К.ГЕРБОВ

СЪДЪРЖАНИЕ

Формиране на Ботевата чета 1

Първите действия на Ботев 2

Съдействениците в Румъния на апостолите в България 2

В Румъния са се подготвяли четири чети 4

Четата на врачанци в Бекет 7

Ботев организира чета в Гюргево 9

Ботев става войвода на голяма сборна чета 12

Идеята за завладяване на параход 14

Качване на Ботевите четници на парахода "Радецки" 17

В Гюргево 19

В Зимнич 20

В Турну Мъгурели 21

В Корабия и Оряхово 23

В Бекет 24

Впечатленията на екипажа за пътниците и товара 25

Завладяване на „Радецки” и отклоняване от курса му 27

Четниците завземат парахода 28

Реакциите на екипажа на парахода 32

Капитанът се подчинява на въстаниците 35

„Радецки” пътува, управляван от българи 39

Взаимоотношенията на четниците с пътниците 43

Ботевата чета слиза на Козлодуйския бряг 44

Капитанът на парахода за войводата Ботев и неговите четници 49

На парахода се развява българско знаме 51

Униформата на четниците и войводата 57

Документите от завземането на парахода 61

Параходът и екипажът продължават курса си 64

Историческият "Радецки" 67

Финансов баланс на Ботевата чета 69

Разходване на парите, получени от Павел Калянджи 69

Използвана литература и съкращението й 69

Бележки 70

Чети в прикачения файл: Botev i Radetzky.pdf (изтегля се след регистрация)

Културата на академик Андрей Пантев

„Лулата е стил и изкуство, учи проф. Андрей Пантев” - това четем в paper.standartnews.com, отбелязано на 10 Август 2002. Мисълта на учителя - тогава професор, днес академик, е илюстрирана с тази снимка.

Долу, на двете следващи снимки са показани фотопортрети на историческите вождове и учители на съветския и българския народ, съидейници на академик Пантев: Йосиф Висарионович Сталин и Георги Михайлович Димитров. Те също са пушили с лула. Възможно е и те да са изказвали мъдри, пропити с любов мисли по неин адрес.

Академик Пантев често се изявява от трибуната, също като своите именити предшественици. Журналистите го хвалят, че бил добър оратор. За съжаление не успях да намеря снимка на академика, като размахва лулата си от трибуната на Народното събрание миналата седмица. Това бе показано по някои телевизии. Мисля, че не всеки учител би си позволил да направи този жест - независимо дали е академик или не.

Не знам дали са правили такива демонстративни изпълнения Сталин и Димитров. Все пак колко е било за тях да проведат един такъв акт: те повече са познати не като интелектуалци, а като диктатори. Това е бил техният „стил и изкуство”. Има една интересна портретна композиция с другаря Сталин, където той държи лулата си като пистолет.

Мен лично ме подразни проявата на академик Пантев в Народното събрание. Почувствах размахването му с лулата като заплаха. Не чете ли академикът какво пише на кутиите с цигари, ако и да пуши лула? То и на пакетите с тютюн трябва да пише същото, било на български, английски, френски и т. н. език. Ето какво пише:

Не ми пука за здравето на академик Пантев, но самите производители на тютюн са написали, че лулата му убива хората около него! Що за пахалство има този академик-депутат да размахва от трибуната на Народното събрание лулата си, както някой убиец размахва пистолета си? Изглежда академик Пантев, защитавайки собствените си права, нехае за правата на другите. Поне да не го демонстрира от позицията си на недосегаем!

С цигари в борбата с кризата

„И сушата ще победим!” се заканва Сталин от плаката, загадъчно подръпвайки от прословутата си лула. Дали пък, обещавайки с картата бъдещите грандиозни хидромелиоративни начинания, не е дигнал междувременно цената на цигарите? И чрез изразните средства на плаката се е опитал да покаже колко много ще му струва това лично на него? Но като че ли усиленото пушене (стилно и изкусно, както би казал академик Пантев) по-скоро идва да покаже какъв мисловен труд полага великият вожд, за да осигури благоденствието на своя народ.

Преди години България пак беше изпаднала в криза. Е, тя не се наричаше така - при социализма икономическите кризи са абсурд. Май беше нещо като „временни затруднения”. Те се появиха също след една голяма суша. Тогава Тодор Живков, понеже нямаше откъде да прехвърли вода от едно място на друго, реши да компенсира загубите като повиши цените на гроздовата, луканката и цигарите (май само на вносните, не си спомням).

Бойко Борисов също се опита да се бори с настоящата, вече истинска капиталистическа криза, като вдигна акциза на цигарите, въпреки че е пушач. И тъй като това явно не помага, дойде едно наистина гениално хрумване, което не може да се роди във всяка глава. Да се разреши на пушачите да си пушат, без да се съобразяват с непушачите, иначе, видите ли, икономиката на България щяла сериозно да пострада!?

Ами като е казано „А”, редно е да последва и „Б”. Много частни фирми, изпаднали във финансово затруднение, изплащат възнаграждението на подчинените си в натура. Та ето една идея: възнаграждението на държавните чиновници-пушачи да се изплаща с цигари. От собствен опит знам, че в държавните учреждения забраните за тютюнопушене изобщо не важат. Даже имаше и такава демонстрация на държавни служители: протест с цигара.

Снимката с Бойко Борисов беше в интернет без наименование. От нея също става изразителен плакат с думите: „Ще победим кризата!”

Възмутените граждани са сбъркали адреса. Въпросният министър го даваха миналата седмица по телевизията да открива поредното дивечовъдно стопанство. Ще отглеждат животни, за да ги убиват! Някой да се възмути?

Тези, дето скачат за това и онова, нека си изяснят малко проблемите. Навремето имахме кокошки. Като заколеше баща ми някоя, майка ми я оплакваше: „Горката ярчица, хубава беше! ” После пък като я сготвеше, пак коментираше: „Вкусна кокошчица!”

Това е човекът: много-много не разсъждава. Та ако дигнат ДДС-то на месото, белким се позамислим и си подредим ценностите. Можем и до ГМО-то да опрем.

Иначе по отношение на политиката: някой от днешните управници да е отказал "да помогне" за нещо? От което пък да се е получило нещо адекватно.

Напоследък ни занимават с исторически митове: щели да почистват Авгиевите обори! Утре някой ще обещае, че ще донесе и Златното руно.

Агенция «Фокус»: "Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще внесе предложение за промени в Наказателния кодекс за инкриминиране на проявите на жестокост към животните. Това стана ясно след срещата на министър Найденов с организации за защита на животните, която е била по разпореждане на премиера Бойко Борисов...Обсъжда се вариант наказанието да бъде една до пет години лишаване от свобода, според европейската практика. При всички случаи ще държим да има ефективно наказание, каза министърът."

