokurori.bg/ П О З И Ц И Я За голямо съжаление деструктивните обществени процеси, за които Асоциацията на прокурорите в България нееднократно алармираше, се разгърнаха в пълния си обхват. Свидетели сме на масирани внушения, които създават изцяло погрешен сатанизиран образ на прокурорите в очите на обществото с единствена цел прокуратурата да бъде охулена, обезличена и подчинена. Това доведе до възможност без съществена обществена реакция да бъдат извършени прибързани изменения в Конституцията, с които вече и юридически се посегна на независимостта на Прокуратурата на Република България, който процес продължава и с проекта за нов Закон за съдебната власт. За всеки, който има аналитична мисъл, вече е ясно, че замаскирана като реформа, всъщност се провежда „приватизация“ на Прокуратурата и целта е тя да не служи вече на държавата и българските граждани, а на силните на деня. 13 Март 2024

Коментар от форум "Металодетектинг" и статия, в които СССР и НРБ се представят като противници на преувеличаване на българското величие. Това е в потока на наблюденията, че преувеличаване на собственото историческо значение е във вреда на страните от СССР и СИВ, което действително се забелязва у постсоциалистическите държави преди отделянето и противопоставянето на Русия.

Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам "Дано". Ако към тия две същества, прибавиш и още две, ти знаеш ли колко прави това? Най-малко хиляда и две. Припев: Дано, дано, дано, дано, дано, дано, до всяко добро същество застане поне още едно, тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано". Тогава престава да те е страх и от страха те е срам, щом има някой с теб, с мен и с тях, щом няма никой сам. Щом ти е трудно не се колебай, не страдай току-така, ела приятел и лапата дай, аз ще ти дам ръка. Припев(х2): Дано, дано, дано, дано, дано, дано, до всяко добро същество застане поне още едно, тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано, дано, дано".

Не възразявам. Дори пушката дистанцира. Артилеристите са не по- малко дистанцирани. Ракетчиците и авиаторите- съвсем. Обаче когато пишат за Първата св. война, хуманистите описват трупове и страдания, които операторът, наблюдаващ целта "от първо лице" няма да види в своя бункер.

Пред мен остава въпросът, след като по принцип историческата грандомания се появява при оформянето и отърсването на нацията, що ще тя в постсоциалистическите страни, където нациите са отколешни? Предположението ми е, че тя е инженерен продукт, който е необходим за кратко- докато хората се почувстват велики и поискат да се отделят от социалистическия лагер и Русия, за които има идея, че са космополитни- "Пролетарии от всички страни" и т.н.. Скоро след това идеята за национално величие бива критикувана и отхвърляна, за да може същите тези хора да се присъединят покорно към Запада.

Кой я създаде не е ли Коминтерна?Той не е ли рускосъветско дело? Ех, зомби, зомби. Не знаете, че поради историческата грандомания у братята сърби, първата цел е била Македония да бъде сърбизирана, а като не успели, започват да я македонизират, само да не е българска. Да прочетем Ботев 1875 г. ТУК "откакто цариградските ханъмки родиха литературно-политическо списание „Ден“, то Милош Милоевич престана вече да разпространява сърбизмът из България" А за споменатия Милош Милоевич ТУК "В 1873 г. Милоевич с помощта на Коста Шуменкович издава историко-етнографска карта на сръбските земи. Първоначалният ѝ вариант е претърпял редица издания през годините допреди разпадане на Югославия. Картата в съчетание и взаимодействие с идеологията на Великосръбската доктрина е имала значимо влияние върху формирането на сръбско (югославско) национално самосъзнание в редица поколения сръбски (югославски) ученици в продължение на повече от век. Историко-етнографска сръбска карта - 1873 г. По време на Руско-турската война заедно с Тодор Станкович, архимандрит Сава Дечанац, Аксентие Хаджиарсич, Коста Шуменкович, Деспот Баджович и Глигорие Чемерикич е в таен комитет в Ниш, който има за цел подпомагане на настъплението на сръбските войски и завладяване на територии в Поморавието, Македония и днешна Западна България.[4] В 1886 година е сред основателите на дружеството „Свети Сава“, което има за цел да пропагандира сърбизма в Македония.[5]"

Ще добавя към темата само две изречения: Още нашето поколение ще види приложението на бойните дронове в гражданска война. Дроновете са особено нехуманни, защото отчуждават оператора от убийството.

