-
Брой отговори
11215 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
181
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Warlord
-
Румъния я нападат чак през 1916 и я разбиват със значителна помощ от наша страна и малко от турска. Сърбия се бие доста успешно срещу А-У до есента на 1915, издъхват чак когато и ние ги нападаме и им прекъсваме връзката и снабдяването от Антантата през Солун. Ако не бяхме го направили щяха да имат още цяла една свободна армия за австроунгарския фронт, както доставките от Антантата и техните подкрепления в размер на няколко дивизии към момента. Така че Сърбия можеше и да не падне, или това да стане значително по-късно, през което време ние вече да сме изритали турците в Азия и войските ни да са на западната граница. А съюзните ни (в случая) войски на Антантата на Балканите вече да са станали няколко стотин хиляди души.
- 8 мнения
-
- 1
-
Ясно ми е какви са били настроенията. Тук обсъждаме алтернативен сценарий, какво можеше да стане ако управниците ни се бяха ръководили от чисто практичните възгледи, че Източна Тракия е по-добре отколкото Вардарска Македония. В Гърция през 1915 вече има ок. 80 000-ен корпус на Антантата, който постоянно се увеличава - ще трябва и с него да се бием за Егейска Македония, както и срещу цялата гръцка армия, която тогава друга работа няма да има. Така че доста по-сложно.
-
Даже не е нужно да ги чакаме до 1918 турците да се изтощават. Достатъчно е било да ги нападнем докато едва удържат Галиполи през 1915. Ударени в гръб щяха да сдадат отбраната там. И спокойно можеше да влезем и в Истанбул, докато останалите им войски са по азиатските фронтове. После Истанбул и Галиполи можеше да ги изтъргуваме с Великите сили, да натиснат Румъния да ни върне Южна Добруджа и сърбите да дадат нещо (примерно Щип), с оглед на това, че и на двете им предстои да се налапат предоволно с Австро-унгарски територии. Източна Тракия реално е далеч по-икономически изгодна от вардарските чукари, по-плодородна е, с по-мек климат и с доста по-стратегическо местоположение - щеше да ни осигури излаз и на трето море.
-
Очаквах да си нарисува 70 и няколко процента (както прави Лукашенко), за да изглежда поне малко реалистично, ама не. Говори се че Даванков (единственият, който официално е обявил, че е за мир) е спечелил дота по-голям процент, но нарочно са го смалили, за да изглежда че няма никаква опозиция и никакъв интерес към мира и реформите. Доста евтин цирк.
-
Няма да са по 1-2 обаче. Целта на украинците е да достигнат до производство (+ внос) на 1 милион дрона годишно, и смятат че ще го постигнат. Също така казват, че като изпочупят всичката нефтена инфраструктура, която им е в обсега, ще почнат след това газовата. Ще е голям купон ако в един момент Русия се види принудена да внася нефт.
-
Това го били писали от руския телеграм канал "Маш". Действително чат-пат се случва птици да попаднат в мотора, обикновено той ги прави на ренде, но понякога му прецакват лопатките, блокира и може и да се подпали. В такъв случай балансират с другия двигател докато кацнат. За авиокатастрофи на големи машини, причинени от птичка - ас поне досега не бях чувал. А Ил-76 мисля беше с цели 4 двигателя, говорим за доста солиден самолет.
-
Според МОРФ те още вчера са били "отблъснати", като са понесли тежки загуби - 240 убити, 7 танка и забравих вече колко брадлита и джипове, така или иначе е съчинено. Интересно само доколко ще получи отзвук сред руската общественост случващото се там и дотолкова ли е възможно СМИ да излъжат овчото население, че чуждите въоръжени сили на собствената им територия всъщност ги няма.
-
Има предвид че общо толкова са си заминали - ок. 400 000 руснаци (убити и осакатени) и най-вероятно още толкова украинци - въпреки, че в битки като тези за Бахмут и Авдиевка нападащите руснаци дават в пъти по-големи жертви, все пак войната се води на украинска територия и има и много цивилни жертви.
-
Отделни хора, които имат финансовата възможност, си пътуват - да. Там навън може и да са любопитни, да комуникират и експериментират, но не го правят като общество или като управление вътре в собствената си държава. Ако нещо тук е наивно, това е примерът ти, че консумацията на алкохол била признак за здравословното състояние на обществото. При талибаните в Афганистан например консумацията е 0, значи това би трябвало да е най-стабилното и проспериращо общество на света. А това, че елита в Русия милее за народа и, че били неразделни, е нема такъв смех. По-добре не го казвай на живо пред нормални хора. На манифестация на Възраждане сигурно ще ти стиснат ръката, но навсякъде другаде ще ти се смеят.
