Втори след княза

Двама несъмнени гении във Физиката- Нютон, Галилей. Зима. Трима несъмнени военни гении- Александър, Цезар, Наполеон- лято Двама несъмнени гении художници Леонардо, Микеланджело. Пролет Гении на художествено слово Данте, Балзак. Пролет (май), Шекспир- пролет и Сервантес- есен. Религиозни гении Христос- зима (митологично), Мохамед- пролет. Може би се нуждае от уточнение, че са изследвани само нобелови лауреати, където има доста условности и никой не казва, че лауреатите са гении. Боб Дилън... баси... пролет- май. Може и само лауреати- физици, но не ми се търси кога са родени.

Употребявани в беседите на Петър Дънов приказки и притчи Чудих се дали да пусна тук това кратко събрание и защо. То няма нито научен, нито приложен характер, защото няма и отговор на контролния въпрос „И какво от това?”. Единственото последствие би било, че Дънов е харесвал тези прикзки, т.е. е имал емоционално отношение към тях и е намирал някаква поука, която е използвал за да илюстрира ученията си. Евентуално, като е вървяла мисълта му към някакви напътствия, тя се е свързвала асоциативно с позната приказка. Каквото и да е, то е нещо специфично лично и би било полезно само ако някой ги хареса за да се запознае по- дълбоко с тях и ги приобщи към своята лична митология. Та не е във вреда да ги предложа и в тази тема

Ще ми се... Всъщност образът е друг. Съпругът не тръска кашата на рамото, а с лъжица я подава зад гърба на булката си, над рамото и й казва: "Фръц, Марийке, каша нАрамо", а тя я "фърца", т.е. сърба и продължава да преде. В мрежата, съвсем не на място се използва "Фръц, Марийке, на портрет", но объркването е ясно- тое "Щрак, Марийке на портрет".

Изглежда Дънов е познавал и ползвал много приказки в своите беседи. Попаднах и на друга, също много популярна. Чел съм я в чудесен стил и запомнящи се образи, но я пускам както е записана от слушателите от бялото братство. Заглавието, ако я търсите, е "Сипи, мъжо, каша на рамо", но съм я чувал и като "Фръц, Марийке, каша нАрамо" Ползва я и в друга беседа: Явно Дънов казва на слушателите си, че трябва неуморно да предат, тъкат и шият "дрехата си", т.е. постъпките си, за да се явят в слава пред божеството. Аз пък сега си мисля така- добре де, има хора, които са работохолици- сандвича в лявата и с дясната телефона да разпореждат или клавиатурата за да творят нещо, или просто ядат вървейки докато стигнат до работата. Ами това живот ли е? Уважение ли е към храната? Според една приказка, един никога не ядял прав и обяснявал "Като седна и хапна, залъкът ще каже: Чорбаджия ме яде! А като съм прав, ще каже "Аргатин ме яде". Ами каша от рамо?- кой я яде? Трябва да отделяме специално време за храненето си. ПП. Сещам се пак за приказката. Явно булката е хукнала и се е прибрала гола- голеничка и веднага е седнала на чекръка, та вика на мъжа си да тръсне от кашата на голото младо, свежо рамо и от там тя да си близва докато работи. Да-а-а. Секси!

Една популярна приказка, има я в доста издания, но тук е разказана и с кратък коментар от П. Дънов. "Двама другари си живѣли добре, обичали се. Следъ време тѣ се оженили. Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си. Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога? — Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши. Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ. — Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка. Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си. Тя се засмѣла и казала: Късно е вече, приятелю. Трѣбваше по-рано да направишъ това. Първиятъ, който разкѫсалъ котката, прескочилъ презъ плета и не далъ възможнось на злото да се разпространява. Вториятъ не прескочилъ плета, допусналъ злото въ своя домъ. Следъ това и десеть котки да разкѫса, злото не се плаши." Сега, с този закон за защита на животните, героят- отпиши го. Ще гние по затворите, жена му ще му се качи на главата, ще е както пише Дънов: "не прескочилъ плета, допусналъ злото въ своя домъ" ПП Пак прочетох "Двама другари си живѣли добре, обичали се. Следъ време тѣ се оженили." и се шашнах. Ама Дънов не е и можел да си представи какви немислими времена ще дойдат и за слушателите му тези думи не са били никак двусмислени- "Оженили се... за жени, разбира се".

