К.ГЕРБОВ

СЪДЪРЖАНИЕ

Съединението на Източна Румелия с Княжество България и Сръбско-българската война през 1885 г.

Медалите за участие в Сръбско-българската война от 1885 г.

Медалът за управлението на княз Александър І Батенберг

Кой е дал идеята за герба на Южна България?

Герб на Южна България, а не на Източна Румелия

Автентичните символи на Съединението

Съвременният символ - Паметникът на Съединението в Пловдив

Чети и гледай в прикачения файл:simvoli_saedinenie.pdf (изтегля се след регистрация)

Нов гост или заселник - черна патица

От два дена виждам тази патица в езерото с многото костенурки. Не знам патица ли е или паток, сама е.

Вчера дойде до брега да се храни с хляб и разгони останалите патици около себе си. Тъй като бе в непрекъснато движение само една-две снимки ми излязоха долу-горе добри. По-едно време патицата излезе на брега, но „филмчето” ми беше вече свършило.

По-късно минах пак. Заварих боричкане за хляб и пак успях да направя май само една успешна снимка. Докато снимах, черната патица се нахрани и се прибра в тръстиката. Направените вчера снимки не са достатъчно резки, защото на брега, откъдето хората имат достъп до езерото, до обяд няма слънце. Днес патицата кой знае защо обикаля далеч около тръстиката.

При краткия круиз, който направих в интернет, не открих такава патица. Има някаква подобна патица-хибрид, но тя е черна само отгоре. Мернах и някъде съчетание „пестициди-черна патица”, но статията бе дълга и може би сърча на Гугъл е комбинирал неща, които не са пряко свързани в статията.

Тъй като лаптопа ми предава черните изображения като синкави, не знам как ще изглеждат снимките на монитора ви. Затова да уточня: перата, клюна и краката на патицата (вижда се на тази снимка) са дюс черни.

Интересно е петното на гушата, което е чисто бяло. Последната снимка я направих защото бялото изпъкваше отдалеч.

Оставам знаещите да кажат нещо повече.

Не знам РИОСВ с какво се занимава. Днес цялата администрация предизборно се е впрегнала да ни обяснява колко добре живеем. Може би като костенурки? Но два дена след като бе убита костенурката, мъртвото и тяло се плацикаше, изплувало до брега. Днес го няма. Или е потънало, или се е забутало в тръстиките, или някой го е махнал защото е почнало да мирише. Едва ли обаче в това има пръст държавен чиновник.

Възможно е костенурката да е убита от някой рибар. Ядосал се е, че се е закачила на въдицата, видял е зор докато я измъкне на брега и после си е отмъстил. Преди няколко дена и аз хванах една по-малка костенурка. Беше обикновена блатна. Видях зор, докато откача кукичката от устата й. Можех да срежа влакното, но реших че кукичката ще пречи на костенурката.

Едни опитни в процедурата младежи се притекоха на помощ и много сръчно извадиха кукичката. Именно те коментираха, че червенобузите изяждали малките „чужди” костенурчета. Не се сетих да питам как ги разпознават от своите?

В суматохата около закачената костенурка успях да я снимам само веднъж. Бях притеснен и снимката се получи размазана, но на нея се вижда влакното от въдицата на „големия рибар”, хванал костенурка.

Едно момиче реши, че костенурката е нейна и искаше да я носи в къщи. Реших бързо въпроса, като след откачването на костенурката веднага я пуснах във водата. Тогава се сетих да я снимам и как отплува. Това обаче стана толкова бързо, а и фотоапарата щрака със закъснение, та на снимката се виждат само задните крачета на костенурката, казващи ми „чао”.

Май същата костенурка обаче съм снимал по-рано. На тази снимка, правена на същото място, костенурката ми изглежда същата по големина.

Изглежда и блатните европейски костенурки не са малко в Южния парк. Вчера снимах такава в другото езеро, където има най-много костенурки.

