Марин Тачков

В историческата наука е възприет и утвърден терминът "славяни" /като общо название на различните славянски племена/... https://bg.wikipedia.org/wiki/Славяни

Не е обвинение, а констатация. Та ние дори не знаем точните имена на владетелите на ПБЦ! За мнозина от тях не е известно къде са погребани!...

1. Тези исторически процеси не са станали изведнъж! Базата са общите интереси – да бранят земите, на които са се заселили... 2. Не е глупост и не е спекулация! Това не е само и просто църковен въпрос, а държавнически и културен. Въпросът е да се избере език, който да е разбираем за славянобългарския народ /народът да разбира значението на религиозните проповеди/. Изборът е бил цивилизационен – да имаме свой писмен език, да имаме своя писменост... Както е писано: "Голи са без книги всички народи"...

Добре. А откъде са дошли Кубратовите прабългари и какви са били те? Знаем, че са били под влиянието и зависимостта на Аварския хаганат и на Западнотюркския хаганат...

1. Това няма как да се докаже. Вероятно идват от Азия /от Кубратова България/ и са със смесен произход. Ако са били грамотни, биха ни оставили сведения за себе си!... 2. На този въпрос също е невъзможно да се даде категоричен, точен отговор. Делът на Аспаруховите българи се е променял с течение на времето... Първоначално, както знаем, те са заели земите на днешна Североизточна България. Колкото повече са се разширявали владенията на ПБЦ на юг и на запад, толкова повече е нараствал делът на славяните, увеличавало се е и етническото смесване... През втората половина на 9 в. е налице преобладаващо славянско население. Затова и съвсем логично княз Борис обявява за официален славянския език... Мисля, че дали съотношението Аспарухови българи – славяни е например 1 към 2, 1 към 3 или 1 към 4, това не е от изключително важно значение...

Не ме изненадва, че сме предимно славяни, смесени с малко прабългари и с още по-малко траки... Такава /в общи линии/ е и тезата на най-авторитетните и утвърдени историци, археолози, лингвисти от 19 в. до днес...

Предполагам, че има и диалектно влияние...

Всъщност в повечето значими исторически събития участват доста субекти...

Да. Обаче позицията на Толстой е по-различна. Според него се преувеличава ролята на основните субекти за сметка на останалите субекти и фактори...

Поздрав!...

Не. Съмнявам се да има такова чудовище... https://bg.wikiqube.net/wiki/List_of_hybrid_creatures_in_folklore

Да, но тук няма как да се отбележат етническите смесвания...

Да, но във всички събития участват много субекти – основни, второстепенни, третостепенни... Има различни интереси и противоборства. Влияние оказват фактори като финансиране, стратегия, тактика, издържливост, дух, хитрост, психика и т. н.

Работата на историците не е да предсказват бъдещето, а да изследват миналото...

Защо да е напълно неизвестна? Когато има достатъчно факти, историците определят кога се образува дадена държава, кога се извършва революция, могат да потърсят и да посочат предпоставки, причини, движещи сили, развой, последствия и т. н.

Защо да търсим "водораздел"? Действията, мислите, силите... на хиляди или на милиони субекти създават, рисуват обективната картина на всяко историческо събитие... Субектът е /съ/участник и е същевременно зависим от обективните обстоятелства... За философията на Маркс имам резерви...

Историческите закони и движения са доста по-сложни, противоречиви, нееднозначни...

