bojkoiwanow

Сега малко релативизъм! Лапландец, задаваш въпрос за два часовника, по посока на движението и перпендикулярен, лъчите естествено. Отговора е, че влизаш директно в ММ опит. Те това са правили в края на 19 и началото на 20 век. Задали са си въпроса:- Дали може да се открият разлики в скоростта на светлината подобно на класическата физика дотогава? Отговора е Ц!! Опита е преди теорията на геносе Алберт, но за удобство ще приемем, че кокошката е първа/ теорията демек/. Първа картинка! Черен влак се композира на гара София. Във вагон-ресторанта са изтърбушени 4 маси и на тяхно място е направена лаборатория. Имаме куб с ръб от 3 метра. Приемаме за удобство, че земята е неподвижна и скоростта на С е 300 000 км/ сек. Качваме обичайните заподозрени и потегляме. Около Подуяне влакът е набрал скорост и можем да го считаме от там нататък за инерциален. На гара Чирпан го чакат и там се извършват съответните измервания. Сега малко по подробно. Вертикалния лъч се отклонява по посоката на движение и за него е в сила формулата: Имаме равнобедрен триъгълник, който съм начертал на втората рисунка Закъснението на сигнала за v=150 000 km/s. е 1,1547. За часовника по хоризонталата, ако няма скъсяване на разстоянието е 1,3333. Получаваме разлика от 0,17863 в показанията на часовниците. Използваме втората формула: Скъсяваме по нея разстоянието между точки А и В, получава се 2,5980 метра. Разликата в показанията на часовниците е 0,000. Реално лъчът отива до точка В прим. Разсъжденията до тук повтарят опита ММ. Вагона заменя движението на земята. Имаме две инерциални системи и по какво те се различават? Възможно ли е да открием собственото си движение?/ Въпроса на Младенов от другата тема/ Да се върнем за малко на подводницата. Там има малък шмекерлък и експериментаторите в лабораторията без прибор могат да определят дълбочината. Просто завързват хоризонтално едно въже за двата края на лабораторията. По неговото провисване с линийка определят дълбочината на която са се потопили. Подводницата се деформира от хидростатичното налягане. Елементарно Уотсън! Вагона в нашият случай също се деформира, но не от налягането. И ето я моята идея. Щом има деформация ще мерим ъгли. Пускаме лъч от малък лазер по диагонала на куба. Той играе ролята на въжето в подводницата. Излиза от точка А и отива до точка D например, която се намира точно над точка В. Ъгъла е 45 градуса, но след ускорението ще намалее. Значи можем да мерим с транспортир в точка А. Освен това ще намалее разстоянието между сте ните на куба и той ще се превърне в правоъгълник. Лъчът ще слезе надолу по правата В D. Ще се премести до точка F например. С обикновена линийка можем да измерим разликите. Втора идея:- В центъра на куба поставяме източник на светлина който осветява на 360 градуса. Лъчите които са излъчени напред ще се отклонят и ако сме монтирали датчик, последният ще отчете засилване на светлинния поток. Трета идея:- При много голяма скорост-0,9с и повече експериментаторите ще си виждат ушите без огледало!?!

Здравей Лапландец! Щях да пиша надълго и нашироко, но се отказвам. Да хващаме бика за рогата, пардон теорията. Първо да направим бегъл преглед на Галилеевите трансформации. Неговата идея се състои в това, че са неразличими състоянията на покой и равномерно праволинейно движение, наблюдателите са равноправни. Законите на физиката се изпълняват еднакво във всички инерциални системи. Да цитираме Нютон, който фактически извежда постулата;- Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение дотогава, докато външна сила не го изведе от това състояние. В своите беседи Галилей разглежда хипотетичен случай на опити в затворено помещение и в трюма на равномерно движещ се кораб. Стига до извода, че няма опит който да подскаже на експериментатора дали се намира на борда на кораба или в помещение на земята, и дали кораба се движи. Това е закрепено по късно от Нютон в неговата Натурфилософия. Трансформациите по Нютон са следните; X`= x-vt; y`= y; z`=z; t`=t. Наречени са в чест на Галилео Галилей- Галилееви трансформации. Нарочно съм дал два съда в морето. В трюма на кораба и на подводницата има лаборатории в които се правят опити. Нека подводницата изменя своята дълбочина на потапяне и експериментаторите повтарят опитите. Резултатите ще са едни и същи. Характера на Галилеевите трансформации се запазва. Но има интересен опит за който по късно.