Бойко Борисов не е Сталин. Иначе щеше да реши въпроса по сталински: Няма кучета по улиците и парковете - няма проблем!

Не знам каква е европейската практика. До преди двайсетина години ни учеха, че там живеели върли капиталисти, при които човек за човека не бил брат, а вълк. То вълкът не беше ли роднина на кучето? Може би и затова, когато и у нас настана капитализъм, вече се отнасяме към кучето като с брат.

Само че не ми е ясно как ще го натаманят депутатите този закон за "наказание за проява на жестокост към животните". Може би там трябва конкретно да се изброят за кои животни ще се отнася законът. Защото възмутените от жестокото отношение към кучетата граждани, не ядат ли пържоли? И не си ли задават въпроса, като как тия пържоли са се появили на масата им.

Навремето даваха в кино "Култура" един филм, където показваха шницели, направени от...петрол. Да ама сега пак възмутени граждани скачат против генномодифицираните организми и продуктите от тях.

Явни престъпници още не могат да получат присъдата си, благодарение на хуманните български закони, съобразени с европейската практика. Но нищо чудно в скоро време зад решетките да се озоват повече убийци на кучета, отколкото на хора.

В една песен от зората на демокрацията в България се пее: «да заключим досиетата». А там накрая логично изниква въпросът: "А къде ще скрием ключа?" Та и в дебата за хуманното отношение към животните ще възникне въпросът: а как да се отнасяме към говедата, кравите, свинете? Техните "убийци" също ли ще лежат зад решетките, или ще приемем, че професията на касапите е хуманна?

И докато се разисква този въпрос, аз предлагам да се въведе "данък касапин". Или да се въведе по-високо ДДС не за бирата, а за месото. Така и хазната ще се опаричи малко.

Имам малка грешка: печатът не е на Иван Грозни, а е от «Изображение герба Империи из дневника Корба, сопровождавшего в 1698-1699 годах австрийского посла Габсбургов, отправленного в Москву для переговоров о войне с Турцией.” Вижда се колко е късен. Чак тогава руските управници са се усетили да правят възродителен процес.

Ето и западноевропейска карта на Тартария от 1706 г., която кореспондира с малките печати от герба на Иван Грозни. Даже и титлите са „крал (роа) на Казан” и „княз (дук) на България”.

Това е вече истински отпечатък - прерисовката не е добре направена. Иван Грозни се е усетил и във втория си голям герб-печат (има го и него в интернет, той е с агънце) е махнал татарския езически символ и го е заменил с Агнец божи. Даже и кръст му е сложил, ама не е случил на «познавачи» от ХХІ век. На първия герб на Грозни е представен герба на Татарска България, във втория - на Руско-имперска България.

Ето ви и малка информация кога е изчезнала Волжска България.

«В июле 1917 года, когда после февральской революции первые лучи свободы согрели души угнетенных народов, мусульмане Внутренней России созвали съезд в Казани и решили возродить свою национальную государственность. Это дело поручили С. Максуди. Он выделялся своей эрудированностью: хорошо знал историю, литературу родного и других тюркских народов. Получил высшее юридическое образование в Париже, в Сорбонском университете. К тому времени он проявил себя как верный сын своего народа, активно участвуя в деятельности партии Иттифак аль муслимин (Союз мусульман), которая ставила своей целью объединение всех мусульманских народов в борьбе за национальную независимость. Хочу подчеркнуть, что партия называлась мусульманской, а не татарской. В нее входили видные представители всех мусульманских народов: волжских болгар, башкир, узбеков, казахов, азербайджанцев и др., которых власть называла татарами.

Два созыва подряд С.Максуди был депутатом Государственной Думы, где зарекомендовал себя истинным патриотом, бесстрашным защитником интересов родной культуры. Он неоднократно выступал на заседаниях Думы с заявлениями, что термин татары … историческое недоразумение, что называть нас татарами неверно.

Сформированная съездом коллегия во главе с Максуди проделала огромную работу, в результате которой в ноябре 1917 года была провозглашена национально - культурная автономия Идель - Урал штаты, территория которой включала исторические земли Волжской Болгарии. Нейтральное название республики Идель – Урал, ни Болгария, ни Татария, обусловлено борьбой татаристов против С.Максуди. С. Максуди никак не хотел употреблять термин татары. Но проявил слабость, уступил татаристам, фракцией которых в Милли Меджлисе - парламенте республики Идель – Урал, руководил все тот же Г. Ибрагимов. Этим он допустил недооценку важного значения родного имени болгары в сознании народа. Если бы республика была названа Болгарской, то её силы утроились бы поддержкой широких народных масс и в первую очередь поддержкой Совета волжских болгарских мусульман.

Тем не менее, национальная государственность Идель – Урал штаты явилась уникальным образцом решения национального вопроса на принципах демократии и соблюдения прав человека. Её Конституция, подготовленная С. Максуди, не требовала государственного суверенитета. Максуди гениально предвидел, что будущее России - это федерация. Он говорил: … мы не хотим быть свободными против русского народа, … мы твердо верим в возможность свободного существования совместно с русским народом, которого мы никогда не смешивали с правительственной властью, не исходившей из народа. Он знал, что национальное достоинство личности обеспечивается свободой и равноправием в общественной жизни, в делах образования и культуры.

В апреле 1918 года большевики назначают миллионное вознаграждение за голову С. Максуди, который волей провидения сумел избежать ареста и прибыть в город своей юности Париж. Здесь он хлопочет перед Парижской мирной конференцией стран Антанты об избавлении родного народа от большевистского ига - этой нежданной напасти. В Меморандуме в адрес Конференции он пишет: Представляется целесообразным обратить внимание на то, что название представляемой мной нации татары не что иное, как историческая ошибка…. Вернуться в окаянную Россию ему уже не суждено. Он работает профессором Сорбонского университета, в котором когда-то получил путевку в жизнь. Затем его приглашают в Турцию. Там он - профессор Стамбульского и Анкарского университетов, преподает право и историю. Несколько раз избирается депутатом Народного Собрания и, самое главное, он был одним из ближайших соратников президента Ататюрка - отца демократических преобразований в Турции. Он опубликовал десяток книг по истории и праву. В начале пятидесятых годов в составе парламентской делегации от Турции он работал в Страсбурге над составлением Конституции Европарламента. Его не влекла мания величия. Он жил и трудился во имя человеческого достоинства. Не удивительно, что гений Максуди, его человеколюбие нашли свое заслуженное применение на общечеловеческом уровне.