Дай подробности! Как унгарците, едни доказани пришълци, сътворяват своя автохтонна теория?

Интересно положение, което приемам, макар и не безрезервно. До колкото мога, ще проследя кои са повече и дали това изобщо има значение.

Отново маниакалност на Щапаров ТУК "Готите не са никакви германци а само едни Тракийски племена,които минали през Германия и си заминали." 18 харесали. За да не си помислите, че е руска пропаганда, 59 харесали ЗА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА Е ВРЕМЕ ДА КАЖЕМ, ЧЕ НИКАКВИ "СЛАВЯНИ" НЕ СА УЧАСТВАЛИ В НЕЙНОТО СЪЗДАВАНЕ

Четиридесет дена след убийството на 31.01.24 никаква вест за разследването. Междувременно в кратък срок разправа и насаждане страх над съдии и прокурори.

Интересна оценка в темата "Любопитна теория за произхода на българите" Обърнете внимание на това, че е свързана с "бившия СССР" и с неговата развала. Стаав дума за поп- фолк- историята, която насажда лъжливо самочувствие за велик народ, който не бива да е в една "кочина" с прасетата. Това се връзва и с идеята, че историческата грандомания обосновава и предхожда агресивна политика. И още нещо за "интерсът" на Русия от историческа грандомания в Казан

Разбирам. Смяташ, че историческата грандомания е свързана и бива последвана от агресивна политика.

И още нещо ИСТИНАТА за произхода на българите От ganyo Септември 5, 2012 in Паранауки

Моля mnogoznaiko да изложи мнението си за мотивите за пускане на теми, които въздигат самочувствието ни, че сме българи каква според него е границата или разликата между реална оценка и грандоманщина по отношение на историята.

Възможно. Все пак, разкажи с какво историческата грандомания подпомага руската пропаганда и остави ника ми без идеологически оценки. Смятам, че това е наистина важно. После и аз ще изложа мнението си.

А пък тази тема 23 велики открития на българите, които промениха света Съжалявам, но не ми прозвуча сериозно и не ми изгради повод за гордост.

Молба от нашенец, живеещ в "страните на ехидните усмивки" за някакво историческо четиво, пораждащо самочувствие на българин. Тук определено става дума за вик за историческа истина, а не за лъжливи грандомании. Интересното е, че не му е препоръчано нещо сериозно с което да се брани от чуждо унижение. Тема в нашия форум, в която друг участник смята, че ни липсват достатъчно знания за да имаме самочувствие. Не получава положителен отговор. Кои сме ние българите?

Отчасти разбрам. Смяташ, че пропагандирам нещо, което е в интерес на РФ и това е "агентурна дейност". Да ти кажа, че агентурната дейност е нещо свързано, някакви отношения с лица от служби на РФ. Аз нямам такава свързаност и не може да се каже спокойно, че съм руски агент. Прочее, всеки спокойно може да си плещи каквото си иска. Другото е за руската пропаганда и това е по- интересно. В какво, според теб, руската пропаганда е заинтересована от историческа грандомания сред българите?

Обаче не всеки стига до "историческа грандомания". Ценностите на грандоманите по- ниски/слаби или по- високи/силни са? Примерно Спароток или Щапаров. Ако се сещаш друг, дай да обсъждаме конкретика. Кои институции имаш предвид? Може би нещо си чел, можеш ли да кажеш, че КТБ примерно е плащала на Спароток? Изобщо не допускам, че при сегашната ситуация РФ може да има широко разпространено интелектуално влияние. Просто няма достъп и канали. Общо взето, разбирам как мислиш, но не смятам, че е вярно.

Кои според теб са истинските причина и следствие? Смяташ ли, че всичката историческа грандомания е личен избор, а не гранТомания? Защото Соросовите платени институти за влияние несъмнено правят това, за което им плащат?

