Tahev loren

Пак циклене и смесване на понятия. Конкретният момент е във времето, а то е съвкупност от такива моменти, значи момента на случване е във времето, а то е съвкупност от случки. Значи времето е просто случване на събитията, и няма пространствена посока, а само причиноследствена, която не зависи от пространствената кордината.

Именно, защото това не е време, а е координата на събитие, момент. Координатите на събитие нямат проблем да зависят от местоположението, защото самото събитие е свързано с местоположение И как момента на събитието зависи от мястото в пространството, и защо отъждествяваш момент със събиитие, момента е настояще, събитие е нещо случващо се. Ти смесваш понятията ьа да стане боза с косми, пък после антирелативистите били виновни че не разбират от физика.

За ясен наглед ще дам следният пример за относсителноста на едновтеменноста в СТО, прословутия пример със влака и светкавиците. Имаме гара със наблюдател на нея, имаме и движещ се влак също със набдател на него. В момента когато двата наблюдателя, движещият се във влака, и неподвижният на гарата, се изравнят, падат две светкавици от небето едновременно в предният и задният край на влака. според СТО, наблюдателят от гарата ще ги види че падат едновременно в своята отправна система, обаче наблюдателят на влака ще ги види че падат не едновременно в отправната система на гарата. Така е според СТО, а тук чета че не едновременните събития отчетени от подвижният наблюдател, на някои места в неподвижната система, ще са едновремено наблюдавани от него, демек ако светкавиците падайки едновременно малко по в страни или точно между влака, наблюдателят от влака ще ги наблюдава едновремено, така че на някои места в отправната система на гарата, те могат да бъдат наблюдавани като едновременни и като не едновремени. И излиза че относителноста на едновременноста в СТО освен от движението, зависи и от местата на събитията. Та дали е така според СТО, или някои от дебатиращите по темата си го измислят.

Това СТО ли го твърди? Ако е вярно къде го пише, в коя лицензирана статия го пише.

И кое е това правилно място, в движещата се отправна система , където крушките светват едновременно, кое е и пък това място в което пък светват не едновременно, и какво причинява това. А СТО гласи че едновремените събития в една инерциално движеща се система, са не едновременни разгледани от покояща система. Сега излиза че в движещата се система има специални места където не едновременоста на събитията е невалидна.

Не го мисшиш правилно.

Различно настояще за наблюдатели означава, че моментът , " сега " не е еднакъв , за единият момента " сега " е друг за друг наблюдател," сега" е в друг момент, в миналото или бъдещето на другият наблюдател. А това означава че ти може да си се родил преди раждането на баща си.

Общо време по дефиниция означава че два или повече набдателя, имат общо настояще, а не че часовниците им показват едно и също време като цифра. Избухването на свръхнова звезда става едновременно за всички набдатели на земното кълбо, независимо че часовниците им показват различно часово време. За един наблюдател движещ се със скороста на светлината , избухването на свръхновата, трябва да стане не едновременно, сравнено с покоящ се наблюдател, това означава и множественност на настоящите моменти , всеки наблюдател, да си има свое настояще. Значи няма общо време за всички наблюдатели, а това означава нарушение на хронологията на събитията във вселената.

Има, стига часовниците да са точни и да не се влиаят от външни услвия.

Да, не виждам парадокс в тази ситуация.

В случая с анимациите никой от двете отправни системи не увлича светлината, демек пространствената точка която е същинският изсточник на светлината. Затова тази точка остава неподвижна спрямо пространството като светоносна и оптическа среда. Но когато тази точка се задвижи спрямо пространството, тя увлича светлината така че тя вече се излъчва под ъгъл, подобно така сякаш светлината да има инерция.

Младенов не цитирам поста ти, а използвам анимациите които си показал, за да обясня една моя идея, а тя е че ситуацията представена от анимациите са според мен за източник при който емисията не се увлича от източника и, затова сигналът се излъчва и приема под прав ъгъл и в двете отправни системи , независимо коя сме приели за покояща се или движеща се. И независимо коя отправна система сме избрали за относително подвижна или покояща се, точката на излъчване на емисията светлина е винаги покояща се спрямо двете отправни системи, забележи, точката на излъчване която е точка от пространството а не самият източник на светлината. Затова има разлики в събитийноста в двете отправни системи когато разменяме гледните точки на покой и движение в тях. Та се пита, дали тази точка от пространството не е всъщност източник на светлината, а възприетият изтник, който в случаят е някакъв лазер или лампа, да е само енергиен възбудител на въпросната пространственна точка която е същинският източник на емисията, и която се явява част от пространството надарено със физични свойства, и което при определени условия, може да стане подвижно и да увлича светлината, подобно както си го представил в анимацията представяща светлината като притежаваща инерция, където и събитийноста в двете отправни системи е симетрична, независимо от гледната точка за движение или покой, в двете отправни системи.