Патент няма.Просто разгледах опита ММ и си го представих наобратно. Там е заровено кучето! / Да ме прощават любимите ми животни/ Ще пиша тези дни, просто съм зевзек и искам да бъде интересно..

Аз също мислих за скоростомер. Интересното в случая е, че въобще не излизам от СТО и се получава. Малко странно е на пръв поглед / първа мисъл/, ама се получава. При това мисления експеримент е прост като двусемеделно бобче.

Лапландец, какво става? направи ли скоростомера?

Здравейте! Отново предлагам две инерциални системи. Едната неподвижна, втората движеща се със скорост близка до тази на светлината. В двете системи се извършват експерименти по ускоряване на тела с маса М. Нека имаме две тела които едновременно ускоряваме но под ъгъл 90 градуса. В неподвижната система енергията която изразходваме за да ги ускорим от V1 до V2 ще е еднаква. В системата която се движи енергиите ще са различни.Телата които ускоряваме по посока и срещу движението ще изискват повече енергия поради нарарастването на инертността им/ релативистично нарастване на масата/.

Здравейте! Имаме две лаборатории, едната в Двореца на Инвалидите в Париж, а другата на борда на кораб движещ се инерциално в океана.И в двете се извършват едни и същи експерименти.Предлагам и в двете да има компас, махало на Фуко и възможно по точен часовник. Даже уредите да бъдат по няколко броя. В кораба без да напускат трюма и гледат навън след време ще установят своето движение по изменение на магнитното склонение и по отклонението на махалото според географската ширина.

Добър вечер на всички! Scaner, прочетох поста ти. Най после малко смислено нещо, различно от това което започна да се пише тук.Изрази като ,,смешник, ,,-какво си пушил?“ и други показват изчерпване на аргументацията. Личните нападки не водят до нищо. ,,Във въпроса ви се прокрадва някакво съмнение (може и да се лъжа), затова питам - движение спрямо какво очаквате? За да определим промяната на разстояние.“ Да имам съмнения и затова влязох във форума.Движението действително е философска категория, която си има своето отражение във физиката, при това в повечето нейни раздели.Като за начало нека се съсредоточим върху въпроса има ли абсолютно движение? Класическата физика и СТО разглеждат нещата на пръв поглед през призмата на относителността. Една инерциална система може да бъде в покой или движение, но това зависи от гледната точка на наблюдателя, законите в нея няма да се променят..Аз изхождам от философският принцип, че всичко се движи.Тоест имаме абсолютно движение.Преднамерено не включвам понятието ,,абсолютно време“, защото то самото по свой си начин участва в понятието- движение. Ти питаш спрямо какво очаквам движение за да отчетем промяна на разстоянието. Ами седя пред компютъра и пиша тези редове. Физически съм относително неподвижен, но фуча през времето с немислимите и абстрактни за мен 300 000 км. Сек. Имам ли репер/ отправна точка/ според която да отчета това движение. Часовника, календара? Сега коя година е-6380, след сътворението, 2019 от новото летоброене или 13 800 002 019 след големия взрив?Тука спора се завъртя около движение в пространството, а трябва да е за време-пространство.

Добър вечер! Scaner, един въпрос- Наистина ли няма начин да откриеш собственото си равномерно и праволинейно движение?