-
"В "История на Пелопонеската война" Тукидид разказва за една любопитна среща между представители на Коринт и Спарта. Коринтяните обясняват на спартанците защо Атина е по-силна от тях. В аргументите има следното изречение: "Те (атиняните – б. а.) са новатори и съобразяват бързо, както осъществяват бързо и своите идеи, а вие запазвате онова, което сте придобили, не изнамирате нищо ново не осъществявате на дело дори онова, което е необходимо." Обяснението продължава все в тази посока. В крайна сметка коринтяните обясняват на Спарта, че Атина е пълноценно разгърнато общество, с толерантност, комуникации, откритост и включване на чуждото, динамики, гъвкава политика и пр.Докато Спарта, обратно, въобразява себе си като военна машина и е застинала завинаги в този образ. И така започва да деградира, отпусната, депресивна и мрачна е. Това няма да й попречи да печели във войната. Но дългосрочно, замръзнала във военната си поза, тя няма бъдеще. Този епизод се повтаря периодично от експерти по международни отношения, когато се анализира виталност или дегенерация при т. нар. велики сили. Този подход има отношение към разпада на СССР, а преди това на Османската империя и на други имперски тела. Обяснява в немалка степен хилядолетния успех на Рим. Подсказва защо Великобритания се прощава с колониалния си период, но остава велика сила. Разказът има пряко отношение и към въпроса за силата на Русия днес. Русия несъмнено е опасна до граници, които не бяха достигани след Кубинската криза. Но силна ли е Русия? Типологически Русия наподобява Спарта и няма общо с Атина по Тукидид. Тя поддържа профил на уродливо общество от ниски социални нива до върха на политическата си система. Но има заплашителна военна гримаса и амбиции. Анализирана и преценявана в тези параметри тя е дегенеративно ускорена, тъй да се каже. Това невинаги се вижда, защото е изместено от образа на "опасната Русия". Как се мери силата на една велика сила и каква е силата на великата сила Русия? Отговорът остава същият: опасна не означава силна, величието се свежда до опасности и заплахи. Русия е замръзнала в модуса на военизирана империя и няма да помръдне от него, това вече е необратимо. Обратно, изследванията за сила, виталност, перспективи, устойчивост и т.н. показват, че силата не е в заплашителните жестове. Оценена по критерии за съвременно общество, Русия обитава маргиналиите на историята, по ръба на социеталната катастрофа. Нейните обществени потенциали, моторните социетални сили, са стопени вътрешно, а с прекъсването на отношения с развития Запад, са блокирани още по-радикално отвън. Русия може да се върти в съновидението за т.нар. "Руски свят" (Русский мир). Но при нестихващи репресии и произвол на Кремъл това е свят без общество, жива утопия. "Общество" означава преди всичко свободни, предприемчиви индивиди и предпоставки те да бъдат такива. Модерните общества предполагат разгърнати условия за индивидуално развитие, от които следва и развитието на обществените системи (пред тази дилема е изправен Китай). Тези характеристики са вързани в кръг и се усилват, за да породят спирала на развитие, която генерира силата на обществата. Дори Русия да има предприемачество, то има патологичната форма на олигархичен тип организирана престъпност. Дори да има образование, то е абстрактно, разсеяно и асоциално по Обломов. Дори да има приходи в националния бюджет, те се генерират от примитивно преяждане с природни ресурси. Дори да има обществена солидарност, тя се надува от внушения за заплаха отвън. Дори там да живеят 140 милиона, те в голямата си част са инертна маса, втрещена от митове за величие. Дори да има развит елит, той е натъпкан в два града с население от 15 милиона. А отсъства и всичко останало, с което едно силно общество живее в устойчиви ритми: любопитство, експериментиране, комуникации със света, търпимост и въвличане на чуждото по естествен път и прагматични причини. С две думи: Русия няма общество в съвременен смисъл, има фрагменти от социален свят, които с помощта на политическата система, са подложени на още-от-същото, тоест още деградация. С войната в Украйна обществената деградация се издига до статус на политически проект, изпълняван от пропагандната машина. Това политическо тяло ще се срине в себе си, ще имплозира, поради липса на обществена плът. Дотогава обаче трябва да бъде обект на класически политики по възпиране и сдържане (deterrence/containment) по модифицирани схеми от Студената война. И всичко друго е безотговорно." ~ Стефан Попов, Свободна Европа, via Дневник