"За хората, свикнали да мислят, че плановете за войни и сражения се съставят от пълководците по същия начин, по който всеки от нас, седнал в кабинета си пред картата, съобразява как той би се разпоредил в еди-кое си и еди-кое си сражение, изникват въпроси защо Кутузов при отстъплението не е постъпил така и така, защо не е заел позиция преди Фили, защо веднага не е отстъпил на Калужкия път, като оставил Москва, и т.н. Хората, свикнали да мислят така, забравят или не знаят ония неизбежни условия, при които винаги действува главнокомандуващият. Дейността на пълководеца не прилича в нищо на дейността, която си представяме ние, когато седим свободно в кабинета си, като разглеждаме по картата някоя кампания с известно количество войска от едната и от другата страна и в известна местност и като почваме нашите разсъждения от някой определен момент. Главнокомандуващият никога не се намира в условията на началото на някое събитие, в които ние винаги разглеждаме събитието. Главнокомандуващият винаги е в средата на движещата редица събития, и то тъй, че никога в никоя минута не е в състояние да обмисли пълното значение на събитието, което става. Събитието незабелязано, миг след миг, очертава значението си и през всеки миг от това последователно, непрекъснато очертаване на събитието главнокомандуващият се намира в центъра на най-сложна игра, на интриги, грижи, зависимост, власт, проекти, съвети, заплахи и измами, постоянно се намира в необходимостта да отговаря на безброй задавани му, често противоречиви един на друг въпроси. Учените военни най-сериозно ни говорят, че Кутузов е трябвало много още преди Фили да отправи войските си по Калужкия път, че дори някой предлагал такъв проект. Но пред главнокомандуващия особено в тежък миг има не един, а винаги десетки проекти едновременно. И всеки от тия проекти, основани на стратегия и тактика, противоречи на друг. Би казал човек, че работата на главнокомандуващия е само да избере един от тия проекти. Но той не може да направи и това. Събитията и времето не чакат. Предлагат му, да речем, на 28-и да потегли по Калужкия път, но в това време пристига един адютант от Милорадович и пита да започнат ли веднага сражение с французите, или да отстъпят. Той трябва ей сега, тозчас, да даде заповед. А заповедта да се отстъпи ни отклонява от завоя за Калужкия път. И след адютанта интендантът пита — къде да кара продоволствието, а началникът на болниците — къде да карат ранените; а куриерът от Петербург носи писмо от царя, в което не се допуска възможността да се остави Москва, а съперникът на главнокомандуващия, онзи, който скритом действува срещу него (такива има винаги, и не един, а няколко), предлага нов проект, диаметрално противоположен на плана за излизане на Калужкия път; а силите на самия главнокомандуващ искат сън и подкрепа; а несправедливо оставеният без награда почтен генерал иде да се оплаква; а жителите молят за защита, изпратеният за оглед на местността офицер пристига и донася съвсем противоположно на онова, което приказва изпратеният преди него офицер; а разузнавачът, пленникът и генералът, който е ръководил рекогносцировката — и тримата различно описват положението на неприятелската армия. Хората, свикнали да не разбират или да забравят тия необходими условия за дейността на всеки главнокомандуващ, ни представят например положението на войските във Фили и предполагат при това, че на 1 септември главнокомандуващият е могъл съвсем свободно да разрешава въпроса за изоставянето или за защитата на Москва, докато при положението на руската армия на пет версти от Москва не можеше да става въпрос за това. Но кога се бе решил тоя въпрос? И при Дриса, и при Смоленск, и по-осезателно на 24-и при Шевардино, и на 26-и при Бородино, и през всеки ден, и час, и миг на отстъплението от Бородино до Фили." Лев Н. Толстой "Война и мир" цитирай