Здравейте! Първи закон на механиката- Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение дотогава, докато външна сила не го изведе от това състояние. Истината-Всички тела във вселената се движат във време-пространството с една и съща скорост по геодезични линии.Покоят е относително понятие и се отнася за тела чийто вектор на движение съвпада по посока и големина. Нямаме равномерно и праволинейно движение. Всяко тяло движещо се във вселената се намира под въздействието на всички останали тела. Скоростта на разпространение на това въздействие е равна на скоростта с която телата се движат във време-пространството.Сумарното въздействие се изразява в локална кривина на геодезичните линии. PS-Текста на първия закон е взет от Унито.

Ха добър вечер! Scaner, кой съм аз , че да отказвам вагон- ресторант. Спираме влака на Ихтиман и прескачаме 13 вагон. Само моля да намалим теоретичната дължина на вагоните за да се вместим в 300 метра. А и скоростта на фотоните нека е прословутите 300 000км/ч. За по прости сметки де. Сега за / смесва се "момент на виждане на резултат от събитие" със "момент на случване на събитие"./ Правя разлика естествено. Решението с огледала не ми харесва, мисля,че директно ще получим ММ опит. Идеята за три часовника по ми допада. Но там трябва да видим синхронизацията. Gmladenow, пишеш за различни скорости на светлината.Не разбирам много. Фотона може да се роди само във вакуум и само там да съществува.Друго не му е дадено.Това произтича от две константи магнитната и диелектическата проницаемост на вакуума.При напускане на източника за фотона е безразлично дали той е в покой или се движи.Е на движението реагира специфично. По посока на движението неговият цвят се измества към виолетовия спектър, а в обратна посока към червения такъв.В примера който давам можем да закачим по един датчик на входните и изходни семафори на коловоза и да констатираме спектрите. Ако направим опита във вагона, спектрите на фотоните ще се изменят, но не можем да го констатираме. Но там ще са в сила написаните от теб c+v и c-v. Тоест Фотона движещ се срещу задния датчик ще го достига първи. Харесва ми твоят втори пример със синхронизирани два източника в края на вагона и приемник по средата/ наблюдател/ Сигналите ще достигат по различно време и разликата ще се увеличава с увеличаването скоростта на влака.Между впрочем това ще се превърне в добър скоростомер .И което е по важно, ще можем да отчитаме скоростта без да гледаме през ,,прозореца“ . А и още нещо, ако движещ се обект изпуска фотони напреки на движението си те ще се отклоняват по посока на движението. Например при скорост 50 000 км/с.фотон изпуснат на ъгъл 90 градуса ще се отклони до 80 градуса.

Здравейте! Уважаеми Scaner, правилно си схванал идеята. Тя не е моя, а съм я взел от книгата на проф, Жуков- Въведение в теория на относителността. Издание 1961г. Можеби трябваше да съм по прецизен в условието , но ти схвана същността. По Жуков за наблюдателя във влака разстоянията до двата края са еднакви и скоростта на светлината е инвариантна, следователно в дискотеката имаме едновременност на сигналите в края на вагона. За началник гарата влака се движи и светлината ще достигне първо до задния край на вагона, а после предния по посока на движението. За него ще имаме три отделни светлинни сигнала по време.Явно дисководещия е объркал нещо сериозно. Да засилим влака от непосилните за БДЖ 70 км/ч, до фантастичните 10 000 километра.Така де ползваме китайски или японски вариант на влак. Разликата за достигането на сигналите до края на вагона е фантастично малка , ако ползваме цялата дължина на влака-300 метра ще получим резултат от 0,00000000000916 секунди.Ако умножим по С получаваме 3 мм. Професора предлага да преместим лампа А на 1-2 мм по посока на движението и резултата ще бъде следният. За наблюдателя на гарата сигнала пак достига по рано до задния край, а за наблюдател в система влак първо ще светне лампа С.Горния ред на мисли го четох няколко пъти,но нали съм чайник си зададох тъпия въпрос- Как геносе Алберт вижда всичко това?/ Той е наблюдател във влака./Строго погледнато нашите очи са едно лъчезарно гробище за фотони. В случая те се отдалечават от геносе Алберт в две противоположни посоки, при това с пределна скорост-300 000 км/сек.Излиза, че геносе се движи със свръх светлинна скорост едновременно в две посоки, фиксира в крайните точки пристигането на фотоните и установява по скъпият си Брегет, че това става при еднакво положение на стрелките. Чудеса! Нека някой от отбора на знаещите ми го обясни достъпно.

