plamen_starbov

Ще се опитам да сътворя нещо като списък на държавите, с които контактуваме през Средните векове. Умишлено пропускам Византийската империя, тъй като за нея е ясно. Бих включил към списъка Русия, Великоморавия, Сърбия, Хърватско, италианските държави, Франкската империя, папата, Германия, Литва, Влашко, Молдова. Но дали тогава имаме някакви връзки, да речем, с Англия?

Във форума има теми, посветени на заселването на Кубер на Балканите и, по-точно - в Македония. Не това обаче е целта на този въпрос, който публикувам. Според изворите той се опитва да превземе Солун. Какво обаче щеше да стане, ако това беше факт - да покори втория по значение град на Византия в Европа? Можеше ли днес този град да е български по облик или да бе включен в границите на нашата страна тогава? Според мен, да. Един български контрол върху Солун би поставил в трудно положение властта на ромеите не само над околността му, но и над Гърция и Адриатика. Константинопол щеше да е само остров сред българското присъствие. Съгласни ли сте с мен?

За синовете на цар Симеон I е говорено и писано много. Става дума за периода след смъртта на нашия владетел. Тогава, в 927 година, на власт идва Петър I. Според изследователите, той има още трима братя - Михаил, Иван и Вениамин (Боян). Във форума обаче има вече теми по въпроса за братята в този момент, тоест - след Симеон. Но преди малко се сетих за един друг вариант. А той е - дали Симеоновите синове да са участвали в походите на баща си? За чичо им Владимир е отбелязано, че участва в походите на Борис I. Но дали братята са участвали в походите на родителя им? Според мен това е напълно възможно, защото така биха придобили военен опит, който би бил полезен при неособено редките битки с Византия. От друга страна обаче, Симеон може да си е извлякъл поука от случката с брат си и да не водел синовете със себе си - може да бъде пленен някой от тях. Кой е по-вероятен от тези два варианта?

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/05/18/1091571_poiaviha_se_sumneniia_za_greshka_v_maturata_po/ Вестник "Дневник" днес е публикувал материал, който изразява становището на няколко преподаватели, смятащи един от отговорите в матурите по български език и литература за грешен. Има ли основание да се твърди подобно нещо.

Имах предвид граница в западните части на българските територии. Не се изразих точно.

Добре, ще опитам да направя нещо като план, според който да се даде картината на тази ера, този момент. Така като гледам, май най-много за нашата ранна история - по степите на Украйна и Южна Русия - пишат патриарх Никифор и Теофан Изповедник, а "ключът" за 681 година дава изказването на Константин Апамейски. Теофан разказва за Стара Велика България, която се намира около Меотидското езеро (Азовско море), Танаис (Дон) и Куфис (Кубан). Но, доколкото видях, има известно несъответствие между това, което изказва летописецът и местоположението на действителните географски обекти. На мен от този текст ми направи впечатление, че никъде не се казва, че Кубратовото обединение няма обща граница с ромеите. Това отхвърля теорията на Божидар Димитров за заслона, който уж направили българите на Византия с обща граница. Ако България и Византия са имали обща граница, тоест - земите на старата римска провинция Дакия са били българско владение, то тогава защо ще се строи нова крепост/укрепление в Онгъла? Тя би могла да се строи още при Кубрат. Пък и поне трима от синовете не пречи да преминат именно през тази територия, та след това да се разделят. Вярно, може би синовете се скарват, но това е малко по-сигурен път, според мен. Патриарх Никифор разказва по-съкратена версия на събитията. Ала изниква един друг въпрос - защо Кубрат ще бъде погребан на границата по Днепър, където от години се твърди, че минават западните владения на Велика България? Моята версия е следната: предполагам, че двете граници са укрепени - имам предвид западната и източната.

Miroki, изложих представата, която днес господства в нашата наука. Но, да ти призная, мислих дали изобщо Велика България може да се нарече държава от днешна гледна точка. Защото ако беше така, тя нямаше да се разпадне само за три години (разбира се, това, което се учи днес). Вероятно греша, но аз не съм чул име на някой висш чиновник, книжовник или човек на изкуството от епохата на хан/кан Кубрат - белези на държавата, според мен. Границите, мисля, имат само една ясна точка - опира на Черно море южната. Май Кубрат няма и флот, защото никъде в изворите не се казва за подобно нещо. Сега се сещам - предлагам да поговорим и за почитането на Кубрат със сан патриций. Дали пък всъщност някой от синовете на хана не посещава Константинопол? Мит ли е този съюз между Велика България и Византия, след като има само почитане с този ранг? На други варварски вождове са давани също титли.

Според приетата от много учени версия, Велика България е създадена в 632 година от хан Кубрат. През 635 година той е почетен със сан патриций от император Ираклий. Знаят се имената на повечето племена, които участват в съюза, както и годината на разпадане на държавата. Обаче искам да поставя за дискусия два въпроса. Първият е: има ли отцепничество на дадено племе от съюза или не? Вторият въпрос са: кои са били границите на това образувание. Дават ли историците приемлив отговор на тези въпроси? Ще изложа мнението си по-късно.