Вижда се, че двата вида костенурки си съществуват съвместно. РИОСВ би следвало да се занимае обаче с обитателите на езерата в Южния парк, защото в тях става пренаселено. Вероятно през зимата много животни няма да оцелеят, но като техен почитател много ме интересува дали нашата държава се интересува също от тях.

Почнаха да избиват костенурките!

Който има намерение да види костенурките в Южния парк ще трябва да побърза. Защото почнаха да ги убиват!

Костенурката, която видях тази сутрин, е убита с камък (едва ли е с чук). Не ми изглежда действието да е на някои малчугани-пакостници, които отвреме-навреме се навъртат и дразнят животните. Преди няколко дена, изглеждащи ми на запознати с въпроса младежи, коментираха, че червенобузите костенурки изяждали малките на нашите блатни костенурки.

Не съм компетентен по случая, но съм смутен и не знам такова действие трябва ли да се оценява като правилно. Това, че костенурката бе сложена там, където минават много хора, ми се вижда преднамерено действие.

Любовта при животните

Голямата стара американска костенурка от малкото блато отскоро си има приятелка. При това май от друга порода. По-малката костенурка изглежда е местна блатна костенурка, защото няма червена ивица зад окото и е на жълти точки, а не на ивици.

И само какво местенце са си избрали за да прекарат медения си месец! Това е един дънер, на който сякаш специално за случая, са пораснали и млади тревички.

Приятелка или младоженка? Ами ако е само приятел, споделящ самотата?

А наоколо избуяват високо зелени тръстики и през тях трудно проникват любопитни погледи. Даже фотографът на тези снимки доста обикаля, занича, снишава се, прикляква - за да направи някакви що-годе прилични снимки. Животните са плашливи, слънцето свети от определено място, не отвсякъде и по всяко време може да се направят успешни фотографии. Надявам се тези да се харесат. Поне са поучителни: живот си живеят костенурките в блатото! Пък и предпочитат красиви местенца, не си стоят само в тинята.

Не съм виждал воден бик във водоемите на Южния парк. През февруари-март се появяваше двойка египетски гъски, но изчезнаха. Може и малкият воден бик да е бил само на гости.

Иначе колониите от зеленоглави диви патици и зеленоноги водни кокошки тази година нараснаха значително. Използвам случая да покажа как контактуват хората и птиците в Южния парк. Под снимките има нещо като коментар.

Виж, мамо, патето и направи „ам”!

Добре че са патиците, та да излезем малко от къщи!

Езерцата в Южния парк са свързани едно с друго хидравлически, но трябва да се следи водата в тях, тъй като понякога мястото на притока се запушва от пръст, дървета и др. Напоследък паркът се поддържа добре - редовно се коси тревата, почиства се също редовно, въпреки че посетителите си хвърлят пластмасовите чаши, където изпият съдържанието. Необходимо е обаче специалист да наблюдава и състоянието на езерата (те също са пълни понякога с шишета и чаши) и по възможност да поддържа наличието на вода в тях. В момента някои от малките водоеми пресъхват, а доскоро там плуваха патици.

СЪДЪРЖАНИЕ

Как е изглеждал Христо Ботев през годините

Първият художествен портрет на Христо Ботев

Най-популярният портрет на Ботев и оспорването му

Първият паметник на Христо Ботев

Бележки

Чети и гледай в прикачения файл:

Ликът на Христо Ботев.pdf (изтегля се след регистрация)

Защо си приличат снимките на ботевите четници? Защото са снимани в две-три ателиета, с един и същ реквизит (масичка, килимчета отдолу). Еднакви са и униформите, сабите и карабините.

В езерото, където има най-много костенурки, реквизитът също е един и същ - два три плаващи дънера и две паднали до брега дървета. Все пак съм подбрал някои интересни снимки. Във въпросното езеро или действително има най-много костенурки (мисля към 10) или те изглеждат много, защото има къде да се покажат, покачени на дърветата.

