Tahev loren

Една забележка, след като неподвижният наблюдател от гарата, е неспособен чрез физически измервания да установи доплеров ефект, какви основания има за да твърди че такъв има в отправната му система.

В СТО в една движеща се отправна система, два изстреляни едновременно куршума, защо да не пристигнат едновременно до двата края на системата. Нищо не забранява това, е да относителноста на едновременоста но СТО със може да твърди че от гледната точка на неподвижният набдаъел куршумите няма да пристигнат едновременно. Но това е според СТО, според класическата физика обаче няма да е така и то поради закона за инерцията.

Грешиш, светлината е независима от своя източник. Една звезда е излъчила светлина към земята, а докъто светлината пътува до земята, звездата може вече да не съществува но нейната светлина продължава да съществува. Инерцията има значение за пристигането на сигнал , едновременно до двата противоположни края на един движещ се вагон. Ако се изстрелят едновременно два куршума към противоположните краища на движещ се вагон, ще пристигнат, едновременно до краищата му, независимо от коя отправна система се гледат. И това е така заради инерцията на двата куршума.

Значи според мен това вече е парадокс, излиза че светлината хем е зависима , хем е независима от своят източник.

Аз съм на мнение че тук разглежданият парадокс, не е случай в който може да възникне парадокс в СТО, не че съм защитник на тази теория, но щом светлината е независима от своят източник, което означава, че един път излъчена светлината от своят източник, тя съществува независимо от съществуването на своя източник по нататък. От това следва, че в горният пример със вагона, тя ще пристигне не-едновременно до двете срещуположни стени на вагона, и за двамата наблюдателя, този във вагона, и за този извън него. От това свойство на светлината, следва че и в двете отправни системи, ще се наблюдава едно и също нещо, не едновремено пристигане на светлината до краищата на вагона, и за двата наблюдателя, този във вагона и другият на гарата. И това става защото светлината няма инерция. Ако светлината имаше инерция в случая, щеше да пристига едновремено до двата края на вагона, понеже точката на излъчване се движи заедно със вагона. Но понеже светлината няма инерция, което следва от това че точката на излъчване не се движи заедно със вагона, макар че источника на светлина се движи заедно със вагона, светлината пристига не едновтемено до краищата на вагона и в двете отправни системи. Това свойство може да бъде ползвано за откриване на собствено движение, без да е необходима отправна система, подобно на диполната анизотропия, и също оборва СТО.

Престани със глупавите си постове. Малоум, нали с този ник пишеш в дира.

Но не знам дали е възможно да се постави , външен датчик за интензитет на светлина. Вътрешния ще е на стените на вагона, а външният трябва да бъде на гарата. Пита се как ще пристига светлината от вътрешноста на вагона до него.

Ако се " вижда" със дарчик на интензитет на светлина, няма да има субективно " виждане" на интензитета на светлина. Един датчик вътре във вагона и един извън него, могат да констатират разлики във интензитета ако има такава.

А според СТО , в момента на съвпад на хигсовите координати на двете системи, има ли съвпад и във времената на двете системи, от анимацията която представяш като парадокс в СТО. Освен това ако има синхрон на времената в двете системи при тяхният съвпад на хигсовите им координати , как после става така че времената им се разсинхронизирват.

Според СТО, две отдалечени пространственно отправни системи нямат общо време. В случая който разглеждаме, ти казваш че общото втеме на двете движещи се една спрямо друга отправни системи, имали общо време само в момента на съвпад на хигсовите им координати. Но това не е по условието на СТО, щом твърди че пространствено отдалечени обекти, нямат общо време.

За да съвпадат, началата на двете системи, те трябва да се намират на едно и също пространствено място. А това как ще стане.

Как така две отправни системи да бъдат в една точка, те не могат да съществуват едновременно на едно и също място.

