Warlord

Единственият въпрос, който все още стои за мен е: знаели ли са от ФСБ предварително за това, че се готви теракт или не са? И уликите до момента сочат по-скоро, че са знаели нещо, но поради някаква причина не са реагирали адекватно. Най-малкото иранците, американците и британците официално са ги предупредили че имат информация за готвен атентат в Москва, така че най-малкото от ФСБ са били длъжни да я проверят тая работа и да затегнат мерките за сигурност. Само че всичко, което предприемат по въпроса е единствено едно престъпно бездействие, да не говорим и за скандалното забавяне на ОМОН, което дава възможност на терористите да гърмят необезпокоявано над час, а на много от ранените да загинат от кръвозагуба, докато силите за сигурност се моткат незнайно защо. Дали нарочно са ги оставили да избият максимално много хора, за да изглежда максимално брутална Украйна в очите на хората, когато й припишат теракта на нея, или просто ФСБ-шниците са страшно, ама страшно некадърни безполезници? Това са двата варианта, други няма. И двата нямат оправдание.

Лукашенко явно е избързал с коментара и го е направил преди да се стиковат да лъжат еднакво с Кремъл, но казана дума - хвърлен камък. Междувременно след две седмици разследване от ФСБ най-накрая били намерили "снимки с украински символи" в телефона на единия от терористите. Няма такива клоуни. А който им вярва на щуротиите е още по-голям клоун.

Много ми е интересно какво щяха да ги правят тия рубли в Украйна. А още по-интересно е как точно ще минат границата, която е фронт, всичко е минирано, постоянно се наблюдава и обстрелва. п.п. а 1 милион рубли е някаква смешна сума за подобно нещо, можеш да ги изкараш за 5 месеца в армията като контрактник.

Нашите БТР-и вече са пристигнали в Украйна, теглили са им и по една боя да свежнат, за мое голямо учудване дори са в движение https://fb.watch/rfIV1GZfS2/

Тая система и да бъде създадена в обозримо бъдеще, няма да е от руснаците и както всяка друга далеч няма да може да сваля 100% от целите си, докато количествата и видовете дронове предстои тепърва да нарастват. По-скоро РЕБ може да бъде ъпгрейднат, това към момента е технически осъществима цел, може би включително и за Русия, без сътрудничество със западни инженери.

Билд е малко като немския Блиц, но да видим. След като вече поразяват безпроблемно цели на 1200 км, със сигурност се работи и по разширяване на рейнджа.

По дискусията за ударените рафинерии и могат или не могат руснаците да поправят щетите - в този обзор засягат темата в началото на клипа. За който го мързи накратко - според тях проблемът не е толкова в липсата на резервни части или нелегалния им внос, а в липсата на специалисти, които да знаят какво да правят с тях. Дават пример с една повредена от дрон турбина в голям НПЗ на Лукойл, оказало се че само една компания в света знаела как може да се възстанови агрегатът, тя е американско-транснационална и се е изнесла от Русия още през 2022 г. Повредата е от 4 януари и все още не са я оправили и не знаят как. Резултатът е че само заради тази повреда заводът е съкратил с 40% преработката на нефт. Китай не можел да помогне с нищо по въпроса, обръщали са се естествено вече към него, но се оказало, че китайските технологии за НПЗ са доста различни от руските и западните и резервните части били несъвместими. До момента украинските удари са съкратили с 14% цялата нефтопреработвателна промишленост на Русия, но я съкращават по-бързо отколкото руснаците успяват да възстановяват повредите. Така че ако това темпо продължава - лошо за ватниците. С оглед на казаното горе някои от НПЗ-тата нямат оправяне и вариантът е да бъдат построени от нулата, което ще отнеме страшно много време и пари, а разбира се няма гаранция че после няма наново да бъде сринато от украинските дронове.