Първите две снимки са на един и същ дънер. Първо се виждат две от най-големите костенурки. На втората снимка костенурката е снимана в момент, когато се катери по дънера, освободил се временно. Костенурките действително се катерят по дърветата когато пече слънце - пише, че те от слънчевата светлина растели. При мрачно време никакви не се виждат.

Тук пък съм снимал преди три седмици най-малката костенурка. На първата снимка е сама и изглежда сива. Повече костенурка с такава големина и цвят не видях - изглежда бързо е порасла и почерняла. На втората снимка от същото време като първата, костенурката-майка храни малкото. То е същото от предната снимка. Определено снимките във водата  не са много ефектни.

Не знам доколко е възможно това съчетание в реалната природа - червенобуза костенурка и зеленоглава патица, но ашладисаните на българска територия американски костенурки се съвместяват добре с патиците. На първата снимка костенурката, впечатлена от патицата, която си подрежда тоалета, се движи към нея. Патицата не издържа на това ухажване и скочи във водата. На втората снимка обаче атмосферата е по-спокойна. Може би защото патицата е мъжка?

„Във всички възпоменателни или надгробни надписи от времето на Омуртаг името на лицето, в чиято памет е издълбан известен надпис, започва с О-, напр. ОКОРСИС, ОТУРДАЧИС и пр. До неотдавна се приемаше, че това О принадлежи към началото на съответното лично име. Оказа се обаче, че то е всъщност гръцкият член за мъжки род при лични имена и че напр. буквеното съчетание ОКОРСИС трябва да се раздели на О и Корсис. Следователно името гласи Корсис, а не Окорсис. Причината за тази грешка се дължи на обстоятелството, че въпросните лични имена се срещат за пръв път и тяхната точна форма е неизвестна. „(В. Бешевлиев. Прабългарски епиграфски надписи. С. 11).

Надписите в миниатюрите горе са: о Симеон, о Делеан, о Теихомирос.

Със същата червена шапка е изобразен и Симеон от миниатюрата на обяд с Константин.

Цитат от проф. Атанас Божков: „Съгласно същия трактат (К. Багренородни, „За церемониите”), „Приятелите, които идват...сядат от лява страна”. Илюстраторът очевидно е имал пред вид този задължителен ред и затова Симеон е изобразен почти в профил, отляво на императора, към страната на стената (тук С. Естопанан допуска грешка, като приема, че императорът стои вдясно, под първото междуколонно пространство. Освен това той не отчита и факта, че императорът в момента е още малолетен, а фигурата вдясно представлява зрял мъж със светла брада).”

Аз съм съгласен с писаното, което се постарах да намеря. Иначе това за брадата винаги ме е водило, когато съм гледал въпросната миниатюра. Надписът към миниатюрата - ситният текст вдясно на двореца, гласи: „Симеон Български...” (вторият ред не можах да прочета). Логично е той да се отнесе до най-близкото до надписа лице.

Всъщност позите на всички участващи в сцената лица, са вперени благочинно именно към фигурата в злато и няма съмнение, че това е гостът, споменат в надписа.

Новини от парка.

Най-многолюдните патешки фамилии тържествено посрещат сутрин хранодателите. По-нетърпеливите май вече искат да поплуват, но предпочитат все пак първо да закусят.

Този приятел е много немирен. Той е единственият на тате и мама, но непрекъснато се дели от тях, особено ако види някой, който носи нещо за хапване. Както е на втората снимка. На нея обаче майка му го следи изкъсо.

Ето и среща на героите от двата сериала за патетата и костенурките. На първата снимка те любопитно гледат към фотографа от брега. На втората - първоначалното любопитство е преминало. Интересно на какъв език общуват?

Първото си изложение допълних с миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, посветена на битката при Катасирти.

Като ги снимах тези костенурки за първи път преди три седмици, ми направиха странно впечатление. Не бях виждал такива - черни и толкова големи. И толкова много на едно място. Хващал съм водни костенурки на въдица. Даже два пъти в един ден. Може и да е била една костенурка, хванала се два пъти. Аз и двата я пусках обратно в блатото.

