Отиди на
Форум "Наука"

Стелян

Потребител
  • Брой отговори

    351
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    1

Отговори публикувано от Стелян

  1. On 15.09.2019 г. at 0:42, gmladenov said:

    Тази теория се базира на червеното отместване на светлината от далечни галактики, а обяснението е, че разстоянието между галактиките се увеличава.
    Колкото и да е достоверно, обаче, това обяснение е в същност само хипотеза, защото ние няма как потвърдим със сигурност дали това наистина е така.

    Напълно си прав

  2. Преди 1 час, scaner said:

    Въобще понятието "бъдеще", "минало" и "сега" по отношение на другата система, от твойта гледна точка в стационарната система нямат смисъл. Защото не можеш по твоето време да въведеш граница между тези понятия там, те имат смисъл само в твоята система. И от тук тая патърдия че се трансформирали "бъдещи" събития изгубва целия си смисъл.

    Сканер аз мисля че настоящият момент не е строго дефиниран в никоя отправна система. Самото понятие “Сега“ е изплъзващо се, защото докато установим някакъв момент, то вече този момент не съществува и следва следващият. Настоящият момент е само като ориентировъчен репер, в множеството от събития, и е само по конвенция такъв. Минали или бъдещи моменти не съществуват. Едновременността на случване на събитията е само плътността на събитията във вселената, скоростта на случване на събитията също е плътност на събитията. Ако всички събития се ускорят по случване, във вселената, със близка или равна на безкрайно висока честота, то всички моменти на случване на събитията, ще се слеят в един момент.

  3. Преди 9 часа, Шпага said:

    С този нАучен подход ти вече си готов за БАН. Там често са така - един казал, друг рекъл...:balloons:

    Твоето мнение не ме интересува, кой бил за бан кой не. Ти май искаш да ме баннат. Няма да е на твоята за съжаление:lol:

  4. Преди 10 минути, fenfren said:

    Преди 8 часа, scaner said:

     

       

     

         За да се изпълни интерферометричен опит трябва светлината от един източник да се разцепи на два лъча, което усложнява опита. Ако имате подходяща идея как да стане това споделете я. По начало аз мисля, че интерферометричните опити са много капризни, например по отношение на вибрации и трябва да се провеждат в лабораторна обстановка. Освен това като имам предвид споровете около опита на Майкелсон-Морли в известна степен те са компрометирани. Може би това е причина опитите на Демянов [1,2] да се пренебрегват.

         Предимството на опита, който предлагам се състои в това, че такъв тип опити са били използвани в миналото за определяне на скоростта на светлината [3.4], т.е. този метод за определяне скоростта на светлината, в конкретния случа да се установи дали тази скорост се променя при движението на Земята в космоса, може да се смята за коректен и трудно би било да се атакува, например да се обяснява от гледна точка на специалната теория.

     

    -----------------------------------------------------------------------------------------------    

    [1]     ether-noo.narod.ru

     

    [2]     http://ether-noo.narod.ru/PLA_19468_Russian.pdf

     

    [3]     A. Karolus, O. Mittelstaedt, “Die Bestimmung der Lichtgeschwindigkeit unter Verwendung des elektrooptischen Kerrefektes” Phys. ZS. 29 s. 698-702 (1928).

     

    [4]   О.М. Марченко, В.С. Михалев, С.Н. Пеньков, „Демононстрационный вариант определение скорости свете в воздухе”- Вестник Ленингр. ун-та, 1978, №  16, с. 132-134

     

    Ти конкретно правил ли си опити с интерферометър?

  5. Преди 7 часа, Шпага said:

    от теорията на Нютон следва, че v > c , т.е. скоростта на разпространение на светлината в дадена среда трябва да бъде винаги по-голяма от скоростта на разпространението й във вакуум, което не е вярно

    Бих казал също, че това е исмукано от пръстите на някой шарлатанин релативист:lol:

  6. Преди 9 минути, laplandetza said:

    Че как да не може, ей ти друг вид относителност, независещ от <оптични илюзии>, а тука е напълно с физично въздействие. Излъчвател , в неговата си система свети зелено, в друга система с относителна скорост се улавя лъчениети в <синйо< , а в трета система в <червено>. Това е един различен вид относителност, който бяга за СТО, щото отива към движение спрямо светлина 😎

    Лапландецо , не си в час:lol:

    • ХаХа 1
  7. Преди 14 минути, fenfren said:

    Ако искате текст на български, мога да ви я изпратя по вашия мейл. Моя е-мейл в България е d_stoinov@abv.bg

    Ще се свържша с теб на лични, за да ми пратиш превода по мейл😉

  8. Преди 13 минути, Шпага said:
    Преди 23 минути, gmladenov said:

    Значи единият наблюдател вижда жив човек, а другия вижда убит човек.

    Но тези наблюдатели не виждат човека по едно и също време. Те нямат общо време. Така че къде е тук парадоксът?

    Само ако се запази причиноследственната връзка. Няма как единият наблюдател да установи смърта на човека, преди причината за тази смърт.

    • Харесва ми! 1
  9. Преди 1 час, Gravity said:

    Събитията нямат протяжност, нито пространствено, нито времево. То, събитието, се случва в една точка, в един момент. Това схващаш ли го го?

    Това не е вярно тълкувание, всяко събитие е взаимодействие, и всяко такова взаимодействие, се базира на множество други под взаимодействия.

    • Харесва ми! 1
  10. Преди 11 часа, laplandetza said:

    Могат и причинноследственни, няма логически абсурд. Теорийката за времето си е отлична, но е Непълна и в някои ключови положения грешна.

    Има логически абсурд та трака😁

  11. Преди 26 минути, laplandetza said:

    Могат. какво те учудва, съвсем нормално. Представи си , макар и да не е коректно, само за яснота, случват се 2 събития, просто се случват, случването е абсолютно и задължаващо, няма нужда от свидетели. Сега 2 системи , които отразяват това случване, едната , наблюдател в нея е по близо до едното събитив в простр. координати, или , макар и да не го знае, регистрира прякио се движи инерциално към това събитие, , тази разлика пораи <С> на сигнала , може да даде една реалност в тази система сравнена с друга реалност във втора система, за която двете събития са<неподвижни>. То май и според класическата физика, като изключим другата част от относителност, е така.

    Могат, но само които са непричинноследственни. Но и това е исмукано от пръстите на Айнщайн, само и само за да се запази “свещенната му теорийка“ Ъхъ😁

  12. Преди 27 минути, самотния вълк said:

    Как става това едновременно гръмване? Нали сигналът му трябва време да стигне до детонатора. А скоростта на сигнала не може да надвишава с. Значи светлината от крушката е изминала известно разстояние от средата надясно, когато сигналът за детонатора тръгва от лямо през цялата дължина. Значи светлината ще стигне до дясната стена, преди сигналът за детонация да стигне до нея. 

    Не може едновременно да гръмне, дори и сигнала да е с над “С“, трябва да се движи с безкрайна скорост. Но това е друга бира, въпросът е с “транслацията“ на едновременността , според СТО едни събития могат да са неедновременни в една отправна система, а в друга да са едновременни.

  13. Преди 18 минути, gmladenov said:

    Само че определен клас събития са смислени само когато са едновременни; иначе са безсмислени.
    Точно тук Лоренцовата трансфоирмация зацикля: тя транслира всичко наред ... включително и събития,
    които са безсмислени когато са неедновременни.

    Младенов, не мислиш ли че само неедновремените събития могат да са , причиноследственни? а едновременните събития няма как да са причиноследственни, защото трябва да има събитие причина и събитие следствие. Разбира се това не засяга казусът в СТО за относителността на едновременността, но в примера със взрива във вагона, първо трябва да има събитие което е причината за събитието взрив на вагона, и то е едновременното пристигане на светлината до двата противоположни края на вагона, то е причината за задействането на взрива и е логично да има времеви интервал между тези събития, като първичното събитие, едновременното пристигане на светлината, причинява вторичното събитие взрива. Това по никакъв начин СТО не може да го “транслира“ по никакъв начин така че двете събития да станат взаимонезависещи, демек да се извършат едновременно, или пък причиняващото събитие да си размени ролята със последващото събитие. Или обобщено в СТО, относителността на едновременноста, е само за събития които не са причинноследственни.

