Philip

Откриха изгоряла колесница с кремирани коне при разкопки. За първи път на територията на Тракия бе открито изгаряне на колесница и два кремирани коня, както и амуниция с конска украса в Райкова могила при с. Стройно, Елховско. Това съобщи ръководителят на екипа археолози, направил откритието, проф. Даниел Агре. Този ритуал до този момент е непознат за Тракия. Ямата, в която са открити археологическите находки, е 5,5 на 2,5 метра. Колесницата е датирана от 1 век и вероятно е била на местен аристократ, чийто гроб ще бъде търсен от археолозите. Конската амуниция е била много интересна. От кремацията са останали само бронзовата украса, която е с растителни и геометрични мотиви. Сребърното покритие е изгоряло. Проф. Даниела Агре откри в същата могила каменен саркофаг с погребение на знатна тракийка със златни огърлици, пръстени, обеци и украсени бронзови съдове.

Като се впишеш не пише ли?

Аз лично няма да кандидатствам в УНСС но малко се разрових и виж този линк http://priem.unwe.acad.bg/?m=3&id= . Между другото I класиране в УНСС излезе на 2 :!!!:

Завет на Свети Иван Рилски Чудотворец "Заветът на Св. Иван Рилски" е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата история - мерило за националното ни самосъзнание. Заветът има четири познати преписа, които нашето духовенство приема за автентични. Единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната експозиция на музея му, вторият, направен от монах Касиан е датиран 1860 г. и се съхранява в Националната библиотека, третият е дело на Неофит Рилски, вероятно от средата на ХIХ в., а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два се намират в сбирката на Етнографския музей. Подробно е писaл върху този проблем проф. Иван Дуйчев в книгата си "Заветът на свети Иван Рилски". Книгата е писана още през 1948 г., но e издадена от наследниците му чак през 2000 година. Аз, смиреният и грешен Йоан, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята -постеля и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва. И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождение от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравяте и неговото завещание. Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Тъкмо поради това и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно му се покорих, че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: чедата на запустялата са много повече, отколкото на тази която има мъж. Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утроба, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, и заедно с апостола казвам: "Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас." Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както сте се и обещали пред Бога. И който пристъпи или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух и да няма дял със светците, които от веки са угодили Богу, но неговият дял да бъде с онези, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда, да бъде заличен от книгата на живите и да не бъде записан с праведните". И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща. А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не е сребро и злато, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви напомням Христовите заповеди. Защото Той казва на Своите свети ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: "Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба, нито медни пари в пояса си и прочее." Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има. Ако прочее, имаме безсъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва:"Ако жена би забравила своите чеда, то Аз не ще ви забравя." И другаде: "Търсете първо царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде." Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият опита да изкуси чрез сребролюбие и мене - понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова който го изпрати понеже така помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове - и така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашия Небесен Отец преди вашите молитви знае от що се нуждаете. Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не по плът и кръв, а против миродържителя на тъмата на този свят. Но и пророк Иеремия ни заплашва, като казва така: "Проклет да е човекът, който се надява на човека" и останалото. Като изброява злините, той добавя че е благословен човекът, който се надява на Господа. Не казвайте, що ще ядем, или що ще пием, или в що ще се облечем. Защото езичниците търсят всичко това. Погледнете птиците небесни как не сеят, нито жънат, нито събират житници, и вашия Небесен отец Ги храни. Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към Небесното царство. Но и апостолът, прочее учи да забравяме онова, що е отзад и да се стремим към това, що е напред. Що означава, чедца мои, това: да забравяме нащата, които са зад нас? Нищо друго, освен да предавам всячески на глъбините на забвението всичко онова, което - излизайки заради Бога от света - сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към който бидохме призовани от нашия основоположник - преблагия наш Бог Господа Исуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко. И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е подготвил за онези, които Го залюбиха. Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: "Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно." Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: "Защото в това Господ обеща вечен живот." Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със своите пречисти устни: "Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях." А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: "Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне." Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък - другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа - сиреч чрез духовно разсъждение - и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо. Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички." Избирайте си наставници и си поставяйате началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: "Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние." И другаде: "Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни." Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: "Мир ви оставям, моя мир ви давам." А какъв е този Христов мир, чедца? - Той сам отново казва, като говори: "Не както дава светът ви давам Аз." Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: "И неговия мир няма предел." Но и апостолът ни учи, като казва: "Имайте мир и святост - с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога." Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога. Ако ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според Апостола, и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: "Защото е нужно да се яви съблазън, и горко на света от съблазънта." Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят между вас. Но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо. Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините, и в пещерите, и в земните пропасти - за които не бе достоен целият свят - но ги снабдявайте, когато може, за да ги имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника може много да постигне. Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци. Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: "Господи, Исусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния" да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви - споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядоха напразно своя хляб, и не само те самите се препитаваха от труда на своите ръце, но отдаваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. Защото, както казва апостолът, добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза онези, които са живели всред тях. А той казва: "Да пребивава братолюбието, не забравяйте странолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят са угостили ангели." Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение. Още много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител - на Светия и животворящия Дух, та той сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко добро дело. А сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий за наставник и началник вместо мене, за когото вие всички свидетелствате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това - когото Бог ви покаже. Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от [Страшния] съд и мъките, които са приготвили за грешниците като мене, и Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин. Написа се в годината от създаването от света 6449 [941 от Р. Хр.], в 25-ия ден от месец март. Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореказаното. Teкстът е предоставен от о. Илия Христов