Принципы демократии, права и свободы человека, за которые он боролся и в разработку которых внес огромный вклад, слава Богу, дошли и до нас, на его любимую Родину. Окружным путем, через Европу, но дошли: в 1993 году Россия приняла первую в своей истории демократическую Конституцию, которая не только провозгласила всех граждан России равными перед законом независимо от расовой, религиозной, национальной и прочих признаков, но и предоставила каждому человеку весь комплекс прав и свобод, необходимых для обретения человеческого достоинства. То, за что боролись волжские болгары на протяжении веков, осуществилось. Русское иго кончилось!

Жаль, Родина не помнит своего верного сына: ни в родной деревне Ташсу, ни в Казани нет даже памятной доски, нет ни одной улицы с именем С.Максуди, не говоря уж о памятнике. Учебники по истории фактически постыдно умалчивают его имя и великие деяния.

Уже через три месяца после объявления республики Идель – Урал к власти пришли большевики. Ваисовцы с радостью их поддержали, увидев в их пришествии начало царства добра и справедливости. Большевики разгромили и республику Идель – Урал, и Совет волжских болгарских мусульман и создали на части земель Казанской губернии татарскую республику. Проект татарской республики был подготовлен в наркомате по делам национальностей, руководимом Сталиным, при активном содействии таких татаристов, как уже известный нам Г.Ибрагимов, который стал заместителем Сталина, а также М.Султангалиев. Последний принимал личное участие в разгроме государственных учреждений республики Идель – Урал. Поэтому площадь возле Национально - культурного центра (НКЦ) города Казани, где установлен памятник свободе Хоррият, названа его именем: площадь Султангалиева. Это ли не кощунство!?

Решение о создании татреспублики было принято на заседании политбюро РКП(б) в январе 1920 года. И уже в марте на территории Казанской губернии вспыхнуло восстание болгарского народа против безбожного имени татары. Это восстание известно под названием Вилочное восстание. Большевики безжалостно подавили его силами регулярных войск Красной армии, уничтожая при этом целые деревни. Затем отняли у крестьян весь урожай этого года и искусственно создали страшный голод 1921-22 годов. Опять умерло много народа. Выжившим было не до национальной гордости, не до национального имени. Так большевики расправились с духом независимости болгарского народа.

27 мая 1920 года Ленин подписал декрет об образовании татарской республики.» («Куда исчезла Волжская Болгария?» Президент Болгарского Национального конгресса Г. Халил, 29.06.02, http://www.bulgars.ru/stati/disapp.htm )

В Съветския съюз е имало Българска федеративна република, обаче е носела името Татарстан.

Лека-полека и за Калояновия пръстен ще узреете.

Руските историци пишат, че в 1487 г. московският княз Иван III успял не само да отхвърли подчинеността си от Казанското ханство, но дори и временно го поставил под васална зависимост . Тогава той приел титлата „Иван, по божия милост господар на цяла Русия и велик княз владимирски и московски, и новгородски, и псковски, и тверски, и угорски, и вятски, и пермски, и български“. През 1552 г. Иван Грозни успява да превземе Казан и да присъедини всичките земи на ханството към Русия. Неговата титла виждаме изписана на големия му печат и гласи: "Великий государь царь и великий князь Иван Васильевич всея Руси ВЛАДИМЕРСКИЙ, МОСКОВСКИЙ, НОУГОРОДСКИЙ; царь КАЗАНСКИЙ; царь АСТОРОХАНСКИЙ; государь ПСКОВСКИЙ; великий князь СМОЛЕНСКИЙ, ТВЕРСКИЙ, ЮГОРСКИЙ, ПЕРМСКИЙ, ВЯТСКИЙ, БОЛГАРСКИЙ и иных; государь и великий князь Новаго Города НИЗОВСКИЯ ЗЕМЛИ; государь и великий князь ЧЕРНИГОВСКИЙ”. Вижда се, че освен велик княз БОЛГАРСКИЙ, той се е провъзгласил и за цар КАЗАНСКИЙ.

Околовръст на големия печат има и по-малки печати, илюстриращи владените земи. На „ПЕЧАТЬ ЦАРЬСТВА КАЗАНСКАГО” има изобразен зилант (нещо като дракон). Същият е добре познат в интернет от жълтия флаг на Казанското ханство. На „ПЕЧАТЬ БОЛГАРСКАѦ” изображението е на лъв в ход наляво, без корона.

Този печат с лъв и текст „БОЛГАРСКАѦ” е по-ранен от най-ранния герб с текст "BULGARIA" от илирическите гербовници, който е от 1595 г.!

Благодаря за оценката г-н Жоро. Поласкан съм, че такъв висок специалист като тебе все пак оцени моите усилия. Ще се надявам да видя в скоро време някоя твоя публикация за местенето на гербовете.

Тая Балдахия направо ме зашемети. Тя да няма нещо общо със Синдбад моряка. Аз ще взема да зарежа историята и ще почета малко от 1001 нощи на Шехерезада. Хералдиката, както казваш, не е шега работа - иска се четене.

КТО МЫ - БУЛГАРЫ ИЛИ ТАТАРЫ?

Альфред Хасанович Халиков

Великой Болгарией называют Волжскую Болгарию периода монгольского нашествия и другие европейские источники...Монгольское нашествие тяжело отразилось на судьбах булгарского народа, страны и её главных городов. Погиб и больше не восстанавливался главный город - "Великий город" на Черемшане, страна была разбита на части и разобщена, народ раскидан во все стороны. Но имя булгар на Волге как народа, страны и города - новой столицы - не было утеряно. Так, уже около середины XIII века начинает отстраиваться новый город на Волге недалеко от устья Камы, который получает, вернее, восстанавливает имя Булгара, и где в 1242-1246 гг. находится ставка Батыя. Здесь чеканятся и первые монеты Золотой Орды с указанием места чекана - Булгар, что особенно характерно для второй половины XIII века. Но монеты с чеканом города Булгара выпускались здесь и в течение всего XIV века.

В XIII веке и после монгольского нашествия упоминаются булгарские князья, которые вместе с русскими князьями ходили в Орду просить ярлыки на княжение. Булгарские (болгарские) князья отмечаются и в XIV веке, а город Булгар-Болгары упоминается в русских источниках неоднократно как крупный город, а Булгария как страна и, очевидно, как государство фигурирует и на первых европейских картах XIV века 1367 года и как "Bulgaria" на карте Каталонского атласа 1375 года Сохраняются ещё более распространяются тахаллусы "ал-булгари": Осман ал-Булгари, Болгари Салар, Юнус ал-Булгари, что зафиксировано в надписях ряда надгробий конца ХIII-первой половины XIV вв. Приставку ал-Булгари носили и учёные в Булгаре периода Золотой Орды: Хасан ибн Омар ал-Булгари, поэт Гали ал-Булгари.

