„НАУКА И ЖИВОТ“ NO 1, 2009 Г. • ЛИНГВИСТИКА • 240 КОМЕНТАРААкадемик Андрей Анатолиевич Zaliznyak"Наука и живот" № 1 и № 2 , 2009Откъде идва, как идва тази или онази дума? Тези въпроси представляват голям интерес за мнозина. В търсене на отговор човек, далеч от лингвистиката, често започва да прави предположения въз основа на случайно сходство на думите. Любителската лингвистика не е толкова безобидно хоби, както може да изглежда на пръв поглед. Известният лингвист Андрей Анатолиевич Зализняк разказва за типични грешки на лингвистите любители и за опасността от аматьорски подход към изучаването на езици. С неговото любезно разрешение редакторите публикуват разширена версия на лекцията, изнесена в Московския държавен университет на Третия фестивал на науката.Свободата на печата и появата на Интернет са големи постижения на нашата ера. Но всички стъпки на прогреса имат и своите страни в сянка. В днешно време такава сенчеста страна е бързото развитие на аматьорството и спадът в престижа на професионализма.
Представители на различни науки и изкуства говорят за това. Например Александър Ширвиндт с горчивина пише в мемоарите си за Зиновия Гердт: „В ерата на широко разпространената победа на аматьорството всяка проява на висок професионализъм изглежда архаична и неправдоподобна“.
Аматьорството в областта на разсъжденията относно езика е по-широко разпространено, отколкото в други области, поради илюзията, че тук не се изискват специални знания. Всеки знае, че има науки като физика и химия; и че има и наука за езика - лингвистика - твърде много дори не подозират.
Опитайте се да си представите любителска книга за небесните тела, която да обсъжда въпроса колко голяма е Луната - голяма колкото плоча или голяма като монета. Междувременно любителски есета на езика от абсолютно същото ниво циркулират в значителни количества и се четат и приемат сериозно от доста широка аудитория.
Особено тъжен показател за състоянието на нашето образование е, че сред авторите на любителски есета за езика, както и сред техните читатели и почитатели, срещаме добре образовани хора и дори носители на високи академични степени (в други науки). Любителската лингвистика се интересува главно от произхода на думите
Основното съдържание на аматьорската лингвистика е разсъжденията за произхода на думите.
/.../
Типичното действие на аматьора е да забележи известна прилика между думите А и Б и да декларира: „Думата А произлиза от думата Б “. В този случай той не се интересува дали думите А и В принадлежат към един и същи език или различни, дали тези езици са свързани или несвързани, разположени наблизо или в различни части на земното кълбо.
Може да няма връзка между думи, които са сходни по външен вид.
Любителят не осъзнава, че случаите на близко сходство (или дори съвпадение) на външните обвивки на някои думи от различни езици не представляват нищо изключително, особено ако думите са кратки. Напротив, от гледна точка на теорията на вероятността, би било изключително изненадващо, ако те не съществуват. В крайна сметка броят на фонемите* на всеки език е относително малък - няколко десетки.
Разгледайте например английски речник и ще намерите десетки думи, които звучат подобно на някои от руските думи, например: гребен, плаж, момче, хляб, парцел, мрежа, ръж и т.н.
/.../ Две основни открития на историческата лингвистика
По време на съществуването на историческата лингвистика в тази наука са направени две основни открития - откриването на самия факт, че езиците се променят с течение на времето, и откриването на основния принцип на тяхната промяна.
До известна степен хората са осъзнали първия за дълго време (забелязвайки по-специално разликите между диалектите или тясно свързани езици на фона на общите им прилики). Сега знаем, че в хода на историята на всеки език се извършват постепенни промени на всичките му нива - във фонетиката, граматиката, значението на думите. Специфичният характер на тези промени в различните езици и в различни епохи е различен и скоростта на тези промени също е различна. Но нито един жив език не остава непроменен. Само мъртвите езици са непроменени.
/.../
За езици с вековна писмена традиция, например руски, английски, френски, гръцки, персийски, променливостта на езика може да бъде директно проверена чрез четене на текстовете от миналите векове. Колкото по-голяма е временната дистанция, толкова по-трудно е за съвременния човек, ако той няма специална езикова подготовка, да разбере делата на своите предци. Навлизайки по-навътре във все по-древни времена, той ще стигне до такива текстове, в които не разбира почти нищо. Например, за съвременен англичанин (не лингвист), староанглийски текст от 10 век вече е просто чужд език. Съвременният френски език се различава още по-поразително от латинския, от който се е развил в продължение на хилядолетие и половина.
