Tahev loren

Именно. Младене гледа ли видеото което дадох, на английски е, описват се опитите на Ейри с водният телескоп опита на М&М и саняк. За интерферометъра на саняк, какво казва автора.

Едно видео Младен ако разбира англйски, да го гледа. В него се засяга това което разискваме тук. Тук

Да така е, затова и Ейру при своя опит за потвърждение на звездната аберация, като пълни телескопа си с вода очаква да се промени ъгълът на аберация, но това не се случва, защото аберацията възниква горе високо на границата на увлекаемост на светлината от атмосферата или от светоносният ефир, който се увлича от масата на земята, и изтегля по този начин и светлината, заедно със него си. И аберацията в никакъв случай не се компенсира от това увличане, а само се измества в отправната система на приемника, който в случая е земята заедно със увлечената част на светоносният ефир. Атмосферата обаче не може на 100% да увлече светлината, това го показва опита на физо, но масата на земята го може, затова опита на М&М дава нулев резултат за етърен вятър. Но ако се направи подобен експеримент извън зоната на увлекаемост, той ще даде ненулев резултат за етърен вятър.

Абсолютно вярно, с анимацията с която обясняваш и малко дете ще разбере, и релативистите го разбират, но си заравят главите в пясъка и баламосват, защото не им отърва на бутафорната им теория.

Напълно си прав, имаш 6+ от мен.

Глупости, заблуждаваш се с някакви песъчинки във вода. Увличането не влиае на светлината, никакви хоризонтални съставки няма, увличането не изкривява вектора на скороста на светлината самата аберация го изкривява. Вектора на светлината при увличането се измества подобно при движението на лодка по течаща река, течението измества лодката в отправната система на брега, но не и в отправната система на водата. Опита на Ейру, пълни телескопа си с вода, и забелязва че от това не се променя аберационият ъгъл на отклонение на наблюдаемата звезда, а би трябвало, защото скороста на светлината във вода е по малка. Значи аберацията ако я има, тя трябва да е високо в небето, там някъде където е границата на увличането на светлината от етъра , на наблюдаемата от него звезда.

Тц, заблуждаваш се, увличането по никакъв начин не може да влиае на ъгъла на аберацията, който е векторно събиране от скороста на приемника и скороста на светлината. Увличането само променя разстоянието при което разделя се установява аберацията, демек, ако нямаше увличане, аберация щеше да се наблюдава по цялото разстояние от източника до наблюдателя, ако има увличане, тогава аберацията, щеше да е наблюдаем факт, само от границата на увличането, до самият изсточник на светлината. Като се движиш нагоре в небето с един телескоп, ще доловиш аберацията ,едва на границата на увлекаемост на ефира. Там телескопа ще трябва да се наклони за да се види светлината от звездата.

Хипотетично, разглеждано, ако има увличане на светлината от ефир, това не променв аберационият ъгъл на пречупване на светлината. За кой ли път да го повторя.

Не му трябва на увличането да разбира нищо( макар че то е лишено от когнитивност щото не е разум) казах 100 пъти вече, със или без увличане, аберацията си е факт, Защо зацикляш ? Явно се изчерпа по доводи и вече няма какво да кажеш, и спориш заради спора.

Както казах, увличането не влиае на аберацията, но влиае на М&М влиае на Физо експериментите. Как, ами просто е , ако има увличане обаче частично, при физо, той го показва, ако има пълно увличане при М&М, той също го показва.

Не и за аберацията, тя не се влиае от никаква увлекаемост, и явно спориш не от знания а от любов по СТО.

Е какво като се сумира, пак си трябва точност.

Напротив, точно изискването е тръбата да бъде изработена с точност до микрони, щом се мери разлика в оптически пътища.

Увлекаемост по никакъв начин не влиае на аберацията, тя не се проявява от увлекаемост, увлекаемоста само обяснява нулевият резултат от експеримента на М&М, и то без намесата ма СТО, за да обясни нулевият резултат от експеримента на М&М. Там е работата че няюа опит кпйто покаьва недвусмисленно че етера съществува и е увлекаем, затова измислят СТО, но тя пък страда от парадокси и е на експериментални патерици, демек опитите били я потвърждавали, да ама двусмислено, щото не е установено че само тя е работеща теория, етерната теория също работи много добре и в нея няма парадокси, тя е класика.Няма разкъсана връзка между етер и светлина, няма категоричен експеримент който да отхвърли етера или да го потвърди. Така че има още много да се работи по въпроса.

Младенов е прав, опита на физо е груб, то и сега не може да се изработи тръба със точност до микрони. Интерферентна картина е друго, тя е само показател който се влиае от точността на експеримента.