Лев Толстой Война и мир (226)/.../ Част трета I Човешкият ум не може да разбере абсолютната непрекъснатост на движението. Законите на каквото и да било движение могат да се разберат само когато човек разглежда произволно взети единици от това движение. Но в същото време тъкмо от това произволно делене на непрекъснатото движение на отделни единици произлизат повечето от човешките заблуди. Познат е тъй нареченият софизъм на древните, че Ахилес никога няма да настигне вървящата пред него костенурка, макар че Ахилес върви десет пъти по-бързо от костенурката: щом Ахилес премине пространството, което го отделя от костенурката, костенурката ще извърви пред него една десета част от това пространство; Ахилес ще премине тая десета част, но костенурката ще извърви една стотна част и така нататък до безкрайност. На древните тая задача е изглеждала неразрешима. Безсмислеността на решението (че Ахилес никога не ще настигне костенурката) е произлизала само от това, че произволно са били допускани отделни единици на движение, докато движението и на Ахилес, и на костенурката е ставало непрекъснато. Като приемаме все по-малки и по-малки единици на движение, ние само се приближаваме до решението на въпроса, но никога не го постигаме. Само ако допуснем безкрайно малката величина и възлизащата от нея прогресия до една десета и като вземем сумата на тая геометрична прогресия, постигаме решението на въпроса. Новият отрасъл на математиката, постигнал изкуството да борави с безкрайно малките величини, и в други по-сложни въпроси на движението дава сега отговори на въпроси, които изглеждаха неразрешими. Тоя нов отрасъл на математиката, неизвестен на древните, когато разглежда въпросите за движението, като допуска безкрайно малките величини, тоест ония, при които се възстановява главното условие на движението (абсолютна непрекъснатост), с това вече поправя неизбежната грешка, която човешкият ум не може да не прави, разглеждайки отделни единици на движението, вместо непрекъснато движение. Съвсем същото става и при търсенето на законите за историческото движение. Движението на човечеството, което произлиза от безброй човешки произволни действия, се извършва непрекъснато. Разбирането на законите на това движение е целта на историята. Но за да може да се разберат законите на непрекъснатото движение на всички произволни действия на хората, човешкият ум допуска, че съществуват произволни, отделни единици. Първият начин на историята е, като вземе произволна редица от непрекъснати събития, да я разглежда отделно от другите, докато няма и не може да има начало на никакво събитие, а всякога едно събитие непрекъснато произлиза от друго. Вторият начин е да се разглежда действието на един човек, цар или пълководец като сбор от произволните действия на хората, докато сборът от човешките произволни действия никога не се изразява в дейността на едно историческо лице. Историческата наука в своето движение постоянно приема за разглеждане все по-малки и по-малки единици и по тоя път се стреми да се приближи до истината. Но колкото и малки да са тия единици, които приема историята, ние чувствуваме, че допускането на единица, отделена от друга, допускането, че съществува начало на някое явление и допускането, че произволните действия на всички хора се изразяват в действията на едно историческо лице, сами по себе си са лъжливи. Всеки извод на историята без най-малкото усилие от страна на критиката се разпада на прах, без да остави нищо след себе си, само защото критиката избира за предмет на наблюдение по-голяма или по-малка откъсната единица, за което тя винаги има право, тъй като взетата историческа единица винаги е произволна. Само като допуснем безкрайно малката единица за наблюдение — диференциал на историята, тоест еднородните влечения на хората, и като постигнем изкуството да интегрираме (да вземаме сбора на тия безкрайно малки), можем да се надяваме, че ще разберем законите на историята. Първите петнадесет години от XIX столетие в Европа представят необикновено движение на милиони хора. Хората оставят обикновените си занятия, устремяват се от единия край на Европа към другия, ограбват, убиват се едни други, тържествуват и се отчайват и за няколко години целият ход на живота се променя и става усилено движение, което отначало върви, като се засилва, а сетне — като отслабва. Каква е причината на това движение или по какви закони е ставало то? — пита човешкият ум. За да отговарят на тоя въпрос, историците ни излагат деянията и речите на няколко десетки хора в едно от зданията на град Париж, като наричат тия деяния и речи с думата революция. След това дават подробна биография на Наполеон и на някои съчувствуващи и враждебни нему лица, разказват за влиянието на едни от тия лица върху другите и казват: ето от какво е произлязло това движение и ето неговите закони. Но човешкият ум не само отказва да вярва в това обяснение, но направо казва, че методът на обяснението не е правилен, защото при това обяснение най-слабото явление се приема за причина на най-силното. Сборът на хорските произволни действия направи и революцията, и Наполеон, и само сборът на тия произволни действия ги търпя и унищожи. „Но всеки път, когато е имало завоевания, имало е и завоеватели; всеки път, когато са се правили преврати в държавата, имало е велики хора“ — казва историята. Наистина всеки път, когато са се явявали завоеватели, имало е и войни, отговаря човешкият ум, но това не доказва, че завоевателите са били причина за войните и че е възможно да се намерят законите на войната в личната дейност на един човек. Всеки път, когато погледна часовника си и видя, че стрелката се приближава към десет, чувам, че в съседната църква забиват камбаните, но от това, че всеки път стрелката стига до десет часа, когато камбаните почват да бият, аз нямам право да извадя заключение, че положението на стрелката е причина за движението на камбаните. Всеки път, когато видя движещ се локомотив, чувам свирка, виждам отваряне на клапата и движението на колелата; но от това нямам право да заключа, че свиренето и движението на колелата са причина за движението на локомотива. Селяните казват, че в късна пролет задухва студен вятър, защото пъпките на дъба се развиват, и наистина всяка пролет духа студен вятър, когато пъпките на дъба се развиват. Но макар да не зная причината за студения вятър, когато пъпките на дъба се развиват, не мога да се съглася със селяните, че причината за студения вятър е развиването пъпките на дъба, макар и само заради това, че силата на вятъра е извън влиянието на пъпките. Аз виждам само съвпадение на условията, които съществуват при всяко жизнено явление, и виждам, че колкото и както да наблюдавам подробно стрелката на часовника, клапата и колелата на локомотива и пъпките на дъба, не узнавам причината за камбанния звън, за движението на колелата и за пролетния вятър. Затова трябва изцяло да променя точката си за наблюдение и да изучавам законите за движението на парата, на камбаните и на вятъра. Същото трябва да направи историята. И опити за това бяха вече направени. За изучаване законите на историята ние трябва съвсем да променим предмета на наблюдението, да оставим на мира царете, министрите и генералите, а да изучаваме еднородните безкрайно малки елементи, които ръководят масите. Никой не може да каже доколко е възможно по тоя път човек да постигне разбирането на историческите закони; но очевидно е, че само по тоя път има възможност да се доловят историческите закони и че по тоя път не са направени още ни една милионна от ония усилия, които са направени от историците за описване деянията на различните царе, пълководци и министри и за излагане на своите мисли по тия деяния. /.../ https://chitanka.info/text/24967-vojna-i-mir/226#textstart ПП: Народите и великите личности са взаимно свързани, зависими едни от други... Ние можем да изучаваме историята, но не и да я изучим напълно... Умереното и разумното мислене са най-добрите пътеводители в света на историята, а и в живота...