Благодаря за подсказването, чета в момента на руски статията и съм доста разсеян.

Влака се движисъс скорост v и при достигане на средата на перона двамата наблюдатели си обменят сигнали/ във влака светва жълтата лампа/.При достигане на светлината от средната лампа без забавяне светват червената и зелената. Тоест трите сигнала са причинно-следствени. Часовниците са на гарата, там където е неподвижния наблюдател и посредата на вагона, където е наблюдателя във влака.Та какво виждат двамата по отделно и как съгласуват резултата?

Малко по различно е.Три броя и искам да обсъдим подробно какво виждат двамата наблюдатели.

Съгласен със забележките.Довечера същото, но вече във вагона. Като мерки за безопасност няма да има мълнии, а ще светят крушки. В момента зареждам батериите.

Добър вечер отново! Преди седмица Scaner ми препоръча малко литература за четене.Не е намерих в нета, явно не съм я търсил активно. Става въпрос за превод на оригинала на геносе Алберт. Но както и да е. Ползвам негово издание за чайници като мен. ,,За специалната и обща теория на относителността“ /Общо достъпно изложение/ 1922г. на руски под редакцията на професор Лифшиц. Друга книга-,,ОТО и гравитационната същност на вселената“, Антони Коларов, Сиела 2011г. На руски ,, Въведение в теория на относителността“-издания 1961-63-65 година на автори като проф. Жуков., проф. Соколовски, проф. Терлицки. Е има и още десет други и поне 50-60 статии и отделни теми в нета, но да не изброявам. Какво ме вълнува в теорията и какво не ми е ясно.Да напиша веднага- първия принцип на механиката. И така отбора на знаещите срещу стар чайник/ може да напишем- човек с голям времеви интервал/. Задача първа/ по геносе Алберт/. Пътнически влак София –Бургас. Дължина 300 метра/ Дванадесет вагона/, тегло от 400 до 500 тона, според различните конструкции на вагоните. Гара Чирпан, защото е общо взето по средата. Началник гара, той и стационарен наблюдател- сър Айзак.Началник влак, той и подвижен наблюдател -геносе Алберт.Машинист на влака- другаря Кривонос- герой на соц.труда.Огняри –бай Пенчо и бай Генчо.Главен часовникар-г-н Хюйгенс. Гара Чирпан. Вагон на Влака Подусловие 1, Влака е спрял, часовниците са сверени. Едновременно падат две мълнии. Сър Айзак и геносе Алберт си водят записки. Сверяват ги и констатират, че са видели едно и също. Подусловие 2, Влака се движи, часовниците са сверени и пак падат две мълнии/ мамка му колко ток хабим за нищо/.Мълниите са едновременни за неподвижния наблюдател. За геносе Алберт нещата не стоят така. В зависимост от скоростта на влака и неговото положение спрямо двете мълнии са възможни няколко ситуации..По разстояние- едната е по близо до вагона и нейният сигнал е първи.Еднакво отдалечени са, но заради движението, сигналите са или догонващи вагона, или движещи се срещу него.Мълниите падат по различно време за неподвижния наблюдател, но едновременно за подвижния. И понеже 21 век, двамата си набират GSM и си съпоставят данните.Така се ражда относителността на едновременността.Някакви възражения до тук?