Таким образом, в XIV веке ещё устойчивым было имя Булгара - народа, страны и города на Волге. Арабский купец Ибн Батутта и египтянин ал-Калкашанди (1355-1418 гг.) сообщают о (1355-1418 еллар) "Болгар" стране "Булгар", купцах "Булиле, нередко считают, что египетские халифы в XIV веке признавали сударя волжских булгар царём и дунайских болгар, и даже сербов. В связи с этим ал-Калкашанди замечает: "В переписке с тем, кто за Крымским морем, в северную сторону от него, и это государь ал-булгар (Булгара и булгар) и сербов". Русские летописи в XIV веке отмечают отдельных булгарских князей, например, под 1376 годом: "Князи же Болгарскии Осан и Махмат салтан". Имя города Булгара вырезано на печатке бронзового перстня булгарского князя Ильгам хана (К349-1350 гг.).

Наступает XV век. Уже на рубеже ХIV-ХV вв. Волжская Булгария приходит в упадок. В 1431 году князь Фёдор Пёстрый взял "Болгары Вольжские... и всю землю их плени". Политический и экономический центр страны переносится на север, за Каму, где возвышается Казань. Показательно, что в первой половине XV века этот город, как об этом свидетельствует монетный материал, назывался Булгар ал-Джадид, т.е. Булгар Новый. На европейских картах XV века продолжает отмечаться земля "Bulgar" (см. карту 1459 года), нередко как подчинённая Орде - "Bolgar Tartarorum". Характерно и сохранение названия Великая Болгария - " Bulgaria Magna " (карта Вальдзеемюллера) для обозначения земель по Средней Волге.

Преемственность волжских булгар и казанцев, Булгарии и Казанского ханства чётко показывают русские источники XVI века, прежде всего Никоновская летопись, составленная в 1563-1567 гг., и "Казанская история", написанная в 1562-1564 гг. Так, Никоновская летопись во многих местах отмечает: "Болгаре - иже ныне глаголются Казанцы". Показательно, что великий князь Василий III в начале XVI века вносит в свою титулатуру после обьявления протектората над Казанью титул "князь болгарский". Этот титул сохраняется затем у русских царей вплоть до 1917 года.

В "Казанской истории" многократно упоминаются как предшественницы земли, городов, князей и народа казанского "больгарские рубежи", "болгарские князи", "болгарская земля", "царь Саин Болгарский", "болгарская чернь", город "Брягов больгарский", "Казань стольный град вместо Брягова", другие "грады болгарские, по Волге стояше, Казань и Болгари", казанцы - "худыя болгары" и "старыя болгаре".

Казанцы XV-первой половины XVI вв. также предпочитали называть себя булгарами. Показательно, что казанский царь и поэт Мухаммед Эмин считал себя выходцем из булгар, о чем свидетельствует его тахаллус "ал-Булгари". Крупнейший казанский поэт первой половины XVI века Мухамедьяр также нередко принимал этот этнонимический тахаллус и именовал себя так - Махмуд оглы Мухаммедьяр Булгари.

Развалины города Булгара на Волге и более древнего Великого города на Черемшане превратились в ХV-ХVI вв. в места паломничества. Поэт Мухамедьяр, например, сообщает, что во время такого паломничества в город Булгар на него нашло поэтическое вдохновение и он начал писать в 1542 году свою великолепную поэму "Нуры содур" (Свет сердец). На европейских картах первой половины XVI века продолжает сохраняться за землями на Средней Волге и Нижней Каме название " Bulgaria Magna " (карта 1523 года) или " Bulgaria Magna " (карты 1531 и 1534 гг.) и даже продолжает отмечаться город Булгар ("Bulgar") - см. карты 1538, 1541 и 1551 гг.

________________________________

Картата от 1550 г. показва България и Татария като провинции на Златната орда. Столица явно е бил град Bulgaria Magna, т. е. Велики Булгар. Но живеещите във Волжка България още в ХІІІ век са били толкова българи, колкото жителите на византийската провинция Македония са били македонци. Както пише Халиков: „около средата на XIII век започва да се изгражда нов град на Волга, недалече от устието на Кама, който получава, по-скоро възстановява името на Булгар, и където в 1242-1246 гг. се намира резиденцията на Бати. Тук се секат и първите монети на Златната Орда с посочване на мястото на сечене - Булгар.”

От това излиза, че гербът в хрониката на Рихентал е всъщност герб на Татарска България: Bolgar Tartarorum. И титулът Kayser von bulgari трябва да се превежда като „Ханът на България”. По времето, когато Рехентал е писал хрониката си, хан е бил Бий-Омар, син на Азан Хасан (1380-1422) (http://bgrod.org/volgabg/index.php?id=1)

Жорко, я да видим ще познаеш ли какво има на тази картинка?

КТО МЫ - БУЛГАРЫ ИЛИ ТАТАРЫ?

Альфред Хасанович Халиков

В XIII веке и после монгольского нашествия упоминаются булгарские князья, которые вместе с русскими князьями ходили в Орду просить ярлыки на княжение. Булгарские (болгарские) князья отмечаются и в XIV веке, а город Булгар-Болгары упоминается в русских источниках неоднократно как крупный город, а Булгария как страна и, очевидно, как государство фигурирует и на первых европейских картах XIV века 1367 года и как "Bulgaria" на карте Каталонского атласа 1375 года Сохраняются ещё более распространяются тахаллусы "ал-булгари": Осман ал-Булгари, Болгари Салар, Юнус ал-Булгари, что зафиксировано в надписях ряда надгробий конца ХIII-первой половины XIV вв. Приставку ал-Булгари носили и учёные в Булгаре периода Золотой Орды: Хасан ибн Омар ал-Булгари, поэт Гали ал-Булгари.

Наступает XV век. Уже на рубеже ХIV-ХV вв. Волжская Булгария приходит в упадок. В 1431 году князь Фёдор Пёстрый взял "Болгары Вольжские... и всю землю их плени". Политический и экономический центр страны переносится на север, за Каму, где возвышается Казань. Показательно, что в первой половине XV века этот город, как об этом свидетельствует монетный материал, назывался Булгар ал-Джадид, т.е. Булгар Новый. На европейских картах XV века продолжает отмечаться земля "Bulgar" (см. карту 1459 года), нередко как подчинённая Орде - "Bolgar Tartarorum". Характерно и сохранение названия Великая Болгария - " Bulgaria Magna " (карта Вальдзеемюллера) для обозначения земель по Средней Волге.

http://www.remezovi.ru/biblio/genealogia/bulgar_tatar.htm

Рихентал смесва България с Балдахия и оттам се явява Халдея

Бога ми, аз се обърках! Не говорим ли за герба на Императора на Българите, който бил свързан с Ордата и Халдея. Моето скромно мнение, е, че този император не е бил на Дунавска България, която в 1414 г. вече не е съществувала, а половин век преди това е била разкъсвана парче по парче. България на Шишман не е била империя! Това е вече фантазия. И вместо да разберем истината се бием по гърдите: Булгар, булгар!