Не всички са така, но твоя явно е пробил. Понякога се чудя защо певците от социализма поскитаха, пък се прибраха. Минчев, Камелия, Аргирови, Кръпката, Милена. Няма мазерати, няма Монте Карло. Някои от поп- фолка се снимат по курорти, може и да имат къщи в странство, но по- често в Гърция. Ходят по селски събори да вземат някоя хилядарка чат- пат. Но може и да не познавам живота. Приказката е много спорна. Бях на един дискусионен клуб на средношколци по темата, но бяха слаби. Май всичко е до късмет. Ето приказката за ума и късмета. Няма да я разказвам и аз. https://chitanka.info/text/2647-umyt-i-kysmetyt https://www.zaigravka.bg/prikazki.php?h=umat-i-kasmetat https://svejo.net/stories/109094-umat-i-kasmetat-na-choveka https://chitanka.info/text/39125-da-imash-kysmet-e-dobre-da-imash-um-oshte-po-dobre https://liternet.bg/folklor/sbornici/shapkarev_2/130.htm у Шапкарев

Струва ми се малко пресолено, но това не е моя тема. Както беше казано За полезното... поука не е необходима- вицовете са били и са за да се посмее човек.

Съвсем накратко една приказка по лаф, който знаете, че магарето го канят на сватба не за да ... булката Имало сватба и хора отиват при магаретата (старо и младо) и си говорят "Да вземем магарето, че има много за прекарване" и отвързали старото. А младото заревало, че е хем по- гласовито, хем по- даровито. Старото му рекло "Не за такова прекарване става дума. Магарето на сватба го канят товар да пренесе."

Ще пусна една приказка в два варианта- запис на Кузман Шапкарев от македонско и Вук Караджич от сръбско. Едни Балкани. Сюжетът на основния фрагмент е следният: Един селянин спасил змия от пожар, като й подал кавал в българския и гега в сръбския вариант, но това не е важно, а това, че змията го надарила със способността да разбира езика на животните, включително да говори с нея на един език. И как станало това?- ами плюли си един другиму в устата. Винаги съм се чудил на този лаф "Тея са си плюли в устата", което ще рече, по един и същи начин го казват. Та... змията, всеки ден носела по една жълтица на спасителя си, той забогатял, оженил се, тръгнал на повратки при тъста. Чува коня който е възседнал, как мъмри кобилата с жената, че се бави, а тя му отвърнала, че не е прав, защото те са двама, а тя носи четирима. Разбрал я човекът и според българската версия качил жена си на коня, а според сръбската само се засмял от радост. Жена му започнала да го врънка да каже какво е станало, но той не щял, но признал, че ако й каже, ще умре. Жената пак настоявала и той й казал, че като се приберат ще й каже, но да приготви погача и да свари жито за помен. Легнал да мре, а кучето легнало натъжено до него. Само петелът си щъкал безгрижно. Кучето му се скарало, че ето- на, стопанинът се готви да мре, а той си вее гребена (това не е от приказката) Тогава българският петел казал: "Каква ти е грижата? Където и да лаеш, ще те хранят, а мене- който и да е, ще ме яде. Аз имам 99 жени и на никоя не казвам тайните на сърцето си, а той има една и ще й изкаже сърцето си". Кучето поискало мнение какво може да се направи, а петелът отговорил, че в огнището главни има, да хване една па да я подпука- "Ато ти за коня, ето ти за кобилата" Сръбският петел пък рекъл: "Да мре, като е луд. Аз имам сто жени и като намеря едно просено зрънце ги викна всичките, а като дойдат го глътна сам.Ако някоя се разсърди, накълва я, пък той една жена не може да усмири." Това, после да хване пръчка, човекът сам се сетил. Ето и записът на Шапкарев А този е на Караджич Машинният превод е приличен. ПП. Размислих се над проблема, как така бременна жена ще налага? Ама в българския вариант е с главня, дето пръска огън и пушек и повече плаши, а в сръбския е с пръчка.. не с брадва- я