Едно емоционално есе от най- висока класа на д‑р Найден Шейтанов е роден през 1890 г. Издал е книгите: „Великобългарски светоглед“ (1939 г.); „Великобългарска младеж“ (1941 г., в сътрудничество с Н. Памук­чиев). Под въпрос е дали патриотизмът прелива в историческа грандомания. По моите мерки- да, но с малко Халюцинации Казвате, че статистиката наброявала у нас, българите, осем­де­сет на сто селяни. Че народът ни стоял петстотин години под жално робство. И цялото ни битие почти не било нищо друго ос­вен битпазарски инвентар от жилави селендури, къщурки, дрипи, пле­тища, кал, сух хляб, дива попара. Престанете с бездушните си статистики, исторични данни и смътни регистри! Ние, българите, не сме само селяни, макар по нас да има още половин кош плява. Аз и съвръстниците ми не помним да сме били под никакво робство – било турско или византийско. Изгорете всички гении, дето пишат тия лъжи! Напротив, от край време още ние сме народ, дори нещо повече. Вие сигурно сте глухи и слепи за стихията на балканското и българското! Там, сред равна Тракия, до брега на тихата Марица, стърчат чудновати възвишения, подобни на засипани пирамиди. Това са тепета, по които се е разположил белият стан на вековечния град Пловдив – древната Пулпудева. На средното от тях, на Джамбаз тепе – не виждате ли – издига се грамадната статуя на Диониса, старотракийския бог на вино и пол. Такава статуя има още на едно място – в Египет, при Тива: колосът на Мемнона, на който са се удивлявали хилядолетия. По жалните тепета са разставени изобра­жения от знатния Дионисов съпровод: нимфи, музи, менади, ка­лето и събития от митичната епопея на тоя чутовен бог. Нощем цялата група се облива от феерично осветление и представя въз­торжен апотеоз на залезлия старотракийски свят. Статуята е по­строена от Комитета за балканска културна приемственост, за да на­умява на света, че Тракия, не Елада, е люлката на европейското изкуство и на делирия на живота. Гледайте колко туристи от цял свят стоят в подножието на Диониса, смълчани в захлас! Такова посещение, макар че Европа още не е вписала тая бележитост в пътеводителя си. Малко на югоизток, в синия лабиринт на Родопите, там, на връх Арпа-Гедиг, се намира приказното изваяние на Орфея – пра­давния майстор на балканската лира. Вълшебникът седи на скала и чудодее, а наоколо му благоговейно слушат животни, птици, ка­мъни, гори. Тук е светилището на балканската музика и на най-дълбоката религиозна мистика в Европа. Всяко лято на Арпа-Гедиг се уреждат всесветски музикални тържества в памет на ве­ликия бог на тоновете. Една наша радиостанция едва смогва да за­доволи големия интерес, с който цялата земя следи този необикно­вен празник. Силно впечатление прави номерът на един помак – Целар, който пее старинната песен за някой си луд гидия, що раз­иг­равал с тамбурата си яворова младо и старо, гидии в селото и жетварки из полето. По-нататък, на изток, в Странджа планина, при село Вургаре, е широкоизвестното огнище-олтар на балканските сабеисти, т. е. огнепоклонници или, все едно, нестинари. Изтокът на България, при морето, пази и разработва култа на огъня. Загадъчно! Нести­нарите отсторват сабеистичния си обред през пролетта, на св. Кон­стантин и Елена. Тогава те, в жречески унес, играят боси в живата жерава на огнището. Това необикновено зрелище се наблюдава от многобройни посетители, дошли от близки и далечни краища. Ки­нооператори филмуват огнепоклонските обреди в най-големи по­дробности. На главните нестинари се предлагат огромни суми да заминат на обиколка по всички материци. Основан е световен фонд за изследване на нестинарството, в което е увардена давната почит на човечеството към творческата стихия на всяка космого­ния, към двигателя на всяка култура. Вижте сега Варна. В морската градина заема централно място бронзовата грамада на сура ламя тройноглава. Това чудовище е на­родният ни символ на морската бездна. Изобразени са и харак­терни епизоди из битието на нашата хидра: как тя изпива всички извори на Балкана и ги пуща да текат чак когато ѝ дадат уречената жертва и др. Статуята е художествено дело на Съюза за възбожа­ване на народното ни творчество. Изчисляват, че откак е построена тая бронзова група морските бани на Варна се радват на голям на­плив посетители. Може би знаете, че Световната федерация на же­ните е избрала народната ни ламя за своя емблема. Ха сега да хвърлим поглед по стария побащим Балкан. Гле­дайте какви обширни гори се стелят там по северните склонове на най-високите му