КамелияМиладинов

"Моралът го дава бог именно за малодушните, които не могат да се самоконтролират, затова дано поне се плашат..., от бог. Другите имат вътрешен императив - лична самозабрана да се върши съзнателно зло." Малодушен - слабоволен, нерешителен, страхлив. Не мисля, че във Вашия коментар става дума за малодушните, а за безскрупулните.

17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш...(Битие 2) Тук има и продължение "защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш". Т.е. Той обяснява защо им дава такава заповед - за тяхно добро. "Когато ти заповядат, нямаш право на избор" - напротив, имаш право на избор (да се подчиниш или да не се подчиниш ), но с определени последствия.

Зависи какво ни очаква след смъртта - ако лошите хора вярват, че ще бъдат съдени за лошотията си, поне мъничко биха се замислили дали да вършат зло. Но ако със смъртта всичко приключва, спокойно могат да са си лоши до края си.

Не става въпрос да е предпочитал да са тъпи, а да им е дал свободата да направят своя избор. Не е бил доволен, че са избрали смъртта пред живота. И не защото Той ще е ощетен от избора им, а защото те самите ощетяват себе си. Колкото за малодушните - ако няма живот след смъртта, то всичко свършва и за умрелия няма никакво значение как е живял, какво е постигнал, т.е. няма нужда да се плашим от смъртта. След нея няма да можем да разсъждаваме и съответно да съжаляваме за каквото и да било. Но, ако не всичко приключва със смъртта, то тогава носим отговорност за действията си. Т.е. вярата в Бог изисква отговорност, и в никакъв случай не е признак на малодушие.

Тук се сещам за законите за запазване на енергията и импулса във физиката. Те не описват статичност, без процеси в системата, а описват динамичност, но въпреки това енергията/импулсът се запазват. Така и Бог не е нещо статично в смисъл, че не прави нищо и няма движение в Него, но въпреки делата си, остава същият - равен на Себе си. "Божият дух се носеше над водата" - Битие, глава 1, стих 2. За Него са присъщи действия - създаде, направи, каза, видя, заповяда, разкая, разгневи, до завист ревнува (за духа, който е вложил в нас)... Но не става по-голям или по-малък, по-красив или по-грозен,по-бърз или по-бавен, по-умен или по-глупав, по-добър или по-лош, а си остава същия.

А бащата на генетиката - Грегор Мендел е бил монах. Няма причина учените да се плашат да допуснат, че Бог съществува. Това, че човечеството успява да обясни процесите, стоящи зад дадено явление, което преди се е считало за чудо, не значи, че липсва Творец, а че този Творец е вложил определени закони, по които да се случват нещата. Науката разкрива Божиите дела, макар и мнооого малка част от тях. Но самият Бог, ни е дарил със съзнание, именно, за да ги разберем и да се възхитим на силата, на разума, на безпогрешността, на славата на Твореца. Така Той ни дава възможност да го опознаваме - като наблюдаваме делата му. А ние го отричаме, защото, видиш ли, нямало доказателства за съществуването Му. Е, доказателството за съществуването на Творец е наличието на творение. Заобиколени сме отвсякъде с доказателства. Но си затваряме очите, защото ни е по-спокойно да смятаме, че няма по-горен от нас, пред когото да отговаряме. Аз лично, си представям, че Големият взрив е едно мащабно разделяне на материя от антиматерия под действие на Божествената енергия. А колкото за 6-те дни на сътворението, има един цитат от Библията, че "за Господ един ден е като хиляда години и хиляда години са като един ден." Т.е. за Него не представлява трудност за един ден да сътвори неща, за които на нас ни се струва, че са необходими хиляда години. Самите физици говорят за забавяне на времето. Значи не бива да се учудват, че за Бог времето тече различно.

В тази система с горяща свещ, обаче, има и друг процес, макар невидим на пръв поглед - изчерпването на кислорода. Свещта ще гори, толкова време, колкото е нужно да се изчерпи наличния в системата кислород. Затова и по-интересният въпрос е може ли да се говори за време в затворена система намираща се в покой.

Много интересни разсъждения! Бих чела още от тях. А допускате ли, че освен човешкото съзнание, има и друго съзнание - Божие? И именно То създава времето. Защото, преди появата на човек, са се случили други събития, които човекът заварва при появата си и осъзнава, че времето е съществувало и преди него. Освен това, животните, а и растенията, имат свои "несъзнателни" биологични часовници, които се настройват спрямо циклите на луна, земя и т.н. Т.е. времето бива отчитано и от тях, без да притежават типичното за човека съзнание. Но, ако допуснем, Божието съзнание като първопричина за времето, то всичко се навързва, защото съвсем съзнателно, Той е заложил във всяка частица жива и нежива материя, механизми за отмерване на времето. "времето е и мярка за измерване продължителността на събитията." Времето измерва и продължителността на състояния на покой, не мислите ли? И в такъв случай, дори и нищо да не се случва в тази, предложена от Вас, неподвижна вселена, времето отмерва колко дълго тя е в покой.

Въпросът ми, вероятно ще е смешен за мнозина, но "Има ли вакуумът температура? И, ако има, може ли да се нарече вакуум?

Тези дни си мислех нещо подобно - при неживата природа ентропията се увеличава с времето, а при живата - намалява.

Приключих с писането. Обещах на Втори след княза. Бъдете спокоен!

Ще уважа молбата Ви. Спирам.

Прав сте! Дълъг би бил.