Аз нямам проблем с мисленето си. Ако пък някой има проблем с българската история, той си е негов. Някъде наскоро коментирах въпроса за връзката между историята и популярната музика.

Цитат от Войников:„Под България, Рихентал разбира т. нар. Волжка България... Очевидно той [Рихентал] не е знаел, къде точно се намира (България), но по-странно е, защо я локализира в Близкия Изток?.”

Г-н Жоро, понякога освен да се чете, трябва и да се мисли. Ами след като Рихентал под „България” разбира „Волжка България”, къде трябва да я сложи? Вероятно и за да не се обърка някой, е написал това за Ордата. Да не би тя да се е намирала на Балканския полуостров?

Приемането, че Ибн Батута е минал два пъти през Дунавска България е погрешно. Райна Заимова в „Арабски извори за българите” е използвала за представянето на пътуването на Батута от Астрахан до Константинопол арабска публикация, издадена в Дамаск. В нея арабският съставител е дал карта, на която е показан маршрута на Батута при пребиваването му при Златната орда и пътуванията, свързани с това. На картата действително е показан маршрут през Източна България и посетени две крепости там: Махтули и Ал Фанику. От самия текст за пътешествието обаче се вижда, че арабският пътешественик не е минал през нашата България. Просто експедицията от владенията на Златната орда веднага влязла в първата византийска провинция. (Текстът на Заимова е същият като руският от Алмаата, пуснат от Симеон.)

Картата от книгата на Р. Заимова.

Пътешествието е траяло общо 40 дена! От тях 18 дена пътували в пуста и ненаселена местност, като в продължение на осем дена се вървяло в безводна земя. Пристигнали в първата византийска провинция Махтули и от там до Константинопол имало още 22 дена път, от които 16 до „залива” и шест от него до Константинопол. В Махтули ги посрещнал византиецът Никола (?) с многобройна войска. Батута съпровождал една от жените на султана на Златната орда, която била дъщеря на византийския император. Войската изпратил той.

По пътя минали през крепостта Маслама ибн Абдул Малик, разположена в подножието на планина край пълноводната река, наречена Истакили. Заимова предполага, че това е Истър, ама къде край долното течение на Дунав има планина, че и арабска крепост? Ако действително Батута и придружаващите са стигнали Дунав и то при делтата, едва ли щяха да го преминат. Татарите са го минали чак над Железни врата. Пък и времето е в средата на ХІV в. Едва ли по това време византийците са владеели чак до Дунав.

Пътуването пък било от общо 5000 човека, от които 500 конника, както пише в руския превод. Ами че това, ако е било минало през България, щеше да се счете за татарско нападение. Пък нали преди това е трябвало да минат през куп други народи - все пак било е в средата на ХІV в. Батута не пише да са срещнали някого другиго по пътя си освен тюрки и византийци.

По всичко изглежда, че Батута е минал покрай малоазиатския бряг на Черно море. По този начин, чрез невярен про чит на „изворите” (и те също „прочетени”), идват и тези „арабски извори за българите”. В повечето от тях става дума за волжките българи. Иначе Ибн Батута е от Мароко, посетил е в ХІV в. Булгар и най-вероятно от неговия ръкопис е рисунката с трите лъва.

Е то бива излагация, ама Иван Танев Иванов, съвсем се е олял. Турил е изображението на „златния пръстен от Болгар” поне в пет статии: ОСНОВНИ ПРАБЪЛГАРСКИ СИМВОЛИ (Y, IYI) И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ; ЕПИТЕТ (НАЗВАНИЕ) НА ГЛАВНИЯ БОГ ПРИ ПРАБЪЛГАРИТЕ; ЗАЩО ЛИПСВАТ СЛЕДИ ОТ АЛТАЙСКИЯ БОГ НА НЕБЕТО ТЕНГРИ СРЕД БЪЛГАРИТЕ ?; ВЪРХУ ПРАБЪЛГАРСКАТА РЕЛИГИЯ; СМИСЪЛ И ЕТИМОЛОГИЯ НА ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ ТИТЛИ KANAΣYBIΓI И CANISAUCI ПРИ ПРАБЪЛГАРИ И АВАРИ.

Аз си направих труда да погледна в една, а там до илюстрацията с „пръстена” пише: „Има и веществени доказателства, че известният ирански пантеон от богове-небесни светила (Слънцето и Месеца заедно с петте видими с просто око планети) играе главна роля в религията на прабългарите. Това е бронзовата розета от Плиска, посветена на седемте небесни светила - планети и отбелязана на гърба с типично прабългарския символ IYI (фиг. 3). Главният знак Y сочи лъча и надписа, отговарящ на Слънцето, главния бог на прабългарите. В столицата на Волжска България е намерен златен пръстен (фиг. 4) с изобразен знак IYI на централно място, обграден от две слънца. Близо до река Българска Морава са намерени две каменни плочи с рисунки на Слънцето и Месеца, до които стои същият прабългарски символ IYI. В ранно-християнските катакомби в с. Мурфатлар, Северна Добруджа са разчетени три прабългарски рунически надписа, два от които са посветени на Слънцето и Юпитер - Анишър (Янкул), а в третия се среща думата ЕФЕ, което е обръщение към прабългарския бог Едфу - Слънцето (P. Dobrev. Universum Protobulgaricum. New York, 1996).”

Аз се сетих снощи за какво става дума и тази сутрин в търсачката с „прабългарски гривни” открих в pazaruvaj.com тази обява:

Допълнително пишеше: „Рунически знак на Бог Тангра и изображения, открити върху керамика. Размер: широчина 25 мм , диаметър 65 мм. ; Срок за изработка 10 (десет) дни от датата на заявяване. Ако желаете накита да бъде направен от друг метал, моля пишете ни, ние ще се свържем с Вас за доуточняване. „

На този адрес все още е едно от хумористичните произведения на историческа тематика: http://www.protobulgarians.com/Statii%20za...lgari-final.htm . Явно тюркската теория си отива и се опитват да изкарат пари с иранската. Чалга-историците (знаете ги кои са) няма да се откажат.

В инфосайтовете (24 часа, БНТ и др.) за открития миналата година златен пръстен дават тази снимка. Съобщенията са от вида: „Златен хански пръстен с вероятно изображение на прабългарския бог Тангра е открит в древния град Бoлгар на територията на днешната руска автономна република Татарстан...Учените предполагат, че изображението на пръстена вероятно е срещано и в България и се надяват, че българските учени могат да помогнат за пълното разпознаване на символа.”

