КамелияМиладинов

Благодаря отново за отделеното време. Искам само да поясня, че в моя случай вярата се зароди не от страх, а от така да се каже, възхита от прецизните процеси в света, който ни заобикаля, от това, че всичко е сякаш измислено до най-малката подробност. И също от две истории, разказани от моята майка (случили се лично на нея - не травми, а случки, които тя си спомня винаги с приятно чувство), които затвърдиха в мен идеята за Бог. Напълно разбирам обяснението от Вас, не губя нишката. Просто, докато го чета, оставам с убеждението, че ме мислите за някой депресиран и отчаян човек, който се е хванал за вярата като удавник за сламка. Не винаги вярата е породена от сътресения и житейски травми. Винаги (от дете) съм се определяла като щастлив човек, човек оптимист. Обичам да размишлявам за някои неща, които са ми интересни и да се питам защо дадено нещо е така, а не иначе. В случая с коментара, който цитирате, просто се питам, защо се правят доста често разни, на пръв поглед, налудничави допускания в науката - такива, които противоречат на здравия разум дори, но като се заговори за Бог, веднага някой се надига да опровергава съществуването му. То за извънземни да се заговори, не се счита за клеймо, но за Бог - сякаш да. В крайна сметка, никой не може да е напълно сигурен има или няма. То и затова се казва вяра, защото нямаме преки доказателства. Никой не е длъжен да вярва, разбира се. Просто се чудя, защо вярата в Бог се счита за емоционална патерица, а вярващите, в този ред на мисли, за емоционални инвалиди. Или пък, че един учен, ако е вярващ, решават че не е истински учен. Не са ли точно това предразсъдъци, предубеждения?!?! Ценя написаното от Вас, виждам дори загриженост в старанието Ви да обясните на заблуден, според Вас, човек, нещата на достъпен език. И съветите Ви са наистина полезни, ако ги чете някой отчаян, объркан, депресиран, незнаещ как да изплува от тинята, в която е затънал. Полезни са и за мен, разбира се, защото имам доста голямо въображение и често се улавям, че летя в облаците, а вашите писания, както и на Scaner, ме приземяват. И аз се извинявам, че коментарът ми не е по първоначално зададената тема!

Всъщност може и да греша. Последното Ви изречение ме обърка тотално. Да, изглежда вярно, но нещо не ми дава мира. Ще попитам само още нещо и спирам да разводнявам темата: Да вярвам, че нещо съществува е убеденост, но да не вярвам, че нещо съществува не е убеденост, така ли? Т.е. ако кажа, че "не вярвам", означава, че не съм убеден. Но, ако кажа, че вярвам, че нещо не съществува, това означава ли, че съм убеден, че не съществува? И към кои се числят невярващите? Според мен има и от двата варианта. Някои не вярват в Бог, защото не са убедени, че Той съществува, но не изключват възможността да Го има. Други вярват, че няма Бог, защото са убедени, че няма. Или по-накратко: Има ли разлика между "не вярвам, че има" и "вярвам, че няма"? Според мен има разлика, а според Вас? Извинявам се, ако досаждам!

Е, някои не само не вярват, а са убедени, че няма Бог. Те не допускат, че може да има, а твърдят, че няма. Примера, който дадох с извънземните - не вярвам в наличието им по начина, по който се описват в разни истории, но не мога да кажа, че съм убедена, че няма - все пак вселената е твърде голяма, за да я познаваме напълно и да твърдим има или няма нещо извън обсега, който познаваме. Това, че не вярвам, че извънземни съществуват, не е фактор те да не съществуват.

Схващам нишката. Благодаря за допълнението! Както казах, изключително полезни са написаните от Вас неща.

Пристрастието важи в пълна сила и за невярващите. В своите разсъждения, те изхождат от убедеността си, че Бог не съществува, и спрямо тази си убеденост нагласят всичко останало. И, за да не ме разберете погрешно, не оспорвам написаното от Вас. Дори го смятам за много полезно.

