bojkoiwanow

Скенер, благодаря за вниманието, което ми оказваш. Е мога и с фотоапарат да го сторя, например с много кратка експозиция. Ама може и с два датчика последователно. Например поставям ги на 10 метра един от друг, по средата апаратура, която да записва и измерва. Първият сработва при преминаването на обекта и запуска два синхронизирани часовника. Вторият датчик спира единия от часовниците и по разстояние и време засичам скоростта. Първия датчик спира втория часовник когато обекта премине покрай него. Зная скорост и време, получавам дължина. Въпросът ми е ще имали разлика в дължината на обекта по двата метода- едновременен и последователен?

Скенер, как точно да измеря едновременно двата края на движещ се обект с голяма скорост?

Напред в сайта Ники питаше какво е време. Личното ми мнение е, че времето е: 1 дължина. 2ентропия. 3 Разпространява се с пределна скорост С. 4 Тече от настояще към минало. 5 Времето е специфично възприятие само за разумен наблюдател.

Майтап Ве Кибик!

Добър вечер! Гледам какво пишете и не вярвам на ушите си.

За Шпага, ето ти плосък влак и гара.

Для того, чтобы проиллюстрировать этот эффект замедления времени, "сконструируем" специфические часы. Возьмем две зеркальные пластинки, обладающие свойством абсолютного отражения, закрепим их параллельно друг другу и пустим между ними световой луч. Луч этот, попеременно отражаясь от пластинок, и обеспечит нас периодическим процессом, т.е. образует механизм часов.Посмотрим теперь, как выглядят такие часы, находящиеся в движущейся ИСО ("ракете"), с точки зрения "земного" наблюдателя:Поскольку часы двигаются вместе с "ракетой", то луч в них (с точки зрения наблюдателя на "Земле") получает наряду с вертикальной еще и горизонтальную составляющую движения. То есть за один "тик" часов он проходит большее расстояние (перемещаясь по гипотенузе треугольника). Но скорость света (согласно второму принципу) всегда равна c, следовательно, на один тик "земных" часов (в которых луч путешествует по вертикальной линии, по катету) придется меньше одного тика часов "ракеты", так как луч, идущий по гипотенузе, просто не успеет завершить это "тик".Наши световые часы откалиброванны в соответствии со всеми остальными часами, т.е. здесь, на "Земле", они "тикают" синхронно с любыми другими часами, какой бы физический механизм и какие бы законы в них не использовались. Но согласно принципу относительности, в "ракете" точно так же любые часы будут ходить синхронно со световыми, т.е. отставать от "земных" . Что, естественно, и говорит о замедлении времени в "ракете" по отношению к нашему "земному" времени.Используя этот мысленный эксперимент, несложно получить и численное выражение замедления времени:Расстояние между пластинами (один из катетов треугольника) равно c, если измерять время в "полу-тиках" неподвижных световых часов - умножив скорость c (метров за "полу-тик") на промежуток времени в один "полу-тик", получим, естественно, ту же величину c, только уже в метрах.Обозначим через t время (в "полу-тиках" неподвижных часов), за которое луч движущихся часов дойдет до второй пластины. Тогда гипотенуза треугольника будет равна ct, а второй катет, очевидно: vt – путь, пройденный ракетой (и, соответственно, часами ракеты).И тогда по теореме Пифагора: c2 = c2t2 – v2t2 t = 1/(1 – v2/c2)1/2 = 1/γ Таким образом, когда движущиеся часы совершат один "тик", на неподвижных часах "Земли" будет зафиксировано показание, большее одного тика в 1/γ раз (γ всегда меньше единицы), что и дает нам численное значение замедления времени в "ракете" (в движущейся ИСО) – часы тикают там в 1/γ раз медленее.Давайте теперь, переместимся в "ракету". Система отсчета, связанная с "ракетой", будет в этом случае неподвижна, "Земля" же будет двигаться со скоростью v. Но это означает, что мы получаем ту же картину (см. сх. 1), только наоборот: "земные" часы будут теперь "тикать" медленее в 1/γ раз, чем часы "ракеты":Замедление времени – относительно. То есть можно, казалось бы, сказать, что это всего лишь "кажущийся" эффект, Мисля, че тука е заровено ,,кучето". Ако разгледаме обстойно нещата в пространството, ще видим, че няма симетрия изобразена от кактус 77. Кибик благодаря за подкрепата, още не ми се спи, но ровя и на други места, така, че не следя непрекъснато темата.