Не знам колко войници могат да пренесат с тия кораби, но биха могли при необходимост да докарат и цивилни съдове за транспортиране от далекоизточните си пристанища, Китай и Корея, които да бъдат охранявани от бойните и авиацията. Главният въпрос е каква съпротива са били в състояние да окажат японците в този момент и имало ли е с какво? За флота, авиацията и липсата на гориво вече казахме. Отделно най-големия им завод за муниции, бомби и снаряди в Хирошима (Тайхо Когьо мисля, че се казваше) вече е бил избомбен от американците. Та дори и да усетят къде ще е десанта и да струпат опълчението там, то ще има ли с какво да гърми по дебаркиращите? Тук малко за онагледяване - две японски момиченца тренират за очакваното нахлуване в Япония през 1945 г. Положението изглежда по-плачевно и от това на Хитлерюгенд пред Берлин.

На нефтопреработвателните заводи специално са доста големи, даже критични. Не помня точно, но мисля на 14 от всичките им 30 големи рафинерии, бяха унищожени агрегати западно производство, които сами не могат да произведат.

"By August 1945, the Pacific Fleet consisted of two cruisers, one destroyer leader, ten destroyers, two torpedo boats, 19 patrol boats, 78 submarines, ten minelayers, 52 minesweepers, 49 "MO" anti-submarine boats (MO stands for Малый Охотник, or "little hunter"), 204 motor torpedo boats and 1459 war planes." На японците не знам какво точно им е останало от флота и авиацията към този момент, но вече не са имали никакво гориво за тях, след като американците им прерязват връзката със суровинните колонии в Югоизточна Азия. Когато пращат линкора Ямато (с ескорт 1 лек крайцер и 8 разрушителя) на последния му рейд, успяват да намерят гориво само за да стигнат до Окинава и толкоз. Също така нямат възможност да му пратят нито един самолет за еърсъпорт. Такова е било положението още в началото на април 1945 г.

То после и от Хокайдо до Хоншу е един хвърлей разстояние. А сили не е като да няма - на Далекоизточния театър руснаците имат милион и половина войници, по над 5 хиляди танкове и самолети. Тихоокеанския флот извършва успешни десанти в Южен Сахалин, северните части на Корея и по Курилските острови, към тоя момент разполагат с ок. 60 кораба, но тъй като войната в Европа вече е свършила, могат и от там да докарат още при необходимост. Японците несъмнено щяха да окажат съпротива, но на тоя етап нямат практически никакъв флот и авиация - трябаше да ги чакат на бреговете и там да отбиват десантите с каквато артилерия и картечници са им останали и с войски тип опълчение. Тегава работа.

Технически погледнато я разделят, тъй като Южната половина на Сахалин и Курилските острови са били част от Япония, но биват окупирани и присъединени към СССР. Атомните бомби обаче вече са готови. Даже настъплението на руснаците към Япония е и един от мотивите да се пуснат атомните бомби за да капитулира по-бързо Япония и да не се стигне до съветска окупация на метрополията. Даже бомбата над Нагасаки е хвърлена в деня, в който руснаците стигат до най-южния курилски остров, Кунашир мисля, че се казваше, от чиито брегове се вижда Хокайдо. Самият Хирохито усеща накъде отиват работите и побързва да се предаде на американците.

Доклад на ВСУ за всичко, което са свалили по време на руския обстрел по цивилна инфраструктура през последната нощ: ЗНИЩЕНО 84 ПОВІТРЯНІ ЦІЛІ: 58 «ШАХЕДІВ» і 26 РАКЕТ У ніч на 29 березня 2024 року противник завдав потужного ракетного-авіаційного удару по об’єктах паливно-енергетичного сектору України, застосувавши різні типи ракет та ударні БпЛА: Усього – 99 засобів повітряного нападу: 60 ударних БпЛА типу «Shahed» (район пусків Приморсько-Ахтарськ, Курська область (рф); 3 аеробалістичні ракети Х-47М2 «Кинджал» (із трьох винищувачів МіГ-31К – Рязанська область (рф); 2 балістичні ракети «Іскандер-М» (ТОТ Крим); 9 керованих авіаційних ракет Х-59 (із дев’яти літаків Су-34 – Бєлгородська область); 4 крилаті ракети «Іскандер-К» (Курська область (рф); 21 крилата ракета Х-101/Х-555 (із одинадцяти стратегічних бомбардувальників Ту-95МС – Енгельс (рф). До відбиття ракетно-авіаційного удару залучено зенітні ракетні підрозділи Повітряних Сил та Сухопутних військ, мобільні вогневі групи, засоби радіоелектронної боротьби Сил оборони України. В результаті протиповітряного бою знищено 84 повітряні цілі: 58 ударних БпЛА типу «Shahed»; 17 крилатих ракет Х-101/Х-555; 5 керованих авіаційних ракет Х-59; 4 крилаті ракети «Іскандер-К».