Моя телефон звъни с Los Fabulosos Cadillacs - Еl Matador много забавна песничка

Учени достигнаха дъното на Северния ледовит океан Потапянето и издигането трябва да отнемат общо осем часа, включващи изследване на морското дъно Батискафите "Мир-1" и "Мир-2" благополучно достигнаха дъното на Северния ледовит океан на дълбочина съответно 4261 и 4302 м. Това съобщиха ръководителят на експедиция "Арктика-2007" Артур Чилингаров и командирът на "Мир-2" Евгений Черняев, цитирани от ИТАР-ТАСС. Приземяването бе меко, наоколо има грунд с жълтеникав оттенък, не се виждат обитатели на морските дълбини, каза Чилингаров. За да бъдат привлечени такива видове бе използвана специална клетка с примамка от развалена риба. Потапянето позволява още, освен образци от животинския свят от дъното на океана, учените да вземат и проби от почвата. Толкова подробни наблюдения върху океанското дъно се осъществяват за първи път. Освен това дъното бе поставена титанова капсула с руското знаме, висока 1 м и неподлежаща на корозия. Учените се надяват, че работата на експедицията ще спомогне за уточняването на границите на руския шелф в района, който се простира от Новосибирските острови до полюса. Единият апарат "Мир" се пилотира от професора по океанология Анатолий Сагалевич. В състава на екипажа е президентът на Асоциацията на полярниците, героят на СССР Артур Чилингаров. Екипажът на втория батискаф е международен. Освен пилота, руснака Евгений Черняев, в него са и австралийският изследовател Майк Макдауъл и шведът Фредерик Паулсен. Потапянето и издигането трябва да отнемат около осем часа. Един час от това време включва изследването на океанското дъно. Научно-изследователският кораб "Академик Фьодоров", съпроводен от ледоразбивача "Русия", достигна района на операцията снощи, информира РИА "Новости". Експедицията представлява втората фаза от започналата преди няколко дни мисия по "покоряването" на океанското дъно. На 29 юли "Мир-1" и "Мир-2" извършиха потапяне под ледовете на Арктика. Медиите коментират, че основният мотив за осъществяването на мисията е не толкова научният интерес, колкото придобиването на собственост върху богатите енергийни източници под Северния полюс от страна на Русия. Не закъсня и реакцията от страна на други претенденти за "част от пая". Канада отхвърли претенциите на Русия спрямо част от богатия на природни ресурси Северен ледовит океан, като заяви, че такава политика съответства повече на ХV в., отколкото на съвременния свят. Това не е ХV век. Вие не можете да се повозите из цял свят, просто да поставите свои знамена и да кажете: "Ние взимаме тази територия", заяви канадският външен министър Питър Маккей. Заплаха за суверенитета на Канада в Арктика няма. Ние изобщо не сме обезпокоени от тази мисия - по същество това е само шоу, организирано от Русия, подчерта Маккей. http://netinfo.bg

Ти направо ме хвърли в музиката. За пръв път чувам че шведи са се били в Руско-турската война 1877-78 За финландци, румънци и сърби съм чувал ама за шведи... Предполагам че и художника не знаеш как се казва.