Добра женска интуиция. Само, че пространството не се движи. Ако си в кораба и решиш, че ти си неподвижен трябва да въведеш някакви фиктивни сили за да задвижиш това пространство. Материалният обект/ космически кораб/ се движи. От земята до Сириус не става да сложиш километрични камъни. Давай по просто- вземи един лист формат А4, откъсни кариран лист от тетрадка или си купи лист милиметрова хартия и вече имаш ограничено по размер плоско пространство. На него може да отбележиш точки и да им нанесеш координати, няма да избягат, да си нарисуваш влак и гара , планета и космически кораб и да изследваш въпроса кой часовник изостава/ точното е сменя темпа си/.И повярвай трябват ти сметки от средното школо, без ускорения и смяна на координатните системи. Но преди да продължа те моля намери https://kaktus77.livejournal.com/10433.html и прочети внимателно първата част. После ще обсъждаме. За сега това. Ще се появя след няколко дни. За мое съжаление утре лягам в окръжна болница и ще бъда учебно пособие на касапите от съдова хирургия, какво да сторя- старост- нерадост. Ама това си е чисто мой дерт. Пак ти повтарям в разсъжденията ти има много рационално зърно. Аре до след няколко дни!

Добър вечер на всички! След близо година отново във форума.

И аз това пиша, чети по горе.

Това е част от патерицата на Галилео Галилей с която се противопоставя на Аристотел и която е на 400 години.За съжаление ние я изучаваме в училище без критично да се отнасяме към нея. От времето на големия взрив насам абсолютно всичката позната ни материя се движи.Ерго, движението е абсолютно! Покоят е относителен, просто репера за който пишеш се движи в посоката в която се движим и ние с еднаква скорост. А механичната скорост на материалните тела в пространството в най общия случай е различна и посоката също.

Процесите и явленията са свойство на материята.Ако едно тяло не се движи чрез понятието време го характеризираме като тяло в покой.Ама тука има уловка. Всички материални тела се движат, дори тези в покой.

Младенов, за мене времето е свойство на материята, но на високоорганизираната материя.

В компютъра един добър хакер за два часа може да ти наблъска и сто програми, но за нас този процес продължава много години. Базисните неща ги учим първите седем години. Нали има такава поговорка- На този му липсват първите седем! После учим интензивно до 20- 25 години. Е учим цял живот, но не със същата интензивност и качество.Майката природа е превъртяла милиарди комбинации за да ни снабди с ,,устройство" което активно да взаимодейства с нейното пето измерение- информацията. Моето мнение е, че живеем в поне пет измерения. Може и да са много повече, ама информацията за мен е петото.

Времето не е безкрайно! Това е един от проблемите според мен и другото когато разсъждаваме за времето е, че то тече обратно на общоприетото схващане от минало, през настояще към бъдеще. Времето тече само от настоящето/ момента сега/ към миналото. За времето ти е необходим наблюдател. А той си е локален от всякъде. Та и за това няма абсолютно време.Понятие време имаме само при високоорганизираната материя. При неживата материя можем да пишем и расъждаваме за пространство и информация, но не за време. При коня в нашите примери имаме два потока информация. Единият се създава в мозакът му, а другия достига до него от вън/ околното пространство/. И мозакът му обработва тези потоци като ги сравнява. Компютрите чрез които в момента комуникираме са високотехнологично копие на нашите мозъци.Там имаш добре стабилизиран тактов генератор на импулси- копие на биологичния часовник,каталог от програми/памет/ и процесор който сравнява новопостъпилата информация с тази заложена в паметта.