Виждал съм и сухоземни костенурки като малък, тогава живеехме в къща и в двора понякога се появяваха такива. Като се преместихме в апартамента синът хвана такава костенурка в парка и я гледаше цял месец на балкона. А тя седеше все в ъгъла, който е към парка. Навих сина и той я пусна. Мисля, че не на всички „домашни любимци” мястото е в апартамент.

Вчера реших все пак да видя в интернет, що за костенурки съм снимал. И се оказа, че те са от вида червенобуза блатна костенурка - Trachemys scripta! В един зоофорум има цяла тема за нея - била именно домашен любимец.

Какво обаче правят такива костенурки, живеещи в Америка - в Южния парк в София? В едно от езерцата има цяло семейство (първите две снимки). По-нагоре в друго езерце има една самотна костенурка (следващите две снимки).

На по-едрата снимка със самотната костенурка ясно личи червената ивица, която тръгва от окото й. Успях да я снимам от близо метър разстояние. Изглежда е била заспала, защото после когато я видя и искам да я снимам от друга позиция, тя бърза да се шмугне във водата.

Някой трябва да си е пуснал домашните костенурки в парка. Едва ли са тук отдавна. Казват, че температурата на водата, в която живеели, не трябвало да пада под 5 градуса. През зимата езерата бяха замръзнали, така че едва ли тези костенурки са презимували в тях.

Интересно, на колко ли години е голямата костенурка? Аз първо мислех именно по такъв повод да пусна снимките, преди да разбера що за животни съм снимал.

След като заснех в парка египетска патица, а сега американски костенурки, си мисля, дали няма да щракна някой ден и някой алигатор. Естествено, ако е заспал и не ме види пръв.

Действително на водната кокошка краката са зелени, но на малките патенца са черни. Човките обаче на малките и големите са все червени. На втората снимка има отблясък, но в отражението във водата се вижда, че са червени.

(Благодаря за поздравленията!)

Колко бързо тече патешкият живот! Месец след излюпването си патенцата вече са оперени (буквално) като абитуриенти и абитуриентки. От тази снимка не може да се разбере майка им пази ли ги, контролира ли ги или им се радва.

Като правило патенцата са групирани около една квачка. Тази групичка обаче прави изключение (единствено от около 12-те, които виждам). Майките са две и групата ми изглежда като детска градина.

Още едно изключение - единственото семейство. За съжаление малодетно. Патенцето е едно, но го гледат като писано.

От една седмица се появиха и три групи черни патенца (водна кокошка).Трудно се снимат. Едно че са черни и малки, много са плашливи, а и непрекъснато мърдат. Трябва телеобектив, за да се получи нещо по-сериозно.

СЪДЪРЖАНИЕ

Полагане на основите на българския военен Черноморски флот

Крайцерът „Надежда” пристига от Бордо в България

„Надежда” - учебен кораб

„Надежда” - представителен кораб на българския държавния глава

Епизоди с крайцера до Балканската война

„Надежда” по време на войните 1912-1918 г.

Бунтът на „Надежда”

Още информация

Използвана (и препоръчвана) литература

Чети и гледай в прикачения файл:  nadezda (крайцера).pdf (изтегля се след регистрация)

Рикардо ди Сан Джермано, 1230 г.: “Eodem mense Aprilis in grecorum imperio factum est prelium inter grecos, in quo Commiano captus est et untroque lumine orbatus”. В превод: “В същия месец април в гръцката империя стана междуособица между гърците, при която Комнин е хванат и двустранно лишен от светлината”.

Битката е станала на гръцка територия. Погрешно е определено (от Златарски, естествено), че Колокотинидза на Акрополит е днешната Клокотница до Хасково. Йоан Асен обаче е хванал Комнин недалече от Одрин. Самият Й.А. пише: „излязох на бран в Романия”, а не „излязох да браня България”.