Ами принципно съм свикнал да го пиша Иван, но според мен си е по правилно Йоан ама навици. Не си прав. През X век такова име Иван няма да срещнеш по българските земи. Просто това е руската версия на Йоан, която българите по-късно приемат. Странно е как го пишат в учебниците по история. В този на Анубис ( Петър Делев, Петър Ангелов, Георги Бакалов, Цветана Георгиева, Пламен Митев и др.) римския монах е назован Йоан, както и всички български царе с такова име. В учебника на Просвета (Александър Николов, Митко Делев, Александър Иванчев, Веселин Янчев) той е назован Иван. И все пак е по-правилно Йоан.

Ами по-правилното е Йоан Рилски. То и владетелите ни Йоан Асен II, Йоан Александър, Йоан Шишман, Йоан Страцимир сега ги знаем като Ивановци. Просто името Иван е навлязло толкова много, че е изместило гръцкото Йоан и е зело неговото място, като е станало едно от най-използваните български имена. Иначе имената Йоан и Иван значат едно и също, така че не виждам проблем да му казваме Иван.

Та къде ще прекарате през оставащото лято? Аз лично ще съм на море и ще се почина, че тази година се озорих от кандидат-студениски изпити и са малко релакс.

Верен отговор ти си!

Дам за това го забравих, за което се извинявам. Значи тези с мечовете са българите, а бягащите са ромей. Сражението завършва с пълна победа за българите.

Коя е тази битка и кога се е състояла?

Аз се казвам: Takumi Takashi Takumi (open sea) Takahashi (tall bridge)

Чакайте малко още Galahad не е казал дали отговора на предишната загадка е верен. Айде да има малко ред де :!!!:

Дам прав си. Картината е рисувана от Цанко Лавренов, а съм 100% сигурен, че това е Атонски манастир значи логично е да е Хилендарския.

Ами така е в някои манастири няма монаси като например Сеславския манастир или са много малко Кремиковския :!!!: Мойте баба и дядо живеят в Кремиковци и аз от малък ходя в манастира. От там се вижда цяла София, манастира е заобиколен от много хубава гора, навсякъде има следи от миналото от паметкина на Казака до скривалища на партизани. До кв. Кремиковци се намира кв. Сеславци(Те са на 200 метра едно от друго), където се намира Сеславския манастир. В интерес на истината за него научих едва миналата година и се разрових в интернет и открих много информация за него ( http://www.seslavskimonastery.com/index.html ) Но мисля това лято да го посетя и да го снимам и най вече стенописите :!!!:

Това трябва да е Зографския манастир.