върхове: Юмрук-чал, Мара-Гидия, Купенът, Ам­барица. Това са приказните ни тилилейски усои. Прочути са ня­кои места в тях: Русалската пътека, Самодивският извор, Хайдушки поляни, Зелениковец и др. Свещеното цвете в тия усои е смил или смин. Тук, върху най-гордите скали, се намира вълшебният дворец на Змей горянин. Виждате ли как блестят златните му куполи! Ца­рят на тилилейските ни усои е изобразен според народните пред­стави: глава му – ясно слънце, по все снага – ситни звезди. Вели­чествено е неговото щастие из горите. Начело сам той на бял кон, а след него чутен съпровод от вили самодиви, на елени обюздани с люти змии, а вместо бич – пъстър смок. Тоя народен парк се охра­нява от туристи, иманяри и отшелници. В двореца на змея се пази златната книга на българския дух. Всекидневно постъпват безброй молби за разрешеше да се посетят тилилейските усои, ала достъ­път е ограничен. Боят се от осквернение на висшия ни приказен дух. Допълнение на тилилейските усои е сестрата на Балкана, Средна гора, особено източният ѝ край – Сърнена гора. Виждате ли там, където е последното ѝ възвишение, до брега на Тунджа, как се издига могъщ сур елен. Всяка сутрин той пренася на злат­ните си рога слънцето над дълбините на Черно море и пуща вели­кото светило по небето на България. До сур елена е вярната му дружка, напетата кошута – давната личба на Диана, чийто град из­глежда Ямбол. Около капището на слънценосеца има заклета гора от борове и явори. А там, на юг, на Ирин-Пирин планина – забелязвате, нали – се възправя колосална гранитна статуя. Това е царят на царете в света, Александър Велики, или все едно – дивната му сянка Крали Марко. Статуята е обърната с лице към Воден и Прилеп. Вижте как властно стои македонският ни герой на вихрия си кон Букефала, или Шарколия! Тук е храмът на балканобългарската мощ – военна, държавна, народностна. А Мадара, Преслав, Охрид, Царевец. А Бузлуджа, Оборище, Шипка. Хвърлете поглед и на статуята, посветена на челния труженик по благословените ни поля – при Бяла Слатина, Стара Загора и Би­толя. Грамаден бронзов орач при Дунавската равнина, Тракий­ската и Македонската. Оралото му е стратурково, според народ­ната песен, копралята – стрък босилек, воловете – два ангела. До статуята се възправя столетен дъб, под чиято сянка се празнува Празникът на земята… Как, защо не споменувам за Витоша, за сто­лицата на България. Тая планина, отредена за пантеони на нероде­ното-велико в земята ни. Досега гледахте стихията на българското. Сега пък слушайте! Да завъртим радиоапарата в ранни зори на вълна николнаесет. Чу­вате ли великолепната ни народна песен „Рано е Радка ранила“. Това е нашият радиохимн на слънцето, което изгрява от Черно море на златните рога на сур елена. След тоя тържествен пролог, ей свършва се мелодията, що ехти в понеделник сутринта след брачната нощ. До тържественото бива да стои веселото. Тъй пра­вят народните ни гъдулари. Па и в живота от сериозното до смеш­ното има само една стъпка. По време на закуска нашето радио под­карва „Садила е мома край море лозе“. В тая народна песен, която шуми от разиграни морски вълни, е набелязана дълбоката идея, че в утрото на живота трябва съюз на мъж и жена, за да се изгради щастието, съдбата на човека. За весела добавка служи „Че кой ѝ беше майсторът“. След туй през тъжбата на модерния глашатай се отправя песен-зов към целия народ: „Хайде, българи, напред!“ За­щото настава ден на упорен труд, с мишци и дух. На пладне, като знак за свършване на полудневната работа, чувате вихрата ни ръченица. През самия обяд потичат обилните и мощни звуци на „Запретни, Вело моме, бели ръкави“. Наистина, в тая охолна песен се пее, че тепърва има да се меси и точи вино, ала все пак мелодията ѝ много приляга за тържествено ядене и пиене, разбира се, ако има какво. За доядка, т. е. за десерт, народното ни радио поднася „Черни ти очи череши“. За вечеря се чува как по цяла България се носи тихата скръб и примирение на меден кавал: „Богдане, Бог да те убие!“ След тая песен, която наумява заупокой над хиляди безимци, загинали за род и чест, заечават безумните дитирамби на вечно живия живот – „Стоян легна отдясно“. А посред нощ, когато тъма и месечина завият разлелите те­леса на България, нашето радио хваща там горе от Балкана и раз­нася не вече народна песен, а свещената ѝ майка – песента на ти­лилейските ни усои. В гороломни вихри и тътен на бременни дъл­бини, това е – знаем го ние от векове – страхотният и надежден завет на чутовната ни земя. (Златорог 1931 г.)