Дали аберацията възниква със или без участието на някакво увличане, няма никакво значение, ще има едни и същи аберационен ъгъл на пречупване, който зависи само от скороста на транслиране на приемника и скороста на светлината във вакуум. Опита на физо установява светлинно увличане, това е факт, друг е въпроса как става то, дали посредством ефир или без него, което не е установено. Напълно възможно е, флуид да увлича хипотетична среда като ефир, и по този начин да увлича светлината. Възможно е увличането да става и без ефир, молекулите на флуида движейки се, прихващат фотони светлина за кратко ги задържат при своето движение, после ги изпускат, получава се увлекаемост на фотоните без участието на етера.

Не си ме разбрал, аберацията може да възникне хичотетично на границата където ефира е увлечен от някаква маса, например земната маса може да има това свойство. Дръг е въпроса как става това увличане, и докъде достига то. Ако има такова пълно увличане, съвсем естествено и опита на М&М да дава нулев резултат за ефирен вятър, понеже установката е в зоната на пълната увлекаемост на ефира. За опита на физо, ами той установява само частично увличане на светлината, но не изяснява как и защо водата и въздуха имат свойството на увличане на светлината. Това става вероятно чрез взаимодействието на молекулите на флуида със светлината. Но ние бистрим етерно увличане на светлина, което е съвсем друго. Всъщност веществото влачи етера при своето движение, той пък влачи светлините вълни заедно със преместването си.

Аберацията може да възникне на границата на увличането от ефира и нищо не пречи за това . Физо е констатирал че водата частично увлича светлината, и това е естествено, след като водните молекули взаимодействат с водата. Ефирът обаче ако е светоносна среда, може напълно да увлича светлината, ако има такива свойства че да се движи подобно на флуид, но това е друга тема.

Аберацията може да възниква на границата на увлекаемост на етера.

Ако етера не е абсолютен, това означава че напълно увлича светлината. Но това трябва да се докаже чрез експеримент в космоса Трябва да се изясни как и от какво се увлича етера.

Осветеноста на обект не е причина и не може да компенсира интензивност на лъчение.

Не се съгласяваш, значи че имаш някакви аргументи все пак, за пространство със свойства на материя. Може да направиш в отделна тема пояснения за твоята концепция относно свойствата на пространството като увлекаемост и движение.

Аз мисля че е нелепо да се придават на пространството свойства типични за веществото, като движение, преносимост и относителност. Точно релативистите му приписват такива свойства. Празното пространство не е материя и няма качества на материя , то има само геометрични свойства. Защо смяташ че ефекта на Саняк прави изключение за преносимост на светлината. Този вид жироскопичен интерферометър, изобретен за навигация на самолетите, деиства като лъчите в него са два, които се отразяват от въртящи се огледала, единият лъч се отразява от огледалата, по посоката си на разпространението си, другият в обратна посока. Двата лъча се срещат на интерферентният екран и дават променлива интерферентна картина, заради различните пътища които изминават. При опита на М&М рамената на интерферометъра са еднакви и светлината изминава еднакви пътища, затова при него не е отчетена интерференция. Правен е и опит подобен на опита на М&М, през 20 век , експеримента на Kennedy–Thorndike , със по дълго рамо по което светлината се движи по посоката на движението на земята, със цел да се компенсира предполагаемото лоренцово скъсяване на дължините при движението през етера. Но и този опит не установява етерен вятър и анизотропия при разпространението на светлината, и при него липсва променлива интерферентна картина , която е индикация за етърен вятър и анизотропия на разпространението на светлината. Какво е обяснението за това, че дори и при различни пътища на светлината пак липсва интерферентна динамика, не знам, вероятно константност на времената за пристигане на двата лъча до интерферентният екран, причинена от разлики в скороста на двата лъча на интерферометъра.

Как затворено пространство, може да увлича светлината. Кои експерименти са установили това. Опита на M&M откриват че няма етърен вятър, или защото не същесъвува етер или защото ако го има, той напълно увлича светлината. Къде е истината, значи опита на М&М нищо не решава, в полза или не за етера. Празно пространство е абсурдно да увлича светлината, защото пространство не може да се движи, пък и светлината не е закована за него.

Ако се направи една дълга лампа, така че да се показва наполовина над един вагон, да се постави по средата на вагона, в двата противоположни края от вътре на вагона, два датчика за интензитет на светлина, или за доплерово отместване. На гарата има две колони, със съответните датчици, разстоянието между тях, да е същото което е между датчиците въъре във вагона. Лампата светва в момента, когато неподвижните датчици от гарата, и подвижните датчици от вагона, се изравнят. Този способ ще позволи както на вътрешният наблюдател, така и на външния наблюдател, да констатират евентуални разлики в показанията на датчиците, в двете отправни сисъеми, тази във вагона и тази на гарата. Значи един неподвижен набдател може да мери физически явления във затворени или полузатворени движещи се пространства. Но дали е затворено или е отворено едно пространство, не е важно в случая, важното е че един неподвижен наблюдател, ще може да измерва от движеща се отправна система, какво става в неподвижната отправна система.