Основният принцип на промените в езика е открит едва през 19 век и това е най-голямото постижение на историческата лингвистика. Значението му за тази наука е не по-малко от, да речем, значението на откриването на закона за всеобщата гравитация за физиката.
Принципът е, че външната форма на думите на езика не се променя индивидуално за всяка дума, а поради процесите - така наречените фонетични промени (иначе - фонетични преходи), обхващащи в даден език в дадена епоха ВСИЧКИ думи без изключение, където има определена фонема (или комбинация от фонеми).
Това е основен принцип на историческата лингвистика.
Дори и най-странната трансформация на появата на дадена дума в хода на историята не е резултат от случайно индивидуално заместване на звуците, а от фонетични промени, последователно внедрени в целия речник на езика , настъпили в даден език в определен период от миналото. Откъде лингвистите получават информация за предишните състояния на езика? Не мога да се спирам подробно на това, но ще посоча най-важното.
Прекият източник (възможно за езици, които имат писмена традиция) са писмени записи на един и същи език, произлезли от предишни векове. Вярно е, че извличането на информация за езика от тези паметници е по-сложна операция, отколкото изглежда на пръв поглед, но лингвистите вече са придобили богат опит по този въпрос.
Друг начин, логично по-сложен, но вече имащ детайлно разработена строга методология, е т. нар. Сравнителен исторически анализ, тоест сравнение на даден език със сродни езици с цел възстановяване на общото състояние, от което всички тези езици се развиха. Подходящ е и за неписани езици.
Ето опростен пример - сравнение на думата „сън“ в различните славянски езици: руски сън , полски сен , сръбски san , словенски sən , български sn (в последните два случая има гласни, специфични за тези езици ə и ъ , които отсъстват на други езици). Ако такъв пример не е уникален, но точно същата звукова връзка между пет езика се повтаря в поредица от други думи, тогава сравнителната лингвистика заключава, че:
в праславянския език е имало специална гласна, различна от o , e и a и вероятно същият звук като словенски ə или български ъ (и думата „сън“, или по-скоро нейната основа, е имала формата s + тази гласна + n );
тази специална гласна впоследствие се е променила в руски на o , в полски - в e , в сръбски - в a .
/.../
И накрая, друг начин за проникване дълбоко в историята на даден език е вътрешната реконструкция (т.е. такава, която не използва външно сравнение). Този метод е приложим дори в случаите, когато няма сродни езици.
/.../
От това става ясно колко малко шанс има един аматьор, който не знае нищо за всички вериги на фонетичните промени и вижда само настоящите форми на думите, да разкрие истинския произход на думата. Аматьорите не знаят основния принцип на фонетичната еволюция
Нещо повече, те не искат да го знаят, дори да им е формулирано и обяснено, защото веднага се превръща в непреодолима пречка пред тяхната фантазия.
Те обичат да представят своите фантазии като нещо ново в изучаването на езици. В действителност обаче днешните аматьори просто продължават наивните стремежи на своите предшественици от 18 век. Големите открития от 19 век в областта на историческата лингвистика просто не са ги докоснали.
Представете си човек, който говори за веществата, които среща в заобикалящия го свят, без да подозира, че тези вещества имат химичен състав - нещо недостъпно за окото, допира и обонянието, което се разкрива само с помощта на професионални методи за анализ, разработени от цели поколения изследователи.
Ясно е, че именно в тази позиция любознателните хора са били в древността. Но сега такъв наивен естествен учен вече няма да предизвиква нищо друго освен подигравки.
/.../ Любителски подход към собствените имена
Лингвистите любители се интересуват особено от собствените имена.
Както знаете, много чужди собствени имена съвпадат с определени руски думи. Това са например личните имена Боб, Том, Лука, Кнут , имената на градовете Виена, Рига, Кил ; в Етиопия има град Гор /.../ и т.н.
Лингвистът аматьор е изключително склонен да разглежда подобни съвпадения като дълбоко значими и да се опитва да разгадае начините, по които руските имена са дошли в чужди страни.
Не му минава през ума, че не по-малък успех би очаквал чуждестранен лингвист-любител, който би искал да намери своите родни думи на картата на Русия. Например, испански аматьор бързо ще осъзнае, че Cama и Oka са просто испанските думи cama /„легло“/ и oca /„гъска“/; италианец би предположил, че река Пьяна е италианската piana /"тиха"/, а турчин – че дон Корлеоне и Нева са турски дон ‘мороз’ и neva /‘богатство’/.