Добър вечер! Някъде назад във времето и пространството на тази тема Scaner написа – Две инерциални системи могат да се срещнат само веднъж във време-пространството.Въпросът ми е свързан с часовниците на системите. Как двамата наблюдатели установяват еднаквостта на часовниците, по точно, че са оттарирани да мерят еднакъв отрязък от време? Как се синхронизират и има ли нужда от това? Например имаме две инерциални системи-А и Б. Система А с наблюдател Айзък Нютон е неподвижна. Система Б с наблюдател Алберт Айнщайн е равномерно и праволинейно движеща се.Малко гротестко, но трябва да въведем трета система на която майстор Кристиян Хюйгенс сглобява два еднакви часовника. Сверява ги и ги опакова. След това хваща третата ИС и ги разнася като куриер на Еконт.Откъде сме сигурни в еднаквостта на показанията?

Отново , здравейте! Scaner написа В отправната система на земята разстоянието е L, влакът се движи със скорост V, времето за изминаване на разстоянието София-Бургас е T, и имаме простият закон L = V.T. Специалната теория на относителността предсказва, че в системата на влака Буркас се приближава със скорост V, времето за което той ще достигне влаакът е T' < T, защото времето в системата на влака се забавя спрямо времето в земната система (и това е експериментално доказано, няма мърдане тук), следователно в системата на влака Бургас до срещата с влака ще измине път L' = V.T' < L. Тоест в системата на влака разстоянието София-Бургас е по-малко, отколкото в системата на земята, и това е факт така както е факт че времето се забавя (свързани са като дупе и гащи). Нещата са твърде прости, за да продължавате на тяхна база да изказвате произволни неверни твърдения. Значи имаме две инерциални отправни системи-К1 и К2, едната свързана с гара София, а другата с влака София- Бургас.Първата К1 е неподвижна, а втората се движи равномерно и праволинейно. В първата е изпълнено равенството L = V.T.. Във втората L' = V.T'.Понеже имаме .T' което е по малко от Т, а скоростта в двете системи е еднаква, следва, че от гледна точка на наблюдател в К2 разстоянието е по малко. Това ли да разбирам като обяснение?

Добър вечер! А може и добро утро, кой както си прецени. Първо да се представя с няколко думи.Обикновено се употребява израза-гаражен гений. Не съм такъв, по скоро съм чайник. Едно време апартамента беше мой, но човек и добре да живее се жени един ден и нещата започват да се движат по друг начин. Сега обитавам кухнята и съм близо до чайника, на една ръка разстояние. Е така де ,далече от началника/ жената/, по близо до манджата.Физика изучавах преди 40 години, с математиката съм на уважителното Вие. Но докато сърбам чай чета разни книги и смут обзема душата ми.Попаднах на няколко книги за СТО и ОТО и веднага възникнаха въпроси. Та ще помоля знаещите да ми отговорят, колкото и тъпи да им изглеждат.Така де човек се учи докато е жив. А и обмяната на мнение се надявам да повиши оскъдните ми знания. Scaner, писах за скоростите и ти ми отговори. Направих си малка таблица и изчислих за 5 скорости забавянето на часовника. Направих го по три начина.По първия начин изчислих пътя на светлината и след това разделих на нейната скорост, получих времето. Вторият начин, директно заместих във формулата на Лоренц за времето петте стойност и получих същия резултат. Бях много горд със себе си и компа. Третия метод бе като обърнах часовника по посока на движението. Получих други стойности. И както ти даде съвет използвах формулата за скъсяването, пак по Лоренц. Новите стойности съвпаднаха с първите два метода, но честно казано това мое действие не ми е по душа. Сега мисля да видя нещо с тригонометрията. Е както бе казал един умен чичко- проверката е висша форма на доверие

Здравейте и добър вечер на всички! Интерисувам се от темата и имам въпроси.Първият от тях е свързан с времето, а по точно с неговото измерване. Имаме прословутия светлинен часовник пуснат напреко на движението на влака и сравняването му с еталонен такъв на гарата. Какво ще стане ако го пусна по и срещу движението?