Момчета, много моля да ме извините за закъснението. Просто сега можах да прочета темата. Няма никакъв проблем да се отвори нова тема или да се смени заглавието на тази.

През 1079 година един мъж на име Добромир се бунтува срещу Източната Римска империя. Но и той не успява да помогне за възстановяването на България, която вече 60 години е под византийска власт. Искам обаче да обърна внимание върху личността на този човек, този водач. И тъй като това е не много известен въпрос, ще поставя два цитата: Цитатът е от: http://istoriabg.com/?p=3214 А вторият - от книгата на академик Васил Златарски, посветена на нашата начална история. По мое мнение тези бунтове целят не толкова освобождение, колкото придобиване на някакви права. Разбира се, може да има национален елемент (тоест - премахване на ромейското управление). Ако беше първото, нямаше да са локални бунтове, а щяха да обхванат по-големи територии. Но кой е Добромир? Наистина ли е богомил?

Глишев, извинявай, изказах се малко прибързано. Исках със "златодобив по Нил" да се изкажа за злато от Нубия, но май няма такова нещо. На мен ми прави впечатление и друго - дали пък не е имало варианти и ние, българите, да плащаме на някой годишен данък? Може би не съм прав, но май ние на никой не плащаме данъци, с изключение на турците.

Да ви кажа, може би това е много ясно, но ми се струва, че Византия може би се е презапасила със злато по време на арабската експанзия. Поне така предполагам. Защото не вярвам да го остави ей така. Може би златодобивът е бил застъпен по река Нил. Според мен може би в определени периоди на България не и е било необходимо особено количество злато.

Здравейте отново! Реших да създам тази тема, в която - надявам се - ще участвам, колкото ми позволяват силите. Става дума за данъка, който Византия плаща на нашата държава, особено през Първото Българско царство. Избрах това заглавие, защото онзи ден четох за "Свидас" в ГИБИ. Там ставаше дума за това как хан Тервел плащал на войниците си. От тук дойде идеята ми. Разбира се, доста е преувеличено това твърдение на енциклопедията, ако мога да я нарека така. Още със създаването на държавата (или преместването и) около Дунав Константин IV се съгласява да плаща годишен данък. При хан Тервел данък Византия също плаща. По времето на Кардам, Петър I медиевистите са мнение, че ромеите дават годишен данък. Може би има още плащания, но за момента за тези се сетих. Акцентът ми обаче е върху малко по-различна тема. А именно - дали винаги ромеите са предавали данъка винаги в пари или е имало случаи и на плащане в натура. От къде всъщност Византия е имала толкова злато, та да си позволява, макар с голямо нежелание, такова нещо. Къде са византийските рудници?

Патриарх Никифор е известен с произведението си "Кратка история след царуването на Маврикий". Преди всичко обаче, той дава ценни сведения за нашата държава през VII-VIII век. Вчера, докато четях откъс от нея, се натъкнах на следното твърдение. От "Именника на българските ханове" знаем, че изброените в него владетели, включително и Умар, са от видни прабългарски родове. Дали пък обаче Умар не е имал и славянски корени? Може би патриарх Никифор е допуснал грешка - не е знаел кой от какъв род произхожда, та така да се е изразил в произведението си. Но, забележете - той управлява най-малко от всички български владетели. Свален е много бързо от власт. Допускам, че Умар се е наложил временно като компромисен вариант в борбите между славяни и българи за престола. Последните са победили и Умар е трябвало да бяга. "Мъж българин" - звучи сякаш наистина се е върнала старата българска върхушка на власт. Може би това е фантазиране, няма много данни, ала може ли да се предположи поне нещо за този въпрос?

Срещнах в бележките на Гръцки извори за българската история, том 4, още в увода към тях, че има мнение, според което Анонимният Ватикански разказ е част от Scriptor Incertus. Потърсих в интернет за подобна информация, но не открих нещо съществено. Имат ли тези два важни документа някаква връзка помежду си или такава е отхвърлена вече? Казвам тези думи, защото, все пак, книгата е издадена отдавна.

Сложих този цитат като фон, но се оказа, че не е сполучлив. Извори така и не можах, за момента, да открия. Но ето част от една разработка из интернет:

За цар Симеон I е изговорено много, изписано доста, дискутирано също. Но забравяме един епизод от края на неговото управление - преговорите на нашия владетел с папата. Симеон I доста дълго време търси признание от Византийската империя. Той воюва много с нея, но не получава желания резултат. Ето защо се обръща към римския първосвещеник Йоан X. Дотук е ясно, че: Симеон умира и това до известна степен проваля преговорите със Запада. Дали обаче тези контакти с Рим могат да се сравнят с тези на Борис I. Все пак Симеон проявява склонност към нещо като лавиране. И един друг въпрос ми се върти в главата: какво е отношението на цар Петър към тези преговори?

