КамелияМиладинов

Грешите, ако смятате, че не съм се съмнявала. Но с годините съм се убедила. Това да съм биолог не значи, че трябва да съм атеист. За мен науката се опитва (и до голяма степен успява) да опише творението. Защото всъщност точно това прави науката - изследва, описва и прави заключения.

Когато човек иска да създаде нещо, не предприема случайни действия. Предприема конкретни действия, които да го отведат до целта. Така и с Живота (Бог).

Няма да споря. Както казах, затова се казва вяра, а не знание - защото няма физически доказателства. Биолог съм, по-конкретно се занимавам с физиология на растенията. Съвършенството от фино преплетени, но "незаплитащи се" механизми, не ми оставя място за съмнение, че зад всичката тази сложност стои Разум. Всичко се стреми към запазване на живота. Случайността не може да породи нищо смислено, или вероятността за това е нищожна. "Еволюцията" е направлявана съвсем целенасочено - връзката не е причинно следствена (поне не в чист вид), а целта определя причината и чак след това причината определя следствието. Разумът е внедрен във всяка твар. Логиката е навсякъде. Ако сме някъде в гората, да речем, и видим обвивка от бонбон, веднага ни става ясно, че зад тази обвивка стои творец (в случая човек). Колко повече зад живото творение стои Жив Творец.

Безброй случки в живота на всеки, доказват (поне лично на него), че случайни неща няма. Такова стечение на обстоятелствата, че да се случи нещо толкова, на пръв поглед, невъзможно, (определени ситуации, сякаш обмислени до най-малкия детайл), навяват помисли, че Някой много, много фино настройва събитията.

Тя затова се нарича вяра, а не знание. Без да имаш физически доказателства, да си убеден в нещо. "Нефизическото" няма как да се докаже с физични закони. И си остава вяра.

Диагностицирали майка ми с рак на гърдата. Тя не била на себе си (вече била майка, мислела най вече, че децата й ще останат без нея). Нямала желание за нищо. Помолила баща ми и нас със сестра ми да я оставим за малко сама в хола. Затворила вратата и легнала на канапето. Падала се с гръб към вратата на хола. След малко чула, че вратата се отвара. Помислила си:"Помолих ги да ме оставят за мъничко сама. А веднага някой влиза." Чула стъпки, които се приближавали към нея и, идващият седнал до нея на канапето (зад гърба й). Тя все още мислела, че е или баща ми, или аз или сестра ми. Не искала да се обръща. Просто искала да остане сама с мислите си. Седналият до нея се привел към ухото й и й прошепнал:" Ти не знаеш много за мен, но аз ще ти помогна." Тогава тя се усетила, че не е никой от семейството и се обърнала да види кой е дошъл. Нямало никого. Първото нещо, което й дошло на ум е, че това е Христос. Станала и започнала да си върши домакинската работа, сякаш никаква лоша диагноза не са й казали. Почувствала се напълно спокойна. Скоро след това, решила да отиде при друг лекар. Той отрекъл диагнозата като казал, че е само възпаление.

Има още една случка. Ако някой се интересува, ще разкажа и нея.

Ще ви разкажа нещо, което считам като най-ценно съкровище в живота си - случка, преживяна от моята майка. Когато била малка, нейната майка я водила на църква, понякога с приятелки и роднини говорели за някой християнски празници. Чувала от устата на майка си за Света Троица (в разговор с друга жена, баба ми споменала, че е ден на Света Троица). Но останала с впечатление, че Света Троица е име на жена (нещо като Света Петка, например). И с тази представа си останала в продължение на години. Една вечер, вече като голям човек, семейна, с деца, лежала в леглото си и си мислела за нещо. В един момент, пред нея застанал Човек. Тя казва, че веднага е разбрала, че това е Исус Христос. Аз я попитах как е разбрала, а тя казва, че е изглеждал точно както от икона. Та, този Човек й казал: "Аз съм Светата Троица." Тя се стъписала и попитала:"Но Света Троица не е ли жена?" А Човекът й казал:"Аз съм Светата Троица." И изчезнал от погледа й.

