plamen_starbov

Нашата страна е най-ранната славянска държава, която съществува до XIV век. Наистина има и други държави - тази на Само и Карантания, но те изчезват по-рано. Тоест - България е най-старата държава към онзи момент. Сещам се за думите на Георги Димитров и това ме подтикна да задам този въпрос. Наистина, Българската държава преживява две чужди власти (или робства), но я има и днес. Нека обаче да се концентрираме само върху Средните векове. Полша, Киевска Русия, Сърбия възникват сравнително по-късно. Подчертавам, не съм повлиян от Божидар Димитров. Как смятате - нашето равнище ли е най-високо за славянските страни, та дори, както пише Свети Паисий Хилендарски, имаме първи патриарх и цар?

Днес, докато търсех в нета, случайно попаднах на уикипедия, където намерих следното твърдение: За първите седем ученици съм слушал, но тук е вписано името на Лаврентий. За него изобщо не знаех. Потърсих пак и ето какво открих: Какво се е случило с този ученик на Светите братя? Стъпвал ли е някога в България или не?

Може би е известно, но - какво би накарало един владетел да абдикира доброволно? Например, Борис I наистина ли е бил измъчван от терзания за боилите или сина си. Или пък Петър - дали наистина не предава властта, защото не може да се справи с русите?

Определено тук се сещам само за двама владетели - Борис I и Петър I. Първият живее доста след смяната на престола, докато вторият - само няколко месеца. Друг владетел май няма, който доброволно да е абдикирал. Това ли е вярно или има и други? Предлагам да поговорим и за доброволната абдикация.

Имам предвид изобщо. Но повече за Средните векове - дали изобщо български войник е стъпил там някога.

Ще започна с това, което е казал Божидар Димитров за Солун. А то е нещо от рода на "не може да имаме претенции към Солун като български град." Това ме доведе до мисълта дали всъщност Солун е бил някога български град. Ясно е, че това май се е случило (или е могло да се случи) само веднъж - при цар Иван Асен II. Тогава, според карти, Епир, в чиито граници влиза Солун, е зависим от българския цар. За това реших да попитам: Солун бил ли е населен тогава с малко българи или гарнизон, можем ли да имаме претенции към Солун?

Ще я взема, Аспандиат.

Момчета, ще проверя тези дни и ще кажа. Стига да се добера до книжката, която не ми е под ръка в момента.

Дали пък няма и някой български книжовник отишъл там? Nike, дано да намерим още подробности.

Да, вярно е. Не съм се усетил, Дрейк. Родос - обикновено го слагаме при Балканите.

Да, признавам, така е - Търновско и Видинско царство, Добруджанско деспотство, княжествата в Македония (на Симеон-Синиша, Вълкашин и Крали Марко, Константин Драгаш, Хрельо, Углеша, Вук Бранкович), Ордена на Йоанитите (на остров Родос). Поне тези май са останали.

Да, прави сте, не уточних. Тази тема ми е в главата може би от 5 или 6 клас. Тогава, още като ученик, прочетох, че Иван Асен II жени дъщеря си за никейския престолонаследник (мисля, че беше именно той). Но българският владетел останал извън пределите на Никея, или пък в Европа, защото нямал право да иде на самата сватба. Книгата, от която го прочетох беше "Детска енциклопедия България". И аз се запитах какво може да значи. Дали пък Йоан Дука Ватаци не е издал такъв закон, който да е важал само през неговото управление?

Микродържава ли? Под нея разбирам някакво подобие на държава. Нещо, което е малко по територия и малко по териториален обхват. А за България и Сърбия имам предвид, че са ясни какъв статут имат - държави със слаба централна власт. То май няма и единна държава на полуострова май...

Винаги ме е учудвало едно византийско правило или закон. А то е: защо чужд владетел не може да стъпи на византийска територия? Срещнал съм това твърдение много отдавна, но не намерих обяснение на него. Може би това се обяснява с претенциите на Византия, че тя е цивилизована страна и някакъв варварин не може да стъпи на нейна територия. Намерих следното: Какъв е ключът към тази загадка?

Предлагам един много странен въпрос, а именно - колко са били държавите на Балканите през XIV век. Знам, че е много трудно да се каже, но поне приблизително нека да изчислим колко държави и микродържави има по това време в нашия регион. България, Сърбия, Византия, Влашко, Молдова и Босна са ясни. Към тях може да прибавим Албания и Зета. Моето предположение е за 25-30 страни. Какво ще кажете?

За известен период от време Литва е повлияна от нашето църковно влияние. Тогава май Литва е за известно време православна страна. Нека да поговорим за тези отношения, имали ли сме оживени контакти с Литва.

Може би задавам странен въпрос, но да видим... Във Византия е ясно, още през IV-VII век, че има различни партии, които са означавани с различни цветове - бели, сини, зелени, червени. Не знам как е за България. Тук обикновено се делят аристократите на "за" и "против" Византия. Тоест по външнополитически признак. Как смятате - имало ли е партии в нашата страна по това време?

Знаем, а и е почти сигурно, че норманите са достигнали Северна Америка, но кои са другите откриватели на нови земи. Марко Поло може би е един от тях. Сетих се за този въпрос, докато четях книга за географията и етнографията на народите през X-XII век. Може би откривател е и Ибн-Батута, но не съм много сигурен. Велики географски открития през Средните векове още?

Като най-известни имена на българи се сочат Иван, Димитър, Георги, Никола, Петър. Напоследък навлязоха и нови, но това е друг въпрос. Но кои са най-често срещаните български имена през 7-14 век? Как мислите?

Вчера преглеждах книгата на професор Петър Мутафчиев, където срещнах информация, че Маркиан е първият ромейски владетел, коронясан от Константинополския патриарх. Но под линия беше отбелязано: Можете ли да ми помогнете по този въпрос? Лъв или Маркиан?

Този въпрос ми се върти в главата от отдавна. Днес се приема, че цар Симеон е завършил Висшата Константинополска школа. Но има ли и други българи, които поне да са учили там? Дали пък и цар Петър I не е учил в това училище? Как мислите?

Добре, да видим в другата тема.

Ами да, Глишев, добре е станала темата.

Момчета, хрумна ми нещо. Някакси е много странно, че българи и франки громят аварите, а не се срещат някъде и не спорят помежду си. Само го констатирам.

Да, знам, Глишев. Но май е по-интересен въпросът за броя им. Не знам дали е така, ама май ще излезе, че латинците се крепят и на един друг фактор - венециански кораби често се мяркат в Златния рог. Така да се каже "са се окопали" зад здрави стени. Вероятно и част от местното население ги е подкрепяло. Иначе - един бунт и... дотам.