През 885 година учениците на Кирил и Методий идват в България. Тук те вече намират благоприятна почва за разпространение на славянската писменост. Нашата страна става втора родина за новата азбука. Това се случва в действителност. Да си представим обаче алтернативен вариант - азбуката остава при моравците. Ще се спра на възможните, според мен, варианти: 1. Ако азбуката остане по Средния Дунав, България би попаднала под тотално византийско влияние и, нищо чудно, в скоро време да стане сателит, та дори и провинция на южния и съсед. 2. Борис I би се обърнал към Рим и така в страната щеше да попадне коренът на латинския език. Днес можехме да пишем на латиница и оконателно да се ориентираме към Запада. 3. България и Великоморавия биха си направили нещо като съюз, като е възможно и обединение между двете страни. Възможно е да се говореше в наши дни за "българо-моравска култура". 4. България да се върнеше към езичеството. Първият вариант е вероятен, но се съмнявам княз Борис да се примири ей така с византийското влияние. При втория случай нещата са в по-голяма степен възможни - нашият владетел получава нещо, в сравнение с първия вариант. Третата възможност е вероятна също, защото България и Моравия имат интерес да се обединят срещу заплахата от юг и запад в лицето на немци и ромеи. Единственият проблем е борбата за контрол над славяните. Четвърта точка е с най-малки шансове, но... знае ли човек. Какво мислите по въпроса?

Днес много хора, не само историци, приемат, че връхна точка в славянската инвазия на Балканите след Маврикий са обсадите на Солун. Започнали още през VI век, те достатъчно безпокоят втория по големина град на Империята на Балканите. Но не това е целта на темата. Прегледах извори - най-вече "Стратекона" на Псевдомаврикий, в които се обяснява битът и воденето на война от страна на славяните. А историческата литература, имам предвид енциклопедии, книги, сборници, обясняват как след средата на VI век започва еволюция в славянското въоръжение и тактика. Така, модернизирали се, вследствие на досега с Византия, те вече могат да участват в открит бой, да превземат крепости, да строят обсадна техника. Добре, но кои са по-известните битки между Византия и славянските племена на Балканите преди преместването/образуването на Българската държава. Има ли изобщо такива битки? Моето мнение е, че трябва да има поне няколко битки, тъй като славяните наистина завладяват лесно крепости, но все пак трябва да им е оказан отпор. От друга страна - за какво са им тези оръжия, след като няма да водят битки? Има ли в крайна сметка някакви големи битки, освен обсадите на Солун?

Трябва да са били и немалък брой, тъй като за едно проповядване трябва да има и сериозни усилия. Сега се сещам - дали пък не е имало и юдейски мисии? Може би и хазарите са пратили някой и друг духовник.

Извинявай, Глишев, не се изразих добре за арабите. Прав си, Симеон се нуждае от тяхната подкрепа. Но смятам, че е имало някакъв контакт, изразен в появата на мохамедани, тъй като арабите имат желания за господство в района на Средиземно море и чрез духовници да наложат своята вяра на един езически народ. Така ще си осигурят солидна подкрепа срещу Византия. Ще я хванат по този начин в обръч.

Блатненското княжество е с малка територия и съществува за кратко през IX век. Уикипедия има статия по въпроса, но трябва да се чете внимателно: Доколкото съм чел, на негова територия за кратко Светите братя Кирил и Методий обучават 50 ученика по времето на княз Коцел. Водим ли някаква война с това княжество, имайки предвид конфликтите с Великоморавия. Смятам, че може да смятаме така, тъй като неговата територия е с ключово значение за военните действия между коалициите в Средния Дунав през IX век. От друга страна обаче, тази територия може би оцелява, благодарение на лавирането между големите сили в този регион.

Идеята за тази тема ми дойде съвсем случайно. Разглеждах страници в интернет (като тази, например - http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/7.html) с цел търсене на извори. Тогава си спомних за мюсюлманските духовници, за които учих в училище, а и в университета, дошли при княз Борис I след Покръстването. Стори ми се странно - от къде такива проповедници ще идват в нашата страна тогава? Хазарите вече са приели юдаизма, а Византия спира достъпа на араби на запад от Мала Азия. Не знам дали съм прав, но мисля, че Борис осъществява контакт дори с арабите. Самият факт, че по-късно Симеон лесно се разбира с арабите, може би подсказва, че контакти е имало още преди неговото възкачване на престола. Не знам дали съм прав, може да греша, но как мислите - Борис осъществява ли контакт с арабите?

Да, Галахад, имах предвид автори, писали на славянски език. Под Охридска школа разбирам нещо като втори център на книжовността в българската държава. Е, тя би трябвало да е малко по-слабо развита - все пак столица е първо Плиска, а после и Преслав - но пак трябва да е имала някаква роля.

През 886 година свети Климент заминава за Охрид. Вече сме обсъждали приемането на учениците на Светите братя от Борис I, затова ще задам друг въпрос. Там, в Охрид, великият просветител обучава 3500 ученика. Поне според общоприетата версия. Смятам това за доста преувеличен брой. Но кои са по-известните ученици от Охридската книжовна школа? Запада ли тази школа или нещо съм пропуснал. Признавам, че почти нито едно име не съм чул да се споменава от нея. Неуспешен ли се оказва ходът на нашия владетел Борис I за разпространение на българската култура (или поне - първите стъпки за нейното оформяне). Извинявам се, ако съм пропуснал нещо. Моля, насочете ме къде да търся. Ето какво намерих в нета: