Значи - да започнем с това - кои утопии са се сбъднали?
Нима християнството в своите начални години на развитие не е било просто една утопия, която впоследствие се “сбъдва”? Ами, когато Мартин Лутер заковава своите 25 витенбергски тези, всички знаем как са били възприети те, но неговото учение също се “сбъдва”. Ами либералните или пък републикански доктрини не са ли били утопии в началото на ХVІІІ в., например. Но и те впоследствие се “сбъднаха”. Също както и т.нар. комунизъм, тази система дойде на власт, защото увлече множество хора, които й повярваха, но повярваха не на болшевишкия тип комунизъм, а повярваха, че тази система ще бъде по-справедлива от предходните. Но обикновените хора са просто маша в ръцете на “идеолозите”.
Та те имаха целия възможен ресурс за победа.
И тук имаш право от една страна, но от друга, според мен, ресурса не беше достатъчен. Не беше достатъчен, защото такъв тип общество може да стъпи единствено на свръхразвита и модерна икономическа база, каквато няма никъде, където социализмът дойде на власт.
Прав си, “комунистите” идват на власт с обещания, за равенство и братство, за по-добър живот, за премахване на експлоатацията. Но след като завземат политическата, а от там и икономическата власт те на практика приключват до там. Както и да се опитват да реализират някакво ново общество те са обречени на провал именно защото комунизмът и политическата власт са две насъвместими понятия, комунизмът е икономически принцип, основан на доброволни начала, а не система налагана от горе с политически средства, комунизмът е доброволен договор между хората, които се отказват от собствеността в името на общото благо без някой да ги направлява.
И второ как функционира едно общество без собственост.
Това не може да обясни с няколко реда, може би трябва да се напише произведение с мащабите на “Капитала”, за да получиш задоволителен отговор. С няколко думи такова общество, само на теория разбира, може да съществува на базата на доброволни общини на федерален принцип, изградени от долу на горе, чрез съюзи, комуни и обединения. Но това може да се постигне само чрез разтваряне на сегашните типове общества, а не чрез революции, или диктатури на пролетариата например. Разбира се това днес изглежда абсолютна утопия и може да се сбъдне единствено при много високи, не само материални, но и духовни колективни ценности, за които днес е просто немислимо да се говори. В този смисъл съм съгласен с теб, че тази система в тези условия «никога и по никой начин не може да съществува в реалността».