Т.е., ако се случи на Вас и го разкажете на най-близките си, те ще Ви нарекат лъжец, защото не са видели същото и не можете да им го докажете? Няма ли да изхождат от факта, че до сега не сте ги лъгали и това, че им го казвате, е достатъчно, за да Ви повярват? Ако не Ви повярват, най-вероятно са свикнали да ги лъжете. От тази гледна точка, темата е интересна, защото авторът пита какви доказателства ще са достатъчни да убедят един скептик в съществуването на Бог, т.е. не доказателства, които да убедят цялото човечество. Един ще повярва заради едно нещо, друг - заради друго. Примерно, аз не вярвам в историите за извънземни, кацнали някъде с космическия си кораб, но ако ги видя да се изпречат на пътя ми, вероятно ще повярвам (зависи от конкретната ситуация). Ако само аз ги видя, вероятно повечето хора няма да ми повярват, но за единици мои познати, това, че аз съм ги видяла, ще е достатъчно доказателство, че ги има. За много хора, Благодатният огън е достатъчно доказателство за съществуване на Бог, за други, обаче не е. Факт е, че много невярващи в Бог, в даден момент започват да вярват. Предполагам и обратното се случва. Причината за всеки е различна.Нали това е темата - всеки, който иска, да каже за себе си, какво би го убедило.

Да, така е. Но в случая не говоря за нещо, върху което човек е разсъждавал и в един момент му е светнала лампичката. Ще дам един смахнат пример: да си представим, че никога не си виждал риба. Чувал си думата, но никога не си знаел какво е, не си търсил информация, никой не ти е обяснявал как изглежда. Въображението ти си изгражда някакъв образ, който да свърже с думата риба и в твоето съзнание, тя прилича на жаба, просто защото като звучене думите си приличат (имат обща сричка, например). Но някога в живота ти, ей така сякаш от нищото, без да си мислиш за рибата, нито за жабата, пред теб се появява образ на риба ( не истинска, не си я видял на щанда за риба, появява се като някакъв жив образ на стената пред теб) и самата тя ти казва "аз съм риба". Ти я питаш, "но рибата няма ли крака?", а тя ти заявява, че именно това, което виждаш в момента, е риба. Опомняш се от халюцинацията, съня или каквото е било там, решаваш да напишеш в Гугъл "риба" и установяваш, че е точно това от "видението".

Премахването на природните бедствия не би ли довело до още по-силно чувство на безнаказаност и гордост у човека? То и с тях, много хора се мислят за велики, какво остава, ако от никъде не дебнеше никаква опасност и си живуркахме необезпокоявани? Може би се случват за смирение на човечеството като цяло. А и забележете къде най-често и в най-големи мащаби се случват - при нациите, имащи се за най-велики, при нациите, които най-често богохулстват или заменят истинския Бог с нещо друго. Може би и при нас се случват от време на време, за да ни напомнят, че сме само лъх, че не ние командваме, че от нас не зависи почти нищо на този свят, а само какви избираме да бъдем. Иначе и аз си мечтая за свят без страдания. Колкото за доказателства - те са различни за всеки. Аз намерих своите. Писах за тях някъде из форума, но много от съфорумниците се подразниха и затова няма да ги описвам отново. Само ще Ви попитам: Според вас, възможно ли е човек, който халюцинира или сънува, да разбере нещо, което до сега не е разбирал? Или това е откровение? За мен и цялото съвършенство на природата е доказателство за интелигентна намеса. Уж само човек е разумно същество, но всъщност навсякъде е вложено съзнание - инстинктите при животните, например - сякаш някой им диктува какво да правят, за да оцелеят. Ще кажете, че това е плод на еволюция и адаптация към средата. Но кому е нужно изобщо да има живот, та да не загине всичко още в началото. Сякаш животът е цел. Да, еволюция и адаптация има, за да се изпълни целта. И всъщност под Бог не разбирам някакъв всемогъщ старец седящ върху облаците, който дърпа конците, а нещо много по-необятно, нещо, което изпълва всичко, навсякъде, непостижимо за нашия ум.