В търсачката обаче, на „златен пръстен Болгар” ми излезе и друго едно изображение. То е поместено в цели четири статии в protobulgarians.com. На мен то ми изглежда повече на гривна, а не на пръстен. И от нея излиза, че знакът на Тангра, е знак на бога-слънце.

Ама това е революция в историята за прабългарите! Има ли такава находка и къде е официалното съобщение. Да не е някой фалшификат?

Вярвам на Иван Войников и ако той беше намерил в хрониката на Рихентал нещо за нашата България, щеше да го напише в изследването си „История на българските държавни символи”.

Пребиваването на Григорий Цамблак в Констанц е доста добре отразено. Но той тогава е бил литовски митрополит и е пристигнал начело на византийска делегация. Посрещането й е подробно описано в хрониката. Навремето четох текста преведен на руски, но не си спомням нищо конкретно. Сигурен съм обаче, че България не се споменаваше там.

Присъствието на Цамблак е дори илюстрирано в хрониката на Рихентал. Даже май именно тогава е измислен неговият герб, който всъщност е монограм - личат буквите „ГЦ”. Само по това може да се познае, че на илюстрацията е Григорий Цамблак. Иначе тя е озаглавена „Меса според гръцкото богослужение”.

На старославянски език не е „боила”, а „бъиля” - справка надписа на чръгобъиля Мостич. „Колобър” пък е „кълубър” - справка Бешевлиев, Първобългарите, с. 97.

Образуването на съставните думи може да е било от вида: европейски депутат = евродепутат. И „kаna” да е от „kanac”.

Проблемът на Бешевлиев е, че след като разделя KANACYBIГI на KANA и CYBIГI, обяснява, че KANA е „известната тюркска владетелска титла кан”. А за CYBIГI, пише, че според Менгес и Прицак то било su begi, което пък било пак според тях: „началник на войската”. След това Бешевлиев споменава и за някакви алтернативи на това разчитане и заключава: „За всяка една от тези три алтернативи могат да се приведат доводи, които колкото и да изглеждат убедителни, не могат да имат силата на доказателствата.” Тук Бешевлиев е трябвало да добави, че явно разделянето не води до четим резултат, но не го прави.

„Сакалиба” според „Арабски извори за българите”.

1. сакалиба = славяни.

Райна Заимова: „Славяни - етноним. В арабската средновековна географска литература ас-сакалиба, ас-саклаб в ед. ч. е приет от гръцки. Ибн Фадлан нарича владетеля на Волжка България „цар на славяните”, в същото време под славяни разбира и населението на северните райони на Европа. (Виж Т. М. Калинина, с. 91-92.)”

2. сакалиба = склабони = македонци

Ибн Ал-Асир: „Между Никифор и бурджан през 193 г. [808-809] се води война, в която той е убит. След Теофил двадесет и осем години управлява синът му Михаил. Майка му разделя с него властта. Той иска да я убие и тя отива в манастир...Срещу него [Михаил] излиза Басил ас-Саклаби (Василий Македонец - бел. моя) заграбва властта и убива Михаил през 253 [867] година. Басил ас-Саклаби царува 20 години, по времето на ал-Муатаз, ал-Мухтади и началото на ал-Муатамид. Неговата майка е била славянка (саклабийа) и той е свързан с нея. ”

Е, благодаря за коментарите. Аз всъщност първо исках да пусна само марките, но се поувлякох.

Някои казаха: за какво ни е тая тема? Ама аз не задавам тема - аз изразих своя позиция, а тя е, че темата за волжките българи, които според мен са по-близо до турците, се експлоатира за наша сметка, като се правят етнически, а не културни паралели.

Може би не трябваше да намесвам турския пантеон, но там има герои и от нашата история. Напоследък се задава въпроса коя ни е прародината, а всъщност се търси прародината само на тези, които са дошли отвъд Дунав. Те изглежда са били тюрки, но тук тюркска религия не се е практикувала - това е мое мнение. Хвърлянето на сянката на тюрките над всички, които в един момент съставляват народа на държавата, наречена България, според мен е недопустимо. Тогава вече ставаме народ, родствен по произход с турците.

Колкото до повторенията, ще си взема бележка. Благодаря и за методическите указания.

Бях приготвил тези марки за илюстрация, ако евентуално напиша нещо във връзка с хуно-тюркската теория за произхода на българите. Тъй и досега не сторих нищо по този въпрос. Все си мисля, че дори и групичката българи-уногундури, които са преминали Дунава, водени от Аспарух, да са били тюрки, по-късно на Балканския полуостров под думата българи са се обединили най-различни етноси, и българската култура и цивилизация няма кой знае какво общо с азиатската - дори и с Волжка България. Да не говорим за религията. Именно тя (или по точно църквата) дълги години е била движеща за културните процеси в Европа и в България.

Като четях „Арабски извори за българите”, най-силно впечатление ми направи първото изречение на първия арабски хронист там, който е от ІХ в. То гласи: „Царят на сакалиба (славяните) се нарича каназ.” Значи Омуртаг, заявявайки на всички свои надписи, че е каназ, на практика или е бил славянин или просто преминалите през Дунава българи още тогава вече са били претопени в заварените етноси. С големи усилия някой днешен историк току извади отнякъде привидяли му се - я бог Тангра, я някое тюркско име. Историците ни ветерани продължават да си държат на тюркския възродителен процес, проведен в края на ХІХ в., и князете ни си ги водят татарски ханове или измислени канове. Правят ги роднини на показаните по-долу ханове и кагани.

Не е ли израз на абсолютно непознаване на проблема да четеш в интернет-статията „Именник на българските канове” следното: „Интересното е, че титлата хан/кан не се споменава при нито едно от изброените [в Именника] имена. Единствената спомената титла е „княз“, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици.” И последното не е съвсем вярно, защото в Московския препис на именника, също показан в статията, се отбелязва, че тези предшественици са „къняз”, което е предадено от арабите като каназ. Освен това за тези князе не се отбелязва, че са българи: били преобладаващо от рода Дуло. Излиза, че или Именникът е фалшив, или статията е такава.

Но не само в интернет се тиражира неглижиране на проблема. Горната илюстрация е от книга на известен наш учен-академик. Как да му повярваме, когато той ни обяснява, че печатът с надпис на покръстения „княз Михаил”, бил на „кан Борис”. Първото било така написано, второто пък следвало така да се разбира. Да, ама не! Печатът е на архонт Михаил. Архонт е била консенсусна титла за българския владетел, докато той не се обявява за цар. Дотогава, както обяснява Николай Мистик на обявилия се за цар Симеон: имало е времена, когато България е плащала на Византия данък, в други пък Византия е плащала (цитирам по памет).