Това + по-бавното разгръщане докато бъде приведена в готовност за стрелба. Има резон, тъй като сега всичко бива много бързо забелязано от разузнавателните дронове още щом пристигне на позицията и съответно докладвано на противниковата артилерия, която веднага да започне контрабатарейна борба. Така че времето за което се разгръща за стрелба, заедно с времето за което се изнася след това, може да е критичен фактор. Но има накъде да се правят ъпгрейди в тези насоки и не мисля, че в обозримо бъдеще буксируемата артилерия ще изчезне, може би някъде много напред във времето, когато на бойното поле почти всичко ще бъде автоматизирано и ще се бият машини и роботи, чиито оператори ще ги управляват от сигурно място.

Ей тука да ви го начертая за по-нагледно как стоят нещата:

Севастопол е далечко за Пейтриътите, не знам и от линията на фронта дали могат да метнат до там, но знам че ще е прекалено неблагоразумно да ги рискуват така. Явно руското ПВО има проблеми със системата за разпознаване свой-чужд. И положението в случая е ей такова:

Войни в Европа веднага след ВСВ, при започналата вече Студена война и наличието на атомни бомби? Западът нямаше да допусне да вземем територии от Гърция. Нито пък Терпешев е имал вариант да не предаде Беломорието. В този момент се намираме в състояние на война срещу победителите и предаването на окупираните територии е било задължително условие, поставено от тях, за да могат да започнат мирни преговори.

И как по-точно щеше да стане тоя номер? Ние (интегралните югославяни) щяхме просто да им кажем на Румъния и Гърция, взимаме ви това и това, щото ни трябва тука за една работа? Иначе е имало преговори и между Белград и Тирана за влизане и на Албания във федерацията, даже заселват албанци от Албания в Косово. Но и там пропадат преговорите накрая

100/0 е било политическото влияние. Иначе да ти пуснат някоя западна песен или художествен филм - да, известен стокообмен със западни държави - също.

Ако нямаше граница между нас и ние щяхме да се поомешаме за 30-40 години. Сръбските шовинисти сигурно щяха да настояват, че шопите и торлаците са сърби, така че трябва да останат във федерацията, а не българите да ги отмъкват Също така към края на 70-те г. не е сигурно дали хърватите и словенците са щели да се разбунтуват и отцепват. Тогава са си били добре, сръбския шовинизъм все още е бил потискан от комунистите, държавата все още е била управлявана от Тито (полухърватин - полусловенец). Така че сърбите може би нямаше да се страхуват толкова от втори фронт на запад и все пак щяха да ни нападнат.

Ако сърбите липсваха по някакъв начин от уравнението можеше и мирно да се разпадне федерацията, но с тях - не ми се вярва да мине без пукотевица. В ТР нападат хърватите и словенците, защото според конституцията нямат право да се отцепват от държавата, на същото основание щяха да нападнат и нас.

Единственото положително нещо щеше да е, че щяхме да имаме относителна свобода, частично допусната частна собственост и капитализъм, както и право да пътуваме на запад. Но пък шефовете в държавата щяха да са шовинистични сърби - комунисти, което г/д нулира плюса, че щяхме да избегнем сталинизма. Българският патриотизъм със сигурност щеше да бъде преследван от властите в Белград и доста народ щеше да отиде на Голи оток. И аз съм на мнение, че федерацията щеше да се разпадне по-рано и с по-кървава война. Въпросът е само в какви граници щяхме да излезем от Югославия след войната. Със сърбите, дори и да няма какво да делим, те щяха да се опитат да ни попречат да излезем от федерацията със сила, както правят срещу хърватите и дори срещу словенците (10-дневната война). Понеже предложението, на което и Г.Димитров е бил навит, е било Пиринска Македония да отиде към СР Македония, а пък Западните покрайнини - за България (кон за кокошка), най-вероятно в тези граници щяхме да се освободим. Което определено е по-кофти вариант спрямо съвременните ни граници + маса народ щеше да измре във войната. Вариант максимум е да се отцепим и обединим заедно с македонците, като приемем че ако сме в една държава отношенията ни щяха да са добри, македонизма дори и да беше въведен, нямаше да се гради на антибългарска основа, тоест нямаше да има почти никаква основа. Но възможността това да се беше случило я оценявам на под 5%. Горното е доста по-вероятно.