Еволюционната теория ми се струва най-логична. Религиозните теории са ирационални... Няма как Бог да е създал Вселената!...

Благодаря! Да, но в Блог.бг са популярни... Параисторията (също така фолкистория, квазиистория, псевдоистория, алтернативна история и други) е обобщено име за съвкупност от претендиращи за научна стойност, но не притежаващи такава публицистични трудове и концепции, теоретизиращи по различни исторически теми, създадени основно от непрофесионални историци, от позицията на отрицанието и ревизионизма на академичната историография.[1] Параисторията цели да измеси истинската история и да представи за факт не това, което действително е станало, а това, което хората в различни времена казват, искат или вярват, че се е случило.[2] Характерно за това явление е, че то излиза извън маргиналността в страни, засегнати по-силно от негативните явления, съпътстващи глобализацията. Подобни идеи намират добър прием сред онези социални групи, които чувстват себе си потърпевши от бързите промени в последните десетилетия. Съществени са размерите на това явление в Русия, Източна Европа и особено в България.[3] Параисторията е част от маргиналната наука. В България прояви на параистория се срещат по-често по теми свързани с прабългаристиката. Множеството неясноти около ранната история на прабългарите създават възможност за формиране на различни хипотези, които попадат в обхвата на „параисториците“. В него се включват и разработки на автори, които спадат формално към академичната общност, но поради различни причини, са склонни да участват в параисторични дискусии и изследвания, които атакуват както общоприетите до 1990 г. научни тези, така и опитите за демитоголизация на елементи от тази тематика, възникнали в съвременна среда. Така на практика границата между „параисторичните“ и историческите проучвания не винаги е добре очертана и са възможни преливания, които правят доста трудно пълното разграничаването на двата вида изследвания. Подобни прабългаристични изследвания, както иронично пише проф. Румен Даскалов, вече са подпомогани от методи използвани в астрологията, хиромантията, кабалата, тайноведството и др. псевдонауки.[4] https://bg.wikipedia.org/wiki/Параистория

Благодаря! Да, но те нямат спиране! И са убедени в правотата си!...

