КамелияМиладинов

Дебелината реално съществува, но не се разглежда за удобство (игнорирана е) или не съществува по правило?!

И аз така си го представях, но ...вече съвсем се обърках

Колко дебела е тогава повърхността на балона? - един галактически куп/свръхкуп дебелина ли? Нали, накъдето и да погледнем от земята (разбирам го като радиус, тръгващ от която и да е точка от земята - северен полюс, южен полюс, екватор и всичко помежду) все виждаме отдалечаващи се галактики? А от този модел излиза, че навън и навътре от повърхността няма нищо, което да се отдалечава. Или пак нещо не съм разбрала?

Т.е. вселената е само повърхността на балона, а не целия балон??!!

Когато са ни преподавали в училище теорията за големия взрив, ни описваха разширението като следствие от този "взрив" - "ТЛАСЪКЪТ" е даден тогава, но движението на обектите продължава и днес ( или по-точно поне до момента, от който днес светлината достига до нас). Звучи елементарно за този форум, но по-разбираем отговор няма накъде. Че, докато чета тукашните коментари, ту си мисля че съм разбрала нещо, ту разбирам, че нищо не съм разбрала. Но ценя усилията на истинските разбирачи, да ни насочат какво да четем и къде грешим.

И все пак, полетата във вакуума са създадени от самите обекти (нали те излъчват електромагнитните вълни, пронизващи пространството), така че може да се каже, че се движат активно (те създават средата, която ги раздалечава).

Струва ми се, че непрекъснато обърквате Младенов като, ту твърдите за пространството между два космически обекта, че е празно пространство, ту, че е вакуум (непразно пространство). А после го обвинявате, че греши - ако той използва термина вакуум, Вие казвате, че не е вакуум, а ПРАЗНО; а ако той използва думата ПРАЗНО, Вие казвате, че не е празно, а е вакуум. Поради това двамата си се въртите в омагьосан кръг, защото не си синхронизирате терминологията. От всички коментари, изчетени до тук, лично аз, като не специалист, разбрах, че разширението (увеличаването на разстоянието между космическите обекти) не се дължи на активното движение на самите обекти в противоположни посоки, а на тяхното пасивно (без изразходване на собствена енергия) движение. А енергията за това движение идва от външен за самите галактики източник - полетата във вакуума (не празния, идеален вакуум, а този, пълен с електромагнитни вълни и разните полета).

Формулата, която описва енергията на фотона Е=h.v (да се разбира "ни"а не ве") описва наличието на енергия без непременно наличие на маса. Значи енергията може да съществува без маса, но масата без енергия - "уж" не. Тогава не може ли да се допусне, че може някъде из вселената да има и маса без енергия? Примерно черните дупки да са нещо такова. Простете невежеството ми!

Т.е. когато става въпрос за разширение и че накъдето и да се обърнем, галактиките се отдалечават от нас, се има предвид галактики от други купове (не от нашия), а когато става въпрос за сблъсък между галактики, то той е между галактики от един и същ куп? Ако е така, значи най-накрая ми светна защо двете явления (разширение на вселената и сблъсък между галактики) не се взаимоизключват.

Не може ли да се приеме, че пространството в което се случва раздалечаването на материалните обекти (разширяването на вселената) е по-голямо от обема, в който са тези обекти? Един вид пространството да е като някакъв, евентуално незапълнен от материя обем (да речем идеален вакуум), и самата материална вселена, да заема само част от този обем. При непрекъснатото си разширяване, става така че "материалната вселена" заема все по-голяма част от обема на това пространство, което евентуално може и да е безкрайно. А самия вакуум на незапълненото пространство да е причина за разширяването - като някаква "засмукваща" сила. В смисъл вселената да има материална част (за която е характерно разширение) и празна откъм материя част (която постепенно се запълва, заради разширението).

Значи, благодарение на разширението, двете галактики все още не са се сблъскали, но в крайна сметка някога ще се сблъскат, щом скоростта на приближаване е по-голяма от тази на раздалечаване!?

Благодаря за разясненията!

Успокоих се! Благодаря! Междувременно, дочитайки останалите коментари по темата, разбрах, че го има като термин.

Освен това, червеното отместване е последното видимо за нашите очи отместване, но вълните с дължина по-голяма от тази на червената светлина (инфрачервени, микровълни, радиовълни), също могат да се приемат като отместване (или пък като резултат на "умора" - нелепицата, която използвам за удобство), но това отместване е вече без цвят.