Бих казал, че все още не съм намерил правилния начин да представя парадокса. Той най-лесно се вижда ако представя двете гледни точки една до друга. Така, обаче, явно се създава впечатлението, че времената в двете системи са еднакви ... а аз всъщност нямам това предвид. Единственито допускане, което аз прявя, е х=х'=0 и t=t'=0. Тоест, че лазерният импулс е излъчен когато началата на двете системи съвпадат и съответно точката и момента на излъчване на импулса са общи за двете системи. Значи наистина имаме общо време и х-координат ... но само в момента на излъчване на импулса. Освен тази обща точка във времето и пространството, парадоксът не изисква общо време и пространствени координати за двете системи. Ми излиза, че щом в началният момент на излъчване на импулса, съвпада с началата на отправните системи, техните часовници, трябва да са синхронизирани, демек двете системи да са неподвижни една спрямо друга, и да имат едно общо време, което противоречи на СТО. Може би не си намерил правилния начин, да представиш парадокса.

Защо смяташ че така се приема, това от СТО ли следва, нали според нея, за всяка една от отправните системи, които ги разглеждаме в задачката, няма общо време със другата, съответно нямат и общи пространствени кординати на излъчване и попадение на лъчът. Ако се разгледа задачката във пространствовремето на СТО където пространството и времето са обидинени, тогава и кординатите на събитията в двете отправни системи, ще съвпадат. Не мислиш ли че разглеждаш парадокса, като полу - класически, и същевременно като полу - релативистки начин.

Циклиш, вече е ясно че без закона за инерцията на дядо Нютон, нито скорости нито импулси могат да се събират. Ама с магарешки инат и буксуване не се разбират тези работи.

Няма такъв закон. Как да няма, първи закон на Нютон, гласи че тяло с маса, запазва праволинейното и равномерно движение, демек скороста. Приказваш врели некипели.

Кажи го на Младенов, той смята че има парадокс в задачата. Но дали наистина има, нека да чуем Младенов какво ще каже, след като по условие на СТО, двете времена в отправните системи от анимациите на Младенов, не са съвпадащи.

Ако скороста не се запазваше, в едната система, няма да може да се сумира със скороста на другата система. Инертност и инерциа са две различни неща, в момента разискваме инерциата, а инертноста не ни интересува, макар че и двете са свойства на масата. А законът за събиране на импулсите не ни интересува в случая, макар че и той се явява като следствие на закона за събиране на скоростите.

Ако няма общо време за двете системи, лазерният лъч никога няма да уцели , независимо от коя отправна система се разглежда уцелването. Затова условието в анимацията на Младенов, е за общо време на двете отправни системи, само тогава има парадокс. А СТО твърди че няма общо втеме. Значи няма парадокс. Но да чуем какво ще каже Младенов. Сканер може да дерзае(:

Времето е общо за двете системи, погледнато от всяка една.

Събиране на скорости не би било възможно ако скороста не се запазва във отправната система, един автомобил движещ се със 100 км/ч как ще си събере скороста с друг, ако неговата скорост не се запазва. А се запазва заради инерцията породена от масата на автомобила. Инерцията и 1 закон на Нютон са пряко свързани. За масата на светлината, стана ясно че тя е лишена от такава и за нея не важат законите за събиране на скорости. Точно това проповядва и СТО. Движението на светлината е безинерционно, нейната скорост е константна, но не поради инерционни причини, имено защото е константна и не се променя чрез галилееви трансформации.

От първи закон на Нютон, за запазване на праволинейното и равномерно движение, ако не се действа на тялото със някаква сила. Сумират се скорости именно заради този закон за запазване на скорости.

Все едно, важното в случая е че няма транслиране на светлинна маса, а това означава че светлината няма инерция, защото инерцията е свойство на масата.

Дори и да нямат общо време, двете ИОС, разглеждано във всяка една пооделно, времето е общо за двете ИОС. Парадокса пак остава, в всяка от двете ИОС сигнала тръгва едновременно и за двете.

Напълно вярно и точно. Вижда се как релативистите са в пълна безисходица, и буксуват със безсмисленни и тъпи въпроси, като : " откъде следва това", "къде участва инерцията", " откъде следва това условие", " кой закон изисква да има маса".