Написах коментара по повод предходно изказано мнение, че "нулата е нищо, но без нея математиката не може да съществува". Въпросът е по-скоро философски - тема за самостоятелен (или пък споделен) размисъл. Имах предвид следното: все едно в нулата се е съдържала цялата материя на вселената, но не във формата, която познаваме днес, а анихилирана. Въпреки, че примерът с анихилацията не е много точен в случая, защото при нея важи законът за запазване на маса и енергия. А в случая с нулата визирам момента преди наличие на маса и енергия. Да речем, взимам от нулата 5лв., но автоматично се появяват и -5 лв. За да не загубя тези 5 лв., трябва да ги държа далече от -5лв, иначе отново се превръщат в нула. Така си представям възникването на вселената. Но, едно уточнение, за да не звучи твърде наивно и граничещо с лудост: нямам предвид, че това се случва сега, а така си попълвам липсващата информация относно това, какво е било преди появата на познатата ни материя. Твърде много размих темата, за което се извинявам. Нямах такова намерение, когато написах горния коментар.

Много пъти съм си мислила за нулата. В нея са събрани заедно абсолютно всички числа (от плюс безкрайност до минус безкрайност). Т.е. в тази малка (уж несъществуваща) точка, определяна като "нищо", се съдържа "всичко". Извинете ме за ненаучността на коментара ми, но мисля, че ролята на нулата трябва да се оцени по достойнство.

След като събитието се случи, хората започват да вярват, че то е можело да се предвиди, ако са били разчетени знаците и наличната информация." По сходна причина създадох темата. На пръв поглед множество ситуации изглеждат случайни, т.е. непредвидими. Но, замисляйки се, след като вече са се случили, се оказва, че могат да бъдат предвидени, просто никой не е очаквал такова стечение на обстоятелствата, а не го е очаквал, защото подобни събития са рядкост и никой не сяда да го предвижда. Но..... След като няма безпричинни събития, то те могат ли да се нарекат случайни. По-скоро никой не се е занимавал с изчисления по предвиждането им. Животът би бил твърде роботизиран, ако седнем да изчисляваме вероятностите за случване на всяко едно събитие. Но, ако има машина, която да обработва абсолютно всички обстоятелства едновременно, то всяко събитие ще бъде предвиждано. От тази гледна точка изхождам като казвам, че според мен няма случайни неща. Стига да се подберат подходящите условия, резултатът ще бъде същия, т.е. всичко е предвидимо. Изглежда случайно само защото мозъците ни не могат и /или не желаят да обработват толкова много информация, а се надяваме, че нещата ще се подреждат по най-добрия за нас начин. Ако например на даден пътен участък редовно стават катастрофи, започват да се търсят причините и обикновено се откриват и се вземат допълнително мерки за обезопасяване. Просто никой не се е занимавал (а е трябвало) да го предвиди.

Ако само един от 100 резултата е различен, по-вероятно е при самото провеждане на опита да не са спазени всички необходими условия (човешка грешка).

Да се смята, че няма случайни неща не изисква вяра в Бог (нищо, че лично аз съм вярваща). Логиката, присъща на човека, го подтиква да търси и открива закономерности. Катастрофата, която сте описали, например, изисква ред обстоятелства, за да се случи - шофиране в нетрезво състояние, каране с несъобразена скорост, наличие на разсейващи фактори, прилошаване на шофьора..... Т.е. не е случайност, а следствие от конкретна съвкупност от обстоятелства. Те пък от своя страна, са следствие от други обстоятелства и т.н.

"че някакъв висш разум контролира всичко в живота ти. " Не съм казала такова нещо. Не изключвам свободната воля.

Здравейте съфорумци? Как смятате, че се случват нещата в живота, в природата, и изобщо: на случаен принцип, според определени закономерности или в различна степен и от двете? Причина - следствие; теория на вероятностите; целта определя средствата; или..... Личното ми мнение е, че случайни неща няма. Някои вероятности, макар възможни на теория, на практика може и никога да не се случат. Например: имаме пъзел от 1000 части, разбъркани в кутия. Каква е вероятността, изсипвайки кутията, всички части да се подредят на точното място? Математическа вероятност има, но на практика едва ли може да се случи. В този ред на мисли, съществуването на Вселената, плод на случайността ли е, на закономерности ли или на конкретна цел?