Кремиковски манастир Кремиковският манастир ”Свети Георги Победоносец” е разположен в южните части на Стара планина над кв. ”Кремиковци”, в местността ”Градището”, където все още личат останки от древна крепост. Изграден е върху голяма полукръгла скалиста тераса, от която се открива чудна гледка към обширното Софийско поле и столицата. Кубетата на църквата и част от сградата се виждат от изходната магистрала на София за Варна. Манастирът е построен по времето на един от последните български царе Иван Александър още през 14 век. Заедно с още десетки църкви и манастири в Стара планина и Витоша той е част от т.н. Софийска Света гора. През 1382 година София пада под турско владичество и манастирът е разрушен. Минават стотина години и през 1493 година знатният болярин Радивой с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит възстановява малката църква ”Свети Георги”. На няколко пъти тя е обновявана, укрепвана и изписвана. Запазена е до днес и е обявена за паметник на културата през 1969. Тя е малка, продълговата, безкуполна, с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. На мястото на сегашното предверие вероятно е имало друго също с полуцилиндричен свод, но през 1503 година при земетресение покривът му е разрушен и е направен нов, двускатен. Специалистите предполагат, че от запад е имало още едно помещение, което е унищожено от пожар. Останали са само част от стенописите, които сега са от външната страна на западната стена. Стенописите в църквата са добре запазени, правени са през 15, 16 и 17 век. В предверието, на северната стена са изписани образите на ктиторите на църквата – Радивой, неговата жена и двете му деца – Тодор и Драгана. Радивой държи в ръцете си макета на църквата, отбелязано е, че двете му деца са починали и вероятно в тяхна памет боляринът е възстановил църквата. Пак в предверието на източната стена над входа е изписан Св. Георги на трон и сцени от мъченичествата и чудесата на светеца. Запазени са Пророк Илия, св. Георги на кон, Йоан Предтеча и сцени от живота на Богородица. За съжаление изображенията по свода в основното помещение са почти напълно унищожени, останали са само някои фрагменти. Силно впечатление правят фигурите на Архангел Михаил с меч в ръката и на Константин и Елена. На северната стена са изписани в пълно бойно снаряжение светците-войни Меркурий, Теодор Тирон, Теодор Стратилат и св. Димитър. В нишата на южната стена до иконостасната преграда е запазено великолепно изображение на патрона на църквата - св. Георги на бял кон в борба с дракона. Кремиковският манастир през вековете следва съдбата на жителите на Софийско. Има сведения за съществуването на дарителски надписи от 1611 г.(за изписването на второто предверие, което не е запазено), от 1667 (върху храмовата икона ”Св. Георги”) и от 1799 с имената на дарителите – йеромонасите Христофор и Антоние. Манастирът е важен книжовен и културен център за населението от Софийско. През 16 век в килиите на манастира живее и работи поп Божко, който пише ”...Бързай, моя бедна душице! Бързай към знанието, към истината, към съвършенството”. Тук са се преписвали много богослужебни книги, а монасите са разбирали значението на манастира за опазване духовността на българите. Скоро след мъченическата смърт на св. Георги Софийски част от мощите му са пренесени и са се пазели в манастира, а по-късно са поставени в специално изработено сребърно ковчеже с надпис върху капака ”Кремиковци, лето 1593, настоянием Теофана”, а отстрани на ковчежето – ”Свети и многоцелебни мощи свети великомученика Георгия Нового, пострадавшего в Средец града болгарском. Соверших аз грешний Христо Димитров Куюмджи в лето 1804 више село Кремиковци при игумена Христофора.” В манастира те са се пазели повече от 300 години. Дървеният иконостас в малката църква е изработен през 17-18 век и е оценен като уникален паметник на културата. През 19 век реконструкциите в малката църква продължават. Украсените с резба тронове са изработени през 1814 година, а каменната настилка е поставена през 1824 г. От манастирските сгради най-интересна е била едноетажната сграда на магерницата, строена през 17 век с останки от стара абсида и дървен изписан таван. За съжаление сградата е изгоряла през миналия век. Както всички наши манастири, така и Кремиковският манастир е служил за убежище на родолюбиви българи през епохата на османското владичество. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев – Димитьр Стефанов - Казака от град Сливен. . След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си и по думите на Никола Обретенов ”Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана”. Димитър Казака е ранен, но успява заедно с други трима четници да се доберат до манастира, където магерът от Кремиковци Геко Палев го лекува и се грижи за тях няколко дни. Другите трима напускат манастира, остава само Димитър Казака. За съжаление турците научават, че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г. и на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник, обявен за паметник на културата. След освобождението на България през 1879 година в манастира пристигат двадесетина монахини бежанки от Малешевско, които допринасят за оживлението и популярността на манастира. По това време до западната стена на магерницата е построена сграда за игуменките. През 1897 година Иван Вазов посещава манастира и пише един прекрасен пътепис за него. За своя голяма изненада открива, че манастирът вече е женски. Посрещат го приветливо множество млади и по-възрастни монахини и игуменката – ”благолепна старица с дълга броеница и очила, сладкодумна и с благ характер”. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора - волове, коне и манастирски файтон, но най-главното – ”уред, чистота и прибраност”. През 1901 година започва изграждането на нова голяма църква ”Покров на Пресвета Богородица”. Тя е завършена през 1907 година. Иконостасът на голямата църква е с богато изработена дърворезба. Другите жилищни сгради са строени през трийсетте години на 20 век. До 1947 година в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се със отглеждане на животни и земеделие. След това в сградите на манастира били настанени военни, а монахините били изпратени по други манастири. Осемнайсет години военните били тук. Замазани са с вар много от стенописите, част от сградите са унищожени от пожар, от библиотеката няма и следа. През шейсетте години на миналия век, военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която почти 60 години живеела и се грижила за манастира. В Кремиковския манастир са се пазели много ценни реликви. Безспорно най-голям интерес буди Кремиковското евангелие. Това е ценен ръкопис, изписан по поръчка на Софийския митрополит Калевит през 1497 година. Подарено е от жителите на София Петко и Пейьо. То съдържа на 307 листа четирите евангелия. Изписано е много грижливо, с едър шрифт и красиви винетки и главни букви. Дълго време се ползва като богослужебно евангелие в Манастира. През 16 век му е направена сребърна обковка с позлата. На лицевата и на обратната страна е изобразена сцената Разпятието с фигурите на Христос, Богородица, Мария Магдалена, Йоан Богослов. Сега се съхранява в ЦИАМ в София. На манастира принадлежат няколко интересни икони като ”Христос Вседържител” от 15 век (сега в НХГ), ”Св. Георги убива дракона” – икона от 17 век, съхранявана в НХГ, ”Св. Йоан Кръстител” от 1595 година (сега в ДИМ в Москва), както и други икони от 18 и 19 век. В наши дни манастирът е събуден за нов живот, реставрацията на стенописите в малката църква са започнали през 1980г. и с малки прекъсвания продължават до 2003 година. С много вещина и професионализъм екип под ръководството на Люба Красовска реставрира стенописите и иконите. По тях работят Замфир Петров, Георги Даскалов и др. На мястото на старата изгоряла магерница със съдействието на Тихомир Григоров е построена нова с течаща вода и голямо зидано огнище. Пред манастира през 1994 година от районната администрация на Кремиковци е изградена чешма, а в двора на манастира са изработени и монтирани дървени маси и пейки, дар от социалдемократическата партия в ”Подуяне”. Рудник ”Кремиковци”, ЗСК и родолюбиви българи подпомагат манастира в поддържането му. Изработена е стабилна дървена врата, заздравени са и са измазани стените на старата сграда за монахините и на основната голяма сграда. От 25 години за делата на манастира се грижи сестра Хеония. Двете църкви се поддържат много добре, а през лятото целият двор е потънал в цветя и зеленина. Сега манастирът е спокойно, красиво място, където човек може да се докосне до уникални произведения на изкуството, да почувства величието на българския дух, съхранил през вековете стремежа към любов, доброта, истина и съвършенство. София, август 2004 Автор: Здравка Христова