Ние чрез Византия се приобщаваме към Европа, историците обаче дърпат историята ни към Азия! И всичко това се пише, след като имаме надпис, в който Омуртаг ни обяснява, че титлата му е княз, а длъжността - архонт от бога. Така в Търновската конституция в 1879 г. депутатите записват формулировката „царствующий княз”, а в 1911 г. я преправят на „цар”. И царстващият княз и царят не са били представителни лица, а глава на изпълнителната власт.

Поредицата пощенски марки, издадена на две части от Република Турция през 1984 и 1985 г., носи заглавие: „Тюркски народи”. Няма информация във филателните каталози по какъв повод се появява изданието, но става дума за тема, свързана с турската история. Поредицата свършва с времето, когато се счита, че е създадена Османската империя.

Освен тюрки, на марките има изобразени и хуни - най-ранните тюрки. Върху две от марките има имена, свързвани от някои историци с българската история: Атила и Баян. На марката за гьоктурките, където е изобразен Билге каган, има рунически текстове от познатия ни паметник от реката Орхон. Според Веселин Бешевлиев някои от намерените в България рунни знаци били сходни с орхонската първа тюркска писменост .

Портретите на марките са рисувани по скулптори, намиращи се в Османския пантеон в Бурса - първата столица на Османската империя. Може би марките са издадени именно по повод откриването на пантеона - нямам сведение коя година е станало това. Естествено ликовете на скулптурите от пантеона са измислени, но хората така си създават традиции: от тук нататък, който ще рисува някоя от историческите личности, включени в пантеона, ще трябва да се съобразява с лицата там.

1. Пантеона на Османската империя в Бурса.

2. Марка 10 лири. Голяма хунска империя, 204 пр. н. е. - 216 г., Мете хан.

3. Марка 20 лири. Източна (?) хунска империя, 48-216 г., Пану хан.

4. Марка 50 лири. Европейска хунска империя, 375-454 г., Атила

5. Марка 70 лири. Империя на белите хуни, 420-562 г., Аксунвар.

6. Марка 10 лири. Империя на гьоктюрките, 552-743 г., Билге каган.

7. Марка 20 лири. Аварска империя, 565-803 г., Баян каган.

8. Марка 70 лири. Хазарска империя, 651-983 г., Хазар каган.

9. Марка 100 лири. Уйгурска държава, 744-1335 г., Кутлуг Кюл Билге Каган.

Питам се: тези исторически личности на марките наши роднини ли са? С турците от едно племе ли сме, след като на практика излиза, че имаме обща предистория?

Дори и Аспарух и неговият род Дуло да са били с хунски или тюркски произход, не всички основатели на Българската държава са били дуловци. Преекспонирането на темата за произхода на една етническа съставка на нехомогенния в началото български народ, води да понижаване на самочувствието на днешните българи. На мен например думата „братушка” ми е по-близка от „аркадаш”. Заиграванията с Волжка България и Балхария (според тази теория пък сме асирийци), като се създава история на базата на филологията и фолклора, си е чист поп-фолк. Е в писането на такава история, както и в чалгата, има много пари. Обаче историята на България не е кючек.

1. В румънската статия за Мирчо Стари има два герба с лъв. Били от хрониката на Улрих фон Рихентал, изданието от 1483 г. Явно става дума за Аулендорфския кодекс, който го няма обаче в интернет. За първия герб се казва, че бил на Влашко (Цара Ромънещи - Stema Ţării Româneşti). Вторият пък бил на Олтеня, на боляра Добромир. Как е обаче в оригинала, особено на първия герб, и не е ли визирал Рихентал в тях области на България, владяни по това време от власи и турци? На втория герб има звезда и полумесец.

2. Понеже не исках да разводнявам материала за герба, не се разпрострях за Балкара. Като изключим коментара към нея на Коледаров и Дерменджиев, очевидно рисунката на арабина е автентична. И изглежда Балкара е България на арабски. Обаче която и България да се визира в нея - Дунавска или Волжка, това е наименование от ХІV в. „Откривателят” на Балхара беше припознал буквата „М” върху един влашки кръст за прабългарския символ. Дали и в случая с „прародината” Балхара не се припознал с някоя България от ХІV в.?

3. Флаг на татарското Казанско ханство

Името "Златна орда" не идва ли от това, че са имали жълти, т. е. златни знамена. Те може да са били и златни.

В брой 2 от 3 януари 1974 г. на търновския вестник „Борба” е публикувана статията „За герба на Велико Търново: Да възстановим средновековната символика на Търновград”. Автори са Петър Коледаров и Христо Дерменджиев. По-късно съдържанието на статията е отпечатано и в бр.15 и 16 на в. „Поглед”, както и във в. „Велико Търново” от същата 1974 г. Ето какво са ни поднесли в статията си двамата историци, като информация конкретно по интересуващия ни въпрос: „В националната кралска библиотека в Мароко (Архив на историческите паметници) е запазена за науката част от ръкопис, датиран от края на ХVІ или началото на ХVІІ в., който се явява като препис от оригинал, съставен не по-късно от края на ХІV в. Отнася се до пътепис на неизвестен още за нас арабин, който пропътувал към края на ХІV в. много страни, между които и България. Във фрагментарните му бележки се намират сведения и за Търновград: кубетата светели отдалече и че „ханската” стража носела щитове с лъвски изображения. Между текста, авторът е поставил една рисунка. Тя представлява кръгъл щит, орнаментиран с диаметрално разположени арабески и двоен външен кант. Вътрешният очертава елипса, а в средата й, на жълто (златно) поле са разположени един под друг три червени лъва. Първият и третият са от типа „леопардоподобни”, а средният от типа „леопард”. Под герба, в орнаментирана в червено рамка, със същия цвят букви на жълт фон, е написано на арабика „Балкара”, т. е България.”

Коледаров и Дерменджиев заключават, че според съобщението на неизвестния пътешественик, личната гвардия в царския двор на Търновград носела върху предпазното си въоръжение основния символ (герба) на своя владетел. И за да повярваме на думите им, двамата автори ни насочват към западноевропейската хералдика с думите: „Доказателство за използването на трите лъва като основен символ в гербовете на българските царе виждаме в хрониката на секретаря на Вселенския църковен събор в гр. Констанц от 1414 до 1418 г. Улрих Рихентал.”