"... да сме в "тялото" на някаква форма на живот..." Ние сме не в "тялото", а в Духа на, не "някаква форма на живот", а на Живота. Т.е. перифразирам Вашата мисъл в следната: "Ние сме в Духа на Живота." Цялата материална вселена е вътре в Него (в Живота). Може да го помислите от тази гледна точка.

ГВ може да е начало на времето и пространството, характерни за материалната вселена, която науката описва. Но и това е някаква условна граница, преди която не може да се каже, че няма време и пространство и въпросът "Какво е имало преди ГВ?", който е табу за физиката, не е табу за философията. Съгласна съм, че в тема физика, тези неща са свободни съчинения, родени от въображението и нямат никаква научна основа. Но, винаги има Нещо, отвъд науката, което привлича човешката мисъл и за което може да се отвори тема в друг раздел на форума.

Политайки на крилете на въображението, и аз се питам подобни неща. Хубаво, нека вселената да се разширява. Накъде се разширява и то вече милиарди години? Значи има нещо празно, накъдето да отиват обектите. Добре, разбрах от темата, че пространството е термин, неминуемо свързан с наличие на материя и затова няма да наричам мястото отвъд простиращата се материя пространство. Но такова място е логично да съществува, иначе, все в един момент, разширението ще спре, защото няма накъде да отиват обектите. Но това би значело, че има някаква граница, която не може да се преодолее и на свой ред ще възниква въпросът какво има отвъд тази граница. Единствената възможност, която успявам да си представя е безкрайна вселена. Ако няма безкрайност и имаме възможност да кацнем "на ръба" на най-крайната галактика и протегнем ръка, ще трябва да напипаме някаква граница, но ако не напипаме нищо, то значи има място накъдето да се протегнем. А ако има място, има и накъде още да отиват галактиките. Освен това, материалната вселената не свършва там докъдето има вещеви обекти, а до където достига светлината. Не ми се събира в ума не безкраен вселенски вариант. Все трябва да има още и още. Така че да има място, все още незапълнени с материя, не би трябвало да е нещо забранено като идея. Просто до там все още не е достигнал нито някакъв обект, нито пък светлината от него. И точно този идеален вакуум (нематериална част на вселената) отвъд материалната вселена предизвиква разширението. Така си ги представям нещата. Някъде напред бях писала нещо подобно, но ме обориха, че празно пространство не съществува като понятие, защото пространството е винаги ангажирано с материята, но някак друго яче не си го представям. Мислела съм си за числата - те са безкрайни редици и в двете посоки спрямо нулата. Сякаш нула е средата между безкрайностите. Фактът че има безкрайна редица от числа не предполага ли че безкрайност има? Нещо като доказателство, че безкрайността съществува. Разводних темата, но ми е интересно какво мислите в тази посока Джереми и Младенов.

Интересно ми е при наблюдение от земята, на някоя отдалечаваща се галактика, тя сякаш по права линия ли се отдалечава от нас (като по радиус, чийто център е земята) или по някакви други по-сложни траектории? Сигурно питам нещо, което трябва да се подразбира от коментарите, но все пак ще съм благодарна да потвърдите или отхвърлите идеята. Да речем, че до нас достига светлина от далечна отдалечаваща се галактика. Светлината пътува по права линия (в смисъл не завива насам натам), но, ако след време пак погледнем нататък към тази галактика от същата позиция на земята (в смисъл ако сме в позиция, че да може да се изключи фактът, че земята се движи), ще намерим ли отново на същото място галактиката, просто още по-червено отместена или тя ще се е изместила. И, ако се е изместила, как разбираме, че е тя? Или просто разчитаме, че астрономите ще я следят из късо и ще знаят, че е тя. Гравитацията действа като по права линия, свързваща центъра на масите на две привличащи се тела, нали? Или греша? Значи и при противоположното на гравитацията сигурно е така. И още нещо, ако не прекалявам с въпросите: До кога се случва червеното отместване? Не преминава ли то някога в невидимия за окото спектър? Или просто, тогава спираме да виждаме галактиката? Или пък я регистрираме с други средства? В смисъл, с това постоянно разширение, дължината на вълната ще става все по-голяма и в един момент няма ли да излезе и от червения спектър. Т.е. голяма част от най-далечните галактики ще се губят непрекъснато и безвъзвратно, особено щом крайните се изместват със скорости надвишаващи тази на светлината.