Философское понимание пространства и времени 94. Философское понимание пространства и времени Пространство и время – важнейшие атрибуты бытия. В мире нет материальных систем, не обладающих пространственно временны?ми свойствами. Пространство характеризует протяженность, структурность, сосуществование и взаимодействие элементов во всех материальных системах. Время – форма бытия материи, выражающая длительность ее существования, последовательность смены состояний в изменении и развитии материальных систем. В истории философии существуют различные концепции пространства и времени. Их можно разбить на два больших класса: субстанциальные и реляционные. Субстанциальная концепция рассматривает пространство и время как особые сущности, которые существуют сами по себе, независимо от материальных объектов. Они служат вместилищами, в которых находятся объекты и разворачиваются процессы. При этом пространство и время могут существовать независимо от объектов и процессов. Реляционная концепция (Лейбниц) заключается в том, что пространство и время – это особые отношения между объектами и процессами и вне них не существуют. РЕКЛАМА Sudoku yandex.com ArcadeAdventureQuizzesPuzzles Перейти Яндекс.Директ 16+ Достижения современной науки свидетельствуют о предпочтении реляционного подхода к пониманию пространства и времени. Например, теория относительности, в которой раскрывается неразрывная связь пространства и времени как единой формы существования материи (пространство – время), единство пространственно-временно?й и причинно-следственной структуры мира, относительность пространственно-временны?х характеристик объектов. Свойства пространства: протяженность, трехмерность, симметрия и асимметрия, внешняя форма и размер, местоположение, распределение вещества и поля, граница, отделяющая их от других систем. Свойства времени: длительность, неразрывная связь с движением систем, а также с пространством. К всеобщим свойствам пространства и времени относятся: объективность, зависимость от движущихся систем, прерывность и непрерывность, бесконечность (времени) и безграничность (пространства).

Тогава защо нямяш абсолютно време, а само относително?

Имаш събитие в точка А и фотонче отделило се от там. След това достига до точка В и предизвиква ново събитие. Как мериш времето? По часовник в точка А или в точка В? А може по часовника на ръката?

Интересна ситуация разказа... Възникна следния въппрос: за да се определи, че има разлика м/у точка А и точка В, не е ли необходим наблюдател (не рулетка). Демек, ако наоколо няма други обекти (наблюдател) няма т. А и т. В... Всичко се случва "сега" (както ти казваш) и се случва на едно и също място. Няма пространство. Пространството е абстракция като времето Ох, аз се мъча да дискотирам на къде тече времето. Но няма лошо да видим неговите проявления и тяхното отражение в нашето съзнание.Понятията с които боравим са си наши, на наблюдателя. Но те са инструмента с който постигаме познанието. Например понятието ред, червен, кармъза, красний означават нашето разбиране за група електромагнитни вълни. Но, че са електромагнитни вълни го разбрахме през 19 век. Не знам как ще е на планетата на зелените човечета.Пространството и времето не са абстракция, а форма на съществуване на материята. Абстракция в случия са думите пространство, време, материя. Но от друга страна същите тези думи са информация з а нашия мозък чрез която той работи. Например израза книга.Виждали сме много книги и възприемаме тази информация като абстракция. Но голяма или малка книга, интересна, скучна възприемаме по друг начин. - Вземи книгата от масата и я постави в библиотеката! Абстракцията книга придобива конкретика. Повече информация, по голяма конкретика. Не само за израза книга. А ,,сега" малко конкретика. В точка от пространството едновремено може да достигне информация за много събития станали в други точки на същото пространство. Например стоиш в парка на сянка и до окото ти достига едновременно рояк фотони отразени от околните предмети. Това става в момент сега. Тука лукавя малко защото считам окото ти за точка и хиперболизирам реакгията на мозъкати за мълниеносна, което не е така. Но се надявам,че схващаш смисъла. До друга точка могат едновременно да достигнат и няколко материални обекта. Например Пешо Беемвето и Тодор Мерцедеса.Това е едновременост. А последователност е например преминаването на стрела през мишена. Първо острието, после тялото и накрая стабилизатора. И всичкото това става в момент сега, но сега за острието, за тялото, за стабилизатора. Когато разсъждаваме за тези неща трябва да отчитаме мащаба. Разглеждайки себеси, сме материали точки спрямо земята. А тя е такава спрямо орбитата си около Слънцето и около центъра на галактиката.