Експеримента на М&М навремето е разчитал на отправната система на етъра за да открие движението на земята. Мястото на избухване на свръхнова звезда, може да се ползва за отправна система, когато звездата вече не съществува а остава само светлината от нея която фиксира това място, но всъщност това място е фиксирано в отправната система на самият наблюдател който е материален. През ноща когато не се виждат околни предмети, при светването на автомобилните фарове на един автомобил, един наблюдател може да се ориентира в тъмното ползвайки тази светлина като репер ориентир, и може да дефинира движение спрямо нея. Но този репер всъщност е зафиксиран в собственната отправна система на наблдателя, и е точка кордината от отправната система на наблюдателя.

Спрямо цялата вселена не може да се дефинира движение, такова което е прието според сегашната физика. Диполната анизотропия показва че спътниците все пак се движат спрямо някакво състояние на вселената в миналото и, което може да се интерпретира като движение спрямо сегашното и състояние. Но както казах че спрямо цялата вселена, не може да се дефинира движение според правилата на тази дефиниция, остава да се приеме че реликтовото лъчение не е това което се представя от теорията на големият взрив, а че то е породено в локална област от вселената в сегашен или минал момент от историята на вселената, и че спътниците долавящи това лъчение , се движат в тази локална област, и съответно спрямо този обект сформирал или свормиращ лъчението. Така диполната спътникова анизотропия, не опровергава СТО а теорията за големият взрив. Може да е съществувал голям взрив, но той да е бил само локален а не глобален.

Значи втората световна война още съществува, чудя се защо ли тогава не падат бомби, а забравих че българия е била съюзник на германия по това време.

Щом се измерва червено изместване от доплер , значи има отдалечаване от двете галактики, а това няма как да стане в противоположни посоки.

Преместването изисква точка на отчет кординатна система а тя изисква материално тяло. Как ще дефинираш преместване в едно празно пространство. Диполната анизотропия, е всъщност преместване на спътника спрямо вълната на лъчението докато тя пътува към него. Пита се може ли да се прикрепи КС към вълна която не е материален обект а процес на материален обект. Един сърфист е неподвижен спрямо вълната която го носи, но вълната не е обект а процес. Значи все пак може да се дефинира движение спрямо процеси и събития. Примерно може да се дефинира движение спрямо събитие като избухване на свръх нова звезда, или например събитие като стачка пред парламента, но имплицитно в това събитие се съдържа пак някаква кордината, указваща мястото на събитието, което е свързано с материален обект. Та като обобщим, движението примерно на кораб спрямо морска вълна, е движението на кораба в КС на цялото море. А кое пречи да смятаме кораба за неподвижен а морето за подвижно в КС на кораба. Също ако разглеждаме вълните за стоящи а кораба за движещ се спрямо тях.

Отправна система може да се свърже само с материално тяло с краен обем. Полето е с безкраен обем, затова не може да служи за отправна система, а реликтовото лъчение е всъщност електромагнитно поле.

Според мен не може

Тези лъчи имат източник, нищо ново под небето. Отправна система си е. Но реликтовото лъчение няма источник в настоящето, и не може да се ползва за отправна система. Това което става с дичолната анизотропия, е констатиране на промяна на енергията на системата от спътник и лъчение, и неправилно се тълкува като движение. Тук обаче наистина се засяга някои въпроси свързани със СТО. Според която енергията и импулса зависят само от някакво дефинирано с отправна система движение.

Правилно.

Как става с ъгли .

Реликтовото излъчване няма точка от която се излъчва.

100 глупости, радиация каквато и да е, не може да бъде никаква ОС, тя не е тяло и не може да и се определи начална точка на отчет, как ще определиш в едно празно пространство лишено от тела, но изпълнено с радиация, начална точка на отчет. Иначи си измисляш всякакви СТО алабализми:)

Обадил се един мишок койкойто си мисли че знае нещо. Чети ти другарю релативист а не само да караш на декларажии.