Почти същата информация относно прочетеното и видяното в средновековния арабски ръкопис, горе-долу по същото време е била отпечатана и в арабския вестник „Ал-Алам” в броя от 12 август 1981 г. Там е показана същата рисунка, придружена с текст: „Официалният герб, който е открит в Мароко”. Съдържанието на придружаващата изображението статия е каквото и в „Борба”, което подсказва, че явно авторите са същите. В пояснението, дадено в арабския вестник, има обаче малък нюанс. То гласи: „В текста [на ръкописа] за тогавашната столица на България - Велико Търново - се казва следното: „Отдалече блестяха кубетата. Върху щитовете на царските войници са изобразени лъвове.” Разликата тук е, че „ханската” стража вече е „царска”. Затова и авторите на съобщението в арабската преса уточняват, че рисунката представя гербът на царя на България.

Сведението за публикацията в арабския вестник е дадено от Райна Заимова в съставената от нея христоматия „Арабски извори за българите” (2000). Съставителката обаче не е открила нито въпросния препис, нито оригиналния ръкопис и то е естествено, защото тя е работила с арабски текстове, отпечатани в издадени вече книги. Заимова явно не знае, как Коледаров и Дерменджиев са разчели какво пише в рамката под щита с лъвовете, но взема отношение към публикацията в „Ал-Алам” и коментира: „Поместената рисунка освен трите лъва, споменати в бележката, включва и надпис в правоъгълна лента под кръга. Той няма никакви диакритични знаци или огласовки и това предполага многовариантно разчитане. Думата е записана със следните графеми - начална форма за буква от групата на ба; лам; каф; алиф; ра и алиф. Булгар и булгарийах се изписват не с каф, а с гайн в известните ръкописни паметници. Този факт може да постави под въпрос определянето на герба като български, ако то е направено само по рисунката. За съжаление не са налице достатъчно сведения за ръкописа и текста в него, за да може да се изгради обоснована хипотеза.”

Да, за съжаление Коледаров и Дерменджиев не ни дават точния текст от арабския ръкопис, а го преразказват. Едва ли в него е имало Търновград, още повече Велико Търново, защото арабинът кой знае как е щял да напише това име, ако го е бил чул. Пък и градът тогава се е казвал Тринов (справка Патриарх Евтимий). Все пак, без човек да е запознат с арабския език, вижда се, че посочените графеми могат да се разчетат, както са предложили Коледаров и Дерменджиев. Но тогава явно не става дума за България, а за митичната Балкара или Балхара, А нали тя се е намирала в Памир? А може би иде реч за Волжка България? Съществуват сведения, че арабски пътешественици от ХІV в. са посещавали своите единоверци в град Болгар.

Естествено, че сега следва да се направи и втората крачка и да се провери коя България е визирал Улрих Рихентал в хрониката си. Тук се оказва, че въпросът е вече решен. В интернет вече е поместена актуализираната версия „2009” на виртуалното изследване на Иван Войников „История на българските държавни символи”. А там има специален раздел: „Хроника на Констанцкия събор от Улрих Рихентал (Chronik des Konzils zu Konstanz von Ulrich Richtenthal (ок. 1418-1420).” Войников е успял да прегледа съдържанието на хрониката и е извел съществените моменти от нея.

Най-важният извод на Войников е: „Под България, Рихентал разбира т. нар. Волжка България или по-точно бившите и земи, носещи по традиция името и. Самата Волжка България престава да съществува още през 1236 г., когато е завладяна от златоординския хан Бату (1227-1255). Тъй като столицата Биляр е унищожена от монголите, то главен град на областта става Болгар, където резидират златоординските наместници. Въпреки това обаче руснаците продължават да наричат района България, а чингисидския управител – български княз, чак до образуването на Казанското ханство в 1438 г... Очевидно той [Рихентал] не е знаел, къде точно се намира (България), но по-странно е, защо я локализира в Близкия Изток?.”

Ами Рихентал точно това показва чрез два герба в хрониката си: пряката връзка между българите и Златната орда. Показаното изображение е добре познато. Отгоре над гербовете пише: вляво - император на българите (Kayser von bulgari); вдясно - крал на халдеите (Rex сaldaorum). По-интересно е обяснението под гербовете. Разчетено е като: Der Kaiser von Bulgari müβ och ainen haben zu vikarien von Ordo und hett under im regem Chaldeorum. Текстът е на старонемски и някои го превеждат като: „Императорът на България, който трябва да има един наместник от Ордата и има под него (владее) кралство Халдея” (Ив. Войников) и „Българският цар, който трябва да има за пълномощие и един представител на Ордата, и владее също царството на халдеите” (Р. Панайотов).

И двата текста не са много разбираеми. „Викарий” на латински означава заместник, но кой на кого е бил заместник не става ясно. По-важно е, че и двата герба се отнасят до нещо трето - Златната орда, а с нея са имали вземане-даване и то доста време волжките българи. Войников счита, че Рихентал се е объркал като е изобразил герб на владетел от Дунавска България, но е пратил държавата в Азия. Но истината се крие в констатацията, че в столицата на волжките българи Болгар, са пребивавали наместниците на ордата. Значи гербът с текст „император на българите” е на един от тези наместници - владетеля на волжките българи. Подчинената Халдея пък е древна област в северен Вавилон, вероятно, намираща се тогава под владение на Златната орда.

Какво точно е имал предвид Улрих Рихентал, виждаме разтълкувано в един по-късен гербовник. Това е Codex 392d. (ок.1531-1558 г.), съхраняван в Баварската държавна библиотека в Мюнхен. Всички гербове на лист 74 от кодекса са на държави или области от Азия и Африка: Либия, Египет, Кападокия, Армения, Вавилония, Аспия (?) и други, които трудно се разчитат. На втората страница на въпросния лист има една интересна тройка. Надписите вървят от ляво надясно така: император на българите (Kayser von Bulgary), другият император на Татария (Der ander Kayser der Tartarii), крал на Калдеа (K.von Caldea).

Вижда се, че двата герба на България и Татария са сходни и се различават само по цветовете. Е, вярно, лъвовете в българския тичат в обратната посока, но пак са три и са черни на златен фон. Всъщност не сме ли изправени пред идеята, че Волжка България и Татария са имали свои наместници на Великия хан на Златната орда и като такива са владеели над Халдея? Тук името й е дадено най-точно: твърди се, че на вавилонски било Kaldu.

Има още един любопитен момент в кодекс 392d. На гербът, представен на л. 76б е написано, че е на императора от Татария (Der Kaiser von der Tartary). Гербът обаче е същият като на императора на българите.Общото в българския и татарския герб всъщност означава, че те произлизат от един: този на Златната орда. Дали пък рисунката на арабина в библиотеката в Мароко не ни представя точно герба на Златната орда, изписан върху щитовете на войниците в Болгар - столицата на Волжка България? Казват, че знамената на ордата били жълти.