  14. Преди 10 минути, gmladenov said:

    Ето ти пак примера, но леко опростен:
    В момента, в който светлината от крушката достига до двете стените на вагона, вагонът като цяло се анихилира и изчезва.

    В случая имаме три едновременни събития:

    • светлината от крушката достига до лявата стена на вагона (1)
    • светлината от крушката достига до дясната стена на вагона (2)
    • вагонът като цяло се анихилира (3)

    Когато тези събития са едновременни, нямаме никакъв проблем.
    Но когато се опитаме да превърнем тези събития в последователни ... както СТО прави .. вече имаме проблем.

    СТО превръща едновременни събития в последователни въз основа на пространствените и времеви координати на събитието.
    Анихилирането на вагона, обаче, е специален случай, защото то се случва както в лявата стена на вагона, така и в дясната.
    По-общо казано, това събитие се случва едновременно във всички пространствени координати в отправаната система на вагона.

    СТО няма механизъм, с който да транслира подобни събития.

    Затова като тръгнеш да превръщаш едновременните събития (1) и (2) в последователни, стигаш до безсмислие.
    В случая имаме група събития, които по начало няма как да бъдат последователни.
    Те са смислени само когато са едновременни.

    Напълно си прав😉 от това мърдане няма, сега релативистите са в пълно безпомощие:lol:

    • ХаХа 1
  15. Преди 1 час, gmladenov said:

    Да разгледаме пак картинките, за които се уточнихме, че са вярни ... според СТО:

    За наблюдаля във влака, светлината достига едновреммено до двете стени на вагона:

    220px-Traincar_Relativity1_svg.png.b3023c12ed3f4e9c6d7b14c8eaf57433.png

    За наблюдателя на гарата, обаче, това са две отделни събития: светлината от крушката
    първо достига до лявата стена, а след това до дясната:

     

    Обаче в отправната система на гарата, светлината от крушката във вагона достига също едновременно до двата края на вагона, защото се движи в оптическата среда на вагона, а тя е в покой спрямо вагона. Извън него ще се движи в оптическата среда на гарата, а тя също е в покой спрямо гарата.Но источника ще е в движение спрямо тази оптическа среда. Така че там няма да има едновременно пристигане на светлината от крушката на вагона, до двата репера. Мисълта ми е че пак има относителност на движението помежду источника и оптическата среда, а тогава има винаги неедновременно пристигане на светлината. Така че СТО може да заиграва както си иска със относителността на едновременността.

  16. Нещо като разпространение на физическото пространство, със надсветлинна скорост, в някакво абстрактно нютоново абсолютно пространство??? Но тогава физическото пространство е всъщност някаква среда в Нютоновото пространство, заемайки целият му обем, ако изобщо този термин може да се ползва за безкрайности. Безкраен обем е лишен от всякакъв смисъл за обем, пространството няма обем и затова не може да се разширява, разширява се само нещо което има обем и заема област от пространството.

  17. Лапландецо, според теб възможно ли е, полето като физическа форма на материя да е винаги в покой спрямо всичко движещо се в това поле. Полето не може да се разпространява във пространството а може само да се вълнува в него. Така че всяка вълна в него да бяга от наблюдател винаги със константната скорост “С“. И всеки наблюдател в полето е винаги в покой спрямо него.

  18. Според ОТО, само пространството може да се движи “ разширява“ “огъва“ със скорост надвишаваща “С“ във вакуум. Към ЕМВ е невъзможно да се прикачи КС и това следва от СТО, понеже всичко останало в такава КС трябва да се движи със скоростта на “С“ а това е забранено от СТО понеже има маса в покой. Според класическата физика КС дали може да се прикачи към една морска вълна? Ти как мислиш Лапландецо.

  19. Преди 4 часа, scaner said:

    Опитът отдавна си е казал думата, ама кой да чете, като може да си измисля?

    Например експериментът на Babcock & Bergman, 1964 мери точно това - константността на скоростта на светлината от подвижен приемник във вакуумна камера.

    Ти чуваш ли какво ти се бае, този опит не потвърждава становището на Михов защото при него няма увличане на вакуума. След като покажеш такъв опит, можеш да се изказваш, а не като припряно шиле да търчиш та да показваш😀

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...