Позна ти си наред.

Намериха крепост от времето на фараоните В Синайската пустиня, на територията на Египет е открита древна крепост. Това съобщи пред журналисти Захи Хауас, генерален секретар на Висшия съвет за египетски антични ценности, цитиран от АФП. Крепостта е от 1560-1081 г. пр. Хр. Неотдавна група от американски и френски археолози откри още две крепости с по-малки размери в същия район. Тези находки потвърждават съществуването на система от укрепления по източните граници на Египет, описана в древни текстове. Според археолозите откритата сега крепост Таро (Tharo) е била използвана от войската, охранявала източните подстъпи към столицата Пер-Рамзес, наречена на името на фараона Рамзес II. Размерите на крепостта са 500 на 250 метра. Стените са с дебелина 13 метра, а над тях са се издигали 24 крепостни кули. Крепостта е била опасана с ров с вода, през който се е преминавало по подвижен мост. Фараон Рамзес II от Деветнадесетата династия е управлявал през първата половина на XIII век пр. Хр. Той се е прочул с многобройните си военни походи в Източното Средиземноморие (територията на съвременните Израел, Ливан и други страни). БТА

Жокер: построена и осветена е през 80те години на XII век. Има голямо значение за нашата история.

Президента Парванов трябва да награди с ордени на тези дами и господа, защото те свършиха цялата работа по освобождаването на медиците, докато българските дипломати си клатушкаха краката.

Ами не но е логично коя крепост е. То в България няма втора такава . Моя въпрос е също лесен. Коя е тази църква?

Крепостта на нос Калиакра