Добър вечер Младенов! При неживата материя имаме едно положение на нещата.Нарочно пиша нежива, защото тя не е мъртва, ние сме изградени от нея. При нас нещата са други, макар и да се подчиняваме на фундаменталните закони важащи за нея. Айнщайн говори и пише за четеримерност, но нашият мозък най вероятно взаимодейства и с други измерения. Иначе няма да можем да мислим. А времето е обективност на материята, но за сега само ние умеем да боравим добре с нея. Аз също съм скептик за много неща във физиката. Например филосовските възгледи на Аристотел и математиката на Птоломей са вършели добра работа цели 17 века.После първите опити на Галилей, неговите филосовски възгледи и Физиката на Нютон ни служат и сега. Теорията на Айнщайн е от 115 години и дава огромен тласък на познанието. Но всичките си имат своите области на приложение и степен на достоверност. При папския съд над Галилей трима теолози математици му доказват, че Птоломей е прав. Техните разчети чрез епицикли са много по точни и без малко да се стигне до печено на шиш. При геносе Алберт за да се получи стационарност се вкарва ламбада членат в уравненията му После се изважда и пак се вкарва отново. И така три пъти. Абе чушката люта и пак люта, три пъти в манджата туряна, три пъти на боклука хвърляна. ОТО работи добре за нашата галактика и за близката околност, но излиза, че за мащаба който наблюдаваме сега има ,,лют" недостиг на материя и енергия. Е аз лично намирам тъмната енергия и тъмната материя за подобие на Птоломеевите епицикли. Прекалено много неща не знаем и макар да са логически и математически обосновани сие чернилки предизвикват скепсис в мен.

Извинете ме! Не съм във форма. Шпага, имаш среща м/у атом и фотон в точка А на пространството. След това излъчване на подобен фотон от атома но в точка В. В основно състояние атома не излъчва и е невидим.Сега да броим.В точка А атома е в момент сега. И в точка В момента е сега. М-у А и В има линия, в частния случай права, в общия геодезична. Състои се от безброй точки като А и В. И във всяка от тях атома е в момент- сега. Друго не му е дадено! Две събития и линия м/у тях/разстояние/, Получава се плосколандия. На неудачно пуснатата от мен графика имаш събитие в точка А и фронт на информашионата вълна. Перз точка от пространството могат да преминат само еденични материални обекти.Да ние сме обемен обект с трилиони и трилиони атоми, но през точката те минават последователно, Ако не ми вярваш вземи една своя приятелка и се опитайте да премините една през друга.Друг е въпроса, че през точката едновременно могат да преминат много фотони. По друг начин казано в точка едновременно може да дойде информация за много събития станали на различно разстояние от нея, но в нея се случва едно събитие в момент сега. Ако са повече те са последователни.Така става с обикновенната форма на материя. А за да се определи, че момент сега в точка А е станал преди момент сега в точка В е необходим Наблюдател, не часовник. Часовника е само един от инструментите му за опознаване на света.

Шпага, имаш информация!Дай да разгледаме отделно събитие. Картинката емалко нескопосна, ама става на първо време. В

Въпроса е абсолютно принципен, ама тази вечер ми е много кръчмарско, извинете ме! Мога да се измъкна с нещо от сорта-,, Щото в теорията пише за часовник", ама ще е просташко. Ако разгледаме по задълбочено нещата за пониятието време, ще разберем, че то се отнася за наблюдателя във вселената, а не за обикновенната материя. Независимо от това дали сме ние, жабока Кермит, или поумнял след селекция кон, куче, котарак. С атома, Рила и Камъка могат да се случат безброй събития, но те нямат разум и нищо няма да отчетът. А времето е свързано с възприемане на информацията,анализ и запаметяване. Това е висша форма на движение на материята, както го е казал еди позабравен класик.

Единственно за коня от гореизброените тече време, защото само той има часовник. Вярно примитивен, биологичен часовник, но часовник. Атома, Рила и камъка нямат часовник, при тях можем да употребим термина събитие, но не повече.