Относно разсъжденията, че червеното отместване може да се дължи на загуба на енергия от светлината - и аз често си блъскам главата дали не е възможна такава загуба на енергия. Доколкото разбирам, идеален вакуум не съществува. Тогава, защо, светлината, пътувайки през всичките тези милиарди години от далечните галактики, да не предава част от енергията си на частиците, "нарушаващи" идеалния вакуум. А, отдавайки енергия, дължината на светлинната вълна ще става по-голяма, съответно ще отива към червения спектър. Не съществува ли нещо като "умора на светлината" (с риск да прозвуча нелепо). А и се чудя, как на пътя между нашата земя и най-далечните видими галактики, няма абсолютно никакъв обект, който да възпрепятства пътя на светлината от там до тук, а все едно светлината се движи към нас като през някакъв дъъъълъг празен тунел. Да си представим, че светлина от най-отдалечената от нас галактика, по пътя си към земята пронизва друга, по-близка до нас галактика (чиято среда е още по-ниска степен на вакуум отколкото в междугалактическото пространство) - светлината не се ли забавя, не се ли променя нейната енергия по някакъв начин?!!! Преди време, в друг форум, бях попитала дали разширяването на вселената и сблъсъкът между галактики не са взаимоизключващи се понятия. Обясниха ми, че не са. Но, ако от земята, изглежда, че далечните галактики се разбягват, накъдето и да погледнем, то, предполагам, че това не се отнася само за земята, а и за всеки друг обект във вселената (иначе бих си помислила, че земята е центърът на вселената). Тогава сблъсък между галактики не би бил възможен, защото как биха могли да се привлекат, ако разстоянието между тях непрекъснато се увеличава?! И, за да не ядосвам никого с разсъжденията си, които не са на специалист, а само на човек, който се вълнува от тези въпроси и за сега не е открил задоволителен отговор, може просто да ме пренебрегнете.

Клетките се делят и увеличават обема си за сметка на материя извлечена от средата (най-общо казано), в която се намират. Да речем, зиготата (оплодената яйцеклетка) се дели за сметка на поемане на хранителни вещества от майката, която на свой ред приема храна отвън и т.н. Общата материя на вселената си остава същото количество с тази разлика, че ту е под формата на жива материя, ту под формата на нежива - кръговрат на веществата. Друг нагледен пример - бактерии върху хранителна среда - материята от хранителната среда служи за увеличаването на обема и деленето на бактериалните клетки, съответно хранителната среда постепенно се изчерпва.

Никъде в Библията не пише, че са имали само двама сина. Трима сина са споменати поименно, но не и като единствени - Каин, Авел и Сит са споменати като личности, около които са се случили важни за поколенията (включително и днешните) събития, с цел да се поучим от тях. Каин е първият убиец, Авел е първата жертва на убийство, а Сит дава начало на рода, от който ще се роди Йосиф, мъжът на Богородица и баща (макар не биологичен) на Исус. А че не са били единствените деца на Адам, се разбира от Битие 5:4 "...и от него се родиха синове и дъщери".

Може и да греша в твърдението си, че е създаден безсмъртен. Никъде не се споменава конкретно смъртен или безсмъртен е създаден. Може да се тълкува по различен начин. Но, интересното е следното: както и да е бил създаден, пред него е имало два избора и Бог е посочил, кой избор до какво ще доведе. Изборите са: да ядеш от плодовете на дървото на живота (даващи безсмъртие), които Бог не забранява (преди грехопадението) или да ядеш от плодовете за познаване на добро и зло, които Бог предупреждава, че водят до смърт. Т.е. е трябвало да се избира между живот и смърт. И човек е избрал смъртта. И въпреки това, вечен живот пак може да се придобие, по благодат, но това вече е друга тема, а и твърде много отклонихме поставената от автора тема. Може да отворим друга тема, ако Ви е интересно.

Дори и след грехопадението, човек има възможност за вечен живот, ако вярва в Бог - възкресението. Но трябва да вкуси телесна смърт, защото тялото (душата не) е станало смъртно след грехопадението.

Бог не е забранил на човек да яде от дървото на живота, а неговите плодове са за даване вечен живот. Единствената забрана е била да не яде от плодовете за познаване на доброто и злото. Защо е дадено дървото на живота? Логично е, че е на разположение на човек, след като няма забрана за яденето му. Забраната да не ядат от плодовете на живота идва едва след грехопадението, а не преди това. Дори да е създаден по естество смъртен (макар да не пише никъде подобно нещо), хранейки се с плодове от дървото на живота, ще си осигурява безсмъртие. Никъде не пише в прав текст дали е създаден смъртен или не. Но е имал възможност за безсмъртие, стига да не наруши забраната. Освен това "по Наш образ и по Наше подобие" също може да се тълкува като "безсмъртен като Бог". Има и по-нататък в Библията: "Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години. Битие 6:3