Цитат: Препрочитах наскоро "За Буквите" и ми направиха впечатление многото несъответствия между написаното там и приетите исторически факти. Та рекох да попитам как мислите?

досега приетата теза - http://www.pravoslavieto.com/history/09/Ch.../za_bukvite.htm

Приетите „исторически факти” са, че „За буквите” е съчинение от края на ІХ - началото на Х в. В някои негови преписи, е споменато, че „още били живи тези, които са виждали Кирил и Методий”. Но в най-ранния текст тези думи ги няма. Няма ги и в текста в „Православието”. Така че защо да не разглеждаме „За буквите” като съчинение от ХІV в. (най-ранният ръкопис е от 1348 г.)? Още повече, че в него Борис се споменава наравно, даже е преди Ростислав и Коцел.

Ето края на „За буквите”: „Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?", то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета (?), като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий." И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 - (855 г.?) от създаването на света.”

Ами това може да го напише даже някой възрожденец!

А ето и какво е записано в „Пространно житие на Климент Охридски”, т. 17: „Естествено, че той (Методий) не само не преставал ежедневно да поучава тогавашния моравски княз Ростислав и да възпитава душата му с божествените заповеди, но и възпитавал и напътствувал владетеля на цяла Панония. който се казвал Коцел, за да има страх от господа и възпиран и въздържан от него като от някаква юзда, да отбягва всякаква злина. Освен това великият Методий тогава непрекъснато дарявал с благодеянията на словото си и българския княз Борис, който живял през времето на византийския император Михаил и когото по-рано бил направил свое духовно чадо и бил привлякъл чрез прекрасния си във всичко език”.

Който е писал „За буквите” е знаел какво пише в житията на Климент Охридски. И е преписал някои неща от там. Те обаче са неверни, докато много наши „изследователи” приемат „За буквите” като доказателство за истинността на по-рано написаните неистини. Даже и нелогичната година 855-та я обясняват с александрийската система.

Защо такива мастити автори на „Симеоновия Златен век” като Константин Преславски и Черноризец Храбър, ги няма в Светославовия сборник от 1073 г.? Като го е съставил Симеон защо не е включил и Книгите Атанасиеви, нали уж той поръчал превода им, както се хвали преписвача им, черноризец Доксов?

Може би защото, последният горкият е бил толкова неграмотен, че даже посочените от него години и индикти не си съответстват. Явно Симеон пак е бил някъде на война, а съставителите на сборника му са мразели Константин и Черноризците, и го издали в отсъствието на Симеон без техните съчинения.

Открийте къде е цветето!

Уважаеми музиканти, вашите гости очевидно не са научени на културни обноски. Затова бъдете така добри след концертите си да правите „уборка на плаца”, както казваха старшините едно време в казармите.

Първите патета поотраснаха доста.

А това е най-младото поколение - на три, четири дена.

Тези са от "средното" поколение. Почиват си след закуска.

животинчето, и буквите са моделирани чрез издълбаване на материала около тях

Едва ли и най-калпавия гравьор би "издялал" бувите по този начин. Можеше да се постарае да ги заглади, а и нямаше да пресече линията на три пъти при "О". На пет ракии трябва а е бил за да стори това.

Борис на руски се произнася Барис.

Ето няколко казахски и украински примера с Барис.

Ці ведаеш Ты, Барыс, хаця б аднаго бацьку, які лёг на шляху, ... А ці разумееш Ты, Барыс, што было б з тым салдатам, які адказаўся напісаць рапарт? (някакъв текст, на не знам какъв си език)

Пісьменніка Барыса Пятровіча будзе ахоўваць паганскі бог мастацтваў и т. н.

Преди 863 г. никъде в славянския език няма подобно правописно правило.

Съвършено си прав. Тогава славяните са пишели с „чертами и резками”.

Титлата действително може да е „кънязьивиги” или "кънязьибиги". Нещо като „княз на князете” или „велик княз”, както е по-късно в Киевска Русия. Нали по едно време „ювиги” се приемаше за „велик”.