Така е бил създаден света - безсмъртен. Храната е била растителна за всички животни и човека. Грехът внася смъртта в света. Сега ще ме запитате, защо животните също са смъртни, след като не са извършили грях. Човекът сам избира светът да стане смъртен. Сам избира да познава доброто и злото. Сам избира да се подчини на дявола. И той царува, защото ние продължаваме да го слушаме. Всеки ден. Но.., всичко ще се възобнови. Просто трябва да се нагледаме на злото, да се отвратим от него, за да решим искрено и от все сърце да се откажем от дявола. И не, не са виновни само Адам и Ева. Ние също сме виновни, защото продължаваме делото им - не спазваме Божиите заповеди. Даже отричаме Божието съществуване. А се чудим защо има жестокост. Дадена ни е свободата да избираме между живота и смъртта, и сме избрали смъртта - за нас, за децата ни, и за целия заобикалящ ни свят. Ще питате, защо Бог изобщо е поставил пред нас свободния избор? Защо въобще е поставил в райската градина дървото за познаване на доброто и злото? Защо е допуснал да хапнем от него, а не ни е попречил? Защото ни е създал свободни. Е, направили сме избора си. И продължаваме да го правим всеки ден. И отново и отново избираме не Бог, а дявола. Има и друго над което да поразсъждавате (не казвам само вие, а по принцип хората, които смятат, че няма Бог). За всички, които вярват в милиардите години минало и бъдеще - Какво е нашия живот (нищожен отрязък от време) спрямо всички тези милиарди години? И каква е продължителността на нашите мъки спрямо тези милиарди години, та да им обръщаме внимание и да негодуваме пред Създателя, чието съществуване отричаме? Струва ли ви се логично да претендираме за справедливост, за мирен живот, за безсмъртие, след като вие повтаряте делото на Адам и Ева и също като тях избирате смъртта? И продължавате да питате защо смъртта съществува. Хем отричате Бог (А Бог е Любов), хем искате да няма жестокост. Щом се отричаме от Него, ще живеем без Него. Ето затова я има жестокостта. С радост ще отговоря и на други въпроси. А вярващите в Бог знаят, че този свят е временен и се прилепят към Бог, че като свърши този свят, да живеят с Него в новия. Изборът се прави приживе. Защото смъртта е край само на тленното тяло. Не е край, с който всичко приключва. А за наличието на душа, говорят и лекари, чиито пациенти са били в кома. Те имат спомени. А при кома мозъкът не функционира, т.е. не създава спомени. Спомените са на душата стояща между живота и смъртта. И аз имам много въпроси. И търся отговори. Затова се интересувам и от религия и от най-различни науки. Защото най-голямата грешка на науката е, че обяснявайки нещо, решава, че щом го е обяснила, значи няма Бог зад явлението. Науката не трябва да отрича Бог, а с възхищение да разяснява как Той е постигнал това или онова. И не че някога в този земен живот ще разберем всичко, но колкото разберем, да го приемаме с възхищение. Едно дете не знае как татко му прави фокусите. Но като порасне и разбере, не отрича че баща му съществува.

Ами не. Твори необходимото за даден момент.

Не всички останали твари. Около нас има достатъчно много видове, за да не допускаме, че е възможна такава "жестокост" от Негова страна. Вие не разчистване ли къщата си от ненужни вещи, за които преди сте събирали пари, за да ги купите? И кой ще ви обвини за дето сте изхвърлили стария си компютър, за да направите място за новия. Не ви ли беше жал да хвърлите стария? Обновяване.

Ако разбие голям астероид и на земята не оцелее нищо, пак ще е съвършено, защото душата е безсмъртна. Но темата става твърде дълга и ако не се интересувате, няма да ви губя времето. Мога да пиша много, но не смятам, че ви интересува. И ето това ми е много интересно, как някой доказва нещо за след милиарди години или за преди милиарди години. Това не е доказателство, а предположение на база някои закони и допускания. Имаше един виц за датировките на разни образци: Този образец е на 100002 години. Как разбрахте с такава точност? Ами преди две години беше датиран на 100000 години.

Както и вашите вярвания, че Бог не съществува, понеже нямате лични доказателства, ви правят сляп за Неговото съществуване. И не пиша, защото упорствам, а защото монетата има две страни и е хубаво да се пише и за двете. Аз също не влагам в написаното негативно отношение към отричащите съществуването на Бог. Исках да споделя случка, споделих я, започна дискусия и затова участвам в нея, а не за да оспорвам представите ви. Продължавам да пиша, защото дискусията продължава. Ако не ви се занимава, и аз няма да дискутирам повече.

Точно това ме привлече в темата, че е за не съществуването на Бог, за което няма доказателства. И приведох случки, които лично мен ме убеждават в обратното и смятам, не е лошо да ги споделя, защото може да са от полза за някой, който се съмнява, но и има зрънце вяра, т.е. да полея това зрънце вяра.

Разказах две реални случки, върху които човек може да поразсъждава преди да отрича нещо само защото няма доказателство за съществуването му. Не виждам кое е нерационално.

Логиката е, че едва ли щяхте да спите спокойно, ако край къщата ви се разхождат динозаври. Това в рамките на шегата. Те са били необходими в рамките на своето време.

Изчезване на видове има, да, но животът се запазва.

Тук, всеки може да изкаже мнение. А и темата е именно за Бог. Нормално е да има коментари и от вярващи и от невярващи. Не пиша с цел да засегна някого, а защото искам да споделя мислите си, независимо дали ще бъдат приети или не. Най-вече, тук търся съмишленици. И ги откривам. Така че разговорите ще се преместят на лични съобщения. Спорове не са необходими. Благодаря за коментарите! Ценя ги изключително много.

И все пак, въпреки смъртта, живота продължава, нали? Така че, пак стигаме до съвършен замисъл - всичко се обновява.

Не е точно така. Започнах да вярвам в Бог, докато бях студентка, но не заради изученото по време на студентството, а заради други случки в живота. В последствие, натъквайки се на цялото това, описано от науката съвършенство, се убедих, че то не може да е резултат на случайността.