Пространството го виждаме като отстояния между обектите. Очевидно е, че галактиките на снимката не са слепени, а между тях има нещо (ако ще да е невидимо за нашите очи, но то даже не е невидимо, а го виждаме в черно на снимката). Та, това неизлъчващото между галактиките, което го виждаме като черно, предполагам се нарича междугалактическо пространство (поправете ме, ако греша), което, в известна степен е вакуум, поради пренебрежимо ниската концентрация на материя и, нали именно то се разширява (става все повече, поради увеличаване на разстоянията между галактиките)? Разбрах, че не е празно, въпреки да изглежда така, а в него има електромагнитни вълни, полета, тук там някой атом, фотони и не знам още какво, но в крайна сметка не се ли приема за вакуум, макар не идеален? Та от там и Младенов го нарича така, но го нарича и пространство и, макар и двете да не са синоними, в разговорите тук се подразбира кой какво има предвид. Той не твърди, че галактиките не са в същото това пространство, но под "това черното" визира пространството между тях. Та, Вие как наричате това пространство между галактиките? Според мен това беше въпросът му.

Е как да не може да го посочи?! Нали има даже снимка?! Как се казва на научен език? Космическо пространство, космос, вселена или нещо друго? Уеднаквете си езика най-накрая, че такива като мен, вече съвсем се оплетоха.

Предвид, че вселената се разширява, а количеството материя си остава същото, то плътността на материята непрекъснато ще намалява, а това на свой ред ще води до "вечно"разширение. Така ли? Критичната плътност е 10 на минус 30 гр/куб. см. (от учебник по астрономия).

Здравейте, сигурно вече имате отговор на въпроса си, но все пак ще напиша, евентуално за друг който би се интересувал. От Периодичната система на елементите (таблицата на Менделеев) се взимат атомните маси на елементите съставящи молекулата на алуминиевия хидроксид Al(OH)3. Те са следните: Атомната маса на алуминия е 26,98154 Атомната маса на кислорода е 15,9994 Атомната маса на водорода е 1,00794 В молекулата на алуминиевия хидроксид има един атом алуминий, три атома кислород и три атома водород. Затова пресмятаме молекулната маса на алуминиевия хидроксид по следната фоормула: 26,98154+3х15,9994+3х1,00794=78,00356 След това трябва да намерим каква част от цялата молекула се дължи на алуминия. Това става по следния начин: 26,98154÷78,00356=0,3459 т.е. от цялата молекула на алуминиевия хидроксид 0,3459 части се падат на алуминия. Следователно в един грам алуминиев хидроксид ще има 0,3459 грама алуминий. В два грама алуминиев хидроксид ще има 2х0,3459 грама алуминий и т.н. На кислорода ще се падат 0,6153 части (това идва от 3х15,9994÷78,00356), т.е. в един грам алуминиев хидроксид ще има 0,6153 грама кислород. На водорода ще се падат 0,0388 части (3х1,00794÷78,00356), т.е. в един грам алуминиев хидроксид ще има 0,0388 грама водород. Има, обаче, нещо друго. Съставът и строежът на алуминиевия хидроксид са били обект на много научни изследвания. Установено е, че те не съответстват на простото стехиометрично съотношение Al(OH)3, тъй като той полимеризира в продукт със състав Al2O3.xH2O, т.е. съдържа водни молекули ("х" означава, че водните молекули за различен брой). При престояване този продукт "старее", при което непрекъснато се обезводнява, особено при загряване. Така се получават в различна степен обезводнени форми на алуминиевия хидроксид. Една от тях е алумогелът, който се използва като адсорбент.

И двата модела са удобни, нищо че единия ангажира повече въображение - те стафидите и във вътрешността пак се раздалечават. Объркването ми дойде от двуизмерността, с която се представя единия модел. Сега разбрах, че е само за удобство. Благодаря!

Всъщност Сканер го обясни