Да споделя какво са приказките за мен. Вълнувам се от въображението на народния творец и ситуациите във вълшебнте приказки от едно време и до сега. Обаче сюжетите им вече ми са почти познати и евентуално чета някоя непозната, от друг народ. Малко (много малко) ме е срам, че още чета приказки, които навсякъде биват класирани в детско- юношеската литература. Отношението към тях, обаче, е сходно в наши дни с отношението към фентъзи филмите. Възрастни хора стават фенове на Толкин или Хари Потър, Арслан или Муфаса. (аз съм фен на катерицата от Ледена епоха) Не така е с поговорките, битовите, историческите, приказките за произход на имена, за занаяти и анекдотите. Те не са детски, но и не са така популярни. В Читанка няма такива книги или части от книги. Хубаво е за възрастния човек да открие нещо полезно, нещо от живота, което да му е от полза или да стане център на внимание като го разкаже. Вече са малко случаите, да не кажа хич, в които по- големшки деца да искат да слушат приказки, но между възрастни може да мине някоя поука или смешка. За пример, ще дам приказка, от тъста ми, която вече съм пускал: Тази приказка съм разказал и на сина си. Върви. Общо взето, ние, като възрастни хора, като гледам и коментарите по- горе, се придържаме към този тип приказки, в които има поука или шега, полезно или приятно, или и двете заедно. Мисълта ми отскочи към една приказка за произхода на името на Меричлери, което уж произхождало то някоя си Мери. От там рекушира към речника на тракийските думи (Древните корени на българския език. Тракийски речник), в който преобладава фантазията на художественото произведение. Искам да кажа, че и зрели, възрастни мъже вярват в приказки, ако те удовлетворяват някаква тяхна когнитивна потребност.... то политическата пропаганда и рекламата на това се основават. С удоволствие ще пускам и други вълшебни, но предимно битови приказки и анекдоти, защото са ми интересни, а пък може да си въобразявам, че ще стана център на внимание . Спокойно... това не ме блазни, иначе щях да съм звездата на всяка тема. ПП В Читанка няма, но в Литернет има нещо- Шапкарев ТУК

Мисля, че царят няма да го намери за хитроумно, защото си представих сходна ситуация на делба: Главатарят на 99 разбойника дели плячка от 100 жълтици. "Подава една жълтица на деветдесет и деветимата и им казва, че са сто, а другите 99 взема за себе си и също стават 100. "

Един пътник, като излизал от Пазарджик, спрял в някакъв хан на Юнаците покрай Тополница. Ханджийката била засукана и устата, а оня рекъл да я изкодоши и поръчал "Насам- натам", "Нагоре- надолу", "Напред- назад" и "Навътре- навънка". А- де? Ама ханджийката разумна, донесла му риба, жабешки бутчета, раци и охлюви. Силно впечатлен, гостът я похвалил и попитал как се казва, а тя отвърнала "Както отпред, така и отзад". Онзи си премислял каквото си премислял, червил се и я гледал влажно отпред и отзад, но не му стигнал умът до името, а тя си се казвала Ана.

Един се заклел да не пие. Издържал до неделя, а в понеделник пак в кръчмата. Кръчмарят го пита "Е, па ти нали вече не пиеш?". "Абе, яз не пием- отговорил оня- ама дойдох да почерпим волята си, че е ного силна"

Момата подала едно яйце на царския син и казала "Сега ти имаш три здравички и цели яйчица". Подала едно на царя и се поклонила, а за себе си заделила останалите три. "А сега всеки от нас има по три яйчица" . Царят се засмял на хитроумния отговор и поклатил глава.

Проектирали и построили казваш? Хм. И паднало...