Здравейте! Предлагам ви част от любопитен спор с участието на блогови любители на параисторията... /.../ 2. leonleonovpom2 - /И. Симеонов/ Здравей, Марине! 06.08 16:41 /.../ Защо се пропуска основния факт, че Аспарух заваря тук Българи, които живеят на тези земи от векове Не само славяни И че Малала, далече преди Аспарух пише ,че в Мизия Българи живеят/ не славяни/ За славяни няма и дума? Защо? Какво излиза ,че в един случай местните са Българи, в друг- славяни ? Математически, това означава ,че Българи и славяни са едно! И напомням вернитте думи в извода на Евгени Делев- Че от Българи са произлезли поне 10 държави в Европа! /.../ 7. mt46 /М. Тачков/- Сериозно!?... 06.08 23:24 "И напомням вернитте думи в извода на Евгени Делев- Че от Българи са произлезли поне 10 държави в Европа!" Може ли да ги посочиш, Лео! Можеш ли да кажеш на /за/ сърбите, чехите, поляците, словаците, словенците, хърватите, руснаците, беларусите, украинците, че са произлезли от българите! Че не са славяни, а българи!... Навярно ще станеш за смях или ще предизвикаш международен скандал!... 8. leonleonovpom2 - Здравей, Марине! 07.08 00:37 Мога да посоча доста доказателства Някои съм дал и горе 1/Йоан Малала- В Мизиа сега сега Българи живеят Това е преди идването на Аспарух! 2/ Анализаторите твърдят ,че е заварил славяни/ дошли по- късно/ Следователно е заварил Българи и славяни!? 3/ Дюканж дори не споменава за славяни Това е необичайно Той пише История на България век преди Паисий Той е от историците, за които говориш Следователно няма единодушие ,за което говориш при тях А избирателност!За него няма славяни Защо ?Ами защото Екатерина Велика не ги е лансирала още, за сметка на Българите 4/ Е.В. говори за славянски имена на запад Ето две- Пиринеи и ЕБро/ Хеброс/ -Марица /Славянски ли са наистина ?Кога славяни са ходили в Испания? 5/ Хърватите твърдят, че са с Български произход Аргументирано и с името им Че са Кубратови Българи 6/ Сарматите са в основата на генезиса на Българите Но- и на руснаците! Русия е изградена върхеу основите на Велика България Украйна- също! 7/ Обичаят Герман е съхранен освен в България, в Румъния , Украйна и Белорус! 8/ Словенският език е по- близък до нашия дори от" македонския" Словашкият също е разбираем 9/ Румъния почти изцяло е се базира на Български етнос, романизиран впоследствие! и 10/ Пред очите ни от Български етнос се създаде нова Държава-Македония 11:/ За сърби има ли нужда да се говори ?Създали са държава на Български земи- Косово!За Белград и Браничево, папа Инокентий е казал ,че са Български земи, затова Калоян си ги е взел от Унгарците Имам известни резерви към чехи и поляци Да повторя ли ,че Унгария носи и днес име, свързано с България от Симеоново време-Онтурия! /.../ 17. mt46 - Здравей, Лео! 08.08 13:22 /.../ 1. За Малала съм ти отговорил – не е достоверен източник... 2. Кои анализатори? Дай точен цитата... 3. Дюканж не пише история на България, а на Византия... /.../ Historia byzantina (Histoire byzantine), 1680... Естествено и логично е славяните в българската държава да бъдат наричани "българи", защото държавата се нарича България, а и защото през 9-10 в. славяните тук са се смесили с Аспаруховите българи. По същия начин жителите на ИРИ са наричани ромеи, а не според етническия си произход... 4. Пиринеи и Ебро нямат нищо общо с българите или със славяните. И двете имена са с гръцка етимология... /.../ 5. Не хърватите, а някои днешни хърватски историци. Навярно не повече от 5 %... Сорос и други НПО финансират разни продажници, за да пишат какви ли не измислици... 6. Това не е доказано...А и ние не сме наследници на цялата Кубратова България... 7. Обичаят Герман нищо не доказва... 8. Естествено е да са близки до нашия език – защото са славянски езици... 9. Българският етнос е смес от различни етноси... Държавата е политическо, а не етническо понятие... 10. Македонците са ни роднини по славянска линия... 11. И колко години сме владели сръбски земи?... "Първите данни за сръбска държавност са от 7 век по времето на династията на Властимировичите. През 9 век сърбите приемат християнството на мястото на славянския политеизъм." Виж имената на сръбските владетели – славянски са... Може би унгарците са част от групата на оногурите /прабългарско племе/... /.../ 11. shtaparov /А. Щапаров/- "И напомням вернитте думи в ... 07.08 02:14 /.../ Аз мога да ги посоча Марине: от древна България са произлезли страни като Чехия, Словакия, Словения, "Македония", Хърватска, Черна гора, Сърбия, "Румъния", Беларус, Полша, Украйна (Укрите са Угри т.е. Бугри), Бавария, Белгия, днешна България, Молдова, Русия, Албания, Босна, Литва и Латвия! От това следва, че д-р Делев не е прав и истинската цифра не е 10 държави,а 20! 19. mt46 - ? 08.08 23:16 shtaparov написа: mt46 написа: "И напомням вернитте думи в извода на Евгени Делев- Че от Българи са произлезли поне 10 държави в Европа!" Може ли да ги посочиш, Лео! Можеш ли да кажеш на /за/ сърбите, чехите, поляците, словаците, словенците, хърватите, руснаците, беларусите, украинците, че са произлезли от българите! Че не са славяни, а българи!... Навярно ще станеш за смях или ще предизвикаш международен скандал!... Аз мога да ги посоча Марине: от древна България са произлезли страни като Чехия, Словакия, Словения, "Македония", Хърватска, Черна гора, Сърбия, "Румъния", Беларус, Полша, Украйна (Укрите са Угри т.е. Бугри), Бавария, Белгия, днешна България, Молдова, Русия, Албания, Босна, Литва и Латвия! От това следва, че д-р Делев не е прав и истинската цифра не е 10 държави,а 20! Трябва обаче да уточним процентите на българския произход /прабългарското участие в етногенезиса/. Например: България – 35% Северна Македония – 11 % Останалите 18 държави – средно по 3% https://mt46.blog.bg/regionalni/2021/08/06/kniaz.1773231

Благодаря ви! "Спорно е дали Чака успява да завладее престола в Търновград преди да бъде свален чрез преврат от шурея си, но така или иначе, Светослав се провъзгласява за цар на българите през 1300 г." https://bg.wikipedia.org/wiki/Тодор_Светослав

Напоследък се извършват опити за отпадане на предлога "чрез" и замяната му с предлога "през". Това се прави предимно от медиите и от политиците. Предполагам, че първопричината се крие в трудния за произнасяне звук "ч"... Замяната обаче навлиза и в писмената реч. Срещал съм я в интернетни публикации... Дали е основателно премахването на предлога "чрез" и не обеднява ли по този начин българският език?... Ще дам няколко примера, за да забележите смисловата разлика между двата предлога. – Може да получим пари през или чрез ЕС? През или чрез работата си мнозина могат да успеят?... Човек се усъвършенства през или чрез книгите и опита? През или чрез езика тя научи много?... Може да се постигне народно благоденствие през или чрез работата на депутатите? България се освобождава от османска власт през или чрез Русия?... Той отпътува за Германия през или чрез туристическа агенция? Този текст достига до вас през или чрез М. Тачков?... Грамотността е част от културата ни, нали?... Марин Тачков