"Как древните българи са 'проговорили' славянски език?"
От въпросът може да се разбере, че съвременните българи говорят славянски език. Не знам как точно се разделят групите езици и кой с кой се групира, но всеки език има специфична фонетика, лексика и граматика. Да видим какви са те при съвременният български език:
- фонетика - фонетично българският език прилича почти изцяло с румънският, албанският и италианският в най-голяма степен. А след това на сръбски. Когато Румънец или албанец говори български и ако не направи граматична грешка трудно може да му хванеш акцента. Това важи и за италианци/сицилианци и а сърбите особено от източна Сърбия.
- лексика - лексикално българският език прилича най-много на славянските езици. Може би над 85%. Но имаме думи, които са характерни само за нас, които ги няма при тях, а и не сме ги взели от нашите съседи.
- граматика - граматично българският език прилича на романските езици. имаме заемки и от германските и от гръцки разбира се. Имаме 9 времена, а не три като славянските езици. Имаме членуване и то задпоставно. На балканите такова членуване имат - румънците и албанците. В Европа го имат Норвежците, Шведите и Датчаните, а в близкият изток Кюрдите. Имаме спомагателен глагол - съм. Имаме и като в английският to do , да направя. Изобщо граматиката ни не е славянска.
Защо умните глави са решили, че езика ни е славянски не знам, но не за това е темата. А как сме проговорили със славянска лексика!
Ще изкажа една хипотеза, която може да ви се стори много абсурдна, но преди да ме критикувате ще ви помоля да се замислите 5 минути и после ме хулете.
В средните векове е почти нямало образование. Изучаването на чужд език от хората е ставало с общуване. Затова управляващата класа, която се опитвала да наложи своя или чужд език на простолюдието е ставало само с общуване със простолюдието. Те са им говорили на своя език и са очаквали простолюдието да им отговаря на същият език. И ако си един човек от простолюдието, който си говори на своя език, но твоя господар ти говори на друг, ти какво ще научиш първо от езика, на който ти говори господаря. Ами според мен това са думите, които най-често използва той. А самата граматика на езика, може никога да не я научиш. Можеш цял живот да си плямпаш на езика на господаря, но с грешна граматика. Той ще ти се смее, че използваш грешен словоред, но едва ли ще може да направи нещо повече. Т.е. ти ще научиш новият език, като граматика от своя и думи от новият. Фонетично нещата ще седят по същият начин по който всеки изучаващ чужд език има акцент. Дори и при днешните медии, при които може да слушаш всеки ден акцента на езика,който учиш, пак е много трудно да го схванеш и направиш. А през средните векове, да си промениш акцента е почти невъзможно.
Какъв е извода от тези размисли. Българите от 9-10 век са говорили някакъв си език. Борис I решава, че трябва да се говори на славянски, на който са писали братята Кирил и Методий и почва да го налага в териториалните предели на България. И какво прави простолюдието и не толкова образованите боляри. Ами почват да говорят със славянски думи, но с акцент и граматика както преди. Това се вижда явно от влашките/молдовските грамоти. Словореда е сбъркан, има грешки в граматиката, има предлози, членуване. Този процес се случва навсякъде в римската империя, където се налага латинският език върху, гали, франки, иберийци, италианци, саксонци в Англия. Латинският се разпада, до съвременните езици от романската група. Лексиката е латинска, но граматиката и фонетиката не! Френският език е лексикално латински, но фонетично галско/франкски и граматично франкски! Това важи и за Английският и за Испанският, италианският. И в същата степен важи и за Българският, но на нас са ни налагали славянският.
Друго заключение, което правя е, че Балканският езиков съюз е в територията на Първото и второто Българско царство. В този съюз попадат Българският език, Румънският, Албанският и в някаква степен източните сръбски диалекти и гръцкият. Т.е. твърде е възможно българите да са изградили този езиков съюз. Те да са първопричината за създаването му.
На какъв език са говорили древните българи може засега само да гадаем, но ако последваме фонетика и граматика, ще стигнем по-лесно до първоизточника.
Защото имаме особености, които малко езици ги ползват, като задпоставният член например. В близкият изток има един език с който имаме доста общи думи и съвсем случайно и той има задпоставен член - кюрдският - Аз, куче, сестра, брат, жена ....
С това не искам да кажа, че сме кюрди, но пък може да сме далечни роднини. Което потвърждава едно от генетичните изследвания, че българите са минали през кавказ, преди да дойдат в долните течения на дон и волга.
Чест и почитания