На салфетката България я пише 75/25, но реално става 100/0. Идеята на Сталин с Балканската федерация е била, чрез неговия агент Димитров да държи изкъсо Тито, един вид България/БКП да е троянски кон в Югославия и така тя да не е толкова независима, да има кой да ѝ налага "вето" отвътре. Затова и от наша/съветска страна предложението е било България да има равен глас с цялата Югославия в новата федерация, докато Тито е предлагал България да е само една от съюзните републики, всяка от която има равен глас, тогава са били пет, с нас - шест, или ако ни разделят на две или три отделни републики, вече става съвсем дроб сърма. Затова и, както вече отбелязах, преговорите са буксували още преди разрива между Тито и Сталин. Това по принцип са доволно известни факти, не може да се каже, че се премълчават официално. Вярно, че комунягите не обичат да говорят за това, Димитров не го харесват дори социалистите в днешно време, някои се напъват да му оправдават простотиите, някои избягват. Все пак тук в раздела за алтернативна история не се коментира това, а приемаме че поради някакви причини Балканската федерация се е състояла, и коментираме какви биха били последствията от това.

Преди Освобождението - много трудно. Единствено Л. Каравелов е бил за сътрудничество със сърбите и на мнение, че освобождението може да стане с тяхна помощ. Левски, Ботев и въобще останалите от фракцията на "младите" постепенно са се запознали отблизо със сръбския шовинизъм и идеите за една славянска държава на Балканите, която да е сръбска (Левски даже лежи за кратко в затвора при опита му да вербува местни хора от Зайчар за националноосвободителната ни борба). Затова и в някакъв момент решават да се изнесат от Сърбия, изоставят тактиката с легиите, преместват се в Букурещ и там основават БРЦК. Вторият вариант е още по-невероятен. Въобще след като сърбите прилапват Ниш, Пирот и Враня, и особено след войната от 1885 г. вече никой у нас не гледа с доверие на тях, за след 1913 и ПСВ пък да не говорим. Така че какъвто и преврат да беше станал в междувоенния период, никой у нас при никакви обстоятелства нямаше да иска да смени цар Борис за Александър Караджорджевич. Най-голям е бил шанса по време на Бледското споразумение и преговорите между Димитров и Тито. Сталин е бил съгласен, но след 1947 рязко влошават отношенията си с Тито и проектът пропада окончателно. Той е буксувал и по време на преговорите преди това. Но да кажем, че Тито и Сталин не се бяха скарали и Димитров и Тито някакси бяха успяли да намерят компромис и България влезе във федерацията. В такъв случай мисля, че Югославските войни щяха да започнат по-рано - още през 70-те или началото на 80-те, щяха да са още по-кървави и не е ясно в какви граници щяхме да си извоюваме свободата. На чертожната маса при преговорите са стояли планове при влизането България да се раздели на Северна и Южна (с идеята да се намали тежестта ѝ във федерацията, Пиринска Македония да се даде на съюзната република Македония, в замяна Сърбия да даде Западните покрайнини, евентуално и Добруджанска съюзна република да има... абе мазало. Единственото положително може би щеше да е, че така българите и македонците щяха да попаднат в една държава и по този начин нямаше да се появи омразата между тях, която в ТР създава бясната югославска пропаганда. Но все пак може би щяха да имат достатъчно време за да се почувстват като отделна от нас нация, макар и (евентуално) приятелски настроена и след разпада на Югославия пак да не можем да се обединим, както например сърбите не могат повече да се обединят с босненците или черногорците. In conclusion - нищо хубаво не ни е очаквало при подобен сценарий и добре, че не се е случил.