Ако приемем, че вселената е затворена система, законът би трябвало да важи и за нея, защото, нито има откъде да дойде "нова" енергия, нито накъде да отиде. Но не съм специалист в областта, а просто се вълнувам от подобни теми.

Повече енергия означава повече маса, ако тялото е в покой. А ако не е в покой, то нали и импулсът влиза във формулата? И тогава енергията може да се увеличи без да се увеличава материалната маса. Но може и да греша. Ще съм благодарна на scaner, ако се включи.

Вероятно тук вече във формулата влиза и импулса на нагретите частици и затова тялото има повече енергия при същата материална маса. Ако нещо съм разбрала от изчетеното до тук.

С интерес ще следя обяснението.

Благодаря за поясненията и отделеното време!

В такъв случай, Големият взрив е едно влагане на огромно количество енергия в нищото, в следствие на което във всички посоки (вероятно) се разпръскват безброй двойки материя-антиматерия. А някъде там витае голямо количество антиенергия, защото голямо количество енергия вече е в материята. Удивително!

„Всичкото е събрано в Нищото и чака да получи енергия, за да се появи”

Много благодаря! Най-логичното обяснение на уравнението, което съм чела до сега! Все съм разсъждавала в грешна посока. И аз вярвах в превръщанията на енергия в материя и обратно, а всъщност така законът не е спазен. А относно образуването на електрон и позитрон от два фотона - енергията на двата фотона все едно е необходимо условие за разделяне на нулевата маса (нищото) на маса (нещо) и антимаса (антинещо), така ли? Очарователно! Нищо +достатъчна енергия=нещо+антинещо+тази енергия, „заключена” вече в материалната двойка (нещо-антинещо). А анихилацията е обратния процес.

Благодаря за отговора! Един вид, голяма част от енергията остава „заключена” в материята, но количеството на общата енергия остава зависима само от масата.

Може би точно фактът, че информацията може да е вярна или погрешна показва, че тя не съществува без наличието на мисъл, която да я създаде.

Именно декодиране - ние декодираме информацията (или подредеността, взаимовръзките), която е навсякъде и си я превеждаме на наш език. Описваме видяното, почувстваното. Възприемаме имнформацията, обработваме я, анализираме я (боравим с нея). Но може и да сте прав, че информацията е у човека - възприятията ни се превръщат в информация, била тя истина или лъжа. В Цялото (вселената, природатаче) е записана истината, а нашите възприятия изграждат реална или нереална картина на това Цяло или на части от него и, описвайки възприятията ни, ние създаваме информация. Темата е много интересна, предполагам повече философска, а не физична, мнения всякакви, а истината е някъде там и целта е да стигнем до нея.

Здравейте! Не съм физик, но физиката ми е интересна. Имам следния въпрос: От уравнението на Айнщайн излиза, че всеки килограм вещество (независимо от самото вещество, а само от масата му) съдържа еднакво количество енергия. Например един килограм дървесина съдържа в себе си същото количество енергия, каквото има и в един килограм камъни. Още по-интересно ще ми е да направим сравнение и с един килограм уран. Има ли нещо вярно в тези разсъждения или са само в моите изкривени представи?

Съгласна съм, че информацията е навсякъде. Тя не зависи от наличието или липсата на някой, който би я разчел. Тя не е материална, не е физична величина. Става физична едва, когато я възприемем/опишем. Т.е., минавайки през нашите възприятия, ние я превеждаме от нефизичния език към физичния език. „В началото бе Словото (информацията)”. После се появяват хората, които да се опитват да опишат това Слово. Но дали сме способни на това? - може би само отчасти, защото нашият ограничен физически ум не е в състояние да обхване „Безкрайната Цялост”.