Не виждам логика в това Бог, който е създал човека, да изпадне в панически страх от него, само защото вече притежава знание. Бог можеше просто да убие Адам и Ева и да се приключи. Както по времето на Ной, Той запазва само Ной и семейството му, ь всички други хора биват унищожени, колко по-лесно би било да убие само първите две човешки същества, ако се страхува от знанието на човека. Целта на Бог е човек да продължи да съществува, но да избира път, който ще е полезен за самия него, път, който ще способства за неговото добруване, път на послушание спрямо Бог. А и плодовете за познаване на доброто и злото са само за познаване на доброто и злото, а не за всяко познание, т.е. Бог не забранява на човек да знае, а иска да го предпази от това да знае добро и зло. Бог е създал всичко така, че да бъде добро ("И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро" Битие 1:31) . Но как човек би разбрал, че това е добро, ако няма понятие за зло? Без да знае разликата, той просто ще се наслаждава на добруването си. Плодовете на забраненото дърво са един вид като символ, който посочва доброто и злото - от една страна посочва злото (да не се подчиняваш на Божиите заповеди) и вече знаеш и другата страна - доброто - да се подчиняваш на Бог. И си предупреден, че неподчинението води до смърт, съответно подчинението води до вечен живот. И подчинение тук не означава да бъдеш роб, а да се довериш на Бог, считайки, че Той най-добре знае кое е добро за теб и щом нещо ти е заповядал да не правиш, то значи, че има основателна причина, а именно - няма да е добре за теб. Както едно дете, имащо пълно доверие на своя родител, би послушало заръката му, вместо да си каже "Абе какво да го слушам, ще си правя каквото си знам, пък може и да не ме застигне опастността, за която ме предупреждава." Освен това, Бог е дал на човек да властва над творението: "И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и НЕКА ВЛАДЕЕ над морските риби, над небесните птици, над добитъка, НАД ЦЯЛАТА ЗЕМЯ и над всяко животно, което пълзи по земята." (Битие 1:26). Никъде не се казва, че му забранява да изучава творението. Да не говорим, че Адам и Ева са общували с Бог и, ако не са знаели нещо, спокойно са можели да го питат.

Да, след като вече е станал смъртен. Т.е. бил е създаден да живее вечно, нарушил е Божията заповед, следствието от което е да стане смъртен. За да не стане така, че да вкуси от дървото на живота, след като вече е сгрешил (т.е. хем да е грешник, хем да е вечен), е изгонен.

Откъде е очевидно, че ги е създал смъртни? Не се казва такова нещо. Но, след като са отстъпили от заповедта и са станали хем знаещи добро и зло, хем смъртни, Бог ги гони, за да не ядат от дървото на живота. А това, че "никак няма да умрат, а ще станат като богове, знаещи" го казва змията.

А не допускате ли, че са знаели какво е смърт, макар да не са я изпитали върху себе си. Бог не би говорил с думи, които те не разбират. Животните имат инстинкти за самосъхранение, без да знаят какво е смърт, колко повече хората, макар и първите. Те избират да послушат дявола, а не Бог. Има и друго: Бог знае, че дори да ядат от плодовете, дори да разберат що е зло и добро, дори да умрат, има начин пак да се върнат към Него, чрез съзнателен избор (вече ще са напълно наясно, от опит, що е добро и що е зло) направен в този ни земен живот. Просто ще стане по трудния начин, а не по лесния (ако му се бяха доверили). А и за един вярващ, не е толкова трудно да изтърпява изпитания, защото има надежда, че ако устои, ще получи за награда вечен живот. Бог е играел роля на родител за Адам и Ева. Днешните родители, в стремежа си да предпазят децата си, им дават множество заръки, заедно с пояснения, защо им заръчват това или онова. Често, обаче, децата не слушат, своенравни са. И после идват плачещи. Трупат собствен опит. Така и тук, само че в по-големи мащаби. Разкаянието е един вид нашия плач пред Бога - да съжалим искрено, че не сме послушали думите му. И Той, като благ родител, ни прощава. Може ли и още един въпрос? Ако не Ви досаждам, разбира се. Винаги ми е било интересно: Защо невярващи в Бог, говорят за Него така сякаш съществува? Според мен във всеки е заложен стремеж към Бог, но някои все още търсят логични отговори на своите въпроси, за да повярват. Лично Вас, какво Ви кара да не допускате съществуването Му? Това, че вселената може да съществува и без Бог ли? Или пък това, че не ви се връзват нещата, които четете за Бог? Допускали ли сте поне за миг, че е възможно Бог да съществува или сте убеден, че не съществува? Питам, не за да се заяждам. Наистина ме интересува.