Както виждаме, е доста лесно да се намерят географски имена на картата на която и да е държава, които са подобни на думите на родния език на аматьор. По този начин е ясно, че такива находки сами по себе си, без лингвистичен и историко-географски анализ, нямат абсолютно никаква стойност при изучаване на действителния произход на съответните географски имена.
Тук съм дал само точни звукови съответствия - за мен беше важно да покажа, че дори при толкова строго условие има много съвпадения.
Но, както вече споменахме, аматьорите никога не се ограничават само до точни съвпадения - те лесно си позволяват да заменят букви, да ги пренареждат, изхвърлят и добавят. С други думи, вместо точна звукова кореспонденция, аматьорът е доволен от това, което самият той субективно оценява като сходство. Фантазии за историята
Страстта към любителската лингвистика по принцип може да бъде проява на чисто любопитство. Но за съжаление, по-често човек се занимава с такава любителска лингвистика, която е пронизана от желанието да обоснове някаква по-обща идея - обикновено някаква версия за произхода и историята на цял народ. Почти винаги това е версия, която украсява (героизира) историята на собствения си народ.
Така например, любителите лингвисти, вдъхновени от идеята за руско-етруската идентичност, не само четат смело етруските надписи на руски, но и много охотно използват своите четения като обосновка на тезата за широкото разрастване на русите в древността .
По-специално, в едно от тези есета четем:
„От тези надписи следва, че Москва е съществувала не само преди Рим, но по нейна воля етруските са издигнали този град, наричайки го в духа на руските традиции Мир. Друго нещо е, че думата Мир, написана в руската традиция, според етруските правила е трябвало да се чете в обратната посока и тя започва да се чете като Рим. В Рим, създаден от етруските, за които руският им е бил роден език, а етруският език е бил своеобразен войнишки жаргон, следователно руската реч звучи доста дълго време. И едва много по-късно, когато латинците започнаха да се местят в Рим, говорейки на руски, те го изкривиха, адаптирайки го към своята фонетика и граматика. "
Бих искал да подчертая, че доста често феновете казват, че латински или английски, или немски и т.н. произлизат от руски и дори не от древния, а точно от този, който говорим сега. Някои са още по-решителни и ни казват, че всички езици като цяло произхождат от руски. Нищо по-абсурдно от гледна точка на действителната история на езиците не може да се представи. Да не говорим за факта, че подобни "открития" се правят от хора, които от 99% от световните езици не знаят нито една дума, дори не знаят имената на тези езици. Но, уви, този абсурд ласкае гордостта на определена част от читателите. Трябва да се отбележи, че необходимостта от такива митове обикновено възниква сред представители на онези народи, които в хода на историята са страдали от потисничество от по-мощни съседи и които се нуждаят от някаква допълнителна морална подкрепа за самоутвърждаване. А подобното проявление на комплекс за малоценност сред руските автори е много плачевно./.../ Обикновеният читател иска да мисли, че това, което му е харесало по телевизията, в книга или в интернет, не са фантазии, а наука - дори ако не е призната от инертни академични авторитети... И за да привлече и поведе такъв читател, аматьорът ще настоява с натиск, че е казал нова дума в науката или дори е открил нова наука.И по този път, разбира се, за него е много важно да обезцени професионалната наука в очите на читателя, да я изобрази като колекция от догми, които са напълно ненужни за свободно мислещия читател на нашето време. Затова много често любителството е агресивно, използва принципа „атаката е най-добрата защита“: позицията на професионалистите се обявява за остаряла или дори откровена псевдонаука, самите те са инертни, затворени за всичко ново, служещи на властта и т.н. ... А. А. Зализняк
/със съкращения/
Целият текст:https://elementy.ru/nauchno-populyarnaya_biblioteka/430720/O_professionalnoy_i_lyubitelskoy_lingvistikeПП: И в България се навъдиха доста аматьори и псевдолингвисти, изкривяващи историята... Някои търсят връзка между Балхара – Балгар – Болгар – България... Според други бриги = бълги = белги = българи и т. н. Най-вече аматьорите отричат наличието и ролята на славяните, на славянските езици /сред които е българският език/, на славянската писменост...
Мисля, че ще е добре, ако преди да се заключи дадена тема, да се напишат едно или повече заключения, изводи, обобщения...
